Guest Мона Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 (edited) Вместо отговор по отношение на трансплатологията и християнството. http://synpress-classic.dveri.bg/10-2002/transpl1.htm "Противници на тази идея са хиндуизмът, шинтоизмът, както и някои секти." Максим, не виждам какво толкова се вълнуваш. Казано е ясно по-горе в цитата. А Свидетели на Йехова са толкова християнство, колкото е и това на Санг Мюн Муун! Редактирано Май 1, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 (edited) Мона,та това е твърде лично и субективно изявление на един човек,позовано на събрани материали с елементи на разсъждение-Александра Михалева,което не би могло да има претенциите за институционална достоверност или някакво научна стойност,защото никъде не е упоменато от чие име тя има правомощието да се произнася в национален и световен мащаб,нито към коя организация принадлежи, следователно зад статията не можем да поставим цялото християнство ,нито коя да е друга религия. От цитираните библейски откъси разбрах всичко друго,но не и за наличието дори на нюанс относно поощрение към донорство.Регистрирам това по-скоро като бегъл опит да се обоснове една теория,без да се впускам в подробности доколко успешен е той. Моето мнение не изразява лично отношение към Вас,Мона. Поздрави! Редактирано Май 1, 2007 от Тетрабиблос Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 Няма как и да имаш лично отношение към мен. Не съм търсила обхватност, това беше първото за което се сетих и го изпратих. Много богослови ще пишат както тази госпожа. А за някои хора никога няма нищо да е достатъчно. Има, разбира се, много сериозна литература и анализи по темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 Повече донори - повече спасени хора. Какво има да се мисли толкова!? след 12 часова дискусия дали е възможно да е ясен личният ти отговор + правопропорциалната зависимост ли продължаваш да отстояваш Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 И аз искам да задам въпрос, но очаквам сериозен отговор, а не размяна на реплики. Отдавна търся отговор и ще се радвам да чуя какво мислите. Възприемам трансплантирането на клапи на сърцето като вид донорство. Биологичните клапи се изработват от тъкани, взети от животни. След време (3-6 месеца) те обрастват с наши клетки и един вид стават част от нас. Никой не може да отговори колко дълбоко е това обрастване и как точно се смесват клетките. При изкуствените клапи също има покриване с клетки, но е по-трудно. Но е факт, че когато клапата е покрита с твои тъкани там по-трудно се загнездват инфекции и има по-малко проблеми. Интересува ме какво става с душите на донора (животно) и реципиента (човек) в този случай - присаждаш животинска тъкан върху човешка? Тъй като Кристиян и други, по-запознати споделят много интересни неща, бих се радвала да чуя мнението им по този въпрос. И още нещо. Какво става с меридиана на перикарда, когато по някаква причина нямаме перикард или в случай на сърдечна трансплантация (сложен чужд орган) - чела съм че този меридиан е един от най-важните за организма, прекъсва ли се? Получава ли се както при разширените вени - там кръвта си намира друг път. Какво става с енергията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 И аз искам да задам въпрос, но очаквам сериозен отговор, а не размяна на реплики. Отдавна търся отговор и ще се радвам да чуя какво мислите. Възприемам трансплантирането на клапи на сърцето като вид донорство. Биологичните клапи се изработват от тъкани, взети от животни. След време (3-6 месеца) те обрастват с наши клетки и един вид стават част от нас. Никой не може да отговори колко дълбоко е това обрастване и как точно се смесват клетките. При изкуствените клапи също има покриване с клетки, но е по-трудно. Но е факт, че когато клапата е покрита с твои тъкани там по-трудно се загнездват инфекции и има по-малко проблеми. Интересува ме какво става с душите на донора (животно) и реципиента (човек) в този случай - присаждаш животинска тъкан върху човешка? Тъй като Кристиян и други, по-запознати споделят много интересни неща, бих се радвала да чуя мнението им по този въпрос. И още нещо. Какво става с меридиана на перикарда, когато по някаква причина нямаме перикард или в случай на сърдечна трансплантация (сложен чужд орган) - чела съм че този меридиан е един от най-важните за организма, прекъсва ли се? Получава ли се както при разширените вени - там кръвта си намира друг път. Какво става с енергията? Много интересен въпрос сте отправила,Ейм! Дано да попадам в листата Ви на компетентните,защото бих искал да взема отношение Отговора тук по моему е значително по-лесен.Организмът просто асимилира необходимата му материя,а останалото изхвърля по естествен начин,т.е почти същото явление,когато се консумира самото животно.За него е благословение(това е от беседа на Учителя!)и за човека е благо.Същото до скоро беше и с конците при шевове на рани и някои други кръвоносни съдове. Аз също с интерес следя за включването и на други учасници,защото въпроса е интригуващ. Надявам се да не третирате мнението ми като размяна на реплики ! С най-добри пожелания! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 1, 2007 Доклад Share Добавено Май 1, 2007 (edited) AIM, ако те интересува дали човек приема част от душата на животното (групова или индивидуална - няма значение), лично аз не виждам как може да стане това. Според мене става единствено прехвърляне на физическа и астрална материя, които поради липсата на индивидуализация (самосъзнание) от страна на животното, могат относително по-лесно да бъдат приети от човека. Това е защото материята на животното е по-слабо организирана и се подава по-лесно на въздействието от душата на човека и е по-лесно да бъде хармонизирана с останалата част от тялото. Предварително се извинявам ако това което съм написъл прозвучи неясно, но не мога да намеря думи, с които да изразя по-пълно и по-точно мислите си. Редактирано Май 1, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 (edited) Донорството не е направило щастлив нито един човек, поне на мен не ми е известен такъв случай. Да, много хора се рават, че живота на физическото им тяло се удължава известно време- това е едната страна на везната, другата е каква е цената? Всеки трансплантиран човек употребява имуносупресори, имуномодилатори, цитостатици- всъщност, един медикамент може да е и имуносупресор, и имуномодулатор и цитостатик- в зависимост от дозата и кратността на приема. Сред получилите органи щастливци може да има, но каква е цената на това щастие? Да живееш в непрекъсната лъжа- да се опитваш да залъгваш имунната система на организма така, че или да не разпознае измамата чрез чуждия орган, или направо да си стъпчеш имунитета за да не "закача" твоят чужд орган...Е, къде е живота тук? Нямa го, просто поредния феномен на съществуване. Всеки може да си избира- да бъде или да не бъде донор, да бъде за или против, и според изора, ще си носи последствията, докато има "сладко" една дъвка, приятна е за дъвкане...ама да дъвчем дъвкана дъвка... Не мисля като Вас, Кристиян! Едно е да гледате нещата отстрани, друго е да ги преживеете. Може би тогава и отношението Ви ще бъде различно. Най-добрият мъж, когото познавам е трансплантиран, когато е бил на 22 години. Нямало е какво да губи. Избирал е между живота и смъртта. А донор му е бил мъж, който е починал при катастрофа. Питате къде е живота? Живота е навсякъде и за всички. Редактирано Май 2, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Аз съм ''за'',друго не мога да кажа.Когато можем да помогнем и помоща ни е желана съм винаги за!Кристиян,наистина не разбирам позицията ти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Аз съм ''за'',друго не мога да кажа.Когато можем да помогнем и помоща ни е желана съм винаги за!Кристиян,наистина не разбирам позицията ти. Най-добрият мъж, когото познавам е трансплантиран, когато е бил на 22 години. Нямало е какво да губи. Избирал е между живота и смъртта. А донор му е бил мъж, който е починал при катастрофа. Питате къде е живота? Живота е навсякъде и за всички.Кристиян, всички които признават само и единствено живота като биологически феномен, пишат като горецитираните от мене. Поддържам те изцяло Кристиян, твоите аргументи и доказателства поддържат моето философско- окултно мнение по въпроса за трансплантациите. Филма за който говориш съм го гледал и аз. Само, че Кристиян допусна една грешка. Мнооо...гооооо.. важна грешка. Пропусна да споменеш, че този филма е сниман тайно със скрита камера от журналист на ВВС ... И поради тази причина лекарят там от моргата говореше много охотно, защото считаше журналиста за потенциялен донор на финикийски знаци .. Много охотно обесняваше как ще "вземе" това -онова от някой труп, а роднините потопени в скръб едва ли щели да били евентуално, може би да не никога да не забележат ... УЖААААСС !! Та wonderful иска да ни каже може би, къде е живота или къде е Живота с главна буква.? Защото ако тук в този сайт приемем, че Живота приключва със спирането на сърцето и липса на мозъчни ел.-магнитни вълни ....елееееее... къде съм попаднал аз клетото сираче ???? Та тук само два-трима братчета се замислят и декларират публично, че Живота е много повече от Биология. И ще ми гласуват закон господата избранници, че ако нямам изрично деклариран отказ за донорство ще ме разфасоват като овнишко на парчета. А кой ще има време да те пита докато си леко поумрял къде ти е здравната книжка? Ами ако не съм здравно осигурен и не искам да съм здрамвно осигурен? А може ли лесно да изчезне здравната книжка при вписан отказ за донорство ? Можеее.. ! Ами ако съм "на нож" със скъпите ми роднини ? Това с донорството по цял свят и в БГ, е абсолютно проклетия. Господи Боже Мой, не ме давай в ръцете на такива човеколюбци, не признаващи Тебе. Първа Божия Заповед: "Да нямаш друг Бог освен Мене. !" [1:27] И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. А творението човек, решава, че Бог е сгрешил когато го е изгонил от Рая за да не яде от Дървото на Живота докато не се покае ... [3:21] И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече. [3:22] И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. [3:23] Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. [3:24] И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота. Четете добре Закона, моля! Искате да ремонтирате само кожените дрехи. А да попитам само ....: Кърпи ли се съдран чувал??? Абсолютно нищо лично към никого от пишещите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 (edited) И ще ми гласуват закон господата избранници, че ако нямам изрично деклариран отказ за донорство ще ме разфасоват като овнишко на парчета. А кой ще има време да те пита докато си леко поумрял къде ти е здравната книжка? Ами ако не съм здравно осигурен и не искам да съм здрамвно осигурен? А може ли лесно да изчезне здравната книжка при вписан отказ за донорство ? Можеее.. ! Ами ако съм "на нож" със скъпите ми роднини ? Това с донорството по цял свят и в БГ, е абсолютно проклетия. Господи Боже Мой, не ме давай в ръцете на такива човеколюбци, не признаващи Тебе. По написаното от теб Ян, личи колко ти е скъп и мил живота. А как би постъпил в една хипотетична ситуация, ако си на мястото на човек нуждаещ се от трансплантация? Иначе също като Кристиян се надявам скоро време да може да се осъществява описаната от него " автоложната трансплантация- на свои собствени тъкани, а най-много се надявам да може да се осъществи в близко бъдеще култивирането на клетъчни култури, от които ще "растат" определени тъкани и/или органи- при това, "произведени" от здрави клетки на самия пациент. В това е перспективата...иначе- хирургията си остава същата, само че посредством нея ще бъде отстраняван заболелия орган, и ще бъде "присаждан" "излюпения" орган, или тъкан съответно..." цитат на Кристиян Редактирано Май 2, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Чудесен въпрос Уондерфул, Благодаря! Не искам чуждо и не давам мой орган. Молитвата ми е.... " Да бъде Волята ТИ " Спомни си от Евангелието за куците които прохождат, и за слепите които проглеждат. Апостолите Го питат " Какво е съгрешил Господи този?" А съгрешилите казват .."Помилуй Господи" . А Фарисейте казват ..."Разпни го Пилате " Други въпроси имаш ли Чудесна? Ще се опитам да ти отговоря според познанието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Приятели, лично аз нямам точно изградено становище относно донорството на органи/човешки или животински/, но се сетих за "Въведение в Тайната наука" на Рудолф Щайнер и по-специално:"Следователно, от гледище на Тайната Наука Душата е изградена от три съставни части:Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото-от физическо, етерно и астрално тяло". Не е ли възможно Душата на пострадалия/донора/ сама да си "избере" възможност част от Нея да остане на земята в друго тяло чрез органа, който дарява и по този начен да "изкупи" някаква част от своята карма. Както знаем всички,даряването е форма на Любов, а нали само чрез формите на Любовта може да се изкупува кармата? За това се сетих, когато четях постингите ви, но все още нямам точен отговор, затова ви моля да помислите и поразсъждавате и в тази посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 И аз си мислех за същото Таня! Сигурна съм, че не може да се дават еднозначни отговори, колкото и ясни и удобни да ни се струват. Направи ми впечатление една реплика на wonderful: Най-добрият мъж, когото познавам е трансплантиран, когато е бил на 22 години. А може би точно там се крие отговора - трансплантирането на орган или преливането на кръв зависи от донора и приемника - зависи от тяхната карма и начин на мислене - и най-вече от това доколко и дали се променят по време на даряването и на приемането. Струва ми се, че ако човек, нуждаещ се от трансплантация, който "изкупи кармата", благодарение на която е загубил органа си - т.е. тотално се промени, той е готов да приеме органа на друг човек (заедно с неговата карма)... Хората с почистена карма обикновено наистина са много ("неестествено") добри, великодушни, жизнерадостни и лъчезарно спокойни. - като познатият на wonderful. От друга страна човек, който доброволно е декларирал, че дарява органите си след смъртта си, но е обмислил това решение, той е поел отговорността за "прехвърлянето" си в другото тяло. Може би това решава проблема с оттеглянето на душата.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тетрабиблос Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Приятели, лично аз нямам точно изградено становище относно донорството на органи/човешки или животински/, но се сетих за "Въведение в Тайната наука" на Рудолф Щайнер и по-специално:"Следователно, от гледище на Тайната Наука Душата е изградена от три съставни части:Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото-от физическо, етерно и астрално тяло". Не е ли възможно Душата на пострадалия/донора/ сама да си "избере" възможност част от Нея да остане на земята в друго тяло чрез органа, който дарява и по този начен да "изкупи" някаква част от своята карма. Както знаем всички,даряването е форма на Любов, а нали само чрез формите на Любовта може да се изкупува кармата? За това се сетих, когато четях постингите ви, но все още нямам точен отговор, затова ви моля да помислите и поразсъждавате и в тази посока. Добре,Таня.Посоката Ви на разсъждение е нова и интересна. Ами ако Ваш много бизък човек си е заминал и пред Вас самата стои избора дали да се съгласите,тогава как бихте разрешила тази дилема?Как бихте преценила дали е кармически предопределено евентуалното донорство, дали душата има против или тя би искала да отработи част от своята карма по този начин?! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Това, което казват Кристиян и Ян е съвършено вярно и действително е желателно да не се ограничаваме да разглеждаме живота само като чисто биологично съществуване. Това е валидно и за всички останали сфери на живота и Кристиян дава необходимото езотерично тълкуване на нещата в темата за секса например и на др. места. Друг е въпроса в чисто човешки аспект - аз лично, докато не премина през такова изпитание, едва ли мога да дам такъв категоричен отговор като Ян: Не искам чуждо и не давам мой орган. Дори за себе си със сигурност доста ще се замисля, но ако например поради бъбречна недостатъчност виждам как гасне детето ми и моят бъбрек е подходящ за него, много се съмнявам, дали ще се колебая да го дам ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Да , Диана, Бил съм обект на такива да го кажа ...опити и знам точно за какво става въпрос. От там е и категоричноста ми. Знам как боли и ЗНАМ Бог какво и как решава по този въпрос . Смърта е милостиня, ако попадне човек в лапите на тези опити. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Аз не виждам какъв е проблемът. Онези, които не желаят да дават органите си за трансплантация, да не си ги дават. Ако с мен се случи нещо непредвидено - катастрофа или друг инцидент с фатален край, нека органите ми, ако са годни - да помогнат на друг човек и още по-хубаво ще бъде и имунната му система да ги приеме! Но и да не ги приеме, поне ще бъде направен опит за това. После, изобщо не ме интересува какво ще стане с моето тяло след моята смърт. Тялото е нещо временно и ако органите му могат да спасят друг живот, какво по-хубаво от това. Не разбирам какъв е тоя плач по душата и по кармичната примественост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Аз не виждам какъв е проблемът. Онези, които не желаят да дават органите си за трансплантация, да не си ги дават. Ако с мен се случи нещо непредвидено - катастрофа или друг инцидент с фатален край, нека органите ми, ако са годни - да помогнат на друг човек и още по-хубаво ще бъде и имунната му система да ги приеме! Но и да не ги приеме, поне ще бъде направен опит за това. После, изобщо не ме интересува какво ще стане с моето тяло след моята смърт. Тялото е нещо временно и ако органите му могат да спасят друг живот, какво по-хубаво от това. Не разбирам какъв е тоя плач по душата и по кармичната примественост. Естественно , че няма да го видиш проблема. Бих се учудил в противното. тази препратка може да внесе доста яснота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Като повечето такива въпроси и на този не може да се даде еднозначен и категоричен отговор. Позволявам си да пиша ,защото въпроса се насочи към кармата. Ако се доверим на написаното от хора като Макс Хайндл ,мисля че облекчаване или "изкупване "на карма няма в този случай. Според тяхната литература 3 дена след "смъртта" на плътното тяло душата изпитва всяка една болка или друго физическо чувство ,което се прави на вече безжизненото според нас плътно тяло.От тази страна ,с едно рязанне ние причиняваме огромна болка на духа. От друга страна : "...от огромно значение е да оставим отминаващия дух в абсолютна тишина след смъртта.Постъпвайки по такъв начин ние ще му помогнем да извлече възможно най голяма полза от току що приключилия живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи.Себичните ни плачове могат само да отнемат до голяма степен от стойността на току -що прекратения живот." Макс Хайндл. Как ще коментираме в такъв случай пък една груба хирургическа намеса!? Другото което е смущаващо ,факта че в Индия например има кремация ,а не погребение.Виталното тяло се отделя от плътното едва когато второто е окончателно разложено.При кремирането възвръщането на елементите в първоначалното им състояние става много по бързо.Какво ще стане с виталното тяло ,ако част от плътното остане да живее!?Не "закопчаваме ли"по този начин духа за доста голям период от време? И накрая :В универса няма нито награда ,нито наказание.Всичко е резултат на неизменния закон-Закона на Следствието. Ако греша простете,но много бих се замислила да взема нещо което не ми го е дал Господ,а за обратния вариант .....също не бих. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 ""Приятели, лично аз нямам точно изградено становище относно донорството на органи/човешки или животински/, но се сетих за "Въведение в Тайната наука" на Рудолф Щайнер и по-специално:"Следователно, от гледище на Тайната Наука Душата е изградена от три съставни части:Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото-от физическо, етерно и астрално тяло". Не е ли възможно Душата на пострадалия/донора/ сама да си "избере" възможност част от Нея да остане на земята в друго тяло чрез органа, който дарява и по този начен да "изкупи" някаква част от своята карма. Както знаем всички,даряването е форма на Любов, а нали само чрез формите на Любовта може да се изкупува кармата? За това се сетих, когато четях постингите ви, но все още нямам точен отговор, затова ви моля да помислите и поразсъждавате и в тази посока."" "Добре,Таня.Посоката Ви на разсъждение е нова и интересна. Ами ако Ваш много бизък човек си е заминал и пред Вас самата стои избора дали да се съгласите,тогава как бихте разрешила тази дилема?Как бихте преценила дали е кармически предопределено евентуалното донорство, дали душата има против или тя би искала да отработи част от своята карма по този начин?! Поздрави! -------------------- Само истината те прави свободен!!!" Мисля, че Душата предварително ще е решила това и по някакъв начин "ще ми го съобщи" и ще ми помогне да го преживея . Мисля също, че общуването между Душите се осъществява не само на съзнателно, но най-вече на подсъзнателно и свръхсъзнателно ниво и ние не сме в състояние да решаваме вместо Тях. Ние можем да бъдем в състояние или не да Ги разберем, в зависимост от духовното ни ниво. Мисля също, че Животът е много по-сложен, отколкото можем да си го представим или да предвидим как ще реагираме в дадена ситуация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 (edited) За Бог няма нищо невъзможно Не е ли свръхегоизъм да сме загрижени само за себе си. За собствените си тяло и душа. И да отхвърлим помощта на човек в беда. Не сте ли пускали sms-си на нуждаещи се деца или възрастни, събиращи пари за трансплантация? Доколкото си спомням тук имаше тема за Дарина и за други нуждаещи се. Какъв е законът на Любовта? Какво е Любов? Една красива дума, защото по-важно се оказва да спасим себе си. Не съм изчела книгите, които вие сте изчели, но мога да обичам и това ми е достатъчно.( Което не означава, че съм спряла да чета, но се надявам, докато чета написаното от людете, да не забравя да обичам). За останалото Бог си знае работата. А Той е Експерт в човешките дела, какво да се прави, изобретателно се е оказало творението му. Дано по-скоро се осъществи култивирането на клетъчни култури, от които ще "растат" определени тъкани и/или органи- при това, "произведени" от здрави клетки на самия пациент. Така медицината наистина ще помага по един добър начин на пациентите си. Дано! Редактирано Май 2, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Всъщност, ако някой даде с Любов орган, а друг получи с Любов този орган, според всички закони, които познаваме, би трябвало да няма имунен отговор, защото Любовта носи знак "="... Не съм писал все още за трансмисивните заболявания, които могат да се предават с "обикновено" кръвопреливане, както и за "трансплантационна болест". Що се отнася до самия мен- отдавна съм се погрижил да откажа донорство на органи, както и да откажа категорично прием на такива, макар и да знам, че лично на мен няма да ми се наложи- при това съм се постарал да обясня и на детето си, че никога и за нищо на света няма да отстъпя някой от органите си за него или за когото и да е, и съм се аргументирал с множество примери, които се срещат навсякъде в природата, и сред всичко що носи съзнание и душа в тази пирода. Има много повече да се търси, че и да се намери, в посока как може да не се стига да състояние в което някой орган ще излезе от строя, защото "по случайност" е оправдание поради липса на знание- няма нищо случайно, защото не е допусната такава "опция" в битието, а съвсем друг е въпроса за това, дали човек може да "опъне" координатите на битието, и да засече функциите на нещо, което го интересува, за да се убеди в това, че има зададена точна програма за реализиране... Много пациенти съм "изпратил" на "онзи свят" по време на кръвопреливане- никой, по никакъв начин, не може да гарантира, че точно тази еритроцитна маса няма да задължи човека да напусне живота на физическото ниво, независимо че е понесъл например преди това още няколко вливания. Всеки "сак" кръв е частица съзнание... В писанията е написано всичко, включително са описани и ултрагенетични методи, чрез които човек може буквално да "твори" живот- само че "рецептите" за тези неща може да си "свали" само човеку, който си настрои съзнанието на честотата на Твореца...но, ако някой иска да си намери "цитати" за да докаже, че библията не поддържа, или поддържа донорството и трансплантациите, ще намери винаги с какво да си направи лозунги за манифестации... Но, сред всичко в писанието, следва най-напред да прегледаме 10-те заповеди- всяка една от тях категорично изключва всякакви идеи за донорство и транспланатция- само че, освен като нещо за четене, тези заповеди е нужно да се сведат до конкретни асатрофизични, биофизични, термодинамични и т.н. величини, за да няма възможност за спекулация, но едва ли ще се намери някой, който да "светне" пред всички, излагайки точно тези величини- защо? Защото "методите" в писанието са свещени, и не подлежат на профанизиране, и всяко съзнание, което е еволюирало до степен, в която се изключва всякаква форма на профанизиране и корист, има възможност да намира "скритото" в писанията- ще попита някой, ами другите? Когато един човек като съзнание се насочи в посока да еволюира, той прави своята саможертва за другите- съзнанието еволюира само когато премине в режим "служене"...но излизам от темата... За меридианите- меридианите имат външен и вътрешен "канал", и в който и да е вариант на неравновесие, се следва ростото правило на петте елемента, които преминават един в друг на принципа майка-син, във връзка с концепционния, и допълващия меридиан. Методиката До-Ин е достъпна за изучаване, и чрез нея може да се диагностицират всякакви проблеми в меридианите, както ида се лекуват тези проблеми, дори може да се "пренасочва" съвсем съзнателно енергия- за да се "енергизира" определен орган или система, или да се отбремени от енергийното натомварване- достатъчна е една единствена зрава клетка, за да се стимулира целия оргън да "следва" "еталона" на тази здрава клетка- в крайна сметка, най-бързо и най-ефективно се борави с по-фини енергии- лесно се моделира мисъл или чувство, а парче гранит се моделира с чук и длето, макар и то да представлява енергия...така че, ако се зададе програма за "изцеление", тя се реализира винаги точно така, както е зададена- параметрите тук са свързани с понятието желание. Хората боледуват, просто защото желанието им е такова, не оздравяват пак поради това, че нямат желание да бъдат здрави- това е доказуем процес, и независимо от това, че някой може да твърди, че иска да е здрав, щом няма желание (а желанието е вид "енергийна мантра"), няма да има резултати. Докато човечеството има изгода от болестите, те ще са част от него толкова, колкото е необходимо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Всичко товаЩо се отнася до самия мен- отдавна съм се погрижил да откажа донорство на органи, както и да откажа категорично прием на такива, макар и да знам, че лично на мен няма да ми се наложи- при това съм се постарал да обясня и на детето си, че никога и за нищо на света няма да отстъпя някой от органите си за него или за когото и да е, и съм се аргументирал с множество примери, които се срещат навсякъде в природата, и сред всичко що носи съзнание и душа в тази пирода. Има много повече да се търси, че и да се намери, в посока как може да не се стига да състояние в което някой орган ще излезе от строя, защото "по случайност" е оправдание поради липса на знание- няма нищо случайно, защото не е допусната такава "опция" в битието, а съвсем друг е въпроса за това, дали човек може да "опъне" координатите на битието, и да засече функциите на нещо, което го интересува, за да се убеди в това, че има зададена точна програма за реализиране... ми е ясно и съм съгласна с теб, но в живота обикновено е доста по-сложно. Радвам се за теб, че си успял да стигнеш до това на практика и със семейството си включително. Лично аз с едната дъщеря не мога да вляза в синхрон за обяснения не само по тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 За Бог няма нищо невъзможно Не е ли свръхегоизъм да сме загрижени само за себе си. За собствените си тяло и душа. И да отхвърлим помощта на човек в беда. Не сте ли пускали sms-си на нуждаещи се деца или възрастни, събиращи пари за трансплантация? Доколкото си спомням тук имаше тема за Дарина и за други нуждаещи се. Какъв е законът на Любовта? Какво е Любов? Една красива дума, защото по-важно се оказва да спасим себе си. Не съм изчела книгите, които вие сте изчели, но мога да обичам и това ми е достатъчно.( Което не означава, че съм спряла да чета, но се надявам, докато чета написаното от людете, да не забравя да обичам). За останалото Бог си знае работата. А Той е Експерт в човешките дела, какво да се прави, изобретателно се е оказало творението му. wonderful, Това което казваш е чудесно,но погледни нещата от другата страна,ако въпросите които задаваш ,са от позицията на умиращия,а не на искащия!? Не е ли свръхегоизъм да мислим че някой ни е длъжен.Да изискваме и да мислим за нещо полагащо ни се, част от плътта на умиращия .В нашия материален свят за съжаление всеобщото мнение е че дух не е=на живот.И от там идват неразрешимите въпроси с донорството ,ефтаназията,самоубийствата. Да дариш е прекрасно,но нещо което сам си изработил и постигнал,а да дариш нещо което ти е дарено и то не от кой да е ,е все едно да изравниш правата си с тези на Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.