Донка Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Благодаря ви Кристиян, Силвия и всички останали, които посмяхте да споделите (с професионализъм) "арогантните" си мнения за донорството. За мен, а и предполагам още много хора, които са далече от същината на проблема този поглед "отвътре" бе изключително ценен. Сега от моята позиция на човек, работещ в областта на развитието на психиката и съзнанието на човека и на издигането и изчистването на човешките взаимоотношения, проблемът зазвуча така: - Ако ние осъзнаваме, че това тяло ни е дадено без възможност и право на "3 живота", едва ли лекомислено ще се отнасяме към неговото състояние и ще го подлагаме на безумни рискове. Вместо да лекуваме децата си, ние от раждането им ще ги учим да уважават и пазят подареното им от Бог и матурата за зрелост няма да бъде по български език и литература, а по "Здраве за цял живот" (има такъв предмет в американските училища). - Когато се съгласим на тоталното донорство, ние навреждаме не на себе си, а на тези, които ще получават и пласират органите - на първите отнемаме шанса да сменят драстично начина си на мислене, да се обърнат към Бог и да се научат да живеят по неговите закони; на вторите даваме възможност да трупат негативна карма - Отново някой се опитва да промива мозъците ни с "благородно" масово донорство, което в много случаи май ще се окаже поредната "златна мина" за някого. Може би и аз звуча арогантно, но историята на човечеството е пълна с "благородни" намерения, които са настлали доста широка пътека към ада. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Здравейте! Само до преди няколко месеца бях абсолютен привърженик на донорството. Бях на принцина на AIM : Едно е да разглеждаме въпроса на ниво енергия, карма, друго ако любимият ти човек или малкото ти дете умира ... За себе си съм намерила отговора – ако това не е редно Бог няма да го допусне....Но от известно време мнението ми за донорството е коренно променено. Не съм наясно какво става в духовен план при споделяне на органи, но на физическо ниво една по принцип много благородна идея е на път да се превърне в нещо ужасно. Мисля,че започва груба търговия с човешки органи и тъкани. Ето откъси от една статия от вестник "Стандарт",която доста ме уплаши: 800 човешки скелета за нуждите на трансплантациите е изнесла в чужбина фирмата "Остеотек", а е върнала у нас едва 170 тъканни продукта за присаждане... Според родни лекари най-често продажбата на тъканите става на чужди фондове за над 25 000 долара, а у нас се плащат само разноските за погребението на починалия на близките му, тоест около 700-800 лв. Дори тази прикрита форма на продажба на покойника обаче е забранена от закона...В някои от случаите обаче не са плащани дори и подобни разноски, установи "Стандарт". Патоанатоми от столицата разказват, че фирми са купували за 20-30 лева трупове от градските морги - главно на клошари и бедни хора без никакви близки, които да се заинтересуват от тях, така че няма нужда да бъдат погребани. "Бизнесът с мъртви клошари се прави предимно от санитари и нископлатения персонал. Знае се, че никой няма да потърси тези хора, затова скелетите им могат да се купят за жълти стотинки", сподели лекар от столичната "Съдебна медицина". В противен случай общината е задължена да ги погребе за своя сметка. Ако обаче мъртвите нямат лични документи и видимо са бездомници, доста често тях просто не ги записват никъде. При непотърсени жертви на убийства се действа по същата процедура... Това,че правителството ни допуска такова отношение към гражданите си,вече не ми е проблем. Проблемът е как Бог го допуска? Някой наясно ли е? За мен това е доста сложна задача. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Проблемът е как Бог го допуска? Проблемът престава да бъде проблем, ако погледнем от друга гледна точка. Не Той допуска, или недопуска, това е наша задача, да не допуснем, или да допуснем. Наистина донорството има "тъмни" страни - както чисто телесни, така и в духовен план. Считам, че при кръводаряването нещата не стоят така остро, т.е. съм съгласна със забележката на Венци. Но както се опитват сега да организират юридически нещата с донорството, това е една хубава врата за много злоупотреби. С толкова много неща злоупотребихме, та с това ли няма?!? Да, по- добре е тази врата да не се отваря! Единственото сравнително справедливо решение е донорствто да е възможно, само при изрично изразено желание на самия донор. Макар че- каква ти справедливост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) А щом човек може да се лекува и да променя себе си, то и след една трансплантация, ако същия се "отвори" /насочи/ към Бог, биха се заличили всички отрицателни следствия от самата трансплантация. Пример: Човек със сърдечна недостатъчност. Същия и закоравял атеист /материалист/. Чака за сърце години и в протест срещу всички и всичко, което той няма. Враг на света. В един миг щастието, Бог отново му се усмихва и излиза подходящият донор за него, от нищото. Операцията е успешна. В месеците на възстановяване, човекът преосмисля живота си и преоткрива Бога! Защо, Бог да не направи всичко възможно тази човек да докаже истинската си същност. Извод: Промяната е осъществима във всяка ситуация. Единственото условие е, промяната да започне отвътре - навън. Думи и наблюдение на сърдечен хирург: Повечето хора, които не променят себе си след сърдечна операция не оживяват. Генерален извод: Да бъде волята Божия. Нека оставим Той да подреди нещата както намери за добре. Една трансплантация, също може да влиза в Божият план! Нека да не пребиваваме в крайностите! Редактирано Август 25, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) Не ни ли учи Истината - да обичаме ближният както себе си? Да дариш нещо "твое" на човека до теб, без да очакваш да ти върне същото. Не е ли това въпросната любов? Повечето родители биха дали всичко, за да живеят децата им. Не е ли това голяма жертва!? А не е ли по-голяма жертва да дадеш нещо "твое" за непознатия? Христос даде Себе Си за нас! Разбира се, замяната - живот за живот е правилно, единствено, ако влиза в плана на Твореца. Иначе е глупост, на която "висва" кармата. Поради незнанието на даващия, за не до там добрите последици в тялото на получаващия и убедеността му в правото дело, му се осигурява доста висока оценка за дадената от него жертва. Истина е също, че винаги се намира някой, който да злоупотреби с човешката чистота и доброта. Иначе не бихме могли да ги разграничим и поучим от тях. Въпросът е сложен и доста индивидуален. Редактирано Август 25, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Напълно подкрепям и двата постинга на Синева! А как да избегнем все пак търговията, злоупотребата, лекомисленото отношение към нашите собствени тела? Замислям се над това, което писа Кристиян - как да прецени лекарят или пациентът дали имат готовност да приемат дарения орган, т.е. дали са се променили? Как да се инициира и стимулира тази промяна? Да, вярно е, Господ е този, който ще реши накрая. Но си мисля, щом ние сега тук разговаряме за това, и това е на Бог волята - да намерим отговор на тези въпроси..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Може би останах малко неразбран. Кръвта се изчиства от собственичество - от предишния кармичен заряд, за да придобие настоящия... Вече всъщност няма значение. И преди беше само възможност, а сега като почна да се дообяснявам придобива прекалена ангажираност от моя страна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) А как да избегнем все пак търговията, злоупотребата, лекомисленото отношение към нашите собствени тела? Това са уроци, от които не бива да бягаме, а трябва да се сблъскаме с тях, за да се научим. Замислям се над това, което писа Кристиян - как да прецени лекарят или пациентът дали имат готовност да приемат дарения орган, т.е. дали са се променили? Успешната или неуспешната трансплантация, отчасти дават отговора на този въпрос. Според мен отново не би могло да има сравнение на ситуациите. Трябва внимателно да се наблюдават знаците, което не е гаранция за правилното им изтълкуване. Как да се инициира и стимулира тази промяна? А, имаме ли право на това? Всъщност имаме право, но ще понесем последствията за това. Да, вярно е, Господ е този, който ще реши накрая. Но си мисля, щом ние сега тук разговаряме за това, и това е на Бог волята - да намерим отговор на тези въпроси..... Редактирано Август 25, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Синева,хубаво е че има и такива хора като тебе,светли и чисти,нежелаещи да виждат тъмните страни от света. Голяма част от пишештите в този форум са от този вид. Сещам се за стареца Паисий,който разделя хората на пчели и мухи: В живота, в това число и семейния, хората могат условно да се разделят на две категории. Едните са подобни на мухи. За мухите е характерно винаги да се спират на мръсотията, подминавайки благоуханните цветя. Така и хората, приличащи на мухи, са свикнали да търсят само лошото, без да забелязват доброто. Друга категория хора приличат на пчелата. Пчелата открива красивото и сладкото и на него се спира, като подминава нечистото. Тези хора имат добри мисли, виждат хубавото и мислят само за него. старецът Паисий СветогорецМисля,че болшинството хора не са чисто пчели или мухи,а в даден миг,в дадена ситуация просто клонят в едната или другата посока. Но в този форум определено преобладават пчелите. Сутринта бях много ядосана от статията която прочетох и още не ми е минало Ти казваш:Да дариш нещо "твое" на човека до теб, без да очакваш да ти върне същото. Не е ли това въпросната любов? С това съм абсолютно съгласна,но тук не става дума за даряване,а чисто и просто за грабеж на човешки тела и то съвсем не с цел спасяване на човешки живот. Христос даде Себе Си за нас!Даде доброволно,той можеше и да не изпие чашата...А тези клошари някой питал ли ги е? Страх ме е че вървим към едно бъдеще в което човешкият живот няма да има никаква стойност....Но май започнах да се доближавам към мухите... Багира,казваш:това е наша задача, да не допуснем, или да допуснем. Как може обикновен човек да се противопостави на това? Май само с молитва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Може би това допускане не е дадено от нас, а и волята на Бога, за да ни изпита? Как иначе ще разбереш кое бива и кое не бива да се прави? С кое оскърбяваш Твореца и с кое Го радваш. Живота е като сито за фин пясък. Който е станал малък и смирен отива в материала, от който се изработват най-красивите творения и с който пясък работи само най-добрия майстор. Останалите камъни подлежат на допълнителна обработка. Всичко в живота е уроци! Нагоре продължават само отличниците. Двойкарите повтарят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Багира,казваш: Как може обикновен човек да се противопостави на това? Май само с молитва E, за всичко си има време и място. Обикновеният човек е наистина обикновен, но не и незначителен! Нека всеки да направи каквото може! И да си отваря очите на осем, защото толкова престъпления в човешката история са оправдавани ... с изпълнение на божията воля... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Майсторството на живота е в това да откриваш поуките във всичко, което се случва с теб и около теб. Божията воля се състои в личния избор, който е даден на всеки. Някой беше казал: Мъдрият се учи от грешките на другия, а глупецът само от своите. Та, Божията воля е, да се учим от всеки заобикалящ ни свободен избор. И от глупостта и от мъдростта. И от омразата и от любовта. ... За да ги отсее всеки както може. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Божията воля е, да се учим от всеки заобикалящ ни свободен избор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Може би останах малко неразбран. Кръвта се изчиства от собственичество - от предишния кармичен заряд, за да придобие настоящия... Вече всъщност няма значение. Хайде отново тогава : "... всеки орган и тъкан ... са свързани в системи, а системите в организми и притежават способността за взаимно влияние..." " неподозирани възможности за пречистване..." Може и да си неразбран, но значение има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 Кристиян, да може и да си прав до някъде с това което си писал, в природата може и да го няма като процес, но след като на човек е дадена възможност да може да го прави.........не считаш ли че щом то е позволено може и да е с божията подкрепа евентуално... И ако става въпрос за твоето дете или родител, колкото и да е мъдър човек, дали не би постъпил така че да удължи живота му /разбира се всеки случай е различен.../ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 25, 2006 Доклад Share Добавено Август 25, 2006 (edited) Може би това допускане не е дадено от нас, а и волята на Бога, за да ни изпита? Как иначе ще разбереш кое бива и кое не бива да се прави? С кое оскърбяваш Твореца и с кое Го радваш. Всичко в живота е уроци! Нагоре продължават само отличниците. Двойкарите повтарят. Според теб, Бог изпитва ли ни, или ние се поставяме сами в условията на изпитания, отдалечавайки се от Него. И колкото повече се отдалечаваме, толкова по - големи стават изпитанията. Изпитва се нещо, в чието качество, в чиято цена не си сигурен. Ако аз започна да изпитвам вярата си, сигурна ли съм в тази вяра. Бог не те изпитва, обича те, обича! И знаеш ли колко струваш за Него - безценен си! Бог като е Любов, дали е великият изпитател или ние сме нищожните недолюбци. Не си представям, че някой, който ме обича, ще подлага моята любов на съмнение. И най ще Го оскърбя Твореца, ако започна да си мисля, че Той ми няма доверие и решава да ме пробва. Редактирано Август 25, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 И аз съм съгласна със Силвия, само дето на мен ми се струва, че няма как да наскърбя Бог. По-скоро добродушно ще се усмихне на напъните ми да се самоизпитвам и ще ме остави свободна да го правя докато сама осъзная, че "изпитанията" всъщност са шансът ни да проверим дали сме усвоили урока си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 По този повод, една стреличка: Волята божия няма как да не бъде изпълнена, всички изпълняваме Неговата воля, поради простата причина, че сме подвластни на закона. И все пак, това е закон на отделеност, а отскубването от зависимостта става само като ти поратнат криле. Крилете растат лесно, трябва само да се поливат с дестилирана душа. Когато се научиш да летиш обаче преминаваш законосферата и вече си над закона, а там те чака Любовта. А тя е пряко излъчената Воля Божия, без сблъсък с диалектичната структура. То ест, истинското изпълнение на Волята божия е стремежа нагоре, към Любовта. Истинския подобен стремеж бива подсилен от самата Нея, за да се получи практическото задвижване. Ииии... останалите органи се пречистват много бавно, доста след като са нанесли поражения и за двете страни, докато кръвта е готовичка до седмица. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Парамаханса Йогананда “Бог ни изпитва по всички възможни начини – каза учителят. Той само проверява нашите слабости, за да ги опознаем и превърнем в добродетели. Той ни изпраща изпитания, които изглеждат непоносими; понякога Той почти ни отблъсква от себе си. Но мъдрият търсещ Бога казва: “Господи, аз искам само Теб. Нищо не може да ме спре при моето търсене. Моля се с цялото си сърце: никога не ми изпращай изпитанието – да забравя Теб.”” Лука 8:13. Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Коринтяни 10:13. Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите. Аз вярвам в това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tedir Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 (edited) kato wi 4etoh mislite i znacite mi idwa na uma : W donorstwoto nqma lo6o no 4oweka nali si e taka syzdaden i ot towa naprawi biznes i to stahoten biznes i wsi4ko towa wyrhu i osnowano na horskoto nestastie i kato wseki biznes w nego ima pe4elesti i gubesti , stawlici i nestastnici,organizatori i organizirani, prosto towa e 4ast ot jiwota nezawisimo dali e gadno, lo6o, hubawo , krasiwo , grozno, po6lo, ...........kwoto i da naprawim STE GO ima i ste se razwiwa zastoto e 4ast ot 4owe6koto razwitie. Moje da e jalko za nqkoi za drugi ne no si e taka . Модераторска бележка : Моля, пишете на кирилица! Редактирано Август 26, 2006 от Ради Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 26, 2006 Доклад Share Добавено Август 26, 2006 Свето Евангелие от Матея - гл 27 : " 6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха : Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци. 8 Затова оная нива се нарече Кръвна нива, както се нарича и до днес. 9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: " И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както им заповяда Господ." Всеки има право да си вярва в каквото си ще. Аз вярвам, че изпитанията, ограниченията, препятствията сама си ги слагам, ако не се доверя. Любовта не те изпитва и не те оценя по нашите човечешки стандарти. Цената на кръвта си ние си я слагаме сами. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 27, 2006 Доклад Share Добавено Август 27, 2006 Че няма Божията подкрепа е ясно, дори не е нужно да се привеждат доказателства- след трансплантация на чужди органи и тъкани, се започва имуносупресия, а ако се замислим, имуносупресията е вид богохулство.... Имунната система се развива благодарение на едно специфично енергийно въздействие между първата и четвъртата чакра- като оснвно, и на всички останали чакри, като моделиращи и правещи имунитета ни процес хармоничен и поддържащ човека в добро здраве. Няма да се задълбочавам, но ако беше подкрепо от Бог това деяние, щеше ли има нужда от цитостатици- човек се противи на друг човек, и колкото и да ни се иска, там Бог Го няма никакъв. По отношение на моите деца- писах вече, и становището ми е ясно- няма да си дам органите на никой, нито на собствените си деца. Смъртта е процес, в който има поука, тук желанията на близките нямат никакво отношение към естеството и същността на законите- страхът сдвижи основно както донорстнвото, така и онова състояние, което със сигурност не се нарича живот, а съществуване. Впрочем, Живота е определон състояние, което дори и при липса на всякакви заболявания, човек може и да не познава.- Живота подразбира вечност, а съществуването винаги има определени параметри... А както не само аз, а доста от участниците споменаха, има си начини за възстановяване на органите. Лично имам опит с няколко метода, които са дали за мен нужното доказателство, и за няколко души, които са и мали желание да бъдат здрави. Един вид лимфолевкоза на една моя позната- съученичка, доказана клинически, и с нужните методи, стадирана, определена морфологично и всичко както си трябва, с неблагоприятен край според традиционнаа медицина, се повлия от приложението на един метод, който определям като рейки, но само като понятие, защото отдавна не ползвам системата рейки, нито като принципи на работа, нито като методика. Заболяването изчезна буквално, като паралелнво с това се "раждаше" непрекъснато едно ново разбиране от страна на тази моя позната, и тя промени живота си изцяло. За пред лекарите, които се опитаха както обикновено да изкарат или че не се е излекувала, или че не са постаили правилната диагноза, но когато в се пак нямаше начин да се измъкнат, за доброто на пациентката, решихме да казва, че просто се е молила в църква, и е станало чусдо (а това е самата истина, защото молитвата, която отправяме в най-естествения храм- нашето тяло, бива чута и удовлетворена винаги, когато е казана с нужното чувство), така че, класифицираха я като "чудо", и понеже беше ходила в една църквица в града, натам се юрна доста народ, който "по съседкси" се беше информирал за това, коя е църквата в която стават "чудесата"...но, както решиха после, явно е било "инцидентно чудо"...Смешно, нали...и тъжно в същото време. Ползвам нещо, което засега наричам рейки, и което получих по странен начин, и при странни обстоятелства, и известно време след това си мислех, че просто съм превъртял, след това бях скептичен...и както се казва, извървях повечетно от пътя на неверието, на липсата на вътрешна убеденост..и това просто защото мисленето ми е изградено по начин, оформен от учебницитне по медицина, от общоприетия обществен модел, от приемането на самия себе си със всичките си способности, умения, добродетели и недостатъци... Както и да е, важното е това, че с течение на времето му "хванах цаката", ипреди да го ползвам за друг човек, е нужно да бъда повече от убеден, че точно това е метода, който би помогнал, и да "видя" желанието на човека да бъде здрав. Колкото "желание" има, такива ще са и резултатите...и то не защото метода не деяаства, а защото действа тав, където са причините, и ако човек откаже със съзнанието си да приеме тези причини, и да приеме че може да поправи всички грешни модели които си е създал, и поради които боледува тялото му, отношенията му, изобщо целият му обмен с природата е "болнав", няма да получи здраветго си. Тогава може да получи облекчение, при това- с нужния метод, който в повечето случаи се оказва или някой от традиционните медоти в медицината, или някой от палиативните нетрадиционни методи... Изминалите 5 години от живота ми съдържат толкова много неща, които успяха да разнебитят уж сносната ми материалистично-хирургична "вселена", така че в началото с много усилия приемах много неща, като основните причини си бяха в мен, като е с повечето хора, много трудно е да се преодолее един наложен модел, при това- полярен. Вече съм свикнал да ме обявяват за откачалка, и за какволи още не, но и това от доста време ни най-малко ми прави впечатление, в крайна светка аз на никого нищо не искам да доказвам, и дори пръста си няма да мръдна за това, доказателствата имат значение само за мен. Ако някой има желанието и доверието, и желае да бъде здрав, аз като лекар, а и кето лечител, мога да се опитам да му помогна според степента на оказаното доверие, тогава човек сам има своето доказателство- за едни това е успешната операзция, преминала без усложнения, като "по вода", за друг е излекуване с помощта на две ръце и много осъзнаване от негова страна, и доказателствата за този човек стават факти в живота му, изпълват реалността му, за трети- това са врели-некипели, и искат да видят и пипнат... Приятна вечер на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 28, 2006 Доклад Share Добавено Август 28, 2006 може да поправи всички грешни модели които си е създал, и поради които боледува тялото му, отношенията му, изобщо целият му обмен с природата е "болнав", да получи здраветго си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.