Агресията - как да се справяме с нея?

[Ники_]

Защо съществува агресията?

Причините са много! Не задължително да имаш съзнателно желание да навредиш.

Всичко идва от желанието на така нареченото "себе", "аз" или "его", т.е. от присъствието на егоизтичното съзнание в човека.

Но кой е виновен, че е на това стъпало?

Дхарма - Път и Карма - действие

По Пътят, ние всички вършим, действаме, според съзнанието, което ни е изпълнило в дадения момент.

Кой е виновен?

Имайки егоизъм в себе си, имам и желание с посока за/към себе си.

Неудовлетворяването на това желание ражда агресията.

Омразата съществува, защото е породена от обичта. Тя е нейното обратно лице.

Ако някой те мрази, значи те обича, т.е. иска да те промени, според своите собствени разбирания.

Хората ставаме агресивни, когато всички опити свързани с прилагането на по-ниска форма на насилие се провалят.

Тогава егоизтичния ум "произвежда" везната, на която от едната страна поставя сам себе си, а от другата това, което се опитва да промени - света, хората. Агресията се ражда ако егоизма надделее със страшна сила и ако везната се наклони драстично в негова полза. Тогава методите за промяна загрубяват, т.е. всичко, което е податливо на желаната промяната оцелява, а всичко, което отказва да бъде променено става жертва на агресията.

"Милост ищя, а не жертва!" Иисус

Времето на външните жертви е на изчерпване!

Времето на егоизма е на изчерпване!

Що е време?

Идва времето на алтруизма, и ако искаме ние самите да не станем жертви на времето, е хубаво да бъдем "модерни".

Няма по-добра жертва от жертвата на собствения "аз" (его).

Как?

Чрез умението да се поставяш в положението на другите и чрез кръста.

Кръстът е сформират от два равностранни триъгълника. Единя триъгълник символизира Огъня - емоцията и е с връх насочен нагоре, като основата му лежи на Земята.

Това е триъгълникът на експлозията, на блясъка, на реакцията, на импулса, на страстта.

Огъня гори нагоре.

Противоположният, на този триъгълник, е триъгълникът символизиращ Водата - мисълта, който е с връх насочен надолу. Водата тече надолу.

Само ако емоцията и мисълта бъдат в баланс, ако се кръстосат в равни части, биха могли да оформят Звездата на Давид или "щитът на Давид".

Това е да кристиш себе си. Да кръстосаш двата елемента вътре в себе си. Да пологаш всяка своя емоция, страст, импулс, реакция през ума си, да мислиш над нея, търсейки разумността. Това е да овладееш себе си и животинските си страсти.

Тогава и агресията изчезва.

Но съществуват още два триъгълника в този кръст и те принадлежат на другите два от четирите първоелемента.

Това са триъгълниците на Земята и на Небето, на Материята ина Духа. Те са също толкова важни и без разбирането върху тяхната същност, не би могло да се роди смисъла.

Че защо му е на някой да се самоконтролира? Защо му е да овладее вътрешната си агресия?

Отговорите се намират в същността на нещата.

В "Завета на цветните лъчи на Светлината" са изобразени точно тези два преплетени триъгълника:

А ето и цялостната картина:

Това е "двойната Звезда на Давид"

"Който повярва и се кръсти, спасен ще бъде, а който не повярва - ще бъде осъден."

Законът на Карма е този, който раздава присъдите. Бог е отделил закона от Себе Си, за да Се запази Чист и Свят.

Всеки, който не е придобил Свободата, чрез Вярата, Надеждата и Любовта, е подвластен на Закона.

Едни са Роби, други Раби, трети са Свободни - управляват живота си, имат избор, защото са получили статут на Син-овство, но най-горе са ЕдиноСъщните - тези който напълно са се Единили/слели с Отца.

[selsal]

По някаква причина, когато се говори за агресия, се пропуска един от нейните елементи - желанието да навредиш. – Станимир

Агресията, в нейния култивиран вид, е наистина желание да навредиш. А това да навредиш е нещо добро. Но ония от нас, които са изпълнени със страстна обич към себе си, намират в увреждането нещо лошо, защото щом чуят за вреда, на мига разпознават своето его като обекта на тая вреда. А то е така, понеже егото е най-дразнимото нещо, затова и най-увредимото. Но другите от нас, които превъзмогват егото си, остават по-слабо дразними и по-малко увредими, затова те нямат основания да се усещат като жертви и да виждат във вредата нещо лошо.

Агресията в нейния първосигнален вид е нещо различно. Тя не е желание да се навреди, защото тая агресия не съзнава никаква вреда, извън вредата, която самата тя понася. “Аз съм увредена, така че е немислимо да се счита, че аз навреждам – възмущава се психологията на жертвата”.

Всеки престъпник е в тая позиция. Всеки престъпник е убеден, че престъплението му е справедлив ответ на някаква несправедливост, която е извършена спрямо него. Убиецът, който заплашва с убийство, няма съзнание, че заплахата му би донесла увреда, обратно, той е сигурен, че с деянието си ще поправи вече наличната спрямо себе си вреда. Престъпникът, когато замисля престъплението си и особено когато го извършва, вижда смисъл в него, открива неговата целесъобразност. Чак впоследствие съдът би могъл, чрез силата на общественото мнение, да му вмени и внуши вина. Ала престъпникът в по-голямата й степен приема тази вина само привидно.

Още по-овъзлена е ситуацията с психологията на оная жертва, която не прибягва към престъпление. Несъзнаваността на агресията при тоя типаж жертва надминава агресията на престъпника. Именно тук е лукавият. Щото действията на престъпника-жертва в крайна сметка са преки действия, понеже водят до видима, до отчетлива загуба в патримониума (личното пространство) на нечие его, но действията на не-престъпника-жертва са заобиколни, те стоят укрити иззад морални претенции и духовни дантели. И най-вече непрестъпникът-жертва изобщо не съзнава това свое състояние и му се съпротивлява всякак. А агресията на една такава жертва се състои в това, че тя с отчаян хъс търси някой, когото да обвини за самосъзнанието си на жертва. И бяга от разбирането, че вредата не е зло, защото ако това е така, цялата й психология на жертва ще се разпадне.

Агресорът няма положително отношение към обекта на агресия. – Станимир

Вярно е. Аз нямам положително отношение към окото, което ме изкушава. Но когато се чувствам жертва, заобичвам точно туй око и го пазя от всяка агресия. И тогава, бидейки жертва, аз нямам нужда от любов, нали, сам до безкрай съм се обвил с нея. Но пък имам нужда от агресия. От агресор.

Любовта на агресията е най-плодотворната любов.

[Силвия СД]

Agressio от латински се превежда буквално като пристъпвам, настъпвам и в смисъла на глагола изразява активно действие. Активно, защото за да пристъпиш, трябва да извършиш движение насочено навън, естествено.

Агресията не е нещо отрицателно, напротив. Лоша е представата на хората за агресивно поведение. Дори да защитиш някого, да помогнеш някому, е вид агресия.

В този смисъл и любовта е агресия и то от най-висш тип.

selsal, агресия в култивиран вид... каква агресия е това? Прозвуча ми като дирижирана любов. Или като роза без бодли, отглеждана в нечия оранжерия.

Рatrimonium не е лично пространство, а термин от римското право, който означава наследство по бащина линия. В какъв контекст го свързваш с егото?

Редактирано Юли 24, 2008 от Силвия СД

[selsal]

В римското право има един pater familias (домовладелец), чийто дом (фамилна собственост) представлява затворена стопанска единица. Жена, дъщеря, син, снаха - всичко влиза в патримониума.

А сега си представи представи същия тоя домовладелец, но без материалното имущество и без влиянието над субектите от семейството. Това означава петимност на домовладелец, но липса на предмет, върху който да се осъществява тая петимност. Психоанализата нарича това състояние - инкорпорация.

Или: онова, което нямам като физическо изражение, превръщам в душевно състояние чрез своеобразно психологическо поглъщане. Реалната власт се компенсира с лично пространство. Наместо имущество имам човешки права, вместо власт над снахата, която никой не бива да пипа, имам разни мои си неща (идентификации), дето никой няма право да оспорва.

Често се случва човек да няма - например - патриархалния дух и осанка на един Мойсей. Но по някакви неведоми душевни причини да е решил, че наследява Мойсеевото. То е така, щото егото винаги търси правоприемство. И колкото по-голо е то (колкото по-его е) толкова по-собственически го прави.

[borislavil]

Има чудесен лек за агресията и той не струва пари. Изисква обаче търпение и постоянство. Предполагам сте забелязали, че колкото е по - медитативно съзнанието на един човек, толкова по - малко агресивен е той. Това не е случайно, тъй като чрез медитация (пребиваване в мълчание определено време в тихо и изолирано място) се достига до фундаменталния мир, който е отвъд всяко интелектуално усилие да бъде постигнат, и човек става наистина миролюбец и миротворец - и вътре, и вън от себе си.

Едно доуточнение - мълчанието не е проста работа, колкото и просто да изглежда на пръв поглед. То има три степени, които съответстват на трите свята - физически, духовен и божествен. При първата степен мълчанието е съпроводено с говор - умът ти бръщолеви ли бръщолеви... подскача като маймунка от тема на тема. При втората степен - мълчанието е съпроводено с размишление върху възвишена идея. А мълчанието придобива съвършенство едва при третата степен, когато никаква мисъл не преминава през съзнанието ти и то е изцяло в състояние на възприемчивост. Именно при тази трета степен се постига този неописуем мир, който погасява всяка агресия в зародиш до степен, че ставаш неспособен (просто не ти е в природата) да нараниш някого съзнателно дори и с розов лист.

[Венцислав_]

"Когато дишаме, въздухът умира."

Щайнер го е казал някъде

[Донка]

Зависи как дишаме и какво точно вдишваме и издишваме. Има случаи, в които въздухът става свеж и чист, когато един само човек диша с Любов. И това се усеща от всички около него.

[Венцислав_]

Е, хубу...

Аз казвам, че няма.

[Пламъче]

На агресията не трябва да се отвръща с агресия.Просто човек трябва да осмисли ситуацията и да остави енергията на агресора да се върне към самия него.Трудно е,но винаги действа.

Ако в животинския свят агресията е нещо нормално,то при хората не би трябвало да съществува.Най-вече при тези,които имат претенции да са духовно извисени.

[B__]

Не съм чел всичко и може да повтарям някого, но моето мнение, че човек трябва да се отнася много внимателно с агресията си.

Така, както като стане сутрин от леглото, да се погледне в огледалото и да каже обичам те към образа си.

Ако искам агресията ми да ме разбира, трябва да я разбирам и аз

Нашето съвремие е изменило понятието за агресия. Агресия се смята " нанасяне на вреда на другия или на себе си". Обществото иска да я потиснем в себе си, но това потискане не потиска само нанасянето на вреда, а всички други страни на агресията. Защото пренасяме потискането към цялостната агресия, а тя далеч не означава само " нанасяне на вреда на другия или на себе си".

На латински първото значение на агресия не е нападение, а пристъпване, встъпление.

Ще дам един пример. В химията под агресивно химическо вещество се разбира това, което лесно встъпва в химическа реакция.

Агресията означава и встъпване, себеизява, себеутвърждаване, изразяване на жизнената сила.

Така че ако както иска съвременното общество потиснем цялата си агресия (за да сме по-добри работници за корпорациите), то ще потиснем и жизнената си сила, желанието за себеутвърждаване и развитие. И хоп ей ги робите и истериците готови.

Това, което се има предвид под нападение на друг човек, пак е потисната агресия. Хитлер пак е бил с потисната агресия. Той не е могъл да себеизрази и развие себе си и затова е станал диктатор.

Ето три ситуации:

1 Младеж харесва момиче, но го е страх да го заговори и само го гледа жадно

2 Младеж харесва момиче и го заговаря и опитва да го опознае

3. Младеж харесва момиче и му прави вулгарни намеци

Мдам, 1 е потисната агресия. Човекът просто не знае как да изрази себе си и чувствата си дори.

Ама 3 също е потисната агресия. Човекът пак не знае как да изрази себе си, така че да стигне до любовна хармония.

И да! 2 е нормалната агресия. Младежът изразява и маркетира себе си Да, да отидеш да заговориш момиче е точно израз на здрава агресия. Да си мухльо в ъгъла или тъп глупостар е потисната агресия и в двата случая.

Аз предлагам да си обичаме агресията и да не се правим на много духовни за неща, които не сме изболели

А за това как да отговаряме на потисната агресия от втори вид, т.е. агресия която е насочена с цел да ни нарани.

За различните хора е различно. Аз като Скорпион бих могъл да се направя прозрачен за агресията и Абсолюта щял моментално да се погрижи за интрудера. Шляс-пляс и му пада керемида на главата.

Но да, любовта помага. А най-помага да си нармонизираме собствената агресия. Ако някой е насочил агресия срещу нас, това означава единствено, че у нас има нещо, което я привлича: потисната агресия от първи или втори вид. Хора, хармонизирайте агресията си и я обичайте Така няма да ви нападат

[Ян]

Аз предлагам да си обичаме агресията и да не се правим на много духовни за неща, които не сме изболели

А за това как да отговаряме на потисната агресия от втори вид, т.е. агресия която е насочена с цел да ни нарани.

Съгласен с предложението. Защото "изболели" идва от болка. Не го боли само този Дух който няма плът. Пък да се правим всички на безгрешния Христос, не върви заедно със здравия разсъдък. Те агресорите убиха безгрешния, та на нас ли няма да посегнат. Има и агресия целяща не само да ни нарани, а тотално да ни унищожи, при това хранейки се точно от любовта ни, като оставаме тази агресия насочена към нас да се развива.

То бива Любов, но инстинкт за съхранение също бива да го има.

[Донка]

Нашето съвремие е изменило понятието за агресия. Агресия се смята " нанасяне на вреда на другия или на себе си". Обществото иска да я потиснем в себе си, но това потискане не потиска само нанасянето на вреда, а всички други страни на агресията. Защото пренасяме потискането към цялостната агресия, а тя далеч не означава само " нанасяне на вреда на другия или на себе си".

На латински първото значение на агресия не е нападение, а пристъпване, встъпление.

Ще дам един пример. В химията под агресивно химическо вещество се разбира това, което лесно встъпва в химическа реакция.

Агресията означава и встъпване, себеизява, себеутвърждаване, изразяване на жизнената сила.

Така че ако както иска съвременното общество потиснем цялата си агресия (за да сме по-добри работници за корпорациите), то ще потиснем и жизнената си сила, желанието за себеутвърждаване и развитие. И хоп ей ги робите и истериците готови.

Това, което се има предвид под нападение на друг човек, пак е потисната агресия. Хитлер пак е бил с потисната агресия. Той не е могъл да себеизрази и развие себе си и затова е станал диктатор.

Ето три ситуации:

1 Младеж харесва момиче, но го е страх да го заговори и само го гледа жадно

2 Младеж харесва момиче и го заговаря и опитва да го опознае

3. Младеж харесва момиче и му прави вулгарни намеци

Мдам, 1 е потисната агресия. Човекът просто не знае как да изрази себе си и чувствата си дори.

Ама 3 също е потисната агресия. Човекът пак не знае как да изрази себе си, така че да стигне до любовна хармония.

И да! 2 е нормалната агресия. Младежът изразява и маркетира себе си Да, да отидеш да заговориш момиче е точно израз на здрава агресия. Да си мухльо в ъгъла или тъп глупостар е потисната агресия и в двата случая.

Поведение номер две е всичко друго, но не и агресия - дори по даденото по-горе определение, което подчертах.

Но подобно манипулативно причисляване на всякакъв вид активност към агресивността, е начинът да се оправдае и скрие истинската агресивност. а тя често е далеч от адекватната активност и реактивност - апропо точно пример 1 го показва много добре.

Ето още няколко:

Кой е агрсивен - който обижда или който се чувства обиден? - Вторият.

Кой е агресивен - който настоява упорито да му се даде нещо или този, който му го дава при някакви условия? - Вторият.

Кой е агресивен - който отстоява своя позиция или право или този, който я отстъпва и се смята за жертва? - Вторият.

Редактирано Февруари 8, 2010 от Донка

[Guest azbuki]

Искам да ви препоръчам по тази тема книгите на Маршал Розенберг. Nonviolent Communication е ключовата дума за търсене, но има и една малка книжка от него, която с огромен интерес четох: The Surprising Purpose of Anger.

Не знам дали са превеждани на български, но на английски се намират на амазон. От малка се разправям с темата агресия, но тези книги промениха живота ми.

[B__]

Поведение номер две е всичко друго, но не и агресия - дори по даденото по-горе определение, което подчертах.

Но подобно манипулативно причисляване на всякакъв вид активност към агресивността, е начинът да се оправдае и скрие истинската агресивност. а тя често е далеч от адекватната активност и реактивност - апропо точно пример 1 го показва много добре.

Ето още няколко:

Кой е агрсивен - който обижда или който се чувства обиден? - Вторият.

Кой е агресивен - който настоява упорито да му се даде нещо или този, който му го дава при някакви условия? - Вторият.

Кой е агресивен - който отстоява своя позиция или право или този, който я отстъпва и се смята за жертва? - Вторият.

Донка, къде съм казал, че всякакъв вид активност е агресивност

А с примерите предлагам да внимаване, защото "далеч от адекватната активност и реактивност" означава, че верно причисляваш активността към агресията, а това дали си активен и пасивен не означава да е налична или отсъстваща "неадекватна" агресия. А освен това в примерите ти за пасивността има активно вторично поведение.

А за това, че изманипулира мнението ми като ме изкара, че приравнявам активност и агресия, как искаш да ти отговоря. Пасивно, активно, с "неадекватна" агресия или да го пропусна

Ето пропускане:............................................................................... Това е може би финалния ми отговор.

Активен отговор без "неадекватна" агресия:

"Предлагам да се видим на кафе и да поговорим подробно и да разнищим въпроса."

Пасивен отговор без "неадекватна" агресия:

"Донка, предлагам да викнем някой психолог, който да разреши спора ни. Нещо като коректив."

Активен отговор с "неадекватна" агресия:

"Ей сега ще ти разкажа всичко подробно и ще те науча на истината като се надявам все пак да успееш да ме разбереш"

Пасивен отговор с "неадекватна" агресия:

"Предавам се. Май в този форум не са на нивото ми."

А ето и други разнообразия:

Активен отговор със модалност съответстваща на въпроса. Тоест с ниво на агресия съответстващо на нивото на агресия на въпроса:

"А за това, че изманипулира мнението ми като ме изкара, че приравнявам активност и агресия, как искаш да ти отговоря. Пасивно, активно, с "неадекватна" агресия или да го пропусна"

Активен отговор с цел намаляване агресията на опонента:

"Донка, досега винаги сме се разбирали в този форум и не мисля, че трябва да изпадаме в прекалена емоционалност, а да поговорим спокойно или поне ако емоционалност има, тя да е положителна"

Пасивен отговор с цел намаляване на агресията на опонента:

"Мдам, права си, че намирам известна връзка между активност и агресия. Ами просто защото активността е свързана с агресията, но фактите показват, че има и доста разлики. Ако искаш напиши още малко по темата, за да имаме повече за мислене."

Изненадващ отговор с цел тотално объркване на модалността, т.е. на активност, агресия, емоционална настройка, етап на развитие на ситуацията и т.н. Това може да ми донесе бой по главата, но ситуацията няма никога вече да бъде същата:

"Донка, абе ще ходиш ли на мконцерта на Ала Пугачова"

Ей, изморих се от писане.

Та какво излиза, освен активността и пасивността в комуникацията между двама човека има още десетки неща, които я определят като конкретика. Аз лично предполагам, че благодарение на Донка стигнахме до ново измерение на разбирането на човешкото общуване.

Успех и лека вечер

[B__]

Азбуки, много точно вметваш, че изразяването и управлението на агресията е част от цялостната човешка комуникация.

Но това са неша, които дори и да знае, човек може да не е променил в себе си. А потиснатата активна или пасивна агресия много трудно се поддават на контрол.

Те са част от егото и дълбините.

Сещате ли се нещо от Учителя по въпроса? Макар че той сигурно няма да говори за хармонизиране на агресията, а по по друг начин.

[Станимир]

Агресията аз лично чувствам като всяко желание на човека да се прояви. В един по-негативен аспект, когато това става за сметка на проявлението на някой друг.

Редактирано Февруари 8, 2010 от Станимир

[Guest azbuki]

Азбуки, много точно вметваш, че изразяването и управлението на агресията е част от цялостната човешка комуникация.

Но това са неша, които дори и да знае, човек може да не е променил в себе си. А потиснатата активна или пасивна агресия много трудно се поддават на контрол.

Неслучайно книгата на Маршал Розенберг има подзаглавие: Отвъд управлението на гнева. Точно това е, че идеите му наистина са нещо ново, но като се замисли човек, добре забравено старо. Погледни тук:

http://books.google.de/books?id=kFdAXwlJIjsC&printsec=frontcover&dq=marshall+rosenberg+the+surprising+purpose+of+anger&source=bl&ots=XtoDPDQ4yh&sig=ucKoRKi8v4jFGNrV0TZm6K8MAHo&hl=de&ei=1nJwS7uFDsz__Aas4by9Bg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CAoQ6AEwAA#v=onepage&q=&f=false

[Пламъче]

Добър начин за справяне с вътрешната агресия е изкуството.Много хора пишат стихове,рисуват,свирят на някякъв инструмент,пеят,спортуват.

Друг начин е просто човек да крещи,да чупи,да плаче,но да го прави когато е сам.

Никога не бива да се допуска агресията да се излее върху живо същество!

[Guest pavletA]

Да се справиш с агресията, става като и намериш хубав заместител.Хубаво преживяване, природата, любимо занимание точна рецепта няма за това на кого какво му харесва.Бях прилагала техники на дишане, които са подадени като информация на нас земните жители от хаторите, светли същества от Венера.Но това, че имаме емоции е особена привилегия за нас Земните жители.Такъв е Божествения промисъл.Има две чувства-любов, която твори и страх, който поражда агресия.Проблема е в балансирането им.  

[Станимир]

На мен лично японския похват за справяне с агресията не ми допада (този с викането или блъскането за да я освободиш и изтощиш). Това не е решение на проблема, а бягство от него и отлагане. Проблемът се решава с промяна в самата ни умствена нагласа, на начина по който гледаме на света. Вълните се усещат силно на повърхността на океана. Когато се оставяме вълните да ни люшкат, ние сме там – на повърхността. Отношението ни към света няма нужната дълбочина. Разбереш ли света, няма как да го мразиш. Разбирането и омразата взаимно се изключват. Но в общество в което разбирането е нежелано, се появяват „евтините“ заместители.

[Guest Христо]

Ако си ходиш по улицата и някой хвърли камък по теб, без ни най - малко да си го предизвикал с поведение, възможно ли е неговата външна агресия да е привлечена от твоя вътрешна агресия ?

[Станимир]

Според мен е малко вероятно. Даже мисля, че е по-вероятно да предизвикаме агресията със спокойствието си.

[vorfax]

Ако си ходиш по улицата и някой хвърли камък по теб, без ни най - малко да си го предизвикал с поведение, възможно ли е неговата външна агресия да е привлечена от твоя вътрешна агресия ?

Всичко е възможно, но ми изглежда загуба на времето да даваме примери или градим хипотези. Според мен човешкият живот трябва да се съсредоточи, що се отнася до себеразбирането, към онова което е определящо за формирането му, а не да разглеждаме пеперудата махнала с крила на другия край на планетата. Често казано ме изнервяш с тези нескончаеми еднотипни въпроси, чиято цел е сякаш писането, а не написаното.

Всичко е относително, всичко е възможно - ето това е отговорът на предните ти 100 въпроса и следващите 100.

[vorfax]

...

Даже мисля, че е по-вероятно да предизвикаме агресията със спокойствието си.

Ето това съм наблюдавал и аз и ми е интересно къде се корени причината.

Ще споделя нещо, което може и да няма връзка, но такава асоциация ми изникна в съзнанието. В психологията е известен принципът на отразяване, при който ако копираш позата и движенията на събеседникът си, това е сигнал за добронамереност и т.н. Примерно на един диван някой скръства крака към теб, а ти правиш същото. Или клякаш за да си завържеш обувките си, а този с когото говориш също кляка. В бизнес психологията пък се счита, че ако някой ти отказва, просто е нужно... да му смениш позата: някой да го залее с питие, да се извърне за да погледне нещо, да отключи пози като скръстени ръце и т.н. Може би имитацията показва близост (социална, роднинска или друга), а различията, като "неоправданото" за отсрещната страна спокойствие, за нестабилна среда, такава в която се крият неизвестни, непредсказуеми движещи сили...

[Guest Христо]

Христо, на 02 декември 2011 - 15:21, каза: Ако си ходиш по улицата и някой хвърли камък по теб, без ни най - малко да си го предизвикал с поведение, възможно ли е неговата външна агресия да е привлечена от твоя вътрешна агресия ?

Според мен е малко вероятно. Даже мисля, че е по-вероятно да предизвикаме агресията със спокойствието си.

Какво излиза ? Ако си спокоен - може да предизвикаш агресия. Ако си неспокоен - пак същото. И все пак - ако си неспокоен шансът е по - голям. Ами ако не си спокоен характер по принцип и без видима причина те замерят с камък ? Излиза ли, че твоето вътрешно неспокойство може и да не е причина за тази непредизвикана агресия ? Ако не е причина, значи ли че събитието е случайно, че не си си заслужил ? Къде отива кармичната справедливост ? Или тя ще дойде в последствие - в зависимост от това дали са те уцелили, как си реагирал.

И все пак, по - добре е да сме спокойни.

Редактирано Декември 3, 2011 от Христо