Билките - лечебната сила на природата

[Донка]

Започна да цъфти мащерката.

Мащерката е известна е още като бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек и др. Мащерката е многогодишно растение, което расте на туфи и предпочита каменисти почви и е широко разпространена у нас.Може да достигне до 20 см. височина. Събират се стъблата с цветовете и листенцата по време на цъфтежа - май и юли и се сушат на сенчесто и проветриво място.

Използва се предимно изсушена, като листата и цветът се оронва и стеблата се отстраняват, защото съдържат повече танин и придават стипчив вкус.

Мащерката е една от най-широко използваните билки у нас.

Тя спокойно може да бъде наречена лек за всичко. Използват се цъфтящите й части. Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Тя има и болкоуспокояващо действие.

Използва се като дезинфекциращо средство при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания. Освен това има благотворно действие при хронични гастрити и язва на стомаха, колики, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. Идеална е за успокоение при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Може да се използва за гаргара при зъбобол и възпаление на устната лигавица.

Добре действат бани с отвара от мащерка при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит.

Използва се и като подправка.

http://gotvarstvo.georgievi.net/a/mashterka

http://care.hit.bg/MM/03.html

http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=27

http://www.tomilherb.com/products/product.php?mashterka

[Guest aorhama]

Има ли някой тук, който да е чувал или да знае нещо за билка на име "мишна" (ударението е на 1-та сричка) - сънувал съм я тая билка като отговор на една гатанка и зная, че е много важна.

П.П. От билки хабер си нямам.

Редактирано Май 18, 2008 от aorhama

[Диляна Колева]

Билка на име "мишна" не знам ,но :

"Талмудът се състои от две части. Първата част, Мишна, е произведение на танаите, редактирано от Юда ха Наси (Княз Юда); "

Може би там е описано това което си сънувал.

А за билките след седмица две цъвфа любимата ми липа там от където съм родом целите улици са засадени с липи и целия град ухае страхотно по време на техния цъвтеж.

Липовия чай в големи количества е много добро средство за изхвърляне на пясък от бъбреците и малки камъни и доста очистително действа.

Освен това е и много аромаен чая от каквито и да е билки щом му се добави липа.

[Донка]

Невен

Отвори оранжевите си цветове невенът. Той неизменно присъства в почти всички билкови рецепти на майка ми и затова заема важно място от двете страни на градинските ни пътеки. Когато всички други цветя клюмват от горещото слънце, невенът весели градината. Той, обаче не е просто цвете... Той е Билка.

То се числи към онези растеня, които помагат при рак и ракоподобни язви.

Като кръвопрочистващо растение то е най-добрият ни помощник при инфекциозна жълтеница. На ден една до две чаши чай от него вършат чудеса. Невенът действува прочистващо, стимулиращо циркулацията и заздравяващо раните.

Мехлемът помага много бързо и при възпаление на вените, незаздравяващи язви на разширени вени, фистули, подутини от измръзване и рани от изгаряне. Мехлемът, а и остатъците, останали от приготвянето му, се използуват при гръдни язви, даже когато те имат злокачествен характер (рак на гърдата). Мехлемът от невен е чудесен помощник и при гъбички по краката. ....

Ако след седем часа сутринта цветчетата са затворени, то значи, че още същия ден ще вали. Поради това в миналото невенът се е считал за дъждопоказател.

В народната медицина растението се събира и прилага с цветовете, стъблата и листата. Те трябва обаче да се берат при силно слънце, тъй като тогава лечебната им сила е най-голяма. Човек може да си ги бере и до късна есен пресни от градината, стига обаче да не ги е хванала маната.

http://atanas-ko.hit.bg/nely/herbs/neven.html

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=1403

http://healthyfood.info.bg/Herbs/Neven.html

http://www.mirolm.hit.bg/Neven.htm

Как да го отглеждаме?

http://www.flowersnet.info/index.php?optio...4&Itemid=55

Редактирано Юни 1, 2008 от Донка

[dimitar]

На 24 юни е Еньовден.

[Донка]

СЛЕЗ

Дребнолистният слез расте покрай огради, пътни окрайнини, до стари стени и сипеи, но само в непосредствена близост на населявана земя.

Широколистният слез (Malva vulgaris) и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини. И двете съдържат в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества.

Събират се цветовете, листата и дръжките - от юни до септември. Тъй като при сушенето се губят слузести вещества, слезът трябва да се употребява възможно най-пресен. Но и изсушеното растение има все още добри лечебни сили.

Като чай слезът се е доказал предимно при възпаление на слизестите ципи вътре в организма, при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната кухина, както и при язви в стомаха и червата.

Слезът се препоръчва много и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и силна пресипналост, както и при ларингит, възпаление на сливиците и пресъхнала уста.

Слезът лекува дори извънредно упорита и често пъти считана за нелечима белодробна емфузия, която понякога предизвиква много силен задух.

Външно слезът се прилага при рани, циреи, подпухнали ходила или ръце, произтичащи от счупвания възпаления на вените, пресъхване на слъзната течност, сърбящи и парещи алергии на лицето, сухота в устата, фаринкса и носа.

http://atanas-ko.hit.bg/nely/herbs/slez.html

http://care.hit.bg/SS/07.html

http://www.bgflora.net/families/malvaceae/...sylvestris.html

[Аделаида]

Темата е страхотна. Ние сме с невероятна природа, която бъка от билики, коя от коя по лековити, ароматни и възстановитлени. Когато ние си ги берем е в пъти по добре и за нас самите. Да си преготвим здравословна отварка или чайче, което хем е ароматно и приятно хем и лековито.

А да не забравяме че много от нашите билки се използват и в кухната.

Донче, мерси за тази тема, която допълнително ще ни обогати.

[Ася_И]

Босилек – известен още като „Царска билка”.

Името произлиза от гръцката дума basileus – „цар”, и е свързвано с благоуханието му, считано достойно за кралете. Интересно е, че наименованията на босилека в повечето европейски езици са сродни, с някои различия в гласните: на исландски - basilíka, на руски васильки, белоруски - базылік, на сърбохърватски е босиљак, унгарски - bazsalikom, чешки - bazalka, северните ни съседи го наричат busuioc, на гръцки – βασιλικός, английски – basil, френски – basilic.

В Италия това растение е символ на любов, поднесеното клонче е знак за вярност. В Индия го наричат „Свещен босилек” заради лечебните му свойства.

Босилекът е широко разпространен в Азия, Африка, Централна и Южна Америка. Смята се, че най-напред е култивиран в Индия. Днес билката се отглежда главно в азиатските и средиземноморските страни, като България успешно се нарежда сред един от големите производители в Европа, както на сушен, така и на пресен босилек.

Има няколко вида босилек – едър (широчина на листата до 32 мм) и дребен (8-10 мм); със зелени, пурпурни или на петна листа. Някои от видовете се използват за декориране в градината, другите са с широко приложение като билка и в кулинарията. Известни са повече от 60 вида, но ще се спрем на този, който се отглежда в България.

Сладкият босилек (Ocimum basilicum) е слъчелюбиво едногодишно полухрастовидно растение от сем. устоцветни. С много ароматни листа и приятен вкус – подобен на анасона и карамфила. В България се отглежда в цялата страна. Стъблото, което достига до 60 см височина е четириръбесто, с разклонения (до 30 на брой), коренът е силно развит. Листата, с дължина 16-50 мм и широчина 8–32 мм, са срещуположни, по форма елипсовидни или овални, в долната си част изтънени, връхчетата – заострени, по-рядко назъбени. Дължината на дръжките е 5-20 мм. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови. Подредени са в класовидно съцветие. Имат късо стъбълце – до 2.5 мм. Израстват последователно и са по 2 срещуположно разположени. Чашката е голяма между 1.5–3 мм, когато нарастват плодовете стига до 9 мм. Венчето е петлистно, с дължина 8–9 мм. Тичинката са 4 на брой, разположени по двойки. Плодът е сух и когато узрее се разделя на две. Босилекът цъфти през цялото лято. Медоносно растение.

Употребява се надземната част на растението, която се бере по време на цъфтежа юли - август. Босилекът се реже на около 20 см от върха, а от оставащата част покарват нови стъбла. Ако се допусне образуването на семена, растението не произвежда нови листа Дава до три реколти годишно.

Стръковете се сушат на сянка или в специални сушилни. Изсушената билка е с яснозелен цвят и характерна миризма.

Няколко думи и за етеричното масло, добивано от босилека. Богато е на евгенол, линаоол, пинен и др., горчи, има танини и сапонини. В някои страни се добива само от цветовете за да е по-качествено, в други – се преработва цялата част.

Евгеноловият босилек е характерен за нашите съседи в Гърция и отглеждан предимно в Африка. Това е многогодишно полухрастовидно растение. Различава се от босилека, отглеждан у нас. Достига до 100 см височина и има до 50 странични стъбла, едри листа. Използва се главно за получаване на етерично масло.

Босилекът е с широко лечебно действие – противоспастично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо. Прилага се при стомашни проблеми, умора, депресия.

Българската народна медицина използва отварата от босилек при задух, магарешка кашлица, газове, възпаление на бъбреците. Външното приложение е за жабурене при болки във венците.

Редактирано Юни 1, 2008 от Донка

[Аделаида]

Бял равнец - най тачената билка:

Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. При­основните листа са с дълга дръжка, стъблените — седящи. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а в средата — зелени. Цъфти от юни до септември.

Нашият народ тачи отколе това растение, наричано хайдушко биле,защото хайдутите в планините предимно с него са налагали раните.Още Диоскорид преди Христа е смятал белия равнец за добро кръвоспиращо и ранозарастващо средство. Преди тридесетина години незавършилия агроном от с. Владимирово Толбухинско, Нягол Мамеров подмамил Тодор Живков, че е открил лекарство против рака.

В Онкологичния институт за него бе устроена специална лаборатория и откривателят се гледаше доста време като писано яйце, или по-точно като златно яйце, но накрая се разбра, че главната съставка на пазения в тайна екстракт е белия равнец.Направен бе извод, че Мамеров вероятно е знаел от баби и дядовци,че растението притежава мощни ранозарастващи свойства и се е опирал предимно на тях в лечителството.Ще добавя още, че великият Авицена преди хиляда години е препоръчвал в бялото вино за лечение да се накисва не пелин, а равнец,защото белият равнец е по-полезен.Покойният ми баща, който беше голям майстор коларо-железар и правеше каруци на доста села наоколо изготвяше горчиво вино от единственото си лозе само с бял равнец.

Това многогодишно тревисто растение, характерно със своеобразен мирис, расте навсякъде в страната до 1500м надморска височина.Познато е на всички, но ще приведа и няколко други негови названия: бяла китка, бяло еньовче, куница,порезика и посекливче( последните две ясно сочатупотребата му при порезни рани).У нас се срещат още 7 вида от същия род равнец, та за медицинския бял равнец следва да се спазват указанията на билкарските книги,макар че, в крайна сметка всичкиса лековити.Ще спомена че има и жълт равнец( известен в науката като равнец на Биберщайн), койтосъща се използува в народната медицина за лечение на външни кръвотечения и хемороиди.

Тъй като захванах първа с целебните свойства, налага се да продължа с тях.Освен като мехлем за рани и екземи, както и за промиването им за бърза зарастване, белият равнец се употребява и вътрешно във вид на настойки при хемороиди и маточни кръвотечения. Настойките и запарките отбилката ускоряват лечението на гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника и болки на черния дроб. В редица краища на страната, те се употребяват при малокръвие и туберкулоза на белите дробове, при хипертония и нервни болести, кашлица и астма.

Съществува поверие,че най-голяма полза допринася билката, когато се бере през Страстната седмица- всички дни до Велик ден.Има и апокрифна легенда, че св. Богородица е обливала ранения си син след свалянето му от кръста с т. нар. силна равнецова вода,т.е. настойка поне едно денонощие, а друга легенда наставя,че настойката била от зехтин, но с престояване от 40 дни.Настойките от ракия са обичани и прилагани главно от магесниците и то за самолечение, защото народът определя мъдро, че "Горчиво вино се трае,но горчива ракия само бае."Или още по-точно:"Човеците пият само блага ракия, а горчива само вещиците".И все пак врачките и баячките съветват настойчиво:"Ако не те хваща сънят, пий вечер чай от белия равнец!"

[Аделаида]

Жълт кантарион:

Народното наименование на билката е "Христова кръв" или

"Христова чудотворка". Билката се използва при нервни смущения, безсъние, депресия. Жълтия кантарион регулира функциите на черния дроб и жлъчката. Прилага се също при стомашно-чревни разтройства, при киселини в стомаха и като имуностимулиращо средство.

"Хигитест" предлага на пазара два продукта разработени на базата на жълтия кантарион

.

Жълтия кантарион е бил използван около 2400 години за различни цели. Някои от тези по-малко модерни приложения са:

сироп за нерви, за премахване на болката включващо ефекта за успокояване на артритни болки и ментсруални спазми, както и при стомашно-чревни проблеми като диария, повръщане, депресия и безпокойство, но едновременно е бил изследван като възможен помощник при пациенти заразени със спин, защото помага на имунната система да се бори с вирусите.

ЖЪЛТИЯТ КАНТАРИОН КАТО АНТИДЕПРЕСАНТ

Увеличава се боря на хората страдащи то депресия. Явно , това е един много важен и сериозен проблем. Главната съставка на жълтия кантарион е хиперицина, който помага за облекчението на слаба до умерена депресия, но не се знае обаче дали помага при силна дересия. Хиперицинът е в червения пигмент на растението и изглежда, че инхибира моноаминовата оксидаза

(МАО) и разтройството на мозъчните нервопредаватели а също така и повишава серотонина инхибитор. Според Ж.Картър в "Чудото на оздравяване" последни изследвания откриват и че хиперицинът е по-слаб антидепресант отколкото цялостния есктракт на растението, намеквайки, че общата смес на химикалите в растението вкл. ксантогенати и флавоноиди са също важни и в полза на фармакологията.

ЖЪЛТИЯ КАНТАРИОН И ДЕПРЕСИЯТА

Жълтият кантарион е научно познат под наименованието ХИПЕРИКУМ ПЕРФОРАТУМ като лекарство използвано обикновено при депресия, което става многа популярно в Европа и в САЩ. Жълтия кантарион е многогодишно растение, което образува многобройни жълти цветове и може да се намери в голяма част от света. Обикновено се появява на слънчеви хълмове и в края на горите, през лятото между месеците юни и август. Наименованието му идва от свети Йоан Кръстител и често се събира в пълен разцвет около 24 юни - денят на св.Йоан Кръстител.

[nina7705]

Здравейте и от мен,темата за билките присъства в живота ми още от най-ранно детство,може би защото в семейството ми има билкари и съм закърмена с идеята за лечебните свойства на растенията.Чудех се коя билка да ви представя тази вечер,предвид вече споменатите от вас.Първо се спрях на черния оман,после на кръвния здравец след това на трета ,четвърта и т.н.т. Оказа се ,че не мога да избера билка за ,която да пиша в момента. Все едно някой ме кара да ги класифицирам по достойнста ,а аз се лутам като първолак.Глупаво е ,но...е факт.

Затова реших да отложа за друг път представянето на някоя от билките ,а сега ще ви предложа интервю с един билкар,на което случайно попаднах ровейки се из нета.

http://e-vestnik.bg/4107

Ето още един човек отдал се на билките ,който има едно по-различно виждане за ролята на билките в живота ни и аз искренно се радвам,че това се случва именно в България.

http://www.factor-vt.com/news-143.html

[инта]

Здравейте и от мен,темата за билките присъства в живота ми още от най-ранно детство,може би защото в семейството ми има билкари и съм закърмена с идеята за лечебните свойства на растенията.Чудех се коя билка да ви представя тази вечер,предвид вече споменатите от вас.Първо се спрях на черния оман,после на кръвния здравец след това на трета ,четвърта и т.н.т. Оказа се ,че не мога да избера билка за ,която да пиша в момента. Все едно някой ме кара да ги класифицирам по достойнста ,а аз се лутам като първолак.Глупаво е ,но...е факт.

Затова реших да отложа за друг път представянето на някоя от билките ,а сега ще ви предложа интервю с един билкар,на което случайно попаднах ровейки се из нета.

http://e-vestnik.bg/4107

Ето още един човек отдал се на билките ,който има едно по-различно виждане за ролята на билките в живота ни и аз искренно се радвам,че това се случва именно в България.

http://www.factor-vt.com/news-143.html

Някой от вас знае ли нещо за билката "посекливо биле".Тя е страхотна и я бера само от Рила ,но незнам нищо за името и в ботаниката и въобще дали е известна на учените.За съжаление нямам снимка за да я покажа.Темата е наистина страхотна !

[bettor]

Здравейте всички във форума. Радвам се да бъда част от този форум в който се обсъждат интересни теми. Случайно дочъх че имало много добър билкар в Троянската местност Орешака които лекувал язва на стомаха. Ако някой е чъвал за него или има повече инфо моля да ми отговори ще съм много благодарен.

[Диана Илиева]

Добре дошли, инта и bettor! И ние се радваме, че ви харесва нашия сайт.

Надявам се, че ще намерите много полезни неща за себе си, а и ще споделите вашия ценен опит тук.

[Донка]

Сега е моментът да си съберем синя жлъчка:

Расте навсякъде - ливади, поляни, край пътя, като плевел в лозята и градините, и в планината и в равнината.

Действие: Тонизиращо храносмилателната система, апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, слабително. Има известно диуретично действие.

Приложения:

# за стимулиране на храносмилането

# засилва секрецията на жлъчка, стомашен и чревен сок от активиране перисталтиката на червата

# жлъчегонно средство при жълтеница, камъни в жлъчния мехур, лошо храносмилане,

# атоничен запек, хронични бъбречни възпаления и камъни в бъреците

# стимулиране обмяната на веществата

# външно: при кожни пъпки, циреи и др.

http://www.bgflora.net/families/asteraceae...um_intybus.html

Учителя я е препоръчвал при упорит запек.

Външно приложение: употребява се за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цветав зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при младежки пъпки. тук

[Донка]

Троскот

Когато за пръв път прочетох за лечебните свойства на троскота и ги изпитах върху себе си, ми беше смешно странно как една толкова "проста" трева, плевел, който ни заобикаля в несметни количества, може да бъде толкова полезен на човека.

Той спасява оголените площи почва от ерозията и ги обогатява, задържа образуването на дълбоки пукнатини, отлично пасище за домашните ни животни.

Време и начин на бране

Коренищата на троскота се събират през ранна пролет, преди развитието на растението и през есента, когато надземната част е спряла вегетацията - започва да жълтее и съхне. Събират се след оран на ниви, угари, при разораване на ливади, при прекопаване на лозя и др.

Първична обработка

Събраните коренища се измиват бързо на течаща вода. След отцеждане се сушат в проветриви помещения или под навеси на пластове от 6-8 cm върху рамки, стелажи или постелки. В зависимост от времето се обръщат 1-2 пъти. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят с трясък.

Коренищата на троскота съдържат захари, нишесте, слузни вещества и др.

Може да се използва при: чернодробни заболявания, безплодие, кашлица, ревматизъм, пясък в бъбреците и пикочния мехур, простатит, запек, възпаление на червата.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 500 грама вода 5 минути. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

Здравен магазин

Bermudagrass is reported to be alterative, anecbolic, antiseptic, aperient, astringent, cyanogenetic, demulcent, depurative, diuretic, emollient, sudorific, and vulnerary (Duke and Wain, 1981); it is reported to be photosensitizing in animals, to cause contact dermatitis (Lewis and Elvin-Lewis, 1977), and hayfever (Degener, 1957-1963). It is a folk remedy for anasarca, calculus, cancer, carbuncles, convulsions, cough, cramps, cystitis, diarrhea, dropsy, dysentery, epilepsy, headache, hemorrhage, hypertension, hysteria, insanity, kidneys, laxative, measles, rubella, snakebite, sores, stones, tumors, urogenital disorders, warts, and wounds (Duke and Wain, 1981).

http://www.hort.purdue.edu/newcrop/duke_en...n_dactylon.html

Редактирано Септември 7, 2008 от Донка

[Аделаида]

АЛОЕ ВЕРА:

Често наричано „Растение чудо“ или „Лек от природата“, Алое Вера крие много изненади. То расте най-добре в райони с горещ и сух климат и много хора го бъркат с кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите. Алоето запазва свежестта си при условия, в които други растения биха изсъхнали и загинали, като затваря порите си, за да предотврати загубата на ценна влага. Съществуват над 200 разновидности Алое, но най-ценно за човечеството е лечебното Алое Барбадензис Милър (Алое Вера). Древни паметници свидетелстват, че свойствата на Алое Вера са известни от векове. Терапевтичните му и лечебни качества са издържали изпитанията на времето над 5000 години. През 1862 г. Георг Еберс пръв открива колко ценено е Алоето още от древността в египетски папирус. Древногръцки и римски лечители го прилагат много успешно като лечебна билка. Изследователи откриват, че това растение е познато и в китайската, и в индийската култура. Египетските царици го използват в стремежа си да постигнат идеална физическа красота, а във Филипините го смесват с мляко, за да лекуват бъбречни инфекции. Алоето се споменава и в Библията, а според легендата Александър Велики завладява остров Сокотра в Индийския океан заради Алоето, което растяло там и било необходимо за лечение на ранените му воини. Но бързият прогрес на документираната медицина на запад и преселването към райони с по-умерен климат води до намаляване на популярността и употребата на Алое Вера.

До ден днешен в санскритския език Алое Вера се нарича “Kumari” или “богиня”, тъй като много от жените от източна Индия ежедневно го използвали, за да се поддържат красиви и да противодействат на симптомите на стареенето.

Алое Вера съдържа над седемдесет и пет подхранващи съставки и двадесет минерала, деветнадесет аминокиселини включително всичките осем основни аминокиселини и единадесет второстепенни, както и дванадесет витамина. Тези витамини включват: A, B1, B6, B12, C и E. Дори е известно, като “аптека в растение”.

Има противовъзпалителни, антивирусни и естествени антибиотични свойства.

Външно Алое Вера се прилага при кожни раздразнения, изгаряния, инфекции, екземи. Добавено към козметика за кожа има омекотяващо и регенериращо действие, а също така забавя симптомите на стареене и е успешен лек срещу акне. Дори самата Клеопатра е използвала алое, за да поддържа феноменалната си красота. Разпространена е употребата в шампоани и маски за коса и е особено подходящо за къдрави коси.

Вътрешното приемане на Алое Вера може да предизвика скептични погледи поради факта, че се прилага при много разнообразни симптоми. Това е изненадващо, но не и подвеждащо. Ако обелите кората на алоето, ще видите, че под нея има гелообразна консистенция, която бързо се втечнява. Тя може да се смеси със сок или мляко и да се изпие в натурален вид, но ако не сте от хората, които си падат по подобни неща, може да си набавите алое от търговската мрежа под всевъзможно форми – таблетки, капсули, чай, дори разнообразни напитки с плодови вкусове.

Основно подсилва имунната система, поради богатия си състав от минерали, витамини и аминокиселини. Заедно с това е полезен за храносмилателната система и за бъбреците (особено в съчетание с мляко). Има антивирусно и антигъбично действие. Редовното му приемане забавя стареенето на организма и предотвратява образуването на туморни клетки. Помага още за високо кръвно налягане, артрит, диабет, констипация, астма. Гинеколозите го препоръчват поради благоприятния ефект, който оказва срещу кисти и сраствания.

Пиенето на алое е препоръчително не само, когато имате здравословен проблем. Ежедневната му консумация поддържа тонуса и предпазва от вирусни инфекции. Алое Вера е естествен източник на енергия и здраве, от който не бива да се лишаваме.

И тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BE%D0%B5

[Ася_И]

Rhodiola rosea L., известна още като “Златен корен”.

Златният корен вирее предимно на високи, сухи, песъчливи места. Среща се в Русия, Азия, а в България – Рила и Пирин. На височина растението достига до 70 см, има жълти цветове.

Първите медицински записи за неговото приложение датират от 77 г. пр.н.е. в “De Materia Medica”. През вековете Златният корен е бил използван в народната медина на Русия, Скандинавските страни. За периода 1725-1960 г. в научната литература на Швеция, Норвегия, Германия и Русия могат да бъдат открити описани различни медицински приложения на растението. След 1960 г. са публикувани над 180 фармакологични, фитохимични и клинични изследвания. Въпреки че Rhodiola rosea L. е бил изследван предимно като адаптоген, не всички негови свойства са добре проучени. Като основна причина за това се сочи фактът, че бележките са предимно на славянски или скандинавски езици.

Народната медицина използва Златният корен за увеличаване на физическата издръжливост, особено при продължителни боледувания. Също така при умора, депресия, анемия, импотентност, смущения в стомашно-чревния тракт, инфекции, разстройство на нервната система.

Прилага се под формата на 40% спиртен извлек.

След 1969 г. R. Rosea е регистриран в Русия като лекарство и се прилага при умора, инфекциозни състояния, неврологични смущения, за подобряване на вниманието, паметта, общата работоспособност.

В Швеция е регистриран като билков препарат през 1985 г. В Дания е включен в групата на лекарствата с растителен произход. В Швеция и другите скандинавски страни се използва главно за подобряване на умствената дейност при стрес, като психостимулант, за цялостно подобряване на здравословното състояние.

Редактирано Септември 25, 2008 от Ася_И

[Аделаида]

Понеже напоследък се запознах с една много интересна билка, като качества и свойства реших, че е време да драсна и някой друг ред за нея:

Лофант - китайският жен шен:

LOPHANTHUS ANISATUS BENTH)

ЦЕНЕН МЕДОНОС МАЛКО ПОЗНАТ В БЪЛГАРИЯ

Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място - притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена.

Лофанта принадлежи към семейство устоцветни Laminae (Labiatae) и е култивирано растение. Най-широко е разпространено в Китай, Япония, САЩ, Канада и др

Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.

Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.

Лофантът се размножава основно чрез семена.

Семената се засаждат в малки сандъчета (подобно на доматите)на дълбочина 0,5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.Поникват 5-6 дена след засаждането, а след 1 месец се пикират. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април.

Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60 – 70 см, а от растение до растение 25-30 см. По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевеляване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква.

При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август.

След септември, при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла продължават да израстват нови леторасли с класовидни съцветия. Макар и по-малки по размери, те продължават да цъфтят и дават нектар до падането на първите слани!

Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.

Учените - фитотерапевти уверяват, че няма такова заболяване, при което лечебните свойства лофанта да не помагат. Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.

За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари. А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка.

снимка можете да видите тук: http://www.cofe.ru/garden/article.asp?arti...amp;heading=51;

Ето и още една билка, която уважавам:

Салвия - градински чай, тревата на безсмъртието:

”Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия?” – това гласи древна арабска пословица.

Древните медици Хипократ и Диоскорид са считали това растение за свещена трева и най - полезното лекарство (особено при женско безплодие).

В древен Египет след епидемии и по време на война , когато населението намалявало, жените били принуждавани да добавят в храната това растение, „ за да се умножи населението по - бързо”

В Централна Европа и Средиземноморието растението е пренесено от римляните. През средните векове европейците започват високо да ценят лечебните свойства на салвията. През1688 година в Европа излиза книга, в която 414 страници са посветени на салвията.

С течение на времето много сведения за лечебните свойства на растението са загубени заради това съвременното му приложение е скромно.

В знаменития „Салернски кодекс на здравето” на салвията се отделя особено внимание, там се казва: „Салвия, ти си нашия спасител, помощник и природен дар”. Съвременните изследвания показват, че всичко това е вярно.

В XVI век китайците високо са ценили салвията, като за кутия суха британска салвия те са давали две кутии чай.

Наименованието на салвията произлиза от латинска дума salveo, което означава „лечение, да се чувстваш добре, да бъдеш здрав”.

Салвия (Salvia officinalis) е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и сини до виолетови цветове. Листата на салвията съдържат около 1,5- 2 % етерично масло.Това е най - употребявания вид салвия в кулинарията.

Има няколко културни вида. Повечето от тях се отглеждат по - често за украса, отколкото заради техните свойства като билка. Всички се ценят като малки цъфтящи храстчета за украса и като ниско антиерозионно насаждение, особено при сух и слънчев климат. Те се отглеждат лесно от летни резници.

Германските лечители отдавна използват салвията като противовъзпалително средство и кръвоспиращо средство.В Полша салвията се използва за лечение храносмилателния тракт, а също за лечение на косопад. В България листата на салвията намират приложение като средство, ограничаващо потоотделянето. Има влияние при нощните изпотявания при туберкулозно болните, облекчава гастрит и колит, язва, метеоризъм, възпаление на черния дроб и жлъчния мехур.

Листата на салвията съдържат етерично масло с богат състав: флавоноиди, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, витамин Р.

Някои компании използват салвията за създаване на нови лекарствени продукти против деменция и Алцхаймер - препаратите на основата на салвията повлияват ензим, който е отговорен за нарушението на паметта. Положителен ефект се наблюдава при лечението на разни проблеми на дихателните пътища: фарингит, тонзилит, ангина и катар на горните дихателни пътища. Салвията е първокласен антисептик и ускорява заздравяването на тъканите. Препаратите действат и като антипирици. Най - често препаратите са под формите на таблетка. Под формата на отвара салвията се използва при изгаряния, ухапване от насекоми и кожни заболявания, бяло течение или проблеми на влагалището. Под формата на компреси или съставка на мазила се прилага при травми, артрит или невралгии. Под формата на чай салвията се използва при простуда , стоматит и парандонтоза. Употребата на салвия при първите признаци на простуда подтиска развитието на остри респираторни заболявания. Чаят от салвия или инхалацията укрепва имунната система и ускорява оздравяването. Чаят може да се приема за подобряване на храносмилането, увеличаване на апетита. Препоръчва се и при наличие на менструални болки. Противопоказна е употребата на салвия при бременни ,кърмене и хора страдащи от остър нефрит.

Салвията е уникален лек от природата.

Снимчица: http://cvetq.info/e107_plugins/image_gallery/viewImage.php?type=glimage&name=6cbbbed6db66a05b9a34ddcef97aad9e.JPG&ingal=1

Редактирано Септември 29, 2008 от Аделаида

[Ася_И]

Мента - Mentha Piperita L.

Известна още като джоджен, нане. Родината й е в района на Европа, част от Северна Африка. Отглежда се и в Америка, Австралия и Средиземноморието.

Ментата е силно благоуханно многогодишно тревисто растение, с четириръбесто разклонено стебло, което достига на височина до 1 метър. Има силно развито коренище. Листата са с къси дръжки, продълговати и леко заострени. На цвят са тъмнозелени, понякога с тъмновиолетов оттенък и са покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, светло розови или червено-виолетови. Ароматът най-силно е изразен в периода преди цъфтежа - от юни до края на август.

В диворастящо състояние се срещат над 600 вида; само в България са около 22. Дивата мента, за разлика от медицинската, съдържа много малко ментол – основната съставка на ментовото масло. Медицинската Mentha Piperita е хибрид получен от два диворастящи вида - Mentha aquatica и M. Spicata.

Сушени листа от мента на повече от 1000 г. са били открити в египетските пирамиди. В древността листа от мента са били разпръсвани по подовете на дворците, в стаите и местата за почивка. Освен за освежаване ги използвали и като средство срещу мишките. Днес сушени листа от мента се слагат в гардеробите вместо нафталин против молци. Мента е била използвана в Англия още през 9 век като средство за лечение на стомаха, за унищожаване на паразити, при болки в ушите, за лечение на рани (особено ухапване от кучета), главоболие, сироп за кашлица и за увеличаване на млякото при кърмачките. По-късно - през 18 век тя е култивирана, а скоро след това е пренесена в Америка.

Химичен състав: Ментово масло(ментол, ментенон, пиперитон, цинеол, ментен), каротин, танини, горчиви вещества, изовалерианова киселина.

Ментата е добро помощно средство при спазми и колики в стомаха, червата и жлъчните пътища, смущения в храносмилането (газове), възбужда екскрецията на черния дроб и панкреаса и действа адстрингентно и противовъзпалително, има жлъчогонно действие и се прилага при жълтеница и камъни в жлъчката. Разширява кръвоносните съдове (стенокардия), стимулира сърдечната дейност, действа болкоуспокояващо на седативните нерви и успокояващо при възпаление на горните дихателни пътища (вътрешно и инхалация).

Приложение: По 1-3 чаши чай на ден. Външно – за бани при нервни заболявания, ревматизъм; за гаргара, промивка на устната кухина.

Начин на приготвяне: 1-2 препълнени чаени лъжици листа се заливат с 250 мл. вряща вода; запарва се 10 мин.

Чаят от мента не се препоръчва за продължителна употреба. Прекомерната употреба на ментово масло води до раздразнение на лигавицата и са възможни алергични реакции.

Редактирано Октомври 11, 2008 от Ася_И

[Ася_И]

Липа - цвят (дребнолистна липа) - Flores Tiliae cordatae Mill. (Tiliaceae)

Описание: Високо до 25 м дърво, с листа, отгоре голи и тъмнозелени, отдолу синкавозелени; цветовете в съцветието са жълтозелени, силно ароматни. Цъфтят юни - юли. Сребролистната липа е най-широко разпространена в стра­ната ни, докато останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланинските и планинските области. Различни видове липи се отглеждат като декоративни дървета.

Химичен състав: Цветовете съдържат около 0,06% етерично масло с главна съставка алкохола фарнезол; флавоноидния гликозид тилирозид (производно на кемпферола и р-кумарова киселина) и флавоноиди, производни на кверцетина. В прицветниците се съдържат слузно вещество, танини, производни на β-амирина, аскорбинова киселина и др.

Помощно средство при: Температурни състояния, треска, заболявания на пикочните органи, ревматични болки и нефрити (диуретично), при атеросклероза. Има и противомикробно действие. Като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища: бронхити, катари, ангини, пневмонии.

Употреба: Като противоспастично, тонизиращо, потогонно и пикочогонно средство.

Вътрешно: По 2-3 чаши чай на ден. С пчелен мед действието на чая се засилва.

Външно: като гаргара при възпаление на устата и гърлото - ангини, пресипнал глас. Етеричното масло предизвиква разширяване на повърхностните съдове на кожата и засилва потната секреция. За потогонно действие има значение и приемането на гореща вода с чая. Противовъзпалителното действие се обяснява с наличието на етерично масло и дъбилни вещества. В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.

Приготвяне: 2 супени лъжици липов цвят се заливат с 400 мл. вряла вода и се киснат 10 мин. Отварата се пие хладка, като чай. Външно: 100 гр. липов цвят се кипва в 2 л. вода, след което се ползва за бани.

[Диляна Колева]

Здравейте ,интересува ме някой знае ли от какви билки е чаят Пу-Ер.

Китайски е и действа за бързо стапяне на мастни клетки.

Тъй като реших да го приемам редовно и усещам доста промени във вътрешното си физическо състояние ,ще се радвам ако някой сподели опит или има информация.

[Аделаида]

Лайка

Лайката е едно от малкото растения,известни на всеки. Руското й име - “ромашка” е сравнително ново и е свързано с проникването в Русия на средновековната медицинска литература – сборници за билки и лечебници в които растението се наричало “роман”, романова трева”, “романов цвят”. Името идва от латинското “romana” – римска, и е заимствано от полския език, от думата “Роман” се образувала умалителна форма. По-рано това растение се е наричало Белеоч, Белиоч, Подрумче, Папатка, Лайкучка. Лайка наричат различни растения от семейство Сложноцветни. Но и лечебната лайка в различни времена е била отнасяна към различни родове, затова в литературата може да се намерят няколко латински имена на това растение - Matricaria grandiflora, Chamomilla suaveolens, Matricaria chamomilla, Matricaria tenuifolia. Според представата на древните, лайката имала аромат на ябълка и Плиний Стари я нарекъл земна ябълка (Chamo –milla). По номенклатурата на растенията, преведена от забележителния руски ботаник С.К.Черепахов, научното наименование на лечебната лайката е Matricaria recutita. Родовото име Matricaria произлиза от латинското Matеr – майка, тъй като лайката била широко прилагана за лечението на женски болести. Като лекарствено растение лечебната лайка била известна още в древността и влиза във фармакопеята на много страни.Тя е може би най-популярното домашно лекарство. Лекарствена суровина на лайката са съцветията – кошнички (обикновено ги наричат цветове), те съдържат много хранителни вещества и имат противовъзпалително, антисептично, спазмолитично, омекотяващо и диуретично действие. Основно лечебно действие има етеричното масло, чието съдържание в цветовете може да бъде от 0.24 до 1.9%”. В цветовете се съдържат и флавоноиди, стероиди, поли ацетиленови съединения, фенолкарбонови киселини и техните производни, кумарини, полизахариди, витамини, горчиви вещества, камеди. Лайката има и противотоксично действие, като превръща в неактивна форма отровните вещества отделяни от бактериите. Настойките се предписват при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт – преди всичко при колит, възпаления на черния дроб и жлъчния мехур, бъбреците, пикочния мехур, при неврози, спазми, простудни заболявания. Цветовете на лайката влизат в състава на разнообразни лекарствени смеси и чайове, готови лекарствени препарати. Много широко е и външното приложение на лайката като противовъзпалително средство – във вид на гаргари, компреси, вани. Но компресите за очи не са препоръчителни!Отдавна е известна лайката и като козметично средство. Екстрактът и етеричното масло се използват при производството на кремове, сапун, пасти за зъби, лосиони, шампоани, червила и средства за укрепване на косата. В страните на Западна Европа расте в диво състояние и широко се култивира римската или благородната лайка (Anthemis nobilis). Хранителните вещества в римската лайка са близо до тези в лечебната и тя също се използва както в медицината, така и в козметиката.В традиционната медицина лайката заема едва ли не най-почетното място. Още Авицена в “Канон за медицинските науки” дава на лайката висока оценка като средство с противоастматични, диуретични, антитоксични свойства, спомагащи за укрепване на мозъка, разбиващо камъните в жлъчен мехур. В тибетската медицина лайката станала компонент в чудодейно средство за подмладяване. Монасите пиели настойка от лайка преди сън, след с някои промени повтаряли процедурата на сутринта и така докато свърши настойката. След 5 години лечебния курс се повтарял.

Уикипедия

Редактирано Октомври 28, 2008 от Аделаида

[Ася_И]

Аделаида,

Благодаря

Да добавя още нещичко за употребата на лайката:

Вътрешно се приемат 3 чаши чай дневно.

Може да се използва за отвара за гаргара и инхалации, лапи при рани.

Приготвяне: 2 чаени лъжици цветчета се заливат с 1/4 л. вряща вода, кисне 10 мин (за чай). Една малка препълнена шепа се запарва с 1 л. гореща вода (за гаргара).

И нещо важно: Билката не се вари, а се пие под форма на запарка или студен извлек. Изпива се наведнъж, защото хамазуленът (даващ противовъзпалителното действие) се разлага бързо във вода.

Една изпитана рецепта при хрема: една лъжичка за кафе цвят лайка, щипка сол, малко мед се запарват за 10 мин в 50 мл вода. Капе се 3-4 пъти дневно по 2-3 капки във всяка ноздра. За малките деца - по 1-2 капки.

[Аделаида]

И нещо важно: Билката не се вари, а се пие под форма на запарка или студен извлек.

Да, това наистена е много важно да се спомене, което е препоръчително дори при всички билки, защото повечето свойства, които съдържат отиват на кино, особено ако се варят на силен огън и дълго. За това запарването е най-препоръчително за приготвянето на билките!