Ася_И Добавено Октомври 19, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2010 Етерични масла, билкови екстракти и тинктури Етерични масла Етеричните масла преставляват екстракт с висока концентрация. На практика етеричните масла са молекулите на ароматните есенции които се съхраняват в различни части на растението и могат да се получат чрез екстракция. Методът може да бъде: дестилация с пара, студено пресоване, химикали или абсорбиране чрез мазнини. Обикновено са течни, но може да са твърди (напр. корен перуника) или в зависимост от температурата да са полу-твърди (роза). Обикновено маслата се получават чрез дестилиране с пара или чрез студено пресоване. Извличат се от цветовете, листата, корените, плодовете, стъблата, семената, смолата, игличките, кората на различните растения. Етеричните масла съдържат растителни хормони, витамини, микроелементи и фитонциди (убиват микробите). Наричат ги още „летливи”, защото се изпаряват много бързо във въздуха. Етеричните масла могат да се разтварят в растително масло, частично са разтворими в спирт и са неразтворими във вода. За получаването на качествени етерични масла е необходимо голямо количество растителен материал. Но за сметка на това те са изключително ефикасни – само няколко капки са достатъчни за постигането на желания ефект. Поради високата си концентрация, когато се прилагат вътрешно, етеричните масла може да раздразнят мукозните мембрани и лигавицата на стомаха. По тази причина е по-добре да се използват външно под формата на лапи, инхалации, водна баня или като се капват няколко капки върху кожата. Терапевтичните свойства на етеричните масла могат да помогнат при различни заболявания – безсъние, дихателни смущения, артрити и др. Билкови екстракти и тинктури Екстрактът е концентрат, който се получава, когато суровата билка се смесва с подходящ разтворител - спирт и/или вода. Екстрактите могат да бъдат като тинктура или на прах (ситно смляна билка). От различните форми, под които може да приемаме лечебните растения, екстрактите са може би най-ефикасни, тъй като в тях активните съставки, освен че са с по-висока степен на концентрация, могат да бъдат и стандартизирани до определена и гарантирана потентност. Билковите екстракти имат по-дълъг срок на годност спрямо другите билкови препарати. Приготвянето им от пресни билки гарантира, че в тях в най-голяма степен са запазени активните вещества на лечебните растения. Тинктура Тинктурата се получава предимно от тези части от растението, които са частично или напълно неразтворими във вода. За приготвянето им се използва разтворител – етилов спирт или глицерин, тъй като по-голямата част от летливите компоненти на лекарствените растения и билки са разтворими в спирт. Билката се накисва в разтворителя за известно време, след което се пресова. Този метод на извличане на активните вещества е много удобен, тъй като тинктурата може да се използва до 24 месеца след получаването й. В случаите, когато се прилага като се капва под езика, тинктурата се абсорбира веднага от организма и има много бързо действие. Как да си направим домашна тинктура? Накисваме пресни или сушени билки в 25% смес от алкохол и вода. Не се използва метилов алкохол, тъй като той е токсичен. В случая домашната ракия и водката са идеални. Ромът има добавени ароматни вещества и не е подходящ за това приложение. Вземаме 200 гр. сушени или 600 гр. пресни билки на 1 литър смес от алкохол с вода. Поставяме ги в плътно затварящ се буркан на студено, тъмно място за две седмици, като периодично разклащаме. Прецеждаме през цедка и съхраняваме получената тинктура на тъмно място. От така приготвената тинктура вземаме по 5 мл. три пъти дневно, разтворена във вода или плодов сок. Компреси, пластири, лапи Това са начините по които можем да прилагаме билкови препарати директно върху кожата. Компресите се приготвят с помощта на материя (предимно памучен бинт или парче тъкан), която се накисва в запарка или отвара от билката. Може да разтворят и 5-20 мл тинктура в гореща вода. Компресите се прилагат докато са топли като се увиват или полагат върху съответното място, след което се завива или притиска. Пластирът се прави като в парче тензух завием накълцани пресни или сварени и направени на паста билки. Много удобен начин да се възползваме от лечебните свойства на някои растения, например синапа, които може да раздразнят кожата. Полага се както компреса върху засегнатото място. Лапата се приготвя като се навлажнят билките и се положат върху кожата, след което се пристяга с бинт или парче марля/тензух. Желателно е предварително кожата, особено ако е по-чувствителна, да се намаже с малко растително масло за да не се раздразни. В някои случаи (ухапвания от насекомо, сърбеж и др. подобни) може да се използва пакетче от готов чай (например лайка), докато е горещо. Мехлем, мазило, крем Мехлеми, мазила и кремове са се използвали през годините за лечение на различни локални заболявания. За приготвянето им се комбинират едно или няколко лечебни растения с мазнина като основа. Те са само с външно приложение и не се съхраняват в метални съдове. Кремовете са по-слаби и не много мазни и са предназначени да попият в кожата – така действат активните в тях вещества. Те са с облекчаващо и успокояващо действие. По-плътните и мазни мехлеми и мазила се прилагат като защитен слой върху повърхността на кожата. При тях е необходимо по-дълго време за да проникнат и да подействат. Желателно е мехлемите да се приготвят с пчелен восък и със сушени, стрити на прах растения. Ако се използват пресни билки, то сместта може да се развали. Билковите мехлеми се използват при: ожулвания, рани, за извличане на токсини, напуквания, ухапвания, ожилване, грапава кожа, слънчево изгаряне, както и много други кожни възпаления. Мазилата съдържат мазнина или масла, които са затоплени заедно с билката. За разлика от кремовете те не съдържат вода и като резултат формират отделен слой върху повърхността на кожата. Те предпазват поразеното място от възпаление, а активните вещества в тях действат върху пострадалото място. Мазилата се използват за лечение на такива състояния като: хемороиди, напукани устни, обрив от пелена или на места, където е необходима защита от овлажняване. Билков оцет, вино Приготвянето на билков оцет е много популярен начин за използване на някои от полезните вещества в билките. Билковият оцет се използва предимно като марината или за овкусяване на салати, но може да има и медицинско приложение. За разлика от водата, оцетът много добре извлича калция и минералите от растенията. Приготвя се като в ябълков, балсамико, оризов или друг вид оцет се слагат предпочитани от нас пресни билки. Съдът, в който го приготвяме, се поставя на място със стайна температура, където не пада пряка слънчева светлина. Престоява шест седмици, като от време на време го разклащаме, а накрая прецеждаме и поставяме в бутилка. Как да приготвим ободряващо вино? Смесваме 2 литра хубаво бяло вино с 500 гр. сушени билки, като внимаваме билките да са покрити от виното. Покриваме и оставяме на хладно място за две седмици. Прецеждаме и пием по 1/3 чаша. Получената смес, за разлика от билковия оцет не може да се използва дълго време. Рассвет, Донка и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 21, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2010 Какво трябва да знаем за приготвянето на чай, запарка / настойка и извлек? Лечебни растения и аромати са били използвани в продължение на хиляди години за поддържане и подобряване на здравето и добрия външен вид на цели цивилизации. До нас са достигнали исторически документи от които е видно ефикасното използване на редица билки за лечение на различни заболявания, както и някои специфични примери за тяхното приложение през годините. Благодарение на модерните технологии ние имаме възможност да се обърнем отново към използването на билките за лечение на някои здравни проблеми. Може би след години ще разберем напълно някои от механизмите по които лечебните растенията въздействат върху нашия организъм, но това не е причина да не се възползваме от доказаните ползи от тях. Непрекъснато се откриват нови и нови подробности за основните съставки на билките, които обясняват благотворното действие на билковата терапия, която нашите прадеди са прилагали емпирично през вековете. България е страна, която може да се похвали с голямо разнообразие на растения с медицински, ароматични или кулинарни приложения. От незапомнени времена лечебните растения са играли важна роля в народната ни медицина, която използва над 800 растения за получаване на различни препарати с терапевтично приложение. Билките се прилагат под няколко различни форми: пресни, сушени насипни билки, лекарствени билкови смеси, чайеве, етерични масла, тинктури, бутилирани в течна форма, като таблети или капсули. Ето един поглед към различните форми, под които можем да ги срещнем: Чай, Запарка / Настойка, Извлек За разлика от зеления, черния и оолонг* , билкови чаеве могат да се приготвят от почти всяко растение. Също така от почти всяка част от него – корените, цветовете, семената, плодовете. Различните билкови чаеве са подходящи за облекчаване на леки до умерени заболявания като разстроен стомах, възпалено гърло, кашлица, запушен нос, безсъние. Повечето може да се намерят под формата на готови пакетчета, но при желание може да се приготвят в съответни пропорции и от купени или събрани билки. За да се приготви билков чай е необходимо леко да се натрошат листата и цветовете, да се раздробят корените и стъблата, и да се поставят в керамичен или стъклен съд, но не в метален. Не е желателно билките да се режат – това води до унищожаване на етеричните масла в тях. Билките се заливат с вряща вода и се оставят да киснат. Не е желателно да се варят. Повечето растения трябва да се изкисват от 4 до 6 минути, макар че някои билкови чаеве – като лайката, се нуждаят от запарване от 15 до 20 мин. За да се получи максимален лечебен ефект е необходимо съдът, в който се приготвя чая, да се покрие. Запарката е друг начин за приготвяне на чай. Тя е най-лесния начин по който може да се приемат билкови препарати. При запарка се използват листата, цветовете или смляна на прах билка (дрога), чиито активни съставки се разтварят във водата. Поставяме ги във вряла вода, след което изкисваме в продължение на 5-10 минути, прецеждаме и пием като чай докато е още топло. Важно е винаги да покриваме съда в който приготвяме запарката, защото голяма част от растенията съдържат летливи вещества, които се изпаряват много бързо. Чрез покриването на съда ние запазваме тези вещества. Извлекът е чай, получен от дебелите части на растението като кора, корен, стъбло, семена, сушени плодове. Те съдържат лигнин – вещество, което трудно се разтваря във вода. Извлекът е билков препарат, подобен на запарката, но е по-силен и с повече терапевтични свойства. Билката се поставя в тенджера и се покрива със студена вода. Оставя се да заври, след което е необходимо да покъкри на по-ниска температура 10-15 минути. След като изстине до около 40 градуса се прецежда и пие. Извлек може да се приготви и като дрогата (надробената билка) се постави в подходящ съд, залее се със съответното количество студена вода, която предварително е преварена, и след като се похлупи се оставя да престои от 4 до 12 часа. След това се прецежда и пие както е препоръчано. При повечето растения ориентировъчното съотношение на билка (дрога) към вода е 1:10 или 1:20, като може това съотношение да се увеличава или намалява. Желателно е запарката и извлека да се приготвят ден за ден или да се съхраняват в хладилник. В случай, че е необходимо да се подслади, препоръчително е да се използва мед непосредствено преди самото изпиване. *оолонг – полуферментирал чай, получен от зеления чай, чрез регулация на температурата и влажността. Пламъче и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 25, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2010 (edited) Лечебни растения, полезни за имунната система Имунната система представлява защитна реакция на организма срещу чужди тела (агенти), които всеки ден попадат в нашия организъм и са причина за различни заболявания. Тя е изградена от специални клетки, тъкани и органи (тимус, лимфни възли, далак, сливици). Имунната ни система действа като разпознава и разрушава всичко, което е чуждо за нашия организъм, включително клетки като вируси, бактерии, паразити и други микроби и частици (храни, лекарства, полени и др.) Някои лекарства оказват въздействие върху имунитета, пример за това са ваксините и антибиотиците. След откриването на пеницилина учените, в търсене на лекарства срещу различните инфекциозни заболявания, се насочиха само към химическите такива, които може да убиват бактерии и вируси. Но вече голяма част от тях осъзнават, че е възможно да се подсили имунната система, която може да се бори по естествен начин срещу микроорганизмите, причиняващи инфекции, без да се налага всеки път терапия с антибиотици. За разлика от тях билките не влияят върху клетките на имунната система, но имат способността да я стимулират, активирайки я, но не към специфично заболяване или антиген (протеин, срещу който клетките на имунната система действат). По-скоро билките увеличават съпротивителните сили на организма чрез мобилизиране на клетките, които действат срещу всички чужди тела, а не само към един специфичен вид. В зависимост от заболяването може да разделим билките, които използваме на две групи. Първата група може да наречем „специфични”. Тези билки са умерено активни стимуланти, които трябва да се дават в по-малки количества и за по-кратки периоди от време, преди да се появят страничните ефекти от предозиране. В нея влизат билки, използвани при по-леки инфекции (възпаления на ноктите, инфекции на горните дихателни пътища – простуда или вирусна инфекция, възпалени венци). При тях макрофагите (*) и другите клетки на имунната система са достатъчни за да унищожат нашественика преди да се е настанил в организма и да е предивикал инфекция. Има много билки, които могат да подпомогнат нашата жизненост и да подсилят „защитния щит” на нашата имунна система. Според последните изследвания те действат чрез стимулиране именно на макрофагите. Тези билки е най-добре да се вземат за кратки периоди от време, например 10 дена, следва 3-дневна почивка отново, и така се правят 3 цикъла на приемане на растението. Една от най-добре проучените билки от тази група е ехинацеята. След клинични изследвания, проведени с доброволци, днес се знае че стимулиращият ефект, който ехинацеята оказва върху макрофагите на имунната система намалява след 10-дневен прием от 3 до 5 пъти дневно на максималната доза. Т.е. тези билки се приемат с една специфична цел, да променят или регулират процесите в организма и след като това нагаждане стане, техният прием или се прекратява или дозата се намалява до малки количества. Това, което „специфичните” билки правят е, да „изкарат” резервите на имунната система на повърхността, където те могат да защитават срещу атаки от патогени или да помогнат да се отървем от вече съществуваща инфекция. Да приемем, че имаме хронична инфекция, например кандидоза. Когато приемаме ехинацея или друга „специфична” билка за имунната система, ние караме клетките на имунната система, които се произвеждат в костния мозък, да излязат на повърхността, където могат да се борят с инфекцията. Ако продължим с това състояние, без да има възпоризведени нови клетки, то е очевидно, че скоро имунната ни система няма да има резерви, с които да се бори. Тогава може да настъпи състояние на слабост или недоимък. Това може да доведе до срив в имунната система и неизбежно имунно заболяване – например синдром на хроничната умора, който се счита, че е резултат от вирусни инфекции, кандидоза или дори рак. Но съществува още една група лечебни растения, може да ги наречем „не специфични”, които оказват по-дълбоко действие върху имунната система, като могат да „подхранят” костния мозък при произвеждането на повече бели кръвни клетки - макрофагите. В тази група може да посочим Орловите нокти. Тези билки трябва да се взимат за по-дълъг период от време, защото те са като храна за нашата имунна система. Техният прием, в зависимост от състоянието, е от няколко седмици до няколко години, в случаи на силно понижен имунитет, и може да даде чудесни резултати. Ехинацея - Echinacea purpurea Родена в равнините на Северна Америка, Ехинацеята в диво състояние не расте никъде другаде по света, но е широко култивирана, особено в Европа и САЩ. Има девет вида Ехинацея, четири от които са използвани като лечебно растение. Четирите вида са E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea и застрашения E. tennensiensis. Е. purpurea е най-добре проучен е най-лесния за култивиране. Ехинацея е многогодишно растение, стигащо до 60 см височина, с големи, красиви, розово-лилави цветове и листа, покрити с власинки. Среща се предимно в сухи планински райони, често в скалисти зони на Скалистите планини, на изток от Саскатчуан до Тексас. Поради прекомерно бране на растението голяма част от местата на естествено разпространение са обявени за защитени зони и се е преминало към отглеждането на растението в обработваеми площи. За да може да се събират корените на растението са необходими от три до четири години, въпреки че цветовете се събират всяка година. Ехинацеята е едно от най-популярните лечебни растения. Тя е била използвана още от коренното население на Америка. Повечето индиански племена са я познавали и използвали срещу кашлица, простуда, възпалено гърло, главоболие, ухапване от змии и др. Племето дакота с нея лекувало конете. Днес тя се прилага за предпазване или лечение на простуда, грип, различни инфекции. Ехинацеята е може би най-добре проученият имуностимулатор. В началото на 20-ти век Ехинацеята станала най-продаваната медицинска тинктура в Америка, използвана при различни външни и вътрешни състояния. Но през 1910 г. била обявена като безполезна от Американската медицинска асоциация. Билката най-напред е била изследвана и тествана за хомеопатични цели в Германия и по-късно през 1938 г. нейното медицинско приложение е било проучено от д-р Герхард Мадаус. Благодарение на това че европейците, особено в Германия, започнали да отглеждат и използват Ехинацея, днес има богата научна литература за нейното лечебно приложение. В събраната литература има описани случаи, които звучат като анекдот, защото при приемане на Ехинацея при първи признаци на простуда само след 24-часа оплакванията изчезвали. Изследователите на това растение са провели повече от 350 научни изследвания. Ето какво може да се каже накратко за Ехинацеята: Научно е било установено, че Ехинацеята стимулира производството на левкоцити (бели кръвни клетки), които вземат участие в борбата на организма срещу различни инфекции. Тя подпомага фагоцитозата при поглъщането на токсините, които се отделят в организма. Може да се каже, че Ехинацеята има лек „антибиотичен” ефект при защитата на клетките от различни патогени като бактерии, вируси и гъбички. Растението помага на организма за контролиране и предотвратяване на инфекции като увеличава производството на алфа и алфа-2 гама глобулини, които предотвратяват вирусни и други инфекции. Ехинацеята има доказан стимулиращ ефект върху фагоцитозата (поглъщането и унищожаването на чужди частици, микроорганизми и клетки от белите кръвни клетки и лимфоцитите). За да докажат това учените са направили изследване с бели кръвни клетки, дрожди и екстракт от Ехинацея. Те изследвали под микроскоп кръвните клетки и преброили броя клетки на гъбичната инфекция, които били унищожени. Оказва се, че екстрактът от ехинацея може да увеличи фагоцитозата с 20 до 40%. При друго изследване, проведено при мишки, чрез въглеродния метод се измерва скоростта, с която се отстраняват от кръвта инжектирани въглеродни частици. Колкото по-бързо мишката отстрани инжектираните чужди частици, толкова по-силно е била стимулирана нейната имунна система. При този тест, екстрактът от ехинацея отново е доказал, че това забележително растение наистина увеличава активността на клетките от имунната система, така че те могат по-бързо да елиминират нахлулите микроорганизми и чужди частици. Комбинирана с Орловите нокти, ехинацеята води до увеличаване на броя клетки на имунната система, като допълнително повишава цялостната активност на имунната система. Растението също така стимулира отделянето на интерферон (**), оказва влияние и върху други важни компоненти на имунната система, включително тумор-некротичния фактор (TNF), който е важен показател за способността на организма да се бори с рак. (Първостепенната роля на TNF е в регулацията на имунните клетки). Билката потиска образуването на ензима хиалуронидаза, който се отделя от бактериите и им помага да получат достъп до здравите клетки. Изследване, проведено през 50-те години на миналия век показва, че ехинацеята може напълно да противодейства на ефекта на този ензим, а това може да помогне за предотвратяването на инфекции, когато ехинацеята се използва за лечение на рани. Освен вътрешното приложение за предпазване от вируси и бактерии, напоследък поради противовъзпалителните си свойства, растението все повече се прилага и външно за лечение на рани. Ехинацеята убива дрождите и забавя или спира растежа на бактериите, като по този начин помага да се стимулира растежа на нова тъкан. Проведените през 1957 г. изследвания показали, че ехинацеята може да доведе до намаляване с 22% на възпалението при страдащите от артрит. Това е почти наполовина по ефикасност спрямо кортикостероидите (***), но последните имат сериозни странични ефекти. Кортикостероидит силно подтискат имунната система, което ги прави не особено добър избор за лечение на всяко състояние, при което се предполага инфекция. От друга страна ехинацеята не е токсична и освен противовъзпалителното си действа има и стимулиращи имунната система свойства. Повечето хора използват растението за предпазване от настинки и грип. Екстрактът от ехинацея, най-често се използва под формата на спиртен извлек, като обичайното количество е 15-25 капки, разтворени с малко вода. Приема се при първите признаци и се повтаря 2-3 пъти за деня. Практиката в повечето европейски клиники е ехинацея да не се приема продължително време, тъй като според изследванията е добре имунната система да се стимулира за кратко, да се остави да се върне към нормалното си състояниe и после да има нова стимулация. След няколко дена без стимулация имуностимулантите, какъвто е ехинацеята, могат отново да бъдат ефективни. Дозировка за възрастни и форми, под които може да се използва Ехинацея: Тинктура – най-използваната форма за употреба на растението. Може да бъде под формата на спиртен извлек или екстракт в глицерин. В зависимост от концентрацията на извлека, препоръчителната доза е 3 пъти дневно: от 1 до 5 капки (0.5 – 5 мл), или 20 до 90 капки (1 до 3 мл тинктура (1:5)) Мопже да се приема и стабилизиран пресен екстракт – 15 до 23 капки. Капсули или таблети – в повечето случаи съдържат смлян на прах корен на Ехинацея, съдържащ 4% полифеноли. Препоръчителната доза е 3 пъти на ден по 0.5 до 2 гр. Чай – приема се по 0.5 до 2 гр. сушен корен или растение, 3 пъти дневно. Доза за деца: Препоръчителната доза за възрастни трябва да се съобрази с теглото на детето. Повечето дозировки за възрастни са направени въз основа на 70 кг телесна маса. Затова при деца с приблизително тегло около 25 кг. най-подходящата доза ще бъде 1/3 от дозата за възрастните. Желателно е при децата да се използва Ехинацея, която не е на основата на спиртен извлек. Орлови нокти или Женско клинавиче или Астрагал (Herba Astragali glycyphylli) Орловите нокти е многогодишно тревисто растение със силно разклонено стъбло, достигащо от 30 до 130 см. височина. Листата са последователно разположени, с къси дръжки, с 4-8 двойки елипсовидни до яйцевидни листчета. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът на Астрагала е 3-4 см дълъг, продълговат, сърповидно извит боб с червенокафяви гладки семена. Цъфти през юни - август. В България клинавичето се среща из цялата страна до 2000 м. надморска височина. Освен като тонизираща храна, Орловите нокти се използват и като лечебно растение. Използва се сушен корен или плодовете. Изследвания показват, че коренът на Орловите нокти е силен стимулатор на имунната система. За пръв Астрагал се споменава в древен китайски текст по медицина като средство за пречистване на далака и кръвта. Билката се прилага при хипертония, коронарна болест, сърдечно-съдова недостатъчност; има диуретично, отхрачващо и противовъзпалително действие. Използва се при заболявания на бъбреците и пикочните пътища, при затруднена дейност на далака, спонтанни изпотявания. Китайската традиционна медицина използва тонизиращия ефект на клинавичето при заболявания на белите дробове – недостиг на въздух, честа простуда или хронични инфекции. Астрагалът стимулира почти всеки етап от дейността на имунната система. Той увеличава броя на стволовите клетки в костния мозък и лимфните тъкани, и стимулира развитието им в активни имунни клетки, действащи из цялото тяло. Растението може да стимулира или „отключи” клетките на имунната система от състояние на покой, привеждайки ги в състояние на повишена активност. Изследване, проведено в Китай, показва, че Орловите нокти могат да стимулират отговора на имунната система към чужди агенти без да я подтиска. Продължителната употреба (до 35 дена) на билката повишава дейността на клетките, произвеждани от далака. Орловите нокти имат способността да намаляват вредните странични ефекти, които имат кортикостероидите върху имунната система. Затова в някои случаи, когато терапията с кортикостероиди е наложителна, клинавичето се използва за да намали ефекта от тяхната употреба. Клинавиче, комбинирано с мед се прилага при хронична умора, за насърчаване на жизнените сили, подхранване и пречистване на кръвта, при кървави изпражнения или диария. Изследване, проведено в Медицинския център към Тексаския университет показва, че Орловите нокти имат силен имуностимулиращ ефект. При ин витро изследване, сравняващо кръвните клетки на пациенти, страдащи от рак с тези на здрави хора се оказва, че Орловите нокти са в състояние да възстановят в голяма степен част от функциите на клетките на имунната система на раково болните. Астрагалът, подобно на ехинацеята, стимулира отделянето на интерферон и увеличават неговата ефикасност в борбата с болестите. Растението не само намалява общата заболеваемост, но и периода за възстановяване на организма. Изследване показва, че хората, приемащи под някаква форма Орлови нокти боледуват от 2 до 4 дена, докато при повечето пациенти простудата трае обикновено от 4 до 6 дена. В същото проучване е било установено, че Орловите нокти увеличават броя на жизненоважни клетки за човешкия организъм и след триседмична употреба на растението ин витро културите при хора, приемали билката са по-многобройни спрямо тези без прием. Пациентите, приемали Орлови нокти станали и по-устойчиви спрямо вируса на простудата, тъй като растението стимулира регенерацията на клетките в бронхите. Освен противовъзпалителни свойства, Астрагалът има способността да регенерира тъкани, комбинация която прави растението мощен съюзник при лечение на устойчиви външни инфекции, както и третиране на възпаления и трудно заздравяващи рани, или когато е необходимо да се извлича гной. Астрагалът подпомага функцията на надбъбречната кора, одобено в случаи на химиотерапия или при излагане на радиация и помага да се намали токсичността в стомашно-чревния тракт при пациенти, подложени на такава терапия. В Китайската медицина Орловите нокти се използват при хроничен хепатит. Редица изследвания показват, че Астрагала предпазва черния дроб от отрицателния ефект на лекарствата против рак, които най-често се използват при химиотерапия. Когато се използва като допълнително помощно средство при конвенционалните средства за лечение на ракови заболявания, Астрагалът увеличава издръжливостта на организма. Способността на растението да разширява кръвоносните съдове помага при ниско кръвно налягане и за предпазване на сърцето. Учени от Русия са провели изследвания, показващи че Орловите нокти предпазват сърдечния мускул от пораженията, които се получават от недостига на кислород при сърдечна атака. Според публикации в китайски медицински журнал, лекарите от Института по сърдечно-съдови заболявания в Шанхай са установили, че Астрагала оказва значително влияние върху коксаки вируса, които може да предизвика вирусни миокардни инфекции и за който за момента няма ефикасно лечение. Орловите нокти подпомагат поддържането на постоянен сърдечен ритъм. А при пациентите с установен коксаки вирус е имало подобрение в общото състояние в 85% от случаите на тази вирусна инфекция. * Макрофаги - Клетки, произвеждани от костния мозък. Основната им функция е свързана с унижощаване на чужди и видоизменени собствени клетки и молекули. ** Интерферон - биологично активен протеин, който човешкият организъм отделя при определени състояния, включително и като защита от вируси. Повишава устойчивостта на здравите клетки към вируси и съпротивителните сили на организма. *** Кортикостероиди - хормони, отделени от кората на надбъбречната жлеза. Кортикостероидите са ефективни за намаляване на някои възпалителни процеси в организма. Но трябва да се има предвид, че използването им намалява или спира собственото производство на надбъбречни хормони и ако лекарството се спре изведнъж може да се получи бъбречна недостатъчност. Оказват страничен ефект върху централната нервна система и сърдечно-съдововата система, водят до храносмилателни смущения. Редактирано Октомври 25, 2010 от Ася_И Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 25, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2010 Здравейте, преди време баба ме лекуваше с една билка против повръщане, наричаше я "маджуронче", но сега не мога да я намеря, явно има друго име. Знаете ли тази билка и как се казва? Ех, много късно виждам това, но все пак ... Билката е майоран(а), родствена е на ригана. Използва се и като кулинарна подправка (аз често я слагам на спагети, домашна пица и т.н.). Действително действа омекотяващо на стомаха, но не знам дали е от най-ефикасните средства против повръщане (пък може и да действа добре, не съм пробвала целенасочено запарка от майоран, а май само в ястията ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 16, 2011 Доклад Share Добавено Март 16, 2011 (edited) Дяволски нокът в момента масажирам майка ми с този гел заради болки в рамото и и действа много добре. Редактирано Март 16, 2011 от Eлф Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Африкански билки Ето някои от най-ефективните и полезни африкански билки: Сутерландията вече се смята за едно от най-перспективните растения в световен мащаб, с което може да се постигне дългосрочно имунорегулиране. Билката повишава съпротивляемосттта срещу инфекциозни и туморни агенти, намалява страничните явления на редица медикаменти и дава повече енергия при изтощение. Сцелециумът притежава антидепресивно действие, като повлиява равнището на неврохормоните. За разлика обаче от лекарствата с подобно действие, странични ефекти от неговото използване практически не се наблюдават. Варбургията упражнява изразен противогъбичен, противопаразитен и антибактериален ефект при вътрешен прием. Тази билка предоставя една безопасна природосъобразна алтернатива на терапия при упорити и повтраящи се инфекции, които засягат кожата и вътрешните органи. Африканският джинджифил пречиства лигавиците на храносмилателните и дихателните органи, облекчава ставните оплаквания и предпазва от запушване кръвоносните съдове. Меко загрява и тонизира организма. Зеленият ройбос е натурален еквивалент на вече известния у нас чай. Така, както при зеленият чай, в сравнение с черния китайски, се доказват терапевтични свойства, по същия начин при неферментиралия ройбос се отчитат около 100 пъти по-висока антиоксидантна активност, в сравнение с ферментиралите листа на същото растение. Зеленият ройбос доставя значително повече витамини, минерали и други полезни съставки за организма. Укрепва нервната система, подобрява храносмилането, включително при колики, и повишава устойчивостта на кръвоносната и имунната система срещу вредните фактори на външната и вътрешната среда. изт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aneliaivanova86 Добавено Юни 17, 2011 Доклад Share Добавено Юни 17, 2011 Здравейте, предлагам тук всеки практикувал лечение и изучаващ лечебни билки да публикува информация за някое от тях и да дискутираме как се използват. Ще започна с намерена малко информация за: Жълтия кантарион е научно познат под наименованието "ХИПЕРИКУМ ПЕРФОРАТУМ" като лекарство, тонизиращо нервната система и използвано най-често при депресия.Тази билка е многогодишно растение, което образува многобройни жълти цветове и може да се намери в голяма част от света. Обикновено се появява на слънчеви хълмове и в края на горите, през лятото между месеците юни и август. Съществуват различни предписания за приготвяне на запарки и отвари от билката. Вътрешно тя се приема най-често като запарка, приготвена от една супена лъжица ситно счукана билка на 250 г вода. След като ври 10—15 минути, запарката се прецежда и след изстиване се изпива за 1 денонощие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 1, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2011 http://www.blitz.bg/news/article/119332 Има много билколечители в България, доста от тях - потомствени. Запознах се с такъв лечител от Пловдив. Майка ми ползва негова комбинация от билки против артрит и е много доволна. Човекът е не само интелигентен и изучил няколко системи за енергийно лечение, но и много скромен и отдаден на природата. Говорейки за билките, каза "колкото повече уча, толкова повече разбирам, че в тях ми е силата". Познанията си има от дядо си. Обаче той в момента не обучава никого, няма на кого да предаде знанията си, няма млад човек, който да иска да обикаля баирите. Добре е да поощряваме такива хора да разпространяват и запазват за бъдещето безценното съкровище - знанието за малките тревички, които природата ни е дарила да ни съпътстват в живота съвсем безплатно и ненатрапчиво както всички истински неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.