Царят на шута

[Ани]

Много филми гледаш!

Исус говори с Пилат (цитати искаш ли). И му говори напреки. (Само в "Майстора и Маргарита" Йешуа вмества различното съдържание на думите си в идеите на Пилат без да му опонира пряко).

----

Когато Исус се изправи пред Каифа (действително черния учител) той никак не прилага метода на Белия учител. А прави свещениците от Синедриона на две стотинки.

Прав си! Обърках се.

Имах предвид това:

7. И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.

8. А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,

9. и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.

Лука,гл.23

А относно филмите си прав, но тук нямах предвид филм.

[selsal]

И аз гледам много филми; прекалих със закачката си.

Исус е различен след Гетсиман (Велики Четвъртък). Активното му, дори агресивно поведение преминава в съзнанието, че трябва да изпие отредената му чаша. На Разпети Петък той не проповядва. И не откликва на лековатото очакване на Ирод за знамение. Той е и пестелив на отговори спрямо Пилат.

На Разпети Петък всички шутове са трона и се надсмиват над царя.

[shelter]

selsal,

да се опъвам на завладяващото ме твое присъствие, би било още по-трудно, отколкото да те следвам. Докъдето и докогато.

От известно време, се опитвам да проумявам как се "виждат" подобни на описаното от теб, от различните хора.

По-горе се започна пренаписване на тази история.

Интересно е. Чела съм разкази с различен завършек.

Бих дала друг край на твоята история. Без да си ми го искал.

Ще мисля, както върху новата версия, така и защо я "съз-давам".

Аз

[Guest Fut]

Та казваш, кой шут кой цар не се знае знае ли се Благодаря Селсал тази темичка е златна мина за мен специално

[Guest Fut]

п.п. Царя и шута са във всеки от нас и от нас зависи да изберем в кой момент кой от двамата ще пуснем в ход

[Guest Fut]

Хммм това което постигнаха двамата Учители с усилия дружни е че в един момент прекрасен вие двамата Селсал и mvm започнахте да пеете леко в хор . Това исках да ви кажа/покажа, че сте ми много сладки с вашите невероятни спорове и че се допълвате по някакъв странен начин . Тази приказка беше моят поздрав за вас .

Редактирано Май 19, 2008 от Fut

[Слънчева]

Ученичеството е точно в търсенето, в противоречията. Задаваме въпроси, търсим отговори... Доказваме нещо си на себе си и света... Докато ги има ние се учим, но когато стигнем това смирение и просто успеем да отминем с думите-"няма Бог", значи сме достигнали покоя. И просто знаем, че сме такива, каквито сме-нито добри, нито лоши, просто сме.

Приказката е много добра и е добре отвреме на време да сме и шутове и царе...

Редактирано Май 19, 2008 от xameleona

[Hristina Koleva]

Аз виждам още един конфликт освен вярата за Бог и той е да се казва винаги истината.

Но пък от друга страна е казано, че учениците сами намират учителя си - така, че ако Черния Учител или някой от неговите ученици е имал за миг съмнение съществува ли или не съществува Бог, той е щял да бъде в групата на Белия Учител, а не в Черната ложа. Така, че в този смисъл - спора пак е излишен - не им е дошло времето....

[Станимир]

Не знам защо отношението учител - ученик, при черните се приравнява към това при белите. Принципите ръководещи един да го наречем черен адепт са коренно различни от тези ръководещи белия. В разказа никъде не се споменава черен учител. И допускате ли възможността черния ученик да вярва в съществуването на Бог също толкова, колкото вярват белите ученици?

[selsal]

Бих дала друг край на твоята история. Без да си ми го искал. - Shelter

И другият край е?

Царя и шута са във всеки от нас и от нас зависи да изберем в кой момент кой от двамата ще пуснем в ход - Fut

Най-често срещаното преобръщане във връзката цар-шут е, че онзи, който управлява, не е царя, а шута. Или, царят си въобразява, че управлява, но всъщност шутът, пародирайки царственост, прави не само това, но и в действителност управлява. В случая имаме цар с шутовска душа и шут, който вътрешно е цар. На мен ми се иска нещата да бъдат видяни малко по-инак, с известно по-радикално преобръщане в значенията и позициите. Ето какво имам предвид -

От една страна – имаме шут. Но този шут, не е цар по душа, а все така си е шут. На пръв поглед нямаме никакво преобръщане на значенията. Но този наш шут, е един човек, който - именно поради шутовската си душа - желае, ама умира от желание, поне за час да е цар. Няма нищо по-грозно от амбицията на шута да царува. В никакъв случай не бива да подценяваме психологията на тоя шут, макар шутовска, тя не е проста. Шутът, ако не в съзнанието си, то в едно междинно състояние между съзнанието и несъзнаваното си, разбира, че е шут и че амбицията му да бъде цар в в истинския смисъл на думата е невъзможна. Поради тая причина шутът се отказва да проявява царственост, нито като излъчване, нито като дълбочина. Но пък, за сметка на това, шутът е открил своето шутовско решение. Той започва да се държи като цар и в същото време, допуска в поведението си (а и няма как да не го направи) присъщия си шутовски свят. Това съчетание му служи за оправдание, което горе-долу звучи така: “макар да ме виждате, че се държа като цар, аз веднага мога да го отрека, посочвайки че симулирам царственост”. С това оправдание шутът съвсем на воля постоянно се държи като цар.

От друга страна – е царят. Царят знае всичко, което се случва в душата на шута. Познава амбицията му, съзнава невъздържаността му и вижда хитростите му. Царят, понеже е цар, няма нужда нито от тронна зала, нито от корона. Затова и ги предоставя на шута. Разбира се, царят няма за цел да се крие. А това е така, защото царствеността е незабулима. Царят има за цел да види! Но да види какво? Той желае да види шута! За един цар възможността да види какво прави шута е най-голямото обучение, което може да го споходи. Само цар може да се учи в най-истинското училище на света – това на шутовете. Царят има за гуру не друг, а шута.

Тук е добре да зададем въпроса: има ли нещо шутовско в царя? (При всички случаи в шута царското се изчерпва с мерака за царуване.) Отговорът на въпроса е – в царя няма шут, но царят, поради царската си сила, въвежда в себе си шута. Царят не се прави на шут, както шутът се прави на цар, не! Царят все така във всяко свое действие и мисъл е цар, но е такъв, именно защото държи съзнанието си върху шута.

Има поне още едно питане, което възниква: наистина ли в живота има такова ярко деление на царе и шутове? Отговорът е – само шутовете се съмняват в това.

[shelter]

Бих дала друг край на твоята история. Без да си ми го искал. - Shelter

И другият край е?

На мен ми се иска нещата да бъдат видяни малко по-инак, с известно по-радикално преобръщане в значенията и позициите. Ето

Тогава, след минута размисъл, за първи път в живота си, министърът се засмял, защото видял как в същото време, една тънка фигура затворила вратата в другия край на залата зад себе си. Най-после след годините предана служба, министърът щял да наруши закона на царството, а това било най-лелеяната му мечта. Нямало да преследва оня, който утре щял да разкаже на целия свят какво става в двореца, а и защото само по-този начин, в историята дошла до нас, щял да присъства самият той.

[Guest Мона]

Има поне още едно питане, което възниква: наистина ли в живота има такова ярко деление на царе и шутове? Отговорът е – само шутовете се съмняват в това.

Аз бих се запитала защо царят е гол и кое уверява неговата убеденост, че е облечен...

А иначе е ясно, че в живота има и царе и шутове, което не доказва никаква важна концепция за живота, освен че има воайори и воайирани.

Дали нуждата от изява не пречи на интелекта да намери почва, бряг и приоритет за изява, дори за интелектуална смърт, ако я смята за нищоправене, докато някой като Слънцето, например, не работи, умирайки - намирам за духовна гавра с понятия като език - нещо, което носещите някакво знаме, биха разбрали.

А обикновено, знамето е опърпано и развето от предходници...

Необходима е девствеността поне на една Жана Д'арк, която да опетниш, иначе усилието не си струва.

Редактирано Май 19, 2008 от Мона

[Guest Fut]

Селсал знаеш ли тази тема наистина е златна мина, вълшебна е Не знам защо, но пред очите ми е застанал Дон Хуан кикотещ се и кривещ се до безобразие... и хиляди други неща още изникват в главата ми . Признавам, много пъти съм мислила точно за това но нещо пашата ме разлюби в един момент и не добих кураж (смелост) да го изкажа на глас във форумите. Уважавам те и ти се възхищавам за това че ти го направи Поздрави!

[selsal]

Принципите ръководещи един да го наречем черен адепт са коренно различни от тези ръководещи белия. - Станимир

Това е вярно. Но пък представата на белите учители и ученици за черния свят е твърде очернена (превратна). Само в душите на белите го има туй превратно черно.

И допускате ли възможността черния ученик да вярва в съществуването на Бог също толкова, колкото вярват белите ученици? - Станимир

В белите ученици няма вяра в Бог. Предразсъдъкът, който ги възпрепятства да допуснат в света си тезата "няма Бог", разкрива че за тях "има Бог" е патерица (догма). Черният ученик е шансът на белите да превъзмогнат театъра на своята белота.

Нямало да преследва оня, който утре щял да разкаже на целия свят какво става в двореца, а и защото само по-този начин, в историята дошла до нас, щял да присъства самият той. - Shelter

Когато си със съзнанието, че пишеш проза, езикът ти става видимо консолидиран, наместо скрито консолидиран.

За да разказва човек - няма как - трябва да чувства, че е преследван; разбира се, не точно в патологичния смисъл на думата. Законът винаги преследва дарбата, но и дарбата преследва закона. Забавното е да разбереш от коя страна на барикадата си (а барикадите са най-хубавото нещо в живота).

Необходима е девствеността поне на една Жана Д'арк, която да опетниш, иначе усилието не си струва. - Мона

Аха! Необходимостта е да опетниш чистотата на ония, които се одевственяват чрез девствеността на Жана Д`Арк. Тая опърпана чистота е перверзна.

Не знам защо, но пред очите ми е застанал Дон Хуан кикотещ се и кривещ се до безобразие... - Fut

... щом съзнава, че в леговището си "белите" учители и ученици се опитват да забравят (зачеркнат), чутото от него.

[Guest Fut]

Селсал

http://www.vbox7.com/play:df559a7e

Тъмнината е светеща това го знаят и "черните" и "белите" вълшебници и нали знаеш, винаги има нещо много по - дълбоко... Поздрави!

п.п. кой знае може би в портала приказките трябва да бъдат забранени със закон виж какво стана от един поздрав пуснат от сърце те тези неща се слушат с душата а не с бъбривия, внасящ смут и усложнения ум пък бил той и най-умният ум на света.

Редактирано Май 20, 2008 от Fut

[Станимир]

Селсал, правиш заключения, които са абсолютно необосновани. Вярващи в догмите има навсякъде и т.нар черни ученици въобще не правят изключение. Черните са в заслепение по един много по-обвързващ начин, отколкото белите. Да приписваш на белите ученици закостенялост и догматизъм, като принципно присъщо качество говори за догматизъм от твоя страна. В същото време ти приемаш, че тези качества при черните ученици не съществуват. Освен това отсъствието на догми не означава знание. При черните егоизма, гордостта, желанието за манипулиране, заблуда, контрол и власт са водещи. Тези неща са много по-илюзорни и обвързващи отколкото догмите. Всичко което един черен адепт притежава като сили, способности и знания е придобито от него преди неговото падение, т.е. преди да започне съзнателно да действа срещу нормалния ход на еволюцията.

Фют, не знам откъде ти хрумна, че тъмнината е светеща. Тъмнината не съществува сама по себе си, тя е отсъствие на светлина.

[mvm]

Уф, ама как не ви омръзна да спорите. Все едно няма да стигнете до никъде, защото спорите за нещо, което не съществува. Кое учение е Бяло и кое Черно? И кой ги е разделил и на какви принципи?. На някой някога му хрумнало и сега хората се разделят на бели и черни. Това са фантасмагории. Във всяко учение има и истини и догми, няма универсално учение и няма да има. По-важно е за един ученик, да вземе това, което му е по-сърце и от двете учения, но да не принадлежи на нито едно от двете.

[Guest Fut]

О. К. Премести го в темата ми "Хрумвания" няма проблем

п.п. Аман никакви приказки за вас повече тц не сте пораснали достатъчно

"Трябва да имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо да разберете какво ви говори Господ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни работи, защото Той не се занимава с глупави неща."

Свобода на Духа

п.п. Това във връзка с притчата, да не реши някой че се изживявам като Господ

[selsal]

За мен е радост да предложа основанията си.

----

Самото деление на бели и черни е признак за догматично отношение. И това деление е базовата догма на ония, които се причисляват към бялото ученичество. Самият ти говориш за бели и черни ученици, като това говорене предполага у себе си набор от представи, които по начало са характерни за белите и черните.

Например, черният е черен, според теб, защото някога е преживял падение и поради това днес се противопоставя на еволюцията. Това действително ли е така, или е една необходимост в мисленето на ония, които искат да се разпознаят като различни от "падналите"? Не е ли именно белият учител (и ученик) тоя, дето - за да не си признае чувството и страха от собствено падение създава догмата за падението, което облича в черни одежди?

Всъщност чернотата, така както я виждат "белите" не съществува. Тая чернота - целият егоизъм, желание за манипулация и внасяне на заблуди, - е неизменна нужда, от която се ползват самонавличащите се с белота. А действителната чернота е именно тая белота.

----

Изразът - "тъмнината е отсъствие на светлина" - разкрива точно произхода на "бялата" представа за тъмнината: "тъмно е онова, което не е мен, а мен, о, "мен" е нещо чудесно, нещо бяло, нещо ценно".

Представи си ако аз кажа: "Какво е Станимир? Ами Станимир е отсъствие на selsal". Това твърдение може и да е вярно, но ти ще се съгласиш ли, че Станимир се изчерпва с това определение?

[Guest Fut]

Все пак ще си позволя още един малък поздрав за вас двамата Селсал и Станимир

http://www.vbox7.com/play:df8919d3

[Станимир]

Самото деление на бели и черни е признак за догматично отношение. И това деление е базовата догма на ония, които се причисляват към бялото ученичество. Самият ти говориш за бели и черни ученици, като това говорене предполага у себе си набор от представи, които по начало са характерни за белите и черните.

В категорията на черните поставям много малко хора, както и в категорията на белите. Себе си не причислявам към нето една от двете групи, въпреки че се старая да развия качествата които считам че са присъщи на белите.

Например, черният е черен, според теб, защото някога е преживял падение и поради това днес се противопоставя на еволюцията. Това действително ли е така, или е една необходимост в мисленето на ония, които искат да се разпознаят като различни от "падналите"? Не е ли именно белият учител (и ученик) тоя, дето - за да не си признае чувството и страха от собствено падение създава догмата за падението, което облича в черни одежди?

Черният е черен поради причини които са различни според случая и за които можем само да гадаем. Не изпитвам чувство за падение, нито страх. Но не знам ти на какво основание твърдиш, че те съществуват в белите ученици и учители, но те не искат да си ги признаят. Падението е просто неспособност вече да заемаш позиция, коятя си заемал преди това. Причината е невъзможност да контролираш предоставените ти в следствие от йерархическата позиция енергии, което в повечето случаи води до злоупотреба с тях. Всеки паднал след време пак достига до позицията от която е паднал.

Всъщност чернотата, така както я виждат "белите" не съществува. Тая чернота - целият егоизъм, желание за манипулация и внасяне на заблуди, - е неизменна нужда, от която се ползват самонавличащите се с белота. А действителната чернота е именно тая белота.

Всъщност това са присъщи на много хора качества, но при черните те са доведени до крайност, а и докато обикновенните хора рядко осъзнават резултатите от действията си, черните се стремят към определени резултати съвсем целенасочено. Освен това черните са наясно с кармичните следствия, които ще последват за тях самите, но съществуват средства с които ги забавят временно.

Прави ми впечатление, че ти в абсолютно всички случаи допускаш, че човек, който се мисли за добър, че постъпва правилно, че е бял, в действителност се самозаблуждава и се страхува да признае съществуването на противоположността на тези качества в себе си. Първото нещо което става с един бял ученик е всичките тези скрити механизми да бъдат изкарани на светло и да бъдат отработени, т.е. трансформирани. В човешката душа тези механизми не съществуват, а една от целите на ученичеството е ученикът съзнателно да се отъждестви със своята душа.

Изразът - "тъмнината е отсъствие на светлина" - разкрива точно произхода на "бялата" представа за тъмнината: "тъмно е онова, което не е мен, а мен, о, "мен" е нещо чудесно, нещо бяло, нещо ценно".

Представи си ако аз кажа: "Какво е Станимир? Ами Станимир е отсъствие на selsal". Това твърдение може и да е вярно, но ти ще се съгласиш ли, че Станимир се изчерпва с това определение?

И selsal и Станимир съществуват. Съпоставката ти е неуместна. Светлината е сама по себе си, тя не е отсъствие на тъмнина.

"Тъмнината не е в мен", аз го разбирам като целия съм изпълнен със светлина. Ако нямам светлина в себе си, тогава може да се каже, че в мене е тъмнина, но това твърдение ще е само условно.

[mvm]

Самото деление на бели и черни е признак за догматично отношение. И това деление е базовата догма на ония, които се причисляват към бялото ученичество.

Именно, затова влязох в темата, да напиша точно това, но ти си ме изпреварил

[Ани]

Самото деление на бели и черни е признак за догматично отношение. И това деление е базовата догма на ония, които се причисляват към бялото ученичество.

Именно, затова влязох в темата, да напиша точно това, но ти си ме изпреварил

Всъщност кой започна в тази тема делението на бели и черни, вместо да си нищи мирно и тихо кой шут и кой цар?

Аз не съм забелязала някой в този форум да бие барабана - "аз съм бял". Ако вие сте видели подобна тема или мнение - посочете ми ги, нямам нищо напротив.

Хората мирно и тихо, а понякога и не толкова тихо, си дискутират за различни проблеми. Това е.

Редактирано Май 20, 2008 от Ани

[selsal]

Прави ми впечатление, че ти в абсолютно всички случаи допускаш, че човек, който се мисли за добър, че постъпва правилно, че е бял, в действителност се самозаблуждава и се страхува да признае съществуването на противоположността на тези качества в себе си. – Станимир

Това е едно погрешно впечатление. Но защо не опитаме да го изправим.

Самото разбиране, че черното е противоположно на бяло, че войната е обратното на мира, че светлината е несъвместима с тъмнината, е същинското зло. Пътят на това разбиране е най-лесният път! Той е избиран от най-страхливите, от тия, които нямат дух, щото духът е не друго, а тайната, която превръща привидните противоположности в композиция.

Първото нещо което става с един бял ученик е всичките тези скрити механизми да бъдат изкарани на светло и да бъдат отработени, т.е. трансформирани. – Станимир

Не! Първото нещо, което прави един ученик, който се идентифицира с бялото, е да си представи всичко черно, което неминуемо е някъде другаде, а не в него. Това е най-великата му нужда, без нея не може, тя го събужда и тя го приспива. И затуй не бялото, а черното е вътъкът на “белия човек”, именно то (черното) го прави бял. А сетне, на представата, че “нещо си е черно” – а тая представа е неосъзната анатема в най-чист вид – се поставя етикет “трансформиран” и “осъзнат”.

Освен това черните са наясно с кармичните следствия, които ще последват за тях самите, но съществуват средства с които ги забавят временно. – Станимир

Ох, наистина ли мислиш това? Смяташ ли, че крадците, убийците, издевателите, че най-големите тирани имат самосъзнание за постъпките си? Не, Станимире, тия хора имат съзнание за морал и вписват постъпките си в тоя морал. Те, до един, намират себе си за бели. А жертвите си намират за черни. Човешката душа е така устроена, че ако някой, дори най-коварният сред коварните, си даде истинска сметка за онова, което прави, той би се пръснал, умът му не би издържал, страшна лудост би отнесла съзнанието му. “Черният”, за който говориш, е просто удобна представа на един "бял" човек.

[Станимир]

Аз лично не причислявам крадците, убийците и др. подобни към черните. А и очевидно преставата ни за белите и черните доста се различава. Аз нито едните нито другите мога да отнеса към обикновените хора.

Прави ми впечатление, че ти в абсолютно всички случаи допускаш, че човек, който се мисли за добър, че постъпва правилно, че е бял, в действителност се самозаблуждава и се страхува да признае съществуването на противоположността на тези качества в себе си. – Станимир

Това е едно погрешно впечатление...

Не! Първото нещо, което прави един ученик, който се идентифицира с бялото, е да си представи всичко черно, което неминуемо е някъде другаде, а не в него. Това е най-великата му нужда, без нея не може, тя го събужда и тя го приспива. И затуй не бялото, а черното е вътъкът на “белия човек”, именно то (черното) го прави бял. А сетне, на представата, че “нещо си е черно” – а тая представа е неосъзната анатема в най-чист вид – се поставя етикет “трансформиран” и “осъзнат”.

С това много точно отговаряш на въпроса ми. Аз все пак не мога да се съглася с твоя отговор и виждам в него не малко догматизъм и предразсъдъци. Разбира се, че има случаи отговарящи на описанието ти, и те съвсем не са малко, но когато се говори за ученичество е разумно да се предположи, че става въпрос за хора които умеят да различават в голяма степен истината от лъжата, а не тънат в самозаблуди по отношение на себе си, както това правят обикновените хора (не изключвам себе си от това число).