Царят на шута

[selsal]

Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската корона. Леко поклащайки се, той разсмивал всички придворни. Единствен, министърът на законите, се мръщел и не одобрявал това.

Веднъж, докато министърът едва преглъщал поредната шутовска церемония, дочул кикот иззад завесите в края на тронната зала. Приближил се, отметнал ги и видял… самия цар. За да не издаде присъствието си, царят с мъка удържал главоломния смях, който го напушвал.

- Но, Ваше Величество, вие сте тук?

- Да, всеки път съм тук.

- Всеки? – недоумил министърът. – И всеки път се смеете.

- Единствената причина да напускам тронната зала е за да съм тук и да наблюдавам онова, което прави шута в нея. И да, всеки път се смея.

- Но… но… - заекнал министърът. – Той Ви пародира, Ваше Величество, защо се смеете?

- О, не, приятелю – отвърнал царят. – Не той ме пародира. Аз, когато малко по-късно седна на трона, ще пародирам него.

Тогава, след минута размисъл, за първи път в живота си, министърът се засмял. И, наистина, много се смял.

[Guest Fut]

И заглавието добре си го обърнал

Нали знаеш, никой цар без шут не е оцелял

Двамата са едно цяло, един без друг не могат т.е. цар без шут не може и и шут без цар също (свободна интерпретация).

[mvm]

Ха, аз постъпвам като царя, досега това обяснявах, поне се опитах да обясня в другата тема, май беше "дуел". Само че ако мога да разширя малко тази приказка. Понякога шута не е шут, а още един цар, който няма да си слага короната на задните части, тя ще си му е на главата, където и е мястото, само че той не я усеща. Тогава пък нашия, първия цар пак ще се скрие зад завесата, (метафорично), но няма да се смее. Той ще накара другия цар да разбере, че също има корона.

[Орлин Баев]

Царят на шута или персоната на сянката... Интересна тема!

[Guest Fut]

Ахам

"Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:

- Няма Бог!

Учителят на Бялата ложа отговорил:

- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.

Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е

отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...lapsed&sb=5

[Guest Мона]

- О, не, приятелю – отвърнал царят. – Не той ме пародира. Аз, когато малко по-късно седна на трона, ще пародирам него.

Тогава, след минута размисъл, за първи път в живота си, министърът се засмял. И, наистина, много се смял.

Според мен това е чиста проба психоаналитична приказка или дори алегория за т. нар. Трикстер (Фокусникът) (по Юнг) - като обяснение на вътрешното психическо преживяване и най-вече еквивалент на Сянката.

Все пак, това е само един аспект на всевъзможни свръхинтерпетации.

От друга страна, този наратив, ми напомня за пиесата на Йонеско - "Царят умира" (Le roi se meurt).

[selsal]

mvm се постара добре да покаже, че имам корона и тя не ми е отзад. Все още нямам сигурност, да ли новото място ще е по-подходящото място.

----

Fut, и аз като mvm, искам да "обогатявам" предложените истории. И тъй, твоята история свършваше така:

...Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма.

Всички ученици поклатили глава в съгласие. Това сторил дори и ученика, който стоял по встрани и не бил съгласен с учителя на Бялата ложа. Той знаел, че божията хармония не се съдържа в отхвърлянето на споровете (да отхвърлиш спора е да изпаднеш у себе си в караница с него). Но не изявил несъгласието си, понеже не искал да наруши крехката вяра и меланхоличната любов на своя Учител.

Но пък ученикът се досетил, че Черният учител отдавна познава душата на Белия учител, където "Бог е мъртъв" (Ницше), и че бялата дреха и белите слова не могат да заместят този негов душевен факт.

----

Ех, Орлине - "персоната на сянката"!? Можеш ли да обясниш този юнгиански каламбур? (Но! обясни го добре, за да не се налага да катурна обяснението ти.

[mvm]

Това сторил дори и ученика, който стоял по встрани и не бил съгласен с учителя на Бялата ложа. Той знаел, че божията хармония не се съдържа в отхвърлянето на споровете (да отхвърлиш спора е да изпаднеш у себе си в караница с него).

Да, това несъмнено е така. Чудя се, след като ученикът мисли по този начин, какво прави още при този Учител. Не изпада ли той в тотално противоречие със себе си? Той не е съгласен с Учителя си в тази ситуация, но не спори с него, а се съгласява мълчаливо. По този начин върви срещу себе си. Няма начин да няма и други подобни ситуации. И вероятно навсякъде му се налага да мълчи? Защо? Защо не се освободи?

Аз за ко не прескачам оградата, която беше издигната в съня ми. Защото ще тръгна срещу себе си. Има неща, с които се съгласявам в това Учение, но има и неща, които ме смущават. И минавайки през оградата, аз ще трябва да мълча и да кимам примирено с глава, точно като този ученик. Още по-лошо, ще бъда заставена да мисля само в една посока. Не, мерси

[Ани]

Белият Учител е отхвърлил спора. Следователно в душата му стои утвърждението "Бог е мъртъв" (Ницше).

Според мен отхвърлянето не е достатъчно условие за това твърдение. Подобно заключение е доста изнасилено според мен.

Колкото до ученика, то съмнявайки се в Белия Учител, вече не е ученик, независимо дали го е обявил гласно или не.

А колкото до Ницше, ето една друга смешна историйка:

Вечерта била дъждовна. В една от станциите на парижкото метро невисок мъж написал с изящен, почти калиграфски почерк: "Бог е мъртъв. Ницше". Отдръпнал се назад, присвил очи и се усмихнал. След това се обърнал и доволен продължил нататък. Няколко дни по-късно на стената се появил друг надпис. С позакривени букви някой набързо надраскал: "Ницше е мъртъв. Бог". Шейсетте години вървели към края си...

тук

[Станимир]

Ахам

"Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:

- Няма Бог!

Учителят на Бялата ложа отговорил:

- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.

Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е

отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...lapsed&sb=5

Тази историйка си е достатъчно пълна така както е дадена. Продължението на селсал ми се струва ненужно и изкривяващо нейния смисъл. Има четири понятия, които е добре да се разберат и съпоставят. Това са дисонанс, консоснанс, хармония и дисхармония (конфликт). Дисонансът и консонансът в еднаква степен могат както да предизвикат хармонията, така и да я нарушат. В случая, думите на Учителя "Няма Бог!" се явяват в консонанс с тези на черния ученик, но по-важното е че те са в дисонанс с мислите на неговите собствени ученици. Т.е. тези думи целят да нарушат тяхната хармония, защото тази хармония е илюзорна, дава им едно фалшиво чувство за правота. После с обяснението си той връща тази хармония, но на едно по-високо ниво. Това няма как да стане, ако преди това не я е бил нарушил. По отношение на черния ученик, който е в състояние на конфликт, който иска да изяви и в отношенията си с другите, думите на Белия Учител се явяват хармонизиращи или най-малкото подтикващи го към размисъл. Той или трябва да приеме тези думи и по този начин вместо да предизвика конфликт с Белия Учител ще изпадне в състояние на съгласие с него, или да се откаже от собственото си твърдение.

Редактирано Май 18, 2008 от Станимир

[selsal]

Онзи, който отхвърля спора, го прави защото не иска да чува нещо различно от това, което казва. Ето тая безспорност е изнасилена и любовта у нея е такава. А Богът на подобна любов е мъртъв.

Колкото до ученика, то съмнявайки се в Белия Учител, вече не е ученик, независимо дали го е обявил гласно или не. – Ани

Щом видиш в Белия учител черното, а в Черния бялото, започва истинското ученичество. Не учителя, а предмета на учителстването създава желанието да си ученик. Фиксацията у носителя на Бялото, или у носителя на Черното, е празна вяра (корона върху задните части).

----

В парижкото метро, във времето когато иде залеза на Заратустра, под двата надписа -

"Бог е мъртъв." Ницше

и

"Ницше е мъртъв". Бог

имало трети надпис: "Ницше е прав (жив), Бог е мъртъв." Смъртта

Часът за преоценка на всички ценности бил настъпил.

[selsal]

Съгласието на Белия учител с Черния в тезата “Няма Бог” не е консонанс. Аз съм удивен, Станимире, как може да отнесеш привидното съгласие към съзвучието. Театъра на Белия учител има за цел не да даде урок на учениците му (тая цел е оправдание), а точно обратното: негова същинска цел е да избегне да въведе себе си в дисонанс, който би разкрил дисхармонията в неговото учение. По-лесно е да имаш различна (дисонираща) позиция спрямо собствените си ученици, отколкото спрямо друг учител. В тоя смисъл обяснението на Белия учител пред учениците не е на по-високо ниво, а напротив – то е завръщане на обичайното (затворено в бялата секта) по-ниско ниво на обяснение, което е горният праг на “белите” интерпретации.

В действителност белият ученик, който предложих аз, извършва онова, което неговият учител няма смелостта да стори. Истински приема опониращата (черната) теза, за да изгради синтез, а не разиграва консонанси, за да утвърди фалшивата си бяла хармония. Ето го по-високото ниво.

[Станимир]

Едно твърдение "Няма Бог" не би могло да наруши хармонията на Белия Учител. Първо той няма необходимостта да доказва съществуването на Бог пред черния ученик. Ако тръгне да прави това, то би било необоснован разход на енергия, който не би довел до нищо. Съгласието не е за да се избяга от конфликта, а с точно определена цел. Ако конфликта беше целесъобразен, тогава нещата щяха да стоят по друг начин. А осввен това изразеното съгласие в действителност е: "От твоята позиция, от твоята гледна точка наистина няма Бог". Но за да изкажеш едно такова твърдение, трябва да си в състояние да се поставиш на мястото на другия. Точно това е консонанс. Всъщност въпросът въобще не е в това има ли Бог или няма. Белият Учител въобще не отговаря на този въпрос.

[selsal]

Едно твърдение "Няма Бог" би могло да обогати хармоничната мисъл на Белия учител, но пък би разрушила фанатичната му нагласа, че "Бог не е в спора". Тая нагласа е неговата необходимост. Той нея пази, както при привидното съгласие с Черния учител, така и при схоластиката, която развива пред своите ученици.

Насаме, в сектантското ъгълче, заобиколен от едноцветните си ученици, всяка лична позиция се превръща в единствената позиция. Това е целта на Белия учител. Тоест той не казва на Черния учител "твоето мнение е просто една гледна точка", а казва опакото на това - "ще се съглася с теб само да не те чувам повече, щото моето мнение е тъй слабо, тъй невярно, че аз го чувам само когато съм сам и единствено когато съм с верните си агънца".

[Guest Fut]

Когато един светъл интелект срещне друг светъл

интелект, тогава светлината нараства

и Пътят става сияен.

*

Когато един Учител срещне друг Учител, тогава Единственият среща Единствения.

Учителите виждат повече в една тухла,

отколкото ти в едно огледало.

Те са се къпали в Красотата на Бог

преди този свят да е съществувал.

Те са живяли много животи преди да се родят телата им.

Те са видяли жътвата, докато реколтата е била още семе.

Те са разбирали значението

преди то да е било формулирано.

Те са открили перлата преди да е имало океан.

*

Учителите преживяват декемврийски мраз през лятото. Те откриват сенки в слънчевите лъчи. Те усещат вкуса на виното в гроздето.

Те откриват всичко, което са търсили, в празнотата (на съзнанието).

Маулана Джалал ал-Дин Руми (спиралата)

Казвам ти Селсал те са се разбрали безмълвно...

Поздрави!

Редактирано Май 18, 2008 от Fut

[Ани]

Онзи, който отхвърля спора, го прави защото не иска да чува нещо различно от това, което казва. Ето тая безспорност е изнасилена и любовта у нея е такава. А Богът на подобна любов е мъртъв.

Това, че не отхвърляш дадено твърдение в спор, не означава че приемаш това твърдение. Белият Учител подминава твърдението “Няма Бог!” защото е мъдър и е наясно, че съществуването на Твореца не може да се докаже с логиката на творението. Виж тук.

Колкото до ученика, то съмнявайки се в Белия Учител, вече не е ученик, независимо дали го е обявил гласно или не. – Ани

Щом видиш в Белия учител черното, а в Черния бялото, започва истинското ученичество. Не учителя, а предмета на учителстването създава желанието да си ученик. Фиксацията у носителя на Бялото, или у носителя на Черното, е празна вяра (корона върху задните части).

Тук се разминаваме в понятието окултен ученик. Според мен трябва да има Учител.

[Станимир]

Вече имаше тема за спора и споделянето. Аз споменах че дисонансът в определени ситуации е необходим. Но това е доста различно от спора. С думите си "Няма Бог!", Учителят провокира собствените си ученици, т.е. опитва се да предизвика конфликт в самите тях. Тука се търси нарушаване на равновесието, а не се отстоява определена позиция. Да постигнат хармония след като тя е била нарушена от Учителя е задача на неговите ученици. От тях зависи на какво ниво ще я постигнат; дали ще приемат последващите негови думи и как ще ги изтълкуват.

[Guest aorhama]

Едно твърдение "Няма Бог" би могло да обогати хармоничната мисъл на Белия учител, но пък би разрушила фанатичната му нагласа, че "Бог не е в спора". Тая нагласа е неговата необходимост. Той нея пази, както при привидното съгласие с Черния учител, така и при схоластиката, която развива пред своите ученици.

Насаме, в сектантското ъгълче, заобиколен от едноцветните си ученици, всяка лична позиция се превръща в единствената позиция. Това е целта на Белия учител. Тоест той не казва на Черния учител "твоето мнение е просто една гледна точка", а казва опакото на това - "ще се съглася с теб само да не те чувам повече, щото моето мнение е тъй слабо, тъй невярно, че аз го чувам само когато съм сам и единствено когато съм с верните си агънца".

Извинявай, Селсал, не разбрах кой по-точно Бял учител визираш в горните си изводи и наблюдения?

[mvm]

Насаме, в сектантското ъгълче, заобиколен от едноцветните си ученици, всяка лична позиция се превръща в единствената позиция. Това е целта на Белия учител. Тоест той не казва на Черния учител "твоето мнение е просто една гледна точка", а казва опакото на това - "ще се съглася с теб само да не те чувам повече, щото моето мнение е тъй слабо, тъй невярно, че аз го чувам само когато съм сам и единствено когато съм с верните си агънца".

И аз тва викам.

Как може да сте толкова заблудени и да разсъждавате така. Учителят бил дал урок на учениците си...на по-високо ниво. Да бе, да. Голям урок им дал. Урока на смирението, на потъпкването на мисълта, на робството, на робската психика.

Всяко едно учение, независимо какво е, ограничава хората, защото ги кара да мислят праволинейно, според неговите догматични разбирания......които не е задължително да са непременно верни.

[selsal]

Белият Учител подминава твърдението “Няма Бог!” защото е мъдър и е наясно, че съществуването на Твореца не може да се докаже с логиката на творението. – Ани

Но, ти Ани, с тия си думи – които казват, че не е нужно доказателство, – се опитваш да направиш не друго, а докажеш Бога по скрит (заобиколен) начин. Този подход сам по себе си съдържа съмнение в казаното, но то – за жалост – е едно неосъзнато съмнение и затова е нездраво съмнение. Докато съмнението на Черния учител е съвсем осъзнато.

Тук се разминаваме в понятието окултен ученик. Според мен трябва да има Учител. – Ани

О, аз не съм казал, че не бива да има учител. Казах нещо друго: че е много опасна фиксацията към учителя, защото при подобна фиксация учителят престава да бъде възможността да разбирам, а е един култ, който замества всяко “разбирам”. Един заместител, който самозалъгва човек, че разбира каквото и да е.

Учителят провокира собствените си ученици, т.е. опитва се да предизвика конфликт в самите тях. Тука се търси нарушаване на равновесието, а не се отстоява определена позиция. - Станимир

Тази теза приема презумпцията, че самият учител не се нуждае от нарушаване на своето равновесие. Дори, твоята теза, Станимире, никак не желае такова допускане. Но има учители, които срещат Учители, изправят се пред ново знание, знание, което не е по силите на техните плещи и не е във възможностите на едно ново тяхно ученичество. И такива “учители”, неспособни да изпитат равновесието си, изпитват това на подопечните си.

Извинявай, Селсал, не разбрах кой по-точно Бял учител визираш в горните си изводи и наблюдения? – Aorhama

Aorhama, аз имам предвид всеки “бял учител” и нямам предвид белия учител. Казано по друг начин: имам предвид ученическата страст по белотата на учителя. Тая страст е духовен фетишизъм.

[Станимир]

Ама разбира се, че и равновесието на Учителят трябва да бъде нарушено в определен момент. Но в случая не става въпрос за развитието на Учителя, а за това на учениците. По отношение на учениците, позицията на Учителя трябва да се приеме за правилна, като стъпка напред, но това не означава че тя е такава в абсолютен смисъл (което би означавала пълно и вярно познаване на Истината).

[Ани]

Белият Учител подминава твърдението “Няма Бог!” защото е мъдър и е наясно, че съществуването на Твореца не може да се докаже с логиката на творението. – Ани

Но, ти Ани, с тия си думи – които казват, че не е нужно доказателство, – се опитваш да направиш не друго, а докажеш Бога по скрит (заобиколен) начин. Този подход сам по себе си съдържа съмнение в казаното, но то – за жалост – е едно неосъзнато съмнение и затова е нездраво съмнение. Докато съмнението на Черния учител е съвсем осъзнато.

Selsal, има твърдения, които не се доказват, нито по директен, нито по заобиколен начин. Те просто се приемат като даденост или отхвърлят и върху това приемане/отхвърляне се изграждат всички останали твърдения. Белият Учител не се стреми да доказва Бог, той го е приел. Но не по пътя на логиката, а със сърцето си, с интуицията. Колкото до Черния Учител, не виждам да се колебае нещо - директно си казва човекът "Няма Бог".

Той просто е приел друга основа върху която си гради теорията.

А това чия теория е вярна е друг въпрос.

Аз приемам тази на Белият Учител.

[selsal]

По отношение на учениците, позицията на Учителя трябва да се приеме за правилна - Станимир

Но по отношение на нас, като четящи, тази позиция подлежи на съотнасяне и оценка. Затова и двуизмерната употреба на черния учител, като средство за предаване на урок, е - как да кажа - действителното черно отношение.

Но в случая не става въпрос за развитието на Учителя, а за това на учениците. - Станимир

Ти имаш основание да твърдиш това, единствено ако пренебрегваш съществуването на двама учители, като валидизираш само единия. А в случая това води до абсолютизиране мястото на Белия учител. Наличието на черния ученик сред "белите" ученици внася в историята истинското равновесие.

Белият Учител не се стреми да доказва Бог, той го е приел. Но не по пътя на логиката, а със сърцето си, с интуицията. - Ани

Ако това беше вярно, то Белият учител с жив интерес би пожелал да чуе съображенията на Черния учител. Вярващото сърце не отбягва воя на лишените от вяра души. Ти влагаш в Белия учител белота, която не му е присъща.

Редактирано Май 18, 2008 от selsal

[Ани]

Белият Учител не се стреми да доказва Бог, той го е приел. Но не по пътя на логиката, а със сърцето си, с интуицията. - Ани

Ако това беше вярно, то Белият учител с жив интерес би пожелал да чуе съображенията на Черния учител. Вярващото сърце не отбягва воя на лишените от вяра души. Ти влагаш в Белия учител белота, която не му е присъща.

А задавал ли си си въпроса защо Христос мълчеше пред Пилат?

[selsal]

Много филми гледаш!

Исус говори с Пилат (цитати искаш ли). И му говори напреки. (Само в "Майстора и Маргарита" Йешуа вмества различното съдържание на думите си в идеите на Пилат без да му опонира пряко).

----

Когато Исус се изправи пред Каифа (действително черния учител) той никак не прилага метода на Белия учител. А прави свещениците от Синедриона на две стотинки.