Консултация със специалист онлайн

[Шехина]

Уважаеми участници в Портала за съзнателен живот,


Психологичното консултиране в този портал е нова идея, насочена към нуждаещите се. То е предназначено за хора, които осъзнават, че имат психичен проблем, който поражда в тях неприятни чувства и ограничава в различна степен живота им. Психологичното консултиране не е съветване или командване. То цели предлагането и обсъждането на нови гледни точки и варианти на решения, които клиентът да изследва и приеме или отхвърли. Психологичното консултиране по интернет не е вид терапия и няма за цел лечението на психични заболявание или значителни личностови промени - то е насочено единствено към решаването на конкретния проблем. Липсата на непосредствен контакт между психотерапевта и търсещият помощ е значителен недостатък на тоизи метод за психологично консултиране. От друга страна, анонимността позволява на клиента да не се притеснява и спокойно да сподели тревожещия го проблем. Психологичното консултиране, което се ще се осъществява в сайта, е дело на специалисти в областта на психичното здраве, които желаят да помогнат със своите умения на нуждаещите се. Целта на рубриката е не само да се помогне на конкретния човек, но и да се дадат идеи за справяне на посетители със сходни проблеми.

Следвайки идеята на портала като врата към съзнателния и духовен живот, форум „Консултация със специалист” е още една проява на вярата на екипа, че взаимно можем да си помагаме и не просто да не съществуваме, а да живеем, при това в един далеч по-уютен, хармоничен и добронамерен свят.

Важно!
Консултациите в този форум са напълно безплатни.

Имайте предвид обаче следните условия – отговорът на въпрос от ваша страна (по-добре е той да е конкретен и да се отнася към ваш или на семейството ви проблем, а да не е в областта на психологическата теория като цяло) може да се забави с ден или два. Кой ще отговаря на вашия въпрос се определя на случаен принцип.

Благодарим ви за разбирането и уважението към нашето време, възможности и добра воля!



Кои сме ние /или кой ще отговаря на вашите въпроси/:

Орлин Баев – психолог и психотерапевт, когнитивна психология в Нов Български Университет, гр. София. Специализирал е в областта на когнитивно-поведенческата психотерапия (“Институт за екология на мисленето” – гр. София), психосоматична психотерапия (неорайхианска), хипнотерапия, невролингвистично програмиране, фокусиран в решения подход, позитивна психодинамична терапия, трансперсонални подходи и др. Има частна психотерапевтична практика в гр. София. Има опит в терапията на паническо р-во, конверзивно р-во (хистерия), обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, хипохондрия, социална тревожност, синдром на дразнимото дебело черво, депресия, параноидна шизофрения, шизоафективно р-во и биполярно р-во, психотична униполярна депресия, личностови р-ва, семейна терапия, персонални проблеми, вземане на решения, бизнес и лайф коучинг, групова терапия и медитативни тренинги.
Персонални сайтове: http://orlin.bravehost.com, http://orlinbaev.blogspot.com

Д-р Тодор Първанов - психиатър-психотерапевт с 28 години стаж.

Диляна Колева - Психолог - ВСУ "Черноризец храбър" гр. Варна
Психолог консултант по метода на позитивната психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия.           Председател на Клуб Психология Варна - https://klubpsychologyvarn.alle.bg/
Фамилна терапия и детска игрова терапия при развод и раздяла на родители.
Практика - психолог - частна практика в сферата на фамилната терапия и тревожните разстройства.
Основна дейност - работа с деца и родители, фамилна терапия, тревожни разстройства, психологично консултиране -  http://lammen.bg/



С какво ни привлече идеята за онлайн-консултиране във форумите на Портала?

Психологическото консултиране по Интернет не е експеримент, нито неутвърдена практика, просто не е все още особено популярно в България.

Основните предимства на този метод пред контакта „очи в очи” са няколко:

◊ хората понякога са склонни да споделят с по-голяма откровеност в общуване „с компютъра”, а не с човек;

◊ анонимността и конфиденциалността в онлайн-контакта са гарантирани;

◊ самият процес на написване на проблема играе сам по себе си психотерапевтична функция;

◊ и не на последно място – значително се спестява време, а времето в наши дни е фактор.


Надяваме се да споделите нашия ентусиазъм и очакваме въпросите ви!

Редактирано Март 4, 2016 от д-р Тодор Първанов

[nina7705]

Поздравявам ви сърдечно за ентусиазма и успех в начинанието!

[Орлин Баев]

Здравейте, добри приятели!

 

В тази рубрика можете да зададете въпросите си, свързани с психо-емоционални трудности. Наименованието "психотерапия онлайн" е избрано по причини различни от актуалното му значение. Отговарящите на зададените въпроси терапевти дават единствено кратка обратна връзка, общи насоки и подходящи гледни точки! Тези отговори нямат пряко отношение към психотерапията, такава каквато се практикува в реални условия, очи в очи, нито към онлайн консултациите. Биха могли да имат, ако се предлагат в процеса на директна аудио - визуална чат комуникация. Но, засега този сайт не предлага такава услуга! Все пак, предлаганите различни гледни точки, са в духа на психологичното консултиране и психотерапия! 

Основен недостатък на комуникацията чрез писма се явява относителната статичност и ниска скорост на обменяната информация, липсата на директен невербален контакт и пряко психо-емоционално взаимодействие. Предимства са конфиденциалността, свободното себеразкриване и споделяне, към които предразполага анонимната комуникация чрез писано слово. Все пак, желателно е себеразкриването да бъде през регистрация под псевдоним, както и подробности като конкретни имена на личности и населени места да бъдат спестявани, ако е нужно. Например, вместо да бъде изговорено "Казвам се Христина, със съпруга ми Иван живеем в град Горна Оряховица, двойка на 28 и 30 год. сме и имаме дъщеря Мария на 3 години...", може да се каже "Със съпруга ми живеем в малък провинциален град, млада двойка в късните двадесет сме и имаме три годишна дъщеря"... 

Обменът на споделени проблеми и индуцираните насоки за разрешаването им са насочени към:

- Самия търсещ помощ.

- Хора с подобна проблематика.

- Специалисти в областта на психотерапията, психологичното консултиране, психиатрията, медицината въобще (доколкото психиката играе активна роля в соматичното здраве през процеса на психосоматика, конверзия на психичен конфликт в телесна симптоматика), социални работници, помагащите професии.

Рубриката "психотерапия онлайн" е ситуирана в контекста на сайт за съзнателен живот с научна, но и духовна насоченост неслучайно. Аргументите за такова случване се изразяват в резонанса на отговарящите специалисти както с познанието на съвременната когнитивна наука, така и с онова знание, извиращо от науката за любовта, мъдростта и истинността, известно от древността, но преди всичко бликащо от интуицията на сърдечния разум сега! Централен идеен фактор в този сайт се явява личността и посланията на великия мъдрец, духовен учител, холистичен психолог и душелечител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и идейните и психодуховни концепции на "Бялото Братство". Ако желаете да участвате във форума, резонна е проявата на сърдечното ви уважение към споменатите личност и насоки на мисълта! 

 

Задайте въпросите си в нова тема и моля, пишете на кирилица! Елементарна проява на уважение към езика и българската ни идентичност е! Няма значение в коя точа от глобуса се намирате! Където и да сте, може да бъде инсталирана програма за писане на кирилица (примерно кликате "писане на кирилица - Илия Дянков" в гугъл). Има такава и в самия Уиндоус! 

Отговорите могат да се забавят известно време, предвид заетостта на отговарящите терапевти. Ако желаете отговор от конкретен психотерапевт, моля посочете го изрично в обръщението си! С радост очакваме въпросите ви!

 

Предлаганите помагащи насоки в това пространство са изцяло под формата на алтруистична благотворителност, некомерсиални, безплатни, безкористно давани от сърдечно състрадание, обич и нуждата за работа в посока съзнателното изграждане на един по-човечен и резониращ със законите на Любовта свят! 

 

Орлин

Редактирано Април 25, 2014 от Орлин Баев
Добавяне на важни правила и нужни граници при комуникацията в подфорум "психотерапия онлайн"

[Орлин Баев]

Здравейте, мили съфорумци!

Ето този текст "виси" над подфорум "психотерапия онлайн": В този форум могат да отговарят на въпросите в темите

само специалисти.

Подфорумът "психотерапия онлайн" съществува вече доста време. Макар че съществува ясно правило за даване на отговор само от специалисти, понякога е възможно публикуването и на отговорите на други участници във форума. Някои теми са от по-общ характер и действително позволяват и по-широк кръг участници. Кои мнения се оставят обаче, решават специалистите. Ако някое мнение не е подходящо, най-често се праща от модератор на Л.С., за да може писалият да го препрати на л.с. на автора на темата - ако сметне за подходящо да го направи. Подфорумът "психотерапия онлайн" няма много общо с името си поради това, че кореспонденцията е във вид на писма, а не на живо, но все пак даваните отговори са поне в психотерапевтична посока... Психотерапията е специфична дейност, която изисква дългогодишна подготовка: 6-10г. учене на психология или психиатрия и още толкова на една или повече школи по психотерапия. С годините на съществуване на подфорума, в емоционалното пространство понякога се усещаше обида, когато нечие мнение-отговор в тема бе изтрито. Моля за разбирането ви: ако се налага триене на мнение, това е просто поради несъответствието му с духа на психотерапевтичното консултиране и няма нищо общо с каквото и да е лично отношение към личността на писалия. Затова, ако решите да пишете като отговор на дадена тема, е възможно мнението ви да не бъде видимо. Просто такива са правилата - а те не са прищевка, а просто необходимост.

С най-сърдечно уважение и приятелски поздрави: Орлин

Редактирано Март 29, 2010 от Орлин Баев

[Ники_]

 

В 16.05.2008 г. at 22:13, Шехина каза:

 

 

Уважаеми участници в Портала за съзнателен живот,

 

 

Психологичното консултиране в този портал е нова идея, насочена към нуждаещите се. То е предназначено за хора, които осъзнават, че имат психичен проблем, който поражда в тях неприятни чувства и ограничава в различна степен живота им. Психологичното консултиране не е съветване или командване. То цели предлагането и обсъждането на нови гледни точки и варианти на решения, които клиентът да изследва и приеме или отхвърли. Психологичното консултиране по интернет не е вид терапия и няма за цел лечението на психични заболявание или значителни личностови промени - то е насочено единствено към решаването на конкретния проблем. Липсата на непосредствен контакт между психотерапевта и търсещият помощ е значителен недостатък на тоизи метод за психологично консултиране. От друга страна, анонимността позволява на клиента да не се притеснява и спокойно да сподели тревожещия го проблем. Психологичното консултиране, което се ще се осъществява в сайта, е дело на специалисти в областта на психичното здраве, които желаят да помогнат със своите умения на нуждаещите се. Целта на рубриката е не само да се помогне на конкретния човек, но и да се дадат идеи за справяне на посетители със сходни проблеми.

 

Следвайки идеята на портала като врата към съзнателния и духовен живот, форум „Консултация със специалист” е още една проява на вярата на екипа, че взаимно можем да си помагаме и не просто да не съществуваме, а да живеем, при това в един далеч по-уютен, хармоничен и добронамерен свят.

 

Важно!

Консултациите в този форум са напълно безплатни.

 

Имайте предвид обаче следните условия – отговорът на въпрос от ваша страна (по-добре е той да е конкретен и да се отнася към ваш или на семейството ви проблем, а да не е в областта на психологическата теория като цяло) може да се забави с 5-10 дни. Кой ще отговаря на вашия въпрос се определя на случаен принцип.

 

Благодарим ви за разбирането и уважението към нашето време, възможности и добра воля!

 

 

 

Кои сме ние /или кой ще отговаря на вашите въпроси/:

 

Орлин Баев – психолог, когнитивна психология в Нов Български Университет, гр. София. Специализирал е в областта на когнитивно-поведенческата психотерапия (“Институт за екология на мисленето” – гр. София), хипнотерапия, невролингвистично програмиране, фокусиран в решения подход, позитивна психодинамична терапия, тотална биология (биологично програмиране), йога практики... Има частна психотерапевтична практика в гр. София.

Персонален сайт: http://orlin.bravehost.com/

Д-р Тодор Първанов - психиатър - психотерапевт с 28 години стаж.

С какво ни привлече идеята за онлайн-консултиране във форумите на Портала?

 

Психологическото консултиране по Интернет не е експеримент, нито неутвърдена практика, просто не е все още особено популярно в България.

 

Основните предимства на този метод пред контакта „очи в очи” са няколко:

 

◊ хората понякога са склонни да споделят с по-голяма откровеност в общуване „с компютъра”, а не с човек;

 

◊ анонимността и конфиденциалността в онлайн-контакта са гарантирани;

 

◊ самият процес на написване на проблема играе сам по себе си психотерапевтична функция;

 

◊ и не на последно място – значително се спестява време, а времето в наши дни е фактор.

 

 

Надяваме се да споделите нашия ентусиазъм и очакваме въпросите ви!

 

 

Успех!

За един по-добър свят, за един по-добър човек, за един по-добър живот!

Бъдете здрави!

Редактирано Март 4, 2016 от д-р Тодор Първанов

[Lorena Lor]

Здравейте! Казвам се Деница и имам голям проблем в отношението към дъщеричката си, на почти 4 г. 

Тя е със симптоми от аутистичния спектър, заедно сме 24 часа, все още суче. Нощем спи неспокойно, събужда се по няколко пъти, спим заедно. Вече съм на ръба на физическите и емоционалните си възможности. Оставих се да се срина физически и това доведе и до психическия ми дисбаланс.

От две години, я пляскам нощем, когато съм крайно изтощена, вече се случва почти всяка нощ. В голяма депресия съм, обвинявам се, не знам откъде се взе в мен тази зла личност, която удря детето си, тръшва го на леглото и му казва обидни думи от типа на "остави ме, престани да му смучеш, как не разбираш, че съм изтощена, престани да ревеш, ако знаех, че родителството е такова, нямаше да имам деца" и други.

Живеем с бащата, спим отделно.

Мисля, че тя вече се бои от мен и ми няма доверие, страх ме е да не разруша връзката помежду ни.

Много съм отчаяна. това е най-сбитото изложение на проблема. Не знам дали е достатъчно, за ефективен съвет.

Ще потърся една психоложка, която да работи с мен.

Знам къде е причината за проблема ми, но се въртя в някакъв постоянен кръг.

Недоволство от живота и настоящата ситуация,трудно влизане в ролята на майка, лутане в себетърсене и себеизразяване.

[Диляна Колева]

Четири години е твърде дълъг период за кърмене, особено след като води до изтощение. Предполагам, че заедно с това сте поставили твърде високи изисквания към себе си и в други сфери на общуването с детето от където се е получило натрупването на стрес, който дава своето отражение. Необходима ви е почивка. Важно е обаче съзнателно да си я позволите. Някаква психоложка не знам дали ще ви свърши работа, нужен ви е терапевт, който работи с тревожност и стрес. Важно е да се изяснят устоите, моралната и ценностната система, както и пренареждане на приоритетите.

[Harry OM]

За съжаление съм поредния случай диагностициран с паническо разстройство, на който медикаментите носят само временно облекчение.

Първоначалните ми симптоми се появиха още като тинейджър с пристъпи на паника, задъхване, сърцебиене, изтръпване, които се появяваха в периоди на по-силна емоционална стимулация като изпити, кавги в семейството и тн.

След това имаше период от няколко години на затихване и напълно спиране на тези симптоми. Отдадох го на заниманията ми по айкидо и йога и смятах, че съм преодолял неприятните усещания!

До преди 2 години- когато първоначално се появи....замайване (не световъртеж!). Тогава не подозирах, че ми предстои един кошмар! Започнах обиколките по невролози, изследвания на вестибуларния апарат, скенер, кръвни изследвания, хормони, щитовидна жлеза. Всичко беше в нормата с леки отклонения в нивата на витамин Д- с подходящата добавка се коригираха. Нооо пиенето на успокоителни само временно решаваше проблема- замайванията пак се появяваха все по-често и с нарастваща сила!

Може би преди 1 година получих първата си по-силна криза- сърцебиене, изтръпване, усещане за предстоящ припадък, дезориентация, СТРАХ!

Отново ходене по невролози, изследвания, един омагьосан кръг, дори ме изпратиха при психиатър, който ми изписа антидепресанти- Деанксит и Есцетил. Пих ги 4 дни и усещането беше, че пропадам в дупка! Спрях ги веднага!

Исках да намеря отговори и по-щадяща терапия, а не решенията да се намират по химичен път.

Попаднах на по-разумен невролог, който определи симптомите ми за паническо растройство без да открива физиологични причини. Изписа ми Ривотрил (Клонарекс). Симптомите намаляха и почти изчезнаха, но съзнавам, че не съм решил проблема.

Видях в една от темите, че препоръчвате медитации и йога нидра. От досегашния ми опит мога да кажа, че не всяко упражнения или вид медитация е подходящо! Хипервентилацията води до усилване на усещането за замайване, което е напълно ествествено, но със сигурност е стресиращо! 

Така че в момента съм обезкуражен и ми минават мисли дали да не си направя по-обстойни изследвания на мозъка- ЕЕГ, ЯМР...все някъде в това необятно съзнание и ограничено тяло трябва да се крие причината!

[д-р Тодор Първанов]

Направи ги.

[Ellie]

Здравейте,

след 3 години отново попадам тук, навярно търсейки отговор на същия ми проблем.
Извинявам се ако това не е правилното място или тема. Просто реших да Ви пиша.

Ще разкажа на кратко какъв е проблемът ми и се надавам някой да ми помогне и да ми даде насока какво да предприема.

Проблемите ми започнаха в 10 клас, когато започна едно постоянно притеснение да ходя на училище. Имах проблеми със стомаха и непрекъснато ми се ходеше до тоалетна. Започнах да се притеснявам, че ми се налага да излизам по два пъти и да питам постоянно учителите дали мога да излизам от клас. Лека полека освен нервния ми стомах, започнах да усещам изпотяване на дланите, на замаяност, страх, че „нещото“ ще се случи пак и пак, че ще се изложа и т.н Спрях да ям в училище или навън изобщо. Преди това не е било проблем.
Естествено следващите години до 12 клас съвсем съзнателно започнах да отсъствам от училище, да бягам, да си тръгвам, когато усетя, че с корема ми "става нещо". Не можех да стоя в стаята, не можех да се съсредоточавам в нищо.
Никой не успя да ми помогне в този момент, защото просто всички мислеха, че не искам да ходя в часовете при определен учител и за това „ се правех“ че ми е зле. А аз не споделях какво се случва реално с мен. Как мога да споделя, когато не разбирах.

Следващите години започнах съвсем да променям навиците си. Всичко се въртеше около корема ми и неудобствата, които може да ми създаде той. Имах много приятели и обичахме да излизаме, да се забавляваме, но в един момент това спря. Сама го спрях. Не излизах, криех се, лъжех, че ми е зле, намирах си оправдания. Няма да забравя момента, в който две седмици не бях излизала от вкъщи. Накрая реших да изляза и да видя приятелите си. Успях да остана 15 минути с тях. Беше ми толкова зле. Имах чувството, че най-ужасното нещо може да ми се случи всеки момент и се прибрах.
След този момент започнах да избягвам почти всички излизания, пътувания, хранене на обществени места. Напълно и тотално промених ежедневието си. И все още не осъзнавах какво се случва. До ден днешен качването ми на автобус е проблем.

Прескачам няколко години за да дойда в настоящето.
Преди 2 години за първи път отидох на психолог и разбрах, че не съм луда и няма да умра на 30 (защото така си мислех). Започнахме да говорим и той ми постави диагноза обсесивно-компулсивно разстройство. Разясни ми какво е това, говорихме много. В крайна сметка ми предписа Сероксат.
Надявах се, че няма да се стига до лекарства, но уви. Пих Сероксат около 5-6 месеца по едно на ден. Всичко сякаш се върна на мястото си. Аз отново излизах, можех да пътувам, върнах си нормалния ритъм на живот, но за съжаление този психолог повече не се поинтересува от мен и какво ми се случва. Разбирам, че вина имам и аз. Трябваше да бъда по-настоятелна.

Когато го търсех беше все зает и не можех да се видя с него. При следващата ни среща той беше изненадан, че „още пия лекарствата“. Аз очаквах, че трябва той да ме посъветва колко и как да пия. За това естествено не бях прекъснала. Тогава ми каза да ги спра почти напълно, което и направих. През това време си намерих работа (аз съм певица) и всичко вървеше добре въпреки намалената доза. Когато работата приключи започнах да усещам малките издайнически симптоми. От време на време корема ме свиваше и сърчицето ми почваше да подскача като на зайче, но си мислех, че е нормално да се случва от време на време. И така... всичко се върна с пълна сила. Пълен кошмар.
Една година се борих и не пиех нищо. Не можех да спя, корема ме болеше, какво ли не... Съответно пак се видях (на улицата) с психолога и казах, че всичко се е върнало с пълна сила. Каза ми да почвам пак Сероксата и аз започнах.

В момента, една година по-късно, виждам, че това лекарство вече не ми помага. Всяка сутрин ми става зле в метрото, докато отивам на работа. Става ми зле в магазина... Обикновено преминава за няколко минути.

Да облекчават ме (хапчетата), но самата аз вътрешно вече не желая да го пия. С него или без него в мозъка ми тези мисли продължават да текат и въпреки, че тялото ми не отразява толкова силно стреса-те са си там.

В момента не знам какво да предприема, към кого да се обърна. Искам да спра да се съобразявам с това състояние, с което живея толкова време.
Чувствам се ужасно самичка в тази борба, никой от близките ми, колкото и да опитват, не може да разбере какво преживявам. Имам нужда от помощ!

 

[Диляна Колева]

Здравей, много е важно да уточним, че си ходила на психиатър, а не на психолог или психотерапевт. Само психиатрите могат да провеждат медикаментозна терапия. 

Лекарите, често наричат подобна симптоматика - "синдром на раздразненото дебело черво" и подчертават, че е на психична основа. 

Нужна е психотерапия. Най - напред, за да си наясно какво всъщност се случва в стомаха ти, че дава такива усещания, след това, да пробваш и да осъзнаеш, че можеш да повлияеш целия този процес. Да погледнеш от друг ъгъл на себе си и на това, което ти се случва. Да спреш да се плашиш и се освободиш от емоциите, които си подтиснала, а те са избрали  този не добър начин да се проявяват.

Състоянието е напълно преодолимо, но не става бързо. Хапчетата не са вариант.

 

Редактирано Февруари 28, 2016 от Диляна Колева

[Ellie]

Здравейте!

Точно така -психиатър. Просто човекът ми беше познат и обеща да ми съдейства.

Да и аз имам желание да живея спокойно, без постоянно да се притеснвам от това. Този синдром вече много години управлява живота ми и вече ми писна! Аз сама позволих да се случи, но съм твърдо решена да променя ситуацията и да разкарам хапчетата.
Бихте ли могли да ме насочите към някого (може би да пиша на лично съобщение за някакви координати) или някаква насока? Живея в София.

Редактирано Февруари 29, 2016 от Ellie
забравих да допълня нещо

[Диляна Колева]

За София, Орлин и д-р Първанов биха могли да ти кажат. 

[Ellie]

Привет!

Очаквам някой от тях се включи за съвет или препоръка.

Благодаря Ви предварително!

[д-р Тодор Първанов]

Питай Орлин може ли да те ,,вземе,,.Ако не, поне да те насочи към някой.

Успех!

[Ellie]

Благодаря д-р Първанов!

Ще имам успех със сигурност. Трябва ми само малко една подадена ръка от другата страна!

[problem]

Здравейте!

За първи път попадам на безплатна консултация със специалист.. Според мен самата имам страхотен проблем и то с любовта..

Преди 3г. се запознах с едно момче, тогава бях на 16г. , а той на 19г. Срещахме се известно време, влюбихме сме. Всичко бе хубаво. Но дойде ден, в който трябваше да замине за чужбина .. Не ни беше лесно, но пък го преодоляхме, като за начало.  

След това той не беше се прибрал 7/8м. Обтегнаха ни се отношенията. Започнах ме да се караме, да се ревнуваме и т.н. На мен започнаха да ми липсват много неща. От които се молех да ги получа от него, но уви. 

Но на фронта се появи момче, което бе от моя клас и компания. Та на един рожден ден бяхме пийнали и го целунах.. 

Беше ме страх да си призная на гаджето ми, събирах смелост цели 3м. След това той се прибра от чужбина и прекарах ме хубаво, но точно на предпоследния ден преди да си тръгне той разбра от негов братовчед, на което въпросното момче бе разказало, но с лъжи. 

Скарах ме се, започна да ме обижда, аз му обяснявах, че не са така нещата, но той не ми повярва. Замина и вече от там започна да пише на други момичета да ме наранява .. В продължение на 1год. ме тормозеше психически. Бях влязла в болница заради припадъци, но и в болницата се повтаряше същото психически тормоз. Аз търпях, защото го обичам и не исках да го загубя. Той не спираше да ме тормози за това обиждаше ме, ругаеше ме. Аз преглъщах всичко.

След това заминах при него  за 1м. и нещата се оправиха. Трябваше да се върна защото учех. След това на абитуриентската ми той ми предложи аз приех всичко беше хубаво. Дори на изпращането от училище той ме е следил дали ще направя нещо, но се е уверил и видял, че отбягвам момчето.

Бях се доказала, че няма да се повтори тази грешка. Той замина отново минаха се 3 месеца и се скарахме защото се беше усъмнил че имам друг защото така му бяха казали. Аз пак му доказах, че няма такова нещо, но не повярва. Аз се разделих с него защото беше ми писнало да се обяснявам и доказвам, а той да не ми вярва. Той ме търсеше аз не отговарях. Та минаха се 3м. и аз му следях профила гледах, че е с ново момиче. Аз бях с друг. Но нищо повече. Един ден той взе, че ми писа и от там започнахме да пишем аз бях успяла да го забравя, но той се появи. Разбрахме се да сме заедно и да забравим за всичко. Веднага заминах да живея при него..Всичко бе добре. Седях 2м. И за празниците си тръгнахме за България. И тук бе добре, но отношението към него ми бе различно. Бях много егоистична, променена заради болката и мъките който беше ми причинил. Обичам го, но държанието ми бе променено. Та се държах много гадно заяждах се, постоянно му правех забележки... А в същото време на мене ми бе много тежко за родителите ми. Едва издържах тези 2м. без да ги виждам, когато бях в чужбина. Така станаха нещата, че аз трябваше да си остана в България,за да ходя по доктори,а той сам да замине. 

Но ето,че все още съм тук нито съм ходила по доктори, нито държанието ми се е променило. Той ме предупреждаваше, че ще стане по-зле, но аз не му обръщах внимание.А пък той в същото време всяка вечер се заяждаше и намираше за нещо да се караме. 

Получих подарък от мой роднина в Италия да му гостувам, гаджето ми се разсърди и то с право.

След това той излезна там с приятели, аз не му се разсърдих, но на другия ден нямах възможност да му пиша и той започна да се кара с мене. Да говори, че не са ми били приятни родителите му, че не съм се интересувала от него и тем подобни неща. Преди 2дни той се раздели с мен преживявам го наистина много трудно, писах му, молих се, обещавах му. Но той ми каза, че щял да се събере с некакво момиче, което му обещало, че няма да допусне грешките ми. Аз се съсипах още повече казах му, че ще се поправя и че ще му докажа че няма да се повтори тази грешка това ми е последния път. И след като иска доказателство ще трябва да бъде с мен отново за да види промяната в мен. Той започна да ме върти, че му требвало време да помисли, а през това време аз да му обяснявам какво точно ще променя и как и защо. И ако го обичам ще чакам.. Използва моите думи, когато аз му ги казвах когато бях много наранена и подценена..

.. Съжалявам, че е дълга историята ми. Може и да е объркваща, но аз самата съм объркана и не знам как да постъпя.. Едно, че съм много привързана към родителите ми и не мога без тях, друго че обичам момчето, което постоянно ме наранява и тормози психически и само като спомене или си помисля, да е с някоя друга се побърквам.. Не знам какво да направя, ако не сме заедно как да го преодолея и да не мисля за него и за това, че е с друга. Искам да съм с него, макар и да знам че няма да се промени в това да ми напомня грешките ми и да ме тормози психически. Все едно той е безгрешен.

Какво да правя? Как да постъпя? Как да го забравя и да не мисля за него? Помогнете ми, моля..!?

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Защо да забравяш за него? 

Напротив, мисли само за него.Всеки един миг, мисли само за него и за нищо друго.Той го заслужава.От описанието ти разбирам, че той е страхотен мъж и това,че е скъсал с теб е една огромна, невъзвратима загуба.Ужас! Аз направо бих се побъркал, такъв  мъжа да ме отреже.Мъж, мечта за всяка една жена. И, аз да го изпусна.

Но, имам един колега, който ако прочете поста ти, би те накарал да отидеш и запалиш свещ, за неговата приятелка, та, дано бог и даде акъл, да не се захваща с него, защото и нея нищо хубаво не я очаква.

Но, моят колега е светец, докато аз съм материалист и ще ти призная, ние с такива като теб си изкарваме прехраната.Защото, ако ти  бъдеш с него,  поне,  още 20 години ще страдаш, и рано или късно ще отидеш при психотерапевт, за да събереш сила и скъсаш с него.

За Бога, не спирай да мислиш за него, колегите ми се нуждаят от твоята помощ- те хора и  имат деца за хранене!

 

[Орлин Баев]

Първо прочетох мнението на д-р Първанов - много се смях!  После и твоето мнение, problem. Запитай се, искаш ли да бъдеш със садистично наказващ те човек, докато ти мазохистично извиняваш собственото си робко търпене и неговото поведение с любов?! Дали е любов или е невротично отношение?

[ivajlova123]

Здравейте,аз съм на 25 години и не знам от къде да започна.

Преди 5 години получих първата си паник атака или нервен криза.Тогава бях сервитьорка и определено се преуморявах,не спях достатъчно,пиех,пушех 

и резултата от това не се забави.6 месеца преди първата паник атака се разделих с тогавашния ми  приятел,който се опитваше да ме тормози психически и физически .

Преживях някакъв ад,докато се откопча от него,защото нямаше как да се оставя на това положение и нямаше кой да ми помогне,но все пак успях разделих ме се,но дълго време имах страх да не се срещнем,за да не ме нарани физически.Принципно съм мъжко момиче и много време страдах от факта,че някои е успял да ме уплаши и  подтисне по този долен начин. 

Получих първата паник атака{тогава все още не знаех,че е паник атака} докато бях на работа в заведение с 20-30 човека персонал и никой не ми помогна не ми дадоха дори чаша вода,само ме питаха дали не съм се надрусала(не съм употребявала наркотиици),след 20 минути  ужаса премина и аз се прибрах в къщи.Между другото извикаха линейка,която така и не се появи.Следваща една седмица при всеки опит да отида на работа чувствах слабост,умора и се прибирах.След това се почна ходенето по доктори да разберем от къде е тази умора и виенето на свят...и така 7-8 месеца в пиене на хапчета без никой да подозира какво ми е.На всеки 10-5 дена ми сменяха диагнозата и хапчетата.Истината е че всички изследвания ми бяха в норма.И така 7-8 месеца в които аз се затворих тотално,не работех,не излизах,имах страх от това,че ще припадна,от тълпи,от много неща ...докато не получих втора паник атака в къщи.След нея отидох на психолог и психиатър предписаха ми Valdoxan.Казаха ми,че имам тревожност.Пих Voldoxsana 7-8 месеца.В този период започнах работа,започнах да излизам,продължих да имам безпокойства и чувството,че ще припадна,но се владея.

След 2 години заминах за Германия с нов моя приятел,в процеса на интегриране се установи,че имам киста и трябва да се оперира.Аз се прибрах в България за операцията.Докато ми правеха изследвания установиха,че имам тумор в главата или по-точно пролактином. Казаха,че мога да живея с това,но трябва да го следя.Така мина операцията успешно,отпочинах си.Искам да кажа,че в този период на всички ходения по болници не съм имала никаква паника и тревожност.Помислих си,че това е минало,че съм видяла и по-страшната страна на живота.Миналата година януари се върнах в Германия.Случваше ми се от време на време да чувствам пак тревожност,но не му обръщах много много внимание,нося в себе си едно шишенце ривотрил за патерица,честно каза, за една година да съм изпила не повече от 2-3 четвъртинки при голяма нужда.След 6 месеца минах пак на всички изследвания както ми бяха предписали докторите от Българи,за мое щастие се оказа,че съм здрава нямам тумор или аденом. Наложи се да ма направят доста изследвания,за да са сигурни,което ми дойде малко в повече,но издържах стоически.

И сега проблема е,че някъде от 3-4 месеца тревогите се завръщат и лошото е,че се задълбочават.Започнах отново да съм постоянно напрегната без видима причина,

да изпитвам ужас когато трябва изляза,без значение дали трябва да отида на работа или на курс или просто на кафе или на пазар в мола.най-вече в мола,не знам,защото но ми е най-страшно там.И постоянно изпитвам някакви угризения,че съм казала нещо повече или че съм обидила някой.Май имам и страх да не остана сама,защото когато почуствам паника имам нужда да се обадя на някой или да знам,че ако ми стане лошо,ще дойде някой мои близък да ме прибере.

В момента уча немски след 2 седмици имам изпит и се ужасявам при мисълта,че ако успя да остана на изпита,а не избягам към вкъщи ще съм съсредоточено върху това да не ми стане лошо,че няма да съм там истински.В подобни моменти когато ме е страх и искам да се прибера,но аз избирам да остана и си казвам няма ми нищо и подобни неща,все едно се дереализирам,не мога да се съсредоточа,започвам да мигам,цялата се стягам, а това на изпит е ужасно няма как да съм пълноценна или да успея да го взема.След това ще трябва да си намеря по-хубава работа,демек интервюта.Справям се да остана да не избягам,но тази деаризация за която споменах,тя ме съсипва с нея вече не знам как да се справя.?

По принцип съм упорита,работлива,самостоятелна,смя да твърдя и душата компанията,но вече се изгубих не искам да повярвам,че съм страхлива,несигурна,изморена,слаба!Знам,че всеки е такъв в даден момент от живота си,но не за да елементарните неща,не за всички ситуации които описах,това са неща.които човек върши без да обмисля,а не да се притеснява как ще отиде на кафе примерно.

Тъжно ми е когато казвам на моите близки,че пак ме е страх или когато казвам на съпруга си{омъжих се},че днес съм си тръгнала от интервю и да виждам в очите му безсилие,страх може би разочарование.Или когато най-добрата ми приятелка ме пита къде съм,къде е моето истинско аз.Но най-тъжно ми е когато аз не се намирам,когато вече се запитам дали това не е моето Аз,дали не ме изплаши живота или просто ми показа  същността ми,а аз да не мога да я приема?

Не знам дали успях да бъда ясна в това което исках да кажа,написах го малко по подробно,за да имате по ясна представа за мен,мисля,че това са най-важните неща за тези 5 години.Пиша Ви на лично съобщение,защото преди това писах пак из форума,но нямам отговор,не мога да разбера къде точно да напиша моя случай.

Вярвам,че сега започват най-важните неща от живота ми,искам да се реализирам професионално,да имам дете,но в това ми състояние ме е страх.

Искам да кажа също не знам дали е важно,за момента,в миналото съм имало обичайни проблеми,не мисля,че съм имало нещо травмиращо.Имах едно прекрасно детство.Държах да кажа,защото са ме питали,когато съм ходила на психолог.

Искам да знам какво ми е тревожност ли е?Агрофобия ли е ?Полудявам ли?Наистина имам нужда от помощ и ще съм Ви благодарна.ако ми съдействате.

За съжаление няма как да Ви посетя лично,защото не живея в България,ще се радвам на съвет от Вас.Чела съм ваши публикации,блогове,мнения, интервюта-Респект!

От 5 дена пия Феварин,една моя приятелка лекар,не психолог ми го даде.Пречупих се до скоро мислех,че ще се справя сама,но вече се изтормозих.За съжаление я има още езиковата бариера и няма как да отида тук на психолог или психиатър.

Ще се радвам да ми помогнете да разплета моето състояние и да ме посъветвате как да се справя?

Благодаря Ви предварително 

 

[Орлин Баев]

Не мисля, че е добра идея да пиеш антидепресант, "предписан" ти от приятелка. А и въобще за това, което преживяваш, ако тръгнеш по тази пътека, единствено хронифицираш тревожността си. Радвам се, че всичко е наред след изследванията, които описваш. Това говори, че случващото се е изцяло на психична основа. 

От написаното, виждам два ключови момента: (1) недоизживяни травматични спомени от раздялата с бившия ти приятел, проявяващи се в известно чувство за вина, себепотискаща автоагресия (да не обидя някого..., да не го разочаровам и т.н.) (2) твърде много напрягащо усилие и контрол, потискащи нежелани страхове от слабост и провал. Това са неща, по които работиш в психотерапията си. В Германия има и българи психотерапевти. Питаш какво е състоянието ти: започнало е от п.а., но поради потискането, което правиш, е преминало в генерализирана тревожност с агорафобични елементи. В една добра психотерапия, за 12-на посещения би преработила всичко. Би видяла остатъчния, от предната ти връзка мазохизъм и с малко помощ би го преобразувала в смело себезаявяване. В същото време терапевтът ти интензивно те излага (exposure), хвърля те в страховете ти от слаба безпомощност, като умишлено ти предизвиква симптомите и те учи как да преобразуваш отношението си през това време, да се довериш, да приемеш и прегърнеш, да се отпуснеш в смирено учене. В това смирено учене се ражда спокойна смелост. протича много обич. Така, работейки и през характера и през симптома, не след дълго се превръщаш в уверена жена, знаеща какво иска, как да го постигне, в човек, умеещ да следва целите си. Не от някаква изсилена амбиция обаче, а от смирено вдъхновение.  Важно е да видиш нещата под подходящия ъгъл - за теб работи тази тревожност. Нужното налягане е, което е тук, за да те направи истински щастлива, смела и обичаща! Намери добър, ефективен терапевт и започни тази работа!

[Miglena123]

Здравейте! Аз съм жена на 33 години. Имам дъщеря на 7 години. Съпругът ми живее и работи в чужбина. 
Имам проблем и не знам как да го разреша. Изпитвам постоянен страх за здравословното състояние на семейството ми и най вече за дъщеря ми. Постоянно ме атакуват лоши мисли и винаги мисля ,че ще се случи нещо лошо. Постоянно сънувам сънища и като прочета тълкуванията  ме тормозят дни наред. Снощи сънувах поредния сън - дъщеря ми която е с дълга коса почти до кръста ,че е с къса косичка и аз съм много тъжна от този факт, след което прочетох тълкуванието не мога да се успокоя от ужасното нещо което прочетох. Моля ви кажете ми сънят ми означава ли ,че нещо лошо ще се случи? Как да се от търся от тези лоши мисли ,които ме спохождат постоянно? Имам чувството ,че съм в черна дупка от която няма излизане Предавам негативната си емоция и страха си и на дъщеря ми. Благодаря Ви предварително!

[mimike]

Преместих въпроса и не знам как да го изтрия тук. Простете!

Редактирано Май 11, 2016 от mimike
Преместих въпроса си в друга тема.

[Miglena123]

Здравейте! Аз съм жена на 33 години. Имам дъщеря на 7 години. Съпругът ми живее и работи в чужбина. 
Имам проблем и не знам как да го разреша. Изпитвам постоянен страх за здравословното състояние на семейството ми и най вече за дъщеря ми. Постоянно ме атакуват лоши мисли и винаги мисля ,че ще се случи нещо лошо. Постоянно сънувам сънища и като прочета тълкуванията  ме тормозят дни наред. Снощи сънувах поредния сън - дъщеря ми която е с дълга коса почти до кръста ,че е с къса косичка и аз съм много тъжна от този факт, след което прочетох тълкуванието не мога да се успокоя от ужасното нещо което прочетох. Моля ви кажете ми сънят ми означава ли ,че нещо лошо ще се случи? Как да се от търся от тези лоши мисли ,които ме спохождат постоянно? Имам чувството ,че съм в черна дупка от която няма излизане Предавам негативната си емоция и страха си и на дъщеря ми. Благодаря Ви предварително!

[Guest Кермит]

Здравей, Миглена

Като начало - спри да четеш съновници или в интернет какво означават сънищата. Както се досещаш, зад тълкуванията не седи и грам наука, а само някакъв обобщен (евентуално) опит, на базата на съвпадения. Ама дали тези съвпадения са точно тези, които отразяват смисъла на сънищата, само един Господ знае. Така че с четенето е твърде възможно да си докарваш два проблема, на цената на един, т.е. вид промоция.

Това е едната страна на въпроса. Другата е, че си в стрес и той е причината да сънуваш неща, които после ти докарват още стрес, стремейки се да ги изтълкуваш. Стрес стрес прави, както се казва по физиологичному.

Самото стресово състояние предопределя какви сънища ще сънуваш по няколко начина. Например - ако в будно състояние и съзнателно избягваш конфронтирането със страшните мисли, то по време насън подсъзнанието ти ще направи точно това - директен сблъсък с тях. Но не за да те притесни или с някаква друга подмолна цел, а защото ще ти даде възможност да ги надраснеш (просто друг начин няма). Така че сънищата е твърде възможно да продължават, докато не намериш начин да успокоиш ежедневието си.

Що се отнася до справянето с черните мисли - начини има много, като най-бързия и ефективният е психотерапията. Не че няма да успееш и сама, но успехът ти ще е колебателен, ще изисква време и обучение на принципа проба-грешка, докато в един структуриран процес на терапия тези колебания са минимални и прогресът по-бърз.