Консултация със специалист онлайн

[De4kko]

 

Здравейте, Аз съм на 21 години кажи речи ноември ги правя пълни.

И имам проблем с общуването най-вече с връстници предполагам, че се дължи на тормоза в училище като по-малак защото бях от мълчаливи те. И като бях има няма 14-15 години  постепенно спирах и да излизам на вънка. Почнах да играя някакви компютърни игри и все още го правя. Преди няколко месеца гледах за групова терапия във Варна обаче нищо не намерих . Ходя на работа обаче говоря като ме заговорят и толкова ми е и говоренето. Като цяло също така и нямам кой знай, какво доверие на хората поради простата причина, че в днешно хората са паразити казвам паразити защото паразитно живеят имат ли полза от него седи там ако не се маха . Аз и да съм сред връстници не знам какво да кажа дори ще гледам да се махна то едно странно усещане, че не ми е там мястото един вид излишък  На моменти направо се разревавам при самата мисъл за цялото това състояние искам да имам приятели на моята възраст но не мога защото съм някакъв излишък последните 5-6  години от училище в къщи на компютъра са е същото то само дето не е училище ами "Работа" 

[B__]

Хората за теб са паразити. Как това ти влияе на общуването?

[De4kko]

Че не ли вярно  

Еми като цяло никакво като съм на работа казвам "Здравейте" , Ако ме питат нещо ако знам отговарям .
В Skype от време навреме си говоря с хора докато играем разговорите обикновено за самата игра .... 

Аз казах паразити защото такова държание виждам не само спрямо себе си .

Редактирано Май 29, 2016 от De4kko

[Диляна Колева]

Няма вярно или невярно. Имаш проблем със себе си. Дълбоко себеотричане и подценяване, достатъчно дълго време, за да натрупа огромно количество отровен гняв и озлобление, както към себе си така и към другите. 

На 21 години си, подходяща възраст за промяна на моделите и изграждане на увереност и самочувствие. Прав си в това, че не можеш сам. Трябва да намериш човек, специалист на който да имаш доверие, само тогава ще се случат промените. Нямаш доверие на  хората, защото нямаш вяра в себе си и ти се налага ежедневно да се себеутвърждаваш през погледа и оценката на другите за теб. Това е огромен стрес, който води до силно напрежение, което най - лесно се смъква, когато избягаш от всички. Ето защо ти е нужно уединението, само така си спокоен, никой не те оценява. 

За момента подходяща е личната терапия, малко по - късно ще е време за групи. 

[De4kko]

Току-що, Диляна Колева каза:

За момента подходяща е личната терапия, малко по - късно ще е време за групи. 

Какво да правя сега. Как да постъпя .... ?

Смисъл да пиша на някой на лично в форума или нещо друго ?

[B__]

De4kko, поисках да го повториш, защото това убеждение, независимо дали е вярно или невярно, много те ограничава. Диляна ясно казва - лична терапия.

А аз бих те препоръчал и лично да се убедиш, че всички хора са паразити. Например, всички хора в България. А това е форум за психотерапия и нека подходим научно. Нужна ти е в случая представителна извадка от 3500 човека българи, за да се убедиш, че всички в България най-вероятно са паразити.

Но, разбира се, трябва да се запознаеш с 3500 човека и да прекараш достатъчно време с тях, за да си сигурен, че са паразити. Ако се запознаваш с по 2 човека на ден, ще ти трябват 1750 дни или това са 4.79 години. Тогава ще си уверен, че си прав, че всички хора са паразити. Освен това трябва подробно да изучиш явлението паразит и да знаеш как да определяш степента паразитизъм. Но това не са чак толкова много дни. 1750 дена, 42 000 часа, 2 520 000 минути.

Е, има го и далеч по-лесния вариант за лична терапия. Искаш ли да се запознаеш с 3500 паразита или да идеш на лична психотерапия?

 

 

[De4kko]

И да ми е грешна представата " убеждението ми" това е може би най-близкото сравнение, което мога да дам. Предвид това, което виждат очите ми. И сега какво да намеря из сайтовете за някой психолог от Варна и да си взема час при него ?

 

[Диляна Колева]

Да, така е най - добре за теб. Прегледай, намери си психолог, на който да имаш доверие и започни терапия.

[De4kko]

Че то като цяло Аз от къде мога да знам на, кой мога да имам доверие.  Как да си избера психолога дори не бих отказал да ми препоръчате някой де да знам.?

[Guest Кермит]

преди 3 часа, De4kko каза:

Аз от къде мога да знам на, кой мога да имам доверие

Просто е. Тука сме 4-5. В нета има още 2000-3000 психолози и терапевти. Сядаш си удобно и здраво на д-то и четеш мнения, докато у теб онази вътрешна сила за промяна, която наричаме мотивация, не задвижи тялото ти в процес, наречен свързване с избраният от теб специалист.

Аз веднага бих ти препоръчал колега, но не знаейки на кой да имаш доверие, как би ми се доверил на препоръката? Следвай горния метод и се похвали с добре свършена работа.

Успех!

[Орлин Баев]

Питаш се дали лична или групова терапия? не е до или-или. Градация е. Груповата работи добре, когато си минал през лична. Седма година водя група и знам, че когато човек дойде направо на групата, без да е минал лична работа първо, не е готов, не успява да следва процесите, динамиката ѝ и съответно след няколко посещения самоотпада. Градацията е: лична терапия --> групова --> работилници (workshops), водени от същия терапевт. Ако е при различни, се получава смесване от методи и насоки, което обикновено обърква и забавя нещата. 

[poli_mihova]

Здравейте,  казвам се Поли попаднах случайно на сайта. Искам да си споделя проблема. От известно време не се чувствам добре, непрекъснато съм по някакво напрежение,тревожност в лошо настроение. Изпитвам страх от това да не ми стане лошо след което получавам Паник атака. Ще прегледах се абсолютно здрава съм пък получавам сърцебиене, нервност,отпадналост

 

[Диляна Колева]

Тялото ти е здраво, но не и мислите - те са тревожни. А тялото се подчинява на мислите. Когато те кажат "Тревожи се" то се държи като тревожно. Не мисли какво да дадеш на тялото, а как през промяна на мислите да го успокоиш. Тук във всяка втора тема е обяснен физиологичния механизъм, който се отключва при тревожни мисли. Разгледай темите и ще разбереш, защо тялото дава такива симптоми. Защо, обаче мислиш по този начин и си оставила страха да "порасне" толкова, това вече е въпрос на дълъг разговор.

[panda88]

Здравейте, не съм особено сигурна дали  трябва да пиша или дали имам проблем, но до този момент чух няколко пъти, че имам проблем. Ще се опитам да бъда максимална кратка. От известно време имам  изключително тежки депресиращи пристъпи, с които на свои ред се опитвам да притъпявам по някой не много полезни за здравето начини, просто изпитвам едно невероятно отчаяние от всичко, всичко за което съм се старала или борила до момента  не ме интересува и като бонус изпитвам ужасно много вина, толкова много  вина, че не спирам да плача и правя всичко възможно да я  притъпя, важно е и да спомена  и откъде идва и  тази вина, преди година  и шест месеца почина брат ми и аз мисля, че  ако бях помогнала нямаше да се случи  така. До този момент се стараех  да  изглеждам добре, за да  не  тревожа майка ми, но преди няколко месеца се случи нещо, нямам идея  какво, но всичко се срина и се отчаях от всичко , както и емоционално не можех да понеса нищо за това се разделих и с прителят ми и не говоря много с приятелите си , защото ме " травмират" . мисля,че е важно и да кажа, че имам и лошият навик да се  наранявам когато съм зле, а начинът ми на "забавление", което цели откъсване от мислене, е свързан с алкохол и наркотици и постъпки, които не са характерни за мен. това е всичко, не знам дали е проблем или аз си измислям такъв.

лек ден

[Диляна Колева]

1. Неумение за преработка на проблеми - алкохол, наркотици и последващото аморално поведение. 

2. Неотработена траурна реакция - реална или виртуална вина /там си застинала/, която е преминала в депресивно състояние. Няма как да е, такъв е психологиния механизъм.

3. Силен неопределен гняв, който се е превърнал в автоагресия - самонараняването и изолацията.

 

Много сериозни психологични проблеми. Но повече ме притеснява проблемът, който не виждаш като такъв - липса на критичност - ти не виждаш в себе си проблем.

 

Редактирано Юли 29, 2016 от Диляна Колева

[panda88]

не е  точно неосъзнат проблем, досещам се, че имам проблем, но ми е  малко трудно да  го призная, но на  фона на моите деиствия е явно, че има проблем, но не знам как да се справя с него освен по деструктивен начин, което пък не е  никак здравословно и се страхувам, че нещата ще се влошат и тогава няма как да се оправя.

[Ojinx]

Здтавейте надявам се да можете да ми помогнете от вече може би година все се карам с мъжът и заради родителите ни той се ядосва че мен нашите ме използват както си искат докато сестра ми каквото каже го правят а аз ако искам нещо все започва с "ама защо" или "много искаш" правят го после но след като помислят докато нея веднага. Аз вече ми омръзна да го мисля и съм спряла но мъжът ми не се отказва и това каране почна откакто сестра ми даде детето си на майка ни и постоянно е с мен и сина ни докато сме на гости или ако му кажа да го оставя за няколко часа при нея той ми отказва веднага и сега сестра ни ни покани на гости при тях в новия им дом за 2 дена и както винаги стрижно мъжът ми отговори "не може за два те да са благодарни че и един ден ще идем"  и аз не знам какво да правя. Като сестра ми се обади да ме пита дали ще идваме и казвам да но ме е страх да и кажа че е за един ден защото ще ме разпитва но на всичкото отгоре ми казва кога да сме тръгнали а майка ми я подкрепя 

Редактирано Август 5, 2016 от Ojinx

[Орлин Баев]

Аз не разбрах точно подробностите - мислиш си ги, но писмено не успяваш да ги предадеш разбираемо, поне за мен, Разбрах, че майка ти е по-услужлива към сестра ти, че последната е дала детето си на майка ти (племенника ти). По-нататък обаче - кой е постоянно с теб и сина ви, на кого да кажеш? Предполагам на майка си да поеме дина ви, но по изложението ти само гадая... Кой е този "той" от съзнанието ти, който отказва? Относно причините за гостуването за ден или два и нежеланието на мъжа ти за това - свързано е с двойния стандарт на родителите ти към децата ви или с какво, не уточняваш, сякаш сме длъжни да четем мисли... 

Какво ти пречи да си искрена на първо място със себе си, после с майка си, сестра си, мъжа си? Не мислиш ли, че привидната ти сервилност, спотайваща всъщност много недоволство, страх и раздразнение, са всъщност главна част от проблема в семейната ви система, който описваш?

[Ojinx]

Под "той"  имам предвид мъжът ми. А иначе сестра ми предаде майчиството си на майка ни без да се замисли дали на мен ми пречи и аз разбирам в последствие и така и мъжът  ми и на него не му харесва това че са взели решение без да ме питат дали имам нещо против. Проблем ми са думите немога да се изразя правилно и винаги излиза че казвам нещо не както трябва и винаги някой остава ядосан или сърдит на мен. Искам да мога да се изразявам. Винаги сестра ми е била по хубава за майка ни а аз винаги не съм правила нещата както трябва и като се оплаче  майка и съжалява а аз ако реча да се оплача съм си била виновна аз. Та затова  мъжът ми все се ядосва че мен нашите ме третират като даденост а сестра ми не  незнам дали е защото тя не живее вече с нас в един град докато аз съм до нея (в отделен апартамент). А за това пътуване ме е страх да кажа на сестра ми че можем за един ден и не искам да ми се обиди но и не искам да се карам с мъжът ми. 

[Орлин Баев]

Виж последния абзац от по-горния ми постинг. В теб живеят вярвания от сорта на: "Аз съм втора ръка и затова трябва да се нагодя, да се старая, за да бъда харесана!", "От това дали ще бъда приета и харесана, зависи самочувствието ми!", "Аз съм номер 2, 15... в живота, а децата, мъжът ми, майка ми, X са над мен и трябва, длъжна съм да се съобразя с тях!", "Нямам право на решително себезаявяване, твърда позиция, отстояване в живота си, ако важният друг е на различно от моето мнение!"... Да, възпитанието ти, отношението на родителите ти към теб, към сестра ти, между тях, към света и т.н. сега живеят в теб като несъзнавани модели. Нужно е да ги осъзнаеш и да работиш активно по тях. Току що ти споменах някои от тях. Това се прави в психотерапия. Тук можем да ти дадем общи насоки...

[Ojinx]

Благодаря за вниманието надявам се да мога да говоря с тях без да се разплаквам

[petq_1]

Здравейте! Пиша с молба за помощ д-р Първанов или Орлин Баев - какво ми има? Незнам какво е това състояние, но умирам от страх, че не съм в ред! Прочетох много от нещата и съм объркана какво имам - силна тревожност и панически атаки или просто съм луда. Четох за латентната шизофрния и... реших да питам компетентни хора. Имам мисли, които са доста откачени. Това се случва около месечния ми цикъл или овулация...всеки път е различно. За себе си мога да кажа, че съм на 33, имам малко дете. Обикновено сценарийте са два – най-често е втория. Първия: пресен от две вечери – изтръпна ми главата, взе да ми се вие свят, гадеше ми се, започнах да се питам дали не полудявам и като се започна с едно четене на диагнози, с едни мисли как съм луда – интензивно продължи около 40-50 мин. Успях да заспя (понякога ми се случва след тотално изтощение и умора от тези кризи да сънувам сънища и на следващия ден да се питам дали съм сънувала или съм си помислила или направила дадено нещо - а и сънищата са едни странни или кошмари или и те са откачени). На следващия ден бях потисната, много черногледа – все едни катастрофи си представях (например: мъжа ми излиза  с детето и се започват едни  картини как може детето да падне, да си удари главата и т.н), с главоболие и гадене вечерта – горе-долу по същото време като предишната вечер . Днес съм с ужасен страх, че имам латентна шизофрения и че сигурно изглеждам луда, с налудно лице, поглед и съм за психиатрия, реве ми се – как ще си посрамя детето и няма да мога да го отгледам. Този сценарий е подобен на втория с малка разлика, че имам И откачени мисли. Ей така от нищото започвам да се страхувам, че съм луда, например най-фрапиращото: чуваше се лай на куче и си помислих "сега ще стане върколак" - САМО докато си го помислих и си казах що за откачена мисъл е това. Значи съм луда щом си ми минават такива мисли. Що за глупост!!! Преди това си бях помислила, че може да нараня детето си, ако превъртя и откача може да му направя нещо..а толкова го обичам... угасих и се опитах да заспя, но последва следваща луда мисъл - сега в тъмното може да има зомбита...пак се втрещих - ЩО за откаченост е това?! Светнах - вече ми се виеше свят, главата ми туптеше, сърбеше ме цялото тяло, втресе ме, стомаха ми беше на топка, после кожата ми взе да ми пари на места..и умирах от страх, че полудявам явно. Така ме държа около час и после започна да отминава. Чувствах се ужасно изморена...все едно съм копала!!! Много си мислих за тези откачени мисли откъде ми хрумнаха, защото страшно се изплаших и си спомних, че преди известно време една позната ей така от нищото й беше станало нещо и беше се заключила в колата си, защото я гонели зомбита и вампири (разбрах, че имала проблем, психотична криза мисля го нарекоха като ми разказваха). Спомням си, че много ми стана мъчно за нея и се уплаших, мислейки си ами ако и аз ей така от нищото откача и започна като нея?! Хората полудяват ей така..уж нищо им няма и изведнъж...ужас. Ами ако и аз така полудея? Незнам дали това е причината да ми хрумнат...Чак такива мисли са май само тези, обикновено са как съм луда, как може да откача и да полудея и да нараня детето си, да направя или кажа нещо, което съвсем да ми докара лудостта, започва едно самонаблюдение, все едно съм нащрек, едно питане ако си помисля това или онова дали ще означава, че съм луда - а то все едни бисери..ужас..и т.н. Написах за тези конкретните, защото са най-откачените и много ме изплашиха, че не съм в ред! Може би е важно пак да уточня, че това се случва веднъж в месеца само около цикъл или овулация..нямам спомен да е било 2 пъти...рядко минава без лудване около периода.

Мислите са всякакви, но основно са свързани с това, че съм луда...какво е това? Шизофрения ли, латентна шизофрения ли, тревога ли, паника ли? Нямам наследствени заболявания (освен на щитовидната жлеза, която е УЖ добре в момента. Казвам уж, защото стигах до спешното с жестока уртикария, кортикостероиди два месеца – но в момента хормонът й е добре..от самосебе си се свали, беше се повишил – незнам и аз вече – как така имам автоимунно заболяване, а после минава незнам...ама така каза доктора. Хормонален дисбаланс на всички хормони с години имах.

Ако съм луда или ако е симптом за скорошно полудяване моля ви кажете ми да да не нараня детето си или близките си и да взема мерки! На моменти като че ли сама се пробвам ако сега си помисля нещо откачено сигурно ще съм луда. Преживяла съм в миналото доста трудни ситуации...мъжът ми ми изневеряваше години наред, преживявах го много тежко..дори когато детето ни се роди разбрах, че продължава - това беше до миналата година сега твърди,че е спрял, но аз на моменти се съмнявам, на моменти му вярвам..толкова ни беше чакано детето и искано..бях срината..но все си мисля, че уж е минало...незнам! Луда ли съм? Ще откача ли? Латентна шизофрения ли е това?  Моля ви помогнете ми с отговор! Нямам към кого да се обърна в града, в който живея, а ми е доста трудно да отида и да организирам всичко до най-близкия голям град до мен

Благодаря ви предварително!

[Орлин Баев]

преди 21 часа, Ojinx каза:

Благодаря за вниманието надявам се да мога да говоря с тях без да се разплаквам

Аз се надявам да карам инфинити, което струва 150000 лв. също... 

Надеждата е пасивна. Вложете усилия - първо по осъзнаване, че няколко месеца психотерапия ще промени живота ви в активен, смел, живян през творчество и радост. Дали го искате обаче, освен на думи? Ако да, би трябвало вече да сте си уговорила час при добър психотерапевт... 

Имате нужда да се научите да се заявявате, да обърнете жилото на автоагресията навън, да я превърнете в здрава агресия, в себеуважение. Засега го нямате и чакате мъж, сестра, родители и външни фактори да ви определят. Дори си го искате несъзнавано. Така сте свикнала... Така не поемате отговорност, така друг решава кое е добре или не. Защо ли да се променяте, когато това включва поемането на здрава отговорност, свобода и решимост, следване на собствени цели и посоки, дори и другите да не ги одобряват... А това е трудно... Не е ли по-добре да си живуркате в малкото мазохистично блато? Та така или иначе сте свикнала с него, защо да пробвате да не ви пука какво ще кажат другите, ако тогава е нужно вие да имате стабилно и отстоявано мнение. Е, не - това е опасно и страшно.  

Спокойно можете да ме напсувате - викнете, заявете се, че не е така! А още по-добре, свържете се с терапевт, който да ви провокира постоянно, да ви вади от статуквото ви, така че да намерите решителната си самоувереност!

Редактирано Август 7, 2016 от Орлин Баев

[Verhinq]

zdraveite uvajaemi lekari mn bih se radvala ako nqkoi mi pomogne'.

Stava vapros za bashta mi toi ot nqkolko godini e v depresiq i sas silni natrapnichevi misli otnosno zdraveto si ne moje da spi i samo raspitva za kravnoto si hodihme na psihiatar i tam mu ispisaha slednite lekarstva olanzapin i escitalopram.

Pitaneto e slednoto ne sa li mnogo silni tezi lekarstva i imat mnogo vredni stranichni efekti a sashto taka vliqqt li na kravnoto i na sardechnata nedostatachnost tai kato toi gi ima mn vi moq da mi otgovorite mn se pritesnqvam i az samata sam medicinsko lice blagodarq vi predvaritelno.

 

[д-р Тодор Първанов]

Няма кой да ви отговори, не е на български.