mvm Добавено Май 22, 2008 Доклад Share Добавено Май 22, 2008 (edited) Как ви хрумна в тема за жестокостта да говрите за Лолита Книгата засяга съвсем друг проблем, който според мене не е проявление на жестокост Без да го знае, Набоков е предрекъл бъдещето - написаната от него книга, предизвикала огромен скандал за времето си, е съвременната реалност. Множество са невръстните момичета, които се обличат меко казано като проститутки, ходят през деня с тежък нощен грим, започват да водят полов живот на по 12-13-14 години и тръгват винаги напред със самочувствие, в сравнение с което Набоковата героиня изглежда като невинно дете. Лесно излъгвани от така наречените от тях “батковци”, тези момиченца пропиляват детството си и обикновенно завършват бременни и зарязани, което ги принуждава да пораснат преждевременно. цялата статия - тук Редактирано Май 22, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Септември 7, 2008 Доклад Share Добавено Септември 7, 2008 Искате ли малко да разширим темата?От части съм съгласна,че може би това е едно връщате назад,но от друга страна никой,не е застрахован да стане свидетел на насилие.Как ще реагирате,ще вземете ли отношение към случващото се, мар да не ви касае?Имаме ли право да се намесим?Как бихте общували с такъв човек, ако ви се налага,дори и да го избягвате?Ще успеете ли да изпитвате уважението и любовта към това човешко същество?Нека да не конкретизираме случаите,а да опитаме да го погледнем дори от Велики закони движещи света. Веднъж гледах по Дискавъри,как един хипопотам се опита да спаси една захапана от крокодил антилопа.Реално погледнато това дори не е насилие,но на мен ми се насълзиха очите.Реално в случая ,ако защитим антилопата,убиваме крокодила.Да научим крокодила да се храни с трева е ясно ,че няма да стане,та другия фундаментален въпрос според ме е Дали е достатъчно само да се молим за душата на "крокодила",тъй като не вярвам да успеем да му обясним ,че "антилопата" я боли ,когато той я яде,когато е гладен? Също в глава ми изплува въпроса,ако една жестокот се е породила от явна несправедливост и насилие ,но връща равновесието и да кажем това е най-бързото правилно измислено тешение в критична ситуация,доколко жестокоста е оправдана?Аз обикновенно като напердашат лошия във филма се радвам, макар че съм се замисляла,че ако е на живо май няма да реагирам така нито на лошия ,нито на възмездието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 8, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2008 ris_78, много сериозни и важни въпроси поставяш, дано успеем да достигнем до отговорите, за да разнищим наистина в дълбочина темата. Учителя казва в "Книга на живите",че душата се ражда на Земята за да свърши определена работа, а именно да "преработи" едно количество материя. Лично според мен, без претенции за абсолютна точност и пълнота, в този процес някои се натъкват на нещо като сгъстявания и възли на материята, чиято преработка е много тежка. Поставя на сериозно изпитани тяхното физическо, психическо и душевно оцеляване и съхранение.Възприемам идеята, че ние сме свързани с невидими нишки в едно цяло и Земята е единен организъм. Има връзки между нас и страдащите, независимо, че не го осъзнаваме и се опитваме да не ги забелязваме, за да си съхраним спокойствието и илюзията за една лицемерна любов, доброта и възвишеност.За това смятам, че да се опитваме да помогнем и защитим изпаднал в такава ситуация е изключително важно, необходимо е да не стоим равнодушни и безучастни, да отдадем цялата любов и подкрепа на жертвите. На тях ми предстои и още едно , може би най-тежко изпитание- да простят и да не се връщат повече назад. Само тогава ще се освободят от кошмара и ще могат да продължат. Кой би имал тези сили- да прости и да забрави?Предлагам откъс от една притча, която аз много обичам.: "... Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент… - Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност. - Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз. И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка." цялата притча Ако преодолеем клишето в израза" Човешко е да се греши, божествено е да се прощава", в него има много дълбок смисъл, истина и мъдрост. Напълно подкрепям bee_bg, във всеки отнас дреме жестокост, просто при някои може да се активира много лесно в някои по-трудно, в други много много трудно, почти невъзможно... bee_bg и Диана са разказали за показателни в това отношение експерименти, може би е добре, особено за по-младите момчета, да имат идея за пагубното понякога влияние на мнозинството и неговите авторитети (експеримента на Диана), за да могат да преоценяват самостоятелно подобни ситуаци. ...Също в глава ми изплува въпроса,ако една жестокот се е породила от явна несправедливост и насилие ,но връща равновесието и да кажем това е най-бързото правилно измислено решение в критична ситуация,доколко жестокоста е оправдана?Аз обикновенно като напердашат лошия във филма се радвам, макар че съм се замисляла,че ако е на живо май няма да реагирам така нито на лошия ,нито на възмездието. Жестокостта поражда единствено жестокост и това е един порочен кръг. Отстрани е лесно да се говори, но как реално се излиза от него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 8, 2008 Доклад Share Добавено Септември 8, 2008 Ще ви разкажа пресен случай: Наркоман, който се лекува за няколко вида заболявания едновременно при нас. Силен като бик, беше взел страха на всички и никой не можеше нищо да му каже, ходеше си където си иска и когато си поиска. Аз гледах всичко това и мълчах. Една нощ, на мое дежурство, се беше дрогирал яко. Докато си пишех купищата с бумаги, чух викове и крясъци и излязох от кабинета. Цялото отделение се беше събрало пред стаята му, където той беше хванал едно слабичко момче с левкоза и вече секунди го деляха от убийство, нещо му се беше причуло, че момчето казало лоши думи за майка му, видях главата на момчето как отиваше с огромна сила към стената. Персоналът се изплаши и се изпари. В следващия миг бях между двамата, за стотни от секундата ми мина мисълта какво да правя, аз също съм много слабичка, как да го спра, физически не мога, още повече, че в делир стават едни биохим. реакции в мозъка на болните и те придобиват неземна сила. Погледнах в очите му, зениците му бяха като главичките на топлийки - толкова се беше свил в собствената си болка и в страха си. Не знаех какво да правя и се чух как изричам името му, след което ръцете ми сами го прегърнаха. Докато го държах така в прегръдката си, усещах как онова, което го беше сковало в жестока хватка, лека полека го изоставя и как тялото му постепенно се отпуща. Когато вече беше достътчно спокоен и дошъл на себе си, го пуснах. Каза ми: "Какво да направя за теб?" Ела! Позволи ми да те лекувам, много си болен. "Добре, но само на теб позволявам. Божичко, какво щях да направя, ако не беше ти?!.. какво щях да сторя, господи!" Една от сестрите ми каза ... после - направи голяма грешка, трябваше да извикаш полиция, нали знаеш ... и т.н. и т.н.. Нищо не отговорих. Но повече това не се повтори... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 8, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2008 Браво Силвия ! п.п. Любовта може да прави чудеса и тя е, която ще спаси света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Септември 8, 2008 Доклад Share Добавено Септември 8, 2008 ''Прости им господи те не знаят какво правят'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 18, 2008 Автор Доклад Share Добавено Септември 18, 2008 "Ако едно същество страда, не може да има морално оправдание за отказа да се вземе това страдание в предвид" Тази мисъл е от филма ЗЕМЛЯНИ (Earthlings). Това послание е важно и дано колкото може повече хора по света да гледат този филм. (Не мога да оставя линка за неограничено време, т.к.филма не е подходящ за деца, все пак за няколко дни) Не е ли много тъжно и показателно, че има толкова документални филми, които не са подходящи за децата? Крием от тях, от "нашата надежда и бъдеще" а понякога и от себе си реалния "свят на възрастни", той е точно такъв, какъвто си го градим с общи усилия. (Купуваме на себе си и на децата си обувки, естествена кожа- нали са най-качествени, но не го възприемаме като резултат от едно жестоко убито и одрано животно). Жестокостта може да намери различни проявления, тя има много лица. Ето още една мисъл от филма: "Болката и страданието са в себе си лоши и трябва да се предотвратяват или намаляват независимо от раса, пол или вид на съществото, което страда." Човек има нещо като вътрешна скала на приоритети или граница, с която отделя като най-важни и ценни себе си, най-близките/деца,семейство,пол,народност, раса, европейци-неевропейци, хора, животински видове, растения, предмети и накрая незначителни неща. Ако не е в състояние да разширява и отваря тези граници, не мисля, че има право да се счита за "венец на природата". След първата стъпка, да схваща приема в себе си останалите човешки същества като напълно равноправни, значими, колкото и самия той, следва и следващата стъпка- отношението към животните. Проявата на жестокост към себеподобен или към животно, според мен има един и същ корен. Всъщност този филм хвърля много светлина по темата за жестокостта и причините, които я пораждат. Според мен са три: 1. Не правилна вътрешна йерархия и ценностна система, в смисъл на "класифициране" и отделяне на други хора като "незначителни неща", с които може да си прави каквото реши.Може би от комплекси и мания за власт,лош пример и възпитание, а може и от недообмисляне, незрялост и липса на информация- както вероятно е за много от касапите и убийците на животни, показани във филма.Младият човек изключително много се влияе и дори формира от околната среда,училището и семейството. В този случай дискусии и разяснения могат да имат голям смисъл. 2. Поставяне в силно стресови и извънредни ситуации, когато оцеляването му (или на близки нему същества) е на карта.Тогава, изглежда, се "преоценява" йерархията и скалата може да се свие. Понякога до "само аз и моето физическо оцеляване", другите са "нещо несъществено",като на война, при самозащита. Чела съм, че твърде гъстата пренаселеност и високи температури също са много стресови фактори и пораждат агресия. И тогава сякаш "действат други правила". 3.Тежки психически травми и отклонения,следствие от преживяно малтретиране и жестокости в миналото, един ужасен порочен кръг. Абсолютно нямам претенции, че тези тези три точки дават изчерпателност и пълнота. Все пак по първите две всеки може да направи нещо, с което ще намалеят и случаите от точка 3. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 18, 2008 Доклад Share Добавено Септември 18, 2008 Филма е разтърсващ. И мисля, че е добре да се гледа от много хора, особено от тези дето все мислят, че всичко е прекрасно и нищо извън тях не ги засяга. От тези, дето обичат скъпи дрешки и ресторанти. Лошото е, че дори и аз заслепена от лудостта на ежедневието понякога забравям тази жестока истина..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Септември 30, 2008 Доклад Share Добавено Септември 30, 2008 1. Не правилна вътрешна йерархия и ценностна система, в смисъл на "класифициране" и отделяне на други хора като "незначителни неща", с които може да си прави каквото реши.Може би от комплекси и мания за власт,лош пример и възпитание, а може и от недообмисляне, незрялост и липса на информация- както вероятно е за много от касапите и убийците на животни, показани във филма.Младият човек изключително много се влияе и дори формира от околната среда,училището и семейството. В този случай дискусии и разяснения могат да имат голям смисъл. 2. Поставяне в силно стресови и извънредни ситуации, когато оцеляването му (или на близки нему същества) е на карта.Тогава, изглежда, се "преоценява" йерархията и скалата може да се свие. Понякога до "само аз и моето физическо оцеляване", другите са "нещо несъществено",като на война, при самозащита. Чела съм, че твърде гъстата пренаселеност и високи температури също са много стресови фактори и пораждат агресия. И тогава сякаш "действат други правила". 3.Тежки психически травми и отклонения,следствие от преживяно малтретиране и жестокости в миналото, един ужасен порочен кръг. Лесно е да простиш на човек поставен в такива ситуации, ама как да простиш на човек, който извършва жестокост спрямо теб от завист, само защото иска да заеме твоето място, място което не може да му отстъпиш дори да ти се иска? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Според мен като се поставиш на неговото място. И на мен ми се е случвало да се сблъсквам с такива хора. Трудно ми беше дори да възприема защо така постъпват, камо ли да простя. След това, от една страна аз се промених, от друга страна дистанцията на времето също си каза думата, но така или иначе в един момент проумях следното - ако аз бях родена и отраснала на местото на този човек, ако после ми се бяха случвали такива неща, като на него - същите спънки, затруднения и др.п., ако имах неговите интелектуални способности, неговия темперамент и т.н., ами аз най-вероятно щях да постъпя точно като него. Това ми помага да го разбера и да простя. Всеки човек прави най-доброто, на което е способен в този момент. Дори и когато това "най-добро" е нещо в ущърб/вреда на другите около него, той обикновено не го прави с ясното съзнание да навреди, а много по-често с идеята да се защити (себе си или близките си), да се подсигури, да "възстанови" справедливостта (разбира се, от негова гледна точка) и в най-лошия случай като възмездие за нещо (дори и въобразено от него самия)... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 (edited) Според мен като се поставиш на неговото място. ... Да. Освен това трябва да се разбере и завистта. Тя е вид заслепение. Човек при това състояние не разсъждава, а се води от една своя ниска емоция, която е завладяла съзнанието му. На такъв човек е нужно по-скоро емоционално хармонизиране и възвисяване, отколкото представянето на някакви разумни доводи. Редактирано Октомври 1, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Всеки човек прави най-доброто, на което е способен в този момент. Дори и когато това "най-добро" е нещо в ущърб/вреда на другите около него, той обикновено не го прави с ясното съзнание да навреди, а много по-често с идеята да се защити (себе си или близките си), да се подсигури, да "възстанови" справедливостта (разбира се, от негова гледна точка) и в най-лошия случай като възмездие за нещо (дори и въобразено от него самия)... Това е мисля ключовото изречение! Само с това съзнание можеш да простиш всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Всеки човек прави най-доброто, на което е способен в този момент. Дори и когато това "най-добро" е нещо в ущърб/вреда на другите около него, той обикновено не го прави с ясното съзнание да навреди, а много по-често с идеята да се защити (себе си или близките си), да се подсигури, да "възстанови" справедливостта (разбира се, от негова гледна точка) и в най-лошия случай като възмездие за нещо (дори и въобразено от него самия)... Това е мисля ключовото изречение! Само с това съзнание можеш да простиш всичко. Според мен това е разбиране, не прошка... всъщност сега се замислих какво точно значи да простиш на някого, защото едно е да нямаш лоши чувства към него след проявената жестокост .... но всъщност отношението ти към този човек се променя, няма как. А и как можеш да простиш на някого. който не иска да му бъде простено, прошката за мен не е едностранчив акт на благоволение, а взаимодействие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 1, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2008 Според мен по-скоро е едностранен акт, а не взаимодействие. Прошката ти помага преди всичко на теб, а не на него! На него му е все едно, той си живее живота, а ти се тормозиш, ако не си му простил, ти си в напрежение, ти си в стрес, ти излъчваш агресия към него, ти повтаряш ден и нощ "той постъпи лошо, обиди ме, нарани ме, сочиш го с пръст" и всичко това те изтощава неимоверно. Затова нека да помним, че прощаваме преди всичко заради себе си. Правейки това, автоматично заедно с изчезването на напрежението, агресивността, ти приемаш човека. Но едва след това, като следствие на успокоилите се твои емоции изхвърляйки тази агресия и напрежение чрез акта на прощаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Да! Съгласна! Едностранен акт е! Светла правилно е забелязала, че това, което съм написала, дава само разбиране за стореното. Но според мен първо идва разбирането за проявената жестокост, после приемането на нещата такива, каквито са и чак след това (вече много по-лесно и естествено) - прошката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Октомври 2, 2008 Автор Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Абсолютно съм съгласна с Диана и Максим, прошката е едностранен акт. Всъщност може да бъде изключително трудно да постигнеш в себе си разбиране и да преодолееш случилото се (и в известен аспект сам себе си). Влади81 е пуснал една много актуална (и свързана с тази) тема- за насилието в училище. Много ме натъжи историята, която е разказал. Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му. Това стихотворение и историята на Лора се превръщат в основа на кампанията “Училище без насилие” ... ... Ето това е наистина тъжно: По Лора Аз съм човекът, когото тормозеше като малък Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък Аз съм човекът, който те отвращаваше Аз съм човекът, на когото се подиграваше Аз съм човекът, който седеше самотен Аз съм човекът, който върви към дома неохотно Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен Аз съм човекът, който носи болка в очите си Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време Аз съм човекът, разрушен от това бреме Аз съм човекът, който се давеше в презрение Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление Аз съм човекът - от твоето поколение Аз съм човекът, чието име не знаеш Аз съм човекът, за когото нехаеш. Ти мислиш, че е готино да си свиреп, Но и аз съм Човек - като теб. Превод: Влади Фиданова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 "Когато някой не възприема или не харесва някого, то той още не е приел определени черти от своя характер, за които има само смътно съзнание, но виждайки ги ясно в друг човек (защото за човека това е много характерна особеност - да не вижда някои недобри свои особености, но да ги вижда хиперболизирани в някой друг), това довежда до външен конфликт, което сочи такъв на дълбоко вътрешно ниво. Винаги е така - щом има някакво отрицание, някакво неразбиране или отхвърляне на външно ниво, то сочи такова на дълбоко вътрешно в самия човек. И колкото по-дълбоко втъкнат е този проблем в самия човек, толкова по-голямо е възставането и отхвърлянето му като особеност на някой друг. Защото е трудно човек да отхвърли себе си, по-лесно е да направи това с някой друг, който навира в очите му неговия вътрешен смут." Силвия СД и какво излиза, че най - големите противници на гейовете например също са гейове ?? Ами по същата логика и тези които ги приемат абсолютно безрезервно може да са скрити гейове, защото ги приемат напълно, а като ги приемат напълно ги харесват напълно, харесват ли ги напълно може би откриват нещо н тях което са залебязали у себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Не мога да се съглася, че прошката е едностранен акт, та това означава да се поставиш над другия! Да, можеш да оправдаеш жестокостта му в себе си, но ако той не приеме твоята прошка, тя нищо не струва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 На мен не ми стана ясно, от къде дойде извода, че това означавало, че се поставяш над другия. Какъв е смисъла да настоявам другият да приеме моята прошка? Ами че то от негова гледна точка най-вероятно няма нищо за прощаване. От друга страна си е жива агресия да принуждавам някого да приеме каквото и да било, дори и моята прошка. А и изразът "Искам прошка от някого" бих могла да разбера, но изразът "Приемам прошка от някого" ми звучи доста неясно - в какво именно се изразява приемането на прошката? П.П. Съжалявам, че тръгнахме да излизаме от темата. И тъй като знам, че си имаме цяла отделна тема за прошката, моля съответните модератори, ако сметнат за нужно, да вземат отношение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 2, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2008 Не мога да се съглася, че прошката е едностранен акт, та това означава да се поставиш над другия! Да, можеш да оправдаеш жестокостта му в себе си, но ако той не приеме твоята прошка, тя нищо не струва. Дори и прошката да бъде приета, това не освобождава от последствията. Всъщност за жестокия човек няма никакво значение дали ще му простиш или не. Прошката по-вероятно ще бъде възприета като знак, че може да проявява и занапред жестокостта си. Осъзнаването на жестокостта не може да дойде от прошката. Жестокостта може да бъде преодоляна единствено когато човек е развил в някаква степен загриженост за другите. Липсва ли загриженост дори и осъзнаването на чуждата болка, дори и да си спомни моментите в които самия той е бил в позицията на потърпевш, няма да се окажа спирачка за жестокия човек. Жестокост може да проявят и сравнително добри хора в момент на умопомрачение, когато временно силно е нарушено психическото им равновесие. Такива хора обикновенно след това дълбоко съжаляват за стореното и за тях получаването на прошка може да се окаже необходимо, най-вече за да могат частично да се освободят от чувството си за вина. Прошката не е в състояние да им даде нищо повече. Тя няма да им помогне да преодолеят евентуален следващ психичен срив, нито пък ще ги освободи от последствията и отговорността за постъпката им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 3, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2008 Не мога да се съглася, че прошката е едностранен акт, та това означава да се поставиш над другия! Да, можеш да оправдаеш жестокостта му в себе си, но ако той не приеме твоята прошка, тя нищо не струва. Дори и прошката да бъде приета, това не освобождава от последствията. Всъщност за жестокия човек няма никакво значение дали ще му простиш или не. Прошката по-вероятно ще бъде възприета като знак, че може да проявява и занапред жестокостта си. Осъзнаването на жестокостта не може да дойде от прошката. Жестокостта може да бъде преодоляна единствено когато човек е развил в някаква степен загриженост за другите. Липсва ли загриженост дори и осъзнаването на чуждата болка, дори и да си спомни моментите в които самия той е бил в позицията на потърпевш, няма да се окажа спирачка за жестокия човек. Жестокост може да проявят и сравнително добри хора в момент на умопомрачение, когато временно силно е нарушено психическото им равновесие. Такива хора обикновенно след това дълбоко съжаляват за стореното и за тях получаването на прошка може да се окаже необходимо, най-вече за да могат частично да се освободят от чувството си за вина. Прошката не е в състояние да им даде нищо повече. Тя няма да им помогне да преодолеят евентуален следващ психичен срив, нито пък ще ги освободи от последствията и отговорността за постъпката им. Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 Има приказка "брутално жесток", тоест като животно жесток. истината е далеч по-противна, за съжаление. Защото когато лъвът разкъсва зебрата, той просто се храни. Когато осата снася яйцата си в ларвите на друго насекомо, те просто оцеляват хранейки се с тях. Няма осъзнаване! Хората обаче имат съзнание! По-примитивните, момчетата борчета например, са доста близо до горилите от джунглата, въпреки бмв-тата си. Но, въпреки това имат някакво съзнание, колкото и примитивно да е то! И когато така съзнателно извършват прояви на садистична предумишлена жестокост, ужасът се състои в участието на съзнанието им в тези актове! Защото съзнанието ни има връзка с нещо по-висше от него, защото бидейки хора, имаме предопределена връзка с трансперсонални архетипни, недуалани когниции - до духовността. А когато съзнанието на насилника участва в жестокостта, тази връзка бива грозно прерязвана - както в самия насилник, така и в жертвата му. Рядко някоя жертва е толкова съзнателна и духовна, че да може да впрегне болката в молитва и катапулт към духовното, много рядко. В това е ужасът на жестокостта! Ако си чувствителен, чувстваш това нарушаване на хармонията дори само при информирането си за насилие или наблюдването на такова - било то наживо или по медиите. И това потриса! По-противният вариант в проявата на жестокостта ни като биологичен и съзнателен вид идва когато е правена или нареждана от интелигентни хора. Такив амогат да бъдат шефовете на борчетата, които често са в правителствата, за жалост. Могат да бъдат учени, фиксирали се в студения бездушен разум, който си е на мястото си, но само като част от цялостната когниция и използването му самоцелно води именно до грозно извращение. Накратко, липсата на връзка с цялостта ни, която ни прави хора - това поражда жестокоста! Прекъсване от типа на примитивност или рационална свръхфиксираност! Остава ни да променяме себе си и да помагаме на тези, които го искат! Чао! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Октомври 2, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2009 Има приказка "брутално жесток", тоест като животно жесток. истината е далеч по-противна, за съжаление. Защото когато лъвът разкъсва зебрата, той просто се храни. Когато осата снася яйцата си в ларвите на друго насекомо, те просто оцеляват хранейки се с тях. Няма осъзнаване! Хората обаче имат съзнание! По-примитивните, момчетата борчета например, са доста близо до горилите от джунглата, въпреки бмв-тата си. Но, въпреки това имат някакво съзнание, колкото и примитивно да е то! И когато така съзнателно извършват прояви на садистична предумишлена жестокост, ужасът се състои в участието на съзнанието им в тези актове! Защото съзнанието ни има връзка с нещо по-висше от него, защото бидейки хора, имаме предопределена връзка с трансперсонални архетипни, недуалани когниции - до духовността. А когато съзнанието на насилника участва в жестокостта, тази връзка бива грозно прерязвана - както в самия насилник, така и в жертвата му. Рядко някоя жертва е толкова съзнателна и духовна, че да може да впрегне болката в молитва и катапулт към духовното, много рядко. В това е ужасът на жестокостта! Ако си чувствителен, чувстваш това нарушаване на хармонията дори само при информирането си за насилие или наблюдването на такова - било то наживо или по медиите. И това потриса! По-противният вариант в проявата на жестокостта ни като биологичен и съзнателен вид идва когато е правена или нареждана от интелигентни хора. Такив амогат да бъдат шефовете на борчетата, които често са в правителствата, за жалост. Могат да бъдат учени, фиксирали се в студения бездушен разум, който си е на мястото си, но само като част от цялостната когниция и използването му самоцелно води именно до грозно извращение. Накратко, липсата на връзка с цялостта ни, която ни прави хора - това поражда жестокоста! Прекъсване от типа на примитивност или рационална свръхфиксираност! Остава ни да променяме себе си и да помагаме на тези, които го искат! Чао! Примерна с борчетата не ми допада ,не може да се слагат всички под общ знаменател ,или дори друга група от хора или народност да вземим пак няма да е обективно и реално ,по скоро е до човек ,до начин на възприемане ,който се формира от възпитанието и самовъзпитнието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 2, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2009 Разбира се, че има интелигентни борчета. Има такива с докторати по джудо или по математическа икономика. Познавам такива, ноу кидинг! Но горе визирах онези вече станали архетипни образи на недоумни дебеловратковци, които парират комплекси с мускули. Ти, Веселине, определено не си от тях. Но такива положително има доста. Днес се връщам от работа вечерта късно и пред съседния блок попаднах на свада. Всеки псува всеки, единия изкарал пистолет. Леле! Единият бабанко по шорти, нагоре по мускули, личи си, че основно занимание му е да помпи в залата. Лицето му обаче веднага издава прякото му родство с първия му братовчед горила. И поведението му. тръгнал да скача срещу един около 65г. човек: "Ти на мене ли бе...?", със застинала някъде в тийн годините емоционалност, а интелект към 6-7г. Някой пробва да го държи отзад през това време. Старият със всичкия си и той се хвърля. Не разбрах точно как що, но единия тръгна да ми крещи как оня стрелял с пистолета и така си имал навик да стреля и да буди народа като пийне. И псува като хамалин по стрелящия, обвиквайки ми ситуацията. Оня с пистолета през това време го размахва и плаши нещо. Бабанкото с изтеклите в мускулите мозъчни клетки повтаря горната крилата фраза и налита... Аз какъвто съм си социално чувствителен, тръгнах да се намесвам. Викам му, крещейки, та се не чуе иначе: - разбирам те, прав си, да прав си, да го успокоявам. То, добичето не разбира, ма се изненадва как тъй некой ще го разбира... Къф си ти бе, вика и псува вдъхновено. Я викам: "Аз съм никой, нищо съм!", парирайки мускулът-мозък и пробвайки да спася мекото си коремче и тиква от мускулно интелигентния. Оня се чуди още повече, как тъй ще съм никой, та чак поблокира за малко. ма пак продължи да хвърчи като годзила около антика (около оня на 65) и да излъчва в пространството детинско мускулно вдъхновение и разум, застинал на митично предоперационален стадий. Помислих да звъня в полицията, ама знам че ще дойдат след поне час, нали са им малки заплатите, все тя им е, пък и нали населението е хубаво да намалява, та неколко повече поизбити, берекет вересин... Гвоздеят на програмата беше мускулният когнитивист с акъл на пиле и емоция на неандерталец. Та, за такива борчета говоря! В България се въдят доста, защото доскоро бяха толерирани от шефовете на шефовете им в правителството. Не се обадих в полицията, а компанията дружни околоблокови пийващи скоро се прегръщаше и чалгата развеселяваше духовната бързовибрираща българска душа в района! Чао! Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Октомври 2, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2009 Така е ,неможем да се оплачем от такива хора Орлине ,но пак се предържам към тезата ,че не е общо към даден тип хора това поведение ,но живота учи и всеки носи своята отговорност иска или неиска за мислите ,чувствата и постъките си .И също така мисля ,че не е нужно да имаш няколко вишета ,или някаква титла за да си интелигентен или за да си Човек .Докато бях студент в Минно геоложкия университет 1/3-та от преподавателите там небяха много адекватни ,а повечето са доценти там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.