Guest Кристиян Добавено Август 6, 2009 Доклад Share Добавено Август 6, 2009 (edited) След 1000млрд. години...чехълчетата ще са еволюирали- и в момента тъкмо ще се скитат из пустинята, изведени от робство в Египет свише от бога на еволюцията...А египтяните- ще ходят боси...отново...при това- в профил... Редактирано Август 6, 2009 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 (edited) Стан, виж какво ще ти кажа - ако "висшата" ти индивидуалност беше божествена, просто няма начин материалната и изява да е животинска и да населява диалектиката. ... Материалната изява постоянно се развива. Като казваш, че е животинска, това е просто етап, част от еволюцията. Опитай да разгледаш еволюцията примерно след 1000 млрд. години. Тогава материалната ни изява ще е много по-съвършена, отколкото някой човек може дори и да си представи. Развиването на формите на изява на Божествената ни същност, води от една страна до все по-пълното и изразяване, от друга спомага за еволюцията на материята (съставляващите телата ни частици). Защо е нужно на Божествената същност да се изразява? А един престъпник може ли да твърди, че е честен човек и в същото време примерно да краде? Значи може Божествената му същност да изисква винаги да е честен, но ако той не прояви това на практика, то заложеното в Божествената му същност си остава единствено неразкрит потенциал и също така неопознат (всеки може да опита да свърже последното с фразата „Познай себе си“ и ще достигне до едно от безбройните и значения). Ние може да казваме, че Бог изпитва безкрайна любов към всичко съществуващо. Но за да изразим Божественото то ние самите, с нашата индивидуалност трябва да изпитаме според възможностите си любов към всичко съществуващо. Абе, много дупки в този твой еволюционен план. Първо, щом висшата ти индивидуалност е божествена, тя въобще няма да има нужда от приемането на личност в себе си. Ми нали е пълна и съвършена, не и трябва нищо да доизгражда. Или бог ще е решил, че и трябват окови, ей така, за да не му се пречка много-много в Небесното Царство... Значи, това със заложбите и неразкрития потенциал клони малко към Будизма. Обаче има една основна разлика - там няма Бог, към който се стремиш. Стремиш се към пустотата, поради несъществеността на всичко проявено. Редактирано Август 7, 2009 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Става въпрос за съвършенство като потенциал. Този потенциал не може да бъде осъзнат, докато не бъде проявен посредством материята чрез мислите, чувствата и др. Съзнанието всъщност се намира в точката на пресичане (срещане) на духа и материалната му изява (телата). В много школи се говори за отстраняване на мислите и всички други обвивки забулващи Божественото в човека и достигането му по този начин, но това до което се достига отново е една обвивка (будхичното тяло, Христовото съзнание) по-фина и по-близка до Божествената ни същност, но съвсем не абсолютна и съвършена. Атма без будхи и манас, би си останала завинаги несъзнателна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Моята представа за нещата е, че енергия и материя са едно, няма как да бъдат разделени, няма как да се разглеждат отделно. Това се вижда и при най-малките частици във вселената и при най-големите обекти. Няма как да разделиш едното от другото. Има различни тела с различна плътност, от най-твърда материя до фина енергия, скрепени от духовната им същност. Нищо, което е част от нас, не ни пречи да бъдем "духовни". Ключът е в приемането и овладяването на различните прояви на Духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 А един престъпник може ли да твърди, че е честен човек и в същото време примерно да краде? Значи може Божествената му същност да изисква винаги да е честен, но ако той не прояви това на практика, то заложеното в Божествената му същност си остава единствено неразкрит потенциал и също така неопознат (всеки може да опита да свърже последното с фразата „Познай себе си“ и ще достигне до едно от безбройните и значения). Какво се случва с един такъв "престъпник"? Той се среща с коригиращата и балансираща реакция на обществото. Ако сега увеличим мащабите на този чудесен образ, ще получим картината на нашия свят: един свят, в който човечеството непрекъснато се натъкваме на коригираща реакция- закона за кармата. Ще рече- нещо все не уцелваме "честното" поведение. Възниква въпросът:"Защо?" какво не разбираме? Какво не правим както трябва? Няма човек, който да не е е убеден, че дава най- доброто от себе си и прави най-правилното! Тогава? Единственото обяснение, колкото и неприятно да ни е, е че не сме в състояние да разберем какво да правим. А и не можем да го направим принципно. С този инструмент- с тази личност- толкоз. В учението на Христос липсва идеята за постигане на Божествената синовност след хиляди, милиони години. И тази идея липсва дори в гностичните евангелия, избягнали опитите за фалшифициране и редактиране. Значи- тази идея изобщо не я е имало в това учение. Ако то значи нещо за нас, ако е стойностно, животополагащо, ще трябва да се замислим върху това обстоятелство. Дори от библейските текстове може да се види, че идеята за прераждането също не е била непозната. Но не е била важна. За тези, които желаят да последват Иисус Христос, прераждането не е начин да направят това. Ах, Станимир, чудесен образ си избрал... Но хайде да видим какъв извод може да бъде направен ... Ние може да казваме, че Бог изпитва безкрайна любов към всичко съществуващо. Но за да изразим Божественото то ние самите, с нашата индивидуалност трябва да изпитаме според възможностите си любов към всичко съществуващо. Нима всичко съществуващо не ни крещи как точно я изпитваме тази любов?!? Най- малкото- не чуваме ли гласа на Рила? В заключение: По духовния път ние самите, в този вид, сме си основната трудност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Ето ме на.Аз съм човек,който не е убеден,че дава най-доброто от себе си и не се притеснявам да го призная. Това не е проблем,а напротив стимул да търся най-доброто в себе си и начина по който най-добре мога да го изявя.Критикувам се и се поущрявам едновременно....и срокове за изпълнение не си давам. Какво всъщност е времето и има ли то отношение към изминатото растояние? По духовния път ние не сме "основната си трудност",по скоро средството,учителя,съперника и приятеля.И всичко това ни е дадено да ни улесни.Въпросът е от коя страна гледаме на нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 ... Какво се случва с един такъв "престъпник"? Той се среща с коригиращата и балансираща реакция на обществото. Ако сега увеличим мащабите на този чудесен образ, ще получим картината на нашия свят: един свят, в който човечеството непрекъснато се натъкваме на коригираща реакция- закона за кармата. Ще рече- нещо все не уцелваме "честното" поведение. Възниква въпросът:"Защо?" какво не разбираме? Какво не правим както трябва? Няма човек, който да не е е убеден, че дава най- доброто от себе си и прави най-правилното! Тогава? Единственото обяснение, колкото и неприятно да ни е, е че не сме в състояние да разберем какво да правим. А и не можем да го направим принципно. С този инструмент- с тази личност- толкоз. В учението на Христос липсва идеята за постигане на Божествената синовност след хиляди, милиони години. И тази идея липсва дори в гностичните евангелия, избягнали опитите за фалшифициране и редактиране. Значи- тази идея изобщо не я е имало в това учение. Ако то значи нещо за нас, ако е стойностно, животополагащо, ще трябва да се замислим върху това обстоятелство. Дори от библейските текстове може да се види, че идеята за прераждането също не е била непозната. Но не е била важна. За тези, които желаят да последват Иисус Христос, прераждането не е начин да направят това. ... В заключение: По духовния път ние самите, в този вид, сме си основната трудност... Да, съгласна съм, че ние сме си основната трудност по духовния път, нужно е да се променим, да "пораснем"... Това го казвам във връзка с горните обяснения - съгласна съм с червеното, но синьото вече е нелогично генерализиране от типа: "Хората имат по два крака. Принципно всички двукраки са хора." Не може така. Птиците не са хора. По тази логика можем да наблюдаваме известно време едно бебе (може дни или месеци дори) и да заключим - "Мда, за съжаление, това същество може единствено да яде и да реве и нищо друго по-сериозно не може да се очаква от него."<=> "С този инструмент- с тази личност- толкоз." Да, за момента - толкоз. А за следващия момент - не е ясно колко. И като имаме предвид, че един момент за Вселената е нещо мнооооого голямо спрямо нашата си бебешка гледна точка П.П. А прераждането си е важно. Ако оприличим животът ни с един ден, след това заспиваме и другият ни ден е новото ни прераждане. И с всеки следващ ден бебето, после детето, юношата ... се променя, расте, придобива нови възможности ... Или ако животът ни е един клас от училище, след това следва няколко месеца лятна ваканция и после пак отиваме на училище (следващото прераждане), вече в следващия клас. Е, някои повтарят пак в същия клас. Но пък в един момент училището свършва и след лятната ваканция пак отиваме, но ... вече на друго място - примерно в Университет. Така че, бих казала, за тези, които желаят да последват Исус Христос прераждането е част от подготовката за това. Наивно ми изглежда да си мислим, че ей така като сме станали примерно на 10 години и хоп - ще можем да скочим направо в Университета. И да се тюхкаме, че сме все в това тъпо училище и че имаме още 8-9 годинки поне да прекараме в него. Е, има и вундеркинди - на 12-13 години с магистърска степен, ама колко са те? Аз със сигурност не съм вундеркинд, ама и не виждам смисъл да се тръшкам, че не съм. Също така със сигурност не съм и в последния клас на училището. Който се чувства абитюрент, да се замисля по-сериозно къде (и как) ще отиде след лятната ваканция. Аз в най-добрия случай мога да седна и да опитам да взема два класа за една година. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Тъй, ама сигурно ли е, че минаваме от клас в клас? Ми ако от извесно време "повтаряме" все еднн и същи урок? Ами ако дори слизаме надолу /условно казано, разбира се/? Ами ако времето ни за учене вече изтича? Ако атмосферните и планетарни фактори правят пътят все по-труден? ...микрокосмоси, задържали се прекалено дълго в гранично състояние потъват обратно, някои до пълно денатуриране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 7, 2009 Доклад Share Добавено Август 7, 2009 Ето ме на.Аз съм човек,който не е убеден,че дава най-доброто от себе си и не се притеснявам да го призная. Това не е проблем,а напротив стимул да търся най-доброто в себе си и начина по който най-добре мога да го изявя.Критикувам се и се поущрявам едновременно....и срокове за изпълнение не си давам. Какво всъщност е времето и има ли то отношение към изминатото растояние? По духовния път ние не сме "основната си трудност",по скоро средството,учителя,съперника и приятеля.И всичко това ни е дадено да ни улесни.Въпросът е от коя страна гледаме на нещата. Impulsa! Забележително кратко ясно и точно казано! Значи трудността е да надвием стереотипи и удобни оправдания, измислени от хора пак и да поемем лична отговорност за това, от коя страна ще гледаме нещата и дали и как ще ползваме "средството, учителя, приятела, съперника" - дали за свое улеснение или ще се самозатрудняваме - само скривайки от себе си самите гордостта и мързела да работим. Една много поучителна приказка има народа - за онзи, дето като не ходил една година на лозето, то тревясало до гърдите и накрая умникът го подпалил, защото за какво му е грозде в такова тревясало лозе. Ами така е като са му дали такова несъвършено тревясващо лозе - като му дадат такова дето само се окопава, тогава ще яде грозде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 А един престъпник може ли да твърди, че е честен човек и в същото време примерно да краде? Значи може Божествената му същност да изисква винаги да е честен, но ако той не прояви това на практика, то заложеното в Божествената му същност си остава единствено неразкрит потенциал и също така неопознат (всеки може да опита да свърже последното с фразата „Познай себе си“ и ще достигне до едно от безбройните и значения). Какво се случва с един такъв "престъпник"? Той се среща с коригиращата и балансираща реакция на обществото. Ако сега увеличим мащабите на този чудесен образ, ще получим картината на нашия свят: един свят, в който човечеството непрекъснато се натъкваме на коригираща реакция- закона за кармата. Ще рече- нещо все не уцелваме "честното" поведение. Възниква въпросът:"Защо?" какво не разбираме? Какво не правим както трябва? Няма човек, който да не е е убеден, че дава най- доброто от себе си и прави най-правилното! Тогава? ... Това не е вярно (червеното). Уцелваме и точно тези моменти (колкото и редки да са при някои хора и „ежедневие“ за други) определят еволюцията ни и са от значение. Когато се опитваме да постъпваме правилно, може и да не успяваме напълно, особено ако говорим за абсолютна правилност, но така ние се учим и се приближаваме все повече и повече до това, което желаем. Важното е от гледна точка на моментните ни възможност да се опитваме да постъпваме според най-доброто от себе си, а възможностите ни постепенно се разширяват. В дългосрочен план това може да бъде проследено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 По принцип е трудно наистина да се уцели честното поведение - като дойде до това, се сещам за онази стара приказка за индианеца, дето давал показанаия и съдията поискал да каже цялата истина. Индианецът помълчал и отговорил,ч е той не може да каже цялата истина - може да каже само какво е видял.... Та понякога много ни се иска да разберем, знаем и да казваме "цялата истина", но всъщност е толкова просто да си каже човек само това, което е видял, защото само това и може. И това е за мен честното поведение - да го осъзнаеш и да си го кажеш на себе си и другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 . Ще рече- нещо все не уцелваме "честното" поведение. Възниква въпросът:"Защо?" какво не разбираме? Какво не правим както трябва? Това не е вярно (червеното). Уцелваме и точно тези моменти (колкото и редки да са при някои хора и „ежедневие“ за други) определят еволюцията ни и са от значение. Когато се опитваме да постъпваме правилно, може и да не успяваме напълно, особено ако говорим за абсолютна правилност, но така ние се учим и се приближаваме все повече и повече до това, което желаем. Важното е от гледна точка на моментните ни възможност да се опитваме да постъпваме според най-доброто от себе си, а възможностите ни постепенно се разширяват. В дългосрочен план това може да бъде проследено. Изключенията какво правят с правилата? Потвърждават ли ги, или ги отхвърлят? Гледам света около себе си. И се сещам за финалната сцена на филма "Покаяние"- една изумителна старица със сбръчкано лице, но с поглед на човек, живеещ извън времето пита:"Това ли е пътят към храма?" -иска да се ориентира. Езин човек и отговаря:"Не" А тя пита с недоумение: "За какво има пътища, които не водят към храма?" Това е един изумителен, потресаващ въпрос. И сцената е потресаваща и отеква в мен през всичките години, след като я видях. Едно възможно тълкуване е- не бива да има такива пътища. Те са безсмислени. Щом не водят до храма, не ни трябват. Нямаме работа на тях. Ще изчезнат. За мен картината на света ми казва: "Това не е пътя към Храма" И аз нямам работа на него. В една дебела книга пише:"Аз съм Пътят, и Истината и Животът..." Надявам се това да е ... Но не е изключено думите на старицата да се разберат и по друг начин: "Не може да има пътища, които не водят до храма. Все някога ще се окаже, че дори и на този път все пак има храм. Просто не го знаем." Тук има два проблем. Единият е чисто мой (в смисъл- това със сигурност не е моят път) а другият. че по този път пътят може да изчезне преди да сме стигнали храма. Трудно е да попитаме атлантите какво мислят по въпроса ... Но бих била любопитна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Пътят е съкровенното ни отношение към всичко ,което ни заобикаля.Пътят е състояние на благоговейно чувство на нашата душа към Бог ,който е скрит в окръжаващият ни свят.И това е само начало,първа стъпка към Бога,но направим ли я ,Бог ще направи на Свой ред Десет стъпки към нас.След като постигнем единение с Бога и с това безсмъртието ,като дар от Него ,Пътят на духа не свършва.Следващата по-висока стъпка е да се устремим към Божеството ,но да не бързаме ,да прескачаме през класовете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Пътят е съкровенното ни отношение към всичко ,което ни заобикаля.Пътят е състояние на благоговейно чувство на нашата душа към Бог ,който е скрит в окръжаващият ни свят.И това е само начало,първа стъпка към Бога,но направим ли я ,Бог ще направи на Свой ред Десет стъпки към нас.След като постигнем единение с Бога и с това безсмъртието ,като дар от Него ,Пътят на духа не свършва.Следващата по-висока стъпка е да се устремим към Божеството ,но да не бързаме ,да прескачаме през класовете. Направим ли първата стъпка, Бог сам направо ляга на пътя, та да минем по Него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Да. Колкото и невероятно да звучи,Бог прави всичко възможно за да се роди в нас по-високото съзнатие.Очаква ни с нетърпение да проходим.Да се научим сами да избираме Него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Затова духовния Път си е и много лесен. Няма по-лесен път от духовния. Просто не трябва да се бърза за никъде, а тъй леко да се изтанцува. Да, по този Път не може да се върви. Танцуване му е майката. Само така се напредва. И колкото по-небързаш, по-бързо стигаш. А танцът е хубав... То фей, то елфи, бели Братя и още по-бели Сестри... А Бог ни говори от устата на последния пияница: ти Мене уважаваш ли ме, и-и-и ще напрайш ли всичко за Мен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Голяма мъдрост има в думите,че пътят на Духа е танц.За да се научим, да го играем вярно трябва, да развием способноста си ,да различаваме, за да можем ,да откриваме малкото ценно зрънце всред плевелите и да му създадем условия ,да се развие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 9, 2009 Доклад Share Добавено Август 9, 2009 Трудностите на духовният път мога да уподобя с трудностите на скулптора, опитващ се да извае от грубия камък желания прекрасен образ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 Само дето ние сме камъка, а скулпторът не се опитва да прави нищо с нас, след като имаме достатъчно твърдо мнение за това, как трябва да изглеждаме и се опитваме сами да го постигнем с врязване в насрещните зъбери. (лесно можем да си представим резултатите) Инак, принципно, на сулптора въобще не би му било трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 Щом искаш да си камъка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 Стани мир! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 (edited) Ей ма на- що каманак, чухове и длета похабих докато се науча да правя от всеки камък "чада авраамови"...Обаче то омръзва само "чада авраамови" да прави човек...Сега съм в "розов период" и дялкам зайчета...Е, от време на време към розовото току ме връхлети и малко индигово настроение, и взема та издялкам зайчета с калашници... Трудно ми е да избегна индиговите спазми Редактирано Август 10, 2009 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hierokles Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 (edited) Хората от Братството ще имат обективност, свръхсъзвание, окултни знания, воля, интуиция и ясновидство. Това всеки може да го постигне в настоящия живот. Другото е дървена философия за хора, които ги мързи да работят върху себереализацията си. Философстващите бих ги попитал: по колко време медитират през деня? Аз съм фен на Раджа Йога. Редактирано Август 10, 2009 от Hierokles Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 (edited) Още една трудност: да сменим понятието "трябва" с вълшебната дума "мога" във всички лица и числа. Учителя е дал това упражнение в беседите от Великата майка. - Изгрев молитва Редактирано Август 10, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 Хората от Братството ще имат обективност, свръхсъзвание, окултни знания, воля, интуиция и ясновидство. Това всеки може да го постигне в настоящия живот. Другото е дървена философия за хора, които ги мързи да работят върху себереализацията си. Философстващите бих ги попитал: по колко време медитират през деня? Аз съм фен на Раджа Йога. Това ми заприлича на кой е по- по- най. Долавям желание за самоизтъкване. Не че ми пречи. Има йоги които са медитирали в течение на десетки години по петнадесет часа на ден и пак почти нищо не са придобили. Освен това времето през което не медитираме е не по-малко важно от времето прекарано в медитация. Ти по колко часа на ден не медитираш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.