braman Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Диана, това винаги е било така. Но всеки сам в сърцето си трябва да отделя плявата от житото. Опасности много и те се увеличават с напредването по пътя. Контролното на първокласника не е като на детето в трети клас. Трудностите се увеличават право пропорционално на предобитите възможности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Ох, де да беше това само при начинаещия ... За съжаление го наблюдавам много по-често при "напредналите"; слагам ги в кавички, защото направо не е ясно колко и в какво са напреднали. Говоря за хора, които от дълго време се занимават с нещо, понатрупали са знания и опит, добили са уважението и признанието на определен кръг хора около тях, провеждат семинари, организират срещи, пишат статии и т.н. И ... постепенно и неусетно на тях започва много да им харесва това да ги търсят, питат, да им засвидетелстват уважение, в речника им зачестява думичката "аз", в статиите и семинарите им зачестяват самохвалството и самоизтъкването; без да разберат дори за тях става много важно те винаги и във всичко да са първи, дори те да са ментори на всички останали около тях, никой друг освен тях не е толкова наясно с нещата ... Смешна и тъжна картинка Положението става още по-неспасяемо, защото съответния "напреднал" индивид не е единствения, който се бори да е най-велик на духовното поприще. И започват типичните схватки за това кой е "по-по-най" и кой ще кара влака; започват да се правят групировки и прегрупирвания с упражнения в стила "дайте да си обединим силите срещу еди кои си нескопосаници", както и чистки - "който не е с мен, е против мен" ... Тогава вече е жалка картинката , защото себелюбието ги е обхванало в степен, при която за тях другите вече не са нищо, освен бройка, електорат и повличат със себе си хора, които са им вярвали и са ги уважавали. Да, за жалост това е така! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Още едно изкушение съм изпитала и много пъти съм наблюдавала у хора, поели по духовния Път - човекът съвсем безкористно и с най-благородни подбуди си внушава (така разбира Доброто), че всичкои блага, които е придобил по този път, е длъжен да сподели с другите и да им помогне да намерят верния Път. Като чуя смисълът на моя живот и на моя Път е да помагам на другите, малко ме полазват тръпки... Налагало ми се е много пъти с максимално възможна учтивост да отказвам такава помощ. Самата аз също на моменти усещам в себе си подобен стремеж, но се старая да го преодолявам. Не знам дали и доколко успявам. Започвам обикновено да си пея една от песните на Учителя: Той иде! Иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, (2) сам Той иде да помага Той, да помага Той, да помага Той! Мощният, силният, да помага Той, да помага Той, да помага Той! Ний ще работим със Любов, ще работим със Любов, да помага Той, да помага Той. Мощният, силният, да помага Той, да помага Той, да помага Той, да помага Той! и поривът ми да помогна бързо бързо се укротява - "нека помага Той" - аз само мога да работя с Любов, но и това не е никак малко - само така мога да помогна истински без да мисля на кого и как помагам, защото всъщност не аз го правя. Той помага... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 "Още едно изкушение съм изпитала и много пъти съм наблюдавала у хора, поели по духовния Път - човекът съвсем безкористно и с най-благородни подбуди си внушава (така разбира Доброто), че всичкои блага, които е придобил по този път, е длъжен да сподели с другите и да им помогне да намерят верния Път. Като чуя смисълът на моя живот и на моя Път е да помагам на другите, малко ме полазват тръпки... " Абе и мен, когато чуя или видя подобно нещо, ме полазват тръпки, ама изглежда моите тръпки са много по-различни от твоите. Иска някой да помага - щом го прави безкорисно и без насилие защо пък да му пречим! Но ние, като в притчата за мухите и пчелите, все търсим нещо мръсно та да се лепнем за него. А пчелите пък виждат само доброто. Питат ги: някаква тор била стоварена в градината, знаете ли каде е? А те отговарят: не, освен прекрасни цветя нищо друго не видяхме. Ако пък попитате мухите, те ще ви представят своята версия - имаше тор, само прекрасна естествена тор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Трудностите на духовния Път http://vbox7.com/play:e614530a Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 (edited) Абе и мен, когато чуя или видя подобно нещо, ме полазват тръпки, ама изглежда моите тръпки са много по-различни от твоите. biggrin.gif Иска някой да помага - щом го прави безкорисно и без насилие защо пък да му пречим! Но ние, като в притчата за мухите и пчелите, все търсим нещо мръсно та да се лепнем за него. А пчелите пък виждат само доброто. Питат ги: някаква тор била стоварена в градината, знаете ли каде е? А те отговарят: не, освен прекрасни цветя нищо друго не видяхме. Ако пък попитате мухите, те ще ви представят своята версия - имаше тор, само прекрасна естествена тор. Така е, но и да сме с будно съзнание и да проверим някои неща, също е добре. Както е добре и да знаем, че оглеждането в другите нищо не ни носи. Виж, вглеждането в себе си е нещо друго... Редактирано Юли 31, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Когато тръгне по духовния път, обикновено човек е много ентусиазиран и вдъхновен. Ентусиазмът и вдъхновението му се увеличават (заедно с духовния стремеж) още повече поради т.нар. "успех на начинаещия", т.е. дават му се някои духовни опитности, откровения, опитва вкуса на Божията благодат, избуяват сидхи, явяват му се духове ( прелъстители ), които започват да му нашепват велики работи за него, превъзнасят го... Техните гласове са прилични на гласовете на морските сирени - приятни, привлекателни, но омайни, упойващи и смъртоносни в духовно отношение, ако им се поддадеш... А изкушението е огромно и, имайки предвид човешкото естество, почти е изключено да си здраво привързан за корабната мачта (мита за Одисей) и да не им се поддадеш... Което означава, че се изпълваш със себелюбие, нарцисизъм, започваш да се възхищаваш от самия себе си и у теб се заражда по - грубо (ако си по - нискоинтелигентен) или по - фино усещане за величие, за богоизбраност. И така постепенно и неусетно у теб се промъква духът на гордостта и самовлюбеността и те завладява, а благодатта се отдалечава от теб и ти се чудиш къде е изчезнало предишното вдъхновение. По този начин става отклонението ти от верния, Христовия път и навлизаш в път без изход, в задънена улица (сокак). Това е пътят на демоничната духовност, който в крайна сметка, лишавайки човека от Бога, го води до отчаяние.... Много интересен поглед върху духовния път. Ако има "други", които ти нашепват. Аз само ще поразсъждавам още. Но ако няма "прелъстители", ако ти сам си нашепваш? Ако търсиш и се групираш само с такива, които вървят по духовния път? Ако търсиш и слагаш хората в категории и ги класифицираш на нива на духовно развитие? Тогава, мисля аз, няма и на кого друг да се сърдиш, освен на себе си някой ден, когато се събудиш от собствения си "духовен сън" и си сам. Защото ще си осъдил всички около себе си. Защото няма да си харесал никой друг, колкото себе си. Защото няма да искаш(а сигурно и другите няма да искат) да общуват с теб. Не напразно се говори за трудности по пътя на духовното развитие и е хубаво да се акцентира, според мен, върху онези, които си ги създаваме ние самите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 (edited) Това винаги е била много интересна 6тма за мен ... Толкова хора пишат за измисления си духовен свят, че чак почнах да се оглеждам за светулки .... Защо всички не се успокоят, малко хора са ужасени и успокоени ... Почти всички са примирени в битието си - някъде са, отнякъде пишат и сказват. Кой се е осмелил да бъде различен? Кой? И очакват някой да ги пожали ... Няма такъв. Ако не си дал, нишо няма да получиш, това е. Редактирано Юли 31, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Търсач Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Почти всички са примирени в битието си - някъде са, отнякъде пишат и сказват. Кой се е осмелил да бъде различен? Кой? Да, това е ключа. Колко се осмеляват да бъдат различни и да вървят срещу течението. За това се изисква кураж, а не всеки е готов. Затова нетолерантността на обществото към различните е най-големия воденичен камък за самото общество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Ще си позволя да направя кратък коментар на мнения, продиктувани от предишния ми пост. Споделям напълно мнението на Диана Илиева с чудесното допълнение към нейния пост от страна на braman. Що се отнася до казаното от Донка - прекрасно е човек "съвсем безкористно и с най - благородни подбуди", с любов да иска да сподели благата, даровете, които е придобил по духовния път, с другите и да им помага без насилие и натрапчивост, доколкото му позволяват силите, да намерят верния път. По този начин, а не по друг, човек се превръща в съ-работник на Бога. dimitar, за да познае някой Божието всемогъщие, е необходимо преди това да осъзнае собственото си нищ-ожество, защото в противен случай, заради тази идея за човешкото величие и всемогъщие, човек попада в клопката на собствената си самонадеяност. Не случайно Хростос казва:"Блажени нищ-ите духом..." xameleona, съгласен съм с теб, че по - добре и полезно за нас е да се вглеждаме в себе си и да откриваме гредите в собствените си очи, а не сламките в очите на другите. Роси Б. ако нямаше прелъстители, нямаше да говоря за тях, както и ти - ако знаеше от опит какво влагам в понятието "съкрушено сърце", нямаше въобще да задаваш въпросите, които си задала, защото съкрушеното сърце е изпълнено с милост и състрадание и то не дели хората на праведници и грешници, на духовно издигнати и на светски, и не е негова работа да ги осъжда, а само да им помага. Мона, в твоя пост, за жалост, за пореден път откривам демонстрация на интелектулна надменност, която в самозабравата си стига до откровено, арогантно безбожие. Само че това, че ние отричаме съществуването на Бога, съвсем не означава, че Той не съществува. По - скоро нормално е, когато живеем в тъмнина, и зрителната ни способност да е ограничена, и да не виждаме някои неща, които започваме да виждаме едва когато изгрее слънцето. Разбираемо е, че не разбираш същността на примирението - то е дете на смирението. Прекрасно е човек да се примири със себе си, със света и с Бога. Това означава, че той е намерил най - сетне и се е устновил на мястото си в Божествения Адам, т.е. като уд от Христовото тяло и именно като такъв е различен, божествено уникален. В заключение - една приятелка ми написа вчера писмо, в което смяташе, че съм написал предния си пост по темата, визирайки нея. Бих искал да кажа: в моите постове визирам единствено себе си и своите духовни опитности с надеждата (може би и суетата), че могат да послужат на някого. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Изчетох с интерес темата и мисля,че дори и да е повторение от вече писани неща,добре е да се напомнят някои опасности за пътя. Имам респект да използвам израза духовен път,затова нека кажа :трудности ,които имах при моя избор да се занимавам с определени неща,които преди този избор ,не са били част от живота ми. Първата трудност ,която аз срещнах , беше мисълта,че съм самотна на този път. Изпитах страх и исках да захвърля всичко ,исках си стария и добре познат живот.Било е просто преход от една жизнена линия на друга. Но този преход при мен се яви с тая трудност. Преодолях усещането за самотност на този път с молитва .Добрата молитва ми помогна в онзи момент. Добре помня,как, за да отвлека вниманието си от връхлетелия ме страх потърсих нещо да прочета и отворих точно тая молитва.Израза " Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве " , веднага разсея всичките ми страхове и се почувствувах добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Мона, в твоя пост, за жалост, за пореден път откривам демонстрация на интелектулна надменност, която в самозабравата си стига до откровено, арогантно безбожие. Виж, borislavil, не ме съди за думите. Има кой да ме съди. Аз не анализирам твоите постове. Това е моят път, дори и много труден да е. Това е моят начин да го измина; това изключва одобрението на света; ако моята душа се бунтува, това е мой проблем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Клаудия! Много точно наблюдение! Благодаря, че ми го припомни. Вече не помня в чие мнение преди много време бях прочела, че колкото повече върви човек по духовния Път, толкова по-сам остава. Не е вярно това. Точно обратното. Сам остава човек, ако върви по пътя на духовната гордост, ако очаква всички да виждат и усещят и разбират света както той го разбира и ако не е така - опитва се да им "отвори очите" и да им помага да вървят по духовния път. Но кой? Неговия. И на ум не му идва, че те също вървят по духовен Път, но техния! И понеже те естествено отказват да оставят своя Път и да вървят по неговия "правилен", той остава все по-самотен. Ако наистина върви човек по духовен път, то с всяка следваща стъпка по него, става все по-видело, че всеки от хората до него и далеч от него също вървят по духовен Път, но личния техен Път. И няма нужда единия да помага на другия, защото има Кой и Той знае най-добре как да помага на всеки от нас. Може човек само да се вглежда внимателно в урока си, когато Бог ни е поставил лице в лице с друг човек на някакъв кръстопът на нашите лични пътища. Мона! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Изпитанията формират и укрепват характера на ученика. Защото за достигането на висшите духовни цели е необходим силен характер, голяма храброст и търпение. Изпитанията от времето на древните инициации са изменили своята форма. Сега самият живот постоянно ни поставя пред изпитания. Трудностите на духовния Път - «Огледалото на ученика» Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 ... за да познае някой Божието всемогъщие, е необходимо преди това да осъзнае собственото си нищ-ожество, защото в противен случай, заради тази идея за човешкото величие и всемогъщие, човек попада в клопката на собствената си самонадеяност. Не случайно Хростос казва:"Блажени нищ-ите духом..." Ще си позволя кратък коментар, въпреки че написаното не беше предназначено за мен. Може с известна условност да приемем, че човек е нищожен само когато го разглеждаме отделно от Бог (което пък от своя страна е върховна глупост). Човек не разкрива собственото си нищожество, а разкрива нищожеството на своята преходна форма, егоистични желания и стремежи. Разликата е огромна. Така откриваме Бог, откриваме и себе си (истинското). Колкото до фразата „Блажени нищите духом“, която някъде се превежда още по-неправилно като „Блажени бедните духом“, повечето хора я разбират съвсем погрешно. „Нищ“ означава не „беден“ и съвсем не идва от „нищо“, а означава „просещ“, „търсещ“. Оттам и смисълът на фразата е: „Блажени са търсещите в своя дух“ или „Блажени са търсещите истината в духовното“. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 1, 2009 Доклад Share Добавено Август 1, 2009 Ето някои трудности в духовния път, за които се сещам, и които някои ученици очевидно срещат: "В школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите." Окултният ученик „Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.” Първи стъпки на ученика – 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) Чудех се и накрая реших - защо Донче, Мона, Станимир, така упорито нападате и търсите "под вола теле"? И ако нямам наблюдение от доста време, нямаше и да се "обадя". Сигурно ще бъда сега "под наблюдение" - но във форум с духовна насока някои неща са направо недопустими. Или просто става дума за това да има "опозиция", та да става "интересено". Простете ми. Не съм искала да ви обидя, но никой не е сляп. Пиша го с много болка. Желая на всички Пчели, които търсят Бог неуморно - кураж, търпение, любов! Медът на Божественото явно минава през Христовите тръни, с които "украсихме" сърцето Му и продължаваме да забиваме. Редактирано Август 2, 2009 от цветна дъга Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Когато „нападам“ някого, то е защото считам, че допуска някаква неточност. В случая отговорих на Борислав, не толкова заради самия него, а защото считам, че същите разбирания като неговите се споделят масово. Често пускам противоположни мнения дори и на собствените си, защото не искам въпросите да се разглеждат едностранчиво. Обаче в същото време никога не съм публикувал мнение, което да съм считал за невярно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) Мила Цветна дъга Споделила съм само трудности, които самата аз съм изживяла и осъзнала. Ако някой си е познал своите трудности в тях - нищо чудно, но това вече мен не ме интересува. Аз лично нито обръщам внимание кой какви трудности има, а за мен по принцип недостатъци няма - има поле за работа. Ако някой се е почувствал нападнат от споделеното от мен - това си е негов проблем. Когато казвам, че като чуя думите "мислията ми е да помагам", ме полазват тръпки, то е защото аз съм била същата и тръпките ме полазват от спомените за катастрофите и болките, през които съм минала аз тогава. Но това е добро напомняне, действа отрезвяващо. Да си призная откровено - отлично разбирам онези, които се чувстват нападнати от думите ми - самата аз от време на време още улавям такова нещо в себе си и това също е трудност по духовния Път. Имаше период, в който се свивах и чувствах другите враждебно настроени към мен. Или заочвах да се самообвинявам за нещо, или започвах да търся причини - защо ме нападат. Дори (отново си признавам) няколко пъти огорчена "напусках сайта и форума". Изглежда това ни е нещо като шарките за детето - така градим имунитета си Мина време, мислих доста над това и ми светна, че всъщност никой не ме напада, никой дори няма намерение да ми навреди - това е било моето усещане само. То е като да те пипне някой по раничка. Ако мястото беше здраво, чувстваме го като погалване, ако обаче е болно, погалването ни причинява болка. Споделяхме си преди време с Таня, когато се видяхме - и тя е чувствала така думите ми и дори е мислела дълго, че аз съм скрита под ник нейна лична позната - толкова споделеното от мен е било сякаш директно насочени удари към нея. А аз нямах тогава никаква представа коя е тя, какъв е животът и и какво преживява в момента. Дори нямах представа, че тя чете мненията ми... Хасково е толкова далече от Варна, но съдбите ни се бяха преплели в други измерения.... Та сега когато се почувствам нападната от някого, знам, че думите, които са ме засегнали са улучили някакво болно място в мен. Благодарна съм за този "преглед", защото вече знам над какво имам да работя... Редактирано Август 2, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Благодарна съм на хората, изразили всяко мнение, защото ако някога съм се чувствала засегната от нещо или някого, то е било знак, да поправя нещо в мен. Надявам се, че всички имаме желанието да се учим и това е начина да израстваме. Аз съм, това, което съм-нито добра, нито лоша, просто човек, който върви по пътя си и учи уроците си. Радвам се, на всичко срещнато, защото то е за мое добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Клаудия! Много точно наблюдение! Благодаря, че ми го припомни. Вече не помня в чие мнение преди много време бях прочела, че колкото повече върви човек по духовния Път, толкова по-сам остава. Не е вярно това. Точно обратното. Сам остава човек, ако върви по пътя на духовната гордост, ако очаква всички да виждат и усещят и разбират света както той го разбира и ако не е така - опитва се да им "отвори очите" и да им помага да вървят по духовния път. Но кой? Неговия. И на ум не му идва, че те също вървят по духовен Път, но техния! И понеже те естествено отказват да оставят своя Път и да вървят по неговия "правилен", той остава все по-самотен. Ако наистина върви човек по духовен път, то с всяка следваща стъпка по него, става все по-видело, че всеки от хората до него и далеч от него също вървят по духовен Път, но личния техен Път. И няма нужда единия да помага на другия, защото има Кой и Той знае най-добре как да помага на всеки от нас. Може човек само да се вглежда внимателно в урока си, когато Бог ни е поставил лице в лице с друг човек на някакъв кръстопът на нашите лични пътища. Мона! Мила Донка.Твоят извод за духовната гордост е трудност по пътя на Ученика на духовната школа. Но преди да стане Ученик,човек просто търси духовност. И докато е в тая позиция също се явяват трудности,които ако не се преодолеят могат да го разколебаят и отклонят или забавят по пътя. Аз визирах този случай,който също е частен и не е единствен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) Моите лични трудности по пътя са залитания в миснлене,че светът е "с главата надолу". Все едно аз мога да го оправя или променя (знам не е необходимо). Улавям се,че се случва най-вече когато бягам от решението на важни задачи в самата себе си. Лесно е да говорим за глобалното,за другите,за идеите..... Трудно е да се изправим сами пред себе си,да саморефлектираме,да се обикнем,да се упрекнем,да се приемем и помогнем сами на себе си. Относно това,че оставаме "САМИ" има нещо вярно,защото дори да обичаме и приемаме другите такива каквито са,затваряме една част от себе си за тях.Пазим я за онези сродните души,за тези които ще искат да ни разберат.Това пак е вид самотност. Донякъде се научих да съм си сама приятел и събеседник.Това е доброволна самота,не принудителна. Но и донякъде се изолирах...не външно,вътрешно се изолирах. Имам една позната която казваше,че признава,че е лоша и груба към съпруга си,че не се харесва,но се приема като такава,защото я е страх да търси причините в себе си и да се промени. Това е най-голямата трудност според мен.И многото познания,книги,практики и т.н. понякога могат само да отклоняват вниманито ни от най-същественото,от Учителя вътре в нас,от Будното ни съ-знание за нещата. Същата тази моя позната,съмняваща се във всичко и всички,недоволна от всяко най-дребно нещо сега е последователка на известна секта(без да се съмнява в нищо което научава там,без да проверява на практика нещата)... Толкова по-лесно би било всичко,ако не се стремим,ако не изискваме дори и от себе си.Ако просто спрем да разсъждаваме и се оставим на чудото. Докато обикаляме в кръг можем само да се уморим.По добре да спрем(в себе си) и да съберем сили,за да се изстреляме нагоре. Това е и най-трудното за мен.Преодоляването на желанието,на Егото и същевременното "спиране в себе си". На мен ми помага тази молитва от Учителя .Посредством нея се връщам в себе си. Господи,докато хората спорят,докато хората размишляват по това-онова,аз ще се вслушам в Божественото,което работи в мен.Ще слушам какво ми говориш Господи и ще уча.Господи благослови ме.Изпълни душата ми с Твоята Любов,да мога да разреша задачите си и да завладея сърцата на хората. Амин. Молитва Редактирано Август 2, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Благодаря на Ася, за мнение 41 Много е важно да си прочитаме тези слова на Учителя, защото са много важни според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) Една от причините да харесвам този форум е,че винаги научавам по нещо от други участници. Благодаря Impulsa.Беше ми полезно да прочета твоето мнение.Не знаех тази молитва. Поддържането на будно съзнание е една от трудностите за начинаещия. Приятно е да се изолираш,особено ако си стигнал до тук след някакво преживяване .Но не в изолацията (вътрешната) е същността на учението ,нали? Нито в самовглъбената сериозност,ако несъзнателно забравяме радостта от живота,докато се учим. Нито пък преминаването от едно духовно учение към друго,колкото и увлекателни да са и полезни. Това са само някои от трудностите пред човек,който търси духовност,хармония и себе си. Наскоро осъзнах,че когато играя Паневритмия успявам да балансирам и да уравновеся в себе си всички тези необходимости. Да съм тук и сега,да почувствувам божествената Любов,да се радвам на живота ,да обичам близките си и да се усещам като малка ,но не самотна частичка от цялото. Редактирано Август 2, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Мона, съжалявам, ако словата ми са прозвучали осъдително спрямо теб - по - скоро исках да констатирам някои свои наблюдения. Права си, че твоят път е много труден. Аз го познавам, вървял съм по него и знам къде извежда. Мона, моето лично отношение към теб не се е променило - дълбоко те ценя и уважавам - смятам, че имаш голям потенциал, но... (тук да внимава и Станимир!) ако умът не слезе в сърцето, човек започва да страда от високоумие. Високоумието (гордостта) изяжда благодатта, защото то е като висок планински връх, който скрива от нашите очи слънцето. В резултат на това душата ни залинява, достига до духовен колапс, до своеобразна духовна смърт - състояние, при което си лишен от всякакви пориви, стремежи, желания, от всякаква радост, защото всичко ти се струва безсмислено. (Така се изкупва гордостта!) И в това състояние (след като преди си се смятал за велик, едва ли не за Бог) осъзнаваш колко си нищожен и безсилен да промениш нещата, осъзнаваш, че всичко е в Божиите ръце. Самият аз, след големи "върхове", пет години (!) бях в такова състояние. И ознавах, че само Бог, ако благоволи, може да ми помогне (иначе загивах - не ми трябваше такъв живот). Но още не бях видял и разбрал нищо - следващите две години бяха истинско минаване през деветте кръга на ада - болка до краен предел, огромно страдание... което ме накара да почувствам, че съм отново жив, но... сърцето ми се беше съкрушило, завоалираната ми надменност се беше изпарила... Осъзнах какво означават думите "мъртъв бях, но оживях"... разбрах какво означава душата ти да възкръсне. Но всичко това го възприемам не като моя лична заслуга, а като Божия милост, като дар от Бога за мен... едно арогантно в своята самомнителност човече. Донке, нашите пътища, колкото и да са индивидуални, понеже имат една посока, един стремеж, си имат и общи топоси, т.е. места, през които всеки един рано или късно трябва да премине. И е неразумно да се отхвърля помощта на някой, който вече е вървял по този път и познава неговите особености. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.