06. Простотата, 31.05.1917 г., София

[Ани]

Молитвен наряд за начало: Песен: Благата Песен, Молитва: Mолитва на Братството, Библията: 1 Тимотей 1

Беседа: Простотата, 31.05.1917 - Четвъртък, София, цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка

Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Псалом 23, Господнята молитва

“…Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата трябва да бъдат прости, тъй както е проста в началото основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.

Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас…”

Из Простотата, 31.05.1917 г.

[Донка]

Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого.

Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”

Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.

Всеки ден ще има грешки и разкаяния. .... в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл?

Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания?

[Ани]

Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”

Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.

Всеки ден ще има грешки и разкаяния. .... в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл?

Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания?

И аз си задавам същия въпрос- кое/кой предизвиква този вятър в човешкия (физичесия, астралния) свят? Но като гледам в нашия форум, бая ветрове духат.

Всъщност какво разбира Учителят под влизане в Божествения живот?

[Донка]

Вятърът в човешкия свят може би възстановява хармонията между полета с различно "налягане". Вятърът напомня, че ние сме част от един свят и сме свързани. Докато сме в света на човешките разбирания вятърът ни блъска един в друг - т.е. сблъсква нашите ценности, модели за добро и лошо. Блъскаме се, за да си докажем на себе си преди всичко, а и на другите, че нашата представа за добро е правилната; за да променим гледната точка и позицията на човека до себе си, че тя да е поне съвместима с нашата.

В Божествения свят вятърът се усеща като полъх, защото приемаме за нормално да се различаваме един от друг дори когато сме един до друг.

Ще ви препоръчам няколко правила:

трябва да ходите полека

Второ правило: наблюдавайте какви са цветовете на Слънцето, особено на Еньовден². При наблюдението сейте добри мисли във вас. Да допуснем, че у вас има изобилие от добри мисли; трябва да дадете на други, за да си посеят и те от тях, т.е. трябва да ги препращате и на други.

Ще ви дам трето правило: когато ви кажат, че две сестри са се скарали, кажете: „Вятърът ги е духал, затова нека се съберем и да се помолим на Бога да се помирят.” Ще им пратите добрите си мисли.

Четвърто правило: ходете да гледате как растат в чуждите градини плодните дървета, за да си насаждате по същия начин и своите градини.

Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас.

Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.

Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг.

Осмо правило: пазете се от това да говорите на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, като остарееш ще го разбереш.” Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела, нека играе, нека пее, остави я. Когато се разгневи, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси.”

Може би тези правила ни сочат Пътя към влизане в Божествения свят? Съвсем простички и изпълними - съвсем ежедневни.

Както развитието на вътрешния ни свят оказва влияние върху външния ни живот, сигурно и обратното важи с не по-малка сила. Промяната, която съзнателно правим във физическия си свят и живот, предизвиква съответните промени и растеж в духовния...

[Ани]

Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас.

Правилата наистина са много полезни, но това петото ме смущава. Нали направеното добро трябва да се забравя. Не си спомням къде го четох? Май беше в Библията?

[Донка]

Ани

И аз доста мислих върху това правило, и на мен ми се стори противоречиво. Още се опитвам да го приложа, за да разбера вътрешния му смисъл и сила.

Пример:

Днес реших по време на сутрешната си разходка в гората - преди паневритмия - да взема със себе си чувалчета за отпадъци и докато се разхождам да събера хвърлените торбички от семки, чипс и въобще всичко, което килима на гората нямаше да може да усвои. Първата съпротива, която усетих беше, че ще се изцапам от чуждите боклуци и небрежност. Взех ръкавици и докато вървях си представях себе си - как изпускам пликчето и не го забелязвам или как детето зад мен го хвърля без да видя.... все случайно. После започнах да си припомням и случаи, в които и аз съм проявявала и проявявам небрежност за друго - постепенно недоволството и критиката се стопиха. Накрая ми хрумна да им благодаря, защото ако не ги бяха хвърлили, сега аз нямаше да имам шанса да събера и изхвърля от ума и сърцето си критиката и недоволството така, както събирах хвърлените отпадъци в гората.

Мисля, че доброто, което направих на моя собствен ум и сърце беше несравнимо по-ценно и голямо от доброто, което направих на гората. По-скоро хората и гората ми бяха направили добро на мен - моето добро се състоеше в това, че разбрах тяхното добро.

После се оказа, че няма къде да изхвърля чувалчетата, защото кошчетата на алеята бяха изчезнали. Този път вече бях готова за недоволството в ума и сърцето ми. Скрих чувалчетата в недостъпен храсталак и си поставих за задача да обмисля какво мога да направя така, че за хората да има къде да си оставят отпадъците вместо да ги изхвърлят в гората. Благодарих на изчезналите кошчета, защото те ми дадоха обяснение за изхвърлените отпадъци. Моето добро се състоеше в решението да направя нещо по въпроса с кошчетата около пътеката.

Може би когато записваме доброто, свършено от нас, то това да е доброто, за което не чувстваме никого длъжен или не се чувстваме жертви.... И още - само ако записвайки доброто не се сравняваме с други, които не са го направили или са направили нещо "лошо" - ако ще записваме такова "добро, значи записваме лошото в ума и сърцето си.

Но въпросът е много важен! И иска дълго прилагане....

Редактирано Май 18, 2008 от Донка

[Станимир]

Пето правило: всеки ден отбелязвайте в тетрадката си, ако сте направили някакво добро, било с думи или със сърце. Ако изпратите някому добра мисъл, отбележете си я. Често казваме, че Господ ще оправи света. Как ще го оправи? – Чрез нас.

Правилата наистина са много полезни, но това петото ме смущава. Нали направеното добро трябва да се забравя. Не си спомням къде го четох? Май беше в Библията?

Само в тези беседи не се бях намесвал още...

Човек трябва доколкото може, да е наясно това което прави добро ли е или зло, т.е. дали дали действията му ще навредят или помогнат на някого. Може би когато човек си записва добрите дела, мисли и думи от деня, той ще види че те никак не са много. А и когато ги прочете по-късно ще ги оцени по малко по-рацзличен начин от момент когато ги е извършвал. Да не зависиш от добрите си дела, означава да не зависиш от оценката, която получаваш за тях, да не търсиш наградата за тези дела, да ти е безразлично дали добрите ти дела ще бъдат оценени положително или не. Но човек трябва поне донякъде да може да прецени това което прави добро ли е или не. Като направим нещо да можем да кажем "мисля че това беше добро" или ако видим че сме сгрешили да кажем "мисля че постъпих лошо".

[mvm]

Представете си, че се намирате в една богата градина, седнали сте на един стол и пред вас се намира едно ябълково дърво с красиво оформени листа и цветове. Вие му се радвате. Да допуснем, че листата на дървото са тихи и спокойни, разговарят се помежду си и казват: „Колко е хубав Божественият свят, живеем си в мир и съгласие!” Но по едно време излиза вятър, листата започват да се блъскат помежду си и някои от тях падат. В това общество, което е горе на дървото, започват крамоли: „Ти не разбираш християнството, ти си дивак” и т.н. Такова е вашето положение, когато тръгнете от къща в къща и казвате: Знаеш ли онази – тя е такава, онакава.” Това показва, че между вас има вятър. Питат за някой защо ходи от къща на къща да разправя за тази, за онази. Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого.

Когато утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, но духне ли вятър, пак започва каране. Това е един действителен факт в Живота и вие казвате: „Вятър духа.”

Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.

Всеки ден ще има грешки и разкаяния. .... в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине.

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл?

Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания?

Това принципно е много хубаво написано на пръв поглед. Обаче ако се задълбоча, ще открия някои неясноти. Например.

1. Защо Той приема за вятър в човешките взаимоотношения само крамолите и сплетните. Не може ли да допусне, че вятърът може да носи и положителни емоции. В много случаи вятър се получава при един спор, в който се изясняват гледни точки. Нима това е лош вятър.

2. Какво значи, че вятърът идвал отвън? Това не е верно, освен ако няма предвид под "отвън", хора, които не са симпатизанти на Учението. Иначе вятърът идва между хората и се предизвиква от хора. Той самият не пояснява къде е това "отвън", а би трябвало.

3. Това първоначално спокойствие изглежда прекрасно, но то действа приспивно и деградиращо за хората. Хора, живеещи в непрекъснат покой, ще загубят себе си и ще изгубят представа въобще къде се намират. Необходимо е някой от време на време да ги ръчка, за да си спомнят кои са и къде са. Това е подобно като да караш много дълго време само по прав път без завои. Накрая толкова ти доскучава, че заспиваш на волана и излизаш от пътя. Така че аз възприемам това безкрайно спокойствие като едно гладко езеро, в което накрая се удавяш., въпреки, че в него няма бури и вълни.

Ако има някакъв покой в Божественото царство, то той тук в Земното царство не е необходим. За да живеят хората, за да се развиват, трябва да има и вятър, който да ги раздвижва от време на време , да ги кара да мислят, да разсъждават, да анализират, а не само да повтарят като папагали "ау, колко ни е хубаво"

[Ани]

Ако има някакъв покой в Божественото царство, то той тук в Земното царство не е необходим. За да живеят хората, за да се развиват, трябва да има и вятър, който да ги раздвижва от време на време , да ги кара да мислят, да разсъждават, да анализират, а не само да повтарят като папагали "ау, колко ни е хубаво"

Държи ни будни!

33. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.

Евангелие от Марк, гл.13

[mvm]

Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова!” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време.

И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание!

Простотата (Беседи пред Сестрите, 31.05.1917 Четвъртък, София)

Ето с това няма как да не се съглася, защото си е точно така. Човек трябва да работи над себе си, да се променя .

Днес дойде при мене едно младо момиче и ми поиска 70 стотинки, защото не му стигали за билет до Поморие. Ако беше дошло преди 2 месеца, щях да си помисля, че е някаква наркоманка, която ходи от човек на човек и проси пари за наркотици и нямаше да му дам. Въпросът не е в сумата, нали, тя не е много . Въпросът е в това....как възприемаме ситуацията.

Но днес въобще не ми мина тази мисъл през главата, дадох му, и детето така се зарадва, десет пъти ми благодари...и ми каза, че инхалаторът му свършвал (това не ми е много ясно какво означава, но гърдите му хриптяха наистина като говореше). Ако го бях отпратила още в началото, нямаше да разбера за този инхалатор и наистина щях да остана с убеждението, че е наркоманка.

[Донка]

Любовта отваря ума на човека за Мъдростта, а те двете ни отварят душата и сетивата за Истината.

1. Защо Той приема за вятър в човешките взаимоотношения само крамолите и сплетните. Не може ли да допусне, че вятърът може да носи и положителни емоции. В много случаи вятър се получава при един спор, в който се изясняват гледни точки. Нима това е лош вятър.

Ако има някакъв покой в Божественото царство, то той тук в Земното царство не е необходим. За да живеят хората, за да се развиват, трябва да има и вятър, който да ги раздвижва от време на време , да ги кара да мислят, да разсъждават, да анализират, а не само да повтарят като папагали "ау, колко ни е хубаво"

Питам защо е този вятър. Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас.

Всъщност вятърът не се крамолите и сплетните, а това, което ги предизвиква. Всъщност отговорът е в самия въпрос. Вятърът е над хората и техните отношения - това е динамиката, Животът и в човешкия, и в Божествения свят. Без вятър няма да има Живот във вселената.

Зависи как приемаме тази динамика, обаче.

Ако ние самите сме се втвърдили за нея и сме сложили света и себе си в една позната, удобна и сигурна рамка, и най-малкият полъх на промяната, ще застраши тази рамка и ще ни сблъска с рамката на човека до нас, защото и неговата ще се разлюлее. Крамолите и сплетните ще дойдат в резултат на нашето нежелание да променим рамката си, за да я адаптираме към промените, предизвикани от Вятъра. Това Учителя нарича с термина "човешки живот" - т.е. живот, натикан в рамката на човешките ни разбирания за него.

Ако приемем Вятъра и предизвиканите от него промени в нашия свят като естествени и се адаптираме към тях, защото ги наричаме Божията воля и я изпълняваме, то този вятър ще е приятен полъх, който ни носи нов въздух, прохлада, нов живот - т.е. положителните емоции, за които мвм говори по-горе. Според моето скромно разбиране това можем да наречем влизане в Божествения свят:

Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листата като на трепетликата и ще показват, че живеете в света на ветровете.

[Донка]

Шесто правило: ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали, за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.

Когато правех първите си стъпки преди няколко години усетих това в себе си.

Приятелите ми "от света" ме гледаха или със съжаление, или с изненада. Убеждаваха ме, че някой ми промива мозъка и си слагам "розови очила", губя връзка с реалността и т.н.... После намерих тук много приятели - съмишленици. Като че ли със старите си приятели все по-рядко и все по-малко имах какво да си кажем...

Осъзнах, че се движа към затваряне и нова зависимост...

Започнах да се вглеждам в приятелите си от света и да общувам с тях като се опитвах да им бъде комфортно и свободно с мен, а не да им показвам себе си.

Как разбирате и прилагате в живота си "Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас."?

Какво ни дават "приятелите между нас", а какво "приятелите от света"? Какво ние можем да дадем на тях?

Може ли да се смята за лицемерие, ако не откриваме на приятелите си от света тази наша страна, която би ги тревожила и отблъснала, или би ги поставила в неудобното положение да се съгласяват с това, в което вярваме ние, за да останем приятели?