15.05.2008 г. - Дето има свобода, там и злото съществува.

[Станимир]

Мисъл на деня - 15 Май 2008 г.

„Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло и ако нямаше добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор.”

Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г.

[mvm]

Жалко, значи няма спасение от злото

[Ани]

Имаш избор:

Всеки човек е освободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи.

Здравото учение

и утешение:

В голямото зло винаги има нещо добро. Това е за онзи, който разбира Божия закон. За Бога, Който всичко е създал, всичко е възможно. Това се отнася до Бога, но не и за нас.

Здравото учение

[Станимир]

Жалко, значи няма спасение от злото

Спасението е да изберем доброто. Или по-скоро да го избираме, защото това е непрекъснат процес. А изборът правим с всяка наша мисъл, чувство, дума или действие.

[mvm]

Ще избираме доброто, ама ние не живеем сами, като отшелници. непрекъснато се сблъскваме и със злото у някои хора?

И ко прайм в такива случаи?

Аз се ядосвам, мисля си как може да има такива хора, ама защо са такива и не могат ли да бъдат по-добри и разни подобни неща. И каква полза, не мога нищо да променя, себе си мога, но света и другите хора не мога.

А пък това, че и в най-голямото зло имало добро не го разбирам аз. Какво добро има в един педофил-убиец например? Какво? Че се лекувал кармично , изкупвал някакви си там химерни грехове от минали животи........или нещо друго? Дрън-дрън. Несправедлив е тоя свят и това си е. Кой каквото ще да ми говори за Божествени закони. Какви са тия закони, дето само Бог си ги разбира, а ние хората не

В такива моменти винаги се сещам за филмчето на Бруно Бозетто. Бог създаде на хората свят, а те го напълниха със зло.

Редактирано Май 15, 2008 от mvm

[maggee]

Какво добро има в един педофил-убиец например? Какво?

Ако един педофил-убиец увреди съзнанието или отнеме живота на един бъдещ Хитлер, може да се окаже, че за голяма група хора това е голямо добро. Няма нищо случайно и нищо излишно на този свят. Доброто и злото са само въпрос на нашата собствена преценка - на егото.

[mvm]

Браво! Да се надяваме тогава, че всеки убиец убива по един бъдещ Хитлер. Добро успокоение,

Да ,ама не. Това е замазване на проблема със злото

[Станимир]

Нали това е целта - всеки да се научи да избира това което е добро не само за него, но и за всички. Хората още не могат да различават доброто от злото, а този урок изглежда се учи трудно и продължително. Ние не можем да накараме другите да вършат добро, можем само да ги насочим; можем също донякъде да ги ограничим в лошите им действия. Божествените закони правят същото, дават свобода на човека, но ако изборът му донесе вреда на другите, същите закони го поставят в тежки условия, за да изпита нещата и от другата страна и така докато не се освободи от егоизма си и започне да желае не само собственото си добро, но и това на останалите.

[maggee]

Браво! Да се надяваме тогава, че всеки убиец убива по един бъдещ Хитлер. Добро успокоение,

Да ,ама не. Това е замазване на проблема със злото

Преди време мислех като теб. Много неща съм успяла да приема като недостатъци в характера на хората и не беше лесно, защото по природа съм идеалистка. Но в един момент около мен започнаха да се навъртат много сатанисти и усетих, че съм стигнала до задънена улица. Някак не можех и не можех да ги приема и те съответно ставаха все повече и повече. Не-лоши хора, но толкова подвластни на желанията си, че стигаха до крайности. Тогава в живота ми се появи един човек - лъч светлина в мрака. И когато говорихме за това, той ми каза: "Сатанистите вярват в свободата, имат си много хубави идеали. Приеми, че сатанизмът е егрегор-защитник за нуждаещите се... тези които не могат да изживеят тези идеали сами, го ползват... за тях е създаден от загрижени души." Вярвай ми, изпитах невероятно облекчение. Няколко думи успяха да променят цялостното ми разбиране за злото и проявите му.

Всъщност, какво е зло - всяко желание, което не успяваме да контролираме. Ако не успеем ние да го поставим под контрол, попадаме под негов контрол. Любовта към човек е най-прекрасното нещо на света - но ако премине една граница, се превръща в мания, става най-ужасното нещо на света, затъмнявайки всичко останало. Става единствена цел, в името на която бихме били готови на всичко, на убийство дори. И няма лоши хора - във всеки от нас дреме това, някъде в дълбините го има и чака момента да се изяви.

Животът има синусоидален ход. Казват, че добро е онова, което е в центъра - балансът между крайностите, а всяко залитане, независимо от посоката, вече само по себе си е зло. Омразата, както и прекалената любов, са равностойно зло. Тук обаче се появява един друг въпрос - за амплитудата на отклонението от средната линия. Средната линия е сивият живот - там, където няма нито много щастие, нито много нещастие. Хората, разбира се, се стремят към щастието и го получават - тръгват нагоре, стигат границата на енергийните си възможности, откъдето има само една възможна посока - надолу. Стигне ли се до горната граница на щастието, стига се и до долната граница - загубата му с всички последствия за психиката на човека. И амплитудата на тази синусоида непрекъснато се увеличава в хода на развитието на човека - щастието става все по-голямо, болката - също.

Независимо как постигаме целите си/щастието си, рано или късно осъзнаваме, че няма вечни цели, няма вечно щастие и всичко се плаща. Един "добър" човек" ще страда от несподелената си любов и след това ще получи друга, споделена, онази, която винаги е желал. Един "лош" човек ще реши, че тази любов му се полага, ще направи магия, ще изнасили, ще убие - и след това ще страда така, че да осъзнае и постъпката си, и наказанието си. И при следващата несподелена любов той отново ще има избора да я изстрада, уважавайки свободата на другия, или да повтори грешката си. И тази ситуация ще се повтаря дотогава, докато човекът осъзнае, че всъщност има само един път - любов и уважение към себе си и другите. Затова и на човек се дава избор, затова му се позволява да направи грешка - защото само осъзнатата грешка може да ни предпази от повторението й.

Най-важното обаче е, че колкото повече напредва човек по пътя на духовното развитие, толкова повече получава и толкова по-голямо става изкушението "да кривне от пътя", за да запази полученото. Така че всеки от нас във всеки момент е застаршен от уравновесен, балансиран и хармоничен човек да се превърне в "лош" според собствените си критерии човек.