13.05.2008 г. - Роденият за лекар носи лекарствата в себе си.

[Станимир]

Мисъл на деня - 13 Май 2008 г.

„На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря. Истински лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си. Праведният носи силата в себе си. Докато не е развил своите вътрешни сили, човек работи само по външен път – цитира различни автори, привежда примери от живота на светиите и т.н.”

Из Отличителна черта, Лекция 10.IX.1930 г.

[Орлин Баев]

Много силна мисъл. От известно време се занимавам с психотерапия. Не съм лекар, поне не телесен. Но струва ми се, че горната мисъл ако важи за телесните лекари, то при психотерапевтите е 1000% практическа реалност! Преживявам го практически. Вътрешното ти състояние е поне 70% в психотерапията, а методите - анализът, хипнотерапията, психотетърът и пр. са важни, но ако липсва светлото и силно, спокойно и уверено личностово присъствие, терапията просто зацикля. Преносът, проективната индентификация които се случват (питайте кака си Мелани Клайн ак оне вярвате ), се променят моментално при различно състояние на терапевта!

Ако при соматичното лечение личността на лекаря е важна, то при психотерапията изискванията към психохарактеристиките на лекуващия са далеч по-високи. А за да са на ниво, е нужен качествен живот и устрем към непрекъснато себеразвитие, тоест да се учиш постоянно, да осъзнаваш и полагаш волеви усилия за корекции в психическия си и поведенчески живот.

[Креми (късметче)]

Тази мисъл уцели точно една моя болка от преди няколко дни.

Ето случката:

Моя близка беше излекувана от артроза за няколко дни със средства на алтернативната медицина до степен,при която болката изчезва, обездвижването - почти. За всеки случай лекуващият помоли да направи рентгенова снимка. В края на работния ден тя отива да вземе талон от личната лекарка. Наблюденията въху многото чакащи и безпомощни хора, върху повърхностното отношение на сестрата и лекарката довеждат до емоционален спад. Вечерта болката донякъде се връща. На следващия ден ортопедът убеждава пациентката колко е неизлечимо болна, какви скъпи инжекции трябва да се слагат, а при нея е невъзможно, тъй като има и други здравни проблеми, колко е стара и изхабена. Същата вечер болката и обездвижването се връщат напълно, все едно че лечение не е имало. Ще кажете - не е било ефикасно, какви са тези алтернативни измишльотини.

На другия ден сутринта лекуващият отново се намесва и резултатът от лечението е възвърнат наполовина, на следващия ден - напълно. Друг лекар разчита снимката ,но не в присъствие на пациентката .Вижда 2 шипа, които също могат да бъдат лекувани. Полза от рентгеновата снимка има, но вредата от бездушието на първия ортопед е била значителна, макар и преодоляна.

Всички видове лечение имат своите плюсове, ако са придружени с Любов.

Знанията и уменията са само път, този път го извървява Любовта към ближния.Тя лекува, тя ще накара дори незнаещия да търси знание, умения, начини, за да излекува близките си или себе си. Ако я няма, няма лечение , а само продавачи на скъпи ( и не най-удачни) лекарства, в каквито са се превърнали някои лекари.

От езотерична гледна точка Любовта, загрижеността и откровеният разговор са средствата, чрез които лекуващият ще накара болния да се замисли върху живота и грешките си, да се издигне духовно, за да не допуска повече болестите до себе си.

И още един цитат от беседата, който точно уцелва нашето общество:

"Представете си, че някъде по пътя се е отворил голям трап и който мине край него, пада вътре и счупва крака си. Такова нещо е болестта. Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. Ако 100 души минат край този трап и хвърлят вътре по един камък, няма да се мине много време, и трапът ще се напълни. Напълни ли се трапът, никой вече не пада в него. На същото основание всеки, който отива при болен с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си."

Не само в здравно, във вяко отношение ние копаем трапове, за да вземем оттам нещо за себе си, а после сами падаме в траповете, изкопани от други като нас.

Безогледен индивидуализъм ( егоизъм) - типично българско качество?

[Станимир]

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии.

Каквито и да са вярванията и възгледите на човека, той трябва да се пази да не хвърля сянка на Божественото съзнание.

Какво ще стане, ако човек, в своето невежество и неразбиране на нещата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи да произведе катаклизъм в света. Защо човек желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея? Защо той не е готов да изпълни волята Божия, а иска от Бога подчинение? Кой на кого трябва да се подчини?

Какво разбрахте от всичко казано досега? Все сте разбрали нещо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човек има предвид целокупния живот. За човека е невъзможно. Малкото знание помага на човека при специални случаи, но дойде ли до някои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всеки ден човек трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трябва да го приложи. Какво ще стане с търговеца, ако всеки ден не внася по няколко лева в касата си? Като работи, той трябва да увеличава капитала си, да го слага в обръщение. Не внася ли всеки ден по нещо в касата си, търговецът казва: „Изпразних се, нищо не остана в мене“.

Коя е отличителната черта на човека? Вътрешното разбиране. В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога. Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот.

Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора. С други думи казано: Познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина.

Отличителна черта

Редактирано Май 13, 2008 от Станимир