zorito30 Добавено Май 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2008 "Как и дали близките ни търпят"? Това ми прилича на вменяване на вина Аз не участвам на това "хоро". Ако някой ме търпи то той има проблеми със себе си. ------- Търпението е добродетел - в този смисъл кое наричаш вменяване на вина.Човек е необходимо да бъде отговорна система - цялостна, а това значи да отдава и приема отношение, чувства, сигнали от и към себе си. В този аспект на разсъждения не може да кажем - "не ме интересува какво изпитват другите от моето поведение"... защото това говори за липса на критичност. За неадекватност на себеоценката.Отношението на околните е коректив - макар и не най-важен и не единствен - за нашите прояви. Ако видим, че другите остават наранени, обидени или излъгани в очакванията си, в това което са получили от нас, като отношение. То вероятно бъркаме в подхода, прекалили сме с нещо или поне имаме база, за да осмислим проявите си. Да си дадем оценка дали не бъркаме,човек се учи от себе си и чрез околните, чрез самия живот. А живота е неизменно и хората около нас... Търпението, когато не се изражда в нещо зловредно за личността и околните е позитивна черта. То дава плодове, дав ни шанс в немалко случаи. То е и начин да разберем другите да се опитаме да вникнем в тяхната жизнена позиция. Струва ми се обаче , че тук намесваме и понятието толерантност. Търпение и толерантност -имаме полза от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Когато аз нзраня А.С.Д. то е често кум него и към мен да ми каже това което го е наранило, аз да се извиня, поправя, а той/тя да не ме търпи. Толерентността е нещо различно от търпение. Толерантност и разбиране е в основата на добрите отношения. Не искам никой да ми търпи глупостите - ИСКАМ да ги зная! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zorito30 Добавено Май 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Когато аз нзраня А.С.Д. то е често кум него и към мен да ми каже това което го е наранило, аз да се извиня, поправя, а той/тя да не ме търпи. Толерентността е нещо различно от търпение. Толерантност и разбиране е в основата на добрите отношения. Не искам никой да ми търпи глупостите - ИСКАМ да ги зная! --------- Значи ЕСи, да не бъркаме понятия. Да премълчаваш истини за грозни постъпки не е толерантност и търпение. А буданлък . Това е грешка чрез която не учиш нито себе си нито другия на нещо.-Толерантност е да можеш да разбереш мотивите на другия. Да се поставиш на негово място и да приемеш, че има други същности извън теб равнопоставени с теб самата. Търпението е да дадаеш шанс за корекция в случая а не безропотно да си кажеш - "Оня от горе ще му помогне да се осъзнае" или аз ще търпя в името на"търпението" - което необективизирано и без поука и развитие е празно понятие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Къде е границата на търпението? Eдин приятел казваше "Броиме до три" (три пъти една и съща гршка) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Ако трябва да търпя нещо, просто насочвам активността си друга посока, смирявайки се откъм първата (ако щете). Така не губя време и енергия. Супер, и аз съм така. Много полезно качество. По този начин човек си запазва вътрешното спокойствие и равновесие. Най-сетне, защо не ми се налага да търпя дърветата, цветята... или снега и дъжда? Ами защото те не лъжат и не се пестят. Може да ме прасне по главата, да ми е мокро или студено, но - те са си те. Ти ги разбираш и точно за това не се дразниш. Приемаме ги като даденост, затова. Като нещо, което съществува, ще се случи (дъжда) и не можем да го променим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 (edited) Когато имам високо ниво на вътрешна сила прагът на раздразнение автоматично се вдига високо. При мен е точно обратното. Нивото на вътрешната енергия не е всичко - важна е насоката и хармонията (баланса). След това, пак се опира до въпроса, що е то "търпимост" в конкретния случай. Ако е да се оставя в негативно подтискане, именно енергията и хармонията ще отхвърлят това положение. Ако обаче проблемът е небалансираното его (собствено дразненеза дреболии, двоен стандарт към другия и към себе си), тогава по-високото ниво на съзнанието би следвало да снижи до минимум, ако не и напълно да елиминира такива дрязги. И още, докато в миналото повечето хора са живели доста по-природосъобразно (със съответните предимства и рискове), сега все повече именно базови физикални и биохимични фактори са от значение. Това не можа да се оцени по достойнство, ако не е емал човек възможност да наблюдава хиляди случаи на практика. Например, как една промяна в храненето или добавяне на дефицитен минерал (в днешно време най-често магнезий) променя т.нар. установен характер; как ограничаването на компютърно-мобифонното прекарване на времето при децата за сметка на пребиваването на открито ги прави по-сговорчиви и по-малко капризни; как спирането на 10-те кафета променя една абсолютно нетърпима делова жена в грижовна и приятна към партньора си и т.н. Че то ако човек не иска да вземе най-елементарни мерки на т.нар. физическо равнище за себе си и другите, какъв е шансът приказките му за енергийни, психологични и духовни равнища да бъдат подплатени и с реални трансформации?! Според мен поне, в такива случаи това в над 99,99% си остават само приказки и намерения. Разбирателството не е само въпрос на интереси и на симпатии, а и на цялостна хармония в единния психосоматичен организъм. Много рядко наистина здравите физически и психически хора имат лоши взаимоотношения, а когато все пак се случи, те бързо се дават сметка, че няма смисъл да се измъчват взаимно и леко се разделят. Обратното, хората с болни организми и неправилен начин на живот рядко имат и присъствие на духа, за да се държат по този начин. Те или са болезнено чувствителни и правят прибързани - често погрешни - изводи за намеренията на другите към тях, или са капризно взискателни, или прекалено пасивни, за да се грижат дори за себе си, камо ли за останалите... И след като вътре в тях нещата са екстремно не наред, как могат да очакват, че ще бъдат наред външните им отношения?! Както го каза Орли, човек може да избере да бъде край такъв човек, за да тренира вътрешната си стабилност, а ако има и други причини (роднинска отговорност напр., тъй като не само интимни партньори, а и кръвнородственици често са в такива ситуации), съществуват основания, въпреки проблемите, известно време да се продължава, като се пробват различни подходи. (Кой знае, може би това ще стимулира някои да направят открития в психологията?!) Но иначе, ако няма специални основания за продължаване на отношенията, често ще се окаже, че и двамата допринасят за връзка, която не харесват и двамата... Редактирано Май 13, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Безспорно храната и питието оказват влияние на търпението ни и на биохимията ни, а оттам и на психиката ни! Аз най-търпелив съм като съм на водна или плодова диета - тогава волята ми и връзката ми с вътрешния ми център се задействат най-силно. Както и при разумното използване на секса. Между качеството и количеството на последния и търпението или раздразнителността има пряка връзка поне при мъжкия пол - на биохимична основа. Търпението разбира се зависи от вътрешните ни "схеми", "сценарии" за реакция на житейския контекст, тоест от характеровите ни особености. Зад определен характер стои и специфична биохимия - различно ниво на допамин, серотонин, на тестостерон, адреналин и кортизол. Вътрешните ни характерови сценарии при взаимодействието си с тези на околните служат като филтър за възприятията, мисленето, емоциите и поведението ни. Така че, процесът е двустранен - вътрешната ни нагласа и обектните ни отношения (общуването с другите). Ако вътрешните ни схеми са такива за свръхконтрол над себе си и другите, то най-малкото несъотсветствие с желанията ни води до раздразнение, проявявано екстровертно нападателно чрез вербалност или действия или интровертно като автоагресия, вина и себенеприемане. Ако характеровите ни сценарии (схеми) са на толерантност, обич, хармония, мъдрост и емоционална стабилност, тогава дори общуването с характеропатичните параноици, натрапчиви и ананкастни личности ще протича без хвърчане на искри! В основата на всяка съзнателна работа по осъзнаване и промяна на въпросните схеми обаче стои достатъчно и хармонична вътрешна сила. Телесно тя се изразява в хормонален баланс. Прави сте обаче, че само тя сама по себе си не е достатъчна! Но е необходимо условие за установяване и поддържане на вътрешната хармония и щастие чрез съзнателния ни психоемоционален живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 (edited) Когато вътрешно се чувствам, като язовир до лимита (не че го зная с точност) - сетивността ми, към външни дразнители (положителни или отрицателни, си е мое възприятие, интерпретация и отговорност) е като тази на глухарче. Знам, че вятърът ще ме разхвърля, а после всичкото - ще ме умножи. Карам го на ендорфини. *** Докараме ли се до там, че да се търпим... значи отношенията са се "смарангясали" - научих тази дума от едно детенце, на което беше паднала веригата на колелото. И ако това се случи, за мен е без значение кой е виновен. Дори най-мързелоугодно ми е да съм аз. Защо? Ами защото, вече е късно да си мерим кривиците. От друга страна, защо са ни кривиците (щом ги има, несмислено е да ги отричаме). Ами те са онзи лакмус, който ни сочи как можем да бъдем полезни - ако ни стиска. Може пък да успеем. Вие тук (например) сте ми полезни (меко казано). Неблагодарен съм ако се съмнявам. Друг въпрос е, че за каквито и да е отношения, трябват поне двама. Т. е. - това не е само Ваша заслуга, трябва и моето съучастие. Защото "насила хубост..." - или защото " - ... в кошара не вкарва". Редактирано Май 13, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Границата на търпението е на върха, който всеки сам си избира. А връх без долина няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Границата на търпение за мен е много близо до инстинкта ми за самосъхранение. Т.е. във всеки един момент в който се почувствам застрашена ,психически,физически,морално,материално и по всевъзможни други начини,моето търпение свършва. Моя образ в момент на загуба на търпение е страшен предизвиквам респект у всеки който е дръзнал да премине тази граница най-шокирани са обикновенно шефовете ми. Но сега съм в период в който се опитвам да увелича разстоянието между инстинкта и границата. Много ми е трудно ,нооо "помагащата" ситуация си дойде и си я изживявам геройски. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Между границите на търпението ни и границите на нашето Аз съществува право пропорционална зависимост. Всъщност, има един прост тест за търпение. Ако искаме да разберем дали и доколко сме търпеливи, достатъчно е да седнем да медитираме... По мое виждане, на този свят има много повече интелигентни, отколкото търпеливи хора. А за медитацията е необходимо търпение... огромно търпение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сингониум Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 (edited) Зравейте приятели! Искам да споделя нещо, което много ме подразни.Става дума за междусъседски отношения.Според мен е абсурдно! Казусът е следния-аз съм на първия етаж над мен има семейство, което всичко ги дразни/млади хора/.Веднъж бях усилила не много музиката /беше след 23 часа/ тя дойде и с такъв язвителен тон ми каза, че неможели да спят , имала малко дете-втори клас!!Аз съм човек , и се извиних, така е ,късно беше.Тук тя има право.Но след месец братовчедка ми дойде и понеже спим в хола и си приказваме, смеем се.Е, тази госпожа пак дойде да каже как съм говорела на висок глас по нощите.Братовчедка ми идва , два пъти в месеца и тази жена се дразни и точно тогава идва да прави забележки , че ще вика полиция! Снощи пак дойде досега държах нормален тон, но този път не издържах и казах , че неможе да ми забранява и казва кога ще говоря!! Какво ще кажете?А принципно не съм човек, който вдига шумни купони и винаги съм се съобразявала с хората. Какъв е този праг на търпимост?! Редактирано Май 27, 2008 от Сингониум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сингониум Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 (edited) Зравейте приятели! Искам да споделя нещо, което много ме подразни.Става дума за междусъседски отношения.Според мен е абсурдно! Казусът е следния-аз съм на първия етаж над мен има семейство, което всичко ги дразни/млади хора/.Веднъж бях усилила не много музиката /беше след 23 часа/ тя дойде и с такъв язвителен тон ми каза, че неможели да спят , имала малко дете-втори клас!!Аз съм човек , и се извиних, така е късно беше.Тук тя има право.Но след месец братовчедка ми дойде и понеже спим в хола и си приказваме, смеем се.Е, тази госпожа пак дойде да каже как съм говорела на висок глас по нощите.Братовчедка ми идва , два пъти в месеца и тази жена се дразни и точно тогава идва да прави забележки , че ще вика полиция! Снощи пак дойде досега държах нормален тон, но този път не издържах и казах , че неможе да ми забранява и казва кога ще говоря!! Какво ще кажете?А принципно не съм човек, който вдига шумни купони и винаги съм се съобразявала с хората. Какъв е този праг на търпимост?! Моля да бъде изтрито! Редактирано Май 27, 2008 от Сингониум Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 За хората, живеещи в блокове, нещата не са така прости.Тези, които имат нужда от спокойствие в момента, трябва да проявят толерантност към съседите си, вдигащи малко повече шум.Но и тези, които правят купон би следвало да имат предвид, че съседът до тях може да се нуждае от тишина. Колкото до конкретния казус, Сингониум, ако нещата са точно както ги описваш, мисля че прагът на търпение на съседката ти е нулев. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сингониум Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 За хората, живеещи в блокове, нещата не са така прости.Тези, които имат нужда от спокойствие в момента, трябва да проявят толерантност към съседите си, вдигащи малко повече шум.Но и тези, които правят купон би следвало да имат предвид, че съседът до тях може да се нуждае от тишина. Колкото до конкретния казус, Сингониум, ако нещата са точно както ги описваш, мисля че прагът на търпение на съседката ти е нулев. Здравей, Оля! Не казвам,че съм идеална, когато беше силна музиката аз и се извиних, но за това кой, кога говори мисля, че на никого неможе да прави забележки! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 В нашата малка жилищна кооперация (8 семейства) е много интересно : тези, които вдигат шум, местят тежки предмети посред нощ, правят често купони, говорят високо, са същите, които запушват главния мръсен канал, хвърляйки какви ли не боклуци, наводняват живеещите отдолу, след което казват, че наводнението не е от тях, и т.н. Всъщност, според мене, не става дума за праг на търпение на потърпевшите, а за липса на домашно възпитание и битова култура у другите. Има изход - който не желае да зачита правото на другия човек да живее поне относително спокойно, се премества на село в къща с двор минимум 1 декар, където може да си крещи и буйства на воля, без да тества границата на търпение на съседите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 В нашата малка жилищна кооперация (8 семейства) е много интересно : тези, които вдигат шум, местят тежки предмети посред нощ, правят често купони, говорят високо, са същите, които запушват главния мръсен канал, хвърляйки какви ли не боклуци, наводняват живеещите отдолу, след което казват, че наводнението не е от тях, и т.н. Всъщност, според мене, не става дума за праг на търпение на потърпевшите, а за липса на домашно възпитание и битова култура у другите. Има изход - който не желае да зачита правото на другия човек да живее поне относително спокойно, се премества на село в къща с двор минимум 1 декар, където може да си крещи и буйства на воля, без да тества границата на търпение на съседите си. Хайде де, да не казваш, че въпросните хора са си отишли на село... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 В нашата малка жилищна кооперация (8 семейства) е много интересно : тези, които вдигат шум, местят тежки предмети посред нощ, правят често купони, говорят високо, са същите, които запушват главния мръсен канал, хвърляйки какви ли не боклуци, наводняват живеещите отдолу, след което казват, че наводнението не е от тях, и т.н. Всъщност, според мене, не става дума за праг на търпение на потърпевшите, а за липса на домашно възпитание и битова култура у другите. Има изход - който не желае да зачита правото на другия човек да живее поне относително спокойно, се премества на село в къща с двор минимум 1 декар, където може да си крещи и буйства на воля, без да тества границата на търпение на съседите си. Хайде де, да не казваш, че въпросните хора са си отишли на село... Те никога няма да се върнат на село. Но ние, ако не си повишим праговете на търпението, ще се оттеглим някъде на спокойствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 В нашата малка жилищна кооперация (8 семейства) е много интересно : тези, които вдигат шум, местят тежки предмети посред нощ, правят често купони, говорят високо, са същите, които запушват главния мръсен канал, хвърляйки какви ли не боклуци, наводняват живеещите отдолу, след което казват, че наводнението не е от тях, и т.н. Всъщност, според мене, не става дума за праг на търпение на потърпевшите, а за липса на домашно възпитание и битова култура у другите. Има изход - който не желае да зачита правото на другия човек да живее поне относително спокойно, се премества на село в къща с двор минимум 1 декар, където може да си крещи и буйства на воля, без да тества границата на търпение на съседите си. Хайде де, да не казваш, че въпросните хора са си отишли на село... Те никога няма да се върнат на село. Но ние, ако не си повишим праговете на търпението, ще се оттеглим някъде на спокойствие. Виж, това вече звучи разумно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Севдалина Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 АКо човекът постоянно умишлено или не дразни, вероятно става дума за характеропатия (личностово разстройство) и наистина не е лесно с такъв човек. Можеш да избереш да седиш с него, да развиваш търпението и толерантността си, като дразненето му да се превърне в тласкащ стимул за себеразвитието ти. Можеш да пробваш да сядаш ежедневно с него и да го анализираш и помагаш в собственото му осъзнаване. Можеш спокойно да му заявиш, че докато се държи така, се дистанцираш емоционално и до известно растояние физически от него -охладняваш умишлено и поставяш известни физически граници на дистанция. АКо е мъж и сте в интимни отношения, преставаш да спиш с нег овременно, за да го накараш така да се замисли, че нещо става и да положи усилия. Но във всички случаи е нужно колкото се може повече спокойствие иинтелигентно, а не емоционално отношение. Обикновено натрапчивит едразнители несъзнавано именно от раздразнението се хранят. Впримчват вниманието ти с тон, поведение, думи - по по-евтин или по-изкусен начин и си "хапват" раздразнението ти... При теб какъв е случаят по-точно? Аз имам такъв случай. И когато се насочи срещу мен, успявам да неутрализирам или да насоча вниманието си в друга посока /не винаги, зависи от това колко съм изморена или колко изненадващо и силно ме връхлита/, но когато е направено срещу дъщеря ми, почти винаги реагирам....ужасно. В моя случай стигнах до извода, че търпението е = на бездействие, но трябва да кажа, че това дойде след дълго време четене на книги, форума и размисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сингониум Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 В нашата малка жилищна кооперация (8 семейства) е много интересно : тези, които вдигат шум, местят тежки предмети посред нощ, правят често купони, говорят високо, са същите, които запушват главния мръсен канал, хвърляйки какви ли не боклуци, наводняват живеещите отдолу, след което казват, че наводнението не е от тях, и т.н. Всъщност, според мене, не става дума за праг на търпение на потърпевшите, а за липса на домашно възпитание и битова култура у другите. Има изход - който не желае да зачита правото на другия човек да живее поне относително спокойно, се премества на село в къща с двор минимум 1 декар, където може да си крещи и буйства на воля, без да тества границата на търпение на съседите си. Здасти НелиТ!Ами аз от скоро живея там , досега винаги съм била,човек който се съобразява, а едва ли не заради това ,че говоря в къщата си /все пак е панел!/ едва ли не станах опасен елемент.Тази жена доколкото знам не ходи на работа и пощурява ......явно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 28, 2008 Доклад Share Добавено Май 28, 2008 Oх, Сингониум, и аз до скоро живеех в панелно жилище; сега съм в тухлено, но старо и пак се чува. Може би е нужно да има изолация на стените между отделните жилища, защото наистина е неприятно. Съседите под нас редовно се караха помежду си (разбира се, на висок глас), кой с когото се случи (майка, татко, 3 дъщери на различна възраст), после някоя от дъщерите се барикадира в тоалетната и плаче ... и за тях не е добре, но и ние, които сме принудени да слушаме - също. Тези над нас обратно - те весело разговарят, смях и песни на висок глас - човек ще си помисли, че това все пак е по-добре, но на практика пак не е; представи си, че точно тогава тебе те боли глава, четеш, учиш, подготвяш се за нещо или просто си изморен ... тогава дори ми се е струвало, че малко фалшиво и пресилено се смеят. И весело, и ядно високото говорене пречи определено. Интересното е, че тези, които се караха, повече се съобразяваха с времето от денонощието, а горните, уж веселите - никак; те бяха по-възрастни, стават в неделя примерно в 7 сутринта, отварят си гаража точно под нашата спалня, пускат високо някаква музика и започват примерно да го подреждат или да си мият колата, като за по-интересно дори пригласят леко фалшиво със свирене с уста или пеене на музиката. Понякога съм им казвала, че това, което правят не е приятно - те ме гледат с недоумение, като теб. Дори са ми отговаряли, че ние пък сме били ненормално тихи, какво било това нещо, две бебета сме били изгледали, а все едно апартаментът ни бил празен - въобще говорим си на различни езици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 28, 2008 Доклад Share Добавено Май 28, 2008 Около 4 млн. българи живеят в блокове, законово нещата съвсем не са регламентирани и като цяло, междусъседските отношения са на добра воля. Наскоро беше внесен проектозакон за междуетажната собственост, който уж трябва да регламентира и другите отношения, но как ще стане това, на мен лично, не ми е много ясно. Аз също живея в блок, хубавото е, че е малък, а аз почти не познавам съседите си или имам с тях чисто делови отношения. Иначе къде е границата на търпението - всеки има предел, има таван и всеки действа конкретно според ситуацията - дали ще са делови неща, дали емоционални, всичко е строго индивидуално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 28, 2008 Доклад Share Добавено Май 28, 2008 Старите хора са казали :"село връз село може, къща връз къща не може" По темата къде е границата на търпението, аз си мисля ,че за всеки човек е различна, според хората, с които общува и според различните ситуации. С някои можем да сме много търпеливи, с други не толкова, същото е и със събитията. Дори аз съм забелязала, че в една и съща ситуация, понякога проявявам голямо търпение, понякога се дразня много бързо...В момента се сещам като пример за шофиране в градски условия. Вероятно границата на търпението зависи и от моментното настроение на човека Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.