08. Сънищата на Йосифа

[Ася_И]

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва - молитва, Господи, изпрати ми един ангел - формула, Давай, давай - песен.

Беседа: Сънищата на Йосифа, 20.07.1914 г., Неделя

Молитвен наряд за край: Господнята молитва

„Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом.”

„Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот; и тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение: за да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича Вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен на тях, той е умен човек.”

„Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването – този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички Знания и всичката Доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати Своята Благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, Той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.”

Из Сънищата на Йосифа, 20.07.1914 г., Неделя

[Ани]

Много интересна беседа. Доста неща са засегнати, но на мен ми се струва,че акцентът е върху изграждането на характера на човека. Ето някои откъси, които ми направиха впечатление:

Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом.

............

Всичкият наш стремеж в Живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили

..................

Силен по ум може да бъде човек само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всичките Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в Живота.

.......................

Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло – това е нашата задача на Земята.

..........................

За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.

.............

За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце – каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат, но ще го измени само когато спазва Божествените закони.

................

..., ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъщаваш, да одумваш – това не е характер. Характер е да прощаваш – само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа: когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“..

..................

Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? – Своя характер – той е нашето богатство.

В беседата има още доста интересни неща, като например що е грях, допустими ли са всички удоволствия, какъв принцип представят мъжът и жената..., но оставям за някой друг.

Иначе ще станат доста цитатите в това мнение.

[Донка]

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39-а, а именно: понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ̀и казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен теб, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога.“

Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени.

Светът е жена, която не принадлежи нам – утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо: когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.

Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога.

Какво би означавало да приемем предложението на жената - света? Да се подчиним на ценностите на някакви авторитети, на силни на деня, за да спечелим облаги или да избегнем отхвърляне. Или да поласкаем суетата и гордостта си.

Светът ни се предлага и ни желае, но само ако му се подичним, ако се обвържем с него и му дадем това, което иска. Ако изберем да запазим като приоритет Бог - т.е. вътрешното и устойчивото в себе си - ще пострадаме, но от страданието ще придобием повече отколкото от временните облаги, платени с продаденото себе си.

Защо продажбата на своята душа на света е грях?

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.

Всяко действие, което не носи Живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия.

Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни – приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват; обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.

Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло – това е нашата задача на Земята.

Мъдростта и Знанието, които можете да имате във вашия ум, Добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.

Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите. Трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи – страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.

Ако продадем на света правото да организира ума, сърцето и тялото ни срещу временно издигане, ще станем пленници и така ще прахосаме Божествената енергия и характерът ни - онова, за което сме дошли на Земята ще бъде само играчка, пионка в ръката на светските капризи.....

[Донка]

Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тия хора добри приятели. – „Ама, казват някои, хората са грешни.“ От тия грешници именно си създайте приятели – в тях има благородни души.

Това наистина може да се превърне в проблем....

Дори не умишлено, по влечение на душата ние търсим хора със сродни нагласи, интереси, начин на мислене. С тях се чувстваме и проявяваме себе си. Нищо лошо дотук.

Проблемът започва, когато подсъзнателно (или съзнателно) започнем да отхвърляме останалите - хората, които са на различна вълна. Например - отбягваме или търпим с вътрешно осъждане пушач, или му четем лекции за вредата от цигарите - физическа и духовна...

Ако приемем човек с различни от нашите идеи, имаме усещането, че сме направили компромис ...

На теория осъзнаваме, че във всеки човек можем да намерим благородното, но на практика предпочитаме да го виждаме и усещаме, отколкото да полагаме усилие да го търсим.

Като предпазна мярка от време на време хапвам месо или вкусвам алкохол, макар и да мога и без тях. Така лесно приемам хора, които имат навици и предпочитания съвсем различни от моите....

Имате ли приятели, които не споделят вашите идеи или дори имат противоположни на тях принципи? Какъв е начинът да превърнем "чужденеца" в добър приятел?