Ани Добавено Май 10, 2008 Доклад Share Добавено Май 10, 2008 Мисъл на деня - 11 Май 2008 г. „Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички. И вашето бъдеще е предрешено. Всички ония, които не обичат Бога, бъдеще нямат и всичко е свършено за тях; за всички ония, които обичат Бога, бъдещето е за тях. Тъй седи великият закон в света. Най-първо трябва да обичаме Бога, за да се реализира нашият идеал на Земята.” Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Каква е разликата между "да обичам всички, защото обичам Бога" и "да обичам всички без да обичам Бога"? Зададох си този въпрос, след като прочетох мисълта... Ето какъв отговор ми даде денят: Напълно непознат човек се обърна към мен с груби думи, обвинявайки ме в нещо, за което нямах представа и което нямаше нищо общо с действителността. По принцип обичам всички непознати и вярвам в доброто и красивото, което ще намеря в тях и което ще проявят. В първия момент усетих леко разочарование - непознатият не отговаряше на очакванията ми. После усетих леко раздразнение - засегна ме несправедливото обвинение - и реших да не се занимавам с това и да го забравя. Мина известно време и разглеждайки темите, попаднах на мисълта отново..... Тя ме накара да се върна на онзи случай и да се опитам да "обичам всички, защото обичам Бога". Да обичам Бога в този случай за мен означаваше да погледна на ситуацията "отгоре", не от личната си позиция. Тогава ми хрумна, че това обвинение може да е било плод на най-обикновено недоразумение и прибързана реакция - каквато беше и моята реакция първия път. Направих необходимото и този път се отнесох към човека не като към този, който бе се отнесъл с мен грубо, а като към човека, който е изпитал затруднение в ориентацията (и с мен се случва непрекъснато), направил е предположение (нима и аз не го направих първия път) и е реагирал според емоциите си в онзи момент. Наистина се оказа недоразумение, което беше решено бързо и лесно - човекът ми благодари..... Първият път обичах човека по принцип - според моите лични принципи. Вторият път обичах Бог - живота в неговата цялост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 После усетих леко раздразнение - засегна ме несправедливото обвинение - и реших да не се занимавам с това и да го забравя. Ето тук е проблема, че си решила да забравиш. Ако аз бях на твое място, нямаше да постъпя така, а щях да разговарям с човека на момента , докато не се изясни причината за неговото поведение. Извиинявай, че така се намесвам, но ми направи впечатление Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Хубав въпрос! И отново има връзка с мисълта, затова ще продължа в тази тема. Когато усетих раздразнението и разочарованието, аз все още не бях осъзнала, че те са дошли, защото обичта ми беше към хората по принцип, а не към Бога. Отдавна съм се отказала да продължавам контактите в такива моменти - винаги съм задълбочавала състоянието и съм забавяла или изобщо съм си затваряла шанса да трансформирам обичта си в другата - към Бога. След като "успокоих топката" и прочетох мисълта, подходих със съвсем други помисли и с благосклонност, която нямах отначало. Но това стана възможно едва след като осмислих думите, за които си бях задала въпроса... "Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички." Ето и продължението на днешната мисъл: Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни. Доброта и справедливост Разочарованието и раздразнението бяха емоции, които ме ограничаваха - имах нужда от малко време, за да се освободя от тях - и може би работа на ума и сърцето - да се издигна над очакванията и човешката си суета. Вторият път направих именно това, за което копнееха умът и сърцето ми.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Еми да, по това се различаваме, че ти си се раздразнила и затова си оставила нещата да се уталожат. А пък аз, ако попадна в такава ситуация, и съм сигурна, че не съм виновна за това, за което ме обвиняват...гледам на ситуацията откъм смешната и забавната и страна. Защото е смешно някой да застане срещу тебе и да ти говори тинтири-минтири и неща, които не си извършила и не са верни. Въпрос на мироглед, на разбирания и усещания вероятно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.