Приемането на човека до нас

[Донка]

Много сме говорили за умението да приемаме различията между нас като нещо нормално. То е един от стълбовете на общуването.

Оказа се, че нямаме точно такава тема.

Какво му е необходимо на човек, за да приема различията в хората, с които общува?

Приемането съзнателно ли е или несъзнателно? Възпитава ли се или човек го носи в себе си по рождение?

Винаги ли явното и декларирано приемане означава истинско, вътрешно приемане?

И винаги ли вътрешното приемане непременно трябва да се декларира, за да се усети?

Как разбираме, че човекът до нас ни приема? Как го показваме - съзнателно и несъзнателно?

Ако човекът до нас не може да приеме нашата разлика, то ние можем ли да приемем спокойно неговото неприемане?

Ако обвиним някого, че не приема друг, то дали ние самите не правим същото като него?

[veselinvalchev1981]

Много сме говорили за умението да приемаме различията между нас като нещо нормално. То е един от стълбовете на общуването.

Оказа се, че нямаме точно такава тема.

Какво му е необходимо на човек, за да приема различията в хората, с които общува?

Приемането съзнателно ли е или несъзнателно? Възпитава ли се или човек го носи в себе си по рождение?

Винаги ли явното и декларирано приемане означава истинско, вътрешно приемане?

И винаги ли вътрешното приемане непременно трябва да се декларира, за да се усети?

Как разбираме, че човекът до нас ни приема? Как го показваме - съзнателно и несъзнателно?

Ако човекът до нас не може да приеме нашата разлика, то ние можем ли да приемем спокойно неговото неприемане?

Ако обвиним някого, че не приема друг, то дали ние самите не правим същото като него?

Хубава тема.Малко разбърко ще дам отговори,така както виждам от моя ъгал нещата .

1.Как разбираме, че човекът до нас ни приема? - Като не не пречи,като на остави да бъдем такива каквито сме,като споделя нашите виждания.

2.Как го показваме - съзнателно и несъзнателно? - и по двата начина,когато човек е намерил хармонията в себе си.

3.Какво му е необходимо на човек, за да приема различията в хората, с които общува? - необходимо му е мъдрост и любов,те си вървят ръка за ръка

4.Възпитава ли се или човек го носи в себе си по рождение? - мисля си че е и двете,а също и човек да се самовъзпита,когато почуства необходимост от промяна след като старото разбиране му е носило страдание.

5.Винаги ли явното и декларирано приемане означава истинско, вътрешно приемане? - мисля че декларираното приемане,не е толкова ценно.Да некажа и въобще,че не е важно .

6.Ако човекът до нас не може да приеме нашата разлика, то ние можем ли да приемем спокойно неговото неприемане? - Разбирасе,това си е ногово виждане,негов проблем ,това незначи че трябва примерно да живее с този човек и да се правят компромиси за да сме с него,но човек само си решава какво да прави,сам си избира дали да страда или да е щастлив .

7.Ако обвиним някого, че не приема друг, то дали ние самите не правим същото като него? - точно така

[Станимир]

За приемането мисля че се изисква известно време. То е нужно за да може човек да влезе в позицията на другия, ако има такова желание. Значи първо трябва да имаме желание да погледнем по-задълбочено на другия и на отношенията ни с него.

Ние всъщност не приемаме различията, а приемаме въпреки различията. Да приемеш нещо означава да се отъждествиш с него, а с различията не можеш да се отъждествиш, тъй като те вече няма да бъдат различия.

[Донка]

Според мен да приема нещо или някого не ме задължава да се отъждествявам с него. За мен лично точно тогава се появява силна съпротива.

По-лесно се справям, когато си припомня как в природата се "приемат" различните същества - те не се отъждествяват, а се допълват в рамките на Цялото. Вълците не се отъждествяват със сърните нито сърните с вълците, но едните не могат без другите, а всичко около тях ще пострада, ако се наруши равновесието им.

Може би да приема различния човек до себе си означава да осъзная, че ние сме различни "органи" в един Организъм и само Той знае защо сме различни , каква е връзката между нас и защо се намираме един до друг в този момент.

[veselinvalchev1981]

Толерантноста в този процес е много важна,и много красива,много се радвам когато я видя в хората.

[mvm]

Мога да разеделя темата на три части, според това кои хора как приемаме.

1. Хората , които са ни познати, или колеги

2. Човекът до нас, съпруг/съпруга

3. Децата

Ако взема да разсъждавам има и още подраздели, за родители, може да се направи разлика между приятели и просто познати.

Мисля, че при различните взаимоотношения, човек приема хората по различен начин.

Не мога да отговоря общо....защото с различните хора в живота ми ме свързват различни по дълбочина връзки (извинете, получи се повторение, ама не можах да го измисля по-добре )

[Станимир]

Може би да приема различния човек до себе си означава да осъзная, че ние сме различни "органи" в един Организъм и само Той знае защо сме различни , каква е връзката между нас и защо се намираме един до друг в този момент.

Именно осъзнаването на връзката (може да е само частично осъзнаване) води до отъждествяването с другия. Различията от своя страна ни държат на известна дистанция (пример атомите, планетите). И общото и различията са нужни за хармонията. Различията не трябва да ги отричаме, някои различия са "планирани" и поставят всеки на мястото където може да се впише най-добре в цялото, но те не са които приближават хората един към друг. Ние приемаме правото на всеки да избира какви качества ще прояви в живота си, това е връзката, общото за всички хора - правото на свобода. Наскоро в една от беседите свързана с мисълта за деня от Учителя ставаше въпрос за благосклонността и търпението. Аз благосклонността отнасям до общото, а търпението - до различията.

[Диана Илиева]

Аз бих казала, че не някои, ами всички различия са планирани и наистина именно те ни поставят на необходимото място - също както всички парченца на пъзела са различни и всяко от тях пасва само на неговото си място.

След това обаче е хубаво да си представим пъзела като един калейдоскоп, който непрекъснато и последователно се променя; следователно и парченцата се променят, но това е вече друга тема.

Да приемаш парченцата, които са по-близо или по-далече от теб, означава да приемаш цялото, да се чувстваш и ти част от това цяло. Иначе си (осъзнато или не) или доброкачествена, или злокачествена ракова клетка.

Да се отъждествявам с другите парченца? - не е възможно според мен, а може и да влагаме различен смисъл в думата "отъждествявам се". За мен от математическа гледна точка "тъждественост" означава безусловна еднаквост, безусловно равенство.

[Guest Fut]

Макар че може да има хиляди,

няма никой друг освен Единствения.

„Много или множество" е нещо въображаемо.

Налице е само Океанът на Единството,

макар да е във вид на вълни.

Няма място за двойственост.

Реалността и Същността не са отделени от вълните.

Това е истина. Когато двама души са свързани дълбоко

един с друг, несъмнено в тях има нещо общо.

Птиците летят единствено със стадата си.

Единствено в гроба ние проявяваме сърдечност към

онези, към които не изпитваме привличане.

Взаимното разбиране се поражда от изричането на едно и също знание, а не от говоренето на един и същ език.

По-добре да споделяш едно сърце, отколкото един език.

Ти продължаваш да се държиш здраво за „ти" и „аз". Не виждаш ли, че тези двете скриват Единствения?

[Станимир]

...

Аз затова казах "може да е само частично". За пълно отъждествяване е необходимо с обекта с който се отъждествяваме да сме абсолютно еднакви, а това никъде го няма.

Ако приемем, че ние притежаваме качествата a, b, c, d, e , а някой друг a, c, d, f, g , то отъждествяването ни с него ще има вида 2(a + c + d) + b + e + f + g , т.е. ще включва само a, c, d.

В тази връзка, това да си част от едно и също цяло с друга част, също е обща черта.

[Guest Fut]

Мъдър съвет!

Бъди дружелюбен и обичлив с всекиго.

Като скулптор, който прави идоли,

извай от камъка приятел.

Посети болния и ще излекуваш себе си.

Болният може да бъде суфи-Учител

и доброжелателността ти да бъде заплатена със знание.

Дори болният да е твой враг,

ти пак ще извлечеш полза,

защото доброжелателността притежава силата

да преобразява заклети врагове в непоклатими приятели.

А ако лошото чувство не може да се „излекува",

то със сигурност ще има по-малко зложелателство,

защото доброжелателността е най-могъщият балсам.

Маулана Джалал ал-Дин Руми

[Аделаида]

Тук от занечение с голяма важност има Любовта. Когато носиш много Любов в сърцето си, можеш да приемеш всичко и всеки, кокъвто и да е.

Има една приказката "или го приемаш или не".

А и всъщност като се замисля не е най - важното нещо да приемаме всичко на 100% в дадена личност за да сме щастливи. Може да харесваме човека и да има 1-2 неща, които да не приемаме в него и пак да си живеем добре.

[Донка]

Ние хората сме обществени същества - не можем да живеем пълноценно без други хора около себе си.

Следователно в нас е заложен механизъм да съществуваме мирно в група, да си помагаме, да се подкрепяме и да се приемаме благосклонно с различията си - т.е. миролюбието, мекотата и приемането са истинската човешка природа. Ако не беше така, нашият вид не би оцелял или в най-добрия случай би останал на много ниско ниво на интелектуално развитие.

Звучи странно, но качествата, дадени ни от Бог, за да оцеляваме и развиваме, могат да функционират само благодарение на наличието на индивидуалните психични полета и най-вече на "мембраните"- границите на полетата, които на пръв поглед ни разделят, но всъщност ни свързват по най-добрия за нас начин.

Мембраната осигурява самостоятелност и свобода на психичното ни поле в определени - достатъчни за него граници. За да приемем и разберем другите, ние се нуждаем от място и време да "смелим" информацията, която получаваме от контакта с тях. Това лично пространство ни е необходимо и за да можем да се наблюдаваме отстрани и да се променяме, когато е необходимо - сами, свободно и доброволно. Това е единственото условие да приемем и другия човек като свободно, самостоятелно и добро същество.

Пропускливостта на мембраната между нашите полета зависи от нивото на развитие на личността и духовността на човека.

Добре развитите мембрани пропускат позитивната енергия и екранират негативната - и в двете посоки. Ако негативната енергия постъпва отвън като преднамерено чуждо влияние, целящо да разхармонизира полето ни, да подчини нашето психично поле на неговото - т.е. цели да ни навреди по някакъв начин (агресивна енергия) - мембраната я спира на границата на психичното поле и я екранира към източника, за да може той да си я преработи сам. В това се състои и мекотата и добротата и приемането между нас - че умеем да спираме негативността и агресията както добре развитата имунна система умее да спира навреме вирусите.

Ако негативната енергия и агресивността се е зародила вътре в психичното поле, мембраната я спира и я връща за преработване. Това е болезнено за полето, но именно болката, страданието е "встъплението в Любовта" и "запалката" на промяната ни. Мембраната ни дава време и мотив да отстраним източника на негативността и агресията в самите нас.

В това се състои и добротата и мекотата в отношенията между нас - да живеем заедно, разделени-съединени от мембрани, които пропускат само доброто и екранират агресивността докато тя се трансформира в мекота и благосклонност, в уважение към своята свобода и свободата на другия.

Редактирано Юли 24, 2008 от Донка

[Донка]

Тези дни мислих над въпроса: ако се отдалечим от някого съзнтелно или той съзнателно се отдалечи от нас, но запазим все пак положителните си отношения - това дали е неприемане или приемане, но в друг смисъл?

Да поясня - например, ако не се чувствам комфортно в присъствието на някого или присъствието на друг или на друго място е далеч по-комфортно от първото, да се отстраня означава от една страна да откажа да приема нещо, което не ми носи достатъчен комфорт. От друга страна, обаче, това може да се тълкува като - да приема човека или хората, които усещам в дисхармония със себе си, такива, каквито са и да ги оставя свободни да бъдат себе си, без да насилвам и себе си да бъда нещо, което не съм или да насилвам себе си да създавам хармония там, където я няма.

Ами ако отдалечаването е невъзможно за момента, това означава ли, че имам някаква задача за решаване, за вътрешна промяна?

[Станимир]

Дистанцията се определя от съзнанието. Когато мислим за някой човек/предмет, той се намира до нас. Тук физическото разстояние и пространствени закони могат доста да ни объркат, но в надземните светове, те не действат по същия начин. Там близостта, а и обкръжението ни се определя от нас самите. Ако имаме положително отношение към някого, той ни е близък. Достатъчно е, че мислим за него, а физическото разстояние, това дали се срещаме често и общуваме е без значение.

[Розалина]

Тези дни мислих над въпроса: ако се отдалечим от някого съзнтелно или той съзнателно се отдалечи от нас, но запазим все пак положителните си отношения - това дали е неприемане или приемане, но в друг смисъл?

Да поясня - например, ако не се чувствам комфортно в присъствието на някого или присъствието на друг или на друго място е далеч по-комфортно от първото, да се отстраня означава от една страна да откажа да приема нещо, което не ми носи достатъчен комфорт. От друга страна, обаче, това може да се тълкува като - да приема човека или хората, които усещам в дисхармония със себе си, такива, каквито са и да ги оставя свободни да бъдат себе си, без да насилвам и себе си да бъда нещо, което не съм или да насилвам себе си да създавам хармония там, където я няма.

Ами ако отдалечаването е невъзможно за момента, това означава ли, че имам някаква задача за решаване, за вътрешна промяна?

В нашия човешки свят ние понякога си мислим,че е достатъчно условие да имаме декларирани общи интереси с други хора,за да бъдем хармонична група заедно.Аз си мисля обаче ,че на механичен прицип това не се получава.За да има хармония е нужно хората да са към даден момент на едно близко ниво на вибрация.Общите интереси са само повод,причина,хората да се срещнат.От там нататък задача на всички е да изградят хармонията.Не става с насилие върху себе си или върху другите.Там където има насилие(формата на проявление няма значение) не може да има хармония.Тук в една тема за паневритмия стана дума за това.Какво може да се направи,ако се усещаме не на място някъде и в дисхармония с окръжаващите ни в даден момент.?Според мен можем да заявим как се чувствуваме и да се отдалечим,за да дадем възможност на себе си и на другите да погледнат отстрани на нещата.Не е нужно и би било грешка да се отстоява позиция ,да си вменяваме чувство за вина и да страдаме.Трябва просто да се опитаме да общуваме ясно.Пак ще дам пример с една тема тук.Как да се изучава Словото.Всеки може да каже как е най-добре според него.Спорът обаче е абсолютно ненужен.Той води до дисхармония.

По повод на въпроса ти Донка.Ако едно нещо ни занимава ,винаги означава,че имаме някаква задача за решаване във връзка него.За да решим успешно задачката ,трябва първо да приключм с всички негативни състояния като- чувство за вина,обида,гняв,ако има намесени и когато изчистим всичко ,да станем безпристрастен Наблюдател на ситуацията.Едва тогава , с помоща на знанията и опита си,можем да намерим вярното решение.

Редактирано Януари 17, 2010 от Klaudia