Поучителни истории от Учителя - 2

[galgo]

Отива един учен философ на небето при Бога, иска да го надхитри и му казва:

- Господи, как сващаш цялата вечност?

Вечноста пред мен е една секунда, му отговорил Бог.

- А какво е за теб един милиард?

Един милиард за мен е 5 стотинки, отговорил Господ.

Тогава Господи, дай ми 5 стотинки!, поискал философа.

Почакай ме една секунда, отвърнал му Господ.

Администраторска бележка: Трябва да се уточни източника

" " '

"При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил.

Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал.

На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос,

но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг.

След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл.

Най-после учителят го извадил от водата и го запитал:

– Какво усети, когато беше във водата?

– Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух.

Учителят му отговорил:

– Когато почувстваш такава вътрешна нужда от Любовта, тогава ще разбереш какво представлява тя.

Както при отварянето на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш."

Из Призваните

[Ася_И]

"Първото нещо, което трябва да придобиете като ученици, е устойчивост, непоколебима вяра. Вярата ви не трябва да бъде като на онзи просяк, който срещнал един милионер и му поискал помощ. Милионерът му дал половин лев и казал: „Ела надвечер у дома, да те нахраня добре“. Просякът останал недоволен от половината лев и си казал: „Какво мога да направя с половин лев? С тези пари не мога да си купя даже един пакет тютюн. Този милионер не беше готов на момента да ми даде една по-голяма помощ, че ще остане да ходя у дома му, там да ми даде нещо повече. Не вярвам!“ По същия начин и вие срещате Бога и Му искате помощ. Той ви дава половин лев и казва да отидете вечерта у дома му, да ви нахрани добре. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вярвате и казвате: „Този човек едва откъсна от сърцето си половин лев, че ще се надявам довечера да ме нахрани. Не вярвам, той е скъперник. За какво по-напред да употребя този половин лев: дали за обувки, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерта?“ Не, почакай малко, иди в дома на богатия, както ти е казал, и ще имаш всичко: обувки, дрехи, шапка, а отгоре на това и ще те нахрани.

Питам: ако ние не сме привикнали да вярваме на малките добрини и да благодарим за тях, на какво друго ще вярваме? Съвременните хора очакват да дойде нещо голямо, затова не обръщат внимание на малките работи. Младият момък казва: „Да имам богат баща, да свърша поне два факултета в странство, че да стана професор или министър!“ Младата мома казва: „Да дойде отнякъде някой княз, да се оженя за него, че да разполагам, както разбирам!“ Всички хора се надяват да дойде нещо отвън, да подобри положението им. И професор да станеш, и министър да станеш, и княз или княгиня да станеш, нещата отвън не се уреждат. Някой казва: „Да се оженя, поне едно дете да имам!“ Питам: какво ще направиш, ако имаш едно дете? Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на човека. Ако човек няма тази добродетел в себе си и не я цени, не я разработва, и десет деца да има отвън, той пак е бездетен. Ако доброто, което съществува в човешката душа, не се проявява, той винаги остава бездетен. Тази е великата истина на живота."

Ценното в малкото

[Таня]

В един анекдот се разправя за едно от старите времена, когато живели някакви хора, които никога не се покланяли, не се превивали, всякога ходили съвършено изправени. Те не знаели какво значи да се наведе малко човек. Ако рече човек да се наведе малко, това било голямо прегрешение за тях. Те били принудени всякога да ходят много изправени, без никакво навеждане или огъване напред, настрани или назад. Затова те всякога правили на къщите си високи врати, за да не става нужда да се навеждат. Случило се обаче, че едно семейство направило вратата на къщата си по-ниска, отколкото били всички други врати. Синът в това семейство бил доста висок. Като се заженил един ден, той си избрал една невеста, която била над метър и половина висока. Тъй щото, за да влезе през вратата, тя се намерила в невъзможност, главата ѝ стърчала над вратата. Събрали се всички близки и роднини на булката и започнали да мислят какво да правят, за да влезе булката в дома на своя избраник. Трябвало да се отреже главата ѝ, за да влезе вътре. Но това значело да умре. Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят. Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата ѝ, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило?“ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата ѝ.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата?“ – „Ще ти дадем всичките ѝ нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите ѝ на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца.

Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга. Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.

Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма.

Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби.

Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално.

Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил.

Мястото на възвишеното и обикновеното в живота от томчето "Божественият Импулс",ООК,ХVІІ г.

Редактирано Октомври 15, 2009 от Таня

[Таня]

Ще приведа един пример от живота, да видите, какво значи да направиш съдружие с някого. Един млад момък минавал край кафеджийницата на един турчин, който чукал кафе. Момъкът се спрял при турчина, да гледа, как чука кафето. Забелязал, че при всяко вдигане и слагане на чука, кафеджията издавал звука „ха-ха." Момъкът му казал: Искаш ли да станем ортаци в тази работа? Както виждам, ти вършиш две работи едновременно: вдигаш и слагаш чука и казваш „ха-ха." Остави за мене последната работа, да викам „ха-ха", а ти вдигай чука. – Добре, да бъде според желанието ти. Турчинът продължавал да чука кафето, а младият момък, като знаел, кога ще каже „ха", предварял го и изпълнявал своята работа. Така работили двамата, докато счукали кафето. Турчинът започнал да прави кафета на клиентите си и турял парите в една тенекиена кутия. Младият момък поглеждал към кутията и казал на турчина: Слушай, приятелю, ти забрави, че сме ортаци. Трябва да ми платиш. Турчинът мълчал, нищо не отговарял. Момъкът се принудил да го даде под съд. Като разгледал делото, съдията казал: Турчинът ще събира парите в тенекиената кутия за себе си, а звукът „тин-тин", който се чува при падане на парите в кутията, ще бъде за младия човек.

Някога и ние ставаме ортаци с природата, както турчинът и младият човек. Обаче, това не е нищо друго, освен „ха" и „тин". Това е безпаричие, оглупяване, мъчение, страдание и безверие. Още много имена можем да дадем на това съдружие. Ще кажете, че това не ви е ясно. – Намерете някой човек да ви обясни. Все ще намерите един умен човек да ви обясни нещата. Да остане в ума ви следната мисъл: Всяка идея, всяко верую, които минават през гъста психична среда, непременно ще претърпят известно отклонение. И тогава ти ставаш и православен, и католик, и евангелист, и учен, и талантлив и като отидеш при Бога, виждаш, че нищо не излязло от тебе. Всичко ставаш, но нищо не си. Учен ставаш, без да си учен. Под „наука" ние разбираме сериозна работа.

Източник: Беседата "Живият хляб" от томчето "Условия за растене"

[Иво]

"Един наш познат, от търновските села, крайно религиозен, решил да опита силата си, да види, доколко е напреднал. Като се разхождал край селото, видял един бик между говедата и си помислил: Ще хвана бика за рогата и ще му заповядам да не реве. Приближил се до него, хванал го за рогата и му казал: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да мълчиш! С едно мръдване бикът го повалил на земята. Говедарят видял, какво става, и веднага дошъл на помощ на нашия познат. Ако не беше говедарят, апостолът нямаше да остане жив. Питам: Трябва ли човек да се бори с бик, за да опитва силата си? Бикът нека си реве. Неговото място е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, без да го закачаш.

Казвам: Не се занимавайте със злото в себе си. Не го пъдете. Не е ваша работа да се борите с него. Само любовта може да се бори със злото. Само мъдростта може да се бори със злото. Само истината може да се бори със злото. Ако любовта, мъдростта и истината не могат да ви спасят от злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовта, мъдростта и истината са сили, които излизат от Бога и работят за нашата свобода. Да приложим любовта за основа, да освободи живота. Да приложим мъдростта за основа, да приемем знанието. Да приложим истината за основа, за да станем свободни. Ако не приложим любовта в живота си, никакво знание, никаква свобода не можем да придобием. "

източник

"Една богата милионерка се влюбила в един добър, виден американски проповедник, който се отличавал с голяма бързина в говоренето си. Красноречив бил, но толкова бързо говорел, че никой стенограф не могъл да схваща речта му. Милионерката му писала писмо със следното съдържание: Готова съм да ви дам цялото си богатство, да разполагате с него, както намерите за добре; давам ви и сърцето си. Той отговорил на писмото със следните думи: Вашето богатство принадлежи на сиромасите. Вие сте назначени за секретар на това богатство и срещу чекове, подписани от Онзи, Който е дал парите във ваши ръце, ще отпускате на приносителите. Сърцето ви пък принадлежи на Бога. Следователно, дайте парите си на сиромасите, а сърцето си - на Бога. Аз не съм достоен да притежавам нито едното, нито другото. "

източник

"Като не разбират дълбокия смисъл на живота и на отношенията си към Първата Причина, хората започват да критикуват Провидението и сами се излагат на опасности. Така един полковник критикувал главнокомандуващия руската армия, генерал Кутузов, за отстъпленията, които правел пред Наполеон. Кутузов имал велик план, който полковникът не разбирал, и затова критикувал тактиката на генерала. По отношение военната тактика, Наполеон беше гений, а Кутузов – талант, поради което последният ценеше методите, с които Наполеон действаше. Обаче, Кутузов имаше предвид интересите на руския народ и отстъпваше планомерно. Един ден Кутузов посетил полковника в частта му и го намерил в домашна, интимна обстановка пред войниците си: облечен с халат и с чаша чай на масата. Това било обичай на полковника. Като видял генерала пред себе си, полковникът станал на крака, козирувал почтително и останал на мястото си смутен и изненадан. Генералът се приближил любезно към него, хванал го под ръка и го помолил да го разведе из лагера, да разгледа положението, в което се намирала частта му. Полковникът давал обяснения за всичко, но се чувствал крайно засрамен, да обикаля целия лагер с халат под ръка с генерала. Като свършили обиколката, генералът се ръкувал с полковника, благодарил му и казал, че и друг път ще го посети. Полковникът си взел бележка от случая, и втори път не си позволил да излиза пред войниците си в домашно облекло и да пие чай пред тях. Той се трогнал от тактичната и благородна постъпка на Кутузов, но през целия си живот не забравил разходката си из лагера с него.

Мнозина обичат да критикуват било Провидението, било реда и порядъка в света, или живота, с несгодите и нещастията в него, но забравят своите слабости, като руския полковник. Но ще дойде генералът, т. е. Провидението, ще ви хване под ръка и ще ви разведе по целия свят. Втори път ще мислите, имате ли право да критикувате Провидението, живота и порядъка в света. В какво положение е заварил Кутузов полковника? Той бил в пълна униформа, с добре изчистени и лъснати чизми, готов за работа. Генералът пак го хванал под ръка и се разходили из лагера. Следователно, когато Провидението хване човека под ръка и го разведе по света, ако е разумен, той взима поука от предадения му урок, и втори път не изпада в същата погрешка."

източник

[Таня]

Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова.

Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.

Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовта. – Дотегна ни да служим. – Как ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Бог ни служи. Аз съм виждал, как служат възвишените същества. Те са най-добрите слуги в света. – Мога да служа на другите, но как да си помогна сам на себе си? – Вземи магическата пръчица и махни с нея. Всяко отчаяние и неразположение ще изчезне. Бог работи чрез магическата пръчица. Той ти е помогнал. Той е магът, който може да завърти колелото на всяка машина и да я спре, или да я докара в движение. Колкото повече обичаш един човек, толкова по-внимателен си към него, към неговите нужди. Започне ли любовта ти да намалява, с това заедно намалява и вниманието ти към него.

Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му. Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре. Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре. Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари? Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.

Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички.

Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и – и – и... На турски това „и – и – и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това? – Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."

Христос казва: „Дето са двама или трима в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде." С други думи казано: Всяко нещо, което се върши на земята с безкористна любов, с мъдрост и светлина, ражда съгласие. Там, дето има съгласие, всичко се постига.

Източник:"Двама или трима" от "Условия за растене", НВ

[Валентин Петров]

Един богаташ пазарил работник, да изоре и посее нивата му. Още преди да започне работата, той му казал: Слушай, ако свършиш добре работата, като се върнеш, ще ти сложа печена гъска, да се нахраниш добре. Работникът отишъл на нивата, но през всичкото време мислил само за печената гъска, и работата му не излязла добре. Питам: Може ли учителят или професорът да работят добре, ако мислят само за пари? Може ли писателят да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Те ще се намерят в положението на работника, който цял ден мислил само за печената гъска.

Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички.

[Ася_И]

"Ще разкажа един случай из американския живот – за капрала и Вашингтон. Капралът заповядал да се дигне една голяма греда от 30 войника. Но гредата била много тежка, и войниците не могли да я дигнат. Още един човек трябвало да помогне, а капралът вика, ругае всичките. В това време минавал Вашингтон и казал на капрала: Защо не помогнеш и ти? Капралът отговорил: Аз съм капрал. Тогава Вашингтон подложил рамото си и помогнал на войниците да повдигнат гредата. След това той се обърнал към капрала с думите: Аз съм генерал Вашингтон.

Сега светът е пълен с капрали и от тях страда. На хората трябва един метод за самовъзпитание. В теорията има една опасност. Трябва да се знаят нещата. Някой казва: Аз чувствам нещата. – Да чувстваш е едно нещо, а да даваш насока на чувствата си, то е съвсем друго. Казваш: Аз мога да направя това. – Да можеш да го направиш е едно нещо, а да го направиш, е съвсем друго. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите."

Из Организиране на вътрешния човек

[Ася_И]

"Индусите имат обичай да укротяват слона по лек начин. Докато го държат затворен в клетка, той е силен, не се подчинява. Като се приближи някой до него, той започва да маха с хобота си и го държи далеч от себе си. Щом го обърнат на гърба и го търкалят няколко пъти, той отстъпва и си казва: Няма какво, ще отстъпя, вие сте по-силни от мене. Слонът е умен, той знае, кога трябва да се подчини на човека и кога не трябва. И човек, като слона, не е свободен. Мислите ли, че с тия тела, които имате днес, сте свободни? Казваме: Аз не се подчинявам на никого. – Какво ще правиш? Вързан слон си, ще се подчиниш. – Искам да бъда свободен! – Чуден човек си! Ти си свободен да ядеш и да пиеш, но ще работиш, за да осигуриш прехраната си. – Тогава, защо Бог е създал така света? – Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита, защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди? Бог ти каже да направиш нещо, но ти отлагаш, не го изпълниш. После страдаш и се питаш, защо иде страданието. Човек сам допуска страданието. – Как? – Чрез непослушанието си. Сега, и да ви говоря за страданието, и да не ви говоря, вие неизбежно ще страдате. Важно е, доколко може да използвате страданието."

Из Основа на знанието

[Таня]

В Китай живял един благочестив човек – Натан, който бил известен между бедни и нуждаещи се със своята голяма щедрост.

Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил голямо заведение, с богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги храни и да получават някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи някаква помощ. Тя влизала ту от едната врата, ту от другата, за да получи това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту от едната, ту от другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха напразно. Натан остана ненадминат. Вече 30 пъти аз ходя при него и влизам и през едната и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва. Всеки път ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти и вече ме изпъди. Помни, че щедростта е свързана с търпението. Ако не можеш да търпиш и щедър не можеш да бъдеш.”

Източник: Беседата"Заведеевата майка", от томчето "Дали може",НБ

[Ася_И]

"Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ.

Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?“ – Жито. „Дай ми малко отъ него!“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение.

И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ. Материализъмътъ, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ?"

Великиятъ законъ

[Ани]

Един адвокат защищавал усърдно обвиняемия. Той казал: Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата, при стоте лева, имало още десет хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева. Като слушал, какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че се разкаял, и го запитал, защо плаче. Той отговорил: Плача, защото не видях десетте хиляди лева. И така ме съдите, поне да бях взел и тях.

Похвалявам обвиняемия, който си казал истината. С лъжа светът не се оправя.

„Излязоха и завтекоха се”, 8 януари, 1920 г. София

[Лъчезарна]

"В древността, в Китай живял един беден, скромен, но крайно мъдър човек. Той се оженил за една красива китайка. Тя живяла с него добре, в мир и съгласие, но в беднотия. Като се отегчила от тоя живот, тя казала на мъжа си: Драги, дотегна ми беднотията; храна оскъдна, това-онова нямаме, искам да ме освободиш. Намерих си един приятел, богат човек, искам да отида при него. Мъдрецът й казал: Свободна си, иди и живей с радост. Минали няколко години, Китай изпаднал в голямо бедствие. Обърнали се към мъдреца, да даде някакъв съвет за спасяването на Китай. Той направил всичко възможно и спасил отечеството си. От благодарност го провъзгласили за цар на Китай. Като чула това, жена му отишла при него и му казала: Готова съм да се върна при тебе, да заживеем, както по-рано живяхме. Той взел едно шише, пълно с чист, хубав нектар, излял го на земята и казал: Ако можеш да събереш тоя нектар от земята и да запази чистотата си, каквато по-рано е имал, тогава и ние ще заживеем, както в миналото."

Най-мъчната работа, ООК, 15.12.1943 г., София

Редактирано Юни 27, 2014 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Преди години, един български адвокат трябвало да пътува от Г. Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: Господине, не ми достигат 30 ст. за билет. Можеш ли да ми услужиш? Адвокатът се обърнал строго към него и казал : Нямам пари, не мога да ти дам. Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш. След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30 ст. за билет. Обърнал се натук-натам да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години той не пожелал да услужи на селянина. Сега той изпаднал в неговото положение. Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне."

***

"Преди години бях в Бостон. Вървя един ден по улиците и виждам един висок господин, около два метра, стърчи над другите. На главата си имаше корона. Всички се обръщат, гледат го и се смеят. Какво ли особено имаше тоя човек? Мина пред мене, нищо не видях. Отминах го. Обаче, рекох да се обърна, да видя гърба му. Каква беше изненадата ми, когато видях, че гърбът му беше покрит с различни реклами. Казах си: Такова нещо представяме и ние, съвременните хора – рекламаджии. Гърбът ни е покрит само с реклами от различен характер. Ако ни погледне някое разумно същество, няма да ни познае. Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име, мъчно може да се разбере."

***

"Наблюдавах един интересен факт в с. Чатма – Варненско. Две ластовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. – Коя ластовичка падна в устата на. котката? – Крадливата. Така тя получи възмездието си."

Аз съм онзи човек, Неделни Беседи, 28.09.1919 г., София

[Лъчезарна]

"Председателят на Съединените Щати поканил на обяд двама видни индийци. На трапезата, между другото, сложили и горчица. По-младият гост намазал на хляба си горчица и, като хапнал, сълзи му потекли от очите. Другарят му го запитал: „Защо плачеш?“ – Спомних си, че миналата година баща ми се увади в Герановото езеро. След малко и вторият индиец хапнал от горчицата. И неговите очи се напълнили със сълзи. – „Защо плачеш и ти?“ – запитал младият индиец. – „Плача от съжаление, че и ти не можа да се удавиш заедно с баща си.“ Това значи да не си искрен. Сегашните християни говорят повече за мъчнотиите си, но не и за причините на мъчнотиите. Вината не е в горчицата. Ако баща ти наистина се удавил, причината се крие другаде, а не в горчицата."

Възкресение на Любовта, Неделни Беседи, 1 май, Великден, 1921 г., София

[Дъгата]

Един познат ми разправяше впечатленията и преживяванията си от земетресението в Пловдив.

Голяма била изненадата на целия град от това земетресение.

Всички мечти, всички ламтежи на хората се разрушили.

Като започнали къщите да се люлеят, да скърцат, да се събарят тук-таме, а земята отдолу бучи, реве, движи се, умът им се взимал. Всеки се оглеждал безпомощно, мислел, че светът се свършва.

В един момент човек е готов да се откаже от всичко земно, от всички свои желания, само животът си да запази. Така, казва той, разбрах цената на живота. Така разбрах, кое е истинското богатство. Много нещо научих, много нещо придобих от това земетресение.

Мина земетресението, светът не се свърши, но това, което разбрах и научих, никога няма да забравя. Наистина, светът не се свърши, но много криви идеи, много заблуждения на хората се свършиха, умряха. За сметка на тях, хората започнаха да се стремят към нещо по-възвишено, към нещо трайно.

И тъй, всички хора по лицето на земята трябва да бъдат готови, да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е. великият Божи закон.

Животът на земята е изложен на големи промени.

Не разбирайте нещата буквално.

Не говоря само за земетресения.

Аз имам предвид изключителните времена, в които живеем.

Ние сме в епоха на големи изненади.

Ние живеем в един непостоянен, изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идват. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете.

Професорите на светлината искат да наместят умовете на хората, да смекчат сърцата им и да моделират тяхната воля. Тази е една от великите задачи, която трябва да се реализира.

Земята трябва да се пречисти. Пречистването и ще стане с огън. Иде огънят в света. Ако хората не приемат учението на любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало.

Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат, те ще сложат начало на новата култура.

Сега, вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през огън.

Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете да минете през огъня и да оцелеете.

Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората.

За мнозина този огън е започнал вече.

Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен огънят, който иде да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го силен да носи. Някои страдания са действителни, а някои – фиктивни. Каквито и да са страданията на човека, той трябва да издържа. Някой страда, че не е свършил университет. Той може да не е свършил държавен университет, но е свършил житейският. Ако човек е живял на земята 100-120 години, той е свършил не един факултет, но минал е през всички факултети на университета. Не е важно, къде и какво е следвал; важно е, какво е научил. Ако знанието може да отклони човека от главната цел на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена. Да придобива някой знания, това е човешко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато човек може разумно да се ползва от него.

Разумни отношения

(Общ Окултен Клас, 16.05.1928 Сряда, София)

[Велина Василева]

Сега, много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. У мен осигуряване няма. Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил. Някои ме питат: „Когато остарееш какво ще правиш, кой ще те гледа?“ Когато остарея, мога да постоя четиридесет–петдесет дена гладен – ще се помъча малко, ще поритам. – „Но така може да умреш.“ И като ядем умираме, и като не ядем пак умираме; каква разлика има? Ако така ми е определено, за мен е безразлично дали в изобилие или в недоимък ще умра. Това е посторонен въпрос, който не ме занимава.

Първото условие за образуване на комуните е наличието на високо съзнание. Учениците се събират, за да могат взаимно да си помагат. А в тези комуни, в които влизате, вие не позволявате да се проявят всички, а само някои по-стари вземат инициативата в ръцете си и искат да заповядват в Името Божие.

Често забелязвам, че повечето хора искат да прокарват своите възгледи. Например, в провинцията някои вървят след мене и говорят, че така им казал Духът. Други пък, за да улеснят моята работа, убеждават, че трябвало да се пости и че така е заповядал Учителя. Тези хора ходят и разказват това-онова все от името на Учителя. А онези, които ги слушат, се питат как така Учителят на нас говори едно, а на тези говори друго.

Защо сте толкова глупави и не проверите чрез мене всичко? Аз съм тук на земята, затова елате и проверете какво е казал Учителя ви направо чрез мене. Та и аз се разговарям с духовете. Ако съм на мястото на Павел, ще река: „Ако някой каже, че съм евреин, ще кажа, че аз съм два пъти повече евреин“. По подобен начин, ако някой каже, че съм правел сеанси и с духове съм приказвал, аз ви заявявам, че два пъти повече говоря с духовете. И когато се разговарям, не ми трябват медиуми, а общувам с тях директно.

Някои приемат всичко, което им каже духът, за чиста монета. Не, в другия свят има толкова нечистотии и лъжи, колкото и тук. И там има зло, и там има ферментация, дори повече, отколкото тук, но всичко е толкова фино, че не можеш да го разбереш.

За да се схванат далечните измами и примки, в които можеш да се оплетеш, се изисква един прозорлив и схватлив ум. Когато влезеш в Духовния свят ще те посрещнат духовете, ще ти дадат дреха да се облечеш, ще те нагостят и ще те заведат в техните гори и ливади. Но там има цветя, които упояват и приспиват. Така че когато се събудиш, няма да разбереш къде си се отзовал.

В този свят започват добре, но свършват зле.

Затова, когато отидеш между тези цветя, няма да заспиваш, а ще държиш ума си много буден. Някои ще кажат: „Щом като има лъжа, да не се занимаваме с Духовния свят“. Не, ще се занимаваш, но умно ще се държиш; ще знаеш, че духовете са като нас, но с по-фини тела. И те понякога скучаят, и те обичат да се занимават със земята, и те обичат да съчиняват небивали истории.

Разправяха ми случай как един дух в град Плевен повиква едного и му казва: „Ти ще направиш един опит: ще вземеш свещ, ще гледаш в огледалото и точно в дванадесет часа ще ме видиш така, както не си ме виждал никога“. Човекът взема свещта и в дванадесет часа гледа, гледа, но нищо не вижда. Най-после чува глас: „Ами това магаре в огледалото не го ли виждаш?“ Тогава разбира, че става дума за самия него и че това е една подигравка...

Сега, това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако познавате закона, няма да ходите да гледате духовете в отражението на гледалото, а ще събудите у вас тези духовни чувства. Дух не може да се види с физически очи, нито може да се разбере с физически чувства. Ще събудиш духовните чувства в себе си и с тях ще познаеш Духовния свят!

Аз съм истинската лоза

[Ася_И]

"Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания. И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите."

-----

"Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?

Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог."

Показа им ръцете си

[borislavil]

Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават!“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. Това не е морал! На бедния човек здрави, нови дрехи дай! Старите дрехи нека седят в избата! Така прави Господ. Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове.

"Ще хвърля мрежата" - беседа, държана на 25 ноември 1923 г.

[Дъгата]

Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибите и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.

В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.

Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Това е възмездие за нарушаване на великия морал. Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне.

Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение?

Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко.

Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат да се отричат. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер.

Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат.

На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.

*****

Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение.....

Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг. Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. ...

Ще приведа един пример от руския живот. Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време. Бащите на младите дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запознаят.

В дена, определен за срещата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите си. Ти ще заемеш моето място, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня.

След малко пристигнал князът. Запознал се със Соня, която замествала княгинята. Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповядате, ще направя. Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди. Княгинята го накарала да отиде на реката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конете. Най-после го изпратили на лозето да копае.

Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Аз няма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпрос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като княз не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Предпочитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга.

Слугинята представя закона. На каквото място и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня.

Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов. Тя носи светлина навсякъде.

Господар на съботата (Неделни Беседи, 13.04.1930 Неделя, София)

Редактирано Декември 11, 2010 от Дъгата

[Дъгата]

Една госпожа от Стара Загора, сега работи в едно сиропиталище, дойде един ден при мене и ми разправи накратко живота си. От дете тя била религиозна и като младо момиче още, решила да постъпи в някой манастир, да се предаде в служене на Бога. После й дошло на ума, че ако се ожени, може да бъде по-щастлива. И така направила: оженила се за един добър човек, но голям материалист. Покрай него и тя ударила на ядене и пиене, отклонила се от правия път, забравила Бога. Родила няколко деца, които измрели; останал й само един син. Няколко години след смъртта на децата, умрял и мъжът. Не се минало много време, синът й се самоубил. Тя останала сама в света, без средства, отчаяна и решила да сложи край на живота си. Докато обмисляла това решение, тя сънувала един сън, който я отклонил от решението й. Сънят й бил следният: Явил й се Христос и й посочил един стан, на който имало парче платно, изтъкано само до половина. Като посочил към платното, Христос й казал: Това платно е твое. Ти го започна, добре работи, но го напусна. Сега отново трябва да влезеш в стана, да свършиш работата си. Щом свършиш платното, всичките ти работи ще се наредят. След това жената продължи: Като се събудих сутринта, спомних си съня и започнах да търся начин, как да вляза в стана и да завърша започнатото платно.

Христос е явил на тази госпожа, казал й какво да прави, но по същия начин не може да се яви на всички хора. За вас е важна основната идея, че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност да придобие щастието.

Придобиване на щастие

(Общ Окултен Клас, 30.05.1928 Сряда, София)

[цветна дъга]

"Ако четете тази глава по-надолу, ще забележите, че при Исус довели един обхванат от бяс, един сляп и един ням и че Той и тях излекувал. Тия неща са свързани. Кои са: обхванатият от бяс, слепият и немият? Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христос. Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц, обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатил я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се сто години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават други 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и, когато я отпушил, взело да излиза от нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия онзи, който ме извади от стомната. Най-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? Такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна!“ Но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл от стомната. Ти трябва да ми докажеш най-напред, че си излязъл от стомната и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и, когато влязъл целият, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“.Такъв е животът. Дойдете на този свят, той е море, хвърлите своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух. В тази приказка ще забележите една противоположност. Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем, като рибаря, под неблагоприятни условия, ще пожънем смърт.

Да се върнем към думите на Христос, които Той е казал, когато довели при Него един малоумен, друг сляп и друг ням. Малоумният, слепият и немият – те са вътре във вас. Тук всички приличат на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой малоумен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „майката побесняла“. Вие разумните трябва да прострете ръка, за да излекувате малоумния, като кажете: „Мир вам!“; както от една дума на Христос малоумният излязъл от човека, така и вие можете да кажете тези думи и да излекувате болния. Когато почнете да храните вашите коне в оборите, те започват да ритат, без да мислят, че наоколо има деца; какво трябва да правите? Трябва да кажете, като българина „пш“ и да го дръпнете за юздата. Юздата – това е закон. Всяко неразумно същество трябва да има юзда. На разумното му се дава реч да говори. Следователно, трябва да излекувате в себе си този малоумен. Тази овца е станала въртоглава, тя е бясна; трябва да я излекувате. Сляпа е. Хората казват: „Но ние не сме слепи“. Вярвам, може би, вие не сте, но има много, които са. Попитали една жена, която не знаела да чете, и тя рекла: „Синко, сляпа съм, сляпа!“ Не можете ли на тази жена да отворите очите? Отворете ги. Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци; пратите сина си при тях, след 10–15 години го връщат с отворени очи. И на глухия и на него трябва да пробиете ушите, да чуе и схваща. За човек това е лесно, възможно, защото има разум. Затова Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца!“ В какво се състои животът на овцата? Да пасе трябва, за да си покрие гърба с малко вълна и да даде мляко и по някой път да блее насреща ви. Ще кажете какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овцете. Постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари, и господари – от слуги; 365 дни през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене? Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца“, защото човек може да мисли. Неговата ръка трябва да бъде развързана; бесният вътре в него трябва да бъде излекуван; неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови. Това иска да каже Христос с тия думи. Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен Закон и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце; вашите интереси диктуват да имате недъгави хора; вие казвате за слепия: „По-добре да е сляп, за да не вижда нашите престъпления“; за глухия: „В наш интерес е да бъде невежа“. И ако има хора, които не обичат просвещение, това става по известни практически съображения. Христос, обаче, твърди обратното: Той казва, че на сакатите трябва да бъдат развързани ръцете; бесните, слепите и глухонемите трябва да бъдат излекувани. Той иска умни хора, които да разбират и да вършат волята Божия."

Колко по-горе стои човек от овцата

[цветна дъга]

Следователно, живеем ли със своя минал живот и искаме това–онова да стане, ние живеем в първия конус, а в него е лошият живот. Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първият конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарате през тясното отверстие на конуса. Питате: „Защо това дете се е явило в този дом?“ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват.

За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата забелязъл в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, където го сгодил. Не се минало много време, синът откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетя и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж, какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?“ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли?“ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят?“ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“.

Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.

Малкият закон

Редактирано Декември 20, 2010 от цветна дъга

[Ани]

Повечето хора са далеч от тоя живот, затова са недоволни едни от други и виждат само погрешките си. Често при мене идват хора да ме изпитват, да видят наистина ли съм такъв, за какъвто ме смятат. Те ме изпитват, но и аз ги изпитвам. Казват:

„Ние мислихме, че си светия, а ти си бил обикновен човек“.

– По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва. Който може да укорява човека, може и да го бие.

В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена. Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал:

„Господин докторе, дай някакви лекарства за жена ми“.

Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница.

– „Ето едно лекарство за жена ти“.

След това му ударил още една плесница и казал:

– „Ето още едно лекарство“.

Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал:

– „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“.

Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала:

– „Носиш ли някакво лекарство?“

– „Нося.“

– „Дай го по-скоро.“

Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница.

– „Стига вече!“ – казала жената.

– „Още едно лекарство нося.“

– „Задръж второто лекарство за себе си.“

– „Умна жена!“ – си казал селянинът.

Жена му влязла в стаята си и започнала да плаче, но след два дни била съвършено здрава. Доволен, че жена му оздравяла, селянинът взел две гъски и отишъл при лекаря да му благодари.

– Какво искаш? – го запитал лекарят.

– Преди няколко дни дохождах да искам лекарства за жена си. Ти ми даде две лекарства, но тя оздравя само от едното, второто ти връщам.

Лекарят започнал да го разпитва за домашните му, но без да му отговори, селянинът му ударил една плесница и си излязъл.

Това е законът, който Христос е изказал чрез стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.

Дойди след Мен

Редактирано Януари 3, 2011 от Ани

[цветна дъга]

"...„Дай ми от излишъка си.“

Да, но в природата няма никакъв излишък.

Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си той се молил Бог да продължи живота му, поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат, за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син?

Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила на Бог да вземе час по-скоро душата ѝ, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот на един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече промених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата.

И богаташът отказал да даде един час от своя живот.

След този си неуспех, ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюбена“.

Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тук на земята и ги опитваме така, както на нас ни е угодно."

Малкият закон