Поучителни истории от Учителя - 2

[Иванка Калбурджиева]

Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: сър, за колко лева можеш да ми кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20 000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: ние не трябва да се отваряме много пред хората. Досега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.

Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

[Таня]

Питат тогава: „Има ли смисъл в този живот?“ Много пъти, като излизам да говоря, казвам си: Ако почна да говоря високо и да махам с ръце, веднага ще дойдат при мене и ще ми кажат: „Какво правиш, не знаеш ли, че в едно общество не е позволено да говориш както искаш и да махаш така с ръце?“ Тогава аз започвам да правя изчисления, как да говоря, как да си махам ръцете, за да не засегна някого. Знаете ли колко е мъчно да опредѐля човек посоката на движенията си? Трудни са тези изчисления, които трябва да се направят, докато дойдем до една разумна беседа. Мнозина, като слушат, казват: „Ако изляза да говоря аз, ще говоря по-добре“.

Тогава ние се намираме в положението на младия и стария кон. Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци. Той слизал по един наклон и затова вървял много внимателно. Един млад кон го гледал и си казвал: „Да дадат на мене този товар, веднага ще го сваля долу, а старият кон едва-едва пристъпва“. Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци. Трябвало да мине по същия път. Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци.

Някои ми казват: „Кажи нещо по-сериозно“. Какво искате, като младия кон ли да постъпвам? Ако вървя по наклон, ще бъда сериозен, бавно ще се движа; ако вървя нагоре, ще пъшкам, с труд ще се издигам, а ако съм на равно място, ще философствам. Като знаете това, изчислете тези две положения в живота – когато трябва да вървите нагоре и когато ви се представя случай да слизате надолу.

Учител и Господ от томчето Солта

[Станимир]

„Ще ви приведа един пример за архангел Михаил, когото Бог поставил на служба да взима душите на хората. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: „Господи, не ме поставяй на тази служба, защото, като тръгна да взимам душите на хората, те ще ме намразят. Дай ми по-трудна длъжност, но моля Те, не ме оставяй на тази!“ Бог му казал: „Ти ще отиваш само там, дето аз те пращам, и ще видиш, че никой няма да те намрази.“ Като отишъл при първия човек, при когото Бог го изпратил, архангел Михаил чул хората наоколо да се запитват: От що умря този човек? – Кон го ритна. – Добре че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората. Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: Какво да правя сега тук, нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи, аз трябва да взема душата й. Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Архангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата й. Господ го попитал: „Защо не взе душата на тази вдовица?“ – Какво да правя, Господи? Като видях двете малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата й. Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: „Извади оттам един камък и го разчупи!“ Архангел Михаил слязъл на дъното на океана, извадил един камък, разчупил го и в него намерил един червей. Бог го запитал: „Кой се грижи за този червей на дъното на океана?“

И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: Родители, които уповават на Бога, и разчитат на Него, във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Някои родители се плашат от живота и казват: Дано нашите деца не се развалят! Това не е прав начин на разсъждение. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа! Родителите не трябва да правят усилия, да отклоняват своите деца от правия път, който Бог им е предначертал, или от тяхното органическо развитие.“

Из „Няма тайно“ – НБ, 17 март 1927 г.

[Иванка Калбурджиева]

Как бихте обяснили следующия факт: имате нужда от 10 хиляди лева. Отивате при един господин, който ви е обещал. Даде ви парите, излезнете, зарадвате се, но насред пътя върне ви, каже: «Направих една малка погрешка», вземе си парите, казва: «Ще извините, трябват ми сега, не мога да Ви ги дам.» Какво ще ви остане? Ще се примирите – ех, няма какво да се прави, негови са парите, няма какво да ви е мъчно. Представете си сега следния случай: Отивате при този господин, дава ви 10 000 лева, но ви срещат апаши и ви обират. Каква ще бъде разликата в първия случай и във втория? Във втория случай ще имате по-големи страдания. Във втория случай ще кажеш: «Защо бях толкова глупав, да ми ги вземат?» – по-големи страдания ще имаш.

Следователно законът е такъв: Страданията, изпратени от Бога, по-лесно се носят, отколкото страданията, които хората ни причиняват. Защо този приятел, който ти даде парите, те върна, че си вземал парите от теб? Той е ясновидец, той знае. Ти страдаш. Пък ти, като си вземал от другото място, от онзи, оставя те той, вземат ти парите.

Питам: кой е направил добре? Ти отиваш при първия познат, даде ти 10 хиляди, но вижда: ще ти ги вземат. Връща те, взема си ги. Отиваш при другия, той ти дава 10 хиляди, но на пътя те обират. Кой ти причини по-голямо страдание: който ти даде и взема или който ти ги даде? Кой ти направи добро? Първия съдиш ти – този, който ти направи добро. А във втория случай ти съдиш себе си, казваш: «Той е човек, ама аз съм будала.» Съдиш себе си. Онзи, и той не ти е мислил злото, той не се е интересувал от твоето бъдеще. А онзи се интересува от твоето бъдеще, казва: «Ти сега не трябва да носиш никакви пари в себе си.»

В туй отношение Провидението не ни дава 10 хиляди лева, но ни оставя – ти ходиш. Тогава ние протестираме: мъчнотии, сиромашия, страдания – не е дошло време. Ама на някои дали – я виж, тях ще ги оберат. В практическия живот ние предпочитаме да ни дадат пари и да ни оберат, отколкото да ни дадат пари и да ни ги вземат назад. А някой се занимава – след като го оберат, ходи с години, търси тези разбойници, занимава се.

Из беседата "Живот, сила, интелигентност", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

[Таня]

Като вади новото и вехтото, книжникът има някаква умна мисъл. Той не се занимава с някаква глупава задача, както е постъпил един цар.

Един цар искал да намери човек, който да му разкаже някаква приказка без край. Търсил той различни философи, които да задоволят желанието му. Обещавал големи награди, но не се намерил човек, който да му разкаже приказка без край. Дохожда най-после един мъдрец, който казва на царя: „Аз ще ти разкажа една приказка без край“. – „Добре, ето човекът, когото търся.“ Мъдрецът започнал: „В древността имало един цар, който разполагал с хиляди, хиляди декари земя. Тази земя била засята с жито и понеже годината била много плодородна, нивите му родили извънредно много. Царят заповядал да се съгради голяма каменна житница, в която да се прибере житото, и по този начин да се запази. Обаче зидарите оставили една малка дупчица в този хамбар. Един щурец успял да се промъкне през тази дупчица и изнасял едно по едно житните зрънца. Щурецът изнесъл едно житно зрънце, занесъл го в своята дупка и се върнал да вземе второ. Взел второто зрънце, занесъл го в дупката си и се върнал да вземе трето. Взел него и се върнал за четвърто“. – „Стига вече това, продължавай нататък, няма ли край това пренасяне на житото, па и цялата приказка“, рекъл отегчен царят. – „Чакай де, да се пренесе всичкото жито от хамбара, че тогава и приказката ще се свърши“.

Съвременните хора искат да знаят края на нещата, но аз казвам: Чакайте да се пренесе всичкото жито, че тогава. Книжникът, който изучава Царството Божие, не се занимава с такива глупави теории. Преповтарянето на едно и също нещо не е знание. Ние казваме: „Трябва да опитаме нещата и така да се учим от своята опитност!“ Достатъчна ни е тази опитност, която имаме, защото и милиони зрънца да извадим от хамбара, нещо повече няма да научим.

Вие си казвате: „Чакайте да видим какво ново ще ни каже днес Учителят“. Прави сте. Размерите на вашия нос ще определят обема на вашите чувства, дължината на брадата ви – силата на вашата воля, а височината на челото ви – качеството на вашия ум.

Старият книжник от томчето Солта

[Станимир]

„Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател па Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон. – и спокойно продължил пътя си.“

Из Дали може – НБ, 10.06.1917 г.

[Станимир]

„Сега ще ви приведа един пример за геройство. В една от миналите войни се срещат двама офицери от неприятелски лагери – единият французин, а другият – англичанин. Единият от тях изважда револвера си срещу неприятеля и иска да го застреля. Вторият взима револвера от ръката му и го захвърля настрана. Първият изважда сабята си, иска с нея да го заколи. Вторият и този път успява да вземе сабята от ръката му, строшава я и я хвърля настрана. След това вторият офицер изважда своя револвер и го подава в ръката на неприятеля си, като му казва: Ето, сега можеш да ме убиеш. Първият офицер седи неподвижен на мястото си и не взима револвера. Вторият изважда сабята си и му казва: Ето и сабята ми! Сега можеш да избереш едно от двете оръжия, да ме убиеш, с което искаш. Първият офицер и в този случай седи неподвижен на местото си: поглежда към револвера, поглежда към сабята и ги захвърля настрана. Това е един похвален пример на геройство. Питам: Имате ли вие тази смелост, като дойде неприятелят ви, да вземете неговия револвер и неговата сабя, да ги захвърлите настрана, а после да му предложите своите с които да ви убие? По този начин, именно, вторият офицер победил своя неприятел. От този момент двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единият от тях е бил французин, а другият англичанин, но няма да ви кажа, кой от тях, как е постъпил. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начин да обезоръжават своите неприятели. Съвременните хора, обаче, се насърчават в убийства, кой повече хора да убие. Това се отнася и до религиозните хора. Обаче нека оставим всеки да върви по своя път.

Казвам: Ако схващате нещата по стария начин, вие можете цял живот да се молите, обаче, нещастията ще следват едно след друго. Искате ли да се освободите от страданията и нещастията в света, станете кротки. Като станете кротки, вие ще хванете ръката на неприятеля си и ще захвърлите настрана неговия револвер и неговата сабя. След това ще му дадете вашия револвер и вашата сабя, за да ви убие. Вашият револвер и вашата сабя представляват Словото. Закон е: Дадете ли вашето оръжие на противника си, той никога няма да ви убие. Никога противникът ви не може да ви убие с вашето собствено оръжие. В това седи силата на човека.“

Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

[Станимир]

„Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-после той се натъкнал на мисълта да стане слуга в някое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, където изпълнявал работата си отлично: каквото му заповядвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукорно. В свободното си време той отварял Евангелието и четял. Госпожата забелязвала това и казвала на домашните си: Нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: Много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения.

Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.“

Из „Едно стадо“ – НБ, 23 януари 1927 г.

Редактирано Март 3, 2009 от Станимир

[Иванка Калбурджиева]

Един беден, но разумен човек, минавал през една гора и видял на пътя си голяма пропаст. Понеже през този път минавали много пътници, той се спрял за малко, да предупреди някои от тях, да не паднат в пропастта. По едно време той видял, че наближава един пътник, богат търговец, замислен в своите работи. Бедният се изпречил на пътя му и казал: Приятелю, отбий се надясно, да не пострадаш. – С какво право се изпречваш на пътя ми? Аз зная къде вървя, не ми препятствай! Махнал с ръка и продължил пътя си. Едва изминал стотина метра и се чул вик. Богатият паднал в пропастта и започнал да вика за помощ: Братко, помогни ми да изляза от тази дупка. Бедният се приближил, хвърлил едно въже и му помогнал да излезе. След това казал: Нали те предупредих, че има опасност на пътя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушам вече. Бързах, не исках да ме спират в пътя.

Следователно, когато Разумността ви говори, трябва да слушате. Не питайте, какво право имат да ви спират на пътя; не питайте, защо този простак ви дава съвет. Щом Разумността говори, слушайте я. Дали говори чрез дете или чрез възрастен, слушайте гласа ѝ. Дали прост или учен ви говори, щом съветът му е разумен, слушайте го. Прост човек е онзи, който говори без любов. Който говори с любов, е разумен. Слушайте гласа на Разумността в себе си. Този глас е гласът на любовта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовта, погледа на любовта и нейните движения. Тя показва посоката, към която човек трябва да се движи. Изменете посоката на движението си, която води към стария живот и следвайте новата посока на любовта.

Из беседата "Пътят към Изток", СБ, 1943 г., том: "Вечното благо"

[Станимир]

„Сега, ще ви разправя за един велик Учител от древността, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето, и след като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си: Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: Ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Ако пък нямаш скрита нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо. Това било едно велико изпитание за този ученик. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? – Чист съм. Добър ли си? – Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? – Пълно е. Умен ли си? – Умен съм. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? – Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? – Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа, но ако останеш жив под моя нож, значи говориш Истината.

Сега, всички вие, които живеете на земята, искате един живот без изпити, искате тъй, много лесно да свършите и гимназия, и университет. Но, други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас.

Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина, и ученикът останал жив.

По-нататък вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този нож? – Този нож е Божественото Слово, което влиза в човека. Ако това Божествено Слово влезе в твоя ум и се превърне на светлина; ако това Божествено Слово влезе в твоето сърце и се превърне на светлина; ако това Божествено Слово влезе в твоята душа и се превърне на светлина, ти ще останеш жив и ще покажеш, че твоето сърце е пълно с Любов, твоят ум е пълен с Мъдрост и твоята душа е пълна с Истина.“

Из „Градовете Содомски и Гоморски“ – НБ, 16 ноември 1924 г.

[Станимир]

„Онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бога, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов.“ Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път.““

Из „Да угоди на народа“ – НБ, 23 ноември 1924 г.

[Ани]

„В едно габровско село се случило следното нещо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило. Майката видяла това и, вместо да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчо. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, станал голям и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.

Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Това е възмездие за нарушаване на великия морал. Никой няма право да отнема от човека или от живите същества това, което не може сам да направи или да им го върне

Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослепил. Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение? “

„Господар на съботата“, НБ, 13.04.1930 г., София

[Таня]

"Ще взема стиха: „По-добре бедно и мъдро дете, нежели цар стар и безумен, който не приема вече съвет.“

В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може.

Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе!“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!“ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“

Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично.

Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве.

Сега разбирайте: Да реве, значи да знае да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа.

Мисля, че туй се е случило в България. Съдът обвинява някого за някакво престъпление, за кражба. Като го съдили, адвокатът защищавал неговото дело. Адвокатът искал да го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“

Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, но както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Що е злото? Неосмислено добро на миналите векове. Туй е сега целта, която ние туряме.

Сегашните хора спорят има ли Господ или не. То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз да кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам. Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а оня, който не вярва в Бога, прави зло. Всеки човек, който прави зло, той дори може да ходи на църква, но той е безверник. Няма какво да ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“ Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.

Сега някой казва: „Как ще се оправи светът?“ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, аз не мога да поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може да я поправя, но може да дам пари да купиш нова стомна. И аз, философът, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Ти можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“

Сега, де се явява характерът на философа. Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, не може да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. Но в какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя."

Умно дете от томчето Приготовленията на сърцето

[Таня]

Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта, и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията.

Всъщност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не че отричам. Не че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: „Кой те е турил тука?“ И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: „Много си благороден.“ После има друга една опасност: Ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш в гръбнака си.

Вие в живота искате да бъдете богати, знаете ли, че богатството е голям камък? Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите. Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.

Вчера двама ученика искаха да дигнат долу, близо до огнището, един голям камък, който тежи 6–7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове а пък те двама искаха да го търкулнат до езерото! Като отидох, видях, че няма нужда да се премества оттам този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърчавам и казах: Хайде да го търкулнем.

Питам сега: Защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: „Ние искаме да го търкулнем в езерото.“ Питам: Какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че „квадратът“ не ставал както трябва. И колко място отвори той? – За 4 часа едвам един метър място. И без него можеше.

Та казвам сега: Аз сядам и виждам какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого. Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък? Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни, тежащи 4–5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни, по 5–10 килограма.

Та в ума ви да остане съществената мисъл: Сърцето ви да се занимава с изучаването на реалното; това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса, съединени във вас: Реално или Любовта и Мъдростта – вие по този начин ще изучавате истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три метода, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.

Реалното и идеалното от томчето Запалена свещ

[Надеждна]

Един петел намерил едно парче сирене. Взел го с клюна си, качил се на едно дърво и, в момента, когато се готвил да го изяде, под дървото минала една лисица. Тя погледнала към петела и казала: Петльо, много си красив! Райска птица си. Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя. Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата.

Извод:

Казвам:Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършим работата за Господа, тогава можем да седим, да пеем и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъл в света, между хората, а после кажете: Сега съм на ваше разположение. Каквото искате, ще направя.

Божията воля

[Таня]

Има едно криво разбиране у човека. Всеки човек има възможност у себе си да живее щастливо, всеки човек има възможност у себе си да стане богат, възможност да стане умен, възможност да стане силен, но не знае как.

Вас ви е страх от Господа, Който живее в хората, и това е вашето нещастие. Ние мислим, че златото в хората е по-силно, отколкото Онзи, Който живее в тях. А пък това е нашето заблуждение. Всеки един от вас се заблуждава. Вие мислите, че условията са по-силни, отколкото вашите усилия да направите нещо. Има нещо във вас велико, което е по-силно, отколкото окръжаващите условия. При всичките тези несрети, ако вие може да го събудите, ако вие може да се свържете с него в дадения случай, вие ще почувствувате какво нещо е човекът.

Да ви приведа онзи пример, какво нещо е вяра. Един американец живял с мотото „Бог ще промисли!“ Той бил работник в една фабрика и господарят уволнява много работници, уволнява и него. Жена му казала: „Господ ще промисли.“ Той казал: „Господ ще промисли, ще видим.“ Той си отворил прозореца и се молил. Едно дете идва и държи една умряла гарга. Хвърля я, удря го по гърдите и казва: „Ще ти помогне Господ.“ Мъчно му станало, но като хванал за гушата гаргата, заинтересувал се и като разгледал, в гушата намерил една огърлица от бисери. Гледа огърлицата и вижда инициалите на господарката на фабриката. Тя се миела и оставила огърлицата, гаргата я погълнала и умряла. Той казал на жена си: „Господ промисли сега. Аз трябва да занеса тази огърлица на господаря сега. Тя е негова. Тази гарга я откраднала.“ Жена му казала: „Остави огърлицата, това е късмет, който е дошъл при тебе.“ Но той отива при господаря и му разказва цялата история. Той се замислил и си казал: „Аз ще се погрижа за този човек.“ Назначил го наново и му удвоил заплатата.

Мечът на Духа от томчето Приготовленията на сърцето

[Ася_И]

"Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне.

В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа."

Добрият живот 2

[Донка]

Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:

– Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха.

Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:

– Съгласен съм.

Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал:

– Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба.

Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите:

– Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.

Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха. Тук ха, там ха и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. Тин ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон.

Да наеме работници

Редактирано Май 30, 2009 от Донка

[Донка]

Според едно предание, след създаването на света, от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито един човек не се приближил до него, понеже бил много отдалечен от шумния живот на хората. Един ден изворът казал: Дотегна ми вече да се занимавам с невежите същества. Ще сляза долу да търся слава.” Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Най-после стигнал до полето, дето го посрещнали земеделци и градинари, които го използвали за поливане на своите ниви и градини, Като изгубил чистотата и големината си, той се възмутил и казал:

– Чудни са хората! Аз не съм създаден за техните градини и бостани.

Бог го запитал:

– Доволен ли си от положението си?

– Не съм доволен – отговорил изворът. – Реших да сляза долу, да покажа своите качества, да ме оценят, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха.

– За да се очистиш, трябва да слезеш още по-долу, да минеш през песъчливите пластове.

– Не слизам долу! – отговорил възмутен и недоволен изворът.

Така постъпват много хора. Като им се каже да слязат долу, да се пречистят, те се възмущават и остават на старото си положение. Бог пак запитал извора:

– Какво искаш сега?

– Искам да отида в някой голям град, между учени хора, да им покажа своята чиста вода, да ме използват за шадраван.

Бог задоволил желанието му. Изпратил го между учените, които веднага го използвали. Той станал шадраван. В първо време децата скачали около него, радвали му се, докато след време започнали да мият съдовете си в него, да си перат дрехите. Той постоянно въздишал, пак не бил доволен от положението си.

– Доволен ли си от новото положение? – запитал го пак Господ.

– Остави се, хората били много некултурни. Чудя се как ги търпиш!

Най-после Бог го пратил на служба в самия човек, да влиза в него и да утолява жаждата му. И при това положение изворът не бил доволен. Сега се натъкнал на по-големи противоречия. Вътре в човека той намерил по-голяма нечистота, отколкото между невежите същества.

Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на земята. Всички култури са изникнали от почва, съставена от милиарди мъртви организми. Те са корени и на нашата култура. Тя черпи сокове от тях. Благодарение на жертвата, която съществата на миналото са направили, ние се радваме на Новата култура, която иде вече в света.

И рече баща му

[Слънчева]

Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина.

Мъж и жена спорели върху едни въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си.

Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго.

Из Доволството

Редактирано Юни 3, 2009 от xameleona

[Ася_И]

"В Англия, една депутация от жени, членки на благотворително дружество, посетила един богат английски лорд, с молба да пожертва някаква сума за дружеството. Те отишли в дома на лорда вечер. Той ги поканил учтиво, предложил им да седнат и позвънил на слугата, да дойде да запали лампата. В бързината си, слугата драснал три клечки кибрит, една след друга, и едва на четвъртото драсване запалил лампата. Лордът му направил бележка, че не е внимателен, не трябва да изразходва четири клечки кибрит за едно запалване. Дамите, като чули как лордът прави бележка на слугата си за четирите клечки кибрит, си казали: "Не попаднахме на добро място. Този човек прави въпрос за няколко клечки кибрит, а ние очакваме помощ от него." Като излязъл слугата, лордът се обърнал към депутацията с думите: "С какво мога да бъда полезен на благородните дами?" Те разказали с каква цел идат при него, и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева. Те останали учудени от щедростта на лорда. Защо? Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър.

Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите."

"Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна. Те не постигнали желанието си, да придобият чист живот, и в края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия. Това става и в съвременните общества. Вместо да следват пътя, който Бог им е определил, те се отклоняват и тръгват по неестествените пътища на живота."

Да се роди

Редактирано Юни 13, 2009 от Ася_И

[Ася_И]

„Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи. Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани.

Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят?“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!“ Турците очаквали да чуят „Удари го!“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!“ Те още не разбират значението на думите „Удари го!“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!“ – „Не сме ли свободни?“ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.”

„В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят?“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.

Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става.”

„Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля?“ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.

И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре.”

Обнова на човека

[Ася_И]

"Тщеславието е една извратена форма от една предшествуваща идея. Първоначално тя е била следующата: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога. Тъй е седяла първоначалната мисъл. След това, обаче, човек като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие, не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Запример, тщеславният човек, когато му дойде някой на гости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него. А тия шишета, те са първи по рода си; тия екземпляри пък, никъде не съществуват, само тук ги има“. Ако е земледелец, ще го разведе по нивите си, ще каже: „Виж, как хубаво се разорават и т. н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора!“ Туй е чувството на тщеславието Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а че е „особена“, няма нищо особено“. Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? Ще каже: „А, аз проповядвах в неделя, но като мене никой не може да проповядва, какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога“. Тъй описвам чувството тщеславие

Сега гордостта другояче се определя. Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно, не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място, неговата гордост ще излезе. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“ Ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе джанъм, не ми говорете, на земята човек с добродетели не може да бъде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки“. Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. Туй чувство най-много е събудено у тях. След това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените. А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй гордостта е едно най-опасно качество за човека."

Предназначението на музиката

[Ася_И]

"В един от модерните английски параходи се случило нещо особено. От двете страни на парахода били прикачени две големи огнестрелни оръдия. Обаче оказало се, че те били слабо прикачени към кувертата на парахода, вследствие на което колелата им започнали да се движат. Капитанът и моряците се видели в чудо, какво да направят да спрат движението на тези оръдия. Те са чуждо нещо, не са съставни части на парахода, вследствие на което му причиняват големи повреди. Такова нещо представляват чуждите желания в човека. За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват.

Много от желанията на съвременните хора приличат на оръдията, които се блъскали в парахода. Най-после, успели да ги спрат, но до това време те изпочупили кувертата и причинили големи пакости на парахода. Пазете се от чужди желания, които нямат нищо общо със системата, към която се отнасят вашите желания."

Път към живота

[Таня]

Представете си, че една млада мома се влюбила в млад, красив момък и желае да се ожени за него. Обаче оказва се, че той извършил някакво престъпление, за което го осъждат на обесване. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, по това време една княжеска дъщеря се влюбила в този момък. Тя му казала, че баща ѝ има власт да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея. Само при това положение тя е готова да помоли баща си да го освободи от бесилката. Момъкът се намира пред дилема: ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневери на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голяма борба: ако не го отстъпи на княжеската дъщеря, бесилка го чака. Ако пожертва своето лично благо, животът му ще се спаси. Как трябва да постъпи неговата възлюбена? Ще кажете, че тя трябва да се пожертва. Наистина, ако се пожертва за него, това показва, че тя е разбрала закона на жертвата. Тя предпочита той да живее, макар че ще се ожени за друга. Достатъчно е от време на време да го среща и да се радва, че е жив.

Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Низшето всякога трябва да се жертва за висшето. Като ученици, вие трябва да прилагате закона на жертвата. Без жертви животът няма смисъл.

Закон е: Благото на едного е благо на всички. Ако един човек изгуби благото си, цялото човечество също губи. Когато Адам изгуби живота си, и цялото човечество го изгуби. Когато внесем доброто в една душа, ние го внасяме във всички души. Не можем ли да внесем доброто в една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество.

Този закон има отношение и към отделния човек. Ако можете да внесете доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и желания. Когато доброто, като динамическа сила, влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка, то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви. Достатъчно е доброто да проникне само в една ваша мисъл, за да обхване всичките ви мисли. То лесно се размножава. Така работи умният човек. Когато иска да събере железните стърготини, пръснати по земята, той взима магнит и го докосва до стърготините. Те се полепват изведнъж на магнита. Глупавият, обаче, започва с пръсти да събира стърготините една по една. Кой от двата метода е по-добър? – Първият, с магнита. Следователно турете доброто, като магнит, в една своя мисъл и не се безпокойте – то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия.

И тъй, основната мисъл на днешната лекция е да внесем доброто поне в една своя мисъл, в едно свое чувство и в една своя постъпка. Доброто отваря път към Божественото в човека. Намерите ли този път, свържете ли се с Божественото, застанете на негова страна и за нищо в света не го жертвайте. Като постъпвате по този начин, никога няма да съжалявате и ще живеете в съгласие с доброто, с великото в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Път към живота