05.05.2008 г. - Човек е книга, която той трябва да чете и изучава.

[Станимир]

Мисъл на деня - 5 Май 2008 г.

„Сегашните хора се намират при благоприятни условия да учат. Те трябва да се изучават, както изучават Земята... Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече.”

Из Общи и специфични идеи, Лекция, 17.IX. 1930 г.

[Донка]

Да четем книгата на живота си - понякога е толкова лесно, понякога трудно... Дали ще имаме търпението да прочетем малко повече преди да вземем някакво решение или да определим мнението си? Или ще се опитваме да търсим в нея доказателства за нашите "специфични идеи", затваряйки очи за останалите неща, написани в книгата - дори на следващия ред.

Как да определим кое в тази книга ще ни покаже нашия Път?

Съвременните хора се нуждаят от неща, на които да разчитат. Може да се разчита само на общите идеи, а не на специфичните. Човек може да разчита на общата вяра, на общото знание, на общата любов, които са вложени дълбоко в душата му. Общите идеи са като вековни дървета, които никакъв вятър, никаква буря не може да разклати. Само на такава вяра човек може да се уповава. Дойдете ли до специфичните идеи, всеки може да ви разклати. Човек със специфична вяра се колебае и от най-слабия ветрец.

Общата идея, вложена дълбоко в душата ми - свободна съм както и всички около мен да бъда себе си, да греша, да служа, да поддържам света си радостен и мирен...

Специфичната - може би това са начините, по които го постигам?

И специфичните идеи имат място в живота, но те са второстепенни. На първо място стоят общите идеи. Те са посадени още при създаване на света. Специфичните идеи сега се посаждат от хората.

имате ли някаква специфична идея, не я споделяйте, докато не се реализира. Колкото по-рядко споделяте своите специфични идеи, толкова по-добре за вас. Специфичните идеи и вярвания на човека не са Божествени. Те сами по себе си отпадат.

Понеже формите се променят, и понятията на хората за доброто, за любовта се променят. Затова, именно, всеки човек има специфично разбиране за доброто и за любовта.

задачата на новото възпитание се свежда към премахване на специфичните идеи, а като основа на живота да се поставят общите идеи. Щом специфичните идеи създават противоречия, те трябва да се премахнат. Премахването им е в зависимост от премахване на условията, които ги създават.

Да поставя в основата на живота си общата идея и да премахна специфичните може би означава гъвкавост на формите, в които разчитам общите идеи в книгата на живота си, гъвкавост в реализацията им посредством специфичните....

[Станимир]

Да четеш себе си и да се изучаваш. Това според мене означава да надникнеш в подсъзнанието си, в скритите си мотиви, модели на поведение и навици; да се замислиш над силите които те движат и да ги поемеш в свои ръце. Да видиш и приемеш всичките си емоции, мисли и чувства, дори и тези които си заровил дълбоко в себе си и след това да ги трансформираш, така че те да се превърнат в украшение на твоя живот.

Затворената книга е безполезна, да в нея има потенциал, съдържание, смисъл, но той не може да се разкрие докато книгата не бъде прочетена.

[Рассвет]

Кои са моментите от беседата, които ме впечатлиха най-много?

„За да не страда, преди всичко човек трябва да изпълни Божествения план на нещата, а след това да дойде до специфичните идеи. Човек може да приложи специфичните идеи в живота си само след като е научил общите закони и правила, по които се развиват нещата”.

...

„Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече”.

....

„Ще дойде някой да ме пита добър човек ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичните идеи не може да се отговаря. Ако аз кажа, че е добър, друг ще каже, че не е добър. Защо? Защото понятието за добро днес е специфично. Във всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче има и обща идея за доброто. Според тази идея, казвам: Всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки човек, който от рождението си до края на своя живот не е казал една лоша или обидна дума, е добър. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася към специфичното добро”.

...

„И тъй, дайте ход на общите идеи в себе си, между които не се явяват никакви спорове, никакви дисонанси. Между общите идеи съществува пълна хармония. Между специфичните идеи се явяват спорове, дисонанси, но понякога има и хармония. Обща идея е, за пример, че човек трябва да се моли, и то навсякъде – на изток, на запад, на север и на юг. Той трябва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т.н. Защо? Защото в съзнанието нещата се менят. Физическите посоки – изток, запад, север и юг – в съзнанието на човека не са постоянни. Изтокът на едного е запад за другиго. Да се моли човек само когато е обърнат към изток, това е специфична идея. Да се моли само в църква, и това е специфична идея. Човек трябва да се моли навсякъде и по всяко време”.

...

„Тъй че помнете: Специфичните идеи са преходни величини, а общите – постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външен и вътрешен живот, изучавайте общите идеи и ги прилагайте в живота си”.