Йордан Анов Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) Човек е остров в морето от лица, блъскан от черните вълни на тъжни погледи, брулен от ветровете измъчени усмивки. Бориш се и вкусваш солта на загубения пламък, забравения вътрешен уют. В търсене на себе си намираш залив, тих и скрит, завръщаш се, за да общуваш със собственото аз. Сподели, за твоя пристан, за своето време за себе си! Редактирано Май 4, 2008 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Човек е.... Красота или омраза, каквото пожелае обиква и става него - своя пристан... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Когато бях юноша си казвах, че за мен има три истински неща: футбола, хеви метъла и книгите. В тия неща не включвах сестра си, защото колкото и да обичах Трите Неща, за мен бе недопустимо те да се намират в един ред с Някого. Както (почти) всяко момче смятах, че образователната система всячески се опитва да ме направи посредствен, колкото е самата тя, затова моята устоя и моето въоръжение бяха все тия три неща – футбола, хеви метъла и книгите. Във футбола постигнах умението да се съотнасям с другите хора, с хеви метъла достигнах емоционална зрялост, а към книгите развих религиозното си чувство. Понеже смятам, че интелигентността на мъжа достига своя апогей на 19 години, а към 25 е вече напълно загубена, като само откровените глупаци си мислят, че помъдряват, то за мен е важно днес да съм толкова адекватен в светоусещането си, както бях в юношеството си. Това означава, че докато не чувствам затруднения, живеейки футбола, хеви метъла и книгите, ще имам адекватна идентичност, която да е различна от обикновената социална, профанна идентичност. Моето време за себе си е всъщност цялото ми време. Което означава, че аз играя и гледам футбол, слушам музика или чета книги, независимо какво друго правя. Тоест няма вълни, които да покрият за повече от секунда моя пристан. Редактирано Май 5, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Понеже смятам, че интелигентността на мъжа достига своя апогей на 19 години, а към 25 е вече напълно загубена, като само откровените глупаци си мислят, че помъдряват, то за мен е важно днес да съм толкова адекватен в светоусещането си, както бях в юношеството си. Според моя опит и за жената се отнася. Има и още един предел, около 28 - 30 години, който е важен по друг, по-различен начин. Моето време за себе си е всъщност цялото ми време. И моето също - с изключение на това време, което съм отделила против волята си и за неща, несъществени за мен. А иначе дали ще правя гимнастика, ще изтърпявам безсънни нощи, за да отглеждам дете или ще се развивам / бъхтя професионално, това е все изразяване на себе си. Как - въпрос на приоритети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pise.to Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Късметче, би ли изяснила какво се случва в периода 28-30 г. при жените ! Заинтригувана съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Това е наблюдение от личния ми живот - тогава имах баланс между разумността и смелостта, който довеждаше до изключително голям процент правилни решения, дори на пръв поглед да изглеждат спонтанни. Може да се е включвала и интуицията. По-късно смелостта намаля... но мисля, че беше временно. Също така може и да е строго индивидуално, макар че съм го наблюдавала и при мои познати. Редактирано Май 5, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Досега през целия си живот съм се стремял всичкото време да е само за мен. Отказвах и омаловажавах всички колективни дейности, всички ангажименти. Дори в училище пръв си написвах упражненията, за да ме пуснат да си отида колкото се може по-скоро. Имахме такива уроци, следобяд където ни даваха цял куп упражнения по руски, бяхме целодневна паралелка в началното училище, и който ги направи си отива. Винаги бях пръв. Никога не се запилявах по улиците на път към къщи. Необясним стремеж ме тегли към вкъщи, към спокойния остров на моето пространство. Винаги. Знам, че е крайно, знам че пропускам много. От дете се смятах за различен, разграничавах се от другите, реагирах различно от другите, възприемах света различно от другите. И имах само своето време. За добро или зло не преживях онова, което се преживява в годините, които отминаха. Мислех, че не съм за този свят, че не съм от този свят. В един хубав ден Гуруджи ми отговори следното: "Тогава следващата седмица ще трябва да заминеш за Марс". Това ми отвори очите. Щом съм тук, значи съм оттук и за тук! Но направих през всичките тези години достатъчно, за да опознавам този свят. Тъй като бях вечният наблюдател (и анализатор) на всичко което се случваше около мен. Не се включвах, но постоянно наблюдавах, всичко. И после се връщах сам със своето време. Правех това, което сам реша. Обичах да излизам от рамките на общоприетото. Доставяше ми удоволствие. Празниците бяха най-самотното ми време. Сега вече не знам какво да го правя това време. Нужен е баланс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Има много и различни "светове", всяко същество навлиза в тях според необходимостта, стремежа и наличните си способности да остане в тях. Тези "светове" имат различни имена, общото е че привличат и ангажират. Всеки "свят" има специфично вибрационно ниво което го групира, приближава или отдалечава от другите. Така че дори един "свят" да е малък количествено, той може по вибрационно ниво да е близък до други, много по-големи. Вибрационното ниво е измерител на "световете". Човешките способности са мисълта, чувството и действието, според тях ние избираме "света" в който живеем и този избор е динамичен във времето, така че времето може да се приеме за измерител на ангажираността ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Дублирането на мнението се получи поради сървърен проблем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 (edited) И поради липса на опция "изтрий". Понякога нещо, което сме сътворили, се нуждае от втори прочит от нас самите. Затова е и определяне на времето в рамки - за себе си. А времето, както е казал Достоевски, не е нищо друго, освен отношението на битието към небитието. Бъдещето е миналото, което творим сега. На човека е предоставена невероятната възможност, да съчетае в себе си всички паралелни светове. Дали е осъзнал това, е вече друг въпрос. Осъзнане ли го, понятия като малък и голям свят изчезват, защото провижда, че и най-малкото е проникнато от най-голямото и е негов носител. И тогава разделенията на минало и бъдеще (в частност и тези на личен малък свят и време за себе си) се стопяват, границите отпадат и човек провижда отвъд хоризонта си, че той може да бъде пълновластен господар на вселената единствено битувайки в небитието в точката, където те се сливат, наречена настояще. Понеже му е дадено да бъде. Редактирано Май 7, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Звучи добре, само че не се отнася за човека. Според поговорката: "Не казвай "хоп" преди да си прескочил". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 А понякога от втори прочит има нужда и това, което някой друг казва. Само че, няма и опция " прочети добре написанато". То, ако имаше, нямаше и да има нужда от "изтрий". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Времето за себе си? Разбира се, не е само това , в което правя нещо сама. Разбира се, не е само това на любимите ми занимания. Времето за себе си е времето в което осмислям живота си, моя и на хората, около мен. Чувала съм една поговорка, че е хубаво да се учиш от грешките си, но още по-хубаво било да се учиш от грешките на другите. Не зная дали е така. Даже много се упреквам, когато мисля за събитията в живота на другите. Един глас ми казва непрекъснато да мисля повече за себе си. Но не като доза егоизъм: да мисля само за собственото си благополучие. А като анализ на собствените си постъпки и действия. Много харесвам мисълта: Всеки отговаря само за себе си.И се старая да правя така, да отговарям за себе си. Пък и не зная в постъпките на другите какъв мотив са имали точно, какви чувства са ги вълнували. Правя повече предположения, не съм вътре в нещата. Няма го изживяването. А то е само мое, когато аз самата изживявам нещо. Ето така разбирам израза: погледът да е обърнат навътре, към себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.