Не прави непоискано добро

[mvm]

Искам да ви обърна внимание на два от Вселенските закони.

Вселенските закони достигат до нас чрез Алена. Ето част от нейно интервю:

"Вселенските Закони са 111. Всеки един от тях е съобразен с живота не само на планетата Земя, а и с живота на всички останали планети във Вселената. Това, че ние хората се правим на единствени и неповторими като форма на живот, си е само за наша сметка. Космосът живее пълноценно и без нашето признаване. Вселенските закони са заключени във Вселенската памет. На определен етап на развитие за всяка една планета, те започват да достигат до нея, в онази част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и да ги следва.Първите Вселенски закони, за които получих разрешение от моите Тибетски Учители, публикувани за първи път през 1998 г. са десет. Човечеството трябва да е готово да ги осъзнае и спазва, за да ни е по-лесно да направим нова крачка в духовното си, интелектуално и техническо развитие.

Алена "

4. Твори само поискано добро, за да го получиш

Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не дадено насила. Само и единствено поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори с едно цвете или с едно изречено в очите "благодаря", скоро ни носи същото добро от човека, на когото сме помогнали, или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите. Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора, и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем.

6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло

Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали виждайки го в момент на негова слабост. Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено даденото непоискано добро ни печели врагове, затова не трябва да го даваме в момент на обзело ни съжаление.

Трябваше ми време да осмисля тези закони и да се убедя, че наистина действат. Помислете върху тях и вие. Успех в мисленето

[Латина]

Съгласна съм. Самата аз съм изпитвала неприязън към хора, които са ми помагали - възприемала съм помощта като нежелана намеса в личното ми пространство. И друго, когато някой ми отдаде нещо от себе си - време, енергия, сили, пари, аз се чувствам вътрешно задължена да отвърна със същото. Когато съзнавам, че не разполагам с такъв ресурс, се чувствам раздразнена от създалата се ситуация. В и без това тежкото ми положение трябва да намеря още ресурси да се разплатя, с каквито не разполагам в момента.

Има обаче друга ситуация. Аз съм в затруднено положение и се обръщам към Бог за помощ. Помощта идва чрез някой човек, дори той сам идва и ми я предлага. Тогава аз съм много щастлива и благодарна, че Бог се е погрижил за мене. Благодарна съм също на съответния човек, понеже е отворил сърцето си и го благославям Бог да му върне за добрината, понеже Бог възнаграждава най-добре. Това е поискано добро от Бога, не от човек, и всички са благословени от това.

И направилият добро, и този, комуто е направено, са щастливи. Тази радост създава у човека импулс да прави добро на другите и занапред, когато бъде призован за това - дали от човек, дали от Бог. Понеже Бог живее във всяка жива душа. И когато един човек ме помоли за нещо наистина добро, значи Бог ме моли за това. Не винаги знаем истинските мотиви на другия, понякога те са користни. По тази причина вътрешното ръководство е безцененно в нашия път, да грешим по-малко и да напредваме по-бързо.

Редактирано Май 2, 2008 от latina

[Станимир]

Ние винаги трябва да сме готови да предложим помощта си. Това което не бива да правим е да се стремим да наложим своята помощ по точно определен начин, който считаме за единствен. А помощта може и да е невидима за получаващият я. Можем да помогнем дори и само с вътрешната си съзнателна подкрепа, със своята любов или положителните си мисли. С всяка добра мисъл помагаме и с всяка отрицателна вредим. Нашата добра мисъл ще бъде привлечена от съзнанието на човек настроен на нейната честота и в резултат ще даде допълнителни сили на доброто в него. Извършвайки едно добро дело, ние трябва да имаме предвид, че то не може да бъде прието от всички като такова. Това не трябва да ни огорчава. Доброто дело никога не остава извършено напразно. Ако някой не го приема, това си е негово право. Ние не трябва да налагаме добротата си. Можем да потърсим друг по-подходящ начин за въздействие, а ако не можем да намерим такъв, винаги можем да се помолим за брата си и да го подкрепим мислено. Всъщност може да се каже, че последното е основното и най-важно нещо при всяка една помощ. Това разбира се не означава, че ако можем да предприемем и конкретни действия за да помогнем на някого, трябва да не ги предприемем, защото духовната помощ е по-висша от физическата.

Вършейки добри дела не трябва да се стремим към показност. Това освен че говори за егоизъм, до голяма степен разсейва енергията която влагаме в добрите си постъпки. Как ще ни отвърнат другите не е от значение. Ние трябва да гледаме собствената си мотивация и да не търсим отплата и признание. Последните ще дойдат от това ниво на което е било съзнанието ни когато сме планирали и извършили съответните действия.

[Донка]

Твори само поискано добро, за да го получиш

Поискано:

Кой го иска?

От кого го иска?

Защо го иска?

По чии критерии исканото нещо е определено като "добро"?

Да творим добро (поискано от някого), ЗА ДА получим насреща добро (поискано от нас) - това не е ли формулата на "търговия с изпълнение на желания"?

Такава търговия не води до нищо добро в крайна сметка. нейният единствен резултат са зависимостите и манипулацията.

Мога да творя само онова добро, което поиска от мен лично само Бог (не човек). Творя го не "за да", а защото съм благодарна за всичкото добро, което съм получила, получавам и ще получа от Бог от момента на появяването си на този свят. Има само един начин да го получа - да осъзная, че всичко, което се случва с мен не по моята воля, е за мое добро. Т.е. - дали ще получа доброто, зависи само от степента, в която осъзнавам доколко и защо е добро това, което ми се случва по Неговата воля.

Понякога Бог иска от мен да НЕ изпълнявам поисканото от човека добро - за негово добро. Разбирам го по емоциите и мислите, които възникват в мен спонтанно - когато си представя че върша поисканото от човека добро и когато си представя,че отказвам. Изпълнявам това, което ми е спокойно и радостно да изпълня, с което се чувствам напълно свободна и запазвам положителното си отношение към човека.

[mvm]

Твори само поискано добро, за да го получиш

Поискано:

Кой го иска?

От кого го иска?

Защо го иска?

По чии критерии исканото нещо е определено като "добро"?

кой го иска? - човек изпаднал в беда, или имащ нужда от някаква помощ, дори и да е само съвет

от кого го иска? - от нас

защо го иска? - защото смята, че ние бихме помогнали

по чии критерии нещото е определено като "добро" - по неговите, щом то е поискано от нас, значи за него е добро и той има нужда от него

"търговия с желания" - интересна мисъл. Аз не го разбирам като търговия, защото ние не получаваме нищо , освен една благодарност, евентуално

И какво значи да изпълняваш добро, пискано само от Бог, а не от човек. За теб хората не съществуват ли? И не мислиш ли, че сам Бог е пратил човека при теб да иска да му направиш добро

[Аделаида]

Когато някой е решил да направи добро и е готово за това, той би го направил в зависимост от случая и ситуацията, дори да не са го искали от него. Има и моменти, в които ако някой помоли и поиска от друг да му сторят добро, то не винаги става така. И дори когато не е искано едно добро, то също може да се окаже на време и на място и да помогне. А кой как ще го оцени си е негова работа.

Редактирано Май 2, 2008 от Аделаида

[Донка]

Да - само Бог може да каже кое е доброто за човека, не той самият.

Ще си послужа с пример от практиката ми.

Златка - 5 клас. Стеснително лъчезарно дете, чието темпо и начин на усвояване на езика не съвпадаше с изискванията и програмата в училище. При мен всичко беше цветя и рози - там не можеше да покрие тройката, което много я измъчваше. Причината - работеше бавно и лесно се стресираше, при което забравяше всичко, което знае и може. Като капак майката непрекъснато я "стимулираше" като я сравняваше с другарче, което беше тип "fast learner - бързо усвояващ" и настояваше за отлични оценки в училище. Опитвах се да успокоявам топката, но...

Един ден при мен дойде майката и ме помоли много горещо да дам отговорите на теста, който предстоеше да им бъде даден в училище. Аз бях работила със Златка по него, но не и го бях дала в ръце по ясни причини. Майката ме молеше да направя добро на детето като му дам шанс да изкара по-висока оценка (каквато тя би получила при по-справедлива образователна система). Поддадох се въпреки бурята и угризенията вътре в мен. Слънчевият ми сплит от самото начало ми "крещеше" "НЕ!!".... Послушах поисканото от майката добро, не него....

Три дни по-късно от други деца разбрах какво се беше случило... Майката не беше упражнявала Златка по дадените от мен отговори, а ги беше направила на "пищов". Златка беше направила "поискано добро" на другите деца, които били също зле по английски - дала им да препишат пищова. Учителката, разбира се, научила всичко и сменила контролната с нова - много по-тежка от старата. Почти никой не се справил. За това пред целия клас обвинили Златчето, което и причини силна депресия и дълго време отказваше да ходи на училище заради английски.....

Кой беше причинил на детето това страдание? - Аз и моето "правене на поискано добро". Послушах човека и неговата представа за добро, не послушах Бог.

Това беше урок за цял живот - никога повече по никакъв повод не повторих тази грешка. Слушам само Бог - така както аз си го усещам... в слънчевия сплит.

Редактирано Май 2, 2008 от Донка

[mvm]

Извинявай, Донка, че ще го напиша, но ти си постъпила ужасно и много погрешно.

Вместо да даваш на детето верните отговори от теста, трябваше да убедиш някак си майката, че това не е добро за детето й, и това не е начин за висока оценка. А дори и да не успееше да я убедиш, не е трябвало да даваш отговорите.

Незнам защо така си постъпила. Аз не бих направила това в никакъв случай, ако ще майката да ми се сърди до края на живота ми. Сигурно защото когато имам позиция по даден въпрос и съм убедена, че е вярната, аз я отстоявам до дупка и на всяка цена.

И с този пример малко излизаш от контекста на закона. Исканото от майката добро, всъщност не е добро за никой. Мисля, че и самата майка го е осъзнавала. А пък ако не е, толкова по-зле за нея.

Да, сега като ти прочетох пак поста, така е, майката е знаела, че постъпва некоректно. Още по-глупаво от нейна страна да направи пищови. Боже, какви хора има само. И всичко това заради някаква ненужна амбиция.

Надявам се , разбираш, майката идвайки при теб, е била с ясното съзнание, че това не е добро, но е най-лесното за детето и. И се е направила на актриса, за да те убеди.

Мисля, че законът за доброто не важи за такива случаи на поискано "користно добро"

Твоят пример ми даде повод за размисъл

Редактирано Май 2, 2008 от mvm

[veselinvalchev1981]

Искам да ви обърна внимание на два от Вселенските закони.

Вселенските закони достигат до нас чрез Алена. Ето част от нейно интервю:

"Вселенските Закони са 111. Всеки един от тях е съобразен с живота не само на планетата Земя, а и с живота на всички останали планети във Вселената. Това, че ние хората се правим на единствени и неповторими като форма на живот, си е само за наша сметка. Космосът живее пълноценно и без нашето признаване. Вселенските закони са заключени във Вселенската памет. На определен етап на развитие за всяка една планета, те започват да достигат до нея, в онази част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и да ги следва.Първите Вселенски закони, за които получих разрешение от моите Тибетски Учители, публикувани за първи път през 1998 г. са десет. Човечеството трябва да е готово да ги осъзнае и спазва, за да ни е по-лесно да направим нова крачка в духовното си, интелектуално и техническо развитие.

Алена "

4. Твори само поискано добро, за да го получиш

Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не дадено насила. Само и единствено поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори с едно цвете или с едно изречено в очите "благодаря", скоро ни носи същото добро от човека, на когото сме помогнали, или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите. Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора, и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем.

6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло

Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали виждайки го в момент на негова слабост. Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено даденото непоискано добро ни печели врагове, затова не трябва да го даваме в момент на обзело ни съжаление.

Трябваше ми време да осмисля тези закони и да се убедя, че наистина действат. Помислете върху тях и вие. Успех в мисленето

Не съм съгласен с Алена,а и в лекциите на Дънов няма нищо подобно.Прави се добре без да очакваш нещо в отплата.Като направи човек добро,той и се чуства добре,дори знам и от Ванга и от Дънов,че като се прави добре е хубаво никой да незнае.

[Efirna_Nejnost]

Да - само Бог може да каже кое е доброто за човека, не той самият.

С тази мисъл определено ще се съглася, от опит съм го разбрала, че е точно така!Само Бог знае кое е добро за човека!Човек много често в лутанията си, прави грешката да избере доброто което той мисли, че е добро, а в последствие се оказва, че е зло за него!Тогава страда!Човек трябва да се учи-да разбира кое е добро и кое зло за него! Определено не е лесно!

[mvm]

из спомените на Петър Камбуров:

Накрая и аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. - Тази нощ, когато бях вън при пътната врата, премръзнал, Вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата?" Учителя отговори: "Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта,единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзовеш, това върви го пътя на насилието".

[dimitar]

"Efirna_Nejnost Публикувано на May 18 2008, 17:18

С тази мисъл определено ще се съглася, от опит съм го разбрала, че е точно така!Само Бог знае кое е добро за човека!Човек много често в лутанията си, прави грешката да избере доброто което той мисли, че е добро, а в последствие се оказва, че е зло за него!Тогава страда!Човек трябва да се учи-да разбира кое е добро и кое зло за него! Определено не е лесно! "

Много е лесно даже. Тъй като Душата е част от Бог, т.е. Душата е Бог е необходимо да се вслушваме в това, което тя ни говори. А тя ни говори с чувства и емоции. Когато се чувстваме добре от някоя мисъл или емоция, значи ние сме едно с Душата, с Бог. Обаче намеси ли се разума започва разколебаване и тогава казваме "Определено не е лесно". Послушай сърцето си. Един от начините е медитация. Колкото по-често си в такова състояние то тогава ти ще можеш по-лесно да се вслушваш какво ти "говори" Душата.

[Guest BlueHawaii]

Затова старите хора повече четат, повече учат, а младите са много разсеяни, освен ако младият се е родил някой гений. Та едно скръбно състояние представлява в природата един плюс. В известен случай то може да означава зло. Значи, в известна епоха злото е плюс, то има надмощие, а в друга епоха доброто е плюс, то има надмощие.

(– Нали човек дружи с много хора?) – Не, в даден случай човек може да дружи само с едного, а другите оказват само известно влияние върху него. Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? (– Със Слънцето.) Да, Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного, а другите оказват влияние върху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи.

Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял.

Нека разгледаме сега триъгълника ACB.

Кой е човекът, който прави добро? – Най-добрият е този, който представлява триъгълника ACB. В такъв случай триъгълникът DOE представлява най-лошия човек. Тези двама души са активни, показват движение. Те са от една съща категория. Освен тях ние имаме още: най-добър лош човек и най-добър добър човек; и двамата са активни, също образуват една категория. Най-после имаме и трета категория хора, а именно: най-лошият добър човек, който не прави добро и най-лошият лош човек, който не прави зло. Тези хора са негативни. Но този, който не прави зло, е по-добър, въздържа се от злото; а онзи, който не прави добро, е по-лош в случая.

Ученикът: Това нещо можем да означим по следния начин: добър, не прави добро – Д. Н. Д. (+ −). Той е добър човек, значи плюс (+), обаче не прави добро минус (−). За другия човек казваме: лош, който не прави зло – Л. Н. 3. (−+). Това значи: той е лош минус (−), обаче не прави зло, значи плюс (+).

Учителят: Сега да приложим закона. Да кажем, че в дадения случай вие правите добро. После вашето състояние се сменя и казвате: не искам да правя добро. Някога става и обратното. Например имате един престъпник, който убива сина на някой гражданин и го осъждат на смърт, понеже прави зло, лош човек е той. Питам: може ли да се измени неговата съдба? – Може. Ето при какъв случай: този престъпник избягва от затвора, минава покрай една река и вижда, че царската дъщеря се дави. Той се хвърля и я избавя. В това време го хващат. Питам: ще приложат ли смъртното наказание върху него? (– Няма.) Да, няма да го приложат, понеже той спасява дъщерята на царя. Значи неговото наказание се анулира. Това се случва в живота. Затова някой човек, като извърши едно престъпление, трябва да извърши и едно добро, т.е. той трябва да избави царската дъщеря, за да не приложат върху него смъртното наказание. Най-първо той е направил едно престъпление, минус (−), а после е направил едно добро, плюс (+), компенсира се. Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява. Всяко страдание в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш. Затова именно вие трябва да се стремите да използвате за добро всичките условия, които ви се дават. Те са за вас плюс. Ако този престъпник каже: нека се дави царската дъщеря, няма да я спася! – присъдата му ще се приложи,

Съграждане на доброто

Няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса, наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човек пък придобива знания, но често губи от придобивките си. Днес спечели нещо, на другия ден изгуби част от спечеленото; днес се натъкне на доброто, на другия ден – на злото. Той се движи между плюсове и минуси и в края на краищата придобивките излизат по-малко от загубите. Както се получава при горенето на дърва и на въглища? Топлина и пепел. Топлината е плюс, пепелта – минус. Топлината е движение на въздушните частици; движението пък създава условия за работа – плюсове в живота, а пепелта се използува за тор. Който знае как да използва пепелта, по-добър тор от нея няма; който не знае как да я използва, по-лош тор от нея няма. Не е важно какъв тор е пепелта; важно е човек да прилага доброто за подкрепа на науката, на изкуствата, на отношенията между хората – на целия живот.

Днес от всички хора се иска приложение на доброто в живота като нов начин за подмладяване, за усилване на способностите, за закрепване на здравето. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. Ако човек не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промяна не може да стане в живота му. Всеки сам може да подобри условията си; всеки сам може да произведе промяна в своя живот. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.

Закони на доброто

Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живейте в святост и благочестие.“ И в това отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога не прави добро, кой стои по-горе? – Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън. Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: Любов към Бога, Любов към душата си и Любов към ближния.

Ще се стопи

Сега ще ви дам няколко изречения за размишление.

~ След като си ял сладки круши, не яж киселици.

~ След като си пил сладък сок, не пий пелин.

~ След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели.

~ След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан.

~ След като си изказал една велика мисъл, не ѝ прави затвор.

~ След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец.

~ След като си нагостил някого, не му взимай пари, не го глобявай за яденето. Плаща ли ти, глобяваш го.

~ Не се вкисвай, когато те подквасват.

~ Не давай маслото си, когато те чукат.

~ Не плачи, когато те бият.

~ Не благодари, когато те мият.

~ Благодари само тогава, когато знаеш, че Любовта е с тебе и виждаш какво тя върши.

~ Знанието от едно място не идва, и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината.

~ Любовта през една уста не говори. Хиляди са устата на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста.

~ Един е Духът, много са духовете.

~ Един е Бог, много са душите.

~ Един е Бог, много са Божиите синове и дъщери.

~ Едното е цялото, многото са части на цялото.

~ Едно е името на цялото, неизброими са имената на частите.

~ Истинският път няма пътеки.

~ Път, който има много пътеки, той е път на света.

~ Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа.

~ Път, който има прах, той е път на заблуждения.

~ Път, който няма никакъв прах, той е път на светлината.

~ Мрачното небе е небе на тъмнината.

~ Ясното небе е небе на светлината.

~ Живот, изпълнен с мъчнотии, е живот на страдание.

~ Живот, изпълнен с блага, е живот на веселие.

~ Ходи там, където светлината ходи.

~ Слизай там, където водата слиза.

~ Работи там, където Духът работи.

Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините.

Което остарява

[Olq3]

Ако знаеш колко си прав, dimitar!

Сърцето никога не ме е подвеждало, никога.

Не мога да кажа същото за разума обаче, за съжаление.

Неведнъж съм взимала решения, вслушвайки се предимно в него.

И съм грешала, пренебрегвайки гласа на сърцето.

[Guest Fut]

Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти:

"УЧИТЕЛЮ, чух че си много мъдър, научи ме, КАК ДА ПОМАГАМ НА ХОРАТА?"

Буда му отговорил:

" ЗА ДА ПОМАГАШ, трябва да те има.Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш"- и потънал отново в медитация.

http://www.occultism.biz/content/view/254/46/

[Роси Б.]

4. Твори само поискано добро, за да го получиш.

6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло.

Няма да коментирам, ще разкажа своята случка от днес. Преди една година, без да ме моли, направих презапис на един диск и го подарих на моя колежка. Моят е оригинал и си е при мен. Тези дни се налага доста често да го ползвам. Онзи ден, тя ме помоли да й услужа с моя диск. Дадох й го, но после си го взех, защото ми трябваше и на мен. Вчера тя пак го поиска, аз й го дадох, но снощи реших да й направя втори презапис. Стана ясно, че ни трябва по едно и също време и на двете. Днес й го дадох, като стана ясно, че тя първият презапис го е хвърлила някъде в къщи и даже не знае какво се е случило с него. А до края на деня ми се развика по друг въпрос без причина.

Нищо ненормално според номер 4. и номер 6. като си правя сега анализ на ситуацията.

[Слънчева]

Ако направя добро, без да мисля и търся отговор, то едва ли ще е зло. Ако не сме привързани към резултата, а действаме в момента според ситуацията, няма зло.

Пример-в гората виждаме оплетен сокол, ранен. Няма да се замислим и му помагаме. Да, той е уплашен и ни кълве. Но удовлетворението от освободената птица си струва болката...

Пример-пада дете или възрастен на улицата. Без да мисля му помагам. Майката или близък на възрастния ми се сопват, да не се бъркам... Усмихвам се и отминавам.

Аз отговарям единствено и само за своите собствени действия и намерения.

Можеш ли да прощаваш?

Прави добро, въпреки това

Истински добрият човек, няма нужда от закони, за да прави Добро!

Редактирано Декември 11, 2009 от xameleona

[Ася_И]

Може малко да изместя темата, но не ви ли се струва, че правенето на добро е по-лесното? Особено, когато започнеш да си задаваш въпроси като: Кой съм аз? Защо съм тук? и се обърнеш навътре към себе си.

За мен е по-трудно от недобрите неща, които понякога сме принудени или избираме да направим (защото всеки има такива избори) как да изберем по-малкото зло?

[braman]

Може малко да изместя темата, но не ви ли се струва, че правенето на добро е по-лесното? Особено, когато започнеш да си задаваш въпроси като: Кой съм аз? Защо съм тук? и се обърнеш навътре към себе си.

За мен е по-трудно от недобрите неща, които понякога сме принудени или избираме да направим (защото всеки има такива избори) как да изберем по-малкото зло?

Нещо не можах да те разбера. А всъщност говориш за обикновенни неща. Би ли пояснила малко?

[Станимир]

4. Твори само поискано добро, за да го получиш.

6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло.

Първо трябва да се уточни гледната точка. Можем да разделим доброто на:

1) добро от наша гледна точка;

2) добро от гледна точка на този към когото е отправено;

3) добро от гледна точка на цялото от което сме част.

От първите две гледни точки преценката винаги може да е погрешна. Аз преценявам, че нещо е добро и го правя. Другия може да прецени, че действията ми са погрешни. Истината е, че грешка е възможно да допусна както аз, така и той. Той може да оцени действията ми като недобри, но те въпреки всичко да окажат положителни последствия. И тука е по-важно положителните последствия да обхванат цялото, отколкото него. Аз правя добро не само заради другия, а заради цялото. Другият е само част от цялото.

Разбира се винаги е най-добре да има сътрудничество, но то невинаги е възможно.

Шестото правило не го разбирам. Човек не бива да върши нещата воден от мисълта за заплащане (възмездяване или възнаграждение).

[Розалина]

Искам да ви обърна внимание на два от Вселенските закони.

Вселенските закони достигат до нас чрез Алена. Ето част от нейно интервю:

................

4. Твори само поискано добро, за да го получиш

....................

6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло

Трябваше ми време да осмисля тези закони и да се убедя, че наистина действат. Помислете върху тях и вие. Успех в мисленето

из спомените на Петър Камбуров:

Накрая и аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. - Тази нощ, когато бях вън при пътната врата, премръзнал, Вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата?" Учителя отговори: "Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта,единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзовеш, това върви го пътя на насилието".

Май се получава ефекта на 100 -тната маймуна от оня пример,който всъщност визира колективното съзнание и неговото съзряване.

Скъпи приятели,мислех,че съм приключила за себе си с темата за непоисканото добро.Занимаваше ме през 2006 година и когато случайно попаднах на един брой на сп."Кармичен кръг" ,в който за пръв път прочетох израза непоискано добро с коментар,въздъхнах с облекчение .Тогава,тази постановка ми даде яснота,отговор на въпроси от моя личен микросвят.Моите случки,общувания,преживявания.

Преди дни тук се отвори тема за Вселенските закони и аз изненадващо и за себе си се издразних на формулировките на Алена.Пак размислих.Установих,че съм променила отношението си към въпроса,но понеже ми доминираше неприемане на автора реших да не участвувам в обсъждането,защото осъзнавам,че не е добре да съдя,а все това ми излизаше напред.

Но когато днес на обяд срещнах една приятелка и тя започна да ми казва нещо с израза"И все пак това непоискано добро има различни нюанси и аспекти",аз се сетих за примера със 100 маймуна.Очевидно все повече хора имаме нужда да разгледаме отново и заедно тоя въпрос.

Та реших все пак да публикувам последните си мисли по въпроса.

Първо реабилитирах в себе си, спонтанно Алена,ама не заради някакво трябва,а защото осъзнах по някакъв начин следното:

Едва ли Алена и нейните тибетски учители ,не са на ясно ,че формулировката и не е докрай прецизна.Тогава защо я пуска в тоя вид?Ами защото си има целева група.Така формулирани нещата служат да събудят вниманието към въпроса.А от там насетне който продължи да търси,ще намери.

Второ,по същество,въпроса е наистина нееднозначен.

Разковничето е в употребата на думата добро.

Колкото и да изглежда ясна тази дума има човешки и духовен смисъл.

Това,което изглежда добро от човешката камбанария може и да не е добро в плана на Вселената.

Пример:

Богат и успял човек среща пред ЦУМ дете,бедно,сиротно и изоставено.В душата му се ражда желание и той осиновява детето.Обича го ,грижи се,дава образование и всичко.Променя съдбата му.

Разсъждение:

Със сигурност това добро е непоискано.

Възможно е в основата на спонтанния порив да стои отработване на стари кармични взаимоотношения между двете души.Тогава непоисканото добро си е съвсем нормално и няма защо човека да се притеснява,че е нарушен вселенски закон,не мислите ли?

А е възможно и да няма такава стара карма.

Тогава евентуалното заплащане със зло зависи от нивото на развитие на душата получател на непоисканото добро.Ако тя приеме и отвърне с благодарност,няма да има последствия за даващия.

Но ако тя има да решава задачи,на които това непоискано добро пречи ,отклонява от пътя,тогава ще се реализира правилото.

Та като си мислех тия всички неща ,без да съм съвсем сигурна дали правилно хващам връзката,реших,че трансформирам за себе си правилото на Алена така :

Въздържайте се да правите избор вместо друг човек и за сметка на друг човек,ако той не го е поискал,защото така вие нарушавате правото му на свободен избор или го отклонявате от избрания от него път,а това нарушение не се допуска от Вселената.

От гледна точка на цялото,от което сме част,според класификацията на Станимир, ми харесва тази мисъл на Учителя:

"Днес искам от вас да направите най-малкото добро.Няма живо същество,което да не прави най-малкото добро.В малкото добро се крие силата на Бога.В най-малката любов се крие силата на Бога.Търсите ли Бога,очаквате ли някакво благо,ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката любов."

"Родени от Бога"

Лекция на Учителя -05.01.1944 ,из том "Новият светилник' ООК изд.Бяло братство

Редактирано Декември 11, 2009 от Klaudia

[Пламъче]

Не трябва да се прави непоискано добро ,защото човекът който прави доброто изхожда от собствените си критерии за добро.Другият човек(на когото се прави добро) може да има други критерии.

Доброто за единия може да е лошо за другия и е нормално той да отвърне със зло.

[Станимир]

Не трябва да се прави непоискано добро ,защото човекът който прави доброто изхожда от собствените си критерии за добро.Другият човек(на когото се прави добро) може да има други критерии.

Доброто за единия може да е лошо за другия и е нормално той да отвърне със зло.

Защо да е нормално, той да отвърне със зло? И трябва ли това, как ще ни отвърне другия, да има по-голямо значение за нас, отколкото реалната полза от действието ни, пък дори и тя да остане незабелязана от този, за когото се отнася?

[Добромир]

Дотук май се смята, че е задължително ако и двамата смятат нещо за добро и доброволно единия го дава на другия, то наистина да е добро изобщо?! Е, не съм толкова сигурен. Например, ако една майка много глези детето с шоколадчета, тя си мисли, че е добро, то доброволно ги приема и също мисли, че са добро, но се разболява и лекарят открива алергия към шоколада. Е? Явно най-напред преценката трябва да се прецизира при нужда с помощта на по-осъзнат по отношение на проблематиката човек и тогава да се правят другите изводи!

[Пламъче]

Не трябва да се прави непоискано добро ,защото човекът който прави доброто изхожда от собствените си критерии за добро.Другият човек(на когото се прави добро) може да има други критерии.

Доброто за единия може да е лошо за другия и е нормално той да отвърне със зло.

Защо да е нормално, той да отвърне със зло? И трябва ли това, как ще ни отвърне другия, да има по-голямо значение за нас, отколкото реалната полза от действието ни, пък дори и тя да остане незабелязана от този, за когото се отнася?

Ще ти дам примери.

Една майка винаги иска най-доброто за детето си.Синът има жена която го тормози,но той я обича.Намесва се майката,като мисли че прави добро на детето си.Следва развод.Синът е нещастен и цял живот няма да прости на майка си за "доброто" което му е сторила.

Две приятелки.Едната богата,другата бедна.Богатата не пропуска случай да направи добро на бедната под формата на храна,дрехи и т.н.Обаче бедната е честолюбива и тези благодеяния я карат да се чувства унизена.Започва да злобее и не пропуска случай да отвърне на непоисканото добро със зло под формата на клюки и интриги.

За съжаление в днешното общество наистина е нормално да се отвръща на непоисканото добро със зло.Дано греша!