Психология на непристойната постъпка

[selsal]

Имало е – някога – две момченца (второто момченце било момиченце). Случило се и двете момченца да извършат нещо… порицателно. Тогава били попитани:

- Ти, моето момче, защо направи това?

- Без да искам – с мъка отговорило второто момченце, и срам било, и наведена глава.

- А ти, моето момче, защо направи това? – обърнали се към първото момченце.

- Нарочно – отговорило то и никак не отстъпвало в очите си от извършената непристойност.

- Но защо го направи нарочно? – попитали отново първото момченце.

А то рекло, посочвайки второто момче:

- Ами той защо го е направил без да иска?

----

Коя постъпка е непристойна?

Непристойна ли е непристойната постъпка?

Какви са мотивите за непристойната постъпка?

Какво означава срама от собствената непристойна постъпка?

Какво означава отказа от осъзнаване на непристойната постъпка?

Кой си ти? Първото момченце? Второто момченце? Занимаващият се с постъпките на двете момченца? Или някой четвърти?

[Силвия СД]

Или с други думи - ти от кой тип хора си - от тези, които се срамуват, че вършат нещо, но го вършат или от тези, които обичат да нарушават правилата само напук - ей така видите ли аз мога да ги наруша нарочно, или пък от хората, обичащи да раздават правосъдие, за които е известно, че по този начин порицават несъзнателно неистовото си желание да направят въпросната непристойна постъпка, криейки това и от себе си.

Или си някой, който прави нещо не напук, не се срамува, не осъжда, а защото така му харесва и не изпитва ни най-малко чувство на вина от това.

[Ники_]

Или с други думи - ти от кой тип хора си - от тези, които се срамуват, че вършат нещо, но го вършат или от тези, които обичат да нарушават правилата само напук - ей така видите ли аз мога да ги наруша нарочно, или пък от хората, обичащи да раздават правосъдие, за които е известно, че по този начин порицават несъзнателно неистовото си желание да направят въпросната непристойна постъпка, криейки това и от себе си.

Или си някой, който прави нещо не напук, не се срамува, не осъжда, а защото така му харесва и не изпитва ни най-малко чувство на вина от това.

Има, Силве.

Адолф Хитлер е един такъв пример.

[Силвия СД]

Нещо връзката ми се губи - не разбрах какво да има. Някой пита ли тук нещо от рода на "има ли"?

[Ники_]

Нещо връзката ми се губи - не разбрах какво да има. Някой пита ли тук нещо от рода на "има ли"?

Е, сама пишеш за имането на връзка.

Писах, че има такова съчетание, което ти предложи като вид в края на поста си.

С това подтвърждавам съществуването на тази възможност, защото "или" според мен очертава наличието на възможност.

[selsal]

Непристойността иде, щом съзнанието ми бъде споходено от мисълта, че съм видян какво върша. Коренът на непристойността е в очите на другите.

Тоалетната е уединено място, за да не бъде виждан човек. И макар почти всеки да е убеден, че в тоалетната не се вършат непристойни неща, други очи, освен моите очи, най-често са нежелани в уединеното място.

Спалнята е уединено място, за да не бъдат виждани двама души, от някой трети. Докато моралистът се възмущава от непристойността, воайорът е привлечен от нея. Но и моралистът и воайорът са третият, който по един или друг начин, винаги се намъква в чуждите спални.

Духовното учение, за да е духовно, винаги страни от обичайната светска нагласа и в тоя смисъл е уединение. В случая група от хора имат неща, които не разкриват на всички. Много привидно духовни учения са ексхибиционистични, те крият, за да разкрият изведнъж всичко.

----

Непристойността е разбирането за недопустимост в очите на другите.

Защо една постъпка би била недопустима?