Силвия СД Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Станимир А предположенията могат да бъдат верни, но могат и да не бъдат. Да битува съзнанието в предположения означава, че не участва в играта. Тоест, не е в час. bee_bg Не можем да си играем със съдбата, защото не я ''контролираме'' може би донякъде със живота си . Как мислиш - не са ли едно и също съдба и живот? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Абсолютно всяко наше действие, както и всяко бездействие Е съдбоносно - не само писането/четенето в този или друг форум, но и почесването по носа дори . Ти ме разби.Признавам, че почесването го направих / /. Шегата настрана. Въпросът ми търсеше друг отговор от MVM. За Виртуалното пространство и виртуалното поведение имаше друга тема, в която доста се писа. Вероятно съм се поучила от там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Игри - дал Господ. Някои от тях, обаче, са опасни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 bee_bg Не можем да си играем със съдбата, защото не я ''контролираме'' може би донякъде със живота си . Как мислиш - не са ли едно и също съдба и живот? Наистина не съм наясно, мисля че съдбата включва нещо повече от живота ни и фактори за които дори и не предполагаме. п.п. всъщност можем да си играем, но не и да я ''надхитряме''. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Абсолютно всяко наше действие, както и всяко бездействие Е съдбоносно - не само писането/четенето в този или друг форум, но и почесването по носа дори . прочее "Като ви чета започвам да си ви представям как вървите по улиците и се озъртате за всяко грачене на птица, за всяко преминаващо куче, как и защо ще премине и какво ще направи, за всеки полъх на вятъра, по какъв начин ще заклати листата. Извинете, но така ми изглежда. Сигурно ви е страх и от черните котки, ако ви минат път Живейте бе хора, ......................" написа MVM Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Така ли? Ангажира ли му вниманието? Ще му го ангажира, ако той иска това да види. Смъртта е неизбежна част от нашия живот, но някой прекалено много мислят за това, други не, въпрос на гледна точка. – mvm Както животът, така и смъртта имат особената способност да занимаят човек без да се интересуват дали той иска да ги види (изправи срещу тях), или не. Основният философски, а и основният духовен въпрос засяга смъртта. Да се твърди, че някой прекалено мисли за смъртта, е светско твърдение, което не може да си представи мисълта за смъртта извън депресивното светоусещане. ---- Според мен отношенията със съдбата са наистина двустранни, но! Не са равностойни. Не мисля, че верният глагол е “предизвикване” на съдбата. Това (играенето със съдбата) го правят “петлетата”. Самото разбиране, че съдбата се предизвиква, съдържа в себе си антагонистично отношение към нея; нещо от типа “съдбата е силна и не ме обича, но пък и аз съм силен, и аз не я обичам”. Само разумният човек може да застане пред съдбата и едновременно да воюва, и да другарува с нея. Съдбата е някой, който ни превъзхожда във всяко отношение, според вавилонците, дори боговете са подвластни на Еймармене (Съдбата). Разумността – която включва в себе си дълбокото разбиране, интуицията и волята, – е шансът на човек не да победи съдбата, а да я заинтригува. Защото на съдбата и е много скучно. Тя е заобиколена от безброй самонадеяни и слабовати глупци, които размахват юмруци или жално се молят, но така и не са способни да сторят нещо интересно, вълнуващо. И съдбата им стисва душиците. А няма по-голяма справедливост от несправедливостта, с която съдбата се отнася към човек. Редактирано Май 5, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Мисля си, че Съдбата има такова отношение, каквото и ние към нея... Или ние си я чертаем, рисуваме... Понякога е добре сам да се изпитваш да разбираш себе си и докъде си стигнал в Пътя... За мен ''праведно живеене''е етикет, има просто Живот, който ни учи. Редактирано Май 5, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Толкова много мнения, че направо се обърках, кой си играе със съдбата, кой я предизвиква, кой другарува с нея, кой й чете знаците, и кой не. Пишем, пишем тук ала-бала и направо си предизвикваме съдбата, всичките ей така накуп както сме. На съдбата не са й нужни думи. Всеки си разбира съдбата както си иска и си защитва мнението, което е нормално. Съдба или живот? Има ли значение, няма. Наречете го както искате. Това е един театър, в който ние сме главните атристи, но друг дърпа конците. Писах го някъде и ще го повторя: "Животът е това, което ни се случва, докато ние си правим планове" Така е, помислете и ще видите, че е така. Затова ви и казах - живейте, живейте тук и сега, живейте докато съдбата ви дава тази възможност. за Дина: Аз не правя разлика между виртуално и реално общуване. Особено в този форум, където се надявам хората да са искрени в постовете си, както съм и аз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Така ли? Ангажира ли му вниманието? Ще му го ангажира, ако той иска това да види. Смъртта е неизбежна част от нашия живот, но някой прекалено много мислят за това, други не, въпрос на гледна точка. – mvm Както животът, така и смъртта имат особената способност да занимаят човек без да се интересуват дали той иска да ги види (изправи срещу тях), или не. Основният философски, а и основният духовен въпрос засяга смъртта. Да се твърди, че някой прекалено мисли за смъртта, е светско твърдение, което не може да си представи мисълта за смъртта извън депресивното светоусещане. ---- Според мен отношенията със съдбата са наистина двустранни, но! Не са равностойни. Не мисля, че верният глагол е “предизвикване” на съдбата. Това (играенето със съдбата) го правят “петлетата”. Самото разбиране, че съдбата се предизвиква, съдържа в себе си антагонистично отношение към нея; нещо от типа “съдбата е силна и не ме обича, но пък и аз съм силен, и аз не я обичам”. Само разумният човек може да застане пред съдбата и едновременно да воюва, и да другарува с нея. Съдбата е някой, който ни превъзхожда във всяко отношение, според вавилонците, дори боговете са подвластни на Еймармене (Съдбата). Разумността – която включва в себе си дълбокото разбиране, интуицията и волята, – е шансът на човек не да победи съдбата, а да я заинтригува. Защото на съдбата и е много скучно. Тя е заобиколена от безброй самонадеяни и слабовати глупци, които размахват юмруци или жално се молят, но така и не са способни да сторят нещо интересно, вълнуващо. И съдбата им стисва душиците. А няма по-голяма справедливост от несправедливостта, с която съдбата се отнася към човек. Ах, как ми хареса това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 И на мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 И на мен. Благодаря, Selsal! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 (edited) Защото играта със съдбата не е дребнави игрички на криж-миж от страна на дребни душички. Тя е невероятно красив танц, на който съдбата кани всекиго за партньор. А вече според човека зависи дали: -- да откаже този танц, ако се страхува от танцуването (защото за мен няма хора, които не го умеят, а само такива, които се страхуват от това), като по този начин се изолира извън събитията в живота си, прехвърляйки отговорността изцяло на някой друг/нещо друго и остава пасивен наблюдател, често и коментатор на танца на другите, -- дали да приеме и да следва стъпките на партньора - съдба в танца, т.е. да се оставя робски на събитията и тя да го владее напълно, поради което да натежават понякога трудните стъпки или -- да участва равностойно в този танц, като му се отдаде целия - с тяло, душа и дух и допусне партньора съдба толкова вътре в себе си, че тя стане част от него самия, тоест той се превърне в своята съдба, като освен последовател, бъде и производител на стъпки, новатор в танца, на което самата съдба много се радва и което винаги е награждавано от нея с удоволствието, което партньорът й-човек изпитва. А по степента на това удоволствие се разбира доколко е силна искрата в човека. Искрата живот в него. Редактирано Май 6, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Когато човек е в края на дните си сигурно съжалява за пропуснатия шанс да си ''поиграе'' със съдбата ...или пък затова, че не е живял праведно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 (edited) Според мен,съдбата на човек се определя от това,как човек мисли,чуства и постъпва,същото се отнася и за общноста и народа. Редактирано Май 7, 2008 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 8, 2008 Доклад Share Добавено Май 8, 2008 (edited) Или по скоро от това как постъпваме ,а от правилната мисъл идва и точната постъпка,на правилното място в точното време Редактирано Май 8, 2008 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.