Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Да си играем ли със съдбата


mvm

Recommended Posts

Станимир

... тънейки в желанието си за контрол и господство поглеждат на нея като на свой роб и пропускат разбирането за най-важното в тази игра. Всъщност, пропускат самата игра.

Това пък в кой го видя?

Точният въпрос е не в кой, а в кое го видя.

Ами в това: Силвия, ти като си такъв шеф на съдбата си, като можеш ТИ да и слагаш знаците, и да я контролираш...

Пример за разбиране на играта със съдбата като вид контрол над нея. Точно това не е играта. Тя не е игрички на шефове и подчинени.

Може би си мислиш че демонстрираш игра със съдбата.

Да деминстрирам? Защо когато вие пишете, вашите постове са споделяне, а когато има други, от корен различни от вашите мнения, то те непременно трябва да бъдат демонстрация... Ако съумееш да си отговориш на този въпрос, ще си помогнеш. Нали ти, Станимир, преди време се опитваше да ме убедиш в това, че ти се стремиш да виждаш само доброто. Като те чета и си мисля, добре че нямам твоите стремежи.

Да търсиш забавление за чужда сметка - да, играта със съдбата е точно това.

Това ли било играта със съдбата - забавление за чужда сметка... Така ли разбирате вие тази игра.

И точно тази игра никой не може да спечели.

Напротив - точно тази игричка, а не истинска игра печели съдбата.

Примерите сте вие...

Линк към коментар
Share on other sites

Да вкараме ли малко конструктивност в обсъждането?

Ясно е, че е по-добре и ние да участваме съзнателно в Играта, отколкото просто Съдбата да си играе с нас.

Мисля, че предложението на mvm беше съвсем добронамерено. И аз искам да се науча да играя по-съзнателна роля в съдбата си и в съдбата на тези, с които съм свързана.

Нека бъдем по-конструктивни с конкретни предложения, изводи и споделен опит.

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

Силвия, или обясни с думи прости какво тогава е за тебе "игра със съдбата"....

Не смятам, че темата трябва да се превъща в словесен дуел,

Ако не си наясно със собственото си становище, не се крий зад коментарии за другите.

Редактирано от maggee
Линк към коментар
Share on other sites

Явно, че днес вали от примери...

Ужасно много се старах повече от простичко да обясня.

Ако някой нещо не е доразбрал, нека добре прочете това:

mvm

Силвия, или обясни с думи прости какво тогава е за тебе "игра със съдбата"..............или млъкни.

Ето точно това не е играта със съдбата - опит да се запуши устата й.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Да деминстрирам? Защо когато вие пишете, вашите постове са споделяне, а когато има други, от корен различни от вашите мнения, то те непременно трябва да бъдат демонстрация...

Защо ли? :hmmmmm:

Нали ти, Станимир, преди време се опитваше да ме убедиш в това, че ти се стремиш да виждаш само доброто.

Стремя се да виждам доброто във всичко - разликата е огромна.

Това ли било играта със съдбата - забавление за чужда сметка... Така ли разбирате вие тази игра.

Така се получава като не се спазват правилата. Аз се опитвам да ги спазвам доколкото мога.

И точно тази игра никой не може да спечели.

Напротив - точно тази игричка, а не истинска игра печели съдбата.

Примерите сте вие...

Това ми прозвуча като обида.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир

Това ми прозвуча като обида.

Думичката обида е много интересна дума в българския език - о-бида... о-бъда.

И думата обич започва със същите букви - о-би.

Когато някой се обижда от нещо, докоснато е болезнено място в него.

Все пак, радвам се - все още сещате тези гнойници в себе си. Защото има и по-страшни варианти.

Асетивност се наричат те.

Линк към коментар
Share on other sites

Пример за разбиране на играта със съдбата като вид контрол над нея. Точно това не е играта. Тя не е игрички на шефове и подчинени. - Силвия

E, какво е тогава.? Съм много проста и не можах да разбера, въпреки голямото ти старание да обясниш. Просто те помолих да дадеш някакъв пример, а не да се изказваш с гръмки фрази, които могат да се тълкуват многозначно и да напъхваш нашите собствени думи в някакви разяснения, които може да са верни в твоите очи, но не са верни в общия случай.

Щом играта със съдбата не е контрол над нея, не е и игра с чуждите съдби, тогава какво е?

Затова ти и казах, ако не можеш да го обясниш, по-добре е да замълчиш, защото съвсем се оплете

Линк към коментар
Share on other sites

като се замисля, всяка смърт, която не е очаквана, е нелепа

И какво значи , че съдбата ВИНАГИ ни предоставяла втори шанс. Е, ние как да го разберем, че да го оползотворим, защото ще е по-благоприятен. Ако тези момчета бяха тръгнали 10 мин по-късно, или бяха тръгнали в друга посока, щяха да са живи

Но на тяхно място щеше да има други...............въобще не ми се мисли

Вие разсъждавате много общо и теоретично, а фактите са налице

Знаете ли , дали утре няма да ви падне саксия на главата от някоя тераса, че да минете по друга улица?

Кой от вас знае? Никой

Няма нищо случайно приятелю,в живота няма място за случайни неща.Всичко което има човек го привлича към себе си,дори и дадена катастрофа,всичко и добро и лошо.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма нищо случайно приятелю,в живота няма място за случайни неща.Всичко което има човек го привлича към себе си,дори и дадена катастрофа,всичко и добро и лошо.

О, да, това го знам, Законът на привличането, където мислите ставали неща. Само че не мога да си обясня този закон, и защо по-често лошите мисли стават неща......а е толкова трудно и добрите мисли да стават неща. Или може би и добрите ни мисли стават неща, но ние хората повече забелязваме лошото, понеже то ни натъжава и стресира....а доброто го приемаме като някаква даденост, която е длъжна да ни се случи

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир

Това ми прозвуча като обида.

Думичката обида е много интересна дума в българския език - о-бида... о-бъда.

И думата обич започва със същите букви - о-би.

Когато някой се обижда от нещо, докоснато е болезнено място в него.

Все пак, радвам се - все още сещате тези гнойници в себе си. Защото има и по-страшни варианти.

Асетивност се наричат те.

Това го казах за да се вгледеш в себе си. Боли ме от начина по който се отнасяш към хората, не се чувствам лично наранен. В играта ти със съдбата виждам маскарад.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

mvm

и добрите ни мисли стават неща, но ние хората повече забелязваме лошото, понеже то ни натъжава и стресира....а доброто го приемаме като някаква даденост, която е длъжна да ни се случи

:3d_137:
Линк към коментар
Share on other sites

mvm, (дебнещата) съдба не е някакъв фатализъм, който каквото и да правим не бихме избегнали, тя не е и суеверие, което постоянно ни отвлича вниманието и поражда тревожност.

Съдбата е усещане за загадъчност, което ни съживява, същото прави съзнанието за Смъртта. Едно такова нещо се случва само при силните натури, ония, които не се натоварват от тежести в съзнанието си, а го укрепват по тоя начин. Това не са мрачни съзнания, а съзнания, които се превръщат в светлина не другаде, а именно в мрака.

Линк към коментар
Share on other sites

Нo selsal, дай да се разберем

selsal

А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква

Това са твои думи, които аз оспорих, не са мои. Кой смята, че съдбата го дебне, ти или аз?

По въпроса мисля като Станимир, който беше казал, че не обръща внимание на Смъртта и смята, че нещата трябва да се вършат не като за последно, а като за първи път. Позовавам се на него, защото аз няма да мога да го кажа по-добре

И въобще що за силна натура е тази, която си мисли, че разпръсква мрака със светлина, но иначе смята, че Съдбата я дебне. Извинявай, но това е признак на слабост, не на сила

Линк към коментар
Share on other sites

Да, да. Аз казвам, че съдбата дебне. (затова сме се разбрали, преди да разбереш, че сме го сторили).

Съдбата не е някакъв негативистки контрапункт в живота. Смъртта също не е черно-бяла противоположност. Всъщност негативиският контрапункт е отношението към съдбата и още повече към смъртта.

С други думи, ако човек гледа смръщено и с неодобрение към смъртта (съдбата е съдба, щото най-вече възвестя личната смърт), то преди всичко тоя човек живее смръщено и изпълнен с неодобрения.

Някой може и да не обръща внимание на смъртта, но пък съдбата има удивителната способност все да му ангажира вниманието. Ние можем да вършим нещата като за първи път, единствено, вършейки ги за последно.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че играта е двустранна и не се знае кой с кого си играе - дали ние със съдбата, дали тя - с нас...

Да предизвикваме ли съдбата, е по-точният въпрос, според мен. Аз съм убедена, че безкрайните игри със съдбата, по-скоро озъбванията срещу Съдбата, неминуемо водят до Провидението не закъснява, рано или късно идва.

Има си, аз ги наричам плутонианци (плутонови хора), за които играта със съдбата е еквивалент на игра със смъртта - да живееш по острието на бръснача, да си на ръба на пропастта, да гледаш върха на обувките си, а под тях да е бездна и въпреки всичко да се усмихваш на ситуацията, виждайки се отстрани. Докато се случва целият този сюжет - за другите проява на ненормалност, а за теб да е единствено усещане за собственото ти обречено битие, да си усмихнат.

Линк към коментар
Share on other sites

Нo selsal, дай да се разберем

selsal

А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква

Това са твои думи, които аз оспорих, не са мои. Кой смята, че съдбата го дебне, ти или аз?

По въпроса мисля като Станимир, който беше казал, че не обръща внимание на Смъртта и смята, че нещата трябва да се вършат не като за последно, а като за първи път. Позовавам се на него, защото аз няма да мога да го кажа по-добре

И въобще що за силна натура е тази, която си мисли, че разпръсква мрака със светлина, но иначе смята, че Съдбата я дебне. Извинявай, но това е признак на слабост, не на сила

MVM,

дай и на мен един пример, моля: Кога или какво за последен път извърши като за първи път?

Линк към коментар
Share on other sites

Да извършиш нещо като за първи път, означава преди всичко да го направиш без предубеждения, без товара който се е натрупал от правенето на това нещо в миналото. Целта е да видиш нещата каквито са в същността си, не външно и да се концентрираш върху целта която си поставил пред себе си. Общо взето това е трудно постижимо, но мисля че всичко стойностно е такова.

Линк към коментар
Share on other sites

Нo selsal, дай да се разберем

selsal

А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква

Това са твои думи, които аз оспорих, не са мои. Кой смята, че съдбата го дебне, ти или аз?

По въпроса мисля като Станимир, който беше казал, че не обръща внимание на Смъртта и смята, че нещата трябва да се вършат не като за последно, а като за първи път. Позовавам се на него, защото аз няма да мога да го кажа по-добре

И въобще що за силна натура е тази, която си мисли, че разпръсква мрака със светлина, но иначе смята, че Съдбата я дебне. Извинявай, но това е признак на слабост, не на сила

MVM,

дай и на мен един пример, моля: Кога или какво за последен път извърши като за първи път?

...

Научих се, (приел несъвършенството си),

да се събуждам като изгрев -

чисто нов... и същия.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир

Това го казах за да се вгледеш в себе си. Боли ме от начина по който се отнасяш към хората. В играта ти със съдбата виждам маскарад.

А нали търсеше да видиш само доброто... Или вече прогледна иззад маската си. Затова те боли. Защото виждаш нещо от себе си, което не искаш, когато я свалиш. Споко, няма страшно, с това се започва само. Нататък е още по-интресено.

В играта.

Мона

Има си, аз ги наричам плутонианци (плутонови хора), за които играта със съдбата е еквивалент на игра със смъртта - да живееш по острието на бръснача, да си на ръба на пропастта, да гледаш върха на обувките си, а под тях да е бездна и въпреки всичко да се усмихваш на ситуацията, виждайки се отстрани. Докато се случва целият този сюжет - за другите проява на ненормалност, а за теб да е единствено усещане за собственото ти обречено битие, да си усмихнат.

Нищо не мога да кажа след тези думи... Освен едно - не въпреки всичко, а точно поради това.

Линк към коментар
Share on other sites

А нали търсеше да видиш само доброто...

Вече казах нещо по въпроса, преди два или три мои поста. Явно си изградила погрешна представа от нащо, което някъде съм казал. Търся доброто във всичко. Т.е. дори и сред злото се опитвам да намеря стоящото зад него добро. Но зло в случая е много силна дума.

Или вече прогледна иззад маската си. Затова те боли. Защото виждаш нещо от себе си, което не искаш, когато я свалиш. Споко, няма страшно, с това се започва само. Нататък е още по-интресено.

В играта.

Виждам много неща. Приемам ги всичките. Поне така си мисля. Но и да не е така, и това ще приема.

А предположенията могат да бъдат верни, но могат и да не бъдат.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Научих се, (приел несъвършенството си),

да се събуждам като изгрев -

чисто нов... и същия.

Защото залезът оставил е следа...

и тръгвам пак във утрото усмихната.

Selsal

"Съдбата е усещане за загадъчност, което ни съживява, същото прави съзнанието за Смъртта. Едно такова нещо се случва само при силните натури, ония, които не се натоварват от тежести в съзнанието си, а го укрепват по тоя начин. Това не са мрачни съзнания, а съзнания, които се превръщат в светлина не другаде, а именно в мрака. "

Линк към коментар
Share on other sites

Някой може и да не обръща внимание на смъртта, но пък съдбата има удивителната способност все да му ангажира вниманието. Ние можем да вършим нещата като за първи път, единствено, вършейки ги за последно.

Така ли? Ангажира ли му вниманието? Ще му го ангажира, ако той иска това да види . Смъртта е неизбежна част от нашия живот, но някой прекалено много мислят за това, други не, въпрос на гледна точка.

MVM,

дай и на мен един пример, моля: Кога или какво за последен път извърши като за първи път?

Да правиш неща като за първи път означава според мене да им се отдадеш изцяло, без да мислиш за последствията, били те добри или лоши...и да си убеден, че това твое действие може да ти донесе още действия за извършване, които не бива да те плашат.....да си даваш сметка, че всяко действие има противодействие, но да не се отказваш

Пример ли искаш...ще ти дам....това, че реших да поостана в този форум

Линк към коментар
Share on other sites

Пример ли искаш...ще ти дам....това, че реших да поостана в този форум

Да пишеш в този форум като за първи или последен път не е съдбоносно

В коя тема сме? Ах, да ! Но игрите във форума едва ли са игри със съдбата. Ако всичко приемем за игра, то тук тя /играта/ често прелива в суета.

Права е Мона като казва:" Аз мисля, че играта е двустранна и не се знае кой с кого си играе - дали ние със съдбата, дали тя - с нас..." не се отнася за виртуалния свят, нали?

Линк към коментар
Share on other sites

Абсолютно всяко наше действие, както и всяко бездействие Е съдбоносно - не само писането/четенето в този или друг форум, но и почесването по носа дори :D .

Суетата прелива отвсякъде, най-много за съжаление в реалния живот. Дори бих казала, че общественото мнение се опитва да ни притиска да бъдем суетни. Тук, във форумите, повече хора (пак не всички), може би точно поради индиректното общуване, си позволяват да бъдат себе си.

Аз също мисля, че Мона е права, но тя никъде не е уточнила, че не се отнася и до виртуалния свят. Ти защо смяташ така Дина?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...