Исус не е бил това

[Florestan]

Здравейте,

Съгласен съм с препоръката. Към такива книги може да се прибави и "От изследването на Акаша" на същия автор. Там, например, се разбира защо нещо, което беше споменато в по-горен пост съвсем не бива да се разбира в смисъла, в който са се опитвали да го изтълкуват в един филм. Става въпрос за това, че много древни религии пазят митове за бог (евентуално човек), който е бил убиван и е понасял това за другите. Като се погледне списъка от този предишен пост, може да се види, че става въпрос за много от създателите и главните богове на древните религии, като Заратустра, Один (скандинавски), Митра (персийски), Аполон или Кришна. Това се обяснява по следния начин: преди да се случат събитията около разпятието и Възкресението, които познаваме, са се случвали в много по-минали времена други събития, подобни на тях, но те не са ставали на земята. Така, на два пъти вече духът на Иисус се е сливал с Христос и е имало подобно събитие на това, което е станало на Голгота, но и двата пъти това е ставало само в духовната сфера. Слизане на Христос на земята все още не е имало. Именно затова, нормално е в старите религии да се пази митът за това, и той се е пазел в различни форми, някои от които са наподобявали част от това, което е станало после на физическо ниво при разпятието и Възкресението. Но навлизане на Христос в физическия свят тогава още не е имало, а реално чак тогава може да се каже, че става възможна връзката с Христос за хората в материята.

Дотогава хората е трябвало да излизат от телата си за да могат да се свържат с Христос и естествено, това са правели малцина.

Затова не може да се говори за християнство преди Голгота, макар че старите религии имат митове за подобни събития. Реално чак след този момент може да се каже, че в действителност Христос поема "всяка сила на небето и на земята". И за това може да се говори за християнство чак след това.

[Добромир]

Привет, ясно е че чрез разсъждения едва ли можем да се доближим до истината по въпроса, но пък и претендиращите за пряко разчитане на записите на Акаша във връзка с християнството са доста, без специално да съм търсил съм попадал на десетина, а сигурно са в много пъти повече... Тези, които съм преглеждал, драстично си противоречат и то не само в тълкуванията, а по отношение на основни факти от живота на Исус тук, на Земята. Според някои е ходил, а според други не в Индия или Тибет; според някои е възкръснал реално, според други се е спасил и даже е имал деца от Мария Магдалена... Питам се, дали повечето от тези хора са виждали нещо, което погрешно са изтълкували като точно отражение на миналото, или пък някои даже са си съчинявали никога невиждани неща, за да им се купуват книжките?!

[robo_baio]

Това което разбирам че той е провядвал гностицизъм. Вяра без догми, канони, ограничения и страх от последствия. Вяра на собственния избор

[Роси Б.]

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и за целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз. В този смисъл трябва да се разбира, че Христос е изкупител на грехове. Така изкуплението на личните грехове се извършва от душата, проводник или носител на Христос, непрестанно, в цяла поредица земни животи на нашето индивидуално Его.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

[braman]

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и за целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз. В този смисъл трябва да се разбира, че Христос е изкупител на грехове. Така изкуплението на личните грехове се извършва от душата, проводник или носител на Христос, непрестанно, в цяла поредица земни животи на нашето индивидуално Его.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г.

Стана ми интересно за Изкупителя Христос. Да, когато човек се свърже с висшето си Аз, наистина и цялостно се изкупва, но възможно ли е и външно такова изкупване? "Всеки трябва да си носи кръста", но Симон Киринееца да не би да помогна на мен? Според мен, всички събития в Евангелието, са някакви тайни. Щом Симон Киринееца е могъл да облекчи пътя на Висшето Същество, макар и не по своя воля, то какво тогава остава за помоща на Христос, която може да даде.

Изкупителят с огромната си любов може да направи невъобразими за малкия ни ум неща. Самата Му любов, като външна действена сила променя и облагородява дори и неискащите това. А какво остава за тези, които Го търсят с цялото си сърце и душа. Да, изкупва им греховете и ако се налага към себе си насочва ударът на кармата.

"Докато не почне да расте в любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя."

Беинса Дуно

[zlatnia56]

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия e превод с някои съкращения на първaта част "Религия" на филма "Духът на времето" – Zeitgeist http://www.youtube.com/watch?v=rs9br09jGoc

целият филм със субтитри може да се изтегли от колибката kolibka.com

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО

Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции. Ако за една минута помислим, че религиозната институция е единствената, която никога не е била докосната от лъжа.Религиозната институция в този свят е в дъното на тази мърсотия. Религиозната институция в този свят е наложена от същите хора, които издигат правителствата ви, проваленото ви образование и ви мамят с интернационалните банкови картели. Защото нашите господари не дават пет пари за нас и нашите семейства. И се притесняват само за това, за което винаги са се грижили, контрол над целия проклет свят.Били сме заблуждавани и откъснати от истината за божественото присъствие във Вселената на този човек, наречен Бог.

Не знам какво е Бог, но знам какво не е.И ако не сте подготвени да осъзнаете цялата истина където и да ни доведе, който и да ни я поднесе, а искате да търсите друг начин, за да правите любимите си неща, тогава някъде по пътя си ще откриете, че сте били замесени в божествена справедливост. Колкото повече се самообразовате, толкова повече разбирате откъде произлизат нещата -нещата стават все по-очевидни, и започвате да прозирате лъжата навсякъде.

"Трябва да узнаете истината и да търсите истината и само истината ще ви направи свободни. Ще разберат, че е трудно...На тези, които поемат власта като истина, А не истината като власт."G. Massey, египтолог

...Защото трябва да ви кажа истината приятели, трябва да ви кажа истината. Става вулгарно.

Трябва да стоите в благоговение пред шампионите на времето на лъжливите обещания и преувеличенията на религията. Помислете над това! Религията всъщност убеждава хората, че съществува невидим човек, живеещ на небето, който наблюдава всичко, което правите, всяка минута във всеки ден. И невидимият човек има специален списък с десет неща, които не иска да правите. И ако направите каквото и да е от тези неща, той има специално място пълно с огън и дим, и жупел и мъчения, и страдания, където ще ви прати да живеете и страдате, да горите, да се задушавате, да викате и плачете завинаги до края на времето.

Но ви обича! Той ви обича.Той ви обича и има нужда от пари. Той винаги има нужда от пари! Той е всемогъщ, съвършен, всезнаещ и мъдър. Но някак си не може да се оправя с парите! Религията има нужда от милиарди долари, не плаща данъци, и винаги й трябва още.

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА РАЗКАЗВАНА НЯКОГА

Това е Слънцето. Още преди 10.000 г. пр. н. е. Историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред този обект. И е просто да се разбере защо. Всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали, и животът на планетата не би оцелял.

Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена. Също така, древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време. Като например: затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия.Това е Кръстът на Зодиака, една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Също така изобразява 12-те месеца на годината, четирите сезона, слънцестоянията и равноденствията. Терминът "зодиак" произлиза от факта, че съзвездията са антропоморфизирани /присвояване на човешки качества на животни/, изобразени като фигури, или животни. С други думи, ранните цивилизации не са следвали само Слънцето и звездите, те ги въплъщавали в сложни митове, включващи тяхното придвижване и взаимовръзки. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например ВОДОЛЕЙ - носител на водата, който носи пролетните дъждове.

А сега за Хор. Той е Богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина, а има враг наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината, или нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. В общи линии, историята за Хор е следната:

Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години, бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика/последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината" ,"Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура. Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал. Кришна от Индия, роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог",."Алфа-та и Омега-та" и мн. др. И след смъртта си възкръсва. Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан "Истината", "Светлината" и много други. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/. Фактически, става дума , че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии. Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Кралят на кралете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника, бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето. Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус, всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето. Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M. Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба", и представянето на ДЕВА е девственица, която вържи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА, място в небето - не на земята.

Има и други много интересни феномени, които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление. Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Исус е Слънцето, с коетоте пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго. Да се върнем на Кръста от Зодиака, символизиращ живота на Слънцето. Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Това не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/, тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година. И древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. От от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ.

И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през три Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен, когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ. И Моисей символизира прехода в новата ера от ОВЕН към ТЕЛЕЦ. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика/телец/ в същата символика.

Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Символиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби. Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера.

В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе". Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ.

И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20. Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност", която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ.

Характерът на Исус, е литературен и астрологичен хибрид, най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие. Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус. Всъщност, литературното сходство между египетската религия и Християнската религия е потресаващо. И плагиатството продължава. Историята за Ной и Ноевия ковчег е взета директно от традицията. Понятието "потоп" се среща навсякъде

в целия древен свят, и включва повече от 200 свидетелства за различни периоди. Трябва ни само един поглед на източник, преди Християнството като Епоса Гилгамеш писан в 2600 пр. н. е. Историята разказва за велик потоп, заповядан от Бог, за ковчег със съхранени животински видове в него, дори за пускането и завръщането на гълъб. Всичко това е запазено в библейската история, измежду многото други сходства. Има плагиатство и в историята за Моисей. За раждането на Моисей се казва, че е положен в тръстикова кошница, пусната по течението на река за да се избегне обичай да се убиват новородени деца. По-късно бива спасен от дъщерята на царя и отгледан като принц. Това бебе и разказът за кошницата идват директно от мита за Саргон от Акад от около 2250 г. пр. н. е. Саргон бил роден и поставен в тръстикова кошница, за да избегне детеубийството пуснат по течението на река. На свой ред той бил спасен от Аки, кралската акушерка. По-нататък, Моисей е познат и като закононосител, донесъл Десетте Божи заповеди. Все пак идеята, че законите идват от Бог при пророк в планината е много стар мотив. Моисей просто е поредният закононосител, в дългата редица приносители в митологичната история. В Индия, Ману бил велик закононосител. В Крит, Минос изкачва планината Дикта, където Зевс му дава свещените закони. Докато в Египет това е Мизис, който носи каменни плочки с написаните на тях Божии закони. Колкото до Десетте Божи заповеди, те са взети направо от глава 125 на египетската "Книга на Мъртвите". И много, много други и всички са атрибути, взаимствани от египетски идеи, дълго предшествували Християнството и Юдеизма. Иустин Философ, един от първите историци и защитници на Християнството пише: "Когато казваме че Исус Христос нашият учител, е заченат без сексуален контакт, разпънат и умира, възкръсва отново и се възнася на небето, ние не предлагаме нищо по-различно от това в което вярваме, гледайки синовете на/Бог/ Юпитер". В различно писание, Иустин Философ казва: "Той бе роден от девственица, приемете го като това, в което вярвате/Бог/в Персей". Очевидно този Иустин и ранните християни знаели, че аналогия на Християнството са езическите религии. Все пак, Иустин Философ имал решение. Щом имал проблеми и грижи, били дело на дявола. Дяволът предвиждал да дойде преди Христос и да създаде собствените си качества в езическия свят. Християнски Фундаментализъм. Очарователно! Тези хора всъщност са вярвали, че светът е бил на 12.000 години. Библията не е нищо повече от астрологичен литературен хибрид , също като митовете на всички религии, преди това. Всъщност, един вид прехвърляне на определена символика на типажа към нов символ, може да намерите в Библията и сами. В Стария Завет е разказана историята за Йосиф. Йосиф бил прототип на Исус. Раждането на Йосиф е чудо. Раждането на Исус е чудо. Йосиф има 12 братя, Исус има 12 последователи. Йосиф е продаден за 20 сребърника, Исус е продаден за 30 сребърника. Брат Юда предава Йосиф, ученикът Юда предава Исус. Йосиф започва делото си на 30, Исус започва делото си на 30. Паралелните сравнения продължават. Нещо повече, има ли някакво не-библейско историческо доказателство, за някоя личност, живяла под името Исус, син на Мария, който пътувал с 12 последователи, лекувал хора, и нещо подобно? Има многобройни историци, живяли около Средиземноморието по негово време, или малко след предполагаемия живот на Исус. Колко исторически документа има за тази личност? Нито един. Но за да бъдем честни, това не значи че историческите защитници на Исус не са заявили обратното. Обикновено се намират четирима историци, за да оправдаят съществуването на Исус. Плиний Младши, Суетониус и Тацит са първите трима. Всяко едно от техните свидетелства се състои само от няколко сентенции, в най-добрия случай и само обяснения за Христос, или Крист, което фактически не е име, а титла и означава "помазаният". Четвъртият източник е Йосиф, и този източник става причина за фалшификация стотици години. Печалното е, че все още се представя като истина. Мислите си, че човекът възкръснал от мъртвите и възнесъл се в небето пред очите на всички и вършил изобилие от чудеса, които му приписвали, не би трябвало да съществува в историческите записи. Не е направено, защото няма нито едно доказателство с тежест. Има много голяма възможност фигурата, позната като Исус изобщо да не е съществувала.

"Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... " Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни. Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически.

В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта. И като останалите езически богове бил митологическа фигура. Фигурата на Исус е политически създадена, и както показва историята служи за обществен контрол. През 325 от н. е. в Рим, император Константин свиква Никейския Събор. По време на този събор се установяват политическите мотивировки на Християнската доктрина. Така започва дългата история на християнски кръвопролития и духовни мошеничества. И през следващите 1600 години Ватиканът поддържа политическия натиск в цяла Европа довел до същия радостен живот като през Средновековието, заедно с просветителски събития като Кръстоносния поход и Светата Инквизиция. Християнството, заедно с другите системи от теистични вярвания, е фалшификацията на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг. То подкрепя сляпото подчинение на власта. "Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство." То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата. Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората.

Модераторска забележка: Моля, участниците да се придържат към правилата на форума и при големи по обем текстове да препращат към пълния текст с линк

е тук СЕГА се ошаматих

[Багира]

E, zlatnia56, това е една златна възможност да проследим как действа прокрустовата същност в човека. Понеже нещо излиза извън рамките на мъничките ни представи, го просваме върху ложето на мерчиците ни и го кълцаме, докато уйдиса. Та какво друго може да има на света, освен това, което аз зная, че има?

[Диана Илиева]

E, Багира, защо така?

Човекът току що получава една нова информация и съвсем чистосърдечно си казва, че не знае какво да мисли по въпроса, защото това, което е прочел не се връзва с досегашните му представи за нещата. Нормално е. Почакай. След известно време той би могъл да си изясни нещата. Струва ми се тъкмо в момента zlatnia56 е в период на промяна и разширение на светоусещането си и на светогледа си.

[Florestan]

E, Багира, защо така?

Човекът току що получава една нова информация и съвсем чистосърдечно си казва, че не знае какво да мисли по въпроса, защото това, което е прочел не се връзва с досегашните му представи за нещата. Нормално е. Почакай. След известно време той би могъл да си изясни нещата. Струва ми се тъкмо в момента zlatnia56 е в период на промяна и разширение на светоусещането си и на светогледа си.

Защо не вземете да прочетете по-горе някои от нещата, които ги пише. Не веднъж в миналото е имало известни критики към църковните институции, както към католическата, така и към православната и особено към това, което е ставало след приемането на християнството за официална религия от римската империя. Всъщност написаното преповтаря известна част от критиките, а именно това, че всъщност християнските канонични правила са по-скоро като един преработен остатък от древния култ към Митра, както и това, че на никейския събор някои от нещата са преработени в официалната доктрина на църквата. От там нататък, обаче, като изключим доста деликатния проблем за това дали и как едно криво разбрано религиозно отношение е в състояние да държи хората в известно подчинение (мисловно и друго) в този текст се прибавят и куп други детайли, които съвсем не може да се каже дали са верни или не само по една фактологическа преценка. Ако прочетете някои от постовете по-горе, вкл. и моите, ще видите, че това, че в миналото е имало култ към Слънцето съвсем не е достатъчно, за да се твърди, че следователно Исус Христос не е историческа личност. Но тук вече опираме и до това от каква позиция се започва, какво са казали различни хора по въпроса и, може би най-важното - как може всичко това да се провери. За съжаление, обаче, текстове като този претендират, че имат основание както на фактологическо, така и на логическо ниво, но всъщност, ако се разгледа по-подробно начина, по който са направени изводите и се проверят фактите, може да се установи, че това дален не е единствената интерпретация и че тя съвсем не е логически задълбочена или изчерпателна, а точно обратното, но почива на факти, част от които всъщност притежават известна доза истина в себе си - например това, че църквата е контролирала начина на мислене на хората, а и дори, че ги е манипулирала чисто политически или дори икономически е изтъквано по времето, когато Реформацията създава евангелизма, именно като една критика към католическата църква. Но тези факти в текста, както и някои по-рядко назовавани исторически факти, са представени едва ли не като нещо ново, което, следващо иначе малко объркания и не чак толкова здраво свързан с подходящи основания логически развой на мислите, създава впечатлението, че е направено сензационно откритие. А то нито доказателствата са нови, нито има някакъв извод, който, взимайки предвид последните, задължително да е единствения възможен сам по себе си, а само някой се е опитал да представи нова версия, която да изглежда като че ли "доказана" чрез някои аргументи, които използват донякъде и части от исторически факти.

Както казва и Багира, обаче, дори и това не е достатъчно, за да бъде тя отхвърлена априори, но е добре всеки да преценява както намери за най-добре.

За друга версия, която за мен поне е значително по-приемлива, може да се прочете Влад Пашов -

"Историческия път на Бялото Братство през вековете", том 3.

Редактирано Юли 9, 2009 от Florestan

[Роси Б.]

Стана ми интересно за Изкупителя Христос. Да, когато човек се свърже с висшето си Аз, наистина и цялостно се изкупва, но възможно ли е и външно такова изкупване?

Според това, което съм чела, да, възможно е външно изкупуване от други хора. Казват че, учителят се включва и поема част от кармата на своя ученик. А тя(кармата) не е и само лична, тя е групова, семейна, национална и т.н. Но аз вярвам, че основно всеки отговаря за себе си и както ти цитираш:"Всеки си носи кръста". Ще добавя само още един цитат от книгата на Елена Рьорих по този въпрос.

Термините Крестос и Кристос(Христос) са заимствани от речника на езическите мистерии. Крестос или неофитът, преминал през всички страдания и издържал всички изпитания по време на последния ритуал на Посвещението, при помазването ставал Христос, "очистен", защото преходната му личност се сливала с нерушимата му индивидуалност и той ставал безсмъртно Его.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр.Варна;2002г.

[Багира]

E, Багира, защо така?

Човекът току що получава една нова информация и съвсем чистосърдечно си казва, че не знае какво да мисли по въпроса, защото това, което е прочел не се връзва с досегашните му представи за нещата. Нормално е. Почакай. След известно време той би могъл да си изясни нещата. Струва ми се тъкмо в момента zlatnia56 е в период на промяна и разширение на светоусещането си и на светогледа си.

Ама ... репликата ми не се отнася до Златния, а до цитата, който той привежда. Прокрустов. Ти не виждаш ли, че е така?

Всъщност е много важно да се уточни за кого какво е Иисус Христос. Не случайно всеки източен учител в един момент пита учениците си: "Какво мислите за мен?" Така се казва и в евангелието на Тома- гностичното евангелие, което е избягнало цензурата и фалшификациите. И Христос , според това евангелие, задава именно този въпрос. И не го задава от суета. Това е много важен изпит. Който каквото търси- това ще намери. Ако търси изкупителна жертва- това ще намери. Ако търси кървящо мъртво тяло, приковано на едни дъски- това ще намери. Ако търси Път, Истина и Живот- това ще намери ...

Редактирано Юли 9, 2009 от Багира

[Guest Мона]

Не случайно всеки източен учител в един момент пита учениците си: "Какво мислите за мен?" Така се казва и в евангелието на Тома- гностичното евангелие, което е избягнало цензурата и фалшификациите.

А кое те кара да мислиш, че точно това евангелие не е спекулативно и че е неглижирано от цензура и фалшификации? И за какъв гностицизъм говорим?

[Багира]

Не случайно всеки източен учител в един момент пита учениците си: "Какво мислите за мен?" Така се казва и в евангелието на Тома- гностичното евангелие, което е избягнало цензурата и фалшификациите.

А кое те кара да мислиш, че точно това евангелие не е спекулативно и че е неглижирано от цензура и фалшификации? И за какъв гностицизъм говорим?

Не ми се спори. Считай, че точно това евангелие е спекулативно и т.н. Щом това търсиш, това и ще намериш. Аз защо да ти преча?

Всъщност сама би могла да направиш достатъчно добър анализ. Стига да искаш. Нещата са доста ясни за едно непредубедено око. Дори от научна, не от духовна гледна точка.

За какъв гностицизъм? Това евангелие е намерено в библиотеката в Наг Хамади през 1945 г. Цялата литература в библиотеката е определена (не от мен) като гностична. За този гностицизъм говоря.

Редактирано Юли 9, 2009 от Багира

[Guest Мона]

Не случайно всеки източен учител в един момент пита учениците си: "Какво мислите за мен?" Така се казва и в евангелието на Тома- гностичното евангелие, което е избягнало цензурата и фалшификациите.

А кое те кара да мислиш, че точно това евангелие не е спекулативно и че е неглижирано от цензура и фалшификации? И за какъв гностицизъм говорим?

Не ми се спори. Считай, че точно това евангелие е спекулативно и т.н. Щом това търсиш, това и ще намериш. Аз защо да ти преча?

Всъщност сама би могла да направиш достатъчно добър анализ. Стига да искаш. Нещата са доста ясни за едно непредубедено око. Дори от научна, не от духовна гледна точка.

За какъв гностицизъм? Това евангелие е намерено в библиотеката в Наг Хамади през 1945 г. Цялата литература в библиотеката е определена (не от мен) като гностична. За този гностицизъм говоря.

Виж, Багира, аз също не желая да споря, защото .. няма за какво. Попитах те - какво значи гностична, ти не ми отговори; какво значи научна и какво значи духовна гледна точка, и що за за разделение, аз зададох един много прост въпрос ... Което ме навежда на една мисъл - думите не означават нищо или нищо отвъд това, което сме прочели - те са метафори без смисъл. И когато говорим за гностицизъм, е редно да споменем поне 5 века духовна мъдрост и още толкова аргументция за онова, което Христос не е бил за ... Църквата. За мен това е основният и основополагащ въпрос за християнството и да се спекулира, да се спори, без нужните познания, задълбочени и базисни, е наивитет.

Редактирано Юли 9, 2009 от Мона

[Багира]

Да, интересно е да се говори за гностицизма. Определено има какво да прозвучи и да бъде чуто. И не в рамка от 5 века. Гносисът е вечен. Обаче тук не е тема за Гносиса. Имаше такава, но и се случи нещо.

Науката изследва видимия свят. Като разгледаме дори само повърхностно, текстово, евангелията- ортодоксалните и гностичните, можем лесно може да се проследи линията на изкривяване.

Всъщност проблемът с това какво е Исус и какво не е, идва оттам, че това, за което го обявава църквата всъщност не е действително. От гностична гледна точка няма проблем. Но гностичната гледна точка не е желана.

[Guest Христо]

Образът на Исус Христос, според американския пророк Едгар Кейси :

" Исус, както е бил описан в тълкуванията, не е със сериозно и тъжно лице и хилаво тяло, както е прието повсеместно. Обратно, казва Кейси, той често се е усмихвал и понякога е говорил много ведро. Той свирил великолепно на арфа."

"Косата на Годподаря е повече червена, на места къдрава, но не женствено или слабо. Силен, с тежки пронизващи очи, които са сини или стоманеносиви.

Теглото му е най - малко 180 паунда. Дълги пръсти, добре поддържани нокти. Дълъг нокът на малкия пръст на лявата ръка."

Из "Свръхсетивното", автор Хю Лин Кейси.