Исус не е бил това

[mvm]

Не се карайте. Исус не е бил това, за което го представя Библията. И въобще не е възкръсвал.

цък тук

[Guest Мона]

Не знам какво е бил Исус, няма и кой да знае; Исус е отвъд ДУМАТА и отвъд МЕТАФОРАТА.

Само знам, че той не е между "цък тук" и "цък там".

Не отнемайте Боговете ми, красотата не е междуметие, не е послеслов, както и вярата не е...

Редактирано Април 30, 2008 от Мона

[Guest BlueHawaii]

„Ето човекът!“ Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус“ е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. „Исус“ е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.

„Исус“ – това е едната опорна точка на човека. „Христос“ – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека.

Човекът като „Исус“, научава дълбокия смисъл на страданията – онзи Божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само, когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.

Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели.

Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират Великите сили на Живата Природа. Ето защо, под думата „човек“ се разбира сбор от всички добродетели. Който не представя такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.

Човек

И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме – никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не! Господ никога не иска насила жертви от нас.

Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?“ – Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите – щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.

Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела. И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас.

Ето човекът

[mvm]

Не знам какво е бил Исус, няма и кой да знае; Исус е отвъд ДУМАТА и отвъд МЕТАФОРАТА.

Само знам, че той не е между "цък тук" и "цък там".

Не отнемайте Боговете ми, красотата не е междуметие, не е послеслов, както и вярата не е...

А не ти ли е интересно да разбереш, защо се опитват да ти насадят мнение, че Исус е умрял, за да изкупи греховете человечески.

Какви грехове ще изкупи смъртта на един човек, и как възкресението му ще ги изкупи? Въобще е много неясно. И то на цялото човечество.

Като ги е "изкупил", защо хората са продължили да бъдат грешници? Ама моля ви се, би трябвало всяка година да има по един такъв Исус възкръснал, за да изчиства хората от греховете им и пак няма да е достатъчно. Интересно ми е как все още човечеството съществува, след като цели 2008 години никой друг не е умрял заради него.

И още, ЗАЩО е необходимо да прави някой конкретен човек такава жертва заради другите, да ги спасява?

Днес не ми остана време, но се надявам утре да ви копна тук още една трактовка на образа Исус

Редактирано Април 30, 2008 от mvm

[Guest бяса]

Исус... какво не е?

Исус... какво е?

Исус... какво е за мен? Вече съм на своя територия, запълнена с наученото от (защо да не кажа) "цък тук - цък там".

***

"Всекиму не мога угоди". Не е моя мисъл. Не знам чия е.

Исус за/в мен е този, който не престава да опитва. Иначе казано:

докато земен съм - несъвършенства само нося.

Въпросът е - това обезсърчава ли или ентусиазира?

И... що е то - което ме възторгва? (случва се)

Що е то, което ме в-дъх-нов-яв(я)ва

В този смисъл, всеки ден е подарък... и обещание за потенциален Велик ден. Нещо като Смисъл (от... който - както Го нарича), вкаран в контекста (който - както себе си нарича). Нещо като - топката е винаги в мен. Просто... не е съвсем топка.

*

Но само истината е задължително условие, само тя преодолява "подробностите" и "персоналните тегоби". Онова, което остава отвъд тях, не става за нищо друго, освен за обичане... май . Според мен, разбира се.

[Ани]

Аз също съм си задавала много често въпроса защо някой трябва да се жертва за нас, защо Исус е позволил да бъде жертван. Защо се е родил и проповядвал сред един народ, чийто бог е бил и си остава златният телец?

Но с времето разбрах, че с разума си няма да постигна някои истини, трудни за изказване с думи...

Всеки има свой път към Истината и по-точно към отговор на въпросите:

Исус... какво не е?

Исус... какво е?

Исус... какво е за мен?

За мен Исус е този, който ми показва пътя към Бога. Не може да се види Създателя директно. Св. ап.Павел обяснява защо: “Бог обитава в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види” (1 Тимотей 6:16).

Не можем без опасност за очите да гледаме право в слънцето. За да се открие на човеците, Бог си е послужил с посредници: видения, сънища, ангели, вдъхновение, чути вести. Говорил ни е чрез Сина Си, Който е виждал Своя Отец. Във въплътения Христос Бог забулва лицето си

Поне засега, това е за мен Исус...

Редактирано Май 1, 2008 от Ани

[borislavil]

Исус e нищ по дух – човекът такъв, какъвто е създаден от Бога; първично прост, като самия живот – без маска, без грим, без окраска, без тоалети, без сянка от артистична поза или жест. Чист, естествен, неподправен като дете, без задна мисъл в главата, лишен от всякакво двуличие и лицемерие, от всякаква двойнственост. Гол голеничък пред света, но несрамуващ се от голотата си, защото, чисто и просто, няма какво да крие от другите. И действително – какво може да крие този, който не таи в сърцето си никакви егоистични и користолюбиви мисли и желания? И сякаш ни нашепва: ”Аз гол се раждам на света, родете се и вие голи, за да влезете в Царството Божие! Не забравяйте, че блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. И действително - Исус е символ на абсолютната, на божествената чистота. Той е мярка, единица за чистота. В него няма никакви отлагания, никакви примеси, нищо излишно. Нищо не е в състояние да размъти блажения покой на душата му, защото той е свободен от всякакви лични амбиции и желания, издигнал се е над всички земни страсти.

Абсолютно прилежание и послушание, никакво своенравие, никакво желание да проявява собствената си воля, съзнавайки, че единственната съществуваща воля е Божията. Той е готов винаги да ù се подчини, да я изпълни, независимо дали от човешка гледна точка тя е добра или не за него. Исус проявява абсолютно упование и вяра в Бога. ”Отче, не моята, а Твоята воля да бъде”; или “Отче, предавам духа си в Твоите ръце”. Той няма нищо, но и нищо не Му е необходимо, защото Неговото единствено притежание е Бог, а на Бога принадлежи всичко. Той задоволява всеки глад и всяка жажда. В Него всички желания са задоволени. В Него се преустановяват всички желания, защото Бог крие в себе си пълнотата на съвършения живот, а Исус се е слял с Него: ”Аз и Отец сме едно”.

Затова Той не търпи промяна. Променя се само преходното, а Исус е вечен.

Затова Той не желае да се издига, да заема царски престол.Желае само този, който не е.А Исус е.

Той е единородния Син на живия Бог, светлината на света. Затова не се нуждае нито от блясък, нито от реклама – “светилото под шинник не стои”. В Него винаги можеш да потърсиш подкрепа и опора, защото той е основа на Божественото здание и вдъхва в приятелите Си сигурност, увереност, стабилност. И тих, но проникващ дълбоко в душата ти глас, ти нашепва: “Довери Му се! Той е Моят възлюбен Син и в Него е Моето благоволение. Той е пътят, истината и животът. Водата, която ще ти даде, е живот вечен; и ако пиеш от нея, повече никога няма да ожаднееш. Повярвай Му, защото не може да лъже Този, Който е отдал живота си заради тебе. Добрият пастир живота си дава за овцете”.

Доброжелателно и милостиво сърце носи Исус и с него Той обезоръжава дори и най-големите си врагове, защото ЛЮБОВТА Е ПО- СИЛНА ОТ ВСИЧКО. Любовта, която кара слепите да прогледнат, куците да проходят, немите да проговорят, глухите да прочуят, мъртвите да възкръснат. И звучат, и кънтят в ушите ни Неговите думи и днес: ”Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм възкресението и животът… Лазаре, стани и излез вън!”

Когато чуеш този най-близък, най-познат, най-мил глас, приятелю, ти, който си в гроба на невежеството, стани и излез! Слънцето Христос изгря за теб. Велика е милостта Божия! Нали “блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани”? И тогава ще видиш благостта на Неговия светъл лик, благостта, която е най-дълбоката същност на Духа, благостта, от която произтичат всички блага; благостта, която излива върху нас благодат и ни прави блажени.

- Защо Ме наричаш благ?Благ е само един Господ!

Прости ми, Исусе, че Те нарекох благообразен, но нима е възможно да не си - Ти, Който си съвършен образ на Бога? Знам, че са Ти чужди всички хвалебствия и славословия, макар и ежедневно да си обсипван с тях – Ти, Който си смирен и кротък по сърце; Ти, Който от човеци слава не приемаш; Ти, който не се нуждаеш от акламация. Все пак, и този път ще трябва да се примириш със съдбата Си, защото светлината не може да се укрие – “И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе”.

Бъди ми светлина в живота, Ти, Който Си роден да бъдеш светлина!

[Guest Еси]

Бъди ми светлина в живота, Ти, Който Си роден да бъдеш светлина!

Това е изборът на сърцето!

[Таня]

Мисля, че Исус – това е съвършена душа в съвършено тяло - Съвършеният Човек, осъществената хармония между ум, сърце и воля. Приемайки Христовия Дух, той вече е Исус Христос-Син Божи.

Прославяйки Бога,самопожервайки се в служба на хората , Той им показва през каква саможертва трябва да премине всяка човешка душа , за да може човекът да възкръсне от мъртвите и да влезе в Царството Божие.

Това е дълъг процес, който е невъзможно да се осъществи само в един живот. На човешката душа са й необходими много животи, за да може от опитност към опитност, под ръководството на по-висшите ерархии , помещавайки се в различни тела и усъвършенствайки ги, да се върне отново при Бога.

[mvm]

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия e превод с някои съкращения на първaта част "Религия" на филма "Духът на времето" – Zeitgeist http://www.youtube.com/watch?v=rs9br09jGoc

целият филм със субтитри може да се изтегли от колибката kolibka.com

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО

Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции. Ако за една минута помислим, че религиозната институция е единствената, която никога не е била докосната от лъжа.Религиозната институция в този свят е в дъното на тази мърсотия. Религиозната институция в този свят е наложена от същите хора, които издигат правителствата ви, проваленото ви образование и ви мамят с интернационалните банкови картели. Защото нашите господари не дават пет пари за нас и нашите семейства. И се притесняват само за това, за което винаги са се грижили, контрол над целия проклет свят.Били сме заблуждавани и откъснати от истината за божественото присъствие във Вселената на този човек, наречен Бог.

Не знам какво е Бог, но знам какво не е.И ако не сте подготвени да осъзнаете цялата истина където и да ни доведе, който и да ни я поднесе, а искате да търсите друг начин, за да правите любимите си неща, тогава някъде по пътя си ще откриете, че сте били замесени в божествена справедливост. Колкото повече се самообразовате, толкова повече разбирате откъде произлизат нещата -нещата стават все по-очевидни, и започвате да прозирате лъжата навсякъде.

"Трябва да узнаете истината и да търсите истината и само истината ще ви направи свободни. Ще разберат, че е трудно...На тези, които поемат власта като истина, А не истината като власт."G. Massey, египтолог

...Защото трябва да ви кажа истината приятели, трябва да ви кажа истината. Става вулгарно.

Трябва да стоите в благоговение пред шампионите на времето на лъжливите обещания и преувеличенията на религията. Помислете над това! Религията всъщност убеждава хората, че съществува невидим човек, живеещ на небето, който наблюдава всичко, което правите, всяка минута във всеки ден. И невидимият човек има специален списък с десет неща, които не иска да правите. И ако направите каквото и да е от тези неща, той има специално място пълно с огън и дим, и жупел и мъчения, и страдания, където ще ви прати да живеете и страдате, да горите, да се задушавате, да викате и плачете завинаги до края на времето.

Но ви обича! Той ви обича.Той ви обича и има нужда от пари. Той винаги има нужда от пари! Той е всемогъщ, съвършен, всезнаещ и мъдър. Но някак си не може да се оправя с парите! Религията има нужда от милиарди долари, не плаща данъци, и винаги й трябва още.

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА РАЗКАЗВАНА НЯКОГА

Това е Слънцето. Още преди 10.000 г. пр. н. е. Историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред този обект. И е просто да се разбере защо. Всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали, и животът на планетата не би оцелял.

Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена. Също така, древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време. Като например: затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия.Това е Кръстът на Зодиака, една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Също така изобразява 12-те месеца на годината, четирите сезона, слънцестоянията и равноденствията. Терминът "зодиак" произлиза от факта, че съзвездията са антропоморфизирани /присвояване на човешки качества на животни/, изобразени като фигури, или животни. С други думи, ранните цивилизации не са следвали само Слънцето и звездите, те ги въплъщавали в сложни митове, включващи тяхното придвижване и взаимовръзки. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например ВОДОЛЕЙ - носител на водата, който носи пролетните дъждове.

А сега за Хор. Той е Богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина, а има враг наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината, или нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. В общи линии, историята за Хор е следната:

Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години, бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика/последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината" ,"Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура. Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал. Кришна от Индия, роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог",."Алфа-та и Омега-та" и мн. др. И след смъртта си възкръсва. Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан "Истината", "Светлината" и много други. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/. Фактически, става дума , че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии. Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Кралят на кралете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника, бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето. Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус, всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето. Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M. Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба", и представянето на ДЕВА е девственица, която вържи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА, място в небето - не на земята.

Има и други много интересни феномени, които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление. Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Исус е Слънцето, с коетоте пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго. Да се върнем на Кръста от Зодиака, символизиращ живота на Слънцето. Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Това не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/, тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година. И древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. От от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ.

И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през три Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен, когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ. И Моисей символизира прехода в новата ера от ОВЕН към ТЕЛЕЦ. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика/телец/ в същата символика.

Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Символиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби. Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера.

В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе". Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ.

И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20. Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност", която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ.

Характерът на Исус, е литературен и астрологичен хибрид, най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие. Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус. Всъщност, литературното сходство между египетската религия и Християнската религия е потресаващо. И плагиатството продължава. Историята за Ной и Ноевия ковчег е взета директно от традицията. Понятието "потоп" се среща навсякъде

в целия древен свят, и включва повече от 200 свидетелства за различни периоди. Трябва ни само един поглед на източник, преди Християнството като Епоса Гилгамеш писан в 2600 пр. н. е. Историята разказва за велик потоп, заповядан от Бог, за ковчег със съхранени животински видове в него, дори за пускането и завръщането на гълъб. Всичко това е запазено в библейската история, измежду многото други сходства. Има плагиатство и в историята за Моисей. За раждането на Моисей се казва, че е положен в тръстикова кошница, пусната по течението на река за да се избегне обичай да се убиват новородени деца. По-късно бива спасен от дъщерята на царя и отгледан като принц. Това бебе и разказът за кошницата идват директно от мита за Саргон от Акад от около 2250 г. пр. н. е. Саргон бил роден и поставен в тръстикова кошница, за да избегне детеубийството пуснат по течението на река. На свой ред той бил спасен от Аки, кралската акушерка. По-нататък, Моисей е познат и като закононосител, донесъл Десетте Божи заповеди. Все пак идеята, че законите идват от Бог при пророк в планината е много стар мотив. Моисей просто е поредният закононосител, в дългата редица приносители в митологичната история. В Индия, Ману бил велик закононосител. В Крит, Минос изкачва планината Дикта, където Зевс му дава свещените закони. Докато в Египет това е Мизис, който носи каменни плочки с написаните на тях Божии закони. Колкото до Десетте Божи заповеди, те са взети направо от глава 125 на египетската "Книга на Мъртвите". И много, много други и всички са атрибути, взаимствани от египетски идеи, дълго предшествували Християнството и Юдеизма. Иустин Философ, един от първите историци и защитници на Християнството пише: "Когато казваме че Исус Христос нашият учител, е заченат без сексуален контакт, разпънат и умира, възкръсва отново и се възнася на небето, ние не предлагаме нищо по-различно от това в което вярваме, гледайки синовете на/Бог/ Юпитер". В различно писание, Иустин Философ казва: "Той бе роден от девственица, приемете го като това, в което вярвате/Бог/в Персей". Очевидно този Иустин и ранните християни знаели, че аналогия на Християнството са езическите религии. Все пак, Иустин Философ имал решение. Щом имал проблеми и грижи, били дело на дявола. Дяволът предвиждал да дойде преди Христос и да създаде собствените си качества в езическия свят. Християнски Фундаментализъм. Очарователно! Тези хора всъщност са вярвали, че светът е бил на 12.000 години. Библията не е нищо повече от астрологичен литературен хибрид , също като митовете на всички религии, преди това. Всъщност, един вид прехвърляне на определена символика на типажа към нов символ, може да намерите в Библията и сами. В Стария Завет е разказана историята за Йосиф. Йосиф бил прототип на Исус. Раждането на Йосиф е чудо. Раждането на Исус е чудо. Йосиф има 12 братя, Исус има 12 последователи. Йосиф е продаден за 20 сребърника, Исус е продаден за 30 сребърника. Брат Юда предава Йосиф, ученикът Юда предава Исус. Йосиф започва делото си на 30, Исус започва делото си на 30. Паралелните сравнения продължават. Нещо повече, има ли някакво не-библейско историческо доказателство, за някоя личност, живяла под името Исус, син на Мария, който пътувал с 12 последователи, лекувал хора, и нещо подобно? Има многобройни историци, живяли около Средиземноморието по негово време, или малко след предполагаемия живот на Исус. Колко исторически документа има за тази личност? Нито един. Но за да бъдем честни, това не значи че историческите защитници на Исус не са заявили обратното. Обикновено се намират четирима историци, за да оправдаят съществуването на Исус. Плиний Младши, Суетониус и Тацит са първите трима. Всяко едно от техните свидетелства се състои само от няколко сентенции, в най-добрия случай и само обяснения за Христос, или Крист, което фактически не е име, а титла и означава "помазаният". Четвъртият източник е Йосиф, и този източник става причина за фалшификация стотици години. Печалното е, че все още се представя като истина. Мислите си, че човекът възкръснал от мъртвите и възнесъл се в небето пред очите на всички и вършил изобилие от чудеса, които му приписвали, не би трябвало да съществува в историческите записи. Не е направено, защото няма нито едно доказателство с тежест. Има много голяма възможност фигурата, позната като Исус изобщо да не е съществувала.

"Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... " Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни. Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически.

В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта. И като останалите езически богове бил митологическа фигура. Фигурата на Исус е политически създадена, и както показва историята служи за обществен контрол. През 325 от н. е. в Рим, император Константин свиква Никейския Събор. По време на този събор се установяват политическите мотивировки на Християнската доктрина. Така започва дългата история на християнски кръвопролития и духовни мошеничества. И през следващите 1600 години Ватиканът поддържа политическия натиск в цяла Европа довел до същия радостен живот като през Средновековието, заедно с просветителски събития като Кръстоносния поход и Светата Инквизиция. Християнството, заедно с другите системи от теистични вярвания, е фалшификацията на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг. То подкрепя сляпото подчинение на власта. "Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство." То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата. Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората.

Модераторска забележка: Моля, участниците да се придържат към правилата на форума и при големи по обем текстове да препращат към пълния текст с линк

Редактирано Май 2, 2008 от Ваня Златева

[Станимир]

"Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... " Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни. Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически.

В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта.

Тези думи говорят достатъчно за автора на статията. Фактите отнасящи се до Хор не са съвсем точни. Освен това наистина има връзка между Хритос и по-древни култове към Слънцето, свързани с Митра, ведическия Сурия и орфическите мистерии. Но в езотерическите текстове символиката обхваща значения на няколко нива. Т.е. за едно и също твърдение има няколко тълкувания, отнасящи се до често съвсем различни неща. За съжаление много автори често правят грешката, разкрили частично едно от значенията, до отхвърлят изцяло всички останали. Разбира се че между Християнството и по-старите религии има приемственост. В крайна сметка във вяка религия има нещо вярно, което не може да се отрече, но Християнството има много неща които са нови или повтарят старото на по-високо ниво. Друго което трябва да се има предвид е че в историята съществува цикличност. Аватарите също се въплъщават периодически и между тези въплъщения винаги има някакво сходство. Това не значи, че става въпрос за едни и същи инкарнации.

[Guest BlueHawaii]

МИСЛЕТЕ , ВЯРВАЙТЕ

ВЯРВАЙТЕ , МИСЛЕТЕ

"Да ви кажа, че аз съм Христос, в мене вярвайте. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в звездите – навсякъде е. Не е в мой интерес да ви говоря така. В мой интерес е да вярвате постарому. Да вярвате по новия начин, не е в мой интерес. Ще кажете: „Той не е бил Христос.“ Моята сила седи в това, че аз обичам Бога, нищо повече. Разбирате ли какво значи това? Аз не искам любовта на хората. Мене не ме интересуват хората. Мене не ме интересуват куклите. Мене ме интересуват хората, които обичат Бога и които Бог обича. Вие сте важни дотолкоз, доколкото аз ви обичам, и дотолкоз, доколкото вие ме обичате. Аз не искам от вас повече любов, отколкото аз ви давам. Искам толкова любов, колкото и аз ви обичам.

Казва Христос: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Аз искам от вас толкоз: да обичате така, както аз ви обичам. Давам ход на Божественото. Аз се радвам, че като обичам, давам Бог да се прояви чрез мене. Радвам се и вие когато обичате, че Бог се проявява чрез вас. Когато Бог се проявява чрез мен в Своята пълнота и когато Бог се проявява чрез вас в Своята пълнота, това е моето учение. Вие ще кажете: „Как да разбираме това?“"

"Христос казва на едно място: „Който е видял Мене, видял е и Отца Ми.“ Защо страдат евреите? Вие ги съжалявате. Те не приеха Бога, като дойде Христос. Не Христа не приеха, но Бога в Христа не приеха. Казват: „Има тук един човек.“ И сега българите казват: „Един нов Христос има.“ Но и на българския народ бъдещето ще бъде такова. Да дойдат да се подиграват на Христа. Христос в света е един, двама Христосци не може да бъдат. Слънцето е било преди хиляди милиони години, и това слънце сега е същото. Ако кажем, че това слънце е едно, а онова е било друго, то е заблуждение."

"Някой път някои искат да знаят, кой заставил Христа да дойде на земята. Христос дойде на земята да научи, Той сам, какво нещо е любовта и да я опита. Той дойде да научи, какво нещо е страданието. Преди да беше дошъл на земята, не знаеше, какво нещо е страданието. Сега вие питате: „Не може ли Христос без страдание да спаси света?“ Че всеки от вас, ако би могъл да спаси света без страдание, би бил Христос. Сега, кое е по-хубаво, със страдание или без страдание да бъда Христос? Аз турям въпроса тъй: С наука ли да бъдем учени хора или без наука да бъдем учени хора. Един човек от невидимия свят, или един ангел, той ако не е преминал през една опитност, той ще има понятие за една картина. Той за злото няма представа, той ще има представа само за доброто. Реалността каква е? Доброто и злото остават неразбрани. Сега човешкият живот за ангелите е неразбран. Понякой път, за да бъде разбран нашият живот, тогава някой ангел, който много е страдал, който е бил на земята, той се праща да помага на някой човек. Има ангели, които не са страдали и те не могат да помагат на страдащите хора, тях ги пращат при щастливите хора, при богоизбраниците. Някой път вие искате Бог да ви прати някой ангел да ви помага. Че той, как ще ви помогне, той няма вашата опитност. Той не знае, какво нещо е грехът."

"И когато е бил Христос на Земята... Сегашните евангелисти говорят все за онзи Христос, Който е бил преди 2000 години. Разправят за Него. Бе, казвам, говорете за сегашния Христос. Ама тях ги е страх да говорят за новия Христос; понеже Той е вече на 2000 години, много стар e, остарял е Христос. Тогава е бил на 30 години, а сега да говорите за Него, вече е близо на 2000 години. Тях ги е страх, казват: много стар е. Те за младия Христос говорят, когато е бил на 33 години. Но те не са човешки години. Христос е още млад. Едва Христос е на два дена. Хиляда години са като един ден. Христос едва сега е... Тогава Той беше едно пеленаче, а сега е на две години едно момченце. Две хиляди години, те са два Божествени дена. Че какво ще ми разправят евангелските проповедници? Така се говори по човешки. А по Божественому, щом стане на 33 години, то е грамаден живот. Тридесет и три години съвсем друг смисъл има. „На 33 години“ – то съвсем друга наука е тя."

"Христос в големите страдания дойде и последното оръжие, което той употреби, то беше Любовта. Ако четете Милтон, той не могъл да изнесе хубаво идеята. Той разправя за работи, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Казват: „Да бъдем самостоятелни“. Един от напредналите духове искал той да стане божество и по един хитър начин сполучил една трета от жителите на небето да ги привлече на своя страна. Казва: „Какво само да му се кланяме, да мислим, че той е създал всичко, само да му пеем? Няма никакво творчество в нас“. Милтон дава, че причината на този бунт бил Христос. Бог изявил, че има един син, на когото приготвил неговото Царство и хората да бъдат в неговото царство. Така тълкува идеята Милтон. Аз само искам да ви представя идеята. И когато се опълчват тия духове, образуват се два лагера. Тъмните духове разбрали, че мечовете на добрите духове били много по-силни, изковани в Божиите работилници. Идеята на Милтон е това. Гранатите били по десет хиляди тона едната граната, във всяко едно дуло. Та като дошли духовете на светлината, като извадили своите мечове, образувал се смут. Понеже не могли да умират, отстъпили малко назад. Казват: „Какво да правим сега?“ Тогава те били по-умни, отиват, задигат цели планини, че ги слагат върху оръдията и ги затрупали с канари и планини. Всичките оръдия били затрупани отгоре, показва, че били малко по-умни от тях. Но работата е, че войната не се свършила. Тогава дошъл Христос със своите Божествени гърмове и ги изпоплашил, страх и трепет ги обладал и всички се върнали в бездната вътре."

"Зараждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение.

Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем.

Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони." 

" Четете Евангелието и казвате: „Това казал Христос, онова казал Христос“. Знаете ли какъв е бил Христос, Синът Божи? – Той е бил най-богатият човек в света. Като слязъл на земята, Той взел всичкото си богатство със себе си, но не го разпилял като блудния син, а го раздал на сиромасите. Макар най-богатият човек в света, Той ходел гологлав, бос, без никакви превозни средства. Само един път си позволил да се качи на магаре. "

~~~

Мислите ли, че [като] отрича Слънцето, има някаква философия? Слънцето, и сто пъти да го отречеш, то е Слънце. Земята, и сто пъти да я отречеш, тя е Земя. Мнозина казват, че Земята е наша майка. То е погрешно. Казват, че Слънцето е наш баща. И то е погрешно. Земята е мащеха майка. И Слънцето е пастрок баща. На Слънцето, моите почитания към него. Но то е пастрок. Земята не е моя майка и Слънцето не е мой баща. Бог направи Слънцето, направил и Земята, направил и мене. Значи, както е създал Слънцето, както е създал Земята, така е създал и мене. Аз имам еднакво отношение към Слънцето и към Земята. Онзи великият Баща е, Който е създал всичко. Ние сега признаваме, че Земята е наша майка. Хубаво. Нямам нищо против туй, но туй не е вярно. Нямам нищо против, че Слънцето е наш баща, но не е вярно. Всички ония неща, които не са верни в света, те не може да ни принесат никаква полза.

Станало раздор

Човешкото сърце е създало планетите. Човешкият ум е създал Слънцето. Човешката душа е създала вселената, а човешкият дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои земята. Казва се в Писанието: „Дух Божий се носеше по земята.“ Значи, земята е устроена според желанието на сърцето. Каквото то е пожелало, това е създало. Нашата земя е устроена само за добродетели – нищо повече. Следователно, щом ние станем добродетелни, и другите изкуства ще дойдат. Ти не можеш да станеш музикант, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш философ, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш красив, ако не си добродетелен. Ти нищо не можеш да станеш, ако не си добродетелен. Добродетелта е основа на живота. Доброто е основа на живота. Това трябва да го знаете. Само по този начин може да имате успех в живота. Аз не говоря за личното добро, да направите добро на някого. Вие трябва да имате добро сърце, не в смисъл добро разположение, но сърце, което твори, което създава нещата. Мнозина питат: „Защо трябва човек да бъде добър?“ Човек трябва да бъде добър, защото върху доброто се основава неговият живот. Ако ти не си добър, нищо не можеш да постигнеш в живота си. Следователно, доброто е за самия тебе.

Ако ние разглеждаме по този начин Царството Божие, то е една възможност да излезем от земята и да отидем към Слънцето. Значи, да се запознаем със Слънцето, това е въпрос на ума. Като се запознаем със Слънцето, ще искаме да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността.

Подобно е на невод

[semiramida]

Не се карайте. Исус не е бил това, за което го представя Библията. И въобще не е възкръсвал.

цък тук

"Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му"/Римляни 11:33-б/ Ние сме ограничени и не можем да разберем безкрайния Бог. Исус е втората личност от Тройцата. Д-р Уймбър Смит каза: " Оня, който се опитва да разгадае Тройцата, ще изгуби ума си. А оня който отрича Триединството , ще изгуби ДУШАТА СИ."

[Ники_]

Не се карайте. Исус не е бил това, за което го представя Библията. И въобще не е възкръсвал.

цък тук

"Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му"/Римляни 11:33-б/ Ние сме ограничени и не можем да разберем безкрайния Бог. Исус е втората личност от Тройцата. Д-р Уймбър Смит каза: "Оня, който се опитва да разгадае Тройцата, ще изгуби ума си. А оня който отрича Триединството , ще изгуби ДУШАТА СИ."

Здравейте!

Иисус, в древноста, е било много разпространено име.

Кой е Иисус?

На арамейски е "Йешуа" (ישוע - йод-шин-вав-айн), на арабски е "Иса".

В превод от арамейски "Йешуа", както повечето хора знаят е "Спасител".

Как би могъл Иисус да бъде наистина спасител за човечеството? Как би могла една единица да спаси много други единици?

Сам по себе си Иисус не би могъл да спаси който и да било. Чрез Иисус бе посочен Пътя за Спасение, който самия той извървя, превръщайки се в пример за подражание и следване.

Единицата сама по себе си е безсилна да стори каквото и да е.

Самият Иисус казвал "Вяврай и ще бъдеш спасен.", което ще рече, че ако вярваш ще вършиш според писанието както съветва и делото ти, ако е според правдата, ще ти доне Свободата, но само ако вярваш, т.е. ако вършиш, действаш, тогава в човека пораства надеждата, а тя винаги дочаква Любовта.

Единицата може да спаси други, само ако се Едини, ако се слее с Първопричината.

"Оня, който се опитва да разгадае Тройцата, ще изгуби ума си."

Какво ще рече това? Това показва какво става с човека, който е проумял същността на Светата Троица. Такъв наистина губи ума си, но губи онзи вид ум, който е наречен индентичност, индивидуалност, интелект или его, защото е познал Единството и Единението.

В Библията всичко е вярно, макар повечето нещка в нея да са писани в много нива и измерения, които се разкриват според съзнанието на четящия. Силата на Библията и на древните писания е в това, че посредством външното е описано и вътрешното. Библейските истории не засягат само външни събития, а и описват с изключителна точност вътрешното израстване и промени у търсача (последователя, вярващия...)

Самия Иисус едва ли ще може да спаси който и да е, ако го няма Христос, но това са имена, букви и цифри, чрез които са закодирани върховни идеи.

Ето нещо за пример:

Божиите имена

`Elohim – Елохим – Бог могъщ, силен (Битие 1)

YHWH – „Този, който Съществува, който Твори” Господар (Битие от 2 до 4 глава; 4:26; Изход 3; Изход 3:6; Изход 20:2-3; Второзаконие 6:4-5; Марк 12:28-30;)

`El Shadday - Бог Всемогъщ (Битие 17:1; 35:11)

`El Ro`i – Бог, който благосклонно поглежда, който се явява; Бог на видението (Битие 16:13)

`El `Olam – Вечният Бог; Бог на Вечността (Битие 21:33)

`El `Eleyon – Всевишния Бог (Битие 14:18-20)

`El – Бог, Творец на Творението, Цар

`Eloah – Могъщество Сила, Знание

`Elim –

Adonay – Господарю мой – заместител на YHWH

Интересно е да се отбележи, че в древногръцката ръкописна традиция свещената тетраграма YHWH е била предавана с оригинално палеоеврейско начертание.

Аехиех - Ехие(х) - Аз, Вечност, Безкрайност, Субстанция

Иех - Йа(х) - Пълен с Идеи

YHWH - Иехвех - Иехова(х) - Аз; Не Аз; Аз и Не аз

Ал - Ел – Бог

Алоех - Елох - Могъщество Сила

Алехим - Ело(х) - Знание

Иехвех Цбаот - Яхве (Иехова) Саваот - Бог на Справедливостта

Алехим Цбаот - Елохим Саваот - Бог на Кротостта

Шди - Шадай - Бог Вседоволен, Бог Всемогъщ, Бог Жив

Адни - Адонай - Бог Повелител, Господар

Ель - Бог, Владика

Шад-дáй - Всемогъщ

Ель-йóн - Всевишен

О-лáм - Вечен

Ц'ба-óт - Саваот (войнства, войска)

יְהוָה - YHWH (Йод-Хе-Вав-Хе) – „Аз; Не Аз; Аз и Не аз"; „Съм който Съм"; „Този, който Съществува, който Твори”

За да разберем тази древноеврейска дума е нужно да погледнем първо към древноеврейската азбука.

В древноеврейския язик, наричан още "библейски еврейски" е ползвана за начертание (писменост) при което са липсвали букви за гласни звуци, пунктуации, главни (големи) букви, всичкото писмо е било слято, буква до буква, като не е имало разтояние и разделение мужду думите, които на свои ред са представлявали сбор от букви изобразяващи единствено съгласните звуци.

יְהוָה е свещеното име на Бога (יהוה - свещената тетраграма от оригинално палеоеврейско начертание), към което евреите са имали страхопочитавние. То в последствие е заместено от אֲדֹנָי - Adonay – "Господарю мой" от където произлиза и "Господ" (Господар).

Да се произнася YHWH като "Яхве" или "Йехова" е най-малкото неточно, та даже и нередно.

Това е непроизнасимото име на Бога, което се произнася единствено от първосвещеник, един път в годината, при това се произнася тихо, приглушено, едва доловимо.

Точно поради непроизносимостта на това име се появява име заместител - Адонай.

Със сигурност да се произнася YHWH като "Яхве" или като "Йехова" е дело на хорското невежество.

יהוה - основното разбиране върху свещената тетраграма е по-скоро от към цифрената стойност на буквите, които я съставляват -

йод י - Десета буква в азбуката, носеща и цифровата стойност 10.

хе ה - Пета буква, носеща и цефровата стойност 5

вавו - Шеста буква носеща и цифровата стойност 6

хе ה - Пета буква, носеща и цефровата стойност 5

Числото 10 е съставено от единица (1) и нула (0) - "Аз" е израз на единицата, докато нулата е израз на Вечността (кръг - без начало и край) - "Аз" (Винаги, Вечният).

Първата буква се разбира като "Аз". Съществуващо Аз.

Втората буква от тетраграмата е пета по ред в азбуката и е израз на числото 5, което е половината на 10, т.е. "Не Аз". Съществуващ, без съществуването на "Аз"-а. Просто Съществуващ, без да е изявил Себе Си, без да Се Е проявил.

5 е сбор на 1 + 4; 3 + 2 - на тези за сега няма да дам значението.

Третата буква от тетраграмата е шеста поред в азбуката и е израз на числото 6.

6 = 1 + 5

6 = 2 + 4

6 = 3 + 3

Давам значението само на първото (1 + 5) "Аз + Не Аз"

Четвъртата буква от тетраграмата е същата като втората, т.е. хе ה, ката значението на тази буква е отново 5 - "Не Аз"

Разбирането за цялата тетраграма е: Аз, не Аз, Аз и не Аз, не Аз

יהוה е непроизносимо име, точно защото има математическо значение на буквите, а не като звуково. Това име е пряко наследство от Междуречието (Шумер), чрез потомците на Сит и от Египет, чрез Моисея, който е обучаван над 30 години за египетски жрец и египетски първосвещеник.

Египет

Първото време

„Първото време” или известно и под имената „Първия случай”, „Zep Tepi”, „Прастарата епоха”, „Времето на Озирис”, „Времето на Хор”.

Това била много отдалечена назад в миналото епоха, през която според вярванията група божествени същества, наричани понякога „Седемте мъдреци” или „Боговете строители” се установили в Египет и издигнали „свещени могили” на различни места край Нил. Тези могили трябвало да служат като основа, да определят ориентацията на храмовете, които щели да се построят в бъдеще. По конкретно – и текстовете от Едфу са абсолютно недвусмислени в това отношение – било замислено развитието на тези обекти да представляват не друго, а „възкресяване на някогашния свят на боговете” – свят, който бил на пълно унищожен. Научаваме, че това изгубено царство, или „Родината на изначалните”, е „остров, който отчасти бил покрит с тръстика и се намирал в мрака на сред първичната вода...”. Научаваме също, че „сътворението на света” започнало на този остров и именно там „били първите жилища на боговете”. Нов един момент от първобитната епоха, този благословен „предишен свят” бил внезапно и напълно погълнат от огромен потоп, повечето от неговите „божествени обитатели” се издавили и „жилищата на боговете били залети”. 66 Стр. Виж тук - 66 стр.

...

Времето Циклично, а не Линейно:

В древен Египет обаче образа на времето е вечната змия, която безкрайно поглъща собствената си опашка и обуславя изцяло възприятието за минало, настояще и бъдеще. Поради това на хората не им е било трудно да вярват, че всяка жива и съзнателна душа, и всяка основна „епоха” на земята може да се завръща и възражда отново и отново. 67 стр.

Виж тук - 67 стр.

Книгите на Тот

Търсене на познание

Според Климент Александрийски (Stromata VI) съществуват 42 книги на Тот - число, което ни осигурява интересно усещане за равновесие с ”първата истина” – „претеглянето на деянията”, извършено при изричането на 42-те Отрицания (сцената с везните където сърцето на покойника е претеглено срещу перото на Маат – истината). Смятало се, че тези книги на „втората истина” – или „претеглянето на думите” – са разделени на седем категории покриващи наред с останалите теми и космографията, географията, строителството на храмовете, историята на света, почитането на боговете, медицинските въпроси, тайното значение на йероглифите и трактати по астрология и астрономия, сред които и „подредбата на неподвижните звезди, положението на Слънцето, Луната и планетите, съвпада на фазите на Слънцето и Луната и времето, когато изгрява една или друга звезда”. 77 стр.

Виж тук - 67 стр.

...

В такъв случай явно е било замислено търсене на каменните плочи или „книги” на Тот/Хермес. Всъщност Corpus Hermeticum говори съвсем недвусмислено за това и ни съобщава, че богът на мъдростта използвал магия, за да отложи колкото се може повече откриването на неговото съкровище от познания:

„Вие свещени книги....помазани с елексира на безсмъртието...оставате непокътнати през всички векове и ще бъдете невидими и неоткрити от всички онези, които търсят навред из равнините на тази страна, докато не настъпи времето, когато Небето остарее и породи достойни за нас организми.”

Уолтър Скот, преводачът на този откъс на английски, добавя следната обяснителна бележка относно термина „организми”: „В буквален смисъл – „съставни неща”; т.е., хора, състоящи се от тяло и душа. След дълги векове ще се родят хора, достойни да прочетат книгите на Хермес. 77-78 стр.

Виж тук - 67 стр.

Виж тук - 68 стр.

Тайнствените учители за небесното

Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”.

„Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.

Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите.

Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото време” Атум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун.

Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата да „създава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.

В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо. 105-106 стр.

Виж тук - 105 стр.

Виж тук - 106 стр.

...

Последователите на Хор

Ако трябва да се вярва на древните текстове, това търсене на живот след смъртта е било внесено в Египет през „Първото време”, много хилядолетия преди появата на първата династия фараони.

Още от самото начало то било свързано с потайна група полубожествени същества, наричани „Шемсу Хор” – „Последователите на Хор”. Те са запомнени от традицията като „основатели на Хелиополис” и „Тайнствени учители от небето”, а символът им е богът сокол Хор, бежественото дете на Озирис и Изида, чиито небесни съответствия са Орион и Сириус.

Хор е бог на много неща и най-вече на Слънцето. В този си образ в Хелиополис той се слива с Атум, за да образува бога слънце Ра, изобразяван като човек с глава на сокол, върху която е кацнал слънчев диск с кобра (змията уреус).По-късно именно това почитане на Атум и Хор във формата на Ра – Слънцето накарало гърците да нарекат Ину „Хелиополис”, или „Града на Слънцето”.

Историята на Хор е историята на възкресението на Озирис. Това е разказ за опита на посветения да премине изпитанията на смъртта, да „събере костите си” и отново да се върне тържествуващо към живота. От него научаваме как през „Първото време” богът Озирис управлявал в Египет царство, основано според законите на космическата справедливост. Убит в разцвета на силите си от завистливия си брат Сет (на когото според преданието помагали 72-ма съзаклятници), Озирис бил възвърнат за кратко към физически живот от магьосничеството на сестра си Изида, която след това се превърнала в хвърчило и се зареяла над фалоса му и приела семето му. По този начин бил заченат Хор, който възмъжал и отмъстил на Сет, подчинил го и възстановил земното царство на баща си. Действията му послужили и като магия за възвръщане на баща си към Духовен живот на Небето, където Озирис възкръснал като Господар на Дуат и вечно оглавяващ съда над душите на умрелите. 112-113 стр.

Виж тук - 112 стр.

Виж тук - 113 стр.

...

Индентични във всяко едно отношение (с изключение на името) с „Мъдреците” и „Боговете строители” от текстовете на Едфу, „Последователите на Хор” според преданието донесли със себе си „познание” за „божествения произход” на Египет и за божествената предопределеност на тази земя, „която някога била свещена и боговете скланяли да се спускат само тук като награда за нейната благочестивост”. 113 стр.

Виж тук - 113 стр.

...

В много древни текстове сякаш непрекъснато се загатва за вдъхващата страхопочитание мощ на този огромен космически цикъл като символ на прераждането и обновяването след дълги периоди на очевидна смърт, и от тук на живот след смъртта. В Hermetica четем:

„Ходът на земното време се отбелязва с промени във въздуха и с редуването на жега и студ. Небесното време пък се бележи от завръщането на небесните тела на предишните им места, след като са се движили в своите периодични сфери. Космосът е това, в което се съдържа времето и чрез движението на времето животът се поражда в Космоса. Напредването на времето се управлява от установен ред, а времето в своя установен ред обновява всички неща в Космоса чрез промяна.”

По-нататък в същия текст се казва:

„Бог съдържа Сам Себе Си, поизлиза Сам от Себе Си... Той не се движи във времето, а във Вечността... Във Вечността се връщат всички движения на времето и от Вечността започват.”

Накрая научаваме, че Бог и Вечност съдържат „Космос, който е неуловим за сетивата. Този осезаем Космос (т.е. материалната Вселена, която е навсякъде около нас) е направен по образ на онзи, другият Космос и възпроизвежда Вечността като копие.”

Силната херметическа идея, според която материалните, земните неща са копия на небесните оригинали, очевидно е свързана с древноегипетското убеждение, че храмовете трябва да „наподобяват небето”. Нещо повече и в двата случая, точно като в пирамидния град Теотихуакан в Мексико, самото създаване на подобие, преднамерено имитиране на земята на модели, цикли и тайни на Космоса, се е разбирало ясно като част от сериозно и разумно начинание за превръщането на хората в безсмъртни Богове. 114 стр."

Виж тук - 114 стр.

източник: "В търсене на изгубената цивилизация; Огледало на небето" Греам Хенкок, Санта Файя

[Психотроник]

Интересна тема! Иисус Христос се е кзвал Йешу Машиях (Помазаника) или Йешу ха Нацори (Назарянина). Според мене човекът Йешу е очаквал Второто пришествие и Царството Божие на Земята, след като го разпънат. А иначе е бил изцелител чрез самовнушение (вяра).

[Буби]

Мисля, че няма нищо нередно в това, че историите описани в свещенните книги на евреите много напомняли тези на древните египтяни и тези на други древни народи.Все пак 400г. са били в Египет, Моисеи е бил обучен в цялата мъдрост на древните египтяни, по време на вавилонския плен много евреи са били обучавани в мъдроста на древния Вавилон. Преди време, чух някаде следното изказване: Че той Христос това дето умрял и възкръснал, това не било нещо ново, това са неща които са се случвали и преди във храмовете на древен Египет, различно било само дето Той изиграл това на историческата сцена, т.с. това познание вече не било тайно, а станало известно на всички. В „Еклисиаст” гл.1 ст. 9-10 ,точно и ясно е казано: 9.”Което е станало, то е което ще стане: И което се е направило, то е което ще се направи: И няма нищо ново подъ слънцето. 10. Има ли нещо, за което може да се рече: Вижъ това е ново? Това е вече станало, въ вековете които са били преди нас.”

За символа „змия захапала опашката си”, съгласен съм че времето е кръгово(даже някои биха казали леко елипсовидно) а не линеино, и това е нещо за което в беседите многократно се говори. Учителя говори за различни еволюционни вълни, че е определено хората да станат ангели, а животните хора, че методите които се използват са методи проверени, че пътят по които вървим сега е нов за нас, но е път извървян много пъти от тези които са били преди нас, че това е път добре изспитан.Това, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно едно примерно обяснение е, че това което е настояще за нас хората, е било минало за ангелите (предишна вълна) и в същият момент нащето настояще е бъдеще за животните(бъдеща вълна), така че историята наистина се повтаря.

Стана дума за фарисеите, за садукеите, за зелотите , мисля няма да е зле да споменем и есеите които са стояли зад Христос и са го подкрепяли, но това вече е друга тема.

За Христос освен, че възвестява новата епоха на Рибите, съм чел някъде,че задачата му била и малко по-голяма, Той е и повратна точка на процеса за смяна на Инволюцията с Еволюция (познанията ми за периоди по големи от 2160г. обаче са много скромни, само съм чувал че има такива, тези периоди на инволюция, на еволюция, епоха на калиюга и т.н. неса ми много ясни). Учителя е говорил за 21 гл. на Откровението, че има отношение към 21век, и отчасти към 1921г.(Ето линк за мястото),очевидно е съвпадението на номер на глава от ”Откровението” с номер на век, като се съобрази, че ”Откровението” има 22глави , а според прецесията продължителността на една епоха е 2160г., т.с. приблизително 22 века (22 * 100= 2200г.) ,поне аз мога да приема, че всяка глава съответства на съответен век. Или склонен съм да приема, че това е едно предсказание за цялата епоха на Рибите, която вече е към края си. Дали за епохата на Водолея ще има ново ”Откровение”, или просто това ще се сдобие с ново тълкувание не зная.Разбира се това е само един начин за съпоставяне на числа, без съмнение има и много други възможности.

Като чета такава тема, в съзнанието ми испъква въпроса, а дали Учителят Петър Дънов е новият духовен водач дошъл да извести за новата епоха на Водолея, но това не мисля че тук му е мястото да се разисква, това е поне за нова тема.

А дали Христос е бил това за което се твърди или не, както казва Учителя : ”Истината няма нужда от доказване.” , един ден като ни се отворят очите сами ще я проверим , а до тогава всеки е свободен да вярва както намери за добре.

Редактирано Август 26, 2008 от Буби

[iti]

Много интересен филм. Не някаква изненада наистина за хора които се интересуват от тези неща.

Всъщност проблемът не е в хората които манипулират, а в хората които се оставят да бъдат манипулирани. Така че кой е бил в десйтвителност Христос, кой в действителснот дърпа конците и какво в действителност представлява Земята интересува истински малцина хора... Хората са роби, но преди всичко на себе си и собствените си заблуждения, и чак след това на материалната форма които те приемат. Те сякаш не могат да разберат, че заблужденията тръгват първо от ума и голяма част от тях се насаждат от религии и философии. Много често последните просто са използвани, издигани в култ, абсолютизирани, преработвани така, че да могат да служат за манипулация. Оставена е в тях малко истина, която да бъде използвана, за да се прокара лъжата. А след като лъжата е разкрита, бива поругана и малкото истина, за да могат хората да бъдат тластнати в следващата лъжа. За съжаление като че ли този процес е непрекъснат и човечеството се лута в едни и същи капани откогато съществува. Пак ще повторя защото е много важно, проблемът не е в манипулаторите - тях винаги ще ги има, проблемът е в самите хора. Никое учение не може да им помогне, защото проблемът не е в това което не знаят, а в това което знаят и не правят. Не може никой да им го каже, защото те вече го знаят. Просто не искат да го видят и да го направят. Така че дори и някой да им го каже, това няма да промени нищо. Месиите са култ, който целенасочено се създава. Който управлява култа, управлява хората свързани с него. Много често тези "месии" са искрени хора, с много знания, които искат да помогнат. Но всъщност се превръщат в оръжие на нечии други интереси. На човек не може да се помогне. Той сам трябва да си помогне. Но тъй като той не иска, става податлив на илюзията, че някой ще му помогне.

[Pavelchy]

Вярвате в Христа, прочетете нещо такова и вярата ви се губи... може ли да си позволя да ви попитам тогава: каква е била вярата ви, щом толкова лесно се отричате от нея? Говоря по принцип, не специално за някой от форума.

[Ани]

Вярвате в Христа, прочетете нещо такова и вярата ви се губи... може ли да си позволя да ви попитам тогава: каква е била вярата ви, щом толкова лесно се отричате от нея? Говоря по принцип, не специално за някой от форума.

20. А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

21. ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява.

Матея,13гл.

[Латина]

Eдно е да вярваш, още повече е да живееш нещо. Аз живея и вярвам, без да разбирам с ума си напълно какво представлява Исус Христос. Не съм пораснала достатъчно в Неговия живот.

Йоан 3:30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

Галатяни 2:20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Притежавам непоклатима вътрешна убеденост, че Той е Истина. Истина, която се опитват напразно да разгадаят с ума си хора, които не Го живеят. Затова и не вярват.

Които нямат Христовия Дух в себе си, не го разбират. Ако Го живееха, щяха да вярват. Щеше да е реалност за тях както всичко, което виждат с очите си и докосват с ръцете си.

Евреи 11:1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.

Яков 2:20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

Има много още да се каже за това. Отговорът е много навътре в самите нас. Ние всички сме част от Творението, от Плана, от всеобщата свързаност, хармония, разумност и Любов.

Йоан 3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Матей 28:

16. Заветът на възкръсналия Исус Христос към учениците Му

А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.

17. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18. Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,

20. като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века.

Йоан 14:26 А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

Деяния 2:38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.

В духовния свят празно няма. Ако не е Святият Дух в нас, други духове ще ни владеят.

Да сложа многоточие, че дотук все едно нищо не съм казала...

[Florestan]

Здравейте,

Относно темата един от авторите, който най-изчерпателно обяснява такива противоречия е Рудолф Щайнер, когото силно препоръчвам. Той е изнасял немалко лекции точно на тази тематика и много от тях могат да се намерят и в книги на български. Общо взето, той казва следното: Ако човек би казал, че 33 години преди Новата Ера е роден един човек на име Иисус и той е бил покръстен на 30 години, след това е излекувал много хора и накрая е бил разпнат и е изкупил с това греховете на хората, като след това е възкръснал, то тогава такъв човек би пропуснал смисъла на всички тези събития. Защото всъщност значимото е съвсем друго, а именно, че Иисус, който е роден като човек, на 30 години се свързва за първи път със същество, което дотогава не е обитавало Земята - Христос. Това същество с божествен произход за първи път се свързва с човек, който живее във физическо тяло. Ако искате да прочетете обянението защо и т.н., по-добре е да прочетете например "От Изследването на Акаша" от автора. Щайнер също така твърди, че за Христос са говорили и древните религии, но те са говорили за него като за нещо, което е в духовния свят. Например, в древен Египет се е говорело за Озирис, който е най-възвишеното, до което се стига, но за него се е казвало, че той не може да се достигне в живота, а чак след смъртта, тъй като на Земята той се разпада. Това е било едно особено трагично разбиране за нещата, като другите религии са имали подобни разбирания, но променени, погледнати от друг ъгъл или просто занимаващи се с други аспекти. В такъв смисъл, може да се каже, че това, което го има при еврейските пророци като знание за Христос, от него има части и в други древни религии, като всяка е предоставяла това знание, което е било най-подходящо за времето, нивото на разбиране на хората и техните нужди. Фактът за Щайнер, обаче, е че преди Възкресението, в действителност хората не са могли да имат директна връзка с Христос, докато на Голгота, освен смъртта, се извършва едновременно и едно раждане, а именно раждането на този импулс (наречен от Щайнер "Христов импулс"), който може да напътства хората дори и докато те живеят на земята. В този смисъл, на Голгота няма точно смърт, има само една трансформация, но не на човека Иисус и тялото му, а на Христовото същество, което той е приел за 3 години и което за първи път се свързва със жив човек по този начин, т.е. това е погледнато от духовна гледна точка, като за духа няма смърт, има само трансформация. Мисля, че ако не се направи разграничениято тяло на Иисус, аз на Иисус, Христос, тогава може да възникнат големи противоречия. С две думи, не може да се твърди въобще, че Християнството се съдържа в каквато и да е форма в древните религии, защото само след Голгота това, което по-рано в Египет е било известно като Озирис навлиза в сферата на Земята, т.е. в човешкия живот от този момент нататък е дошло нещо, което преди това не е било тук въобще и без което не може да се говори за християнство.

Също, за Щайнер цялата древна мъдрост трябва да се разглежда вече от друга гледна точка, тъй като тя се явява по-скоро един вид затъмнение на това, което идва като ново разбиране, ако не се осъзнае по правилен начин. Всъщност за нея е подходящо да бъде използвана като знак луната, защото така, както луната препраща светлина от слънцето на Земята, но може да затъмни слънцето, така и древното знание е един вид само отражение на истинското разбиране на нещата, а може и да го затъмни. И за край, ще си послужа с един цитат от "От изследването на Акаша", който е написан преди около около 96 години, но е наистина актуален в контекста на това, което се дискутира тук:

"И така, искаме ли да служим на Духа, ние все още влизаме в противоречие с нашата епоха. И крайно необходимо е да припомним това, за да осъзнаем ясно какво точно трябва да постигнем в нашите сърца, ако искаме да оповестим пред човечеството онзи нов живот в Духа, от който то безусловно се нуждае. Но как да се надяваме, че ще приближим човешките сърца до Христовото Същество, как да повдигнем днешното културно равнище, когато повечето хора се задоволяват с твърденията на онези остроумни философи и теолози, че християнството е съществувало и преди Христос! Те посочват, че целият култ, дори някои от притчите, са известни на Изток още от по-рано. Остроумните теолози подробно обясняат и разказват на всички, които проявяват някакъв интерес, че християнството не е нищо друго, освен продължение на това което е съществувало и по-рано. И с какво голямо уважение се ползва тази литература в очите на нашите съвременници.

Когато се говори за Христовото Същетво и как то слиза от духовния свят, за да бъде почитано по-късно в същите култови форми, които са били използвани още по времето на езическите Богове, и когато всичко това се използва, за да бъде отречен Христос, както става днес, ние сме изправени пред една логика, според която е напълно редно да се случи например следното: Даден човек отива в една страноприемница и неволно забравя там своите дрехи. За дрехите се знае, че те принадлежат тъкмо на този човек. После идва друг човек, примерно Шилер или Гьоте, и поради някакви обстоятелства е принуден да облече забравените дрехи и излиза навън, облечен с тях. А сега идва някой, вижда Гьоте, облечен в чуждите дрехи и казва: Да, и за какво става дума тук? За какъв забележителен човек може да се говори, след като аз съм проверил най-добросъвестно, че дрехите принадлежат на еди кого си, а той изобщо не представлява нещо особено? - Понеже Христовото Същество, така да се каже, се възползва от дрехите на старите култове, сега идват остроумните теолози и не разбират, че Христовото Същество е взело само дрехата, обвивката на старите култове."

Препоръчвам да се прочете тази и други подобни книги, тъй като там нещата са обяснени много добре и всички конфликти от подобен тип са обяснени. Друг е въпросът дали човек приема обясненията, но ми се струва, че проблемът е, че някои хора предлагат идеи, като след това твърдят, че те нямат друго обяснение, освен това, което те дават. А ето един пример за друго обяснение, което определено дори обяснява и защо някои хора биха могли да стигнат до такива изводи.

Поздрави,

Флорестан

[Багира]

Цялата работа е там, че и Библията никак не е това, за което сме свикнали да си мислим. Нищо чудно, че нещо, което си мислим, че четем, се оказва не това. След като даже и не четем ...

[Донка]

Аз намерих своите отговори за Христос в Извора на доброто и в беседите на Учителя... Сега постепенно откривам още - в песните му, в Паневритмията...

Мисля, че търсенето на конкретни данни за Исус е добра идея, но съвсем не мога да приема сериозно фантастичните хипотези и медиумични "откровения". Ако толкова ни е нужна някаква конкретика, за да повярваме в Христовото учение и да го родим в сърцата и умовете си, то може би е най-логично да я търсим в духа на самото учение... А той не може да се скрие и изкриви дори и в съмнителни преписвания на Евангелието...

Издателство Бяло Братство е издало една много ценна книга с подбрани мисли от Учителя за Христос: Учителя за Библията - том 2 - за теглене, Учителя за Библията - том 2 - за поръчки

И все пак мисля, че една нова тема във форума, в която всеки от нас ще може да публикува извадки от беседи и книги на Учителя, посветени на Исус Христос и Христовото Учение, би била много полезна за всички. Ще си позволя да я започна с няколко изречения от Извора на Доборото, които на времето изиграха важна роля в ориентирането ми... Учителя за Христос и Христовото учение

Редактирано Януари 28, 2009 от Станимир

[Guest azbuki]

Интересно, Библията е пълна с "фантастични" истории за "откровения". Цялата мисия на Исус е едно откровение. В това вярваме. Но в проявата му в реалния ни живот не вярваме. Когато е далеч от нас, на хартия и на теория - да. Когато е пред очите ни и на дело - не.

И на това викаме вяра. Аз не му викам така.

[Guest Аметист]

Значи, щом съществува твърдение, че „Исус не е бил това, за което го представя Библията”, би трябвало да е намерено някакво „доказателство” в документ, адекватен по древност на самата Библия. Това е само една логическа човешка стъпка.

В интерес на Истината, добре е, лансиращият подобна теза да знае, че всичко написано в Свещената книга е добито по пътя на инспирацията и инициацията и там човешките доказателства нямат тежест. Библията не е историческа книга в съвременен смисъл, въпреки, че би могъл да бъде открит и такъв пласт. Априорно положение при докосването на темата Исус или темата Христос е осъзнаването на наличието на един друг невидим свят – Духовния, както и отговорното отношение към него. Всички сензации от типа ”Шифърът на Леонардо” са безсмислени и разсмиващи. Какво е бил Исус и какво е Христос в трите си години служене и след това са въпроси на пожелателно езотерично мислене и израстване. Прегради вече няма. Знанието е достъпно за търсещите.

Аз препоръчвам „От Исус към Христос” на д-р Щайнер, както и неговите детайлни разглеждания на Евангелията, като крачка към повече светлина и отстраняване на едностранчивостта. Обикновеният съвременен човек е в пълно неведение по отношение на Библията, само защото не се е научил да мисли самостоятелно, а непрекъснато използва готови матрици… За духовния поглед обаче е нужна истинска любов към свободата.

Поздрав.