Грешки в процесирането на информацията

[Орлин Баев]

Когнитивните изкривявания и отклонения се проявяват като автоматични мисли в човека. Те винаги се дължат на заложени дълбоко когнитивни схеми (комплекси, несъзнавани сценарии). По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека.

Някои автоматични мисли спомагат за психическото оцеляване на човека, но на цената на самозаблудата.

Нека разгледаме някои:

Изкривавания:

Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.

Свръхгенерализация - погрешна индукция на базата на изолиран случай.

Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.

Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...

Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна.

.............

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други.

Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.

ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Психологът Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм.

........................................

Отклонения:

Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.

Субективно потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности.

Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.

Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение.

Преувеличено намаление – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори.

Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.

Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.

Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.

Реактивно съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас.

Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.

Тексаски снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно.

.............................

Стаден инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти.

Справедлив свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си.

По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса.

Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му.

Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките.

Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции.

Егоцентрично припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано.

Одобрение на собствения избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените

Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.

.................................

Позоваване на вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи.

Фалшив аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно!

Чиста увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.

Фалшива дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори.

Игнорацио еленчи – невярно заключение или невярна теза.

Природата винаги е добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло.

Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!”

Свръхопростяване на причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, когато всъщност е комплексна.

Фалшива атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник.

Вдигане на летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”. Например в езотериката.

Доказателство чрез многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира.

Ретроспективен детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него.

Краят на света – твърдението, че ученето, усилията, развитието -интелектуално и морално са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е.

Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова.

Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет.

Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента.

Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила.

Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то е вярно.

....................................

........................................

.............................................

За мен лично зад горните грешки в обработката на информацията стои много мъдрост! Доста от въпросните когнитивни отклонения са в основата на развитието на невротични състояния! Други са източник на заблуди и самозаблуди. Хайде да помислим заедно върху тях!

[Атлантида]

Поздравления за тази интересна тема! Много ми допада класификацията и дефинициите, които Орлин е дал. Бих поставила куп въпроси за дискусия, да тръгнем от някъде.

Според мен всеки човек “дава” известни отклонения и деформации при получаване и обработване на информацията или не? Средата, семейството, професията и обществото в което живеем имат своя отпечатък. За това си е резонно да се говори и за грешки при възпитанието и професионални изкривявания, примерно.

Друго, което ме вълнува е съпротивата, която човек проявява, получавайки и най-малък намек, че възприема информацията неточно и едностранчиво. Впечатли ме, че Фройд изрично пише за доста яростна съпротива, коята пациентите проявяват в определен етап на психоанализата.Реагират срещу терапевта като най-заклет враг. Там е самозащита може би- страха от прекалено силна, непоносима психична болка.Защо, обаче, и когато някой е започнал да възприема информацията изкривено също яростно отказва да се освободи от “наочниците”, които сам си слага. Това винаги ли е свързано също с психични травми?

Може ли да се каже, ученията, които проповядват сърдечност и любов към абсолютно всички хора са също и една отлична психологическа терапия срещу някои от изброените нарушения в горния постинг. Може би когато човек наистина отвори сърцето си и дълбоко в душата си прегърне с любов целия свят- тогава лесно би се поставил и на “отсрещната” позиция, с което получава по-широк и точен обхват на проблемите,възможност да "ги огледа" от различни страни. По този повод Ерхард Фрайтаг има такава формула, не съм убедена доколко е ефективна:"Аз мисля и действам според закона на чистосърдечност и приветливост по отношение на всички хора.(и т.н.)..."

Дали човек с по-сериозен психически проблем има ресурса, приемайки в сърцето си любовта сам да се освободи и коригира?

Психологията е моята тайна страст, до голяма степен тя ме привлече към астрологията и имам още въпроси, но преди да продължа нека да изчакам отговори на тези.

[Диана Илиева]

Ох, Орлин така ни е заковал с тази класификация.

Ами то всеки човек, дори и тук например във всяко изказване във форумите на който и да било от нас, веднага мога да му поставя "диагнозата" какви отклонения или изкривявания проявява (и на себе си включително ).

Но колкото и да не ми се иска, точно така си стоят нещата в действителност. За да не проявяваме никакви отклонения и изкривявания, е нужно твърдо да държим средния път, но не е лесно.

Аз единствено имам някакви възражения относно:

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

Според мен вземането на решения, осланяйки се само на логиката и пълно пренебрегване на емоциите .... хм, най-малкото ще ни лиши от интуицията, особено, ако се налага да вземем решение, а имаме малко или поне недостатъчно факти под ръка.

А това, което казва Атлантида, за ожесточената съпротива на хората, ако само им намекнеш, че нещо възприемат неточно или едностранчиво, си е съвсем така. Нали всеки ден работя с хора - дали го показват по-явно или по-прикрито, но всеки се чувства едноличен собственик на обективната истина . Най-интересното е, че дори когато за нещо все пак каже "Не знам, не съм сигурен", затова пък е абсолютно сигурен, че и другите няма от къде да са сигурни

[Орлин Баев]

Здравейте, приятели!

Тези дефиниции не са мои, те са изследвани от науката за познанието експериментално. Има ги в уикипедия - само съм ги взел от там, защото наистина са ценни.

Съгласен съм, че някои от тях са редукционистки - като емоционалнот омислене или илюзията за контрол. В тези твърдения светът, възприятието и познанието са изследвани от позицията на материализма, без да се виждат по-широките прояви на когницията. Но, въпреки това, класификацията е полезна в по-голямата си част. на сайта ми има по-пълна класификация.

Весел ден!

[д-р Тодор Първанов]

Когнитивните грешки не са някакъв признак на болест и са естествен наш спътник .Въпроса е , че те са предпоставка за изграждането на един грешен образ на действителността и когато външната реалност се сблъска с нашата променена представа за нея резултата е обикновено е някакво ограничение и страдание .Хубаво е човек да ги знае и им обръща внимание , това би помогнало да ги открива в себе си и коригира мисленето си и представите за действителността .Така би бил по- гъвкав и адекватен в света , който непрекъснато се изменя .Голяма част от хората които идват при мен за терапия изграждат проблемите си на базата на такова мислене и искрено страдат .Например вчера идва клиентка която казва -Цялата съм напрегната – жената не изглеждаше такава, но генерализираше проблема .Тогава аз я помолих да започнем бавно да посочваме частите от тялото и които все пак са спокойни – и тя започна ,,Темето ми е спокойно , челото също , веждите ...накрая се оказа ,че напрегнатост има само в горната част от корема и подбедриците .Самото осъзнаването на този факт бе достатъчен да успокои жената и ние започнахме работа за се научи тя , как да контролира своята напрегнатост , но този път с подчертаването –в областта на подбедриците и горната част на корема .

Често хора преживяващи раздяла идват и казват, ,,Никой не ме обича , на никой не съм нужен.''. Няма човек, който от никого да не е обичан и ли напълно ненужен , но не може в прав текст да убедиш един човек , че мисленето му е неправилно .За това се започва да се търсят изключенията и обикновено го питам ,,Искаш да кажеш че майка ти не те обича ?,, Понякога още на този въпрос човека казва ,,Не, тя ме обича ‘’След което продължавам да търся изключенията и се оказва , че реално десетки хора обичат моя клиент и той ценен и нужен за тях .Така че генерализацията ,, Никой не ме обича ,, отпада, а с това самочувствието и настроението се подобряват. Излиза че фразата ,,Никой не ме обича и аз съм ненужен/а ‘’ означава само че лицето Х не го обича и само за него е ненужен.

А, разликата е огромна , едно е да мислиш, че само един човек не те обича , друго е да мислиш че никой на този свят не те обича. По същият начин хората си правят и част от депресиите и изобщо страданията .

Атлантида пита -

Защо, обаче, и когато някой е започнал да възприема информацията изкривено също яростно отказва да се освободи от “наочниците”, които сам си слага. Това винаги ли е свързано също с психични травми?

Не, не е свързано с психични травми .Всеки един от нас има модел за света в които живее.Този модел ни придава една сигурност и предсказуемост на нещата, които стават около нас. Моделът на всеки се създава в много ранна възраст и човек вярва в него и е убеден , че той е истински .Практически това е и така , защото това в което вярваме то и става – дори и в библията пише ,,Нека бъде според вярата ви ,,.

Но, представите ни, които в голяма част са изградени от родителите ни често са стъпили точно на такива когнитивни грешки .Правли са ги родителите ни , дедите ни , ще ги правим и ние и децата ни – въпроса е да се научим да ги разпознаваме и намалим количеството им.

Човека, Атлантида, който според теб изкривено възприема информацията не мисли или допуска, че това е така .Той искрено вярва че е прав .Всъщност информацията се филтрира много здраво от убежденията и всеки вижда само това в което вярва .Когато казваш на някой, че не е прав той разбира обикновено, че искаш да кажеш ,че сетивата или разума му не са наред и тръгва да се защитава знаейки ,че това не е така .И е прав и сетивата и разума му са си наред .Той изобщо не допуска ,че някое от възловите му убеждения може да е изградено на базата на когнитивна грешка на неговите родители , баби или дори пра пра баби и да не е вярно..

Не, човек много много рядко преглежда своите основни убеждения , те са изградени толкова отдавна и толкова добре му служат придавайки му сигурност , че това не се прави .

Тук ще разкажа една притча

,,,Излязъл веднъж Сократ на разходка извън Атина .На среща му идвал един критинянин .Познал той Сократ и го попитал

-О мъдрий Сократе , аз за първи път отивам в Атина , какви хора са атиняните ?

-Ще ти кажа критинянино , но първо ти ми кажи какви са хората от твоя остров - отвърнал му Сократ.

-О, критиняните са много грозни хора , лоши хора са , лъжат , мамят и не помагат на ближният си ''.

- Е ,- отговорил Сократ - като стигнеш Атина ще видиш , че и атиняните са същите – грозни са ,лоши , лъжат , мамят и не помагат на ближния си .

Сократ продължил пътя си .

След малко срещнал един родосчанин . Той също познал Сократ и му казал

- О, мъдрий Сократе, аз за първи път отивам в Атина , какви хора са атиняните

- Ще ти кажа , но първо ти ми кажи какви са родосчаните - казал Сократ

- О , родосчаните са много хубави и добри хора , честни са и винаги са готови да ти помогнат .

- Е -казал Сократ -като стигнеш Атина ще видиш че и атиняните са същите- много хубави хора , добри са, честни са и винаги са готови да ти помогнат .

Атлантида казва - Там е самозащита може би- страха от прекалено силна, непоносима психична болка .......Не е защита от болка, а израз на ,,вяра ‘’ , че нещата са така както ги знаем .Вярата е в основата , а не болката .

Атлантида казва - Може ли да се каже, ученията, които проповядват сърдечност и любов към абсолютно всички хора са също и една отлична психологическа терапия срещу някои от изброените нарушения в горния постинг .............. Определено е така .Само в обстановка на приемане и любов човек може да приеме и изследва себе си и открие някои от когнитивните грешки които прави .

Атлантида казва - Дали човек с по-сериозен психически проблем има ресурса, приемайки в сърцето си любовта сам да се освободи и коригира?..................

Ресурса го има , но зависи доколко ще го използва .

[Атлантида]

Благодаря hip!

[mecholari]

Прочитайки притчата за Сократ, и съгласявайки се с посланието, което ми се „привидя” там , установих, че притежвам отклонението „Справедлив свят”– „вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си”.

Но това означава ли, че „трябва” за да бъда „нормален”(без отклонения), да променям нещо у себе си? Защото прочетох какво означава „трябва”- „ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Психологът Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм”.

Т.е. „трябва” ли да променям собствените си правила за да бъда „нормален”? Защото ако съм доволен от това, което съм, е възможно да означава, че страдам от отклонението „Одобрение на собствения избор” – „спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените”.

[Станимир]

Тези изкривявания и отклонения, които изброи Орлин наистина съществуват. Но трябва да внимаваме, когато ги отнасяме към различни хора и дори към себе си, защото правейки това ние сме подвластни на същите тези изкривявания и отклонения, и заключенията ни по отношение на другия в повечето случаи излизат неверни или непълни. Не знам дали се изразих ясно, но това го забелязвам твърде често. Това най-често става когато се правят прибързани изводи, без да се разполага с нужната информация. Преди всичко ни липсва истинско вникване в чуждата позиция, ниво на съзнание и мотивация. Значи за да използваме тези дефиниции пълноценно, трябва да сме преодолели в значителна степен съответните изкривявания и отклонения в себе си.

[Орлин Баев]

Станимире, говориш за психичния защитен механизъм "проекция" - той самият е познавателно изкривяване. Да, за да имаме ясна преценка за другия, ние самите е нужно да сме в по-голяма степен от него близо до ясната визия за реалността. Иначе неизбежно проектираме собствените си изкривявания, виждайки ги в другия и му поставяме "телета под воловете му"... Но никой не е напълно свободен от това. Понякога е възможно 'скачане към заключения", например тук в "психотерапия онлайн" аз вероятно понякога си подскачам... Но това е поради малкото информация и индиректната накъсана комуникация. Все пак, не е нужно да се контролираме постоянно, а да имаме известна доза спонтанност, иначе ще си мастербираме (виж по-горе за термина) невротично...