30.04.2008 г. - Какво е Христос?

[Ани]

Мисъл на деня - 30 Април 2008 г.

"Какво е Христос? Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля... Отец пък е емблем на разумната Любов, на разумната Мъдрост."

Из Ти си Христос, Син на Бога живаго, 13-а НБ, 28.II.1937 г.

[Роси Б.]

Следователно когато Христос говорил за своя Отец, Той искал да каже, че Отец Му е по-умен от Него, и следователно Христос е дошъл на Земята да стори Неговата воля, а не Своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества. И тогава, ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си.

...........

Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм. Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една душа, един ум и едно сърце. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща. Това, което се крие вътре, то е Божественото. Тялото на човека представя една малка кутийка, в която се крият скъпоценности. Какви ли скъпоценности не се крият в човека?

..........

Сега и на вас казвам: Вие трябва да слушате онова, което може да ви подигне, което може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си. Дръжте в себе си онази Божествена мисъл, онази Божествена любов, която действува постоянно у вас. Дръжте в себе си онази любов, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме така, както Христос е вярвал. Това значи да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи да чувствува човек, че има зад себе си тил.

Ти си Христос, Син на Бога живаго

[Рассвет]

"Казвам: Сега се отваря една нова страница в живота. Като четете Откровението, ще видите, че Иоан се е намерил в трудно положение. Той извадил една книга от небето, която била запечатана с печати. Тогава не се е намерил нито един учен човек, който да може да я разпечата, да види какво има в нея. Тази книга трябва да се отвори. Този, който плака, е бил Иоан. „Не плачи“ – казва се. Най-после се намери един смел човек, който отвори тези 7 печата. Той е бил Иоан. Той показа какво е било написано в тази книга.

Ще питате коя е тази книга. Тази книга е вашата душа. Вашата душа е книга, запечатана със 7 печата. Вие сте човекът, който сте повикан да отпечатате тази книга и да видите какво има в нея. Вие можете да търсите вашето щастие отвън, но се изискват ред условия, докато го намерите. Ако семето търси своето щастие отвън, право е то – ние не отричаме това. Но ако това семе не се посее в някоя нива и ако то няма онези вътрешни сили, за да използува почвата, в която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят.

Та, сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка на човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходата на хората спрямо него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия.

...

Разправят за един руски владика един интересен случай. Той минал един ден покрай един овчар и го запитал: „Синко, какво правиш?“ – „Паса овцете.“ – „Пасеш овцете, но учил ли си се да се молиш?“ – „Не зная как да се моля.“ – „Как се молиш?“ – „Ето как. Турям си кривака пред мене и го прескачам ту на едната, ту на другата страна. Като го прескачам, казвам: „Господи, заради Тебе ще се помоля.“ – „Не, синко, така не се моли човек. Ти трябва да научиш „Отче наш.“ Заел се владиката да го учи и като го научил, казал му: „Ето, така ще се молиш, а няма да прескачаш кривака.“ Владиката си заминал с параход. Като започнал овчарят да се моли, видял, че забравил молитвата на едно място и решил да тръгне да гони владиката. Казал си: „Забравих молитвата. Какво да правя? Отиде новият начин на молене.“ Веднага туря кожуха си на водата, сяда върху него и тръгва по морето да гони владиката, който се е качил вече на парахода. По едно време владиката вижда, че някой тича след парахода. Вглежда се и вижда същия овчар, когото учил да чете „Отче наш“. – „Какво искаш, синко?“ – „Владико свети, забравих молитвата, която ме учеше.“ – „Моли се както знаеш. Карай си по старому.“

„Отче наш“ без любов е владиката на парахода. „Отче наш“ с любов е овчарят, който гони по морето владиката. Хората мислят, че може и без любов. Не, една молитва, една реч, една дума, една мисъл, едно чувство или една постъпка, продиктувани от любов, те са мощни сили. Или, една молитва, една мисъл, една дума, едно чувство или една постъпка, които не са продиктувани от любов, те остават безсъдържателни.

...

Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм. Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една душа, един ум и едно сърце. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща. Това, което се крие вътре, то е Божественото. Тялото на човека представя една малка кутийка, в която се крият скъпоценности. Какви ли скъпоценности не се крият в човека?

И запита Христос учениците Си: „Мене за кого Ме имат да съм?“ Те отговориха: „Едни мислят, че си пророк Иеремия, други – пророк Илия, или друг някой от пророците.“ После се обърна Христос към Петра и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм?“ – „Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ Христос му каза: „Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец твой отвътре.“"

Из Ти си Христос, Син на Бога живаго, 13-а НБ, 28.II.1937 г.

[Валентин Петров]

Христос казва, че само Той е в състояние да ни открие великото в света, т.е. това, към което ние всички се стремим. Думата „Син“ не е употребена в този смисъл. В старо време Синът е бил това, което разкрива живота – светлината в света. Само Христос може да ни открие Отца. Отец е символ на онова, към което всички се стремят. То е скрито в живота – любовта, щастието, както го наричат хората.

Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец – това, което нито се променя, нито се изменя. Синът – това е закон на движение – силата на света, която взема разни форми.

В живота няма никакви противоречия. Христос казва, че сам Той е мерилото, с което да мерим живота. Това мерило е и Отец. Молитвата подразбира, че трябва да поправим ума си. Отец нито се променя, нито се изменя. Христос казва: „Никой не познава Сина, тъкмо Отец. И Отца никой не познава, тъкмо Синът.“ Промените, които стават, са вътрешни.

светлината и топлината са, които носят живота в себе си.

За да разберем реалното, трябва да разберем кой е Синът. И когато казваме, че човек не може да се спаси без Христа, подразбираме, че както растението не може да се развие без топлина и светлина, така и духовният свят не може да има живот без Сина. Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява. И във всяко семенце, и във всеки зародиш го има, има го и в човешкия живот.

Съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен. В Него е всичко и вън от Него няма нищо.

Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас.

Трябва да намериш онзи реален хляб и като ядеш от него, вече никога да не огладняваш.

овешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло. нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас.

Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът. И когато познаете Сина, Той ще ви покаже пътя, за да намерите вътрешния смисъл на живота.“

Под думата „синове“ Христос подразбира ангелите. Синовете са, които ръководят света. Нашият свят се променя и се изменя, а духовният нито се изменя, нито се променя. Ангелският свят служи за връзка между физическия и духовния.

Което се променя, без да се изменя

Тот аспект Парабрахмы, который выражается Всепроникающей Любовью, есть Кутастха Чайтанья.

Проявлением Прэмабидьжя Чит (то есть Притяжения, Всеведущей Любви) является Жизнь, иначе: Вездесущий Дух Святой; это проявление называется Мировой, Космической Душою (на санскрите: Кутастха Чайтанья, или Пурушоттама), которая светит во Тьму (Майю), чтобы побудить каждую частицу двигаться к божественности. Однако Тьма, Майя, или ее индивидуальная часть, присущая каждому человеку,— Авидья, Неведение, будучи по своей природе отрицанием, не может воспринять или постичь Духовный Свет и отражает, отталкивает его.

Этот Святой Дух есть проявление Всеведущей Природы Вечного Отца, Бога... отражения упомянутых духовных лучей называются Сынами Божиими, на санскрите соответственно: Абхаса Чайтанья или Пуруша.

Достигнув состояния Сатья, человек уже не отражает, как раньше, а сам проявляет Духовный Свет; это дает ему возможность подняться до Гьяналоки — Царства Божьего. Затем он входит в Тапалоку — сферу Кутастха-Чайтаньи.

Отвергая тщетную идею своего отдельного существования, он вступает в Сатьялоку, где и достигает конечного освобождения и отождествления с Духом. Этот состояние называется Кайвалья.

Таким образом, когда сердце делается совершенно чистым, оно уже больше не является лишь отражающим Духовный Свет: оно теперь само проявляет его, проявляет Сына Божия. Иначе говоря, будучи освященным, или, что то же, помазанным Духом, оно становится Христом, Спасителем. Описанный процесс является единственным путем, следуя которому человек, претерпев второе крещение, или растворение в Духе, может подняться над творением Тьмы и войти в Гьяналоку — Царство Божие, то есть стать самому творением Света...

Сравните с Евангелием:

"... истинно, истинно говорю тебе: если кто не родится от воды и духа, не может войти в Царство Божие."

(Евангелие от Иоанна, гл. 3, ст. 5)

"Иисус сказал ему: Я есмь путь и истина и жизнь; никто не приходит к Отцу, как только через меня."

(Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 6)

Кевалия даршана, Шри Юктешвар Гири

[Донка]

Мисъл на деня - 30 Април 2008 г.

"Какво е Христос? Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля... Отец пък е емблем на разумната Любов, на разумната Мъдрост."

Из Ти си Христос, Син на Бога живаго, 13-а НБ, 28.II.1937 г.

За мен мисълта на деня е мисълта, която трябва да обмисля и приложа днес...

"Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля... "

Днес съвсем непознато младо момиче докосна душата си до моята - от хиляди километри разстояние! Усетих вълнението и бурите, сълзите и радостта... Разбрах колко сме близки с най-непознатите в живота, с най-отдалечените по място, време и възраст, колко сме нужни един на друг и колко сме свързани и с какво сме свързани... Сякаш "случайно" точно в този час не пристигнаха моите ученици и ми оставиха време за разговора ни.

Послушах Божията воля и не направих, каквото си бях планирала - стоях в прегръдките на Детето, то се гушеше в моите.... от другата страна на планетата... споделихме си тайни, които с други не бихме... Още не знам в името на какъв висш смисъл се случи това, което оставих да се случи.... моля се за виделина и за търпение да я изчакам...

Разумната Любов и разумната Мъдрост - опитах се да бъда себе си докато живеех с усещанията на учениците си - да виждам доброто в направеното от тях и в ненаправеното - бъдещото добро... Опитах се да приема и дам свобода на нещо, което не споделям и да оставя другите да го извикат на висок глас (но на подходящото място) - н да си поемат последствията от това... Успях да възпра порива си да покажа как друг се заблуждава и се опитва да заблуждава другите за нещо (нещо елементарно за мен като специалист, но нормално за него - като лаик).

Имаше и неща, които не успях.... но го осъзнах, че беше за добро - научих си урока.

Днес беше един добър ден...

[Guest BlueHawaii]

"И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега?“ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен!“ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.

Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери."

Царството Божие се благовества