Трихофития - кожни заболявания, причинени от гъбички

[Ася_И]

За трихофитията накратко:

Гъбично заболяване по кожата на тялото или главата, причинено от т.н. дерматофити, живеещи върху умрели тъкани по кожата, космите и ноктите. Поразената област обикновено е възпалена и сърби. Това се дължи на чувствителността към гъбичките или вторичните инфекции, предизвикани от бактерии. В по-сериозните случаи трихофитията предизвиква остра инфекция с тежки възпаления по кожата на главата или болезнени мехури по краката.

Симптомите са суха кожа със сърбеж и люспести, кръгли по форма обриви. За съжаление инфекциите не създават постоянен имунитет. Ако не се лекуват, тези заболявания стават хронични - т.е. човек може непрекъснато да се заразява от един и същи вид гъбична инфекция.

Обикновено трихофитията по главата започва с малки пъпчици, които увеличават размера си. Когато инфекцията се разпространи, централната част на поразеното място се изчиства и добива нормален вид. Най-често се предава чрез контакт със заразени животни (кучета и котки), ползването на замърсен гребен или облекло, или допир до повърхности, които са били замърсени с гъбичките. За повечето видове трихофитни инфекции инкубационният период не е точно определен. При инфекциите по кожата на главата обикновено е 10 - 14 дена след заразяването, по тялото се проявява от 4 до 10 дена след контакта. Докато 'дреме' в поразените участъци инфекцията може при контакт да се предаде на други хора. Много трудно се вземат специални мерки за ограничаване на контактите. На практика всеки един от нас може да се зарази.

При инфекция по ноктите - те са по-дебели, обезцветени и крехки или може да станат тебеширенобели и чупливи.

Малко и за познатите на всички ни гъбични заболявания по краката. Най-често срещана кожна инфекция по краката е Дерматомикоза Педис. Протича хронично, като засяга междупръстията на ходилата или свода на стъпалото. Тези гъби виреят в топла, влажна среда, като непроветриви и тесни обувки, чорапи от изкуствена материя, подовете на обществените бани, плувните басейни. Инфекцията се предава при рана или охлузване по долната част на стъпалото. Дерматомикозата се среща по-често при мъжете като обикновено започва през пубертета до към 50-годишна възраст. (Хората с намалена имунна система са изложени по-често на тези инфекции.) Има няколко вида: едната е с дразнещ, постоянен сърбеж по долната част на стъпалото или междупръстните пространства и кожата по пръстите (най-често между четвъртия и петия пръст). Протича хронично, с години и десетилетия. Когато прогресира, кожата става много мека, раздразнена и чувствителна на допир. Постепенно периферията на заразената област става млечнобяла и кожата започва да се бели. Може да има и отделяне на водниста течност. При втория тип може да образуват язви и кожата да почне да се бели. Големите поражения по кожата ни правят податливи на вторични бактериални инфекции. Инфекцията може да се разпространи и по други части от тялото чрез чесане, замърсяване на дрехите или спалното бельо. Третият тип често се нарича 'мокасинов тип'. При нея червени обриви се разпространяват по свода на стъпалото или странично, там където то контактува с обувката; кожата става дебела, бяла и на люспи. Сърбежът е умерен, но образуването на рагади може да доведе до болка при ходене. Четвъртата форма е съпроводена с появата на мехурчета, които се надуват и образуват ръб под кожата на стъпалото. Сърбежът е силен и обикновено е съпроводен с белене на кожата. Хората с остри гъбични заболявания по краката може да развият подобни симптоми и по ръцете, обикновено на дланите. Тази трихофидна реакция, известна като дерматомикоза манум, е отговор на имунната система към гъбичните антигени (антитела, които се борят с гъбичната инфекция).

От трихофития страдат, както споменах и животните. Дори и любимите ми котки и кучета.

Какви методи на лечение познавате? Най-лесният е да отидеш на кожен лекар, ако е добър - ще ти изпише подходящо лекарство и, дай боже, ще се излекуваш. По-бавно и трудно става с различни билки - ние си имаме една прекрасна - босилека. В такива случаи се използва маслото му, защото е със силно бактерицидно действие.

Китайската медицина също се занимава много успешно с този проблем. За хомеопатията - не знам, не съм запозната. Дано някой пише .

А вие какво ще кажете? Какви методи на лечение познавате и сте използвали?

[Ани]

Тъй като съм патила от микроспория ще споделя горчивия си опит.

Първо - никакви антибиотици. На мен за беля ми ги предписа лекарка, която не се замисли от какво е раничката която и показах, а и аз не знаех, че това е микроспория,хваната от одраскване на болно коте, взето от улицата. Ефектът беше обратен - пламнах цялата и се наложи да се разходя до кожния диспансер, а котето до ветеринар.

Мисля, че май има някакви антибиотици срещу гъбични заболявания, незнам . Тук не съм специалист.

Мен ме лекуваха с антимикотични препарати-нестатин (май така се казваше), Микодермин, Антимикоацид. Не бива човек да се къпе и мие докато има петна по кожата тъй като водата разнася гъбичките. Това беше най-непрятното. Бельото се сменя непрекъснато и минава задължително през вряла вода, белина и ютия. Почистването на раничките става с йод и салицилов спирт.

Лечението на котката също не е леко, още повече, че котките не обичат много да бъдат третирани с разни лекарства и се съпротивляват доста бурно , за разлика от кучетата например.

Така, че да се внимава при прибирането на животинки от вън,а домашните котки, които имат въжможност да се разхождат сред природата да бъдат внимателно наблюдавани.

С хомеопатични лекарства за гъбични заболявания не съм запозната, но за босилека знам, че има много добро действие. Маслото от босилек е ефикасно при гнойно-възпалителни заболявания на кожата, инфекцирани изгаряния и рани, поражения от трихофития, микроспория. На базата на маслото от босилек са разработени кремове с широк спектър на действие: бактерицидни, противовъзпалителни, имуностимулиращи и антиалергични.

[Силвия СД]

Ани

нестатин

Нистатин.