Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Приказният град на моето детство


Inatari

Recommended Posts

Много пъти са ме питали : Какво е да можеш да рисуваш ?

И аз много пъти съм отговаряла " Всеки може да рисува , всеки може да композира , да създава цветната хармония ,да търси ритъма от форми и свободно ,творчески да взема решения . Всеки е художник ,стига да повярва в това .

Децата ,особено най- много носят чистотата и откровеността на този , който създава , природата на твореца ,в себе си .

Невероятно е да работиш с малки деца ,толкова се зарежда човек от допира с чистата им чувствителност и искреното творчество . Няма да забравя часовете ,които имах с 2 и 4 клас ,бяха нещо неописуемо .

Като резултат от нашите занимания остана една изрисувана стена , точно на центъра в нашия град .

Нарекохме я "Приказният град на нашето детство " . Всъщност първо им пуснах темата в училище и учудващо , но се събраха много , много рисунки на всякакви фантастични градове и светове . От ледени царства до страна на цветята и елфите . От извънземни до летящи дървета и т.н.

От тях избрахме няколко ,които обработихме на Фотошоп и Корел Дроу и в крайна сметка получихме една огромна композиция от елементи от детските рисунки . Работихме 3- ма млади художници и една актриса , за 1 ,2седмици успяхме да превърнем огромната бяла стена в "Приказният Град на моето детство "

Ето малко снимки тук от нашите занимания и крайния резултат .

005710235.jpg

005710221.jpg

005710222.jpg

005710230.jpg

005710218.jpg

005710219.jpg

005710249.jpg

005710250.jpg

005710220.jpg

В крайна сметка ,нашата стена може да бъде видяна от всички хора , които живеят в град Ямбол , намира се точно срещу Общината .

Надявам се този проект да послужи за много идеи на майките ,чийто деца имат желание да рисуват или пък на самите майки ,които рисуват . :3d_040:

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Браво ! Идеята ви е била супер, а още по-супер е, че сте я довели докрай . Така трябва

По въпроса дали всеки може да рисува - не мога да ви покажа аз как рисувам, и по-добре

Линк към коментар
Share on other sites

От тях избрахме няколко ,които обработихме на Фотошоп и Корел Дроу и в крайна сметка получихме една огромна композиция от елементи от детските рисунки .

Ина,ще разкажеш ли нещо повече за тези техники и тяхното приложение,ако не е сложно разбира се.

Много ми хареса ефектът (запазва се идентичноста в случая на детските рисунки)и май спестява доста ръчен труд ако не се заблуждавам.

Поздрави за идеята! :3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

От тях избрахме няколко ,които обработихме на Фотошоп и Корел Дроу и в крайна сметка получихме една огромна композиция от елементи от детските рисунки .

Ина,ще разкажеш ли нещо повече за тези техники и тяхното приложение,ако не е сложно разбира се.

Много ми хареса ефектът (запазва се идентичноста в случая на детските рисунки)и май спестява доста ръчен труд ако не се заблуждавам.

Поздрави за идеята! :3d_041:

Зравей ,Нина !

Ами какво да ти кажа ,всичко е ръчен труд . :smarty:

Значи след като обработихме на тези програми нашия проект ,направихме мащабна разпечатка в размер 1:1 ,само на контурните линии . Стената е 60 кв. м, значи ние разпечатахме с такава големина целия , проект /графично/ .

След това прехвърлихме контурната рисунка на стената, като повторихме линиите с въглен и след това ги отпечатахме .

Един вид получихме една огромна линеарна рисунка .

След това започнахме да правим всички равни петна ,като предварително си поръчахме точните цветове от проекта на един от магазините "Спектър" . След като приключихме с равните петна в проекта , преминахме към рисуването със спрей ,което всъщност е същинската част от рисуването върху стената , като се постарахме да запазим точно стилистиката на детската рисунка .

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Браво,значи успяхте да ме заблудите. ;)

Особенно в тоя тъмносиния ъгъл с шарените петънца почни не може да каже човек,че не е правен от детска ръка.

Браво и на тримата! :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Браво,значи успяхте да ме заблудите. ;)

Особенно в тоя тъмносиния ъгъл с шарените петънца почни не може да каже човек,че не е правен от детска ръка.

Браво и на тримата! :thumbsup2:

Хахаххахаха,това не е крайния завършен вариант ,това е само проекта ,на снимката с децата се вижда част от истинската вече направена стена . Аз утре ще я снимам ,защото май от завършения вариант много не са ми останали снимки.

Значи за един художник това е лесна работа , в случая бяхме трима , :))0 и една актриса.

Но ,ако хора - любители или непрофесионалсти се захванат с нещо такова ,единствения начин да се справят ,който на мен ми хрумва е просто да разпечатат проекта си на винил или някакъв текстилен печат да използват и после това голямо платно да се залепи или опъне на рамка /примерно като билборд / Сега дигиталните машини позволяват толкова много .

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Наистина чудесно - и като идея, и като изпълнение, и като подтик за други идеи. Чудя се как да си измисля пътуване, което да минава през Ямбол. :3d_137:

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_081::3d_041:

Ина,абе ти си неуморна и пълна с идеи,че и не се спираш да ги осъществяваш!!! Поздравявам те!!!

И аз,като късметче си мечтая да намина през Ямбол. :3d_038:

Линк към коментар
Share on other sites

Неуморна съм да ,този проект е осъществен отдавна ,още септември ,октомври го направихме .

И то, защото общината толкова протака финансирането на проекта . Наложи се да търсим и допълнителни спонсори ,за да направим цветна една детска площадка ,точно на центъра в Ямбол .

Няма да разказвам за трудностите около това . Защо всичко е толкова лесно за твореца ,що се отнася до изкуство и толкова трудно да го реализира в материалния свят. Просто толкова енергия се хаби за това ,творческа енергия ,с която може да се създаде още едно произведение на изкуството например .

Но истината е такава ,че България и българското общество изобщо не са дорасли за изкуството . Ние тук обичаме да коментираме масовото ,това ни забавлява . Това е стойностно за

нас. И интересно .

Радвам се ,че има необикновени деца ,с такъв заряд за изкуство и толкова богат вътрешен свят ,че масовите хора никога няма да успеят да ги погълнат . Има и необикновени хора ,които развиват необикновенното в себе си ,мечтаят за това . :3d_051: Има и родители ,които умеят да виждат необикновеното в децата си и развиват тъкмо тези качества в тях.

Изобщо европееца и европейската култура е съвсем различна от нашата . Колкото повече пораствам ,толкова повече се убеждавам в това . Тук тълпата определя обществения вкус и културните тенденции . Тук необразованите хора са гигантите на обществото .

Линк към коментар
Share on other sites

А аз съжалявам, че не мога да ви пусна снимка каква грозна и олющена стена беше преди това, зад иначе новата детска площадка. А сега направо грее така изрисувана!

Знаех, че Ина е инициатора и изпълнителя на това начинание, но това, което казва за изпълнението, направо ме респектира: с труд и находчивост са успели да експонират на стената съвсем автентично детските рисунки - супер :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност идеята и организирането на всички около това начинание беше на една млада майка и актриса - Полина Стоянова ,идейния проект ,тръгна тъкмо от нея .

Тя ме потърси заедно с другите художници ,които също са много млади и зелени ,държа да отбележа .

Аз много харесах идеята й да се изрисува стената . И на мен ми хрумна , тъйкато е детска ,да се използват истински детски рисунки ,и затова я развих с моите ученици .

След това Криша -Кристина Баракова /една от колежките - художници/ ,снима всички картинки , обсъдихме ,кои неща ще използваме и тя всъщност направи проекта .

Междувременно Полина отстоя на всички сблъсъци на общината ,защото тя ходи да се занимава с тях . Първоначално го отхвърлиха , но тъйкато кмета се смени , новата управа погледна благосклонно на тази инициатива . Все пак ние едва ли не ,им предлагаме нашия труд напълно безвъзмездно ,за да оформим едно публично градско пространство ,единствено искахме да осигурят материалите да го изпълним .

Оказа,се че одобриха само част от проекта , примерно не дадоха пари за награди на децата .

Наложи се да намерим допълнително спонсори . Слава Богу, Полина усля да се справи и с това.

И започнахме да рисуваме ,аз, Ивайло Бирников и Кристина Баракова , Поля също ни помагаше в отделните етапи . След като свършихме с рисуването си избрахме един ден в който да поканим журналистите и децата с техните родители и да "Открием ", нашата стена , "Приказният свят " на нашето детство . И така ,всичко завърши с много усмихнати лица на деца ,които и сега продължават да прииждат да си играят на нашата плошадка с шарена стена.

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Поздрави и от мен за темата. :feel happy:

Ина,трябва да призная,че си страхотен учител по рисуване...в нашия малък град определено липсват

качествени преподаватели,хора които да обичат професията си и да са всеотдайни в нея.

Аз бях учител само за две години в основно у-ще и то на деца от 5 до 8 клас/преди9 г./определено бях

много разочарована,най вече от липсата на база и съдействие за промяна към нещо по-добро.

Лошото е че се занимавах предимно с дисциплината на децата,отколкото с рисуване,а имах голямо желание.

Наистина си много дейна,продължавай все в същия дух!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Ето малко снимки и от различните етапи на работа .

i-552.jpg

i-554.jpg

i-556.jpg

i-558.jpg

i-564.jpg

i-569.jpg

i-570.jpg

i-573.jpg

i-574.jpg

i-576.jpg

i-577.jpg

i-587.jpg

i-589.jpg

i-597.jpg

i-605.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Много пъти са ме питали : Какво е да можеш да рисуваш ?

И аз много пъти съм отговаряла " Всеки може да рисува , всеки може да композира , да създава цветната хармония ,да търси ритъма от форми и свободно ,творчески да взема решения . Всеки е художник ,стига да повярва в това ...

Източник – сайт "Миры детства"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Ина, благодаря за урока в събота вечерта! Наистина успя да разрушиш вътре в мен една стара олющена грозна стена на моите страхове и предразсъдъци към рисуването. Винаги съм носила образите вътре в главата си и безпомощно съм отпускала ръце и съм захвърляла моливи, бои и всичко което ги наподобява. В паметта ми се е врязала една фраза, казана в много ранното ми детство от някой мой близък роднина - вече не помня кой - да напиша какво съм нарисувала, защото не се разбирало. После се изчервявах, сравнявайки моите недодялани рисунки и произведения с тези на няколкото талантливи деца в класа. Криех си рисунките или правех тайна сделка с момчето зад мен - то да ми оправи рисунката, а аз да се дръпвам на контролните, за да може той да изкара четворка по основните предмети, а аз поне 5 по рисуване.

И така... докато в седми клас на шега си дадох една "шантава" рисунка в конкурс посветен на Космоса. То пак не се разбираш какво има нарисувано, но взе че спечели 3та награда за мой смях и ужас. :3d_146:

Сега Ина ме буташе и дърпаше, тръскаше и успокояваше докато в един момент аз не усетих, че тя самата няма точно определена идея какво да бъде, която аз да се опитам да уцеля... Искаше от мен ей така да си играя с триъгълничетата без да мисля за някакви правила и рамки....

Отивам да си играя, че губя време тук сега....А и съм обещала да кача каквото се получи :3d_039:

Линк към коментар
Share on other sites

Ина, благодаря за урока в събота вечерта! Наистина успя да разрушиш вътре в мен една стара олющена грозна стена на моите страхове и предразсъдъци към рисуването. Винаги съм носила образите вътре в главата си и безпомощно съм отпускала ръце и съм захвърляла моливи, бои и всичко което ги наподобява. В паметта ми се е врязала една фраза, казана в много ранното ми детство от някой мой близък роднина - вече не помня кой - да напиша какво съм нарисувала, защото не се разбирало. После се изчервявах, сравнявайки моите недодялани рисунки и произведения с тези на няколкото талантливи деца в класа. Криех си рисунките или правех тайна сделка с момчето зад мен - то да ми оправи рисунката, а аз да се дръпвам на контролните, за да може той да изкара четворка по основните предмети, а аз поне 5 по рисуване.

И така... докато в седми клас на шега си дадох една "шантава" рисунка в конкурс посветен на Космоса. То пак не се разбираш какво има нарисувано, но взе че спечели 3та награда за мой смях и ужас. :3d_146:

Сега Ина ме буташе и дърпаше, тръскаше и успокояваше докато в един момент аз не усетих, че тя самата няма точно определена идея какво да бъде, която аз да се опитам да уцеля... Искаше от мен ей така да си играя с триъгълничетата без да мисля за някакви правила и рамки....

Отивам да си играя, че губя време тук сега....А и съм обещала да кача каквото се получи :3d_039:

Донче, целта беше идеята да я родиш ти, да си бъде 100 % твоя, а не да изпълняваш готовите ми формули за композиция и гама.Радвам се, че разчупването се е получило и играта се е случила. Да излезеш извън схемата, формулата, подредбата.Но ти освен, че направи всичко това успя да подведеш собствена композиция, като я изгради по всички правила, хаххаха.А това Донче е много ценна опитност.Да не говорим за абстрактното мислене, вън от предметноста.Мисля, че при теб първия урок по колаж е много успешен. Сега остава да гледаш, да търсиш и да пробваш самата ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...