26.04.2008 г. - Ако пазиш Божиите закони, ти никога няма да умреш

[Ася_И]

Мисъл на деня - 26 Април 2008 г.

"Ако пазиш Божиите закони, ти никога няма да умреш. Ти ще заминеш като свети Илия – тържествено, с огнена колесница, без да те погребва някой... Слушам един вярващ да се оплаква, че няма кой да го погребе. Това е стара култура. Не мислете за погребението си, но мислете за вашето възкресение – възкресението на новия живот."

Из Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, 8-а НБ, 24.I.1937 г.

[Валентин Петров]

Човешкият ум се нуждае от светлина. Всичките криви разбирания в каквото и направление да са, липсва ни (им) светлина. Запример, изречението: Бога, никой никога не е виждал. Онези, които буквално разбират, изкривили го. Слепите хора никога не могат да видят, те нито слънцето са видели. Ако някой каже, че не е видял слънцето, аз зная, че той е сляп. Ако някой каже, че дума не е чул, той е глух. Казва: Бога никой никога не е видял. Каква философия е това? – То е един недъг. Значи сляп е този човек. Като ти се отворят очите, ще видиш Бога.

Раздайте Кесаревото кесарю, Божието – Богу. Като излезем от Бога, влизаме в света. То е Кесар. От Кесаря като се връщаме, то е Бог. Туй, което Господ ти дал, ще го дадеш на Кесаря. Като се връщаш от Кесаря към Бога, туй, което Кесаря ти дал, ще го дадеш на Бога.

Не противи се злому, когато живееш в безлюбие, противи се, когато си в Любовта, нищо повече.

досега вие не знаете, кой ви е баща. Защото баща ви умрял, неговият баща умрял, всички тия бащи умрели, бащи ли са? – Баща, който умира, не може да бъде баща. Приятел, който умира, не може да бъде приятел. Любещ, който умира, не може да бъде любещ. Ще каже някой, че и Христос умря. Умря, но оживя. Ако Христос не беше оживял, не беше възкръснал, то беше безпредметно умиране. Ако умреш, за да възкръснеш, разбирам. Ако умреш и възкръснеш, разбирам. Но ако умираш, за да не остане нищо от тебе, тогава в твоята смърт, в умирането няма смисъл.

Човек, който не говори истината, е слаб човек, който и да е. Ти щом се опиташ да кажеш най-малката лъжа, ти губиш своята сила. ... Съзнанието винаги трябва да бъде така будно, че никога да не позволиш в себе си и най-малката бяла лъжа. Ако искаш да бъдеш силен човек – няма да бъдеш в началото силен – в сърцето си никога не си позволявай да кажеш, каквато и да е бяла лъжа.

Всички хора в света искат свобода. Каква свобода? – Свобода на хора, които се раждат. Свобода на хора, които умират, то е робство. Умиращите ги затварят в затвор в земята.

Истината освобождава човека, тя внася светлина на човешкия ум. Казват: Като умра. Аз не разбирам, като умра да се осведомя за онзи свят. Умрелите никога не се осведомяват за онзи свят. Христос като възкръсна, отиде при Бога. Като умря, отиде в ада и три дни се бори и проповядва, станаха пишман, че го пуснаха. Той проповядва Новото учение.

Предназначението и на човека е неговата мисъл. Предназначението на човека е запознаването му с Любовта. Ние досега сме се запознали с човешката мисъл. Сега иде една епоха, когато трябва да се запознаем с Любовта.

Който и да е човек, който се е родил и не служи на Любовта, няма бъдеще. Коя и да е мома, която се жени без Любов, няма бъдеще. Дете, което се ражда без Любов, няма бъдеще. Слуга, който слугува без Любов, няма бъдеще. Учен, който учи без Любов, няма бъдеще. Навсякъде в каквото и да е направление, всяко нещо, в което няма Любов, няма бъдеще. Този закон е неумолим, опитват го от памти века. Новото е: Учиш ли, учи с Любов. Свириш ли, свири с Любов. Пееш ли, пей с Любов. Готвиш ли, готви с Любов. Спиш ли, спи с Любов. Обличаш ли се, обличай се с Любов. Каквото правиш, прави го с Любов. Като погледнеш обущата си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно пострадало, да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Туй същество ще почувствува твоята благодарност. Ние хич не влизаме в положението на страдащите. Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас. Благодарете на водата, става нечиста и ни очиства. Благодарете за въздуха, за светлината, за всичко онова, което Бог ни дава. Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума, благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. Благодарете за здравето, което е във вас.

Бъдещето царство ще бъде царство на Любовта, царство на Мъдростта и царство на Истината. Бог ще се въдвори и на небето, и в духовния свят, и на физическото поле. В небето с Любовта си ще се въдвори, в духовния свят със знанието си, с Мъдростта си ще се възцари и на земята с Истината си ще се възцари. Истината иде сега. Любовта не може да слезе на земята. Истината може да слезе. Бог ще царува в умовете ни, знанието ще царува в сърцата ни, истината – в телата ни. Та казвам: На всичките хора телата им трябва да бъдат носители на онази Истина. Под Истина разбирам да не измъчваме телата си. Трябва да се научим да възпитаваме. Не измъчвай краката си с тесни обувки, не измъчвай главата си с тясна шапка, не измъчвай тялото си с какви и да е дрехи. Ние туряме каква и да е дреха. Аз ако бих ви препоръчал дреха да носите, бих ви препоръчал следното: Един овчар да вземе сто овци да ги пасе с Любов. Никога да не псуваш, да не казваш лоша дума. Всички да ги помилва, да ги познава. След туй с Любов да остриже вълната им и то в най-хубавото време, че и те да са доволни, че са ги остригали в най-голямата топлина. Тази вълна да се опере с Любов, да се изпреде с Любов, да се изтъче с Любов и след туй платът да се оваля с Любов. То е Божествената дреха. Тогава ще просветне умът, ще бъде светло и сърцето. Тя е дреха на един светия.

Човешката душа е излязла от Бога да служи в материалния свят. Материалният свят е Кесар. След като служил човек на този материален свят, пак трябва да се върне назад, за да се обнови. И в тялото си имаме две системи: артериална и венозна. Артериалната кръв е Любовта, която иде от Бога, венозната кръв, която се връща в сърцето, да се пречисти. Някои искат да бъдат само артериална кръв, да не бъдат венозна. Който е бил артериална кръв, ще стане венозна. Еволюционният път е венозната кръв. Инволюцията е слизане на Бога към земята. Инволюцията и еволюцията, това са два процеса. Ние сега трябва да се върнем.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога. Това е живот вечен, да възприемаме Любовта в нашите умове. Това е живот вечен, да възприемаме Любовта в сърцата и телата. Това е живот вечен, което Бог ни е дал и затова ни е призвал. Всички трябва да го призоваваме.

Кесаревото кесарю, Божието Богу

23. беседа, държана на 1 март 1942 год., неделя, 10 ч. с., Изгрев, София