Диан Георгиев Добавено Юни 11, 2007 Доклад Share Добавено Юни 11, 2007 Странно е според мен да се приема изгонването на търговците от храма като пример за липса на смирение, външно или вътрешно. За Христос, това бе не обществен храм, а дом, а всеки собственик има право да изгони нежеланите от дома си. Дори този дом да е построен от другиго, важно е на чие име е вписан. Според мен смирението е изява на закона на смаляването, то носи приемане и последващ растеж. Водата тече от високото към ниското, топлината - от горещото и студеното, това е нормалния закон на обмена. Дори и Христос отиде първо при Йоан Кръстител, ако и последният да смяташе че е недостоен да му върже обувките, същият каза още по повод на Христос: "Той ще расте, а аз ще се смалявам". Смисъла на поклона например е да поставиш себе си по-ниско за да покажеш уважение, в някои култури началният поклон е задължителен дори към опонентите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Смирението е тема която ме вълнува отдавна. Доскоро не можах да намеря формулировка, мисъл, която да ми "говори". Бях като човече, което обикаля призмата която разлага бялата светлина и не намира своя цвят, докато един човек, който не ми е познат, не ми е и приятел (като виждам как се използва тази дума ), а е един странник, понякога воин ... та в един кю диалог той написа: "Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път - ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА" Станимир беше писал, че "смирението е сила" - ДА, когато успееш да се справиш със собствената си значимост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 "Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път - ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА" Благодаря Еси, както и на воина много точно и прекрасно...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 "Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път - ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА" Станимир беше писал, че "смирението е сила" - ДА, когато успееш да се справиш със собствената си значимост! Благодарско и от мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Благодаря Еси, както и на воина много точно и прекрасно...... Това беше казано за мен, но го споделям, и ако има допирателност и в друго търсене ще съм фиил хепи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Смирението е тема която ме вълнува отдавна. Доскоро не можах да намеря формулировка, мисъл, която да ми "говори". Бях като човече, което обикаля призмата която разлага бялата светлина и не намира своя цвят, докато един човек, който не ми е познат, не ми е и приятел (като виждам как се използва тази дума ), а е един странник, понякога воин ... та в един кю диалог той написа: "Да знаеш, че си страхотен и да правиш на мравката път - ЗАРАДИ ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА" Станимир беше писал, че "смирението е сила" - ДА, когато успееш да се справиш със собствената си значимост! Еси, просто, ако си смирен, няма да знаеш, че си страхотен. Хората покрай теб може да си го мислят, но ти няма да го усещаш по този начин. Иначе звучи красиво, ефектно, но... не е вярно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 да, ето това не мога да разбера защо трябва да се чувстваш принизен за да се изживееш като смирен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 (edited) Повярвайте ми, приятели, никой не може сам да достигне до смирението. Ми то в нас /себе си визирам/ май няма нищо друго освен войнстващ егоизъм и себеподдържане. Но все пак този процес е възможен. Труден, с променлив успех, бавен, но възможен. Обаче само с Божия помощ /т.е. ако наистина го искаш и с много бой/. Иначе не става Редактирано Декември 8, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 ако наистина го искаш и с много бой/. Иначе не става Когато воюваш с нещо не го ли затвърждаваш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Думи на Дийпак Чопра от "Как да познаем Бог", които споделям: ......................................... 3. Непротивене. Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба. Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива. Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена. Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Откажи се да защищаваш своите становища. Престани да се бориш и да се съпротивляваш. И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг. Защото "Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар." Това означава да живееш Тук и Сега. Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта. И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата. И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб. Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха. Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата. Следвай пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие. Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие. .................................................. Смирението за мен се изразява и в това да не се опитваш да налагаш мнението си. По-скоро е хубаво да се дава материал на хората за размисъл. Нека сами си избират "истината си". Затова смятам, че "духовните" учители обичат да използват притчи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 (edited) Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата. Следвай пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие. Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие. Прекрасно, иска ми се да го приложа, защото в понеделник ще имам голямо изпитание, но да видим.... Е, да бъде волята Божия.... Редактирано Декември 8, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 mecholari - Публикувано на Днес, 15:55 Думи на Дийпак Чопра от "Как да познаем Бог", които споделям: :thumbsup2: Благодаря за цитата! И аз! Много уважавам Дийпак Чопра. На места поразително прилича на Учителя, а като цяло развива същите идеи в съвременен план. Освен посочената от мечолари книга много полезна ми беше и "Седемте духовни закони на успеха". Еси - да, ето това не мога да разбера защо трябва да се чувстваш принизен за да се изживееш като смирен? Според мен всичко зависи от смисъла на понятията издигнат и принизен. Да разбираме и приемаме независещото от нас, да даваме свобода на себе си и на всичко около нас това определено означава да укротим претенциите на егото за власт - т.е. да го принизим под ситуацията. Но нима укротяването му е наистина неговото принизяване? За мен това е по-скоро издигането му над старата му позиция, с която то е влезнало в ситуацията. Смирението може да изглежда свиване на егото в определени граници на действие, но всъщност точно това свиване осигурява разширяването на съзнанието. Смирението може да изглежда възпиране на егото от реализиране на плановете и желанията му, но точно това възпиране осигурява неговото развитие.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 (edited) Смирението може да изглежда свиване на егото в определени граници на действие, но всъщност точно това свиване осигурява разширяването на съзнанието. Смирението може да изглежда възпиране на егото от реализиране на плановете и желанията му, но точно това възпиране осигурява неговото развитие.... Редактирано Декември 8, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Според мен, ако си смирен, няма как да бъдеш самомнителен. Ако си самомнителен, няма как пък да бъдеш смирен. Самомнителността те издига на връх, а смирението е долина. Ако знаеш, че си смирен, ако мислиш, че си смирен - твоето смирение е имитация, игра на егото, което ти казва, че трябва да бъдеш смирен, че трябва да си най - смиреният. Но смирението не се постига с амбициозност, а само осъзнавайки величието на Бога и собственото си нищожество ("Блажени нищите духом..."),но не само интелектуално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Ако знаеш, че си смирен, ако мислиш, че си смирен - твоето смирение е имитация, игра на егото, което ти казва, че трябва да бъдеш смирен, че трябва да си най - смиреният. ДА Не е по силите ми да осъзная величието на Бог. Сравненията са извън възприятията ми. Само зная, че съм песечинка, снежинка, капчица вода ... и съм част ... и пради това съм "страхотна". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 Смирението е проява на уважение и признание към божественото, което всичко живо притежава, както и божественото в света като цяло. Да си смирен означава да усещаш тази божественост и да и дадеш възможност да се прояви във всяко живо същество. Това може да означава и просто да не ограничаваш проявите и. Човекът не може да бъде нищожен. Нищожно е само това, което няма потенциал за развитие. Колкото и да сме малки пред Бога или пред Учителите, в сравнение с животните например сме много напред. Защо трябва да се сравняваме? Достатъчно е да знаем какво можем. А смирението означава да дадеш път на божественото да се прояви - навсякъде при всякакви условия. Не знам дали има отворена отделна тема за скромността, но мисля, че със смирението имат някои допирни точки. При всички случаи смиреният човек е скромен, но това не означава, че му липсва самоувереност или самочувствие. Точно обратното. Смиреният човек знае качествата и възможностите си и това, че не парадира с тях не означава, че не ги притежава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 10, 2007 Доклад Share Добавено Декември 10, 2007 Добре, да уточним нещата, за да няма неразбиране или погрешно разбиране. Човешсото същество има две естества - низше и висше, земно и небесно, човешко и божествено, личност и индивидуалност, низш Аз и висш Аз. За да се прояви висшият Аз, задължително условие е да се смири низшият Аз. Затова е и казано от Христа: "Този, който смири себе си, ще се възвиши, а този, който възвиши себе си, ще се смири." Човешкото величие е свързано с висшия Аз, а човешкото нищожество - с низшия Аз. Проблемът идва оттам, че у повечето хора преобладава, доминира низшия Аз, който завзема престола и започва да се изживява като цар, като величие. Но Царят може и трябва да бъде само висшият Аз! Другото е анархия, нарушаване на естествения порядък, бунт срещу Бога и от всичко това произтича страданието на човека. Смирението е дар от Бога. То се случва тогава, когато низшият ни Аз се изправи пред висшия Аз и Го познае. И на фона на Неговото величие осъзнава собственото си нищожество и това кой е Царят и кой е слугата. За низшия, а не за висшия Аз е казано: "Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." И аз казвам за низшия Аз, че не може едновременно да се изживява като страхотно, велико и да бъде смирено. Страхотно и велико може да бъде осъзнавнето на висшето Аз само когато низшето Аз се е смирило и е отстъпило престола. Другото е опасно заблуждение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 10, 2007 Доклад Share Добавено Декември 10, 2007 Ние кое сме? Човек все още не се самоосъзнава като душа, но той не е и личността. В какво се изразява влиянието на личността и душата върху съзнанието ни? Личността представлява всички навици, стереотипи, модели на поведение и реакция спрямо нашето обкръжение. В настоящия момент тя по-скоро диктува и се стреми по всякакъв начин да запази контрол върху нашето поведение, чувства и мисли. Личността сама няма да се смири и откаже от контрола върху човека. Човекът е този който трябва да се смири. Ние сме съзнание, което е на кръстопът между личността и душата. Душата са нашите висши стремежи, съвест, проява на алтруизъм и всяка друга проява на Божественото в нас. Човек съзнателно трябва да се устреми към душата и да поддържа възможно в най-голяма част от живота си връзка с нея. Едва когато тази връзка стане постоянна част от нашия живот, личността "ще разбере", че в действителност нищо не губи и ще се смири пред душата. Но дотогава, влиянието на личността ще е огромно (да не кажа и ужасяващо). Човек вижда грешките си, знае че не постъпва правилно, но ги повтаря пак и пак, защото естествения начин да се справи с тях, е да ги замени с нещо по-висше, а не да ги подтиска, а това изисква много време на усилена и постоянна работа над себе си. Само светлината на душата може да разсее мрака на невежеството, но за това трябва да поддържаме връзката с душата си жива непрестанно. Та за смирението: то предполага човек да приеме себе си тъкав, какъвто е, да различи двете влияния, които в различна степен обуславят живота му и съзнателно да се устреми към по-висшето. И въпреки, че често ще попада в капаните на старите си вредни навици и модели на поведение, той трябав постоянно и решително да възобновява опитите си за постигане на връзка със своята душа, докато тази връзка не прерастне в единство. Тогава ще може да се каже, че човекът е поел контрола над живота си в свои ръце. В заключение искам да кажа, че човекът трябва съзнателно да поеме отговорност за себе си и човекът е този който трябва да положи всички усилия за да осъществи връзката с духовната си природа. Смирението е важно, но то съвсем не е достатъчно. Човек трябва да прояви своята воля, но не както досега в услуга на своя егоизъм, а да устреми цялата си същност към Божественотоо. Това е много повече от смирението и изисква страшно много усилия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 10, 2007 Доклад Share Добавено Декември 10, 2007 Борислав и Станимир :feel happy: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Чудех се къде да пусна това дано да е подходящата тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Смирението означава да повишим вибрациите си, когато усетим в себе си или около себе си негативност. Повишените вибрации отварят в нас Окото на мъдростта. Третия закон на херметичната философия гласи: "Всичко е трептения." Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния. Може ли да се усили възприемчивостта на човека? За това се иска работа. Човек трябва да облагороди своето грубо естество, за да възприеме деликатните и фини трептения на Природата. "Изворът на доброто" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Проблемът е само как да се научи човек да си повишава вибрациите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 вибрация = настроение. Последното се определя от мислите и чувствата. С малко самовнушение, воля и вяра всеки може да замени лошото си настроение с добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Смиреният човек е подчинен на силата на любовта. Тоест, смиреният човек избира да се отдръпне назад с мъдрост, докато останалите кипят от гняв. Смиреният човек ще предпочете да оценява другия с критерия на любовта, вместо с този на богатството, общественото положение или ситуацията. Всъщност смиреният човек няма его и не бърза да се отбранява, дори когато го нападат словесно. Това е така, понеже смиреният човек притежава мъдростта да разбере, че словесните нападки не могат да му навредят и са породени от неравновесието на нападателя. Смиреният човек ще изпраща любов на своите нападатели и непрекъснато ще установява равновесие на Земята, с търпимост дори към нетърпимостта. Кой е този смирен човек? Този смирен човек е сред най-могъщите на планетата. Този смирен човек е онзи, който е разпознал любовта като източник на силата и твори с нея. Той превръща отрицателното в положително и злото в добро. държа да отбележа, че това не съм го измислила аз, обаче сега не мога да се сетя, откъде е копнато Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Няма значение от къде е ,прекрасно е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.