Мъдростта идваща от смирението

[Евелина]

От известно време се опитвам да постигна хармонично равновесие на душа,тяло и разум.Да възприемам спокойно събитията и да реагирам правилно.Много е трудно.Защото ако душата ти е в покой,тялото ти здраво,то мислите и чувствата се овладяват много трудно.И ако предположим,че искам да съм мъдър човек,а "мъдроста е смирение",то ме вълнува въпроса-трябва ли да се смирим и с лошото?Обидите,които претърпяваме,болките.Войната,насилственат

[Виктор]

Здравей, Евелина!

Хармонията между душа, тяло и разум? Според мен, ние сме едно цяло състоящо се от: съзнание (душа) и тяло. Мислите са продукт на нашите преживявания и впечатления, които са се случили преди време в миналото. За да се получи хармония съзнание - тяло, трябва да се докоснем до центъра на истинската ни природа т.е. съзнанието. Докато то е потулено в хаоса на мислите хармонията не може да съществува понеже продукта на твоето минало (мислите) се отъждествяват с нашата истинска същност - съзнанието. Мислите са егото стремящо се да замени действителността с миналото и бъдещето, което бъдеще е проекция на миналото. Действителността е настоящето, съзнанието пребивава единствено в него те са едно.

Единственият лек за проблема е медитация и молитва. В състояние на дълбока медитация, човек може да открие своята истинска вечна същност. Това откритие не може да стане с насилие и манипулация върху мислите, просто трябва да се стои в покой, когато се появи мисъл остави я, наблюдавай я и осъзнавай, така ще откриеш, че мислите са заблуда, несъществуващи неща. Съществуващото е съзнанието ние. Егото не съм аз. Мислите не са аз. Ние сме живот, осъзнаване, а не хаос от впечатления.

След продължително практикуване на медитация и молитва се появява мъдростта, състраданието и добротата. Смирението е продукт на мъдростта. Ако пренесеш покоя постигнат по време на молитва и медитация в ежедневието ефекта е поразителен. Ще посрешнеш обидите и болката с постигнатата мъдрост на съзнанието. Обидите и болката са егото в състояние на самозащита.

[Венцислав_]

Много странен е въпроса за смирението с лошото.

Ако не с него, то с какво? Това е смисъла на самата дума! Тези негативни явления причиняват и негативните емоции, а именно от тях трябва да се предпазваме!

Що се отнася до мислите - те са именно деца на съзнанието ни, а медитацията е инструмент за достигане до подсъзнанието. То обаче също поражда мисли, но от друго естество - именно тези, които могат да се дефинират като мъдри...

[Евелина]

Благодаря и здравейте отново!

Много рядко в ежедневието си срещам хора,които възприемат света като мен.Ако се опитам да говоря за нещата,които ме вълнуват или ме изслушват от уважение,или ме прекъсват.Затова съм сред вас.От личен опит установих,че ако сведа очакванията си от хората около мен до минимум се случват едва ли не чудеса.От там изникна желанието ми да прочета забравени временно книги,които извеждат смирението,като начин за достигане на мъдрост.Имам опити за медитация,но не съм сигурна ,че съм постигнала каквото трябва.Относно смирението и вашата гледна точка Венцислав-защо тогава има правосъдие.И не означава ли това,че трябва да сведем глава и да се пра вим,че не виждаме какво става около нас.

Евелина

[Иво]

Здравей Евелина,

Благодаря ти за интересната тема!

Аз също мисля, че смирението е път към Мъдростта. Разсъжденията на Виктор за това що е смирение също са много интересни. Смиреността е сбор от качества и добродетели, а не примирение с несправедливостта, на която всеки ден сме свидетели.

Поздрави,

Иво

[Донка]

Здравейте

Темата наистина е интересна. И аз благодаря.

Смирение, според мен, не винаги се покрива с примирение. Това също е голяма тема.

В определен период от живота си смятах, че се смирявам пред трудностите в името на постигането на мое желание и представа за живота.

Сега осъзнавам, че съм се примирявала с неща, към които не е трябвало да съм толерантна, а да реагирам адекватно. Обратно, трябвало е да смиря желанието си да имам нещо, което съм искала да имам на всяка цена.

Мисля, че смирението е да накараш човешките си желания да млъкнат за момент поне, за да чуеш интуицията, разума, истината - колкото и неудобни да са те за желанията ти.

[Венцислав_]

Искам да кажа, че смирението и справедливостта са взаимосвързани! Смирението помага за изчистването от ненужни емоции, а в това се крие тайната на справедливостта! Не познатата нам от ежедневието псевдосправедливост, а обективната такава. Разбира се за пълна обективност се изисква пълна безпристрастност, което ще рече липса на излишни емоции. А инструмента - смирение. Никой не е казал, че смирение означава абсолютна пасивност, по-скоро е правилна, обективна активност!

[Guest Кристиян]

Здравейте,

Темата е много добре поставена, прочетох мненията до момента и виждам, че у всеки един от нас има една ? относно това, какво точно е смирението, кога, как и в какви дози да го използваме, но самото смирение постижимо ли е и как да го познаем в себе си; дали не бъркаме смирението понякога с "изтърпяване", "понасяне" или нещо друго, което не ние, но обстоятелствата ни принуждават да приемем, независимо дали ни харесва или не.

Не знам колко от вас са запознати с основните кабалистични понятия, с т.нар. Дърво на Живота, съдържащо 10 сфери (сефирот), свързани помежду си чрез 22 пътя, което от своя страна прави доста интересни отношения и съотнасяния на сферите една спрямо друга. Дървото съдържа три колони- лява, наречена женска или колона на строгостта, дясна, наречена мъжка, или колона на милосърдието, и средна- издигаща се от сферата Малкут (Царство) до сферата Корона (Кетер). И трите пътя на Средната колона са различни форми на една и съща енергия. Смирението е по-висша, по-чиста форма на същата енергия, съдържаща се в Умереността (това е понятие, изразяващо способността за трансформация на отрицателното в положително, балансирането чрез "преливане" на излишъка в местата на недостиг, т.е. чрез активни действия се постига състояние на привиден покой...), тук постигнатото пасивно състояние не е в резултат на балансиране по описания начин, а по-скоро представлява способността за "помиряване" на противоположностите. Смирението е начин за израстване, за натрупване на знания, за възприемане на Божественото извън/отвъд доброто и злото, чрез смирението се получава издигане от материалното и земното директно към Божественото или от сферата на Малкут към сферата на Кетер. Разпъването на кръста е нагледен пример за това, какво представлява смирението - ръцете и краката са приковани, следователно човек не може да разполага с тях (например лявата ръка е символ на справедливостта и силата, а дясната - на милосърдието и безкрайната доброта), следователно смирението е състояние на израстване на човека, без да има той възможност да борави с описаните по-горе неща...Кой обаче работи с тях? Единствено главата е свободна, на нея е поставен венец (корона, кетер) от тръни, в това състояние човек има един единствен изход - да се издигне чрез смирение, но как? Урока, който следва да научим от Христос във връзка със смирението е в изречените от Него думи в този момент:"Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си..."- ето това е смирението, прикования на кръста не може да използва нито справедливост, нито милосърдие, поради което предоставя духа си на Бог- Той да разполага и да действа с това, с което човек не може...

В повечето случаи страданието е метод за възпитание в смирение - страдание, но не от болката, а страдание породено от нежелание да изоставим егоизма си, отдавайки правата за действие на Един, Който явно знае и може да работи с тях по най-добрия начин, страдание от факта че сме безсилни докато има едно Аз, което е свободно Аз- гледа отгоре собственото си безсилие и продължава да упорства в своето ограничено съществуване...едно от най-трудните неща за постигане е именно това, да можем да отдадем Аз-а си на Бог, тогава израстването на личността е свързана с разширяването на съзнанието и по-пълно приемане на Божественото; това е "отплатата" на Бог, за това, че сме Му "отдали" Егото си- използвайки собствените ни ресурси, Бог ги разширява, обогатява и всички знаем резултатите от смирението, в евангелието личната драма на Христос се превръща в едно голямо благо за всички, а Той напуска света на материята и се издига, но вече имайки "...всяка власт на небето и земята...", ключовете на рая и ада са при Него...

Това е моето мнение, надявам се да съм допринесъл поне малко за "изкристализирането" на това понятие и за "разпознаването" на това състояние, наречено смирение.

Желая ви прекрасен ден, нека не се притесняваме да ползваме волята си като пирон, чрез който можем да приковем своите "пасиви" и "активи" на кръста и да предоставим възможностите за действие на Бог, ако съзнателно така постъпим, едва ли "страдание" ще е това, което ще изпитаме...кой би страдал ако над главата му е Любовта, а под краката му Вярата (или ден четвърти от Сътворението, кн.Битие, гл.1, ст.16-18 ), защото "...Бог видя, че беше добро."

[Ваня]

До тук съм съгласна и ми беше интересно да прочета за тези символи от кабалата.

Но за мен има и още по-висше смирение - жертвоготовността.

Готовността да умреш, да изгориш без остатък, за да се роди Бог в теб. И Мъдростта идва после от Бог.

Не са ли объркани лявата и дясната колона? За мен женското е символ на милосърдето и добротата, а мъжкото - на силата и справедливостта (мъдростта).

[Guest Кристиян]

Здравейте Ваня,

Благодаря за проявения интерес към мнението ми.

Не е случаен примера с разпването на кръста - няма по-голяма жертвоготовност от тази, да можеш да се "разделиш" с Аз-а си и да се оставиш в Божиите "ръце"...

А иначе няма никакво объркване на колоните, такива са те според кабала, която има за основа библията - ляво=строго, активно, тъмно, зло; дясно=бяло, ден, светлина, добро, статично и т.н. В псалмите често се дава определението "да стоиш от дясно", може да си направите справка както с библията, така и с някой материал за кабала - науката за познание на човека, Вселената и Бог.

Желая Ви приятен ден.

[Венцислав_]

Относно колоните, всъщност женкото начало - лявя колона - е пасивното, непроявено, първопричинно, а мъжкото - активно, творящо... Така май съм го възприел аз. А относно смирението и по точно нововъведената жертвоготовност, според теософията - древната мъдрост - след закона за кармата, или закона за причинно-следствеността, фундаментален закон за еволюция е закона на жертвата, жертва без корист, жертва според Божиите закони...

[Guest Кристиян]

Здравейте Венцислав, прав сте във Вашето мнение. Бих допълнил само, че смирението е функция на средната колона на храма, сиреч на човека, застанал между двете колони. Когато говорим за смирение, някак често се подразбира вид бездействие или пасивност, дори безсилие, ала не е така. За смирението може да се говори като сила насочена нагоре, посредата между колоната на стогостта (тъмната, женската) или както я наричат още колона на Формата и страха, и колоната на милосърдието (мъжката, светлата) или още колона на любовта или силата. Лявата колона е активна, тя създава и твори, тя реализира идеята, приета от мъжката колона; реализацията е т.нар. проявление или придаване на форма- това е проявеното битие, наречена е колона на строгостта, зящото формата е предпоставка за ограничаване на свободата, всяко тяло на формата, вкл. и човешкото е ограничено, липсва му свобода, в тази форма, която има може да се реализира точно определено количество енергия, както на материално, така и на емоционално и ментално ниво, тази колона е "майстора", придаващ видим израз на идеята от мъжката колона. Мъжката колона е колона на натрупването на енергия, тя е подобна на мъж, чийто фалос е в ерекция, т.е. има намерение, има идея, но все още тя не е реализирана. В това отношение, обърнете внимание на "Песен на Песните", там отчетливо се разкриват характеристиките на двете колони. Възлюбената казва: "Дъщери Йерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси."; а после възлюбената казва за възлюбения :"Гласът на моя възлюбен! ето иде, припка по планините, скача по могилите."

Всъщност става въпрос за прословутото Дърво на Живота, което е основен символ в кабала, и чието изучаване ни дава познание относно постигането на духовните светове. Постигане на духовно извисяване и реализация на познанието ни чрез приложение на словото, което чрез методите на кабала става разбулено, е възможно единствено и само по средата между двете колони- отвъд добро и зло, но освен това, по средата е пътят, който води към постигането на Духа, който ни разкрива Божиите дълбини. В сферите на дървото се поместват различни качества, в зависимост в какъв план разглеждаме тази схема, във всяка от сферите на Дървото се разполага още едно дърво, а в неговите сфери още дървета, подобно на матрьошки.

Всъщност, смирението може би най-добре може да се анализира чрез израза "Не моята воля, а Твоята Воля да бъде!" Това означава да разработим и активираме нашия вътрешен Аз, който е т.нар. Свръх Аз, или Божествен Аз, и постепенно да го изведем на повърхността и да му отстъпим всичките права на его-съзнанието, както Христос казва, да направим вътрешното външно- това има предвид Той, или в Стария завет това е представено в разказа за Иаков, който насън се бори с някой, и не го пуска докато не получава благословията му, от този момент нататък той се нарича Израил, това име отразява едно духовно състояние, което е еквивалент на Едем- това е рая; но преди това, казва се, че Иаков се е борил с Бога- има се предвид с Божествения си Аз, и в крайна сметка побеждава собственото си его и изявява своята Божествена същност, той е заел онова място от стълбата, което кабалистите наричат Тиферет, по средата на Дървото се намира тази сфера и има връзка с всички останали 9 сфери. Номера на тази сфера е 6, планетата, отговаряща на сферата е Слънце, Тиферет означава Хармония, Красота. Негативния аспект на сферата е един от седемте смъртни гряха- гордостта, като се има предвид, че ако намерението при богослужението не е със съвършена чистота, и не се мотивира едновременно от страх и от любов към Бог, то резултатът е гордостта. Авраам е символ на сферата Хесед, имаща номер 4, отговаряща на Милосърдие, Любов, и Доброта, планетата е Юпитер. Авраам е въвел сутрешната молитва, т.е. неговата служба е в полярността на светлата, мъжка колона, затова се казва, че Авраам е бил приятел с Бога.

Неговия син Исаак, въвежда вечерната молитва, сам Исаак служи на Бога от страх. Разположението на Исаак е в сфера 5- Гебура, означаваща Сила, Съд, Справедливост. Иаков, казахме че заема централната сфера- Тиферет. Тези трима патриарси образуват триадата на душата, която върху Дървото на Живота има вид на триъгълник, насочен с върха надолу. Това е тази област, която ако бъде постигната от човека, му придава качеството смирение, тази триада обяснява съдържанието на това понятие- то е функция на душата, спускаща се върху индивида, който е спечелил битката с вътрешния Аз и е достигнал състоянието да върши не неговата воля а Волята на Бог.

Извинявам се, че без предварително обяснение Ви пиша тези неща, без въведение в основните понятия използвани в кабала, но не знам дали мога да поствам тук картинки, ако е възможно това, бих постнал картинка на Дървото на Живота, от където ще може да стане ясно точно какво се опитвам с думите си да предам тук. Но преди смирението, би трябвало да изясним сферите на Дървото като цяло, после да ги свържем в определени пътища, и да въведем понятията Царство, Корона, Мъдрост, Знание, Сила, Милосърдие, Победа, Великолепие, Красота, Основа или Основание + една невидима сфера, носеща номер 11 и назована Даат- сиреч разбиране,или вяра- това е състоянието на "изливане" на Духа и изявяване на Истината, защото познанието на Истината не е възможно без съчетанието на вяра+ любов, и познанието на Истината всъщност не е функция на разума и мисълта, а плод на вярата, съчетана с любов. Тук разума или интелекта, или мъжкия аспект от човека, образува т.нър. триада на Надеждата, която има форма на триъгълник, насочен с връх нагоре и образуван между сферите Тиферет-6та сфера (връх), и основа, съставена от сферите Нецах(7)- Победа, от дясната колона, в която се разполага патриархът Мойсей, и Ход(8)- Великолепие, в която се разполага патриархът Аарон- брата близнак на Мойсей.

По- долу, в средната колона остават още две сфери- Йесод(9)- Основа, основание, в която се разполага патриарх Йосиф(символизиращ егото), и най-отдолу е сфера с номер 10- Малкут, или Царството, в която е отредено място за патриарх Давид.

Остават първите три сфери. Те образуват една триада, триъгълник с насочен връх нагоре: 1. Кетер(Корона, венец); 2.Хокма(Мъдрост, даваща начало на дясната колона, и отразяваща като цяло всяка една идея, потенциала за всяко едно проявление, потентността, "оплодителната" сила); и 3.Бина (Знание, представляваща черна сфера, в която се влива енергията от Хокма, и подобн на тъмна утроба, тя развива и изразява чрез форма енергията от Хокма.) Тази триада е т.нър отрицателно битие. Основата на триъгълника, между Хокма и Бина е т.нар. бездна, под нея е материалното битие с всички светове, та чак до гъстата материя на Малкут, а над бездната е Абсолютното Битие, или т.нар. Абсолютна Реалност. В такъв смисъл тази Триада е съвършената Троица, необходима за да бъде осъществено Сътворението в низходящ ред за седем дни. За това се казва в книга Битие, че в началото Бог създаде небето и земята, но земята е пуста и неустроена и Дух Божи се носел над бездната. Под небе се има пред вид абсолютното битие , отрицателното битие, абсолютното съвършенство, в което не се съдържа никаква форма- то си устроено и за него няма какво повече да се каже, то е непознаваемо за нас, дори не можем да си го представим, малцина са стигнали до там, до абсолютната Светлина, т.е. да се върнат там, откъдето са произлезли...Енох е споменат като такъв, който е отишъл при Светлината, ала понеже не се е върнал, ние и до днес нямаме знание що е там. Всъщност това е областта, която с право бихме могли да наречем Начало и Край, Алфа и Омега- от там произлиза всичко и там се завръща. Това е нашата цел, един ден да стигнем и до там.

Искрено се надявам, поне малко да съм успял да допринеса за разбирането на това състояние, наречено смирение, в Учението на Учителя методите на Кабала са приложими, защото съдържанието е многопластово и пълното разбиране е възможно само по този начин. Като казвам това, нямам предвид, че кабала е помагало, с което библията става ясна. Познанията, които се постигат чрез кабала се основават на сериозна духовна работа, развитие на качествата, присъщи и на двете колони- за да има равновесие, и богослужението като акт на духовно израстване да бъде чисто, изправено точно по средата, подобно на лък, при което служещия било чрез молитва, било чрез ритуал, билао чрез съзерцание се прицелва и изстрелва стрелата на намерението в целта, която е всъщност сам той. Ето защо в новия завет са набляга на понятията Вяра, Надежда и Любов. Надеждата и Любовта са мъжкия и женския аспект на човека, съчетани отново във едно- получава се звездата на Давид, която представлява на практика нивото, наречено Христово Съзнание, и разположено на физическо ниво в сърдечната чакра, а вярата, сиреч общението с Духа или Познанието (Даат) е т.нар. неподвижна точка, намираща се между основата на черепа и първия прешлен на шията, която в право направление стига до една област на небцето, точно над горните централни резци. Допирането на върха на езика към тази точка, сключва една енергийна верига, разположено по средата на тялото- отк основата на гръбнака и нагоре по гр. стълб до върха на главата, представлява положителната част-мъжката, и от ноздрите и вдлъбнатината на горната устна - надолу до точката между ануса и гениталиите- това е женската част от веригата. Този модел е свързан с чакрите, цветните лъчи, музикалната нотна стълбица и правилното функциониране на тази верига е предпоставка за успешна реализация в духовно отношение.

И накрая, смирението е състояние, което е достижимо след доста труд и за целта е необходимо човек да излезе от Египет(его-интелектът, който признава себе си като единствен и достатъчен, т.е. животинския човек), да премине през Синайската пустиня, сиреч да изгради триадата на Надеждата, с кулминация- изкачването на Синайската планина и получаване на заповедите, които обикновеното ни его е принудено да изпълни, за да придобие в крайна сметка свободата си, влизайки в Ханаанската земя, или в Тиферет- Хармонията и Красотата, чак тогава Душата става реално функционираща, тогава любовта е факт, и тогава законът вече не "важи", защото обекновеното его е вече победено, и ние сме в състоянието, наречено Израил. Иаков или Израил доказва смирението си чрез случката, описваща завръщането му в земята на брата си Исав- реки, три дни път, изпращане пред него на добитък, челяд и прочие, всичко това е актът на смирението, който можем да проследим по Дървото на Живота, и по пътищата свързващи сферите му, за да разберем целия този сложен механизъм от вътрешни и външни прояви на живота, насочен и отдаден в служба на Бога, готов да изпълни Неговата Воля, на фона на подчинената животинска или нисша воля, която имаме като настояща спътница и проявяваме в ежедневието си и определяме естеството на намерението си.

Това бе от мен, желая Ви приятен ден, бих се радвал ако споделите мнението си, макар и да излезнах доста по-широко от конкретната тема.

[Иво]

Дървото на живота

Още информация за Кабала

[Guest Кристиян]

Здравейте Иво,

Благодаря Ви за картинката, сега, надявам се една доста голяма част от текста ми да бъде разбрана правилно- схемата е достатъчно информативна.

Благодаря Ви и за това, че сте добър и старателен читател, защото реагирахте веднага.

Между впрочем, учението, което П.Дънов разви, в голяма степен се изгражда на знания, получени чрез прилагане на кабала като наука, а също така, неговите слова са построени също на кабалистичен принцип, така че "закодираното" знание в тях е многопластово, зависи от нивото на пробуждане на съзнанието, а кабала е именно такъв метод, християнството е изключително кабалистично учение, и правилното му разбиране зависи от правилното прилагане на принципите на кабала- това не е суха материя, това е начин на живот и богослужение, нвикакъв интелект не би свършил работа при добиването на кабалистични знания, познанието на истината е възможно единствено и само чрез любов, която е основана на силна вяра, умът и интелектът, цялото рационално знание, не би свършило никаква работа.

Бих се радвал и Вие да споделите мнението си, стига да имате желание.

Определено можем да говорим за взаимност и допълване на методите, ползвани в кабала, с учението на П.Дънов. Въпрос на добро желание и на чисто намерение.

Желая Ви успех!

[Веронез]

За мен смирението означава да ПРИЕМЕШ нещата каквито са и да извлечеш

духовен опит.Може би това е пътя на израстването..

Но често не ми достига смириние

Наистина ,медитацията много помага да се върнеш към себе си.

[Вида]

Здравейте!

Благодаря на Кристиян за изчерпателната информация.Всичко е така,но обикновено човек не може да намери баланса между духовното и материалното.Мисля,че се намираме тук на тази планета точно за това-да намерим баланса между ин и ян в себе си,да осъзнаем себе си,живеейки по Божествените закони(можем да си припомним Херметичните принципи),да поискаме прошка и да бъдем благодарни на Бога за възможноста да намерим този баланс.Намерим ли го,мисля,че смирението е проявление.Благодаря.

Поздрави!

[Венцислав_]

Да, но това не всичко, а само първата крачка...

[Венцислав_]

Смирението е израз на страничното наблюдаване и на собствената диалектична личност, което е достатъчен причинител на обективност. Тя предизвиква мъдростта...

[Благост]

Здравей, Венци! Христос Воскресе!

Понеже съм от схванатите - не винаги схващам от раз...та да попитам - кое точно предизвиква всъщност мъдростта...смирението - наблюдението - личността или обективността нищо лично, нали знаеш

Мир+ Любов + Светлина + Радост

[SIMRAN]

Всички Светци казват"Царството Божие е за смирените сърца".но за жалост ние не сме в състояние да оценим тази мъдрост,уви,горделиви сме и сме се изгубили в нашето его,блуждаем от една тъмнина в друга.Какво трябва да сторим,че да престанем да блуждаем?Да станем смирени.Истински смиреният е щастрив.Когато светлината на смирението се докосне до сърцата,тъмнотата от егоизма се разсейва и душата започва да живее не сама за себе си,а за Бог.Свети Августин е казал,че пътят към Бог,това е на първо място смирение,на второ място смирение и на трето място-смрение.Когато се разбият илюзиите на егото,човек чувства"аз не съм различен ,отделен от другите,те също се явяват част от Бог и ние заемаме едно и също вясто в Очите на Бог.Истински смиреният човек не се сравнява с никого,той знае ,че е един от нас,че колкото и да се развива,не се явява по-съвършен от другите.Смиреният човек не се счита за по-добър от другите,той вярва в божествеността на всеки един.Ако човек заявява,че е по-добър от останалите,то той не е съвършен.Когато човек осъзнава своята незначителност,тогава идва Бог и го напълва със себе си.Където има его,там няма Бог.Който е пълен със его,който се мисли за нещо повече от останалите,поставя граница между себе си и Бог.Тогава как Безпределното може да влезе в теб?Истински смиреният човек никога не знае,че е смирен.Смипеният човек не се суети.Той е в хармония със себе си и с околните.Той е надарен с чудесното чувство на пълен покой-независимо от обстоятелствата и хората около себе си.Той се чувства винаги в безопасност и не се безпокои за нищо,нито пък за себе си.Той е намерил убежище в Лотосовите Нозе на своя Отец и бурите не властват над него.Отказал се от всичко,той повече не губи нищо, и по този начин всичко му принадлежи,защото Бог изцяло пребивава в него-това ли е робство?!Разбил вече целите на желанията си,той е щастлив,дори когато има къшей хляб е толкова щастлив,сякаш приема богата гощавка.Във всяка ситуация и при всички обстоятелства на жимвота той слави името на Бог-не казва "аз направих това,аз помогнах на онзи,аз дадох подкрепа на този..."Смиреният винаги се смята за ученик,а не за знаещ.Веднъж един ученик отишъл при Светец и попитал"О,праведни,кажи ми какво да сторя,дза да изживея божествен живот?" при което Светецът му отвнърнал"Отиди,забрави всичко,което знаеш и след това се върни и седни заедно с мен".Човек трябва да се откаже от насложилите се мнения и стандарти,с които е свикнал и да придобие нов поглед.Той трябва да стане мъртъв за света и жив за Бог.Егото му да се разтвори.Тогава Бог започва да действа в него,чрез неговите нозе Бог ходи по земята,чрез неговите ръце дава,чрез неговите очи гледа.

Такива хора са действащата сила в света.Видиш ли ги,означава,че си видял Бог.Те са онези,които пазят света,макар и да не знаят това.Техните сърца са в хармония с Неговото Сърце.Те отдават своята любов на всяко живо същество.И Бог изпълнява тяхната воля,защото тя се е съединила с Неговата.Бог изпълнява техните желания,тъй като това са и Неговите Желания.Смиреният човек е един малък спасител на света.Останалото-свеждането на глава от безсилие и слабост,или заради закони е робство.И това не се брои за смирение,а за слабост.И хората нападат такива смирени от слабост човеци.Но когато пред теб стои някой с величествена смиреност,гневът ти изчезва и не гледаш на него като роб,а като господар

Simran

[Guest valentinus]

Здравей, Симран, радвам се на нашата среща. В подкрепа на поста ти ще цитирам стих 15 от "Дао де дзин" на Лао Дзъ / преводът не е от Ацев/

"В древността истинските философи, посветили себе си на Дао,

били лишени от всякаква значимост/важност.

Те се отличавали с изтънчено възприятие, били неразбираеми и проницателни.

Те били толкова дълбоки, че това не се поддава на описание.

И защото това не се поддава на описание,

аз ще се опитам да ви дам някаква представа за философите от древността.

Те били внимателни/предпазливи като тези, които преминават зимна река.

Те били бдителни като тези, които имали причини да се опасяват от съседите си.

Те били внимателни като гост към своя домакин.

Те изчезвали като лед, който се топи.

Те били прости като необработено дърво.

Те били пусти като долина.

Те приличали на мътна вода.

Кой е способен, пребивавайки в покой да отстранява нечистотиите от сърцето си?

Кой е способен чрез продължителна практика на спокойствие постоянно да се ражда в Дао?

Този, който съхранява в себе си Дао, не желае да бъде "напълнен".

И именно поради това, че не е напълнен, той завинаги е защитен от промени."

[Севдалина]

Извинявам се за невежеството, но дървото на живота и по-точно сферите в него ми приличат много на енергийните центрове в човека-чакрите. Дали и всъщност сигурно има връзка след като човек е една микро вселена. Ако имате знания за това моля да понапишете нещо.

Изключително ми е интересно да научавам от Вас толкова много...

[Станимир]

Какво означава да си смирен?

Ако поставите кротостта и смирението за основа, всичко можете да направите в живота си. Ключът за постиженията е смирението.

Да бъдеш смирен значи, да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.

Ще използвам тези думи на Учителя Дънов за база и ще си позволя някои разсъждения.

Първо трябва "да съзнаваш, че всичко можеш да направиш", т.е. да не си безпомощен. Така че смирението е Сила.

Трябва "да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка". Не трябва да ограничаваш другите, а да уважаваш тяхната свобода. Това не означава да се поставиш по-ниско от мравката, а да я разбереш и да и дадеш възможност да се изяви. В основата на това лежи Любовта.

Смирението е и Мъдрост. Това не е казано директно, но то се подразбира. Нужна е способност за различаване на ситуациите в които трябва да се намесиш и в които не трябва. Ако пред очите ти се извършва престъпление, което можеш да предотвратиш, но не го направиш, то ти също извършваш престъпление. В този случай човек е смирен чрез своите действия, защото разбира, че това е правилно в дадената ситуация.

Сега вече по-лесно може да се разбере първата част от посочения цитат.

За да постигнеш трябва да си смирен първо пред Бога. "Да бъде твоята Воля, Господи, не моята."(цитирам по памет). Трябва да се разбере, че за да осъществи истинско развитие, човек трябва да е в съгласие с Целите и Волята на Бога.

После човек трябва да е смирен спряма другите. Никой не е по-важен от своя брат. Можеш да ограничиш себе си в тяхна полза, но не и да ограничаваш другите.

Накрая човек трябва да се смири и пред себе си. Така ще постигне вътрешна и външна хармония. Ще постигне цялостност и завършеност. Ще стане проводник на Сила, Любов и Мъдрост - тези на Бог и негови собствени.

[Валентин Петров]

Какво означава да си смирен?

Ако поставите кротостта и смирението за основа, всичко можете да направите в живота си. Ключът за постиженията е смирението.

Да бъдеш смирен значи, да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.

...смирението е Сила.

"да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка". Не трябва да ограничаваш другите, а да уважаваш тяхната свобода. Това не означава да се поставиш по-ниско от мравката, а да я разбереш и да и дадеш възможност да се изяви. В основата на това лежи Любовта.

Смирението е и Мъдрост. Това не е казано директно, но то се подразбира. Нужна е способност за различаване на ситуациите в които трябва да се намесиш и в които не трябва. Ако пред очите ти се извършва престъпление, което можеш да предотвратиш, но не го направиш, то ти също извършваш престъпление. В този случай човек е смирен чрез своите действия, защото разбира, че това е правилно в дадената ситуация.

Сега вече по-лесно може да се разбере първата част от посочения цитат.

За да постигнеш трябва да си смирен първо пред Бога. "Да бъде твоята Воля, Господи, не моята."(цитирам по памет). Трябва да се разбере, че за да осъществи истинско развитие, човек трябва да е в съгласие с Целите и Волята на Бога.

После човек трябва да е смирен спрямo другите. Никой не е по-важен от своя брат. Можеш да ограничиш себе си в тяхна полза, но не и да ограничаваш другите.

Накрая човек трябва да се смири и пред себе си. Така ще постигне вътрешна и външна хармония. Ще постигне цялостност и завършеност. Ще стане проводник на Сила, Любов и Мъдрост - тези на Бог и негови собствени.

Чудесно и вдъхновяващо!

[Guest Мона]

Смирението е характеристика на мъдростта, не обратното. Има смирени глупци, но обикновено мъдреците се смиряват.