Ролята на личността на терапевта - хомеопат

[Орлин Баев]

Дали личността на терапевта има значение в хомеопатията? В какво се изразява и какво обхваща това значение - единствено вербалното консултиране, личностовото присъствие или и при самото приготвяне на хомеопатичното средство? Както споменах и в другите теми от раздела, аз съм привърженик на тезата за изключителната важност на личността на терапевта хомеопат.

Според субективните ми разсъждения, които в сферата на алтернативната медицина са допустимо легално средство за вадене на валидни заключения, личността на терапевта хомеопат играе роля според качеството на характера, психоемоционалните си черти и настройки, количеството и качеството на вътрешната си сила и умението си съзнателно да свърже когницията си с информацията на първоначалния минерал, растение или вещество и ги предаде в приготвяния хомеопатичен препарат. Според мен именно съзнанието на хомеопата е решаващо за това информационно извличане и залагане, а не самото клатене и разреждане, които биха могли да бъдат заменени с разнообразие от други методи!

Вие как мислите?

[Слънчева]

Орлин

Не само за хомеопата, но и за психолога, както и за лекаря е важно самият той да е осъзната личност, да има много добри познания в областта си, да не спира да се интересува от новости и да се развива.

Много важно е да се опита да познае себе си, за да не прехвърля своите проблеми, и виждания върху пациентите си. Сам казваш-Съзнанието, както и умението да накара пациента сам да се разтвори и да подаде максимум информация за себе си, за да се даде най-правилното лекарство. И важно е, мисля, лекаря да вярва в това, което прави, защото иначе няма смисъл.

Има предписания на ниво-име, страни, патология, ниво-факти и симптоми, ниво-чувства и емоции, ниво-делюзия /страх/, ниво-усещания и ниво-енергия, което се постига много трудно и от малко хомеопати, все още.

Важно е да се покрият поне няколко нива, за да е точно лекарството.

[Иво]

Още в първите параграфи на "Органон на лечебното изкуство", откривателя на хомеопатията д-р Самуел Ханеман, определя кои са най-основните качества и цели на истинския лечител - хомеопат.

Ето какво четем там за целите и задачите на хомеопата, както и на самото хомеопатично лечение:

"&1. Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави, което се нарича лекуване.

&2 Най-големият идеал на лечението е бързото, меко и трайно възстановяване на здравето, или отстраняването и унищожаването на болестта във всичките и проявления по най-краткия, най-сигурен и най-безвреден начин, върху ясно разбираеми принципи."

А ето какво пише Ханеман за това какво трябва да знае хомеопата, за да бъде истински майстор на лечебното изкуство:

"&3. Ако лекарят ясно разбира какво трябва да бъде лекувано в болестта, тоест във всеки индивидуален случай на болест (познание на болестта, идникация),

ако той ясно разбира какво е лечебно в лекарствените средства, тоест във всяко отделно лекарствено средство (познание за лекарствените свойства),

и ако той знае как да пригоди в съответствие с ясно определени принципи това, което е лечебно в лекарствените средства към това, което е несъмнено болно в пациента, така че излекуването да се осъществи - да го пригоди по отношение целесъобразността на лекарството според начина му на действие към случая пред него (избор на лекарството, лекарствена индикация), така също и по отношение на неговото правилно приготвяне и необходимо количество (съответна доза) и по отношение съответния период на повторение на дозата;

ако, накрая той знае препятствията за излекуването във всеки отделен случай и е наясно как да ги отстрани, така че възстановяването да бъде окончателно,

тогава той разбира как да лекува разумно и рационално и представлява истински практик на целебното изкуство.

&4. Той е също така и пазител на здравето, ако познава факторите, разстройващи здравето и причиняващи болест и знае как да предпази от тях здрави хора."

(курсивът е мой в &2 и &4)

На базата на споменатия източник, както и на мои наблюдения и разсъждения, мисля, че добрия хомеопат трябва да притежава следните качества, способности и познания:

- основната му стремеж трябва да е да предизвиква бързо, меко и трайно възстановяване на здравето по най-краткия, най-сигурен и най-безвреден начин (&1)

- да познава болестите и тяхната индикация (&3)

- да има познания за лекарствените свойства на хомеопатичните лекарства (&3)

- да може използвайки хомеопатичните принципи да избира правилното хомеопатично лекарство в подходящата доза и количество и интервал на повторение на приема (&3)

- да може да определя препятствията за излекуването и да ги отстранява (&3)

- да познава факторите предизвикващи болест и да знае да предпазва от тях здрави хора (&4)

- да е наблюдателен; да има "освободеност от предразсъдъци и здрав разум" (&83)

- да има добре развита интуиция

- да може да прозира зад думите на пациента по време на хомеопатичното интервю с цел да определи истинското му състояние на базата на тоталността от симптоми

- в известна степен да е психолог; да задава подходящите въпроси; да умее да слуша и разбира

- да има способността, желанието и възможността постоянно да се учи и усъвършенства; не само от своите пациенти, но и от колеги хомеопати, книги, интернет, конференции и т.н.

- по време на хомеопатичното лечение и проследяване, да може да определя в каква поска се движи лечението - дали отвътре навън (закон на Херинг) и в посока към лечение или обратно; да предприема адекватни на това мерки

.....................

[Дъгата]

Според субективните ми разсъждения, които в сферата на алтернативната медицина са допустимо легално средство за вадене на валидни заключения, личността на терапевта хомеопат играе роля според качеството на характера, психоемоционалните си черти и настройки, количеството и качеството на вътрешната си сила и умението си съзнателно да свърже когницията си с информацията на първоначалния минерал, растение или вещество и ги предаде в приготвяния хомеопатичен препарат. Според мен именно съзнанието на хомеопата е решаващо за това информационно извличане и залагане, а не самото клатене и разреждане, които биха могли да бъдат заменени с разнообразие от други методи! Вие как мислите?

С много термини и сложни фрази се казва нещо, което може и с 2 думи:

Интуиция и Любов.

П.П.: Хомеопатът не е гуру, нито психотерапевт.

Той трябва да е осъзнат и с-мир-ен, за да усети правилно на кой какво лекарство да даде.

Познавам десетки хомеопати. Успешни са тези, които имат Огромна Любов към хората, финес на изказването си и силата да казват Истината, независимо дали пациентът иска "сладки приказки" за "позитивно мислене".

Лекарството си действа, и няма нужда "...съзнанието на хомеопата да се намесва, да извлича и да залага..." - това е работа на психолозите и педагозите.

Друга е работата, ако един психолог иска да внушава на пациентите си оздравяване чрез хомеопатични средства...