Виктор Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Ако поддържаме илюзията си за благородството на този копнеж, дали изкуствено не задържаме осъзнаването на Божественото, което пребивава в нас? Този копнеж според мен е автономен и не подлежи на насочване и окачествяване от човека. Той се излъчва от божествената природа вложена в нас. Обратната страна на Луната е невидима от към Земята ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 (edited) И още показва, че в момента ръцете и краката ни са по- близо до нас от тази Божествена природа ... Иначе защо ще ни изгаря този копнеж? Нима човек копнее за нещо, което и без друго му е достъпно, пребивава в него? Тук съм на по-различно мнение. Този копнеж не е познат на всички хора. Някои са доволни само от това да ядат, пият, трупат материални придобивки, правят секс и спят, като животните. Не виждат нищо друго. Те не се стремят към нищо по-висше, защото нямат нужното ниво и чувствителност, за да усетят този копнеж. Той е познат само на онези, които имат определено ниво на развитие. Т.е. тези които са малко по-далечко от "краката си", а по-близко от Великият. За да привлече един магнит-е необходимо обекта да е на известна близост от него, ако е далеч-привличане няма, реакция няма. Много показателен е този пример. Редактирано Ноември 17, 2006 от Макс Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Малко уточнение: привличане има и при отдалечаване на двата магнита, но то много бързо намалява - нека физиците подскажат дали беше според квадрата на разстоянието, експоненциално или нещо подобно... Но за да бъде привличането резултатно, да така е, изисква се определен критичен праг на приближаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Мисля си, че всяко живо същество има частицата от Божественото, но е нужно именно това приближаване, за да може да се пробуди и осъзнае този копнеж. Този копнеж не е познат на всички хора. Някои са доволни само от това да ядат, пият, трупат материални придобивки, правят секс и спят, като животните. Не виждат нищо друго. Те не се стремят към нищо по-висше, защото нямат нужното ниво и чувствителност, за да усетят този копнеж. Той е познат само на онези, които имат определено ниво на развитие. Още от първородния грях, човек е разделен от божествената си светлина... ... Роден от Божествеността, по Божи образ, човек също е разделен и ограничен в затвора си от плът. Но ако тялото му е свързано с материята, то душата му, като отражение и частица от голямото космическо цяло, се стреми да се слее отново с Единството, да се разсее в Божествената светлина.... Самоче, за да достигне до тази спиритуализация, човек трябва да премине през различни нива. Завръщането му в Цялото предполага последователни прераждания. Пако Рабан-"Траектория" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 Мисля си, че всяко живо същество има частицата от Божественото, но е нужно именно това приближаване, за да може да се пробуди и осъзнае този копнеж. Пако Рабан-"Траектория" Точно това имах предвид. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Ноември 17, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2006 ...........всяко живо същество има частицата от Божественото............. друг е въпросът дали то е пробудено Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 (edited) На мен ми харесва мисълта на Ницше, че човекът е нещо, което трябва да бъе превъзмогнато. Иначе темата е чиста спекулация. Въпросът "какво е човекът" е също толкова лесна за обяснение, колкото и "какво е бога". Сещам се и за "кое е истинно и какво лъжливо". "На какво онсование едно намерение може да се нарече добро" или "За това, че съединените в Христа бог и човек не са нещо по-добро от самия бог". Това обаче са средновековни проповеди и постулати на Мастер Екхарт и Пиер Абелар. Живея в настоящето, не отричам философските спекулации, но за мен този въпрос - какво е човекът, е отвъд предела на моята рефлексия. Редактирано Февруари 3, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 А ако Майстер Екхарт не е бил спекулиращ философ, а нещо повече? Ако той на практика е бил достигнал друго ниво на съзнание? Разликата с "дървените философи" тогава би била много съществена. Истинските мистици са като лекарите (както в прав текст го е казал и Буда), те предпочитат не да слагат ударението върху теориите за заболяванията, а да дават изпълними методи за тяхното излекуване. Ако не им обръщаме внимание, или да речем, ако се опитваме да ги следваме само от време на време (или пък с недостатъчна преданост), ние нямаме право да ги слагаме под общ покрив със спекулантите, които нищо не променят в начина си на живот и в отношението си към света, за само си строят "въздушни кули"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 И какво всъщност искаш да кажеш? Не знам какво е казал Будда, чета това, което са смятали, че е казал... Какво общо имат мистиците? Примерът с Екхарт беше хрумване, по същата логика дълги трактати са писали и Августин Блажени, и Лактанций и кой ли още не... Отново ще повторя, че въпросът Какво е човекът е спекулация, и то наивистична. По-лесно е да се отговори какво не е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Може да се гледа на "човека" като "потребител". Мислим градина с много плодове в която сме на гости. Ядем, пием, миришем красиви цветове, разхождаме се, наслаждаваме се докато слънцето грее. Градинарите на градината работят върху нея. Те знаят предназначението и свойствата на цветята и плодовете. Професорите по агрономия знаят и могат още повече. Има и професори които изучават Слънцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Ок. Кое Слънце обаче - Видимото или невидимото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Що е концентрация? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Това е пример за спекулация, нагледна при това. Да живее софистиката! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 По иначе нека подходим. Коя е целта на концентрацията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 (edited) Целта на концентрацията е да концентрира/концертира и да представи Аз-а пред несъзнаваното като подходящ театър, в който главните герои са сенки, а публиката - непробуденото съзнание. Представих смислено на пръв поглед изречение. На втори план обаче се преплитат шизофренни пластове и си казвам: аз съм преродения Аристотел. Ето това е концентрация. А Невидимото Слънце е зад Невидимото. Редактирано Февруари 3, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Целта на концентрацията е да концентрира/концертира и да представи Аз-а пред несъзнаваното като подходящ театър, в който главните герои са сенки, а публиката - непробуденото съзнание. Представих смислено на пръв поглед изречение. На втори план обаче се преплитат шизофренни пластове и си казвам: аз съм преродения Аристотел. Ето това е [липса на]концентрация. А Невидимото Слънце е зад Невидимото. невидимото слънце е като плоско кръгче или като паричка на повърхността на Водата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Като голям фен на концентрацията (?), се концентрирай дълбоко и отговори какво е човекът. Ще ти завидят всички досегашни мистици, философи и какви ли още не. И както се оказва винаги при подобен антиспор, изход няма. Не е имало, няма и да има - поне на това ниво на съзнание. Относно невидимото слънце, можеш да поспориш с Елена Блаватска, ако имаш сили.. Но ти имаш, защото много ще се концентрираш. Basta. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 3, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2007 Като голям фен на концентрацията (?), се концентрирай дълбоко и отговори какво е човекът. Разумният човек е като възможност или платформа в смисъла в който е МS Windows/PC. Разумното същество се проявява през нея. Захранването и т.н. не са негова същност нито собственост Basta. бесове? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 4, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2007 И какво в същност е човека? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 (edited) За това, какво е човекът, моето мнение е следното: Животът е един и същ и в атома, и в камъка, и в растението и в животните, и в човека, и в надчовешките царства, планетите, слънцето, и звездните системи. Той е единен и всеобхващащ. Животът се проявява чрез всички тези форми, като всяка форма е пригодена към съответния етап от еволюцията на обуславящата я индивидуалност. Духът в материята поражда съзнанието. Така, че от тази гледна точка човекът е просто един етап. Той бележи определена степен на развитие на съзнанието, т.е на проявява на духа в материята; на разгръщане на единния живот, индивидуализиран в определена форма. Били сме животни, станали сме хора - преминали сме през едно велико посвещение. След време ще преминем етапа на човешката еволюция и ще започнем друг на по-високо равнище. Спиралата е добър символ. Редактирано Февруари 10, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Само, където не сме били животни. По-скоро животните са произлезли от нас. Друга теория. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Точно така. Но никога не е късно за нищо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Само, където не сме били животни. По-скоро животните са произлезли от нас. Друга теория. И как според тебе е станало това? И какво мислиш за тяхното бъдеще? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 Много лесно е станало. Няма какво да мисля за тях - те отдавна не съществуват. Дори и в екзотеричната Библия го пише... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 10, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2007 А как виждаш бъдещето на хората и в частност твоето собствено? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.