21.04.2008 г. - Хората не разбират смъртта.

[Станимир]

Мисъл на деня - 21 Април 2008 г.

"Хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности."

Из Виделината и тъмнината, 19-а НБ, 11.IV.1937 г.

[Валентин Петров]

думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. „Ведите“ е свещена книга, в която са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш

виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.

Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат. Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината.

Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи.

Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.

Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.

„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината. Първо трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано. За пример, нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота. Щом нещата се разберат, ще се приложат. Щом не се разбират, ще се проучават. Следователно неразбраните, незнайните, непроучените неща ще ги изучаваме. А онези, които знаем и разбираме, ще ги приложим.

Виделината води до практическо осъзнаване на природата на живота и смъртта.

Временното е илюзорно и смъртно.

Истинското е вечно, духът е вечен и истински.

"Човекът е дух." Господ

Който вижда истината е вечен и щастлив.

Сега аз искам вие да разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас.

Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика

Живот в светлината в която царува Божията любов, осветява пътя и на другите.