Ваня Добавено Септември 11, 2004 Доклад Share Добавено Септември 11, 2004 Донка, и аз съм минала по този път, както го описваш. Само да добавя, че от позицията на наблюдател много лесно можеш да смениш състоянието си на противоположнато. - Тук се сетих от мисълта от Кибалион, поставена в началната страница на сайта. Или пък, ако само се наблюдават процесите, се вижда, че не са постоянни - лошото настроение само се сменя с добро, без видима външна причина (като пример само) Въобще много може да се пише, главното е работа със собствената психика. Но има и едно много важно усещане- един вътрешен център, дълбоко в сърцето - усещане като за твоята истинска същност, това което винаги си била. Усещането на собствената душа. Тя е място на покой, нещо като убежище, където си сам със себе си и усещане за първоначална, детска чистота. Мисля, че за този център става дума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 13, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2004 Изместване на точката на равновесие..... това е степента на промяна на личността... Това, за което говори донка е разграничаване от личността, от нейните психологически "моторики" и програми... Издигането на точката на равновесие ни показва доколко и по какъв начин сме обусловение от програмите на личността. Какво е личността? - оня костюм който мерим и после забравяме, че не сме този костюм, тази роля..... В този ред на мисли, ако искаме да трансформираме личността си - използваме промяна на точката на равновесие... Според мен не е достатъчно само да развие способността си да влизаш и излизаш от "себе с"... от тишината в тишината..... Познавам доста хора, които се "борят" с ограниченията на личснотта си - заклеймяват обусловеността си като някакъв грях, огормен недостатък.... и или прибягват до всевъзможни аскези или пък "бягат" в себе си.... .... Според мен да можеш пълноценно да функционираш чрез личността изключва всякакво движение навън и навътре... то просто не е необходимо защото се получва единство между вътре и вън; между вътрешната цялост и цялостта на изявяването .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 14, 2004 Доклад Share Добавено Септември 14, 2004 Скоро четох беседата на Дънов "Духът и плътта. Приливи и отливи в живота". Там се разглажда въпроса, поставен в темата и реших да споделя някои мои мисли и цитати оттам. Дънов казва, че трябва да се излезе от закона на противоположностите и да се влезе в закона на подобието. Закона на противоположностите важи за дуалния материален свят, където полярностите се сменят периодично. Те не могат да се примирят или превърнат една в друга. Законът на подобието е за Божествения свят. Тук няма разделение, а единство. На практика за мен това означава следното: да излезем от бърборещия, размишляващ и дуалистичен ум. Да отместим гледната си точка и да заемем позицията на Наблюдателя, безпристрастната наблюдаващо съзнание, което е само Присъствие. То е единно и спокойно като дълбините на океан, а мислите, чувствата и емоциите са само движения в него. И да се откажем от идеята, че действащо лице сме ние - ние сме само проводници на волята Божия. (което значи да се отречем от себе си) И откъси от беседата: "Когато старите философи са казвали: Познай себе си!, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на прилив и отлив. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на ритмичното движение. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане... Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива. Този закон действа навсякъде. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има прилив, можем да турим силна преграда, голяма стена. Ако ли сме глупави, зяпаме по брега на бурното море. Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. "Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът - противното на плътта, а те се противят едно на друго... " (Гал 5:17,22) Апостол Павел казва, че плътта противодейства на духаа духът - на плътта. Немислимо е да примирим тия два закона, защото те имат диаметрално противоположно движение: единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите разрушава, той руши хармонията, щастието... Тъй че в света на едно място може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място; и две добрини не могат да стоят на едно място. Светия със светия не се търпят, учен с учен - също. Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто... Двама души едновременно не могат да бъдат господари; единият трябва да бъде господар, а другият – слуга. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. Христос, който е разбирал този закон, говори за себеотричането. Щом човек се отрича, става слуга и тогава Господ му казва: "Аз те обичам." Във всички вас действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш ни най-малко не значи да изгубиш живота си, но само да замениш една служба с друга..." Беседа, държана на 2 ноември 1914 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Камелия_ Добавено Септември 14, 2004 Доклад Share Добавено Септември 14, 2004 Да, супер би било да можем да сме БЕЗПРИСТРАСТНИ НАБЛЮДАТЕЛИ... (а може и да не е, кой знае Въпроса е, че ума е инструмент, познавателна система, която се развива, която трябва да се организира по определен начин. Какво всъщност правиш ако си безпристрастен наблюдател? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 14, 2004 Доклад Share Добавено Септември 14, 2004 "Какво всъщност правиш ако си безпристрастен наблюдател?" - Бъди поне веднъж и сама ще видиш. Изпробвай го и ще видиш: правиш всичко, което е необходимо (и то по най-добрия начин), но не за себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 14, 2004 Доклад Share Добавено Септември 14, 2004 Противоположностите и противоречията са в нашия ум. Колкото и да го развиваме, той си остава само инструмент. Божествения свят и божествената Любов са отвъд ума и емоциите. Но там се стига чрез себеотречение и служене. Още малко откъси от беседата: "Законът на контрастите в живота е неумолим. Този закон действа и в нашите мисли, и в нашите чувства, и в нашата воля. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или в научна форма казано, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. – Как ще обичам? Наистина, ти не можеш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. То е все същото да те затворят в тъмна стая и да ти кажат: Гледай! Какво ще гледаш? Мрачна стая, но тя не е област на подобието. Ти трябва да излезеш от нея. И тъй, когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Вижте, колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементи, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Вие не можете да направите това, ако сте в закона на противоположностите... Човек се гневи, неразположен е – значи, има отлив. След това в него непременно трябва да настане прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си към Бога, ще се качи на високата планина, на която е Господ, ще се поразговори с Него и, когато мине отливът, ще се върне на земята... Всеки ден ставате сутрин и миете лицето си. Защо? - Днес трябва да отидете пред Господа, защото във вас има отлив. Вие си измивате лицето и казвате: Ще снема товара от сърцето си, ще смъкна утайките от ума си и тогава ще отида пред Господа. Миенето на лицето именно това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, измивате се и цял ден пак бъркате в калта. И работата ви не върви. Как ще върви, калта е във вас! За да не се цапате, трябва да бъдете на някое високо планинско място..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 15, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2004 Къде мога да намеря за прочит цитираната от теб беседа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Септември 15, 2004 Доклад Share Добавено Септември 15, 2004 Къде мога да намеря за прочит цитираната от теб беседа? Дрона можеш да прочетеш беседата онлайн тук: Духът и плътта. Приливи и отливи в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 15, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2004 Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 15, 2004 Доклад Share Добавено Септември 15, 2004 Има още нещо в беседата, което ми направи впечатление и ми се иска да ви обърна внимание. Там се казва, че в това състояние на равновесие и божествено съзнание ние можем да бъдем само за кратко време, като трябва да полагаме усилия. И че винаги се връщаме оттам в закона на противоположностите. Между звата закона, двете състояния има преграда, която ние сами с никакви усилия не можем да разрушим и преминем. Само Бог може да ни преведе оттам за постоянно. "По закона на подобието, злото не може да се превърне в добро, нито доброто в зло. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не могат да превърнат закона на противоположностите в закон на подобието... Сега ние казваме: Да се оправи светът! Че как ще се оправи? Ако свинята милиони години е грухтяла под дървото и след като изяде крушите, почне да рови корените, да търси круши, питам: Как ще роди дървото други круши? И вие по същия начин, като не намирате круши на дървото, почвате да ровите корените и казвате: Парите, които търсим, са закопани в земята. Казвам: Вие се намирате в закона на контрастите. В корените няма никакви круши, никакво имане. Не трябва да ровите на едно място, а да идете на друго място. Крушите ще намерите на друго място. Станете и се помолете, ако знаете как да се молите - онази молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Ако сте в закона на подобието, вие сте ангел. Ако сте готови да се самопожертвате или да направите някакво благородно дело, вие сте светия. Едно е за съжаление, че не можете да задържите това състояние за по-дълго време. Само Господ може да ви пренесе от едната област в другата. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдете до тази граница, трябва да оставите целия си багаж - мисли и желания, които са под закона на контрастите, и да влезете в закона на подобието свободни, чисти. Тогава Господ ще ви облече с нови дрехи и ще ви произведе генерали. Ще ви направи "по образ и подобие Божие". Двата закона, на противоположностите и подобието, регулират света. Учението на Христос спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на подобието. Безкористието живее всякога в закона на подобието. Жертва и себеотричане - това е християнството." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 16, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2004 Аз разбрах този цитат по друг начин. "Всичко си има време, време има за всяка работа под небето" - Еклесиаст. Поради ритмичната проява на различни сили и тенденции след като една тенденция или ритъм са изчерпани няма смисъл да се продължава в същата посока само защото до вчера тя е била отворена и изпълнена със сполука. Днес вече тази врата е затворена и вместо да си блъскаме главите в затворените порти е о-добре да се отръпнем и за да можем да видим кои започват да се отварят за нас. *** На едно друго място миналата година по това рвеме говорихме за Упсение Богородично и защо Братството се събира по това време на годината. Защото Успение Богородично всъщност символизира заспиването на материалната природа - нашата майка; оттегланетро на пътта за покой и настъпването на Новата Духовна година. *** В беседата друго ми направи впечатление - ония думи, че Учиотеля 10 години живял в семесйтво от 7 члена . Моята асоциация върху тези думи е за 7-те чакри, които последователно "си разпускат пояса". Не знам вие как го разбрахте. *** И оная препратка за 12 секунди, 12 часа; 12 дена; 12 години и т.н. Нека да ви цитирам един мой любим автор: "КОгато Слънцето при своето движение се окаже в точката разположена най-близо до Великият център Вишну-Набхи (центърът на Галактиката) - седалището на Брама ( а това е когато точката на есенното равновесие е в съзвездието Овен) то дхарма - менталната сила се развива дотолкова, че човек става способен с лекота да разбира всичко, даже тайните на Духа. След 12000 години, когато Слънцето премине през най-отдалечената точка от Великият Център (което съответства на есенно равноденствие във Везни)менталната сила - дхарма - пада до такова ниско равнище, че човек се оказва несособен да възприеме каквото и да било извън границите на грубата материя (духовно ослепява - мой коментар). Всеки 12 000 години предизвиква радикални изменения както във външния грубоматериален свят така и във вътрешния. Този период се нарича Дайва-юга- електрическа двойка." Шри Юктишвар Гири - "Святата наука" - 1894 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 16, 2004 Доклад Share Добавено Септември 16, 2004 Да, Учителя в цялата беседа говори за тово отдръпване. Но знаеш, че това е временно. "Едно е за съжаление, че не можете да задържите това състояние за по-дълго време." За това ставаше въпрос - постоянното пребиваване в закона на подобието, в точката на равновесие и хармония, където... "... А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, мислосърдие, вяра, кротост, въздържание. (Гал 5:17,22) Хубаво е, че Дънов говори многопластово и всеки намира подходящата истина за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 16, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2004 Защото този свят е света на Луцифер, на който повярвали Адам и Ева... и нататък следва цитат на Павел че комуто повярваш на него и слугуваш... И че познанието на доброто и злото е трудна и често непосилна наука. НО това вече не е по темата . *** Моят опит с "отръпването" показва, че през света непрекъснато минават едни ментални и емоционални вълни.... когато си в тишината ... те просто преминават... Ние сме устроени като едни антени и реагираме на тия вълни когато сме в личността си. Това е според мен за което се говори в беседата - че днес си весел, а утре - без причина - всичко ти се струва безнадеждно ( моя перефраза). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Септември 16, 2004 Доклад Share Добавено Септември 16, 2004 Мисля си,не се ли преодолява ритъма чрез представите за цялостност на явленията и в материалния,и в духовния живот?Нощ и ден се обединяват от представата за денонощие,прилив и отлив - от представата за море,раждане и смърт - от представата за природен цикъл,добро и зло маркират представата за нравственост ...Наистина това е израз на способността да се мисли диалектически.Може би преодоляването на усещането за ритъм е пътя на познанието,по който върви всеки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 16, 2004 Доклад Share Добавено Септември 16, 2004 Това е хубав подход. Като поглед от по-високо място (както се изразява Дънов). Осъзнаване цикличността и цялостта на всичко в света. (тук се сещам за друга беседа "Елипса и парабола" - идеята да се свържат двата края на отворената парабола и животът ще стане цялостен, като елипса с два центъра.) Може да осъзнаем, че тези дуални категории добро-зло са плод на ума и възпитанието. В природата всичко тече, всичко е движение, без да са поставени етикети. Мисля, че не трябва да преодоляваме усещането за ритъм и движение, а само противоречията, дуалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 16, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2004 "Високият идеал". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Септември 18, 2004 Доклад Share Добавено Септември 18, 2004 Ако пофилософстваме още малко, можем да кажем,че преодоляваме дуализма едва когато опознaем двете му страни. Както синтезът е възможен след анализ Но в ежедневието тази мъдрост често ни изневерява и сме склонни към една от страните на цялото. Какво да се прави...човешка природа/емоционална преди всичко/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 18, 2004 Доклад Share Добавено Септември 18, 2004 Това значи ли, че трябва да познаем напълно злото, за да излезем от дуализма добро-зло? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Септември 19, 2004 Доклад Share Добавено Септември 19, 2004 Ваня,хваната съм на тясно Ами едва ли е необходимо да стигнем до дъното на злото.Това би означавало да приемем,че и доброто има край и предел. Може би преодоляваме дуализма ,когато започнем да правим разлика в качеството /добро и зло в случая/,когато си изработим нравствена мярка или нравствено чувство/Л.Толстой/.Когато не възприемаме двете крайни състояния като застинали ,затворени в себе си, а мисълта се движи между тях и открива връзка,зависимост. Гьоте ,който освен поет е и философ,представя това чрез своя Мефистофел: "Аз съм злото,което създава дорбо"/"Фауст"/.Силите на злото могат да се разбират и като разрушителна стихия,коята помита съществуващото,за да се превърне в предпоставка за съзидание и ново начало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 19, 2004 Доклад Share Добавено Септември 19, 2004 А не е ли по-добре да разберем и осъзнаем откъде идват всички полярности, целия дуализъм на света? Аз съм забелязала (а и така казват Мъдрите), че като осъзнаеш нещо, ти го преодоляваш. (без да се бориш с него) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 20, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 20, 2004 В една от книгите на Алиса Бейли се третира този момент:"КОгато осъзнаеш, че си и ангела и дявола и че те двете са двете страни на едно и също нещо" и т.н. - цитирам по памет...ако се интересувате ще намеря точната препратка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Септември 20, 2004 Доклад Share Добавено Септември 20, 2004 Ваня задава все трудни въпроси! Ако импровизирам/без да проуча както е редно/ бих казала:Съществува непроявена и проявена същност.Когато първоначалният взрив даде тласък за развитие на вселената,/някой го наричат божествено сътворение,а физиците смятат,че е едно и също/,съществуващото е в непрекъснато движение.Нали всяко състояние на окончателен покой е равно на смърт ,на небитие.Не можем ли да кажем,че дуализма е роден от предсавата за живота като непрекъснато движение от едно към друго състояние на нещата в материалния,духовния,битовия,политическия и какъв ли не още аспект на съществуващото. Ще илюстрирам мисълта си отново с Фауст на Гьоте.Нали той е сключил договор с Мефистофел да загуби душата си, когато се насити на всякакво познание и всякакви наслади и изрече знаменателните думи:”О,миг,поспри,постой!Тъй хубав си ти!”Състоянето на пълно щастие и желанието да спреш времето ,да запазиш завинаги този момент е равно на смърт – духовна и физическа. Това ни подсеща да не преставаме да се стремим,да се учим,да се радваме и може би, да не се поддаваме на изкушението да си мислим,че сме кой знае колко извисени духовно и сме повече от другите... С поздрав най-сърдечен и с извинение,ако съм прекалила! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 20, 2004 Доклад Share Добавено Септември 20, 2004 Дрона, не е важен точния цитат, а идеята. Алис бейли писала ли е нещо във връзка с темата за дуалния свят и излизането от противоречията? Веронез, ти казваш, че "дуализма е роден от представата за живота като непрекъснато движение от едно към друго състояние на нещата" Тук е интересна думата ПРЕДСТАВА. Но кой създава представите, нали ума? В природата сама по себе си няма противоречия, а само двежение. Аз мислех за основната, главната двойнственост в света: обект и субект. Оттам започват всички останали дуалности. И че светът е противоречив само за хората. Растителния и животинския свят не усещат това. За тях светът е единен. Да не се впускам много в подробности, но идеята ми е следната: Нали съществува само Бог и нищо друго? И Бог е Съзнание, висш Разум. Когато не е проявен, той е като спящо съзнание. В момента, когато се прояввява (събужда), се появява целия свят с милиардите различни обекти. Които започват да съществат и се движат подобно на образите в съня в самото Съзнание на Бога. И това Съзнание "влиза" (така да се каже) във всеки обект. Но в същия мамент се появява и двойнствеността в човека, защото се появява индивидуалният ум, който си "въобразява" че е отделен от другите. Освен това, разделението е необходимо за самия процес на познанието. - За да познаем нещо, трябва да се отдалечим от него и чрез допира със сетивата си започваме да го изучаваме. Това е процеса на общуването и самия живот. Малко объркано се изказах, но идеята ми е, че дуалността в света е неизбежна, без нея светът нямаше да съществува. И ролята на ума и себесъзнанието като отделни личности... Тук може много да се разсъждава, и като стигнем до "корена на злото", така да се каже, да видим как може по обратния път да се освободим от оковите на ограничаващата двойнственост, която създава противоречията. Поздрав и от мен, но аз май наисина прекалих с философстването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 21, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 21, 2004 Алиса бейли пише подробно по въпроса. Дуализма.... според мен е качество на всичко, което е в проявление. Защото за да се прояви трябва да се диференцира т.е. да се отдели от цялото и да се проявят част от потенциалните възмжности. *** Но мисля си, че ние малко ги омешваме нещата - съзнанието на човека и дулаността на проявлението. *** Не знам дали дулаността на проявлението може да бъде "преодоляна". Ума е дуалне; преживяването може да не бъде. Но това е нещо като спор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веронез Добавено Септември 21, 2004 Доклад Share Добавено Септември 21, 2004 Дано отнякъде не ни се смеят философите! Какъв е проблема? Дали дуалността е присъща на човека,негова ПРЕДСТАВА Или е присъща на проявената същност,на съществуващото,на природния свят? Ще започна с това,че не приемам деленето на субект и обект.То е само условно,формалнои за удобство на науката,но и тя вече го приема с уговорки.Дълбоката взаимна свързаност на всичко се приема и от учените.Те признават,например, че този,който наблюдава един лабораторен експиримент оказва въздействие върху процесите.Противопоставянето на субекта и обекта в този смисъл е остаряло в науката.А да не говорим за теологията.. Още ренесансовото разбиране предсавя човека като проявление на Бога.Те не би трябвало да се противопоставят като обект и субект,защото човек в едно е равен на своя създател – по творческите сивъзможности,по съзидателния си потенциал.На мен тази идея много ми допада! Разбирам противоречията във всички аспекти на живота като съществуване на различно качествона нещата,което поражда ДВИЖЕНИЕ=РАЗВИТИЕ.Тоест дуалността,мисля ,е присъща на света. Ето,положителни и отрицателни заряди,които в атома са в равновесие,което може и да се наруши.Високото и ниското налягане в атмосферата поражда вятър,но ние познаваме и тихо време.Телесното и духовното у човека /най-добре е да са в равновесие/,но ние си знаем,че най-често едното взема превес и другото страда. Можем да преодоляваме дуалността само в смисъл,че успеем да разберем какво я поражда и към какво води,но в никакъв случай не можем да я елиминираме.Предсавяте ле си нашия свят без мъже и жени /и съпътстващите ги противиречия/,населен с някакви безпроблемни човеци? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.