Дрона Добавено Август 3, 2004 Доклад Share Добавено Август 3, 2004 Уважаеми колеги, Учителят казва, че ритъма се преодолява чрез закона за поляризацията. Как го рабирате това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Август 3, 2004 Доклад Share Добавено Август 3, 2004 Здравей Дрона, Доколкото ми е известно това е от (или поне има връзка с) Кибалион. Може би е добре да почнем разсъждението от това какво представляват законът на Ритъма и какво този на Поляризяция (съответствието). За справка вижте - Седемте Херметични Принципа. Поздрави на всички търсещи. Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Август 3, 2004 Доклад Share Добавено Август 3, 2004 Къде го е казал Учителя и в какъв смисъл? Защо искаш да преодоляваш ритъма? Ритъмът е живот и животът е ритъм. Живота се проявява в полярностите. Другото е смърт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Август 4, 2004 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2004 Здравей Ваня. Не знам къде го е казал. Прочетох го една сутрин тук в "Картата на Мъдростта". Не съм казала, че искам нещо да променям, а че искам да разбера какво е имал предвид Учотеля с тия си думи. Това са два закона - Закона за ритъма и Закона за поляризацията. и двата действат в света. И ето учителят ни обръща внимание, че тези два закона са във взаимна връзка. Това е, което бих искала да изследваме.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Август 4, 2004 Доклад Share Добавено Август 4, 2004 Картата на Мъдростта съдържа мисли от известни личности и езот. книги. Дрона, мисълта, която ти си прочела е: "Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез прилагането на Изкуството на Поляризацията." (източник: Кибалион, от Тримата Посветени, стр. 140, изд. Аратрон, 2000; ISBN: 954-626-147-5) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Август 4, 2004 Автор Доклад Share Добавено Август 4, 2004 O, останала съм в заблуждение. Благодаря. И все пак, някаква насока за прилагане в ежедневието? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 12, 2004 Доклад Share Добавено Август 12, 2004 Ритъма ще да е вибрация, а преодоляването му - промяна във вибраторното ниво. Това е нещо като цел, към която не се стремим обосновано, но се опитваме да постигнем чрез други формулировки. Поляризация... Хм... Това определено е свързано с диалектиката! Аз го асоциирам с нравственост обаче, а определено нейното развитие води до обезплътяване, тоест изкачване във вибраторната йерархия... Мисля си тука... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Август 25, 2004 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2004 Въпросът за вибрацията и поляризацията е фундаментален за окултните науки. МОже да се изреди доста тъдъл списък с книги и автори, които дискутират темата - като поченш със Соломон и минеш през Рама Прасад за да стигнеш до учителя и Кабалион. *** Изучаването на квантовата физика много помага да се разбере смисълът на вибрацията и заемането на определено енергийно ниво, което е и критерий за развитието... или поне е добър мисловен модел... Докато поне за мен поляризацията продължава да остава малко неясна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Евелина Добавено Август 26, 2004 Доклад Share Добавено Август 26, 2004 Здравейте! Природата има собствен ритъм,който ние не винаги усещаме,защото се опитваме да наложим своите представи за ритъм.Представям си го като танц,където един придстъпва,а другият след него.Има определени стъпки и ако единия не ги спазва,танц няма да се получи.Действие-противодействие.Може би това е връзката с поляризацията?Причинно-следсвената връзка!? Евелина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Август 26, 2004 Автор Доклад Share Добавено Август 26, 2004 Размислям по въпроса от известно време... Ако приемем, че ритъмът е цикъла "зараждане-утвърждаване-разрушаване" и ако този ритъм се поражда от движението между противоположностите, то следователно колкото е по-малко отклонението ни от централната точка, толкова по-дълго бихме останали в даден етап от цикъла... Не казвам, че е така... просот се опитвам да размислям.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 26, 2004 Доклад Share Добавено Август 26, 2004 А дали е в наш интерес да стоим по-дълго в даден етап? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 26, 2004 Доклад Share Добавено Август 26, 2004 А може би това означава, че ако двете полярни точки на ритъма съществуват едновременно (всъщност е така, но ние не го забелязваме), той престава да бъде ритъм. Не, по-скоро, зависи от наблюдателя. В практически план го разбирам така - ако се научим да осъзнаваме света си и своето съществуване като паралелно съществуващи полярности, ще преодолеем усещането за ритмичност. Например, ние сме много стари и много млади едновременно. В себе си носим нещо от хора, живели много преди нас и нещо, което ще се предаде на други, които ще се родят много след нашата смърт. Тогава губи смисъл ритъмът раждане, остаряване, смърт. Но този ритъм съществува за нас като индивиди на физическо ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 2, 2004 Доклад Share Добавено Септември 2, 2004 Да, но раждане, остаряване, смърт е много по-глобален ритъм от нормалния човешки живот. Така както са го изживявали и четирите човешки раси преди нас и въобще зараждането на нови светове... Така че, този ритъм не може да изгуби смисъла си тъй като това е най-основния смисъл на Вселената, а ние не трябва да го преодоляваме, а само да го разберем. И не само на физическо, а и на всяко друго ниво... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 3, 2004 Доклад Share Добавено Септември 3, 2004 Ритъм и преодоляване на ритъм чрез поляризация - опит за размишление Има различни видове ритми, като започнем от тези на индивида, и стигнем до ритмите на космическите тела. В отделната личност може да се проявяват едновременно множество ритми, които от една страна да са в синхрон помежду си, а от друга - да не са. Например сърдечния ритъм се нарушава, получава се едно аритмично състояние, но в същото време денонощния ритъм на бодърстване и сън е ненарушен...Всяка една дейност практически се реализира чрез ритъма...независимо какви са последствията от това. Но какво представлява ритъма всъщност? Поредица от силни и слаби времена, даващи насока за размера, а затварянето на ритмичния цикъл представлява такт; следва ново повторение и т.н. Някои неблагоприятни ритми е необходимо да бъдат преодоляни, т.е. в рамките на един такт (единица време) силните и слабите времена да се разпределят по такъв начин, че да се получи ново звучене, при което се съхранява общия ресурс. Силните и слабите времена в ритъма са израз на полярността. Например в равноделен ритъм от 4/4 силните и слабите времена са разпределени равномерно, придават стабилност и привидна ограниченост, но ако добавим пауза - например четвъртина пауза, в зависимост от това, на какво време ще я сложим (силно или слабо) ще се получи съотношение 7 към 8, т.е. на едно силно или на едно слабо време (или в единия полюс) ще му бъде отредено време, надвишаващо двукратно времето на всички останали... ...това е изкуството да знаеш и да можеш да въздействаш на ритъма, без да променяш основния размер, като целта е да бъдат избегнати някои неблагоприятни въздействия в рамките на определен цикъл. Например учещия нещо се намира в едно слабо време, а реализиращия знанията си се намира в силно време, ако потенциала на учещия и на реализиращия е еднакъв - ритъмът е равноделен, ако периодите на учене са по-чести, а тези на реализация по-редки, но със същия потенциал, то паузите са поставени на слабите времена, но подчертават действието на силното време - отново не се губи нищо, но се подчертава краткотрайната реализация в силните времена. Представете си, че това се отнася за човек, много импулсивен в действията си, но без достатъчно знания- ако се поляризира малко и приеме необходимостта от учене, то в краткото време за реализация, което му се полага, той би блестял отвсякъде! Накратко, изкуството на поляризация за избягване влиянието на определен ритъм се състои в това, да може да се работи със силните и слабите времена. Още по-сложно става, ако приложим поляризацията в отношение да променим не само времената, но и тактовете. В неравноделните ритми на българина най-голям акцент се поставя на последното време - вземете например размера 7/8-ми (ръченица), в който сякаш като принцип изпъква виждането на българина по отношение разпределението на благата- на тебе, на тебе, на ме-е-е-не (раз, два, три-и-и), което издава желанието на българина за кратко време да придобие повече от останалите (още една четвъртинка към този размер, и получаваме описания по-горе размер 4/4-ти), разчитайки на късмета си в пасивно състояние (7) и ако се наложи- да действа безцеремонно, без да се налага да се съобразява с другите и със сила (8-ми)- ако имаше четвърт търпение, нещата биха стояли по различен начин... Пожелавам ви добър ден, и неравноделност само в случаи на благотворителност Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 7, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 7, 2004 Аз тия дни попрочетох отново една книга на Рама Прасад "Фините неща в природата"... Там най-отзад са дадени някои ритми: последователното дишане през ляват и дясната ноздра... Та автора казва, че когато дишаме през определена ноздра сме предразположение към определен вид дейност - да сме по-активни или по-пасивни. Например, ако искаме да медитираме, трябва да избираме времето, когато дишаме преимуществено през лявата ноздра. Аз съм правила доста експерименти с това и правилото наистина е валидно. В някои китайски трактати се казва, че ако искаме да променим този ритъм - на дишане през определена ноздра трябва да легнем на дясната си или на лявата страна.... И това работи - проверих. ))) Следователно, ако имате време за медитация, но се намирате в "неподходяща" фаза може да промените това чрез положението на тялото. Има и трета възможност - след определено упражняване - да дишате и през двете носдри еновременно и така един вид илизате от този ритъм - това е и дишането на пълноценната медитация според мен, но без да съм категорична по въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 7, 2004 Доклад Share Добавено Септември 7, 2004 Здравейте Дрона, Благодарности от мен, за това, че сте поставили тази интересна тема. Ще се опитам отново да поразсъждавам върху ритъма. Знаете предполагам, че ритъмът или по-точно движението на махалото е един от седемте херметични принципа (може да ги разгледате за справка в този сайт). Поляризацията е също част от този принцип. Но нека да тръгнем от друго място. Кои ритми са полезни за нас и не трябва да избягваме, и кои трябва да избягваме или по-точно да неутрализираме влиянието им върху нас и как да го правим. 1.Според мен всеки ритъм, задоволяващ определена наша потребност в даден момент е полезен и не следва да се неутрализира неговото влияние; 2.Всеки ритъм, който е в рамките на нашите възможности е полезен и не следва да се неутрализира; 3.Всеки ритъм, който може да разшири нашите възможности е също полезен и не следва да се неутрализира. Пример: 1. Излизате на разходка сред природата поради потребност да и се насладите и установявате, че един ритъм на разхождане с 60 крачки в минута (примерно) напълно удовлетворява тази ваша потребност, следователно той е полезен за вас и не трябва да го неутрализирате. Но ако ритъма на разходката ви е 120 крачки в минута, забелязвате че нещо не е съвсем наред. Тогава или поспирате за малко (или от настъпила умора, или да предотвратите настъпване на умора), неутрализирали сте последиците от този ритъм (напр. ускорен пулс, ускорено дишане, изпотяване и пр.) чрез създаване на условия за възстановяване - т.е. чрез покой за известно време, и след катосъстоянието ви се уравновеси, тръгвате отново, или по стария начин, водещ до умора, или опитвате да наложите друг ритъм, който да отговаря на възможностите ви и да не води до умора, с което откриваме т.2 - понякога не знаем какви са точно нашите потребности, но ритъмът, който следваме не довежда до пълно незадоволяване/липса или до прекаляване...но това е само видимото сегашно положение. След време или осъзнаваме изцяло потребностите си или се чувстваме малко под- или малко над- на всеки се е случвало да остане лекичко гладен заради липса на още една хапка, или пък да усети тежест от една хапка повече (за да не остава в чинийкаталлл), но към настоящия момент ние не знаем за това- необходимо е осъзнаване, след което да се направи промяната. 3. Да се върнем към разходката. В денонощието имате само един свободен час за разходка сред природата, а възможностите ви за една седмица се свеждат до два дни. Вие обаче не получавате необходимото за тези два часа седмично и разбирате, че по отношение на самата разходка като скорост на ходене и като продължителност няма какво повече да направите и тогава вашата необходимост за разходка сред природата, бивайки осъзната (разбирате, че ходейки сред природата подобрявате здравословното си състояние например, учите се да дишате пълноценно, научавате всеки път по нещо ново и т.н.), е способна да направи следното: Или да нарушите досегашния си ритъм, създавайки повече време за разходка (например с 30 минути) в тези два дни, в които имате възможност, или- нарушавайки ритъма на дните, в които нямате възможност зо разходка именно с цел да си осигурите такова време. Не знам защо, но предполагам бихте се спрели на втория вариант (може би защото аз бих си го избрал), преценяйки, че много по-малки нарушения в ритъма ще настъпят, ако разпределите времето си така, че всеки ден да ви остават по 30 минути за разходка. Правите равносметка и забелязвате, че печелите спрямо сегашното си състояние на 120 мин. св.вр. 7 пъти по 30 мин, което е 210 мин. (почти 2 пъти повече); а и смятате първия вариант, който описах - т.е. в двата дни да може да прибавите по 30 мин към всеки час, откъдето получавате (60+30)+(60+30)= 180 мин, което е пак по-малко от варианта, който си избрахме. Следователно ритъмът си остава същия - вършите си нещата както допреди, но сте разширили възможностите си за почивка чрез разходка в природата. Как успяхте? Прост е- приложихте принципа на поляризацията, и така този ритъм си остана същия, но вече не ви вреди, защото разширихте възможностите си. Как точно се прояви поляризацията в този случай? Ако условно приемем природата (в нашия случай това е място Х- било парк някакъв или нещо подобно, морски бряг и т.н.) като вариант на (+,) и вие отивате там да отдадете своите( - ), в първоначалния си вид се получава следното: 23ч (-)/1ч.(+), 23ч.(-)/1ч.(+), 24ч.(-), 24ч.(-), 24ч.(-), 24ч.(-), 24ч.(-) - проличава си ясно дисхармонията, като променихме макар и минамално полюсите, но във всеки ден, получихме следното 23,5(-)/30мин.(+) - и така цели седем пъти, без да сме променили основния ритъм, защото той е от онези ритми, които човек може само да поляризира, но не и да променя (седмицата си е винаги със седем дни, нали) Спирам до тук. Направете си аналогични пресмятания и ще разрешите доста проблеми, включително и този с дишането, в крайна сметка всичко опира до следното- осъзнаването на потребностите е способно да предизвика у нас желание да поляризираме онези ритми, които не можем да променим, а онези, които можем да променим след осъзнаване, водят до пълно задоволаяване на потребностите ни към определен интервал от време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 8, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2004 Благодаря, Кристиян1. Казаното от теб е от голяма полза за мен и отваря много възможности за експерименти. Ако имаш натрупан опит с конкретни неща в тази посока ще ми бъде интересно да прочета ...и да използвам. Поклон Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 8, 2004 Доклад Share Добавено Септември 8, 2004 В човека има една централна точка на покой. - Когато е овладял и успокоил ума и сетивата си. Ако човек се намира в този център (което е естественото му състояние), махалото на явленията от живота няма да му влияе, няма да го люшка в противоположностите. Човек винаги ще остава неутрален, само наблюдател на движението на махалото. Това е състояние на равновесие, ментална устойчивост и цялостност. Постига се чрез изчистване на ума, дистанциране, невъвличане и неидентифициране с мислите и чувствата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 8, 2004 Доклад Share Добавено Септември 8, 2004 Уважаема Ваня, И в движението, и в покоя има доста голяма доза Относителност- направете справка с Теорията за относителността на Айнщайн "Иисус каза: "Ако ви питат "Откъде сте дошли?", отвърнете им "От светлината- от мястото, където светлината се е самосътворила, установила [се] е и по техен образ се е явила" Ако ви питат "Вие ли сте?", отвърнете "Ние сме нейни синове и сме избрани от живия Отец" Ако ви питат "Какъв е знакът на Отца ви във вас самите?", то кажете им: "Това е Движението и Покоят" [Евангерие от Тома /Словата на Иисус/"- превод от коптски] Покоят неизбежно поражда движение, движението неизбежно поражда покой; смисълът на съществуването е умението да преодолееш центробежните сили и да се придвижиш от периферията към и в центъра (полюс); да можеш да използваш свободата си за извървяване на обратния път. Движението към центъра изисква воля, обратното движение- свобода. Оттук и понятието "свободна воля"- означаващо движението и в двете посоки, което от своя страна представлява хармоничен ритъм с правилно редуване на полярните състояния (както е видно от написаното на предходната страница, и в двата полюса възможностите на човека са големи). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 9, 2004 Доклад Share Добавено Септември 9, 2004 Уважаеми Кристиян 1 Има голяма неразбиране по въпроса. Ето, че и ти не си ме разбрал. Никъде не отричам движението. - Но движение от позицията на равновесната точка! - Да си едновременно в света и извън него. Това е въпрос на опитност, иначе прилича на парадокс и игра на думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 9, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2004 Уважаема Ваня, опитвам се да следвам думите на Кришнамурти, който е казал:"Ако някой ти говори неясно-бягай от него".... Цитирам ти неговите думи защото вярно е, че опитността понякога е трудна за осъзнаване и още по-трудна за изразяване, но все пак бих искала да ни кажеш нещо повече за твоята опитност по отношение на "движението от равновесната точка".... Изобщо, в различните практики постигане на осъзнатост за равновесната точка и нейното "изидгане" си е цяла наука и ми е много интересно как стоят при теб нещата по този върпос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 9, 2004 Доклад Share Добавено Септември 9, 2004 Крешнамурти е останал неразбран, че аз ли...?) Дори да се опитам да опиша целия си опит, нищо нама да те ползва. По добре чети Кришнамурти, но от позицията на безличностното съзнание. Иначе пътя е навътре в ума, докато стигнеш източника. И няма никакво "издигане" на точка. Това е най-естественото състояние на истинската ни същност. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дрона Добавено Септември 10, 2004 Автор Доклад Share Добавено Септември 10, 2004 Моят опит е доста по-различен от това, което казваш и ми се искаше да сревним преживяното ( относно издигането на точката на равновесие) ... и осъзнатото, което е и смисъла на евентуалното общуване, но всекиму каквото.... На Кришнамурти едва ли му пука дали е разбран или не...))))))))))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Септември 10, 2004 Доклад Share Добавено Септември 10, 2004 Конкретизирай се, ако искаш, какво разбираш под "издигане на точката". Нямам понятие... А споделяне на опитност, преживявания... Нали разбираш, че е доста субективно всяко преживяване. Може да се говори по конкретни неща и въпроси. Не че не искам, но не разбрах въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 11, 2004 Доклад Share Добавено Септември 11, 2004 В човека има една централна точка на покой. - Когато е овладял и успокоил ума и сетивата си. Ако човек се намира в този център (което е естественото му състояние), махалото на явленията от живота няма да му влияе, няма да го люшка в противоположностите. Човек винаги ще остава неутрален, само наблюдател на движението на махалото. Това е състояние на равновесие, ментална устойчивост и цялостност. Постига се чрез изчистване на ума, дистанциране, невъвличане и неидентифициране с мислите и чувствата. Благодаря на Ваня за точното определение! Моята конкретна представа за тази безценна равновесна точка е: не се идентифицирам с възприятията, представите, мисловните процеси, които протичат в ума ми в конкретен момент и по конкретен повод. Старая се по-скоро да застана в позицията на непредубеден наблюдател на своите собствени реакции. Така по-бързо и по-лесно преценям доколко те са пълни и точни и съм по-мобилна при вземането на решения и съм в състояние да променя поведението си и отношението си плавно, безболезнено и в правилния момент. не се идентифицирам с емоционалните си състояния - по-скоро ги наблюдавам внимателно. Те са вид преценка, която идва от моето подсъзнание или сигнализират дисхармония, която трябва да открия и преодолея. не се идентифицирам с желанията си в определен момент. Няма нужда да доказвам колко са непостоянни и случайни те, нали? Това е детето в нас - всичко му се иска, най-хубава е играчката в чуждите ръце, изпълненото желание е по-скоро неудовлетворение, че сега ще трябва да си търсим нещо друго да поискаме.... И обикновено не искаме това, което е най-доброто за нас. накрая, не се идентифицирам и с поведението си - винаги допускам вероятността да сгреша или извърша глупост... Така имам място да си простя, да се посмея над себе си и да се променя... Може би след време ще се посмея от сърце и на това, което току що написах... Засега го вярвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.