Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Това съм аз


Guest Fut

Recommended Posts

Каквото и да каже Любовта, това е истинско

а когато безлюбието говори вярно, това е шум и безмислица.

Любовта е влюбена в танца.

Танца обременява всички демони и всички духове в тебе, духове и под-духчета. Абсолютно всички астрални същества танца ги обременява. Защото в танца се разгръща вътрешната светлина на човека, неговата собствена светлина която излиза от душата му.

Алах е винаги близо, но хората ги няма, човека го няма, той търси нещо друго, някакво бъдеще, някакви звезди ,а пред него е всичко.

само една капка от Твоето вино и безплодната ми земя се превръща в розова градина.

И казва: не можеш да останеш трезвен пред Алах. Когато си пред величието на такава любов, твоята трезвеност и будност е много безмислена. Там просто трябва да си опиянен. Ако си буден ще бъдеш опиянен, ако не си буден ще бъдеш трезвен.

Достойнството е само в Бога. Без Него ти си достатъчно унижен.

Алах, спаси ме от знанията ми, искам да съм прост, смирен, простичък, естествен, а не да се изправя пред Тебе като магистър на всички видове науки. После казва: Алах, направи ме прост, за да не се преструвам на прост / - Алах, върни ми естеството, детето, детето в мен./ детето не знае нещата, но радостта му няма край.

Моята лудост общува само с Алах, моята лудост ще вразуми умните хора.

С умният си ум аз се отчуждих от Алах, а с обичта си по Него аз Го открих.

Със вино напълни чашата ми - с любов напълни сърцето ми!

- Това е молитва - с любов Аллах, с любов напълни сърцето ми.

Елате, елате всички, които и да сте

пътешественици, поклонници,

всички, които обичате раздялата - все едно.

Елате, даже когато сте престъпили

хиляди пъти своите клетви.

Нашият керван не означава отчаяние -

Елате и още веднъж елате.

~ Мевлана Джелаледин Руми ~

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Погледът на Любовта

Когато Любовта те погледне през очите на някой човек,сърцето притихва,погледът

искри,губят се чертите,остава Любовта.

Лицето същото,но виждаш го през Любовта, чертите същите,но съвършени.

Слънцето на Любовта има съвършена светлина,

във всичко грее Тя,но пускаме ли я във нашите сърца, за да видим тая красота!

Ако си тръгне Тя,тръгва след Нея всичката/цялата/ красота !

А какво е това да се трудиш с Любов?

То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето,

сякаш сама любимата ти ще се облече в това платно.

То е да зидаш къщата с обич,

сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея.

То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост,

сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд.

То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят на около и бдят.

Джубран Халил Джубран (1883-1931)

Редактирано от BlueHawaii
Линк към коментар
Share on other sites

Нищо по-лесно. (Без претенция за изчерпателност)

Откакто водя самостоятелен живот... над 20 години, аз съм основно две неща - наивник :1eye: (идва ми естествено) и наивник (в криза) :unsure: . Като първото е нещо като хоби, от тип мечта (идея за себе си). А второто е път към първото. Който си представи това, ме познава 90%, другото са подробности (според собствените ми приоритети). Давам си сметка, че това си е поведенческа ерес, но с годините ставам все по-дОбър :king: в наивитета си (оптимизирам се, може би). :feel happy:

Всеки се досеща, че в това да се държиш естествено има и риск, но осигурява две много важни за мен неща. Първо съм във вътрешен комфорт (хармония). И другото е, че не се налага да лъжа.

П.П. Предвид конюнктурата в темата дотук, се чувствам, като спамър :D но така съм в комфорт със съвестта си и съм искрен.

Линк към коментар
Share on other sites

Кривдата не може да си позволи да бъде победена, но правдата може.

„Всичката си вода аз давам с радост - пее водопадът, — макар за жадните да е достатъчна и глътка."

Човекът се барикадира срещу себе си.

Който желае да твори добро, хлопа на портата; който обича, ще намери портата отворена.

Ножницата не се оплаква, че е тъпа, когато пази острие на сабя.

В мрака Единното изглежда неделимо; на светлина Единното изглежда многолико.

Облакът хрисимо се свиваше на края на небето.

Зората го венча с великолепие.

Любов! Когато дойдеш със пламтящия фенер на болката, лицето ти аз виждам и блаженството познавам в теб.

Светът целуна с болката си моята душа и ми поиска да му се отплащам с песни

Водата в съда блещука; водата в морето е тъмна.

Малката истина има ясни слова; голямата истина има голямо мълчание.

Кротувай си, сърце, не вдигай прах. Нека светът намери път към тебе.

Денят с гълчавата на тази малка земя удавя тишината на всички светове.

Този свят е свят на неистови бури, обуздани от музиката на красотата.

Ум цял от логика е като нож само от острие.

Той ще разкървави дланта, която го използва.

За тази, що обичам, аз оставям дребните неща — едрите са за всички.

Слънчогледът се червеше, че ще трябва да признае за свой родственик безименното цвете.

Слънцето изгря, засмя му се и рече:

„Добре ли си, обич моя?"

Из*Залутани Птици* Робиндранат Тагор

Линк към коментар
Share on other sites

Много хора се затварят за любовта, защото казват, че някога ги е заболяло от нея. Но те всъщност не са обичали, а само са искали някой да ги обича.

Благодаря на изпитанията и трудностите в живота си, защото ме направиха силна, благодаря на неприятелите си, защото ме научиха на мъдрост и благодаря, че обичам....

Благодаря за свободния полет на пеперудата.

Линк към коментар
Share on other sites

Преди време по повод интервю за работа описах себе си с една дума - "търсеща". Това е оптимистичният поглед.

Към днешна дата в това си настроение бих казала - "заблудена". Това е песимистичният поглед. Реалистичният е някъде по средата.

Двете страни на една монета.

Линк към коментар
Share on other sites

Стар, грозен, тъп съм, стъпвам тежко /от килограмите ще да е/, щото ям много.

Мразя целия свят, но и той не ми е длъжен.

Любов, тя не ходи по Земята, що да я търся тук ?

А любов с малко "л" , то е друго нещо.

С други думи, земен чишит.

Линк към коментар
Share on other sites

А дали това сме ние или такива искаме да сме? :3d_059:

Линк към коментар
Share on other sites

Човек е това, за което се мисли - това е вариация на нещо, което май беше казал Буда.

Каквито искаме такива и ще станем. Само трябва да сме сигурни какво точно искаме :)

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Човек е това, за което се мисли - това е вариация на нещо, което май беше казал Буда.

Каквито искаме такива и ще станем. Само трябва да сме сигурни какво точно искаме :)

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз винаги приемам нещата , хората и света чисто практически , единствено ме интересува как функционират , на какво са способни , как действат .

Та затова и себе си приемам като субстанция , определена от действията си , от функциите си .

Аз съм постъпките си . Аз съм картините си , аз съм емоционалния свят , който създавам с хората , аз съм философските си търсения . И нищо повече от това.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...