mvm Добавено Април 15, 2008 Доклад Share Добавено Април 15, 2008 Не виждам да имате такава тема, в която да се постват смешни клипчета или снимки, или страници. Тук си говорите сериозни неща, дори няма проява на никакво чувство за хумор, но предполагам обичате да се смеете и забавлявате. Като за начало ви пускам моето любимо клипче :"извънземно на изпит по управление на свтлинен лъч" Надявам се да ви хареса и инициативата ми също http://www.vbox7.com/play:cc3a02b3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 15, 2008 Доклад Share Добавено Април 15, 2008 На това му викам аз здрав сън Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 16, 2008 2 годишно детенце знае география на света Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BlueHawaii Добавено Април 18, 2008 Доклад Share Добавено Април 18, 2008 Etherealwinter ~ Little-Meow-Meows Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 18, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 18, 2008 Това не е смешно, а е прекрасно. Пеещите фонтани в Лас Вегас. Пуснете си звука, ако ви е спрян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 25, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 25, 2008 ей тва е якооо името на клипа е "аз ще оцелея" - Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 4, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Един ден Бил Гейтс хванал златната мишка. Тя му се примолила: - Пусни ме и ще ти изпълня едно желание! - Добре. И Бил Гейтс извадил една карта на света. И казал: - Искам да владея цялата тази територия! Мишката казала: - Еее. Аз все пак не съм златната рибка. Не съм толкова могъща. Поискай си нещо друго. Помислил малко Бил Гейтс и казал: - Искам да махнеш всички грешки в Windows! Мишката помислила, помислила и казала: - Абе... я дай онази карта да я погледна пак! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Нещо, над което да се замислим! http://zazz.bg/play:0aeb7567 http://zazz.bg/play:0214f7df Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) aratron - http://zazz.bg/play:0214f7df Не само в България, а на Балканите. Справка - Кустурица. Редактирано Май 5, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Как е в България и как в Европа - цък Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 7, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2008 хехехе, поредният опит на Господ да създаде един добър свят. Ако някой ще го гледа, да си пусне и звука - цък Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Май 10, 2008 Доклад Share Добавено Май 10, 2008 http://bgbudo.com/gm/gm.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Май 10, 2008 Доклад Share Добавено Май 10, 2008 aratron, ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Май 10, 2008 Доклад Share Добавено Май 10, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 a talking cat Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 http://www.lex.bg/phorum/viewtopic.php?p=227324#227324 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 3, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 За да не спамя в темата за трудностите в духовния път, реших да го напиша тук. Чудя се, кой е по-правилния духовен път. Да се молим смирено и да медитираме, да четем Учения.....и да си мислим, че се просветляваме, което е съмнително Или да се смеем през сълзи, когато попаднем на нещо такова. Е, предполагам, че на повечето от вас ще се стори много несериозен материал за смях, но аз определено много се забавлявах. Сигурно защото вървя малко встрани от духовния път и малко у-лево Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 6, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 6, 2008 Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. 4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. 7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето. 9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш. 10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш. 11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш. 12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6. 13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма. източник: някъде из нета ПП. Не че нещо, ама се чудя какво прави тази тема в подфорум "изкуство" И какво изкуство има в нея Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 6, 2008 Доклад Share Добавено Юни 6, 2008 Едно от най-трудните изкуства е - да успееш да освободиш смеха в човека... Да му помогнеш да види света си светъл, лек и.... щастлив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 6, 2008 Доклад Share Добавено Юни 6, 2008 Браво на мвм , виж ти какъв творец на смях се оказа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 6, 2008 Доклад Share Добавено Юни 6, 2008 Благодаря ти mvm за приятната "ретроспекция",която ми помогна да си направя,като "дете" от посочените години... Навя ми асоциации за филмите "Вчера", "Фаталната запетая" също,защо не и за "Всичко е любов"...- ето ти и връзката с "Изкуство". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юни 7, 2008 Доклад Share Добавено Юни 7, 2008 За да не спамя в темата за трудностите в духовния път, реших да го напиша тук. Чудя се, кой е по-правилния духовен път. Да се молим смирено и да медитираме, да четем Учения.....и да си мислим, че се просветляваме, което е съмнително Или да се смеем през сълзи, когато попаднем на нещо такова. Е, предполагам, че на повечето от вас ще се стори много несериозен материал за смях, но аз определено много се забавлявах. Сигурно защото вървя малко встрани от духовния път и малко у-лево И аз щото, само че малко у десно...http://vbox7.com/play:a23d0cda Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Юни 14, 2008 Доклад Share Добавено Юни 14, 2008 най-смешните животни на планетата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 15, 2008 Доклад Share Добавено Юни 15, 2008 Какъв смях, Ина, на мен ми се доплака като четях...Връщах се назад и си припомнях ожулените си колене, изподрасканите лакти, ровенето в пръстта, където оказа се гъмжало от бацили, онези прекрасни наши играчки, които раждаха нашата детска фантазия и собствените ни ръце, тълпите, за които говори мвм, когато ходехме на кино, смеха ни, оня чист детски смях, който изчезна някъде по пътя...Захвърлихме го като мръсна и ненужна вещ, за да създадем за децата един уж по-добър свят.Но дали успяхме или се оплетохме в собствените си мрежи и страхове? Тъжно, много тъжно ми стана...И да, аз също погледнах дали наистина липсва номер 6, изпадам в паника, когато си забравя GSM-а, пиша писма на родителите си, питам ги кога са свободни...А преди не баше така.И беше по-хубаво, много по-хубаво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.