diex_ Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Знам,всеки може да говори по тази тема..но нима има смисл да се дават дефиниции на това какво е самота..Човек се обръща към тези въпроси,когато наистина му е тежко и не вижда смисъл.Та АЗ! Коята никога не пиша в тези форуми,а имам толкова много да кажа за самотата,любовта,приятеството..не искам да обучавам никого.ИСКАМ някои да ми каже КАК ДА СЕ СПРАВЯ СЪС САМОТАТА...след една дълга връзка..след едно огромно разочарование,след вяра във ВЕЧНАТА ЛЮБОВ и копнеж по отминали дни..които може би никога няма да се завърнат.КАК да си върна всичко не знам...но може ли някой да ми каже...ако не това..поне как да заживея отново със смисъл в живота си....след като не го виждам.Защото всичко Е с любовта и нищо НЕ Е ..без нея..Защото съм намерила истинския смисъл,единствения непреходен и зная,че всичко друго отминава.И именно защото не искам да се заблуждавам с лъжлив смисъл на живота ми...затова страдам. КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ САМОТАТА..след като нямам приятели. ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЯ..след като не виждам смисъл. ЗАЩО ДА СЕ НАДЯВАМ..след като нищо не ми изглежда по-хубаво от това,което е било..и след като доакто ми се случи..това ще ме убие. Знам...и аз мога да кажа,че трябва да имам вяра,търпение,че всичко лошо си има край и всяко добро тепърва предстои... НО ЩЯХ ЛИ ДА ПИША ТОВА ТУК...ако исках да чуя тези отговори. Отговори ми...ако искаш да ми помогнеш.Иначе просто замълчи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 (edited) Нормално е да боли. Спасението е в това да правиш други хора щастливи, макар и с малки неща. Като видиш благодарността и усмивката, ще се почувстваш по-добре. Има смисъл да се живее. Има толкова неща в живота, които да обичаме и които не може никой да ни отнеме, ако не се лишим сами от тях. Например разходка сред природата. Винаги ми е действала облегчаващо и зареждащо. Който не те цени, значи не те заслужава. Ще има някой, който да те обича такава, каквато си. Щастието може би не е в посоката, в която гледаш. Добре действа и записването в някаква група по интереси. Аз харесвам много групата по йога, която посещавам понякога, запознавала съм се с много хубави хора на различни курсове. На мен пък раздялата с някого винаги ми е действала сякаш планина е паднала от плещите ми. Повече ме е боляло, докато скъсам, след това е свободата! Очевидно не съм била с някой, който да не ми тежи. Мога и сама, даже ми е по-добре така. Редактирано Април 7, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Мила, diex_! От това, което си написала, оставам с впечатлението, че си имала връзка с някой изключителен човек; разбирам те, че съжаляваш за отминалите дни, но не искай тези дни да се върнат, защото не е възможно. Никой човек, колкото и да е изключителен, не е в състояние да изпълнява тежката мисия да бъде смисъл на живота на друг човек. Това, че си имала страхотен партньор, не означава, че не бива да поддържаш и други приятелства и познанства, да имаш и други интереси и най-вече: да имаш достатъчно високи цел и идеал, които да осмислят живота ти. Виждала съм много хора, които са избрали смисъл на живота им да е например работата, или децата, или партньора, или хобито и др.п. Всички тези хора, ако загубят в един момент изброените неща, което е много възможно, да не кажа неизбежно и ... остават без смисъл на живота си; страдат; в някои по-тежки случаи дори се замислят, дали си заслужава да се живее. А за мен въпросът е друг - дали това може да е смисъл на един човешки живот? Разбирам, че в сегашното ти емоционално състояние едва ли ще оцениш моя пост като помощ и сигурно в момента не ти е до разни философствания за смисъла на живота, но ... нещата в действителност опират точно до там. Тази криза, която изживяваш, те кара да страдаш, но със сигурност ще доведе и до някои много полезни неща - например до една преоценка на ценностната система, размисли за смисъла на живота, промяна на мирогледа, въобще ще доведе до едно осъзнаване, събуждане и в крайна сметка до едно личностно развитие. Сигурна съм, че след години да оцениш високо сегашната ситуация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 ...затова страдам. КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ САМОТАТА..след като нямам приятели. ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЯ..след като не виждам смисъл. ЗАЩО ДА СЕ НАДЯВАМ..след като нищо не ми изглежда по-хубаво от това,което е било..и след като доакто ми се случи..това ще ме убие. Знам...и аз мога да кажа,че трябва да имам вяра,търпение,че всичко лошо си има край и всяко добро тепърва предстои... НО ЩЯХ ЛИ ДА ПИША ТОВА ТУК...ако исках да чуя тези отговори. Отговори ми...ако искаш да ми помогнеш.Иначе просто замълчи. ----------- Майната му. Има хора, на които им е дадено да им върви, те са реклама на една НЕистина на живота, което не ги прави лоши - ти не си от тях, на тоя етап от живота си. Според собственото ми усещане, търси лябовта, която сама можеш да дариш. Всяко добро, произтичащо от НЕлюбов е винаги тъмно и фалшиво. Повярвай си - едва ли има по-труден избор.Истински АД е да разчиташ да получаваш любов от околните - не си струва, даже и да те обичат, по своему Просто бъди първа в любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ САМОТАТА?- улови тишината и и се наслади. Може би е време да се запознаеш със себе си. ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЯ?-заради себе си. Егоизмът много често е защитна реакция. ЗАЩО ДА СЕ НАДЯВАМ?-изтъркано ,но защото надеждата умира последна и крепи човека. А в какво се състои твоята надежда? И накрая,смисъла на живота е в самото живеене. Останалото са просто поредица от философии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Истински АД е да разчиташ да получаваш любов от околните - не си струва, даже и да те обичат, по своему Просто бъди първа в любовта. Ето това човек има нужда наистина да чуе дори и да си го знае Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Човек може да си избира тези/това които обича, а не тези които да го обичат. Затова че е хубаво, да се концентрираш върху първото, а второто да изчакаш да си дойде естествено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
diex_ Добавено Април 7, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Мерси за всичките ви отговори по темата.. знам,че има смисъл да се живее.Да,питвам се да правя хората около мен щастливи.Разхождам се често из природата,дори и сама.Когато ми е тежко,ходя на църква и стоя там с часове.Радвам се на малките неща от живота.Имам прекрасни възможности за професионална реализация,имам хубаво семейство.И дори и половината от тези неща да не са верни..то поне аз успявам да ги погледна от добрата им страна.Успявам да контролирам и чувствата си..не да ги потискам,но не и да ги пускам изцяло на свобода.Винаги търся начин за разрешаването на проблемите си..вместо да им се отдавам напълно..поне дотолкова,доколкото мога да издържа.Винаги поемам нещата с усмивка.Защото знам кое е стойностно в живота и за какво си струва да се притесняваме,тъгуваме,да му отдаваме значение. И всички,всички тези неща,които успявам да контролирам.. губят смисъла си заради еиднственото нещо,което не мога. Била съм истински щастлива...дотолкова,доколкото се чувствах дори гузно.Носена на ръце,винаги благодарна за това.И не е отговор,че ще се намери някой,който да ме цени повече..като жена,като човек,като личност.Защото този "обнадеждаващ" отговор всъщност ме натъжава най-много: Не мога да си представя да бъда някога,някъде по-щастлива. А сега какъв е смисъла? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 В израстването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 8, 2008 Доклад Share Добавено Април 8, 2008 Нямала съм за цел да говоря неистини с цел обнадеждаване. Не, говоря това, в което съм убедена 100% от собствения си опит. Разбирам те по-добре, отколкото допускаш, понеже и за мене светът, щастието, любовта, всичко най-добро и желано на света се бяха събрали в един човек. А той е просто човек, не е Бог. Той избира своя път, където не съм аз. Свободен е. Нека да е щастлив! Бог проявява Любовта си чрез хора. Нали не може ние да знаем и да избираме кои да са те? Когато някой идва или си отива, помисли Кой го е изпратил. И благодари, понеже това е най-доброто за всички, за тебе също. Няма незаменими хора. Не е от значение конкретният човек, важно е какво преживяване се дава Отгоре за тебе и него. Конкретният човек е просто изпълнител. Ако заслужаваш да получиш любов, сърцето на някого ще се отвори към тебе. Отвори и ти своето към другите. Любовта те чака, хвърли стария багаж и се усмихни на света! Зарадвай се на всичко, за което си нямала очи досега. Танцувай, пей, засмей се и бъди щастлива! Ще видиш, че съм познала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 8, 2008 Доклад Share Добавено Април 8, 2008 (edited) Според мене човек не може да бъде по-щастлив или по-малко щастлив. Щастието или го има, или го няма. "Голямото щастие" и "малкото щастие" са едно и също, но докато търсим различието, докато сравняваме и класифицираме, ние пропускаме същността и не можем да сме истински щастливи. Докато търсим "голямото щастие" ние сме заслепени за това, реалното щастие, което е около нас и което би могло да ни донесе радост и вътрешно удовлетворение. Била съм истински щастлива...дотолкова,доколкото се чувствах дори гузно.Носена на ръце,винаги благодарна за това. Аз лично за себе си, не бих определил щастието с тези думи. Всъщност когато се почуствам повече обичан, ценен, отколкото аз мога да отвърна на другия човек, чувствам известна непълнота в себе си. Не мога да си представя да бъда някога,някъде по-щастлива. А, защо трябва да си го представяш? Трябва ли да си по-щастлива, за да се чувстваш щастлива? В действителност щастието е безгранично, при него нямо ограничения; човек сам го ограничава. Да бъдем щастливи е изкуство, на което всички ние се учим. Учим се как да приемаме любовта на другите, учим се как самите ние да даряваме любов. Но за това е нужно, преди всичко да изпълним с любов самите себе си. Тогава щастието ще е в нас самите. Редактирано Април 8, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Април 15, 2008 Доклад Share Добавено Април 15, 2008 Заслужава си да живееш заради самият живот. Заради сльнцето, водата и всичките растения и животни. За този хубав свят! Заслужава си да живееш дори за самотата. За твоята самота! Само че това никой не може да ти го каже. Нито да ти го обясни. Ти сама трябва да го почувстваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Diex,ти поставяш един екзистенциален, много съществен проблем - болката от самотата, любовта, изгубения смисъл... И си права, много права, когато казваш, че "с любовта всичко Е, а без любовта нищо НЕ Е", защото Любовта е единстваната реалност и тя е тази, която придава на битието ни смисъл и ни кара да се чувстваме пълноценни - обичани и обичащи. Но... има едно "но"! В Библията Бог се обръща към човека и му казва: "Сине Мой, дай ми сърцето си!" Много често ние пренебрегваме това и вместо да отдадем сърцето си първо на Бога, го отдаваме на някого другиго и... след това страдаме, когато загубим любовта му. И погрешно смятаме, че страданието ни произтича от това, че човекът, обичан от нас, ни е загърбил. Не - истинската причина е, че ние страдаме, защото сме загърбили Бога, прекъснали сме връзката си с Него, не сме открили Източника на Любовта вътре в себе си и сме я потърсили (любовта) отвън. В следствие от това се е появила зависимост - някой друг да ни доставя необходимата доза любов. И ние много го обичаме... До момента, в който той оттегли любовта си. А любовта не е просто желание, прищявка. Тя е нужда - нещо, без което човешкият живот губи красотата и щастливия си смисъл, а душата залинява... лишена от любов. Ако ти не откриеш този Източник на Любовта вътре в себе си, болката от самотата и изгубения смисъл неотлъчно, като сянка, ще те следва! Процесът на себенамиране е труден, болезнен, но не и невъзможен! Огромната болка е и огромен шанс! Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Момиче, моля ти се стегни се ! С Една отминала връзка не свършва живота. Да се ронят сълзи за миналото е глупаво и признак на слабост, защото не можеш да го върнеш и да го поправиш. И аз съм била така и съм си задавала същите въпроси. До някое време, после си казах: "майната му, животът продължава, пак може да се намери щастие, може да е малко по-малко, а защо пък да не е повече?" Когато пред нас се затвори една врата, то задължително се отваря друга. Щом така е станало, значи така е трябвало да стане, и колкото и да ни е мъчно и да се чувстваме тъпо, и самотни, и ненужни, ...ние не можем да си променим миналото, затова няма смисъл да продължаваме да мислим за него и да въздишаме. Няма смисъл, абсолютно няма смисъл. Затвори тази страница от живота си, престани да се изживяваш отново и отново в нея, и се огледай, ослушай, продължи напред, не назад. С носталгия, със спомени не се живее, живее се тук и сега, с настоящето Дано да си ме разбрала Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bran21 Добавено Май 16, 2008 Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Aз пък си мисля,за последните часове преди смърта.За каво ставаше въпрос през този живот,за какво беше тая борба.Кои ли мигове от живота ще изплуват в един тъкъв момент.Какво ли може да те утеши или успокои в един тъкъв момент.Вие пишете за изгубения смисъл,за любовта.В краина сметка какво остава след нас.На първо място ,децата и после всичко останало,работа ,духовно извисяване, и това да оставиш следа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Май 16, 2008 Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Знам,всеки може да говори по тази тема..но нима има смисл да се дават дефиниции на това какво е самота..Човек се обръща към тези въпроси,когато наистина му е тежко и не вижда смисъл.Та АЗ! Коята никога не пиша в тези форуми,а имам толкова много да кажа за самотата,любовта,приятеството..не искам да обучавам никого.ИСКАМ някои да ми каже КАК ДА СЕ СПРАВЯ СЪС САМОТАТА...след една дълга връзка..след едно огромно разочарование,след вяра във ВЕЧНАТА ЛЮБОВ и копнеж по отминали дни..които може би никога няма да се завърнат.КАК да си върна всичко не знам...но може ли някой да ми каже...ако не това..поне как да заживея отново със смисъл в живота си....след като не го виждам.Защото всичко Е с любовта и нищо НЕ Е ..без нея..Защото съм намерила истинския смисъл,единствения непреходен и зная,че всичко друго отминава.И именно защото не искам да се заблуждавам с лъжлив смисъл на живота ми...затова страдам. КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ САМОТАТА..след като нямам приятели. ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЯ..след като не виждам смисъл. ЗАЩО ДА СЕ НАДЯВАМ..след като нищо не ми изглежда по-хубаво от това,което е било..и след като доакто ми се случи..това ще ме убие. Знам...и аз мога да кажа,че трябва да имам вяра,търпение,че всичко лошо си има край и всяко добро тепърва предстои... НО ЩЯХ ЛИ ДА ПИША ТОВА ТУК...ако исках да чуя тези отговори. Отговори ми...ако искаш да ми помогнеш.Иначе просто замълчи. Високопарни слова не са ти нужни и за това ще ти кажа с две думи намери начин да гледаш филма " The Sicret"( Тайната) , тук всичко точно и ясно е обяснено, какво трябва да направиш. Това е нещо , което всеки човек трябва да види, сигурна съм , че много ще ти помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Май 16, 2008 Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Аз също мисля,че самотата се усеща болезнено,докато търсим любовта навън.Тогава идват и разочарованията,и обвиненията към другия и себе си,и изгубеният смисъл.Но пък това е и един от пътищата,през които преминаваме,за да израснем,през него аз лично също съм минала.Има хора,които цял живот тъпчат по този път,но ти diex_ не си от тях,щом си потърсила отговор и съвет в този форум,а и от разсъжденията ти също личи. Вярвам в победата на духа ти и в преосмислянето на това,което си имала и загубила!Не забравяй древната мъдрост:"Когато губим,не знаем какво печелим." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Май 16, 2008 Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Aз пък си мисля,за последните часове преди смъртта.За каво ставаше въпрос през този живот,за какво беше тая борба.Кои ли мигове от живота ще изплуват в един тъкъв момент.Какво ли може да те утеши или успокои в един такъв момент.Вие пишете за изгубения смисъл,за любовта.В крайна сметка какво остава след нас.На първо място ,децата и после всичко останало,работа ,духовно извисяване, и това да оставиш следа. Предполагам(надявам се), че в повечето случаи човек усеща приближаването на смъртта, инак не би могъл да открои последните си часове. За последните мигове се твърди, че виждаш целия си живот като на филмова лента. Изключително ценна идея bran21, да помислим в трудни моменти като този на diex_ @ за тази последна "прожекция". За да не се фиксираме прекалено в един единствен кадър, който дори може да не е част от "филма". Най-хубавото вероятно предстои.Никой не може да каже. Също напълно споделям, че "Когато губим, не знаем какво печелим." Както и by the way: "Когато печелим не знаем какво губим." Имам подозрение, че diex_ @ отдавна не следи темата и нашите опити да я подкрепим , защото не се обажда повече от месец . Но за изгубения смисъл има още какво да се каже, темата е хубава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 16, 2008 Доклад Share Добавено Май 16, 2008 Aз пък си мисля,за последните часове преди смърта.За каво ставаше въпрос през този живот,за какво беше тая борба.Кои ли мигове от живота ще изплуват в един тъкъв момент.Какво ли може да те утеши или успокои в един тъкъв момент.Вие пишете за изгубения смисъл,за любовта.В краина сметка какво остава след нас.На първо място ,децата и после всичко останало,работа ,духовно извисяване, и това да оставиш следа. Значимостта на живота ни наистина ли се определя от това дали сме оставили някаква следа? Съмнявам се. Поне не от тези следи, които са видими за всички. Последните мисли на човек в минутите преди смъртта, до голяма степен са показателни за следващия му живот и донякъде го предопределят. Но човек е почти невъзможно да контролира тези мисли. Те представляват обобщение на постигнатото от него през изминалия живот, изразяват основната насоченост на мисълта му и тези мисли създават отпечатък, който ще определи мисловните модели и предразположения за следващия живот. Тези последни мисли също оказват голямо влияние и за това към каква сфера ще бъде привлечен човека в надземните светове и колко дълго ще се задържи там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Да, смисълът е в израстването, в поставянето акцента по-скоро върху връзката с този вътрешния мъж, Анимус, ако сме жени или вътрешната жена- Анима, ако сме мъже. Смисълът според мен е да се чувстваш пълноценно без значение на външните обстоятелства - те могат да разклатят, да стресират малко, но ако сме наистина свързани или дори слети с това вътрешно същество в нас, източник на радост и светлина, с вътрешното си слънце, тогава тези житейски разклащания единствено подхранват това наше АЗ. Смисълът е да ти е хубаво просто защото СИ. Защото имаш връзка с източника на всики цели и удовлетворения вътре в теб! Просто си седиш в къщи или пазаруваш или си в офиса - с хора, без хора, с приятели, без приятели - и ти е хубаво! Това биологически е и хормонален баланс! Самотата идва когато сме попрекъснали връзката с извора на живота в себе си. Чрез убежденията за стойности и цели, идеали сугестирани в нас от деца от обществото например. То каквото е сега не е критерий за дълбоките житейски стойности. Например имаш схеми в себе си: "Трявба да се оженя и имам деца, за да съм като другите!". Желанието за приятелство, семеен живот, деца е нормално за всички същества. Но не е добре да е самоцел - според мен. Първа е тази връзка със ... Себе си! Сега си прекъснала дълбока емоционална връзка. Потъжи, поскърби, поплачи седмица, две ... нормално е. Но и докато тъжиш, виж таз итъга и скръб отгоре, наблюдавай я - тя не си ти. Или поне тя не е цялото ти Аз. тя е част от теб. Една малка и красива част от теб - като едно облаче, в което сега си влязла и ти се струва, че то е всичко. Но не е. Отпусни се в тази тъга, преживей я отворено и приемащо. И се наблюдавай. Тогава вкопчването в нея ще изчезне и ти естествен още излезеш от нея, от този емоционален облак на тъгата и ще го погледнеш отстрани, в светлината на светлата си същностна природа, как се разтапя и намалява. Без борба, с благодарност за опитността на тази тъга. Ще усетиш дори как тъгта се превръща в радост! Това е медитация. Друго - виж живота си в реална светлина. Дали наистина нямаш никакви приятели. Я се поразрови в тефтера си - може би има доста хора, които държат на теб и те обичат! Свържи се с тях! Общувай! Запиши се в колкото искаш сайтове за запознанства да речем, завържи приятелства, говори си с хората. Свържи се с група от хора, която ти допада - да речем свързана с някое хоби - туризъм, йога, тай чи, паневритмия, някой арт клуб или др.... Прави това, което ти носи радост и удоволствие. Друго - печи се на слънце - на терасата или плажа (ако си на морето), гледай слънцето сутрин и вечер - то е всъщност най-добрият ти приятел и е връзка с това истинско СЕБЕ в теб! И преди всичко - приеми ставащото с теб като епизод, който ще премине. Знай, че тъгата ти е временна. Животът е училище - да се учим, спокойно, без да се престараваме, но да попрочитаме книжката на съдбата си и да извличаме ценното от нея. :) п.п.: това са общи неща - може би някои от тях те касят, други не. Но са добронамерени и сърдечни! С обич: Орлин ivsa 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Потъжи, поскърби, поплачи седмица, две ... нормално е. Седмица-две? Мисля, че човек, който смята, че тъгата по изгубена ЛЮБОВ минава за седмица-две, никога не е обичал. При мен този срок е около 2 години и половина - независимо, че продължавам живота си, срещам се с хора, работя, живея както мога. Но празнотата от загубена любов не се запълва с нищо. Ако слънцето и приятелите ни можеха да компенсират любовта, нямаше да се влюбваме, нали? На diex мога да кажа само едно нещо - щастливка си, че си имала такава любов, това значи, че имаш голямо сърце. Много хора не са успели да изпитат това чувство дори веднъж в живота си. А щом се е появило веднъж, ще се появи и втори път, защото ти си готова за него. Имай надежда и вяра Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 (edited) Има хора и хора. На мен 2.5 г. страдание и после влюбване и после пак страдание (защото това е колелото на самсара) ми прилича на биполярно р-во... Не че го имаш, но е на същия принцип. Мисля си, че няма мног осмисъл да чакаме съдбата да ни подхвърли благоволението на някое момче или момиче, което да разпали хормоналните ни движения, наричани любов. Не е ли по-добре да бъдем посточнно свързани с източника на тази любов в себе си? Тогава и връзките ни ще протичат хармонично - но без да се хващаме за благоволението на някое мъжленце или женичка като удавник за сламка, за да се почустваме в досег с любовта. Бил съм влюбен. Лудо и безумно - за цели 10 години. не виждах нищо, заслепен от обичта си и жертвах всичко за нея. Тази обич ми носеше много и преживяванията ми много често бяха на пълно сливане и недуалност, на огромно блаженство и екстаз... Но има повече и от това, само това се опитвам да кажа. Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина. Същите химични процеси протичат и при дозата хероин и при любовното опиянение в прегръдките на любимия. Зад тези ми думи стоят научни изследвания и статистика... А прекратяването на приема на любимото вещество/ любовна интеракция с възлюбения от нас човек води до абстиненция. Мъката (депресията) при пост любовната раздяла е идентична на абстинентните симптоми при спирането на дрогата. Респект, влюбени момичета! Редактирано Май 17, 2008 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Не е ли по-добре да бъдем посточнно свързани с източника на тази любов в себе си? Тогава и връзките ни ще протичат хармонично - но без да се хващаме за благоволението на някое мъжленце или женичка като удавник за сламка, за да се почустваме в досег с любовта. Как става това на практика? За един средно-статистически човек? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 17, 2008 Доклад Share Добавено Май 17, 2008 Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина. Тогава би било добре да се измисли и любовен метадон за лечение на любовната зависмост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.