Мисли от Учителя за Божествените закони

[Guest Fut]

"Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“. „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“... те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си.

Когато старите философи са казвали: „Познай себе си!“, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“.

Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „прилив“, след туй се образува „реакция“, която пък е „отлив“.

Апостол Павел, в прочетената от мене глава, говори за закона на плътта – то е законът на „отлива“; законът на Духа – това е законът на „прилива“. Законът на „противоположностите“ включва в себе си закона на „отлива“, а законът на „подобието“ – закона на „прилива“.

Единият закон – на подобието, е закон на Небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен... Него ден жената, като види мъжа, че си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“.

Когато съвременните общества дойдат да разберат дълбокия смисъл на тия два закона, само тогава ще може да се оправи коренно светът, ще се оправят съдилищата – всичко.

Ти биеш някого, и той ще те бие; ти го обичаш, и той ще те обича, т.е. каквото правиш, такова и ще ти правят. Тия два закона владеят и действат на земята. Подобното с подобно всякога се отблъскват.

Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари.

Във всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш не значи да изгубиш живота си, ни най-малко; ще замениш само една служба с друга. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или, в научна форма казано, да излезеш от закона на „контрастите“ и да влезеш в закона на „подобието“. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. „Как ще обичам?“ Ти, наистина, не можеш да се научиш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта

Човек се гневи, неразположен е, значи има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога

„плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. И тъй, аз казвам, според този закон на подобието, вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? – Вярата.

един християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието

Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден.

Изключвам закона за контрастите от себе си. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. А ако съм при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвам в една минала своя беседа: „Там, където Господ влиза, дявол не може да влезе“

Като кажете: „Мога“, вие сте в закона на подобието, вие ще направите крачка напред и ще влезете в пътя на спасението. Казват някои: „Аз не мога да любя“ – съжалявам, не мога да ви помогна, понеже вие сте в областта на противоположностите, дето събирате утайките, тинята. „Мога да любя“ – вие сте в закона на подобието, и Господ ще бъде с вас.

Станете, идете и помолете се

Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, висшето благо, светът ще бъде такъв. Те живеят в закона на контрастите

Вие сте прероден дявол, щом искате да убиете човек – тогава се намирате в областта на противоположностите и сте в състояние да направите всякакво зло. В закона на подобието ли сте, вие сте ангел. Готови ли сте да се самопожертвате или да направите благородно дело, вие сте светия. Само че не можете да задържите това положение дълготрайно.

Господ много пъти – всеки ден, всеки час – може да ви направи генерал или да ви разжалва. Ако сте днес добре, вие сте ангел на Небето; утре сте зле, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бъдете дявол. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдем до границата, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието. Тогава Господ ще ни тури Своите дрехи, пак ще ни произведе генерали.

в деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква – рая

в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ме Господи!“, аз съм при Него, и Той простира Своята десница и ме прибира."

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

"На физическото поле няма условия всички хора да бъдат богати и учени; но добри – всички могат да бъдат. Пожелайте добродетелта, която не принадлежи на физическия свят. В Индия има хора, които разбират и прилагат този закон дори спрямо животните. Едно животно, колкото свирепо и да бъде, ако можете да влезете в контакт с него, то ще ви възлюби и ще ви стане предан приятел, ще изчезне от него предразположението да ви пакости, и щом му заповядате, то е готово да изпълни вашето желание. И когато Христос е казвал: „Възлюби врага си“, Той е разбирал този закон."

"Защо Господ ви е дал ум, сърце, защо ви е дал очи, уши, език – трябва да размислите защо са те предназначени. Аз нахвърлям тия въпроси и ви оставям вие да размислите върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят и да ги прилагат поне за своето собствено развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Аз виждам, че туй здание, върху което е съграден сега животът, се събаря, и че един ден Господ ще ни повика да градим ново. Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме."

Словесното мляко

Редактирано Април 6, 2008 от Fut

[Guest Fut]

Но и космите на главата ви всичките са изброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри. (Ев. Лука 12:7)

По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?

Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща. Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца.

но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.

Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи.

“За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме източника на нещата.”

“Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които закони урегулирват отношенията на нещата, и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.”

“…Все пак техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни – за живота; те казват: „Ние трябва да пресметнем математически много добре железницата какви завои и какъв наклон трябва да направи по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще има катастрофа“, а християните си думат: „Господ е добър; Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно е“. А като се катурне колата, казват: „Не ни вървят работите“. Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпяте; влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии.”

“Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов. Следователно, когато някой говори за знания и за факти, питам: Имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, действително имаш Божествени знания; но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да бъдат в услуга. Аз ви питам: Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, може да си скроите дрехи и да се облечете. По същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания чрез този Божествен цимент, Божественият Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочее, необходим ни е този Промисъл, за да можем да живеем и да се развиваме. И затова Христос казва: „Не бойте се“…

“И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.”

Божественият Промисъл

[Guest Fut]

Казва се, че не може да се положи друга основа, т.е. ние не можем да изменим основата на живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, т.е. не може да ги изменим в тяхната същина. Вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл; вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените. Значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина. Следователно аз ви говоря за един основен закон: „Никой не може да измени това основание, което Христос е турил“. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда: и радост, и страдание; и въздигане, и падане; и забогатяване, и осиромашаване; и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил – и по тази причина той слезе от Небето на земята, – има две опорни точки. Това е принцип.

В какво седи човешката мисъл – един от основните велики закони, който твори? Преди всичко, ние сме мислещи същества; второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим. Вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате по друг начин; ако действате по друг начин, може да се деградирате. Може да вървите само по две посоки: или нагоре, или надолу; среден път в този свят няма; понеже всичко се движи, не можете да седите върху една опорна точка. Двете опорни точки са всякога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно.

Има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия. Това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл. В какво седи човешката мисъл? То е законът на полагане, на трупане на материал върху тия две основи. Трябва да градим пак по един известен план.

Сегашният наш организъм е плод на мисълта, която имаме: според тази мисъл, която е вътре в нас, се гради човекът…когато Господ прати човека на земята, каза му: „Иди завладей земята, елементите“, и понеже ние не можахме да завладеем земята, Господ ни даде една малка земя, която е вътре в нашата глава – нашият мозък: като знаем как да завладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и земята. Ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочите вашата воля, как ще насочвате друго извън вас? Значи не можем да положим друго основание. Има известен закон, който ограничава нашата деятелност; само по известно направление и вътре в него ние можем да сторим всичко, да бъдем всесилни. И нашето щастие или нещастие ще почива върху тази велика мисъл – доколко ние правилно вървим.

Извършете всяко едно действие безкористно, както Христос. Някой казва: „Не мога“. Как не можеш? А да одумваш, можеш; да мразиш, можеш. Човек, който може да хвали, трябва да може и да люби; както едното е възможно, тъй и другото е възможно. Който не може да мрази, той не може и да обича, но който мрази, може и да обича. Законът е същият. Ти имаш само едната опорна точка, намери и другата, и като се съединят омразата и любовта, ще дадат необходимото в живота, ще ви дадат насока в живота.

Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновен смисъл на думата. Истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане; както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол; не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли. Една мисъл, която ви терзае, това е един льв, една змия. Не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете. Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете…

Ако един ден земята почне да се разрушава, ако сме хора с вяра, ще се издигнем и ще идем към небето – на другата опорна точка, на другия край на моста. Има ли опасност на единия край, ще минем на другия и ще защитаваме позициите си. Затова, като имате този мост, неприятелят никога не ще може да ви направи лошо, понеже вие ще бъдете силни да вдигнете този мост и между вас и неприятелят ще остане всякога един трап, който неприятелят няма да може да премине. Този неприятел трябва да знае много добре законите, за да може да ви атакува на това положение. Затова добрите хора не могат да ги побеждават, защото те имат две опорни точки и щом се намерят в голяма опасност на едната, те отиват в другата и оттам защитават позициите си. Туй е основанието, което трябва да приложим. Исус и Христос – двете думи означават двете опорни точки. Исус – това е страдащият човек на земята, човешката душа, която страда, която изработва своето спасение; Христос е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва. Следователно и вие трябва да бъдете Исус и Христос.

Сега искам само да ви избавя от заблуждението, да не мислите, че без да пострадаме, можем да спечелим. Не! Печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба; радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание. Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца. Ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка. В природата такъв е великият закон.

Човекът иска култура, и в тази култура Христос е внесъл основанието: „Аз съм пътят, истината и животът“, „любов към Бога и любов към ближния“. Ако можете да приложите тия два закона – „любов към Бога и любов към ближния“, няма да има в света сила, която да може да ви се противи; няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал. Единият закон на Любовта стои отзад; ако го прилагаш, ще обичаш хората, но ако нямаш Божествения закон на мисълта, първият закон ще те въведе в много лоши работи. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича, да му изсмучи всички чувства, да му открадне сърцето – да го умори. Това не е любов, това е незнание, това е паразитство. Така правят октоподите, които като уловят жертвата си, от обич изсмучат ѝ кръвта със своите пипалца, и тя отслабне, укроти се. Някои мъже така укротяват жените си.

Но трябва да почнете да работите вътре в себе си и като прилагате закона на Исуса Христа: „любов към Бога и любов към ближния“, да правите опити. Когато е за добро, думата „не мога“ да се заличи от вас и да се замести с думата „мога“; когато дойдете да грешите, кажете „не мога“; щом е за добро, кажете „мога“. Дойде ли ви добра мисъл, кажете „мога“; дойде ли ви лоша мисъл, кажете „не мога“.

Новото основание

[Guest Fut]

Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв, онакъв“; не трябва да се бие, както по-рано; мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг – за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо са лоши.

Сега, възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни; те нямат никаква пресдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо място, е организирано твърде умно и знае какво прави, а между ангелите и човеците има известни съотношения тъй, както между нас и растенията и животните. Понеже не знаем как да възпитаваме, ние стоварваме с нашия остен и нашата тояга 40–50 удара върху животното, с което орем нивата, и с това мислим, че изпълняваме своя дълг. Господ казва: „Тебе някой ден ще те науча как се управляват волове и как се оре нива“. Някои мислят, че Господ не може да деградира, не може да връща хората назад. Ако Той е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, може да направи да ви израстнат и копита. Той може да ви превърне и на ангели, и на дяволи; може да измени и вашата форма. И понеже в света са важни формите – те регулират нашия живот – ние трябва да обърнем особено внимание на тях.

Когато се изучи вътрешният духовен свят, ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи света, да оправи семействата, да тури хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният свят страда не че човек е лошо да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар.

Учителите

[Guest Fut]

"За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва. Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото. – „Няма ли прошка за погрешките?“ – Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия. Затова именно казваме, че погрешките се прощават, но не се извиняват. Ето защо, всяка погрешка трябва да се изправи на своето време. Защо е направена една погрешка, не е важно; важно е да се изправи. Като изправяте погрешките си, ще дойдете и до причините им."

Мисъл и действие

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry69581

АУМЪ

Редактирано Юни 21, 2008 от Fut

[mvm]

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото Онзи, който е положил великите закони в Живота, казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до Великия закон на човешкото благо.

Фарисей и Митар

[Лъчезарна]

"Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: не ползува онова, което е в хамбара, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време, ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат ведно. Онова, което майката и детето желаят, то става, а онова, което майката не желае, а детето желае, то не става. Този закон е верен и в други области: слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек, тази година ще си почивам“, тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато във вас има желание, но условия няма, също не може да стане. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става, когато има и желание, и условия.

Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става.

Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Когато Бог желае, вие не го желаете, а когато Бог не желае, вие желаете, но нито глас, ни слушание. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била“ и в края на краищата няма никакъв резултат."

Вътрешно единство (Извънредни Беседи, 29.08.1930 Петък, София, Изгрев)

[Лъчезарна]

"Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното в живота, когато изгубят разумното начало. При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи нескончаеми страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемат нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е и страха, и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство.

Сега, като изучавам човешкия език, много пъти аз се спирам да мисля, какво да кажа и какво да не кажа. Това правя не от страх, а защото искам да чистя езика. В сегашния език хората са създали много лъжливи думи, много лъжливи изречения. Запример, някой казва на друг: „Не те обичам, нямам доверие в теб, ти си говорил лоши работи за мен.“ Това са все отрицателни думи, отрицателни изрази, от които езикът трябва да се очисти.

Запример, казвате, че Бог е създал земята, създал е човека, както и всички живи същества по земята. Това е вярно, но има нещо в човека, което Бог не го е създал. Има нещо в човека, създадено от Бога, но има нещо, което не е създадено от Него. Това, именно, трябва да се пречисти, или възпита, или отстрани от Божественото естество на човека. Божественото начало в човека има три качества: разумност, чувствителност и сила. Следователно, кажеш ли на един разумен човек, че не го обичаш, ти си оскърбил Бога в него. Бог, който те е създал, направил е целия свят заради теб, дал ти е възможност свободно да дишаш въздуха, да възприемаш светлината и звуковете, след всичко това, ти се обръщаш към един човек и му казваш, че не го обичаш, че нямаш добро мнение за него и т.н. Защо нямаш добро мнение за него? С какво ние, съвременните хора, сме се отплатили за всичко онова, което сме получили? С какво сме се отплатили за онова щастие, за което има хиляди храмове построени? С нищо не сме се отплатили."

"Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ, но всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото не цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон."

"Ако човек е силен, той няма какво да търси правото. Силният човек никога не търси своето право. Който търси своето право, той е слаб човек. Само слабият търси своето право. Ако днес се чувстваш силен, утре ще се намери някой, по-силен от теб. И тогава ти ставаш слаб и започваш да търсиш своето право. Следователно правото само по себе си не може да съществува. Право без сила не съществува и силата без право не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си. "

Божественото право

(28 НБ 7 май 1939 год. София – Изгрев)

Редактирано Февруари 19, 2010 от lokator

[Ани]

Помнете: Опасно е да се произнася името Божие напразно. Това е закон. Сила е Божието име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът, готов да възприема знания, и душата, готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто, и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре – надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие.

„Ей - ей, не – не”, НБ, 14 януари, 1923г., София

[Ани]

Стремете се да намерите мястото си като уд в Божествения организъм. Щом намерите мястото си, не се борете да заемете първото място. Който изпълнява службата си, както трябва, той е на първо място.

– Къде ще бъде нашето място?

- Като българи, вие ще бъдете поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и съща задача: да запушат дупката в ребрата на Христа, която от две хиляди години още зее.

В заключение ще ви дам следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далеч от Него, вижте, къде е сянката ви. Ако е зад гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е пред лицето ви, тогава сте далеч от Него.

Из „Всичко ми е предадено” – НБ „Все що е писано” изд 1942г.

Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.

[цветна дъга]

"Когато вие сте радостни или скръбни и околните ви имат същото разположение.

Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия.

Когато вие страдате на земята и свързаните органически с вас ще страдат.

Така че тези същества, които са извън нашите сфери, като по отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания.

Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тези малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество.

Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило.

Ако вие не проявите Любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите Любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш."

Малкият закон

[Guest Дриада]

Трябва да приложим този закон, както казва ап.Павел в "плодовете на духа":А те са:"любов, радост,мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кроткост,бъздържание"Любовта, това е бащата, радостта-това е майката, мирът- това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща.Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща.Тогава той е на небето.След това идва втора категория, която отива към Ангелите:дълготърпение-това е бащата,благост- майката,милосърдието-тяхното чедо.Придобийте ги и ще бъдете между ангелите.Третата категория:вярата, това е бащата, кроткостта-майката, въздържанието, тяхното дете.И така, аз казвам,според този закон на подобието, вие първо трябва да имате баща.Кой е вашия баща?Вярата."Ама аз нямам вяра"За тебе приятелю аз имам лошо мнение.Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители;тебе майка ти не те родила по Божествен начин.Това подразбирам, когато някой каже "Нямам вяра".А когато каже:"Имам вяра"-облажавам те, ти имаш баща, който е много благороден, който е от високо произхождение,от царска фамилия."Ама не вярвам в този баща"

Да дойдем на думата "кроткост'.Казахме, кроткостта е майка;тя е от царска фамилия.Вярваш в кроткостта, значи имаш майка."Ама аз не искам да бъда кротък"- Тогава ти си без майка.Следователно един , християнин трябва да има баща и майка- вяра и кроткост, и самият той е въздържанието.Когато кажем "въздържание' трябва да подразбираме себе си-детето на нашия баща-вярата и на нашата майка- кроткостта.Някои казват:"Аз искам да отида между ангелите"Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща- дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти- благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?Милосърдие-ангел, светия.Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе между ангелите, баща - дълготърпение и майка- благост.Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може да се проследи всеки ден.

Духът и плътта.Приливи и отливи в живота. 02.11.1914г."Сила и живот"Втора серия Духът и плътта