Мисли за Щастието и Радостта

[Надеждна]

Пълно щастие не може да се придобие изведнъж. За вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва да се разисква. Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживяли; благодарете за всички усилия, които досега сте правили. Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал. Пред щастието няма да говорите за вашето минало нещастие или за добрите животи, които сте прекарали. Пред щастието няма да говорите за добро и за зло. Щастието е извън доброто и злото. Някой се оплаква, че е добър човек, а е нещастен. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят – нито на небето, нито на земята – в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. В този свят не съществуват понятия за добро и за зло. Любовта е плод на Духа. Така трябва да мисли човек, за да има ясна представа за света. Които не разбират законите на Любовта, те търсят щастието по механически начин. Те го търсят в горите и в пустините, но не го намират; търсят го между хората, не го намират; търсят го в женитби, в раждане на деца, и там не го намират; стават учители, свещеници, владици, министри, учени, и в това не го намират. – Защо? – Защото търсят Бога по външен, по механичен начин. Това са само условия за развитие.

Придобиване на щастие

[Дъгата]

Питате: „Като развием всички сетива, ще бъдем ли щастливи?“

– Тъкмо това не желая.

– Защо?

– Защото е невъзможно да бъде човек много щастлив. Защо ще се стремите към невъзможни неща? Каже ли някой, че ти желае щастие, той те залъгва. Друг е въпросът, ако ти желае сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък – условия да се развиваш. Твоят приятел трябва да ти желае да растеш, да напредваш в развитието си, но не да те направи щастлив.

Никоя форма – на организация или общество, не може да ви направи щастливи.

Тя може да ви послужи само като условие за растене и укрепване.

Казвате: „В бъдеще ще станем щастливи“. – Възможно е това, но в кой свят? Ако е на физическия, съмнявам се. Следователно, докато живеете на земята, щастието може да бъде само като далечна цел, но не и като обект за постигане.

В Божествения свят може да се говори за щастие, обаче, на физичния свят ще говорите за постижения на ума, на сърцето и на душата. Само така ще използвате живота, който ви е даден.

Моето желание е да имате чисти сърца, да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила. Що се отнася до щастието, не желая да бъдете щастливи. На земята щастието прави човека нещастен.

Ако вляза в дома ви и видя, че сте поставили щастието за идеал, ще кажа: Снемете тая икона. Сложете друга на нейно място! – „Искам да спечеля много пари, да си осигуря щастието.“ – С пари ще бъдеш щастлив! Ако заболееш и умреш, защо ти е това щастие? Това значи да гониш Михала.

Щастието е в оня, който те обича. Ако имаш приятел, който те обича, той никога няма да ти причини зло.

Приятелството осигурява щастието. Ето защо направи всичко възможно да придобиеш един приятел, който да те обича, да е готов при всички моменти на живота ти да устоява. Това е задача на всеки човек: да бъде приятел и да има приятел.

И тъй, снемете иконата на щастието и, вместо нея, сложете следния надпис: „Любовта изисква подвиг, смелост и решителност в живота, за повдигане на всички братя и сестри в света“. Приложете това, което е написано, и вижте какъв резултат ще имате.

Да ги изпита

Беседа от Учителя, държана на 29 май 1921 г. в София.

[Дъгата]

Днес всеки иска да бъде здрав, млад, щастлив. Всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата.

Щастието е нещо вътрешно. Щастието се обуславя на вътрешни закони.

Човек може да бъде красив, само когато е щастлив. Човек може да стане музикален, когато е щастлив. Човек може да стане учен, богат, когато е щастлив. Без щастие човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената. Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител.

Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата.

Това значи, изобщо, единство в Природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.

Следователно, щастието е резултат на сливане между две души. Където има сливане, там е щастието; където няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа. Той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата? Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои. Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане. Без това сливане няма любов, няма и щастие.

Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата.

Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества.

Щастието не може да дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението.

Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух.

Придобиване на щастие

(Общ Окултен Клас, 30.05.1928 Сряда, София)

[Guest Дриада]

Да кажем вие искате вашия живот да бъде щастлив.Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот.Щом внесете щастието във временния живот вие ставате нещастни.Щом внесете любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете истината във временния живот вие ставате нещастни.

Ти си един щастлив човек, това показва,че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде твоето нещастие.Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе.Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието.Природата така е наредила.Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието.

Нашето нещастие произтича от следното:Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят.Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят.

Кажи си:"Колко съм аз щастлив?"-За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив.Казва:"Колко съм щастлив?"Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен.Това не му казвай.Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва:"Аз съм нещастен"Това щастие той си знае.Аз ще му кажа така:Може ли да вляза в твоята опитност.Колко си нещастен не зная, твоята опитност на съм минал.За да видя трябва да сляза в твоето положение долу.Казвам:Да се обменим.Аз съм по - щастлив от тебе в дадения случай.Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие.Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе.Ще се образува връзка.Дойде някой човек нещастен, ти се радвай,че има стока за продан.И аз имам стока за продан.

Временно и постоянно 23.06.1937г."Запалена свещ"ООК

[Guest Дриада]

Щастието не е един процес външен. То е нещо вътрешно, то е вложено дълбоко в душата. Който търси щастието отвън и иска да бъде съвършено щастлив, той се лъже.

Аз ви казвам: Условия за щастлив живот вънка съществуват, но щастие отвънка не съществува. Щастието е един вътрешен процес.

Не върви тази работа така! Човек не може да расте, без да дава. У Бога това е закон, който постоянно действа. Понеже ние трябва да мязаме на Бога и понеже Бог дава, аз трябва да вървя по Неговия път и трябва само така да давам. Това е закон! Ама защо, за какво трябва да давам, ама на място ли е, без място ли е – не разсъждавам. Давам и с време и без време. Давай! Правете добро и навреме, и без време! Ако твоето сърце, при един лош човек може да тупа по един начин, а при един добър човек трябва да тупа по друг начин, тогава какво ще стане с тебе? Сърцето трябва да тупа еднакво и при добрия, и при лошия човек. При единия и другия човек трябва да бие еднакво!

Единственият свободен

Редактирано Ноември 17, 2011 от Дриада

[Лъчезарна]

 "Щастие извън Бога не съществува. Щастие извън нашите ближни не съществува и щастие извън самите нас не съществува. Туй е отрицателно казано. Щастието съществува в любовта, която е в Бога, щастието съществува, която е в любовта към ближните. Щастието съществува в любовта, която е в нас. Коя е тази любов? Онова Божествено Начало, което е вътре, което се крие в нашата душа и на което ние трябва да вярваме.

 

...Всеки един от вас, в Божественият свят мяза на едно дърво и като живее добре, той се окичва с плодове и по това познават, че живее добър живот. Щом не ражда нищо, щом изсъхнат листата, показва, че той на земята не живее добре. Всеки един от вас е представен като дърво. Ако вашето дърво е зелено, постоянно трябва цъфти, постоянно трябва да връзва, както лимоните. Казвате: „Какво ме интересува?“ Ако ти не живееш добре, ще изсъхнеш горе, в Божественият свят. Щом изсъхнеш в Божествения свят, ти не може да бъдеш щастлив. Щастието на човека зависи от това. Щастлив може да бъдеш, като те посадят в Божествения свят. Христос казва: „Не може да влезете в Царството Божие, ако не станете като малките деца, ако не приложите вашата вяра.“ То е онази детинска, онази разумна, детинска вяра. Не онзи критичен ум. С критика нищо не се постига.

 

... Всички ония хора, ония души, които Бог е определил, в които е вложил своята любов, изпратил Духът си върху тях, ние сме длъжни, задължени сме да ги обичаме. Ако ние сме от тях и нас трябва да ни обичат. Законът е еднакъв, еднакво действа. Тъй, щото да бъде идеята ясна: Ти не можеш да обичаш един човек, когото Бог не обича. Ние говорим за човек, когото Бог обича. Ако ти обичаш онези, които Бог обича, ти си на правия път. Бъдещето е твое и щастието е твое.

 

Казва Христос в прочетената глава: „Затова аз ви завещавам Царството, както Отец ми завеща на мене.“ Само чрез закона на любовта ние може да придобием щастието в света. Само чрез любовта ние може да придобием здравето, интелигентността, богатството, каквото и да е, всичките блага в света. Който и да ви говори, знайте, онези, които сте определени да влезете в Царството Божие, чрез любовта, приложете. Вие не се колебайте.

 

По някой път се колебаете, казвате,какво може аз да направя? Какво може да направите, какво може да направи онази малката искрица, която е турена в едно взривно вещество, тя е микроскопична, но целият барут се подава на искрата.

 

Вие сте малки искри. Ако приложите, ще дадете цял един подтик на едно движение. Че вие като не вярвате, спъвате себе си."

 

 

Вам завещавам царството, Неделни Беседи, 2 юли 1939 г.

[Станимир]

Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля, за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието - това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горителен материал за щастието. Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горлив материал. За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горлив материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце и своите чувства спрямо своя ум. - Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него и ще може да реализира щастието.

Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората.

 

За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота.

 

Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.

 

Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички.

 

От Пътят към щастието

[АлександърТ.А.]

В 22.03.2015 г. at 19:40, Станимир каза:

Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля, за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието - това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горителен материал за щастието. Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горлив материал. За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горлив материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце и своите чувства спрямо своя ум. - Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него и ще може да реализира щастието.

Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората.

 

За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота.

 

Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.

 

Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички.

 

От Пътят към щастието

Дори и да не разбирам , знам . Дойде ли тихата радост , в божията воля съм .