nina7705 Добавено Април 5, 2008 Доклад Share Добавено Април 5, 2008 Тъгата?! Самоизчерпваща се и все пак... Как преминавате през нея или по-точно как тя преминава през вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 6, 2008 Доклад Share Добавено Април 6, 2008 В тъгата няма нищо лошо, ако е породена от съчувствие или състрадание, ако е следствие от виждането на пропуснатите възможности и на заблудите, в които са затънали другите хора. Но тъгата трябва да поражда импулс за промяна, а не отчаяние. Отчаянието води до духовен застой, до смърт. Човекът на промяната от своя страна е оптимист, уверен в собствените си възможности и в успешния завършек; той осъзнава, че тъгата е само временна, че тя може да бъде преодоляна и чрез преодоляването и той и братята му ще излязат по-добри и по-силни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 6, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2008 Чудесно си го казал Станимир,думите ти идват точно навреме. Разумът ги разбира,но понякога сърцето не слуша... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 7, 2008 Доклад Share Добавено Април 7, 2008 Тъгата преминава през мен като сирена, която съобщава смъртта на някой ,а понякога я усещам като слънчево затъмнение . Понякога нарочно ставам тъжна ,за да мога да мисля за изкуството си , мисля за тъжните емоции ,в сърцето си ,за проблемите в сърцето си . За проблемите в сърцата на хората . Положителното е ,когато успея да я превърна в размишление и творческо решение . Не винаги владея тъгата си добре , понякога мога да се разплача и на улицата от тъга . Това да съм сама изобщо не ме натъжава , напротив , истински щастлива съм , но хората ,някои хора много ме натъжават . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 (edited) Има една мисъл, която ярко и натрапливо се е запечатала в съзнанието ми. Тя принадлежи на Винсент ван Гог, в едно писмо до брат му Тео, а именно "Тъгата ще продължи цял живот." Темата за тъгата събуди спомена и за тази мисъл, и за всички тъжни хора. Не мисля, че тъжните хора са предимно интроверти, много смеещи се лица имат много тъжни сърца. Редактирано Април 16, 2008 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Еххх Монаа пак ме изпревари . Явно мислим, за едни и същи неща по едно и също време (това между другото). От няколко дни си мисля по темата... Преди години седейки си на една маса в едно кафене с приятели и говорейки си както винаги, за живота, вселената и всичко останало, си спомням, че изведнъж им казах: "Аз съм клоун" Една приятелка ми отвърна: "Хайде де, стига си имитирала Джим Морисън " Е, тогава не знаех нищо за "The Doors". Изгледах филма няколко пъти... Всъщност исках да кажа, че един култов изпълнител, за времето си (и не само за времето си) казва за себе си: "Аз съм клоун", а друг култов изпълнител изпя песента: http://www.vbox7.com/play:e89a8510 Всъщност има огромна дълбочина и красота в тъгата. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Благодаря Бенита-Ла Горда-Фют, за хубавата песен. Малко или много всички в живота си сме клоуни, но нека тази ни роля да ни помога да се справяме с вътрешните си проблеми дотогава, докато израстнем духовно и станем по-меки, по-смирени, по-търпеливи,по-добри, по-умни, по-смели, по-обичащи себе си, другите и Бог. Тогава наистина няма да имаме нужда от маски... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 16, 2008 Доклад Share Добавено Април 16, 2008 Всъщност има огромна дълбочина и красота в тъгата. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Няма "изчистени субстанции". Тъгата, според мен, си има своят смисъл и потенциал. Когато спре при мен, използвам я по предназначение. Всяко усетено състояние е като "оазис" в който има "вода" за мен (щом аз го усещам). Важно е да познавам собствените си стандарти и лимити на приемане и предаване, защото Живота около мен, така или иначе е прещедър на всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Благодаря Бенита-Ла Горда-Фют, за хубавата песен. Малко или много всички в живота си сме клоуни, но нека тази ни роля да ни помога да се справяме с вътрешните си проблеми дотогава, докато израстнем духовно и станем по-меки, по-смирени, по-търпеливи,по-добри, по-умни, по-смели, по-обичащи себе си, другите и Бог. Тогава наистина няма да имаме нужда от маски... Привет Таня по принцип съм съгласна с това което казваш но смисълът който вложих аз в тези думи беше друг. Както и да е, важно е кой стои зад маската и какво влага в това т.е. важно е сърцето и намерението . Това набързичко, за теб тази сутрин с много Любов към душата ти. Няма "изчистени субстанции". Тъгата, според мен, си има своят смисъл и потенциал. Когато спре при мен, използвам я по предназначение. Всяко усетено състояние е като "оазис" в който има "вода" за мен (щом аз го усещам). Важно е да познавам собствените си стандарти и лимити на приемане и предаване, защото Живота около мен, така или иначе е прещедър на всичко. бяса на една вълна сме. Това мислех да пиша тази сутрин и като видях, че си го казал много по-добре от мен просто се разкачах от радост. Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Тъгата е най естественото и необходимо чувство за човека. В нея човек открива себе си ,един много хубав текст на не много популярна песен на Тодор Коле: "Кой върви тъй горд по булевардите, аз съм мое величество клоунът. Моля отстранете алепардите, просто няма нужда от парад. Аз вървя с моята маска весела, аз съм моето величество клоунът. Весела съдба ме е намесила, в тъжната съдба на този свят. На мене ми се смеят, но и аз се смея, по този начин чувствам чувствам, че живея. Аз съм всъщност само лична публика, в този свят пренаселен от клоуни. Аз прелиствам дните като рубрика, и ги давам в цирка за печат." Сложили сме маски на веселие и държим на всяка цена да ги помислят за истински. Но всъщност тъгата е заложена в нас ,кодирана ,дълбоко в себе си ние осъзнаваме важната роля която играем в спектакъла живот. С плач идваме на този свят и с плач си отиваме. Един път че пак се връщаме ,втори път ,че отново ще се завърнем. Тъгата не идва и не си отива ,тя е в нас ,а веселието е временен процес нужен ,за да познаем тъгата. "Болката е нещо, което съпътства човека през целия му живот - раждаме се с болка и умираме в болка. И колкото по-голяма е болката ни , толкова по-голяма е нуждата ни от Бог" Джон Ленън Като с това в никакъв случай не искам да кажа "Бъдете тъжни" напротив. Просто е нужно да се научим да сваляме маската от време на време ,за да проведем личен разговор със себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 (edited) Притчи 14:10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.Притчи 14:13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.Ето това е свещената съкровена болка, която е най-прекрасния дар дарен ни от Всевишния. Дар, който аз приемам с дълбока благодарност, и който никога не позволява да угасне пламъкът в душата ми. Поздрави! Редактирано Април 17, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Тъгата ни придава дълбочина. Та притежава своеобразна красота. Дори по свой начин е уютна. Богато и многоизмерно чувство, с различни отсенки и нюанси: тъгуваш, когато се разделяш с любим човек или когато твой близък напуска този свят. Тъгуваш, когато се чувстваш самотен и неразбран или просто когато си далеч от родина, от приятели и близки. Тъгуваш, че младостта отминава и всеки миг те приближава към смъртта, и всяко нещо, колкото и прекрасно да е било, не може да се повтори, няма как да се върне, макар и да те се иска. Тъгуваш поради собственото си несъвършенство, поради копнежа по един възвишен свят, за който само някъде дълбоко в себе си сме запазили смътен спомен... Тъгата може да ни носи болка, но тя е необходима, тъй както художникът се нуждае от контрастен фон, за да нарисува своята картина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 17, 2008 ....ако можехме да видим картините ,които рисува сърцето в момент на тъга.......... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Тъгата - проглеждане за пропуснатите възможности. Осъзнаване на крайния брой действия и комбинации, на които сме осъдени в материалния осезаем свят. Капитулиране пред задължителния избор - да се спрем на един вариант и да зачеркнем останалите в този момент от време. Тя е сестра на радостта - да осъществяваме възможности благодарение на физическото си съществуване. - да помним и експериментираме с други варианти или - да ги предлагаме на други хора, след като сме се обогатили от собствения опит. - да се намираме всеки ден пред изобилие от възможности, от които да вземем най-вкусния плод. Тъгувайки се радвам, че съм жива и способна да тъгувам. Някъде в безвремието може би няма тъга. Но тогава там няма и радост? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Тъгата е изходен материал. Тя е средство, което можем използваме. Иначе не мисля, че трябва много много да я превъзнасяме. В крайна сметка не тъгата е целта. Неудовлетвореността не може да замести устрема. Човек не бива да е сляп за заобикалящите го условия, но много по-важно е да вижда накъде отива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Естествено ,че не е крайна цел,просто е неминуемо без нея.За мен тя на моменти е като изграждащ материал,като пречистващ огън. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 17, 2008 Доклад Share Добавено Април 17, 2008 Тъгата?! Самоизчерпваща се и все пак... Как преминавате през нея или по-точно как тя преминава през вас? Преминавам като се потапям в нея на 100%. Да на 100% и още как. В последно време ми се случи да съм тъжен по-честичко. ...и минава, самоизчерпва се Не я крия, не бягам от нея, оставям се да ме завладее, на 100% ... и после си отива сама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Истината Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Това чувство отдавна не ме е посещавало. Чудя се дали не съм превърната в един голям камък. Но дали пък е необходимо човек да тъгува? За да се тъгува трябва да има причини. За някои едно дребно нещо би било повод за голяма тъга, .....нещо на което друг не би му обърнал внимание...че чак и да тъгува. Може да се ядосам , да недоволствам, често се тревожа....обикновено за децата си, но тревогата не е тъга ПП. и не съм съгласна, че където няма тъга, няма и радост Защо свързвате тези две чувства, те нямат връзка, защото ги пораждат различни причини. Редактирано Юни 20, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Тъгата е онова чувство което идва от очите на старица срещната някъде в Родопите. След обичайните въпроси - как си, що си, от къде си, как я карате - идват думите изпълнени с копнеж по децата (живеят далече в града) и по мен се стича меката сълза по дъщерята (тя, старицата в мен я вижда) и "потъвам" в тези избледнели очи. Едни такива споделени тъги нося в себе си, а доскоро не ги и осъзнавах, добре че ми обърнаха внимание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 12, 2008 Доклад Share Добавено Август 12, 2008 Тези дни отново ми се наложи да се сблъскам с тъгата... Вчера погребахме сина на мой първи братовчед - младо 24-годишно момче, което почина внезапно, абсолютно изненадващо от инфаркт, в разцвета на своите жизнени сили, нереализирало своите мечти, почти нищо не видяло от живота. Винаги е тъжно и болезнено, когато си отива от този свят млад човек, защото е някак неестествено. Няма по - страшно и жестоко нещо от това да погребеш собственото си дете. Не можеш да утешиш родителите с никакви красиви и възвишени философии. В такива мигове умът просто се вцепенява и не може да проумее как е възможно (възможно ли е?) да се случи всичко това?! Мислиш си колко уязвим и крехък е човешкият живот - ние сме като глухарчета, които днес сме тук, но утре или още в този миг, Вятър може да повее и да ни отнесе. Колко условни са плановете, които си правим, защото... Съдбата може да ни изненада неприятно и да обърка всичките ни планове. Затова е хубаво да казваме за нещо, което смятаме, че ни предстои:"Ако е рекъл Бог!" Защото наистина човек предполага, а Бог разполага. Ние не сме център, около който се върти светът. Не! Животът спокойно ще си протича и без нас. Затова трябва да ценим всеки миг живот, който ни е дарен... да осъзнаваме неговата ценност и да го изживяваме не половинчато, а цялостно, осъзнавайки, че той може и да ни е последен. "Носете си новите дрехи, момчета..." - беше възкликнал един български поет... защото утре може да е късно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
тамплиер Добавено Август 12, 2008 Доклад Share Добавено Август 12, 2008 Моите съболезнования за случилото се!Излишно е да правя всякакъв друг коментар! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Slavena Добавено Ноември 3, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2008 Здравейте!Аз също искам да споделя,че баща ми също почина внезапно на 63 години от инфаркт.Тежко е когато загубиш близък човек.Само че аз не мога да приема,че той е мъртъв,разбирате ли ме?Аз го чувствам,че е жив!Незнам защо е така,но така го чувствам.Искам да повярвам,а не мога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 3, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2008 (edited) Тъгата - проглеждане за пропуснатите възможности. Осъзнаване на крайния брой действия и комбинации, на които сме осъдени в материалния осезаем свят. Капитулиране пред задължителния избор - да се спрем на един вариант и да зачеркнем останалите в този момент от време. Тя е сестра на радостта - да осъществяваме възможности благодарение на физическото си съществуване. - да помним и експериментираме с други варианти или - да ги предлагаме на други хора, след като сме се обогатили от собствения опит. - да се намираме всеки ден пред изобилие от възможности, от които да вземем най-вкусния плод. Тъгувайки се радвам, че съм жива и способна да тъгувам. Някъде в безвремието може би няма тъга. Но тогава там няма и радост? Koгато нещо не съответства на представите на човек, той критикува. Когато нещо не съответства с Божествения ред, Висшата душа тъгува. Ако в този момент егото не критикува, човекът се е слял с Висшата си душа. В момент на дисхармония около или в нас тъгата е признак за единство с Висшата душа. Редактирано Ноември 3, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.