Eлф Добавено Май 14, 2010 Доклад Share Добавено Май 14, 2010 Преди малко прибирайки се от работа пред входа бяха спрели две линейки, имаше следователи и т.н...Едно момченце което още няма 30 г. е починало в съня си и не е имало кой да го открие. Майката работи в чужбина да припечели някой лев. Той беше хубава добра душа, винаги се поздравявахме и скоро си говорихме дори Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 14, 2010 Доклад Share Добавено Май 14, 2010 Божидар Зим Това е доста психологическо... Венцислав_ В усилията си да намерим точните думи, изгубваме точните (чистите) чувства. В нашият справочник, Реперториума, ако потърсите Депресия ви препраща към Тъга. Така че, да не крием Тъгата, зад "купешката" дума Депресия. Как щяхме да оценим Радоста и Надеждата, ако я нямаше Тъгата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 14, 2010 Доклад Share Добавено Май 14, 2010 В тъгата няма нищо лошо, ако е породена от съчувствие или състрадание, ако е следствие от виждането на пропуснатите възможности и на заблудите, в които са затънали другите хора. Състраданието и съжалението май са не по-малко лоши неща....или поне така казват. Кой го казва? Значи ли че езика на Шекспир е лош, защото казват: Съжалявам! (Sorry)?... което си мисля че е по-подходящо от "Извинявай", понеже Съжалявам включва частица разкаяние, а извинявай страх да не ни се разсърдят. nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2010 Доклад Share Добавено Май 15, 2010 (edited) В тъгата няма нищо лошо, ако е породена от съчувствие или състрадание, ако е следствие от виждането на пропуснатите възможности и на заблудите, в които са затънали другите хора. Състраданието и съжалението май са не по-малко лоши неща....или поне така казват. Кой го казва? Значи ли че езика на Шекспир е лош, защото казват: Съжалявам! (Sorry)?... което си мисля че е по-подходящо от "Извинявай", понеже Съжалявам включва частица разкаяние, а извинявай страх да не ни се разсърдят. Ами според мен "извинявай" е по-духовно. "Извинявай" означава, че искаш прошка и така се грижиш за душата на ближния като го освобождаваш от обидата и индиректно се грижиш за своята душа. А "съжалявам" е просто измиване на ръцете, все едно да кажеш "махай се, не ми се занимава с теб". Чисто западното мислене. И едно е да се извиняваш чрез "извинявай" или "съжалявам", а друго да съжаляваш някого. Когато съжаляваш някого, го считаш неспособен да се пребори с Божествените изпитания. А така първо се мислиш за повече от него (мислиш него за неспособен). И второ критикуваш Божествената промисъл, а Той никому не праща изпитания, с които съответния човек не би се справил. Та затова прекалените състрадания и да съжаляваш някого (особено, ако си седиш удобно пред телевизора) ти утежняват кармата, а нищо не се получава в полза на състрадавания човек. Редактирано Май 15, 2010 от БожидарЗим Розалина и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
м.с. Добавено Май 15, 2010 Доклад Share Добавено Май 15, 2010 Неизменното присъствие в радостта, което и придава смисъл... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 15, 2010 Доклад Share Добавено Май 15, 2010 Божидаре, от казаното от теб, разбирам че се влошаваш от утешаване, Consolation aggravates, на езика на Шекспир. Извинявай, Sorry за професионалното ми изкривяване да анализирам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2010 Доклад Share Добавено Май 15, 2010 (edited) Божидаре, от казаното от теб, разбирам че се влошаваш от утешаване, Consolation aggravates, на езика на Шекспир. Извинявай, Sorry за професионалното ми изкривяване да анализирам... е, всеки си има право на мнение ха ха ха Не съм аз този, който може да го критикува. Като го разгледам на спокойствие и ако съм благодарен за него, ще изразя тази благодарност. P.S. А всъщност открих едното нещо. И двамата се засягаме, когато се усъмнят в способностите и нинтелекта ни. За което се извинявам и обещавам да го имам предвид. Благодаря Редактирано Май 15, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 15, 2010 Доклад Share Добавено Май 15, 2010 (edited) Е, това е човешко... а добрата новина е, че не сме високомерни, поне така си мисля. Редактирано Май 15, 2010 от Alexander Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 16, 2010 Доклад Share Добавено Май 16, 2010 От доста време си говорим за тъгата,но чак сега се замислих по-сериозно за нея. Аз винаги съм я носила в себе си - тя се е спотаила някъде дълбоко в сърцето ми и никога няма да го напусне.Понякога спи,понякога се буди и ме кара да се чувствам жива.Тъгата носи отпечатъка на всичко преживяно - добро и лошо.Тъгата пази моите спомени.Благодарна съм и,че я има! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 16, 2010 Доклад Share Добавено Май 16, 2010 Днес тъгата и при мен се поразбуди, въпреки че бях дълбоко я приспала... И със своите очи широки ме погледна и заплака... Колко дълго бях заспала, колко на дълбоко бях се свряла... Сега съм тук, до теб ще седна мъничко за мен да ти напомня... Milena, Пламъче, Лъчезарна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2010 Доклад Share Добавено Май 17, 2010 (edited) Човешките радост и тъга са обикновено доста илюзорни, но все пак и двете се основават на нещо истинско. Истинската радостта се основава на познаването и осъзнаването на божественото, на духовната същност на всичко съществуващо. Истинската тъга се основава на осъзнаването на несъвършенството в света, от което произтичат всички страдания на хората. Божествената основа на вселената е факт. Несъвършенството на проявения свят също е факт. Факт е също така, че утре няма да си спомняме днешните страдания. Божественото е вечно и неизменно, докато несъвършеното е преходно. Не можем да изменим божественото, но можем да изменим преходното. Значи, въпреки моментното несъвършенство в света (което е причината за нашите нещастия, страдания и тъга), то все пак с течение на времето е обречено да отстъпи пред божественото. Това е посоката на движение на цялото битие: от материалното към духовното, от несъвършенство към съвършенство, от тъга към щастие, от незнание към знание... Ако се абстрахираме от настоящия момент, т.е. ако разгледаме вселената от гледна точка на вечността, то съществува единствено щастие и съвършенство. Освен това божественото е навсякъде. Несъвършенството е само в проявения свят, но божественото присъства дори и в него. Несъвършенството е неспособност да се прояви божественото. Значи тъгата идва от неспособността ни да проявяваме божественото в живота. Всяка неспособност обаче можем да превърнем в способност. Редактирано Май 17, 2010 от Станимир Лъчезарна и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.