Атлантида Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 Каква хубава история наситина.. Благодаря за линка! Колкото са хората по света, толкова и определения за тъгата има сигурно. Често е гост и в моя свят, но всеки път си казвам, че благодарение на тъгата аз се уча и раста. А и, ако я нямаше тъгата, дали бих оценила не-тъжните моменти иситински ?.. Тъгата е несбъднат блян по нещо, което е невъзможно да се случи. Копнеж за слънце и цветя, когато е зима.Тъгата е, когато трябва да заминеш и да се разделиш с любими хора и места. Но може би благодарение на нея са много истински усмивките и радостта, когато дойде пролетта, когато срещнеш приятел. Оценяваш тези неща. Лилаво море, харесва ми твоя ник. Загадъчен и поетичен като тъжна усмивка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Тъга - скръб. Къде е границата между едното и другото? Дори не виждам общото помежду им... Ето ти малко: тъга Kогато две неща имат граница помежду си, само тя е общото между тях. Пожелавам ти никога да не мислиш на такива теми. А авторът на разказа е по-интересен от самия разказ. За съжаление вълната от случки и информации ще залее тази мимолетна виртуална среща. Изтривам тъгата и препоръчвам на четящите тук да се поинтересуват от другите му статии и свежи словесни изненади. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 20, 2009 Доклад Share Добавено Март 20, 2009 (edited) Тъга - скръб. Къде е границата между едното и другото? Дори не виждам общото помежду им... Ето ти малко: тъга "Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб – това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе Радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света – имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в теб. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. " източник: "Сгъване и пречупване" http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=846 Да, смятам , че наистина е така, но развитите добродетели се проявяват след много време,освен това не са обвързани с материално благополучие , затова повечето хора биха недоумявали при този цитат. Редактирано Март 20, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Март 20, 2009 Доклад Share Добавено Март 20, 2009 Късметче, много ми хареса беседата, към която даваш линк и цитираш горе. Хубаво е да се прочете цялата, но ето един по-разширен цитат: "... Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб – това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе Радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света – имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в теб. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони на Природата, тя е поставила така нещата. Някой казва: „С тия скърби ми дотегна вече!” – не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали Живот без скръб. Трябва да схващате Живота: дойде ли ви скръбта, нека се яви Радостта във вашата душа. Някой казва: „Ама аз много страдам!” – хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в теб! Като узреят тези хубави плодове в теб, те ще бъдат едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш. Реплика: Каква е разликата между скръбта и мъчението? Мъчението е за по-силните натури; скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скръбта добродетелите се развиват. Така седи Истината: душата скърби, а духът се мъчи. Когато Духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Хората са дали едно криво разбиране на понятието мъчение. Когато се казва мъка, може да се замести с думата усилие или с израза преодоляване на условията. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " В живота има доста потвърждения на казаното от Беинса Дуно! Не случайно се казва, че "най-тъмно е преди зазоряване". По една случайност буквално точно в момента, след тежката зима, настъпва астрономическата пролет у нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Чрез мелодия ,спомен ,снимка ... целувка ... тя е винаги тук !!! Преминава и остава за дълго ... да си спомня ,че има за какво да ме боли ,да тъгувам ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 "Скръб". самата дума звучи. Звучи тежко, ако я произнесем на глас, тя е пълна със скрита, заровена болка. Скръб ми се струва изпитваме при кардинална загуба, безвъзвратна , на любим човек, на мечта....докато тъгата...Ами тя сякаш е спътник на онези души, които се стремят да чувстват, да търсят, да се лутат. Тъгата е спътника на човека, в неговият самотен път през този свят. Защото колкото и шумно да живеем, самотата, духовно ни съвпътства. Може би загубата ни, далечен спомен от онова загубено за нас единение с висшото Съзнание, с Бог. Може би усещането за края, за онова което е на крачка до нас и неотменно приближава. Може би съзнаване на недостатъчността ни, на непълноценноста. Много "може би" могат да се изредят и всички те ще навяват тъга.Както разбирам повечето от нас, са познайници с това усещане и то е станало неразделна част от битието. Чудя се обаче, защо едни го съзнават, а други не са го изпитвали....Дали е следствие на темперамент, на духовно израстване, на неуравновесеност или??? Интересно ми е до чуя мнението ви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 22, 2009 Доклад Share Добавено Септември 22, 2009 "Казано е в Писанието: „Облечете се в дрехата на светлината!“ Когато се радва, човек свети. Следователно радвайте се и когато скърбите, и когато сте щастливи. – „Може ли да се радва човек, когато скърби?“ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, ко ито го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека." Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 23, 2009 Доклад Share Добавено Септември 23, 2009 (edited) Тъгата?! Самоизчерпваща се и все пак... Как преминавате през нея или по-точно как тя преминава през вас? Да чукна на дърво това чувсво съм го позабравил ,просто необичам да ми е гадно и няма смисал ,така изпуска човек момента ,мига в който може да да бъде щастлив и да се радва на живота .В тъгата няма нищо лошо де ,тя е просто следствие от мисли ,убеждения ,от начина на възприемане .Това се отнася за всички чувства де . Редактирано Септември 23, 2009 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 Тъгата?! Самоизчерпваща се и все пак... Как преминавате през нея или по-точно как тя преминава през вас? Тъгата е другата страна на щастието. Ако щастието е състояние на висока енергия, тъгата е състояние на ниска енергия. Ако едно махало от центъра си се отклони наляво, то неизбежно ще се върне към центъра, ще го подмине и ще се отклони вдясно... и така докато не затихне. Това е естественият ход на всички процеси в природата. И тъгата е нормално състояние. Преди време се стараех да я държа под контрол. Докато един ден не осъзнах симсъла й. В двете крайни състояния - на силна любов и на силна мъка, човек става истински. В тези моменти остава само това, което има истинско значение за човека и място за самозаблуди няма. И вече използвам моментите на тъга, за да разбера какво наистина желая, към какво наистина се стремя, какво наиситна мисля по даден въпрос. Макар и тежки, тези моменти ми дават ценна информация за мен самата, въз основа на която взимам решенията си в последващите хубави моменти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 Съществуват два основни източника на емоциите: единият е страха и всички емоции, произтичащи от него, другият е любовта и всички емоции, произтичащи от нея. Ние преживяваме и двете емоции, но тази, която преобладава в ежедневието на хората е страхът. Тъгата не е нищо друго освен страх с маска.Тези емоция, идваща от страха предизвиква страдание поради което не се чувстваме добре и не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, се чувствате добре със себе си, и сте щастлив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 "В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят... В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни... Имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото... До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата. Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила... Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала. Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта. Разказват, че оттогава насам ние, хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата. Хорхе Букай "Приказки за размисъл" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 В тъгата няма нищо лошо, ако е породена от съчувствие или състрадание, ако е следствие от виждането на пропуснатите възможности и на заблудите, в които са затънали другите хора. Състраданието и съжалението май са не по-малко лоши неща....или поне така казват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 В тъгата няма нищо лошо, ако е породена от съчувствие или състрадание, ако е следствие от виждането на пропуснатите възможности и на заблудите, в които са затънали другите хора. Състраданието и съжалението май са не по-малко лоши неща....или поне така казват. Съжалението е различно нещо от съчувствието и състраданието. То наистина е вредно, затова и не съм го споменал в поста си. Съжалението винаги обвързва човека с миналото – с това, което вече е извън неговите възможности за промяна. То носи само отчаяние, вина и обвинения. Състраданието на пръв поглед е доста подобно, но в същото време в него няма отчаяние; фокусът е в настоящето, откъдето може да се извърши промяна и да се повлияе на бъдещето, а не в миналото. И не само това, но не успявам да намеря подходящи думи за да формулирам различията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 Ако нейде сте видяли нещо, каквото и да е то, истински чисто... то в него вече не е останало и зрънце тъга, но именно тя е онази, която го е изчистила. Казват, че най-чистите капчици са онези, които са изплакани от очите. И вероятно е така. А ние чрез тях изхвърляме чистотата си, за да придобиваме твърдост. Тогава познаваме само болката, но не и тъгата - както всички останали животни. Ако познаем тъгата обаче, а болката изхвърлим вън, с нейната твърдост, тогава в нас ще остане чистотата. И когато се случи да потече сълзичка от очите ни, то ще е за да попие чистота и около нас... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 Ако нейде сте видяли нещо, каквото и да е то, истински чисто... то в него вече не е останало и зрънце тъга, но именно тя е онази, която го е изчистила. Казват, че най-чистите капчици са онези, които са изплакани от очите. И вероятно е така. А ние чрез тях изхвърляме чистотата си, за да придобиваме твърдост. Тогава познаваме само болката, но не и тъгата - както всички останали животни. Ако познаем тъгата обаче, а болката изхвърлим вън, с нейната твърдост, тогава в нас ще остане чистотата. И когато се случи да потече сълзичка от очите ни, то ще е за да попие чистота и около нас... Не мога да разсъждавам задълбочено за тъгата, освен когато не си спомням за Ван Гог, който е казал в писмо до брат си Тео: "Тъгата ще продължи цял живот. " Тъгата е особено чувство, екзистенциално усещане, което няма еквивалент на раздяла с този предмет или онзи любим човек, тъгата е символ на тоталната загуба. И на осъзнаването й. Нещо допустимо за интелекта, който е приел, че Елисейските полета са метафора, и че битието убива всеки порив за различност, ако се превърне в стастистика ... Точно в този смисъл Мария Калас се е погубила в тъгата си, не желаейки да продължава в едно безмислено живеене, напред, където, единствено, сенките, ще я навестяват ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 Не. Не в тъгата си... Виж, аз я разграничих от болката... Болката създава остриета, а тъгата изглажда. Тъгата е цъфтеж, а вехненето е болка. Цветята са тъга. Някой ще се противи с твърдение, че са радост, но... (всъщност, истинската чиста радост съдържа в себе си тъга) Те са чисти, красиви, нежни, дори усмихнати... но тъжни. И не познават болката, освен като не ги откъсваме. Но дори тогава не ги боли заради скършеното им телце, а предимно заради човешката агресия. Заради нея, всъщност, ние не познаваме тъгата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2009 Доклад Share Добавено Декември 27, 2009 (edited) Не. Не в тъгата си... Виж, аз я разграничих от болката... Болката създава остриета, а тъгата изглажда. Тъгата е цъфтеж, а вехненето е болка. Цветята са тъга. Някой ще се противи с твърдение, че са радост, но... (всъщност, истинската чиста радост съдържа в себе си тъга) Те са чисти, красиви, нежни, дори усмихнати... но тъжни. И не познават болката, освен като не ги откъсваме. Но дори тогава не ги боли заради скършеното им телце, а предимно заради човешката агресия. Заради нея, всъщност, ние не познаваме тъгата. Може би се изразяваш меко, знам, и ... Къде е разликата между болката и тъгата. Ще дам пример: Сенека, който си прерязва вените, след като неговият ученик Нерон започва да го преследва или Марк Аврелий, който вижда къде оставя трона - в нещастния си син Комод, или още по-рано, тръгвам напред във времето: Хемингуей, след многократни опити за самоубийство, най-после успява, последва го дъщеря му - Марго Хемингуей ... Кой се си спомня за това? Никой. За мен това е тъга, когато умните хора се самоубиват, а другите, напротив и напук са живи и се размножават - спасявайки нещастния си архетип от умиране. Защо Моцарт или да Винчи не са оставили поколение? Ето това е тъга, за мен. Разграничение. Редактирано Декември 27, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 За мен тъгата е болка по нещо отминало или безвъзвратно изгубено,по нещо което ни е карало да се чувстваме щастливи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 (edited) Съществуват два основни източника на емоциите: единият е страха и всички емоции, произтичащи от него, другият е любовта и всички емоции, произтичащи от нея. Ние преживяваме и двете емоции, но тази, която преобладава в ежедневието на хората е страхът. Тъгата не е нищо друго освен страх с маска.Тези емоция, идваща от страха предизвиква страдание поради което не се чувстваме добре и не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, се чувствате добре със себе си, и сте щастлив. Това е доста психологическо да. Ама, ако трябва да коментираме в духа на форума, то емоциите са безброй и са свързани със нашите действия и ситуации, в които участваме и отношението ни към тях. Рано или късно възниква ситуация, която изважда (дори само на несъзнавано ниво) спомена за предишна ситуация и съответно тогавашната емоция. Тъгата е просто такова несъзнавано припомняне на минала дълбоко отпечатана ситуация и съответната й неидентифицируема по източник в съзнанието емоция. Особено се вижда това в безпричинната тъга. Психологията се опитва да идентифицира тази ситуация първична от миналото и да я извади в съзнанието. Окултизма се и опитва да пренастрои организма да реагира по нов начин на подобните ситуации като дори понякога не е нужно припомнянето на конкретната първична ситуация. Е, ако тъгата не се е самоизтъгувала Редактирано Декември 28, 2009 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 (edited) За мен тъгата е болка по нещо отминало или безвъзвратно изгубено,по нещо което ни е карало да се чувстваме щастливи. За това, което пишеш най-точната дума е „носталгия“, когато привързаността към миналото все още е силна, а всичко, което ти е останало е споменът. Аз обаче намирам всякакъв вид тъга свързан с привързаност от наша страна за разрушителен. Тъгата трябва да дава импулс за промяна към по-добро, иначе се превръща в окови. Редактирано Декември 28, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 В усилията си да намерим точните думи, изгубваме точните (чистите) чувства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 За мен тъгата е болка по нещо отминало или безвъзвратно изгубено,по нещо което ни е карало да се чувстваме щастливи. За това, което пишеш най-точната дума е „носталгия“, когато привързаността към миналото все още е силна, а всичко, което ти е останало е споменът. Аз обаче намирам всякакъв вид тъга свързан с привързаност от наша страна за разрушителен. Тъгата трябва да дава импулс за промяна към по-добро, иначе се превръща в окови. Съвсем прав си.Моята носталгия ме е оковала здраво и не мога да се измъкна от оковите. Тъжна съм и за това, което можех да направя за себе си но не го направих. Животът ми дотук премина в даване,без да получавам нищо. Тъжа за онова момиче,което не се боеше от нищо и можеше да постигне всичко което пожелае.Пожертвах го в името на криворазбран идеал. Моля се да получа сили за да мога да променя ситуацията в която се намирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 Тъгата... познание е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Декември 28, 2009 Доклад Share Добавено Декември 28, 2009 "В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят... В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни... Имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото... До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата. Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила... Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала. Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма. Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта. Разказват, че оттогава насам ние, хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата. Хорхе Букай "Приказки за размисъл" Благодаря на Диди за този откъс!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Януари 17, 2010 Доклад Share Добавено Януари 17, 2010 Благодаря за интересната тема, днес попаднах на нещо интересно за тъгата и радостта в книгата на Ерих Фром "Да имаш или да бъдеш".По важно е да служиш с радост на Бога, докато тъгата и подтиснатостта са смятани за грях. "В Новия завет радостта е резултат от отказа от притежание, а тъгата съпровожда онзи, който се е вкопчил в собствеността./ Матея13:44 и 19:22 /В много от от поученията на Иисус радостта се представя като чувство, съпътствуващо битието.Последните думи на Иисус към Апостолите са:"Това ви казах, за да пребъде моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна /Йоана 15:11/" Ето какво казва Майстер Екхарт "Когато Бог се смее на душата и душата му отвръща със смях, се ражда Светата троица.Казано хиперболично, когато Отецът се смее на сина и синът му отвръща със смях, смехът поражда удоволствие, удоволствието поражда радост, радостта поражда любов, а любовта поражда образите /на Света троица/, един от които е на Светия дух/ Блакни,с.245/ Спиноза отрежда централно на радостта в антропологическата си етическа система."Радостта-казва той-е преходът на човека от по- малко към по- голямо съвършенство. Тъгата е преходът на човека от по- голямо към по- малко съвършенство."/"Етика"деф,2,3/ Или гледано от друг ъгъл, за да не деградираме ,трябва да се стремим да се доближим до "модела на човешката природа",с други думи трябва да бъдем оптимално свободни,рационални и активни.Радостта е добро, скръбта -зло.Радостта е добродетел, тъгата - грях. Следователно радостта е онова чувство, което изживяваме, преследвайки целта да останем верни на себе си." За самата мен тъгата е онова състояние на духа, когато трябва да "изплувам" ,да се влея в потока на хармонията.Имам и аз такива моменти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.