Щедрост и пестеливост

[Станимир]

Имам три съкровища, които ценя и пазя.

Първото е милостта; второто е пестеливостта;

третото е да не се осмеляваш

да оглавяваш другите.

От милостта идва смелостта;

от пестеливостта идва щедростта;

от скромността идва водачествата.

Днес хората бягат от милостта,

но се опитват да бъдат смели;

изоставят пестеливостта,

но се опитват да са щедри;

не вярват в скромността,

но все се опитват да бъдат първи.

Това е сигурна смърт.

Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин

Здравейте,

Хората нерядко имат склонността да приравняват пестеливостта към скъперничеството, а неразумното пилеене да наричат щедрост. Но в Космосът съществуват закони според които всяка неразумно разпиляна частичка енергия ще доведе до нашето собствено ограничаване точно толкова, колкото ще ни ограничи и съхраняването на енергията само за нас самите, когато тя е нужна и на някой друг.

Според мене е по-лесно човек да бъде пестелив, отколкото щедър. Но под щедрост аз разбирам именно тази разумна щедрост, при която средствата се разпределят там където са необходими и се следи за начина на тяхното оползотворяване.

Пестеливият човек, мисля, че винаги е и скромен. Под пестеливост, разбирам човек да израсходва средства и енергия според нуждите си, а не се хвърля в неоправдани разходи, когато разполага с повече от необходимото.

Как мислите: Умеят ли хората да бъдат пестеливи? Умеят ли да бъдат щедри?

Една голяма част от бедността (специално за България) не се ли дължи на липсата на пестеливост у хората?

Може ли да бъде разрешен въпроса с бедността (в световен мащаб), ако болшинството от хората развият в себе си щедростта и пестеливостта и ги използват правилно?

[mvm]

Щедрост не е неразумно пилеене. В никакъв случай не съм съгласна. Неразумното пилеене си е такова. А щедрост е да можеш да дадеш, когато ти самият нямаш достатъчно. Да се лишиш от нещо свое, за да го дадеш на някой друг, който има повече нужда от него. За да си щедър не е задължително да си богат. И бедният човек може да бъде щедър.

[Аделаида]

Хората нерядко имат склонността да приравняват пестеливостта към скъперничеството, а неразумното пилеене да наричат щедрост. Но в Космосът съществуват закони според които всяка неразумно разпиляна частичка енергия ще доведе до нашето собствено ограничаване точно толкова, колкото ще ни ограничи и съхраняването на енергията само за нас самите, когато тя е нужна и на някой друг.

Според мене е по-лесно човек да бъде пестелив, отколкото щедър. Но под щедрост аз разбирам именно тази разумна щедрост, при която средствата се разпределят там където са необходими и се следи за начина на тяхното оползотворяване.

Пестеливият човек, мисля, че винаги е и скромен. Под пестеливост, разбирам човек да израсходва средства и енергия според нуждите си, а не се хвърля в неоправдани разходи, когато разполага с повече от необходимото.

Как мислите: Умеят ли хората да бъдат пестеливи? Умеят ли да бъдат щедри?

Една голяма част от бедността (специално за България) не се ли дължи на липсата на пестеливост у хората?

Може ли да бъде разрешен въпроса с бедността (в световен мащаб), ако болшинството от хората развият в себе си щедростта и пестеливостта и ги използват правилно?

Пестеливостта би имала смисъл тогава, когато резултатът от това пестене /спестяване/ се прехвърли там където има нужда, т.е. ако може да се превърне в щедрост, за това/този, който има нужда.

Щедростта я разбирам като даване/раздавне на материално и нематериално там където има нужда.

щедър може да бъде човек, който е дори беден.

Според мен обаче и щедрият човек може да бъде скромен, а не само пестеливият.

Аз лично мисля, че по-малко имащите са по - пестеливи от тези които имат повече. Говоря в чисто материалин аспект.

Някои хора умеят да бъдат щедри, но целта им е от корист, и това е жалко.

Въпроса с бедността в световен мащаб може би може да бъде разрешен и то много лесно. Какво би ни попречило ако само по 2 минути на ден нямаме ток да речем, или вода...това е едно нещо от което няма да загубим кой знае колко, но можем да спечелим много.

Аз мисля, че просто материалните богатства не са разпределени правилно. И за това има бедност и богатство, но и те имат своя смисъл!

Хубаво би било да се развият тези качества, но аз бих го казала по -скоро да се прилагат!

[Диана Илиева]

Споделям тезата на Станимир.

Обикновено хората, които имат по-малко, не са пестеливи. Точно обратно. При тях установявам склонност да се пропилеят всички ресурси, с които разполагат, били те материални или нематериални (пари, здраве, време и т.н.) и когато ресурсите намалеят значително или се стопят съвсем, чак тогава са склонни да се плеснат по главата "Брей, какво направих аз ...". В същност, не, дори и тогава са склонни да обвиняват всичко друго, само не и себе си, че са останали без ресурси.

Пестеливият човек правилно изразходва средствата, с които разполага. Истински щедрият човек - също. За мен, когато тези две думи станат синоними, тогава именно ще се реши проблемът с бедността в световен мащаб.

И материалните, и нематериалните богатства като цяло са разпределени правилно според съществуващите закони. Който ги познава и ги спазва, никога няма да бъде в недоимък. Това, че някой не ги спазва от невежество, предубеждения, псевдоидеали и др.п. си е лично негов проблем. За съжаление никой (говоря в световен мащаб) не е заинтересован да разпространява и популяризира тези закони на богатството, които сме коментирали в много теми тук, в този форум. Нещо повече, израстнали сме и от всякъде ни насаждат такива убеждения, че дори когато някой ни ги обясни, ние не му вярваме, че законите са точно такива. Но дали вярваме или не, тях си ги има и те си действат. А дали ще живеем според тях или ще се напъваме да правим нещата пряко тях, това вече си е личен избор на всеки от нас.

Редактирано Септември 1, 2008 от Диана Илиева

[Guest Дриада]

Щедростта е качество, което събужда разумното у човека, човечността. Но употребено на място, не винаги се намира точната мярка за щедрост.Там е бедата. Например Учителят често е бил молен за пари, не е отказвал, когато вижда че някой около него е бил в трудност.Харесва ми такава щедрост, в невъзможност да намираш начин да помагаш.Дори с цената да се задължи на някого, безкористието му е за възхищение.Питат го: Какво работиш?Проповядвам, казвал.На никого от учениците не е искал да му плаща за лекциите.Имали каса на Изгрева, всеки можел да взема, колкото си прецени.Законите са неумолими в Божествения свят, той казвал на учениците, че неговите лекции са безплатни, но за хората, които вървят по Бога, а другите си плащат скъпо. Но той няма вина за това, всеки сам гради съдбата си.

Пестеливостта е качество, в което се проявява разумното ползване на благата.Може би, човечността се проявява в това да се откажеш от нещо, за да има и за други около теб.Дарил си му нещо, каквото и да е то.Но му показваш един урок, сееш човещина в отношенията.И тук важи правилото за мярката, без да проявиш собственото его, да се надцениш.Просто да събудиш любовта, благодарността, задоволството у другия.

Редактирано Юни 13, 2011 от Дриада